Диана Илиева

Ще го проверим, ще го проверим, не бъди саркастичен

Мда, темата малко е кривнала в друга посока, но за мен е дори по-интересна. Според мен природата, живата природа = Бог, ни поставя непрекъснато в такива условия и ситуации, че ни подтиква към развитие. Целите, които ние си поставяме, нямат решаващо значение. Пообъркаме ли ги някак, то просто ще получим корекция и ще ни вкарат така да се каже в правия път. Е, разбира се, може да сме упорити и да "ритаме", и да се дърпаме, и да ни боли, и въпреки болката да не желаем да проумеем, каква промяна ни е нужна ... Тогава това е застой. И защо ми се струва, че при застоя губим много повече ресурси? Цитатът е от Три вида съзнание.

Не случайно отворих темата в раздел Езотерика, а не във Философия Мисълта ми бе да споделя тук до какви реални и ... как да кажа ... направо практически отговори съм стигнала. Не някакви абстрактни, не философски. Смисъл на живота по принцип, не някакъв такъв частен, за конкретен човек. Аз твърдя, че за всички хора смисълът е един, общ. Първо - според мен смисъл има. Вижте природата. Тя е много практична, организирана, всичко в нея е оптимизирано. И живата, и т.нар от нас нежива - също. Няма как да няма смисъл нещо, за което е "похарчен" толкова голям ресурс. Имам и още аргументи, но ще пиша по-нататък. Второ - ние сме част от природата, ако на някой така повече му харесва - на живата природа; това означава, че трябва да търсим смисъла по отношение на света като цяло, а не като някакво индивидуално развитие, не като някакви човешки постижения, например. Беседата, която ми помогна най-много да се ориентирам e "Три вида съзнание". Хубаво е да се прочете цялата, трудно ми е да дам само няколко цитата. Подобни неща казва Р. Щайнер в 8 лекция на Антропософията като космософия: "И ако слезем по-надолу към физическото тяло на човека, първоначалното ни се представя като че ли е предопределено да потъне в нищото. Спрямо физическите закономерности на земния живот, това физическо тяло на човека което е от такова огромно значение за него наистина изглежда като осъдено за не битието, за нищото; защото тези закономерности практически го разрушават. Етерното тяло се запазва за кратко време след смъртта, но после и то се разтваря в Космоса. То се отдръпва и изчезва от човека. То няма вече нищо общо със Земята. Астралното тяло в края на жизнения път и след смъртта ще се „резорбира" от душевно-духовния човек и от него също няма да остане нищо. Обаче Азът той ни е даден от Земята, той принадлежи на Земята. От Азът ние не получаваме никаква идея за това, какъв трябва да бъде той занапред. Ако разглеждаме тези съставни части на човешкото същество, ние виждаме, че във физическото тяло, в етерното тяло, в астралното тяло и в Азовото тяло са вложени зародишите на нови космически светове. И сега: Нещата се свеждат до това, че ние сме длъжни да опазим тези зародиши на нови космически светове, да ги опазим по един земен начин. Защото както и при всички други зароди ши съществува реалната опасност те да загинат. И само нашата правилна връзка с Мистерията на Голгота ни дава силите за да превърнем Христос в онзи градинар, който няма да позволи на зародишите да загинат, а ще съумее да ги пренесе в бъдещия свят. Едва когато се претопи минералното царство, едва когато се разпадне растителното царство, едва когато премине и царството на животинските видове, така че днешната човешка форма да се окаже вече непостижима, защото тя е рожба на Земята, принадлежи на Земята, едва когато всичко това пропадне в небитието, едва тогава градинарят ще е пренесъл зародишите в бъдещето въплъщение на Земната планета, което в моята „Тайна Наука" аз наричам Бъдещият Юпитер."

Сарита, здравей! Това, което изпитваш е съвсем нормално и естествено. Постепенно все повече хора ще могат така отчетливо да усещат другите хора. И какво по-добро доказателство за това, че ние сме свързани, че сме едно цяло, че не можем да бъдем щастливи, ако другите хора около нас са нещастни и ред подобни, за които много си мислят, че са някакви празни приказки, религиозни/духовни/мистични врели-некипели. И в момента всички хора влияят на всички други, просто все още малко успяват да го усетят така осезаемо, като теб. Просто не успяваме да го регистрираме с обикновеното си дневно съзнание, точно както не успяваме да регистрираме и електромагнитните полета например. А другите хора не са някак виновни за това, че са болни и т.н. Едва ли им е приятно да са болни, депресирани, нещастни ... Това че излъчват своето състояние "в ефир" е нормално и го правят несъзнателно. Минах през такъв период преди около 5-6 години, когато все още не можех да си настройвам "антената" избирателно, наистина е тежко. Ще ти разкажа само една случка от тогава - било е около това време или наалото на януари, защото се бях запътила да си подновя договора за касовите апарати. Моят касов техник тогава да е бил към 50 годишен, но делеше един офис с още един негов колега, малко по-възрастен от него. Влязох в сградата и като се качвах по стълбите ми се строи, че се разминах със същия този колега, но тъй като с него почти не се познаваме, продължих нагоре и по коридора, чукам, влизам, поздрвявам и ... се вцепених. На едно табло до врата виждам некролога на по-възрастния мъж. Казвам - Ама аз току що се разминах с него ... Моят техник взе да обяснява - преди няколко дена, съвсем внезапно станало, нали знаеш онези болести - бам, и си дотам, инсулт ли беше ... Докато той ми говори, а аз съм са загледала в некролога, изведнъж ме проряза страхотна болка в сърдечната област, просто не можех дъх да си поема, чак приседнах на едно кресло ... Моят техник продължи - А, не инсулт, бе, инсулт беше в мозъка, пък той сърцето, значи инфаркт е било ... нямаше нужда да ми казва, аз усетих толкова ясно, че няма накъде повече. Но какво да направя - има ли смисъл да обвинявам този мъж, че е починал от инфаркт и така ми е причинил ужасен дискомфорт и на мен, защото усещам всичко това. Успях да "изключа" и да се съвзема след няколко минути. За мен тази сензитивност е полезна. Представяте ли си, ако всички усещахме по този непосредствен начин всички нещастия на всички живи същества! Ами ние всички щяхме да бъдем лично, егоистично заинтересовани да направим истински рай на Земята. Кой ще извърши убийство или побой, след като усеща и изживява всичко така ярко и силно, както и жертвата?! Дали ще искаме да обидим или унижим някого?! Дали някой ще посегне да ритне куче, ако в същия този момент усеща болката като от ритник по него самия, дали щяхме да късаме цветя или да стъпкваме растения?! Та, нормално е всичко това. Иначе просто няма как да дойде Божието царство на Земята. И каква синхроничност пак забелязвам, че обсъждаме всичко това тъкмо около светлия празник!

Честито Рождество! Да е светло и красиво в душите ни!

Отдавна си мисля за такава тема. Предполагам всички са си задавали този въпрос - "Какъв е смисъла на живота?". Аз също Помня, че особено много ме терзаеше това в гимназията. Четях различни философи, отделяла съм часове наред за размисъл и ... се чувствах много странно. След известно време установявах, че мога да "наблюдавам" някак отстрани как мисля В главата ми се визуализараше следното - гъста мрежа от нишки/проводници, която пулсира и се оцветява в различни цветове; в основата мрежата е много гъста, нагоре става все по-рядка и нишките-проводници на са оцветени, а са някак сиви; една мисъл/импулс се заражда някак отдолу; когато аз се стремя да стигна до решение/отговор на някой въпрос, тогава от една част на мрежата тръгва светлина нагоре; понякога въпросът се разрешава, а когато не може, се вижда как импулсът, издигайки се нагоре, му става все по-трудно да се изкачва и постепенно намалява, замира и угасва. Точно това се случваше винаги, когато се замислех за смисъла на живота. Струваше ми се, че още малко не ми достига, че още малко по-нагоре трябва да стигна и все някак не ми достигаше енергия ли или знам ли какво, за да изкача импулсите на мисълта ми достатъчно нагоре, за да намеря решението на този въпрос. С годините не съм се отказала. Продължавам да чета, мисля, изследвам, сглобявам и отхвърлям ... Напоследък синхроничността е особено забележима при мен. Та, случи ми се да прочета в рамките на ден или най-много два някои неща от Учителя и от Р. Щайнер, също някои неща тук и на други места, несвързани според другите с въпроса, но на мен някак ми допълниха пъзела. Та, какво мога да кажа към момента. Ние хората, не само сме важна брънка във веригата от царства (минерално, растително, животинско, човешко, ангелско и т.н.), но в нашите тела (не само във физическото, но и в него) има записана информация, най-вероятно в ДНК, която е важна, която ще бъде база за създаване на следваща йерархия същества, а създаването и усъвършенстването на сегашните ни тела, за което и ние имаме принос, са като записи във "вселенската библиотека" и могат да бъдат използвани, когато има необходимост. В тази връзка, ако ние например се самоунищожим, ще бъде много лошо, но според мен няма да бъде допуснато. Ако живеем, ей така, вяло, вегетирайки, също е лошо, защото така ние спъваме вселенските процеси и развитие. Ще се радвам и други да споделят до какво разбиране са стигнали по темата. А аз ще си взема литературата, която споменах, и ще дам цитати, които хвърлят светлина (поне според мен)

Изкривяването на гръбначния стълб, което в медицината често се нарича "идиопатична сколиоза", т.е изкривяване с неизвестен произход, се получава само при хора, които имат по-слабо или по-силно наранено слънце в хороскопа си. Колкото по-наранено, толкова по-сериозно е и изкривяването. Ако е съвсем леко наранено, може да няма изкривяване, а друг вид "защита" - белези или по-големички бемки на видимо място. Всички теории, за неудобни чинове, тежки чанти и т.н. са неоснователни. Виждам, че и съвременната медицина вече ги отхвърля. За смекчаване на сколиозата могат да се предприемат мерки в областта на психиката - смирение, приемане на Божията воля и т.н.

Zoro2078, прегледай темата "Емоционално състояние и болести", която препоръчва kashmir, там може сам да откриеш някои отговори и методи. Но от друга страна, когато чуя нещо като това: ми се струва, че човекът още не е достатъчно узрял, да предприеме нещо по-сериозно за себе си. Какво имам предвид - когато човек е силно решен да оздравее, въобще не задава такъв въпрос "Сигурен ли си, че ще стане по този начин?". Такъв човек опитва всичко, готов е на всичко, склонен е да направи всичко. Сам! Това е разликата с другото, от което се възползват шарлатаните - тогава човек също е готов на всичко, но такова, че от него се иска само да си плати и то сериозно, а да го излекува някой друг.

Здравей, Дими (или Тина , не зная как предпочиташ) и аз зададох такъв въпрос, защото ми беше интересно какви карти ще се паднат. Дори на два пъти. Ето въпроса: 08.01.12г. - Какво ще се случи на човечеството в края на тази година? - Кралица мечове, 5 камъни, 9 чаши, което набързо и най-общо изтълкувах, че ще има промени/сътресения и затова зададох следващ въпрос: Как ще реагира човечеството на промените в края на 2012г.? - Кралица мечове, 10 камъни, Кралица камъни и още един: Как ще протече промяната за човечеството в края на 2012г.? - 2 жезли, Императрицата, 5 жезли. Съзнавам, че срокът си е голям, макар че от друга страна става въпрос за нещо значително, което едва ли се подготвя от днес за утре, но тъй като съм чела Ивета да препоръчва да се пита за събития до около 6 месеца, та ето какво запитах преди месец и половина: 25.10.2012г. - През идващия декември ще се случи ли някакъв по-сериозен природен катаклизъм? - 8 мечове, 6 мечове, Кралица жезли. Как ще се отрази на съвременното човешко общество? - 5 камъни, 6 чаши, 9 камъни. На твоите карти какво ми идва на ум - ами като че ли на човечеството е даден шанс за нещо по-добро, по-хубаво (Колелото), но Звездата забавя, дори блокира/неутрализира случването (8 жезли).

Ах, имам още две любими и често употребяеми - Развитие и Разбиране.

Не зная какво са казали за здравето, но според мен няма нищо обезпокояващо. Спокойно

Така е, за съжаление, фактите говорят това. Ето нещо: дрънкорексията.- най- новото хранително разстройство, тръгващо отново от западните страни, аз ги наричам страните без любов, много любезност, отзивчивост, съпричастност и услужливост, но без любов. Това е хранително разстройство, в което младите момичета заменят закуската, обяда или вечерята или и трите с чаша алкохол с нужните калории за деня. Изводите оставям на всеки отделно. Основите са, както при анорексията - липса на връзка с майката, проблем в семейството и предразположеност, разбира се. Факт - в източните страни или в подобни където има патриархат и строга йерархична семейна структура, анорексията и другите хранителни разстройства са непознато заболяване. Хм, на мен не ми се струва много логично това. Или най-малкото е съвсем повърхностно като обяснение. Защо наистина има толкова много психологически разстройства през последните десетилетия? Мислите ли, че преди век е имало много любов и безпроблемни семейства?

Благодаря/Благодарност.

Ако е така, значи може да се направи лабораторно изследване и да се докаже това. Има ли подобни изследвания?

Sleda, ето тук сме бистрили подобни въпроси, можеш да прочетеш и ако искаш да продължим.

И на мен ми е интересна тази тема. Къде се провеждат заниманията/обучението? В някой от домовете, или се редуват къщите, или в друга сграда? Кой го провежда? Ползвала съм услугите на детска учителка у дома за моите деца. Това си има предимства и недостатъци. Включително такива, които въобще не предполага човек. Например се оказва, че частният учител някак без да иска се намесва в домашното/семейното възпитание на детето. Иначе детето прави разлика - у дома се прави така, важно е онова и т.н., а в училище се прави онака, важно е друго ... И може да избира, да преценява ... Хм, трудно ми е да обясня.

Аз съм размишлявала върху тези думи на Христос, перефразирам:"Никой не може да отиде при Отца Ми, освен чрез Мене." Как се изпълнява това според вас? На Земята се раждат прекалено много хора, които не са християни, в общоприетия смисъл на думата. Това значи ли, че на тях пътя им към Отеца е отрязан? Не мисля. Христос слиза на Земята и се свързва трайно с нея, за да служи като мост към Отец, на всички души. Затова на мен ми изглежда твърде вероятно Христос да се е слял например с етерното тяло на Земята. Ти казваш - астралното. Можем да поразсъждаваме.

Добър вечер, дами! Как сте, отпразнувахте ли Деня на студентите Сега, поразмислих по комбинациите на Сес. Според мен на първия въпрос отговорът е - Чудесно, успешно, най-малкото защото тройка чаши е една много позитивна карта за мен. Дворцовите карти се чудя какво изобразяват ... най-простото предположение е, че първият е изпитващия, а вторият - самия М.; иначе рицар чаши, така подаващ сякаш чаша на някого, също тълкувам като успех (наздравица) или покана, предложение ... На втория въпрос обаче, защо така съм малко скептична (напълно нелогично, защото очевидно въпросите са свързани, става въпрос за едно и също нещо и като имам предвид първите карти и респ. тълкуване)?! Не ми харесва тази Умереност. Не ми харесва и Краля. Защо се появява Крал Чаши, този Крал ми се струва много по-хлъзгав и склонен на нечестна постъпка, лицемерие, за разлика от Краля на Жезлите. Изобщо моите наблюдения (може и да се погрешни) са, че Умереността се появява на въпроси, на които Таро не иска да отговори. Справедливостта също често казва, че ще се случи това, което трябва да се случи, но не дава насоки какво именно е това "трябва". Затова се върнах на първия въпрос и за него имам и друго тълкувание - доброжелателен познат (Крал ж.) е дал информация на М. за това интервю (Рицар ч.) и М. е благодарен/на и се радва за предоставената възможност (3 чаши), т.е може би и първата комбинацията не дава отговор на зададения въпрос, а описва събитията около него. Ще чакам с интерес обратната връзка!

Ммммм, добре, ще поразсъждавам в такава насока. А може ли да поясниш, ти как си ги усетила нещата за конкретната комбинация? Ах, чудесно, имаме си домашно! Обаче тази вечер съм много зациклила - правих един проект, бързах, предадох в 17.30ч. и сега не съм в кондиция, ама никак. Утре вечер на свежа глава ще пиша!

Хм, на мен защо ми се струва, че е добре да гледам картите в обратен ред. Чудя се, дали тези, с които е трябвало да се срещнете, не са имали и друг вариант за делова среща по същите въпроси, имам предвид с други хора и да са предпочели в последния момент да се срещнат с тях, а не с вас. Обаче според мен ще се обадят отново и все пак ще се срещнете (кога, не мога да кажа, не съм се изучила още по отношение на времето )

Да ви кажа, още се чудя на това. Не само за България. Защо има страни, като Германия, Полша, където не само фермерите са си в селата, но и много хора, заети в промишлеността, предпочитат да живеят в малки градчета или села и да пътуват до завода или офиса и обратно? Същевременно в други държави, като Холандия, не е така.

Да, това е много интересно, но може би да се прехвърлим в друга, подходяща тема. И аз имам близки на Sleda размишления относно първородния грях. Дали не е наречен "грях", защото човек става непълен, несъвършен, т.е сгрешен; и ще стане безгрешен тогава, когато пак стане цял (обединяващ двата пола в себе си), съвършен?

Хм, Юлия, ама то едно е да се бориш със злото, съвсем друго е "добрите хора да не правят нищо". Пък и кои са добрите хора? Всеки от нас е малко лош и малко добър. За мен, на нашето ниво на развитие е желателно да се опитваме да правим добро, така и дотолкова, колкото разбираме. Повече от това нито е възможно, нито е полезно. Но това, разбира се, си е мое убеждение. Само за протокола мога да кажа, че преди време имах други убеждения и се бях самопровъзгласила за борец в защита на доброто. Резултат - ами какво да кажа ..., може би само това: "Правила съм и други глупости.". Сега да не вземе да се засегне някой - изводът е, че просто от мен не става борец срещу злото.

Мерси Мег, да, права си, този Свят нещо не ми е ясен; май ще се наложи да прегледам отново комбинации и ситуации, свързани с него. И на мен не ми дава мира тази комбинация, такъв семпъл въпрос, без някакви условия, без някаква предистория (с човека не се познавахме) ... Защо например цъфнаха 2 (два!) големи аркана?!? Иначе подробностите около ситуацията са следните - с този човек ни свърза общ познат, уговорихме среща, отидохме и се срещнахме; бяхме препоръчани от познатия за определена работа и човекът на срещата дори реши да ни възложи работата. Каква е ролята на Луната, каква на Света - тъмна Индия. Дали Луната примерно не указва, че срещата е с непознат човек Ами Светът? Да, възможно е, да е имало големи очаквания, и от едната, и от другата страна, които са се оказали погрешни (и двамата се изненадахме от външния си вид, възрастта и т.н.), но струва ми се изненадата беше по-скоро приятна, включително се оказахме с близки интереси ... Странно наистина ...

Да, подобни мисли ми се въртят и на мен, като на последните няколко изказали се. Като че ли е добре да не се примиряваме със злото, но все пак да проявяваме търпимост, защото злото колкото и да е неприятно си има своята роля, поне тук на Земята. Търпимост включително и заради това, дето са изтъкнали по-горе, че е трудно да преценим, кое е зло и кое - не. Пък и винаги се сещам за Светата инквизиция, чиято основна функция също е била изкореняване и нетърпимост към злото. Трудно е да преценим и кое е добро. Защото нали ви е ясно, че много (да не кажа всички) от редовите членове и на инквизицията, и на армията на Хитлер примерно, са били дълбоко убедени в правотата и полезността (респ. добротата) на това, което правят. И все пак единственото, което можем да правим, е да постъпваме добре/разумно/правилно, дотолкова, доколкото сме способни да преценим.