Диана Илиева

А дали новата раса вече не е почнала да се създава - какво ще кажете да вържем темата с децата-индиго и кристакните деца, идващи след тях?

В природата има равновесие - колкото дадеш, толкова ще получиш. Това е хубаво да го знае и едната, и другата страна. В тази връзка аз съм против "твърдата" тарифа от типа на: хороскоп - 100лв, съвместимост на партнъори - 50лв. Всички медии преливат от меко казано натрапчиви реклами на всевъзможни астролози, ясновидци и т.н., които за нула време, но за прилични суми се наемат да ти помогнат за какво ли не. От друга страна, ако се пишеш на хитър и не си платиш, независимо по какъв начин, за добре оказаната помощ, то така ще се извъртят нещата, че или няма да можеш да се възползваш от нея, или ползата ще бъде съвсем за кратко, или живота ще те "резне" по друг параграф двойно и тройно повече, отколкото е било хубаво да дадеш на човека. В редките случаи на подобен тип "услуги" винаги съм давала толкова, колкото ми идва от вътре.

Моето мнение е, че няма свръхпроизводство в глобален смисъл. Четох статистически данни, в един от нашите икономически ориентирани вестници, не съм съвсем сигурна точно къде - "Капитал" например, че ако се разпределят произведените и хранителни, и нехранителни стоки общо в света по равно на глава от населението също в световен мащаб, то всеки ще получи точно колкото за едно нормално задоволяване на човешките си нужди. На другия въпрос - не само на потребителите, ами на никой не му е нужно свръхпроизводство. На третия въпрос - какво значи балансиране на производството и потребностите? От горните данни (ако са верни, разбира се) следва, че такова и в момента има и това става по един не съвсем осъзнат начин (имам предвид, не и под контрола на редовите бизнесмени и предприемачи). Може би по-скоро въпросът е в разпределянето на производството - колкото и комунистически да звучи това по равно. Аз дори съм по-склонна към формулировка "на кой колкото му е нужно", а как ще стане, вече е съвсем друг въпрос. А би ли обяснил защо те вълнува именно този въпрос?

Не съм гледала филма, но определено има такъв механизъм. Аз мисля, че не е хубаво, който и да е човек да си мисли, че не заслужава някакво добро в живота си. Познавам много такива хора за съжаление. Какво значи да заслужаваш ? Ако човек се съмнява, винаги може да вмъква в мислите си например "за моето най-висше благо", или "най-доброто, което заслужавам". Пък и то не става така с поръчването - хоп, и сервитъора ти го носи на масата. Мона го е казала чудесно преди мен. Всяка наша мисъл е едно семенце, един зародиш, който после е нужно да отгледаме с любов (разбирай да подхранваме с енергия), за да не стане като в една песен на Милена: "Искам, искам и все така заспивам..." Освен това в действителност някои хора имат много по-голяма реализационна власт от други и това не е свързано единствено с много работа и познания. Много интересна тема наистина! А спрямо последните въпроси на Сев - не се сещам кой го беше казал: Внимавай какво ще си пожелаеш, защото може и да ти се случи!

Най-бързо и лесно от spiralata.net - книгите на М.Нютон, Д-р Мууди и др.

В никакъв случай не го приемам лично, просто коментирах твоите думи, като подплатих коментара си с предишния си пост. Аз ако не съм искала, нямаше да споделя опита си. Но наистина всеки човек преминава по различен начин през живота. Също разбирам и твоето мнение - то беше и мое мнение до преди 15 години.

Не, не, не е точно така. Просто при мен беше така. Има много хора, на които няма да им се наложи да изминат такъв ужасен път и които и в момента вървят с по-широки крачки по духовния път от мен. Аз просто казах, че страданията и трудностите в крайна сметка бяха за добро, помогнаха ми и това го оценявам едва сега. Ако сега ме чете човек, на когото току що му се е случило нещо ужасно или пък никога не му се е случвало нищо кой знае колко ужасно - въобще няма да ме разбере. Преди 15 години и аз щях да реагирам така - тази пък какви ми ги говори, полезно страдание - мазохизъм и пълна вселенска перверзия на куп. Но сега не мисля така. Изводът за Африка не е верен, защото страданието и неговото въздействие и сила е относително за всеки човек. Скоро четох, че жителите на Бангладеш са на 2 (дали не беше и 1) място в света по това, считат ли се за щастливи. Освен това дали ще се промениш е въпрос на личен избор - може и да продължиш да си караш по старому и да си страдаш, нали?

Не разбирам, по какъв начин си хабим мислите, когато ги насочваме към материални желания и защо мислите да играят по-малка роля при придобиването на материалното? От една страна, щем не щем си имаме физическо тяло със съответните нужди, които няма никакъв смисъл да пренебрегваме - нали знаете за Настрадин Ходжа, който тъкмо научил магарето да не яде... Всичките ни 7 тела е хубаво да са здрави и хармонични - сами за себе си и помежду си едновременно. Всяко наше намерение е важно и бих казала, че без него не бихме постигнали нищо, независимо в какъв план е насочено. Във всеки един от близките по смисъл форуми за парите, богатството, притежанието и т.н. аз забелязвам, че повечето участници много се набират на тема: колко лошо е материалното?! Да, аз също си мисля, че съвременния свят е много комерсиализиран, да, и аз мисля, че алчността и стремежа ЕДИНСТВЕНО към материални придобивки е убийствен, но защо реагирате толкова истерично, бе хора? Всеки от вас държи да подчертае колко негативно е настроен към материалното и сега с риск да ви засегна, ще кажа, че не по това ще си проличи, че сте духовни хора. Аз си мисля, че е хубаво човек да има едно съвсем нормално отношение към материалния свят - както казах по-горе по простата причина, че си имаме и физическо тяло. Искам да кажа и нещо друго, което малко не е по тази тема, но сега не ми се рови да търся подходяща такава - освен алчни за материални придобивки хора, аз забелязвам и такива, които са алчни за интелектуални придобивки. Тези хора са обикновено умни, начетени, но и буквално болни на тази тема и презират всички останали, които нямат такова хиперраздуто ментално тяло като тяхното. Е, такива хора за мен не са по-малко "лоши" от алчните материалисти и са също толкова дисхармонични. Мога да дам аналогичен пример и с хипертрофирано астрално тяло и т.н.

За себе си мога да кажа, че преживените трудности и страдания оказаха най-голям тласък по пътя ми на духовно развитие и допринесоха за втори път да променя доста сериозно мирогледа си. И за това трябваше да платя със смъртта на първото си дете - много красиво момченце. В началото реагирах точно по горния начин - рухнах психически, питах се "дали е кармично оправдано", защо точно на мен, аз ли съм най-лошата, аз ли съм най-грешната. Отказвах да го приема въобще. Бях едновременно потресена и възмутена. В резултат се разболях от тромбофлебит, така че в буквалния смисъл на думата трябваше да се "смиря" - т.е. трябваше 40 дена да лежа абсолютно неподвижно, за да не се придвижи съсирека кръв към някой жизнено важен орган, защото и без друго беше на твърде широк кръвен път и можеше да напусна този свят по бързата процедура. Е, сега вече имам две чудесни момиченца и аз се възстанових доколкото въобще е възможно, така че водя 99% пълноценен живот. Не казвам, че всичко това, което преживях беше леко и приятно, напротив, но това промени характера ми (който дори още има нужда да се променя), промени отношението ми към живота, към хората... Ценностната ми система напълно се смени - преди например бях твърдо убедена, че много важна е успеваемостта: т.е всичко е състезание и най-добрия (най-умния, или най-силния, или най-бързия и т.н.) печели и е много важно това да съм аз; победителят е герой, а другите са неудачници - сега като се замисля чак ми се вижда смешно и жалко. Постепенно, с годините живота ми започна да се променя (почти едновременно с убежденията ми). Сега нещата се подреждат някак от само себе си по най-добрия за мен начин. От време на време се изкушавам да натисна нещата да се развиват в посоката, която на мен ми се вижда правилна, обаче обикновено се спирам и установявам, че е било за добро. Дори много рядко се разболявам (имам пред вид хрема или грип или нещо подобно и то само когато пак съм се изкушила да пришпорвам събитията) и почти никога не се удрям, порязвам, изгарям и т.н. Така че, сега вече като погледна назад, мога да си позволя да погледна на ужасните страдания и като на ДАР.

Да, съгласна съм със Станимир, а и да кажа нещо на Ян Това не е феномен, просто така стоят нещата в момента и много скоро вече няма да стоят така. Пък дори и в момента защо да има нужда да се доказват хубавите или лоши мисли на хората. Те и сега общо взето си личат, а да не говорим как мощно действат и май всички усещаме техните резултати, просто не всички правят връзката между резултатите и помислите си.

Лично аз повечето му книги прочетох като студентка, а някои дори след това, т.е. малко след тийнейджърска възраст . Страхотна почитателка съм му, за мен това е авторът, който умее най-добре да предаде дълбоко философски послания и мъдрост по един много емоционален и искрен начин. Обаче ме изненадахте със заглавието "Аскетика" - не съм я чела, има ли я издадена на български?

Аха, огромен калейдоскоп, но май не чак безкраен ...

Излъчването на каквито и да са положителни вибрации като любов, доброта и т.н. допринасят за хармонизирането на света като цяло. Така че многократната употреба на думата любов определено е допринесла за нарастването на добротата и тук в този форум, и изобщо. А посрещането и усещането на любовта и добротата и без друго всеки си го избира сам за себе си.

Съгласна съм с мнението на Телемах, като искам да го допълня - не само , а всичките 7 тела е хубаво да са чисти. И същевременно прав е и Станимир, че не е възможно да са чисти, ако на някой човек наистина са чисти, то той ще е излязъл от кармичния цикъл с преражданията и в буквалния смисъл на думата няма да е от този свят. Ние всички само се стремим да постигнем чистотата. А ако в някое от телата се е натрупал "боклук", най-лесния начин то да се отърве от него е да го изтика в по-долулежащото тяло, то от своя страна в следващото и в крайна сметка най-потърпевшо е физическото ни тяло, защото то няма къде да изтика "боклука" и съответно започва да боледува, като по този начин отработва "боклука". Замислете се - най-разпространени са физическите болести, след това тези, касаещи енергетиката (тонуса, имунитета), след това, касаещите емоциите (психиката) и т.н. Хроничните болести са един индикатор, че човек упорито не желае да се освободи от някое отрицателно чувство или мисъл и т.н., което непрекъсното подава негативни вибрации надолу и физическото тяло трябва непрекъснато да ги отработва. В тази връзка изказването на Иван, че само някои ясновиждащи хора могат да се произнесат за относителната чистота на човека, не е съвсем така. Колкото е по-чист един човек, толкова е по-здрав и хармоничен на всички нива - и физически, и енергийно, и емоционално, и ментално, и каузално(реагира адекватно на събитията и умее да предизвиква нужните събития) и т.н. и един средно наблюдателен човек също може да си направи правилни изводи - е, разбира се, не на "прима виста"

Да, вярно! Мона, ти наистина пишеш ли? - имам пред вид проза или поезия.

Може би зависи от ценностната система на човека. При някои хора няма да се плучи безотговорно. А от друга страна аз винаги съм разбирала фразата "Живей за мига" като пожелание всеки във всеки момент да се опитва да проявява най-доброто от себе си.

На мен изказването на Синева ми звучи като изкачване на следващо стъпало. Успех!

Аз мисля, че дори самото заглавие на темата съдържа в себе си уловка - самото то някак ни кара да се съмняваме, че могат да са съвместими. А това са по-скоро външни, наложени убеждения или по-скоро направо комплекси. Какво са парите? - едни казвате материя, други енергия, добре, но в крайна сметка нищо повече, отколкото всичко останало на този свят. Важното е какво правим с тях, както и с всичко останало. Човек може да злоупотребява и с всички други материи или енергии, а може и да ги използва за благото на целия свят. Ако някой експлоатира хора, като им отнема пари, дали е по-лош от този, който ги експлоатира откъм чувства например? И дайте да спрем с тези елементарни квалификации, как добрите хора все ходят бедни!

И моите впечатления са точно същите. Дава много автентична картина на живота и нравите в България в момента и определено натоварва психиката. Единствено не мисля, че ще предизвика гневни реакции - по-скоро на човек му става тъжно и тежко, а ако има желание - ще признае, че дали ни се иска или не, дали ни харесва или не, но действително така стоят нещата у нас.

Е, чак пък интелектуален шок от Умберто Еко , аз навремето по-бавно четях Кафка например, отколкото Еко. А защо ми се струва, че някак и двамата влагате негативи, що се отнася за масовото изкуство? На мен не ми допада правенето и разпространението на комерсиално изкуство и чак ми се струва вредно, а масовото - какво, просто е по-достъпно. А и за музиката със сигурност е съвсем друго да слушаш на живо Николо Паганини например, ама поради историческа и техническа невъзможност ще си слушам CD-тата и от време на време на живо съвременни изпълнители и това е...

Известно е, че Леонардо да Винчи е бил близък до Николай Кузански, но Николай Кузански да е алхимик? Не знаех това, знам че е заемал най-различни постове в католическата църква и мисля, че дори е бил папа за известно време. Твърдиш, че той е бил от най-големите езотерици и окултисти за онова време - на какви източници се позоваваш? Аз пък някъде прочетох, че Леонардо да Винчи с всички свои изказвания закопава алхимиците тогава, но това беше някаква хвърчаща информация (дори не се сещам, къде я мярнах), която не е ясно доколко е достоверна.

Въпросът може да се постави обратно: Как духовното ни развитие оказва влияние върху храненето ни? Защото наистина хора, които наистина са напред в духовното си развитие употребяват малко или по-скоро никак алкохол, цигари, месо и т.н. или поне такива са тези, които аз познавам. Самият стремеж на човека към духовно развитие и усъвършенстване е една често неосъзнавана причина да се избягва подобен род стимулатори и храни или поне при мен беше така преди около 15 години. В момента не мога да кажа, че съм фанатизирана вегетарианка - ям сирене, кашкавал, много обичам кисело мляко и когато съм в чужбина тези храни много ми липсват, а макар и много рядко пия по малко бира или вино, но всичко което ям или пия, просто така ми идва отвътре. Познавам обаче хора, които също имат духовни търсения, но например си наложиха насила вегетариански режим, защото "ТАКА ТРЯБВА", а продължават да въздишат по кебапчетата. Познавам и други, които много си падат по здравословното хранене и пак така насила ядат или не ядат точно определени неща. Интересното е, че обикновено това са хора, които изучават езотериката по един много интелектуален, теоретичен начин - непрекъснато четат и то сериозни автори, запознати са с трудовете им открай до край, обаче нещо много съществено явно им куца...

Нещата стоят по съвсем различен начин. Никога не е ставало въпрос за признаване на авторитети, за сляпо приемане на нещата, никога не е имало поучения, никога не ме е карала да вярвам или да правя каквото и да било. Тя се опитва да ми обясни нещата, важно е аз да ги разбера и да се убедя сама. Предлага ми да опитам нещо и то само ако искам. Тя не ме търси и никога за нищо не настоява да правя или да не правя. Но винаги когато отида при нея ме посреща сърдечно и се опитва да ми отдели време. Оставила ме е да следвам собствения си ритъм и готовност за развитие.

Ами, на въпроса на Вендор - аз бих могла да се нарека ученичка и наистина Учителя сам ме намери. Т.е. съдбата ме заведе при нея, а тя ме "избра", ако може така да се каже. Въобще на много от вас може и да ви се струва, че това е някакъв много мистериозен процес, но не е така. Е, аз направо се същисах, а и още се чувствам съвсем като новобранка (макар че това се случи преди около половин година). Преди това от време на време също съм се замисляла как може човек да си намери Учител, как така уж Учителя сам те намирал. Е, явно наистина става така и просто се случва, съвсем естествено дори. Друг е въпроса, че въпреки че преди се бях замисляла за Учител, сега пък се чувствам неподготвена и като че ли нещата се случиха твърде бързо за мен. Ще се радвам и вие да споделите нещо по конкретно по въпроса, а не само така - чисто теоретично.