Диана Илиева

Не бих казала, че печеля много, но всяка година превеждам определена сума по сметката на SOS - детски селища, давам нещо и на училището, в което учат децата ми, защото съм доволна, че се стараят да насърчават децата - организират им празненства, спортни инициативи, награждават добре представилите се на състезания, олимпиади или конкурси в сферата на изкуството... Не съм изчислявала дали е точно десятък, нито съм се замисляла, дали от тези дарения получавам много повече... правя го, защото ми се струва необходимо, полезно и май чисто егоистично просто аз се чувствам добре...

Да, всяко необяснимо може да бъде обяснено, но зависи от кого, на кого и как. Например имам опит с хора, които имат специфични изисквания за начина, по който да им бъде обяснено нещо, който е на практика неприложим за конкретното нещо, но те са решили, че не признават други начини на обяснение... А предложението да се слееш с Вселената аз го разбирам съвсем буквално и си е съвсем разумно. В действителност всички сме прашинки от тази Вселена и е крайно време да се почувстваме като част от цялото.

Май не ми идва на ум никакво обстоятелство, което да оправдае изневярата. Изневярата е нещо повече от лъжа и загуба на доверие. Тя си е направо предателство. Ами после, след изневярата - какъв е този мазохизъм да обричаш сам себе си на едно фалшиво партнъорство?! А защо е нужно да се прави изневяра? Какво правиш с този партнъор да себе си, щом ИМАШ ЖЕЛАНИЕ за изневяра (дори и да не си я извършил)? И като казвам партнъор имам предвид не само съпрузи, влюбени, ами и приятели, дори колеги. Ами явно мястото ти не е там до него, а някъде другаде. На мен една раздяла ми се струва по-разумната алтернатива.

Бих искала още веднъж да повторя въпроса си: и евентуално някой да ми отговори все пак...

Май не получих отговор за това, къде е логиката, щом не обичам да гледам ТВ и да чета вестници, то не било редно да пиша в този сайт, но както и да е.... - с това съм напълно съгласна. Не съм съгласна със съотношението между тях, такова, каквото ми го представят медиите. Мона, щом си журналист, какво е твоето мнение за съотношението между приятното и грозното в нашия свят?

Аз мисля, че втората е по-малкото зло от двете, но може би е добре да обясниш какво разбираш под овладяване на подсъзнанието. Освен това с прочитането на една книга, независимо коя е тя, не ми изглежда възможно постигането на такава сериозна цел.

Каква е логиката, че не разбрах?

Това "Какъв е живота?" риторичен въпрос ли е? - т.е лош. Аз поне не мисля така. Но ако вярвам само на това което научавам от медиите, то съвременния живот се състои от 90% лоши новини и 10% добри. Ти wonderful обикновено си много позитивно настроена, направо се учудвам на позицията, която заемаш. Също се учудвам като видя някоя млада, крехка и миловидна журналистка да показва с възторг кървавите следи по плочките, и с голям ентусиазъм да повтаря и потретва какво се е случило, точно как, кой съсед какво е видял и така - 20 минути. Вярно случило се е нещо много лошо, вярно обществото трябва да научи за него, но от 30 минути новини, 20 минути да е това, после още 5 за някакъв скандал в парламента например и после за 1 минута, че е направена нова експозиция в историческия музей например и в останалите минути прогнозата за времето, е, това вече нито го разбирам, нито го харесвам. Убедена съм, че има и много позитивни новини и то не само в сферата на културата или че се е родило ново тигърче в зоопарка например, но никой, кой знае защо, не иска да ни информира за тях.

Да, и аз му се възхищавам на Добромир за това, но то не е точно центрираност, а по-скоро умение да поглежда към въпросите от различен ъгъл, да разбере еднакво добре диаметрално противоположни позиции. И аз се старая, но ми е трудно. А за това Орлин определено е прав, обаче звучи малко гадно и повечето участници тук подхождат емоционално (предпочитат да затворят очи и да не се замислят) и го отхвърлят. Какво става на фин план обаче е важно, независимо, че не е очевидно. А човек като не му харесва нещо може и да не желае да го разбере, и от 9 кладенеца вода ще носи, за да го оборва..., но Земята все пак се върти, нали

Да, прав е Добромир, Любовта с главно Л наистина е винаги споделена с всичко съществуващо. О, това е наистина чудесно казано!!! Прекрасна мисъл!

Да , вярно. Ще се наложи да преживеем и без райска телевизия. Мисълта ми беше, не че медиите си измислят лоши новини (макар че и за такива неща съм чувала), и наистина всеки ден се случват толкова много нещастия, но на мен ми се струва, че медиите се концентрират предимно върху лошите новини и в края на емисията съвсем бегло се споменава, че се е открила нова изложба примерно или нещо подобно... И на всичкото отгоре накрая с широка усмивка ни пожелават приятен и спокоен ден (или нощ) - пълен абсурд! И тъй като тук говорим именно за границата реалност/истина и илюзия, то искам да попитам, каква е в такъв случай реалността? Може и да съм наистина прекалено наивна, но ми се струва, че медиите ми вменяват картината на един по-лош свят, отколкото е в действителност. В крайна сметка всеки ден се случват и много хубави неща, за които също искам да знам.

Да, , съгласна съм. И аз от доста време отказвам да гледам т.нар. "екшъни" по телевизията, но и новините май започнах да отказвам вече. А интересно, бях чувала, че преди години в САЩ май създали радио, в което залагали на 100% позитивни новини, но само след 6 месеца фалирали. Защо хората обичат да слушат (и виждат) лоши новини - убийства, наводнения, земетресения... - не разбирам?

Да, мисля, че е точно така. Кой закон имаш пред вид? Прекъсване на връзката на 100% едва ли може да се постигне, дори и да се изнеса да живея отшелнически в някоя пещера. Освен това чий живот ще се подобри - само моя и то евентуално. Според мен това не е решение...освен ако не го обясниш допълнително на по-неинтелигентните като мен

Да, освен това, аз не съм съгласна и с по-горните разсъждения, че егото е създадено от обществото. В такъв случай един Тарзан, отгледан от животни, би трябвало да няма его. Обществото е много мощен егрегор, семейството също и съм съгласна, че оказват голямо влияние при формирането на егото, но само толкова. Освен това унищожаването на егото не ми се вижда особено разумна перспектива. Май изпадаме в някакви крайности, както когато обсъждахме парите и се опитвахме да ги изкараме най-голямото зло на света, което, ако го премахнем и всичко ще потече по мед и масло. Тук по същия начин - аз не мисля, че егото ни е виновно за нещо и трябва да го няма. Просто е хубаво да го поставим в определени граници, да не го оставяме да порастне и да ни излапа А, и за борбата с егрегорите - ами това е все едно една ОБИКНОВЕНА мравка да излезе на борба срещу целия мравуняк - просто невъзможно нещо. Егрегорите не можем да преборим, те могат единствено да се променят и то бавно. Дори и когато мравката е СУПЕРНЕОБИКНОВЕНА (от ранга на Исус Христос например), резултатът не е победа над егрегора, а неговата съществена, но бавна, промяна към по-добро.

Поздрави и от мен! Много се радвам за теб!

... субективното възприятие е факт, но какво имаш пред вид под "неопределени"? вероятно по-абстрактни и неизразими с думи ... далечни от "обичайните" представи и накрая ... губим всякакви ориентири Да, по-разширени, по-абстрактни и най-вероятно много по-различни от сегашните ни обичайни представи, но чак пък да загубим всякакви ориентири

Да, субективното възприятие е факт, но какво имаш пред вид под "неопределени"?

Аз имам малко по-различно мнение по въпроса. Не мога да го докажа, но ми се струва, че точно ние си избираме да дойдем на този свят, избираме си родителите, основните точки по-който ще се развива сценарият на нашия живот и т.н. За лесното - не е лесно, но пък и къде е казано, че трябва да е лесно или че трябва всичко да ни харесва. Сексът и раждането - това е просто актът на физическо ниво, за да се реализира слизането ни на Земята. Всяко още неродено дете на фин план съществува доста преди да се роди в действителност - това май се е коментирало и в други теми. Родителите не би трябвало да осмислят живота си, чрез техните деца, макар че често го наблюдавам, особено при жените. На някои майки, като порастнат и отлетят децата от семейното гнездо, живота им сякаш губи смисъл, чудят се какво да правят или пък се опитват да продължат да им се месят в живота и да ги контролират. За дядото на 102 години, който искал да умре, не се учудвам. И ние си имаме такъв случай - бабата на съпруга ми е на 92 години, жива и здрава, но и тя смята, че Господ трябва да я прибере, често казва "Аз за какво ли продължавам да живея сега, ама на ...". Въпреки това не мисля, че е редно да се намесваме в тези въпроси. Аз за себе си не бих поела такава отговорност... Когато човек е здрав, той не е в тежест нито на себе си, нито на семейството си. Лошото е, че хората се идентифицират, както говорихме по-горе или с децата си, или с работата си, или с партнъора си и т.н. и когато няма с какво от тези неща да се занимават, да се грижат, започват да се чувстват ненужни и непотребни. Когато човек работи над себе си, осмисля живота си като се развива и усъвършенства и 100 години няма да му стигнат...

Не съм много веща в хиромантията, но от това което знам и съм виждала, моят отговор е - да, има значение. Дори и да няма нараняване, ако човек се вглежда в ръцете си през период от няколко години например, се установява, че някои линии изчезват, а други се появяват. Пресичането на линията на живота обикновено е свързано с преживяването на някакъв катаклизъм относно здравословното състояние на човека, колкото е по-дълбоко пресичането, толкова по-сериозно, евентуално с постъпване в болница. Има значение и разстоянието, но това само опитен хиромант може да каже точното време, а и те обикновено сверяват с човека по-ранните пресичания кога са се случили подобни събития и след това могат да кажат. Само общо мога да кажа, че в началото годините вървят по-бавно по-линията и постепенно времето се "сгъстява", ако мога така да се изразя.

Да. Мисля че будността е връзката със свръхсъзнанието. "Във всички работи в които умът присъствева - висшият ум, катастрофа не може да стане. За да може да издигнете себе си, непременно вашият ум трябва да присъствува"Учителят, Още по-блажени са Защо така поставяте знак за еквивалентност между съвестта и будното съзнание? А после и към висшия ум? Нещата може и да са свързани, но лично за мен всяко си е различно нещо. Бихте ли пояснили вашия ред на мисли?

Аз също мисля като Диана.

И аз не късам. Преди години много обичах цветя във вазата. После взех да правя икебани, не само защото ми харесва като изкуство, но и поради факта, че се създава повече красота с по-малко пожертвани цветя. Обаче все повече ми беше мъчно да гледам как откъснатите цветя бавно умират... В момента това ми е работата - занимавам се с цветя и озеленяване, но не и с отрязан цвят. Обичам да отглеждам цветя, да им се радвам как растат, цъфтят...и да заразявам другите хора да имат подобно отношение към тях.

О, не, не, защо извинения. Като казах промяна, не съм имала предвид нищо лошо, напротив!

Аз се регистрирах тук преди около няма и 3 месеца, но и аз забелязвам, че през последните 2-3 седмици Синева се промени (преценявам, разбира се, по това какво и как пише сега и преди това). И вече само ако той иска, ще ни каже каква е (или поне от какво е) тази качествена промяна в него.

Картината, която рисуваш е много идилична и ако всичко наистина е така, страхотно се радвам за вас. Честно казано и моето семейство си ми харесва, но далеч не всичко е идеално. Например с моя съпруг често се сдърпваме за разни дреболии. Освен това, обичаме се, но имаме различен мироглед и стил на живот, което затруднява допълнително нещата. За съществените въпроси обаче (слава Богу) сме единни и сме си изработили система всички по-важни решения да обсъждаме и вземаме заедно. И в семействата на всички наши приятели и роднини, все нещо им куца - дори по-сериозно отколкото при нас, така че те нашето семейство обикновено дават за пример, а то съвсем не е така. А сега пък аз вас ви възприемам направо като бели лястовици.