Диана Илиева

На мен ми се струва, че е по-добре да не разчепкваме повече тази тема.

О, това е чудесно - ясно точно и пълно! На мен тези мисли на Айнщайн, Мъртон и Монтаперт ми харесаха най-много от всичко казано до сега. Благодаря на Станимир, че ги е подбрал за нас!

Да, права си!!! Много мъдро си преценила ситуацията. Нали е казано, че за всяко нещо (дали задушевен разговор или кавга) принос имат и двете участващи страни.

Много интересно - какви допълнителни чакри - не съм чувала за такива? Също така какво е това торсионно поле? Може ли допълнителна информация или поне препратка, човек да прочете нещо?

"Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание. Каквото е то, такава е и волята ти. Каквато е тя, такива са и делата ти. Каквито са те, такава е и съдбата ти." Брихадараняка упанишада IV.4.5

Защо така напоследък (и не само в тази тема) форума преминава в обикновено дърлене между двама или повече участници? Това не е от полза за никой, нещо повече, ако на тях самите им е интересно да си отговарят "остроумно", а не толкова по същество, на мен, а сигурно и на други, съвсем не им е приятно. Отделно дето темата се разводнява и много малко съществено се пише. Моля ви, хайде всеки да пише, когато наистина има да каже нещо важно и полезно и да не се дразним от най-малкото недоразумение, защото такива винаги ще има - никой не е идеален. Дори започва да ми се струва, че някои участници изпитват особено удоволствие без да изказват собственото си мнение да подлагат на съмнение и критика чуждите такива с провокативни въпроси, или с превратно тълкуване на чуждите мнения, или се хващат за някоя дребна грешка или пропуск ... За какво всъщност пишем - за да споделим знания и опит и да бъдем полезни или да се покажем кой е по-по-най в някакво отношение?!

Съгласна! - и за това да се предложи еднократно помощ и за това,че е добре, разбира се, доброто да има и практическо измерение! Тези неща си мислех, че се подразбират (което явно не е така, само аз си ги подразбирам) - сега с твоето допълнение вече е достатъчно ясно.

" Не съди, за да не бъдеш съден " За всеки има място под Слънцето и има кой да отсъди кое е правилно и кое грешно.... Така ли! Едва ли някой го спазва! Утопия! Да, много хора си позволяват да съдят (и аз включително от време на време), но това си е за тяхна сметка. Това не означава,че твърдението на xameleona не е вярно или е утопия. - подобен начин на разсъждение може да доведе до изграждането на много вреден и общественоопасен мироглед.

Правим добро винаги, когато допринасяме за хармонията на света като цяло. От тази гледна точка и една усмивка, дори без адресат е добро, една положителна емоция или мисъл също е добро. В някои от становищата намирам едно съотнасяне на правенето на добро като правенето на някакъв вид услуга на някого, с благородната цел - уж за неговото благо, та чак и спорове след това, да се прави ли безкористно или да се чака награда, ако не от самия човек, то поне от съдбата... Аз по-скоро си мисля, че непоисканото добро си е направо вредно. Човек не бива да се натрапва със съвети, оказване на помощ и т.н. А както казах по-горе, доброто не бива да се възприема само като определена постъпка спрямо други хора.

Би ли пояснила, в какъв смисъл с материята? За това аз съм на точно противоположното мнение - хората се раждат с по-силен или по-слаб интелект, а интелигентността се постига с обучение, научен труд и т.н. В определена област се придобива знание, опит и т.н. и то по-бързо и по-лесно, ако човекът има силен интелект и обратно. По-скоро скромността и нормалното самочувствие не парадира с големия си интелект, грубостта и омразата нямат пряка връзка, а за мъдра, толерантна и благородна интелигентност чувам за първи път ? Може би е нужно да обясниш по-подробно, какво имаш пред вид?

Така ли? Интересно, в какъв смисъл? (аз не съм общувала с японци, но знам, че не само те, а и в много източни култури директността е признак на лошо възпитание)

Честно казано и аз много се изненадвам на каква активност се радва тази тема. Ами тя просто е на трето място след разпалените дискусии за сексуалната ориентация и парите. Не мислех, че и трите теми ще вълнуват толкова много хората от този форум. Аз май не мога да ви помогна да избистрите темата почти с нищо. От много години не изпитвам такова чувство. Мен дали ме мрази някой? - честно казано не знам, просто не забелязвам явно. Държа се с всички хора добронамерено - друг е въпроса те дали така възприемат моето държание. Е, не съм идеална - от време на време се подразвам от нещо или някой, нещо не ми е приятно, дори и някои некоректни интерпретации тук, но чак пък омраза....? И тук както и по другите теми Мона се откроява с едни по-категорични становища, с някои от които не съм съгласна. Например страхът НЕ е омраза, но може да бъде предпоставка за нея. Невежеството пък каква връзка има с омразата - не разбирам. На тази нейна реплика: бих отговорила, че ето аз например съм директна и какво - само от време на време дразня без да искам другите. А дори и българите да не са директни - каква е връзката с омразата? Ами японците тогава са царе на омразата, така ли?

Да, това е чудесно! Тъкмо ще се запозная лично с много от вас, предполагам, а определено 99% от участниците в този форум много ми допадат. Не съм присъствала на такъв събор до сега, така че прости ми незнанието, но какво означава "духовен наряд"? И наистина къде може да се преспи? Ходила съм 2-3 пъти на Мадарския конник, но не съм преспивала наблизо. А има ли место за къмпингуване, защото и това е вариант. Освен това бих искала да доведа и децата си, добре ли е според теб?

Да, да, точно с труд, но не в смисъл труд за изкарване на прехраната, а работа над себе си.

Когато човек напредне в духовното си развитие, това неминуемо ще доведе до промяна и в храненето му. Освен това всеки човек прави първите си стъпки в духовното си развитие в различни сфери - един започва да се занимава с йога, друг започва да чете езотерична литература, трети става вегетарианец - на който каквото му идва отвътре. А как да разбирам това ? Как именно да са заложени априори? Мъдростта и познанието са достижими за всеки, зависи колко време и труд ще отдели. Човек може да си изработи каквито си иска качества и добродетели, да достигне каквито си иска физически, емоционални, ментални и т.н. височини. Друг е въпроса, че на някой ще му е по-лесно, на друг по-трудно. Лично аз бих уважавала повече този, който въпреки че не му се е отдавало, е успял да постигне нещо по-добро от това, което е бил.

Афористичното изказване на мисли не се отдава на всеки...

Споделям мнението на Мона, че не е нужно да раздаваме такива квалификации като "щастливи семейства", "нещастни семейства". Това са едни клишета, които първо не е ясно кой какво влага в тях, второ темата за щастието е щекотлива и относителна и без да намесваме семейството в нея. Изцяло подкрепям мненията на Кристиян за семейния егрегор и т.н. Двамата съпрузи се събират не за да се направят щастливи или нещастни един друг, а по принцип са учители един на друг и изкушението поне единия от тях да стане черен такъв е голямо - семейния дявол си върши добре работата. Наистина и двамата е нужно да са на високо духовно ниво и да положат съзнателни действия за ограничаване енергията на семейния дявол (или крокодил, според терминологията на Авесалом Подводни - между другото препоръчвам ви неговите книги с две ръце, това е един от най-добрите съвременни астролози, психолози и т.н.) - пряката съпротива и борба с него е безпредметна, обикновено е по-силен, по-хитър и по-издръжлив, а и нали знаете какво става, когато има борба, дори и срещу злото - отделя се енергия-храна за същото това зло. Всички останали, които са писали до сега, освен Кристиян или не са се замисляли сериозно, или тази тема е твърде интимна за тях, за да споделят истински впечатления, или умишлено не желаят да се задълбочават по въпроса. Много от вас не са и семейни, нали? Въобще аз разбирам стремежа на по-голямата част от аудиторията и в този форум и въобще, да имат един "добър" по човешките стандарти свят, общество, семейство, живот. Нещата обаче реално съвсем не стоят така, за съжаление. Имаме още много да научим и за себе си, и за света

Изобщо не съм съгласна . Голямото количество пари не са спасили никого от трудности и изпитания - просто тогава те са от друг характер. Аз също съм твърдо против бедността, което мнение изказвам за n-ти път във всички теми за пари, богатство и т.н. и също съм на мнение, че бедността в буквалния смисъл на думата е порок (т.е. ние си я създаваме, с нашите си модели на мислене). Обаче за това - не мислиш ли, че много идеализираш нещата? Ако имаше толкова много хора, които да могат така да се осъзнаят - чудесно! А по принцип има и такива хора, и мисля, че точно това написах: и затова пак питам, този път директно Максим - КОЛКО са тези хора? В скандинавските държави, Франция, Германия и др. по твоята логика би трябвало около 70% от местното население да са страшно духовни хора?! А колко са хората, които продължават да консумират на поразия до края на живота си и дори напускат този свят рано-рано от свръхдоза, СПИН или нещо подобно, а някои дори и да усещат някаква празнота, то се стараят да е толкова добре закопана дълбоко в тях, че никога не вижда бял свят, за да разцъфти като духовно търсене. Има дори трета категория хора, които усещат тази празнота, не се опитват да я заглушат с още повече удоволствия, но въобще не могат да си обяснят от какво е това чувство на неудовлетворение от живота, при условие, че уж всичко си имат. Дори започват да ходят на психоаналитик, защото и това могат да си позволят, но пак няма да тръгнат по духовната пътека? Всички тези хора са голямото мнозинство според мен, за съжаление. Това, че имаш повече пари и не се блъскаш усилено за насъщния, наистина ти дава свободно време и възможности да се занимаваш с каквото си поискаш, може удоволствия, може благотворителност, може наука, изкуство, а може и с духовни търсения. НО НЕ МИСЛЯ, ЧЕ ПОВЕЧЕТО ПАРИ СА СТИМУЛ ИМЕННО ЗА ДУХОВНИ ТЪРСЕНИЯ. ДОРИ НЕ СА ПРЕДПОСТАВКА. Максим, ти сам каза, че известно време си се чудил, защо се чувстваш неудовлетворен и си се лутал и в крайна сметка успешно си намерил своя път, предполагам. Но колко са като теб?

Не, Силве, наистина не си ме разбрала добре! В началото на последния си пост просто се опитах да се изкажа малко по-метафорично, но какво да се прави, като нямам литературен талант . А това за злия и деспотичен бог, зад когото се крия (крием), откъде го измисли, не знам . Що се отнася до: съм напълно съгласна с теб. Но пък ми се щеше точно ти да кажеш нещо по това: , явно нямаш желание - жалко. Мисля, че имаш на какво да ни научиш.

Аз мисля по друг начин. Според мен това няма да е любов, ами манипулация на другия със сценарий "Аз се жертвам за теб, защото поставям твоите нужди, над моите собствени". Освен това бедният не може да нахрани гладния, тъжният не може да предаде радост на друг и т.н. В Библията е казано: "Обичай ближния, КАКТО ОБИЧАШ СЕБЕ СИ". Който не може да обича себе си, не може да даде обич и на никой друг.

Отговорът е никой, разбира се. Освен някои мазохисти, но това е ненормално, болестно състояние (поне според съвременните разбирания). Ако Бог ни питаше: "Кой от вас иска да страда много през живота си?", едва ли щяха да се намерят желаещи. Ако ни постави въпроса обаче така: "Ще бъдеш подложен на трудности и изпитания, които ако преминеш успешно, ще доведат до голям напредък (щастие, развитие, добро...) в твоя живот, съгласен ли си?", то тогава сигурно щяха да се намерят смелчаци, но малко ( и аз нямаше да съм сред тях). Е, по тази причина и Бог не ни пита, ами направо ни изпраща трудностите и изпитанията, които просто по моето скромно мнение могат да ускорят развитието ни напред. Някой се изказа, че могат и да ожесточат човека, да го депресират и т.н. - вярно и това става, но просто е въпрос на избор, пак според мен. А вие да сте забелязали хора, които живеят много спокоен, материално задоволен и безметежен живот, които да горят от желание да се развиват духовно, да се усъвършенстват, да се променят въобще в каквато и да е положителна посока? Аз не съм. Явно нещо трябва да ни тласне натам. Също така ми е ясно, че страданието е достатъчно, но не и необходимо условие, т.е. човек може да се стреми към духовно развитие и усъвършенстване и без да преминава през ужасни изпитания, но колко са тези хора? Аз май не познавам нито един такъв.

Да, така е, но ако подсъзнателно човек си мисли или чувства, че не заслужава нещото, или че няма късмет, или че успеха все не каца на неговото рамо т.н.? Той хем го иска и на фин план също, както казваш, му е отредено, но именно на някой фин план (дали като чувство, дали като мисъл) човека не може да влезе в синхрон с уж желаното и съответно то реално не идва при него.

По принцип магнитните полюси май почти никога не са съвпадали с географските такива и непрекъсното "дрейфуват", ако мога така да се изразя, без особени последствия (особено сега с GPS ). По-сериозен катаклизъм би бил, ако се промени еклиптиката на Земята - тогава и в чисто физичен план, а и в астрологичен, ще бъде такава грандиозна промяна, че направо не ми се мисли . А по принцип в астрономичен аспект е възможно да се случи през 2012г., заради подредбата на съзвездията и звездните системи (и в частност нашата, Слънчевата) помежду си и спрямо галактическия център. И пак ми се иска да ви върна на връзката: 2012 - катаклизъм - нова раса - индигови деца - кристални деца. Какво знаете, мислите, усещате?

Благодаря, честито и от мен!

Силвия, значи ли това твое изказване, че не желаеш да видиш, че си се отдалечила от пътя, както сама казваш?