Мона, това, което казваш, много ме озадачава От къде на къде погнусата да е тотална осъзнатост. А после защо "слава богу". Е, и аз съм чела Камю, Сартър, Кафка, но не "благодарение на погнусата", а защото исках да се запозная с различните философски течения, които да ми помогнат във формирането на мироглед, идеал, интересно ми беше как интерпретират въпроса за смисъла на човешкия живот...Излишно е да казвам, че това беше преди доста време, когато бях студентка.
Изкушавам се да кажа нещо друго, дано да не прозвучи лошо, но това струва ми се беше мисъл на Лао Дзъ - човек вижда в света толкова зло, колкото има в него самия