Диана Илиева

А ти самата какво изпита, когато застана до олтара? Силната положителна и отрицателна енергия се усеща, особено ако човек се застои 5-10 минути сам и се отпусне. Определено има много места, които излъчват отрицателна енергия и това са не само тези, на които се е извършило нещо ужасно, примерно убийство, но в България същото усещане изпитвам и в гробищните паркове. Дори в бившите гробищни паркове - върху едно такова бивше гробище има построен магазин на Кауфланд, който определено не върви добре, доколкото чувам персонала по необясними причини се чувства зле, има конфликти, текучество, а аз самата се изнервям и ми става зле, като отида да пазарувам. В същото време ми се иска да посетя гробище в някоя друга страна, примерно Индия или Япония (ох, то май в Индия няма, те там масово се кремират и после в реката...), защото по принцип няма причина за отрицателно излъчване ...

Е, хайде, хайде , сексуалността си е сексуалност, а усмивката си е усмивка. На мен ми се стурва, че не е хубаво да се смесват така нещата. Аз мога да се усмихвам на малко котенце или на бебе, къде ми е тогава сексуалността? И за остаряването също не съм съгласна, освен ако не се обoсоновеш по-добре, защото в момента личното ми становище се доближава до това на wonderful. Да не говорим пък за това, че в този ред на мисли Максим от юношеска възраст си е перманентно стар, а аз и wonderful прогресивно остарявамe ... А, wonderful ме е изпреварила

Интересното е, че има много хора, които като на изпит бодро могат да издекламират как трябва да се живее, за да са доволни, но в действителност въобще не е така при тях. И аз до скоро бях от тази партия, но с учудване забелязах, че през последните няколко години това ми усещане бавно се променя и то без да правя нещо съзнателно по въпроса. Затова пък през последните няколко години се стремя да бъда по-спокойна и по-хармонична като човек, опитвам се да разширявам съзнанието си и т.н. Така че, наистина всичко е вързано и вече не се учудвам - например от астрологична гледна точка мога да изкоментирам, че проработването на определни планети, знаци или домове дава отражение и на проявяването на намиращите се в някаква връзка с тях други планети, знаци, домове...

А аз не съм много доволна от книжките. Също и от съветите на мед. сестри от детската консултация. Някои неща ми бяха полезни, но повечето - не. И в книжките, и от детската консултация съветите бяха в стил "догма" - така и точно така, защото иначе е много лошо, дори опасно. Е, в момента нещата може би са се подобрили (все пак малката ми дъщеря вече е на 10 години). От целия този абсурден "инструктаж" за отглеждане на бебе си изпати по-голямата дъщеря, защото аз като майка-новобранка се притеснявах да не объркам нещо и се напъвах да спазвам съветите, като определено изтормозих в някои отношения и детето, и себе си, докато след няколко месеца таткото не се намеси здравомислещо по въпроса, като ми каза: "Ти виждаш ли, че детето има нужда от това и това? - Да. Ами тогава защо правиш това, което пише?" Със следващото дете вече бях по-спокойна и по-уверена, какво наистина е хубаво да се спазва, а за какво е добре да се съобразяваш с индивидуалните нужди на детето. А и малката дъщеря успяваше много категорично да покаже какво иска и какво не. Благодарна съм и на настоящата ни лична лекарка, която ни пое тогава и която също много гъвкаво отреагираше на различните деца. Предполагам, че и другите майки успяват да разбират езика на бебетата си. Виж, когато пораснат, тогава вече става по-сложно, защото с увеличаването броя на годините, реакцията на децата не е така непосредствена, както когато са по-малки. С това съм абсолютно съгласна. А децата обичат безмерно родителите си, родителите са целия свят за тях, най-важното, най-ценното, основата, идеала за подражание .... до момента, в който евентуално не се разочароват. Тогава продължават да обичат, но им е много болно... Не знам какво имаше предвид Мона, но например това, което показват тийнейджърите като поведение, не е показателно за истинските им чувства...

Е какво пък, поговорихме си, не се разбрахме особено, но то не е и задължително да се разберем, още по-малко пък да стигнем до единодушие. Всеки има право да мисли и чувства каквото си иска. Аз считам за излишно да продължавам с мнения по тази тема, защото според мен достатъчно ясно изказах своето.

За доказване в тези неща едва ли би могло да става въпрос. Какви доказателства, освен едно - щом душата има устрем към духа... А защитна реакция не е устрема, а точно периодите на отчаяние и то не на душата ( психиката ), а на друго. Нормално е да се редуват такива периоди - като вдишване и издишване, няма как друго да бъде, защото сме ограничени още и нагълтването с цялата истина ще бъде пагубно. Затова има тайни, затова окултното знание идва на глътки при нас. За всичко е помислено и на всеки се дава толкова, колкото може да понесе в един или друг момент. Нито повече, нито по - малко. Много добре си го обяснила, Силве! И аз мисля, че така стоят нещата!

Много ми харесва новия ти аватар. И този постинг също - звучи като притча.

Ето, нещата са тръгнали и за него. Какво представлява кризата? - това е преходен процес, който ни води до ново стабилно състояние. Просто ти си успяла да постигнеш хармония по-бързо от него. По-застоелия вариант е, ако бившият ти партнъор продължава да си кара по старому и въобще не преживява никава криза...

Всъщност, не мисля, че можем да облекчим или натоварим кармата на някой друг. Но съществува групова карма, както и национална, и такава на човечеството, и планетарна и т.н. С развитието на груповото осъзнаване при хората, тяхното влияние ще се чувства все по-силно. Мисълта ми е такава: Имаме двама души, обвързани кармично, които прераждане след прераждане, първо единият е в ролята на лошия, а вторият е "жертвата", следващият път обратно и т.н. Как да се прекъсне тази кармична верига - дори и ако само един от двамата се откаже от "ролята" си и постъпи благородно спрямо другия (т.е. или "лошия" да постъпи добре или жертвата истински да му прости). Това ще бъде достатъчно, за да се разплете кармичния възел и на двамата.

Аз съм кръвна група АВ. Това от преди колко години съществува, откъде е известно? Преди 900 години кой е правил изследвания на кръвната група на хората? Трудно ми е да се възприема като абсолютния консуматор, но щом казваш... А иначе от малка не обичам месо, въпреки че родителите ми старателно ме тъпчеха с прилично количество, защото винаги съм била с леко под нормата тегло. После вече когато сама си определях менюто, ядях малко и рядко месо (предимно пиле и риба), след това - никак, но без да си го поставям като самоцел, така ми идва отвътре. Напоследък буквално усещам храната и напитките, които поемам как ми влияят. За съжаление моите усещания не ми казват нищо добро за повечето готови храни, включително такива ежедневни продукти като хляб, кисело мляко и др. Бих препоръчала пълнозърнестите хлябове на "Деметра"-Сливен, типовия хляб на "Ямбол хляб", донякъде кисело мляко "Родопея" и донякъде кашкавал "Пършевица". Домашно приготвената храна си остава май най-добра, но на работещите хора им е много трудно да се хранят с нея. Купувам пълнозърнесто пшенично, царевично и ръжено брашно и правя домашни питки, когато имам възможност, също правех домашно кисело мляко (познати ми носеха прясно мляко от домашна крава), но май не ми стига времето напоследък...Децата ми от малки предпочитат повече моето мляко и моя хляб пред готовите.

Може би не те разбирам добре selsal, но тези думи ми събуждат една асоциация със съдебна зала, където уж се търси истината или поне кой крив, кой прав, води се спор, и то не от любов към спорта, ами сериозен съдебен спор и там обаче всички хора питат: "Кой ти е адвоката?" - защо, ами защото един "добър" адвокат, ще обори един "по-слаб" адвокат и ще измъкне престъпилия закона без наказание. Дали са постигнали поне една относителна истина? - не са. А при непрофесионалните спорове между съвсем обикновени хора (не съдии, не адвокати) по каква причина да вярваме, че ще си излюпи някаква истина??? А щом спорът не ни води сигурно и неотклонно към истината, то каква е ползата от него? А тук пък си мисля, че ти не си разбрал добре Максим и Добромир. Те искат да кажат, не че вътрешната хармоничност трябва да се показва, а че тя си проличава, включително и в това какво и как пишем тук в този форум

Чудно!!! Има такива попадения!!! Нали няма защитени авторски права, да го метна на няколко приятелки?

Тогава един въпрос и от мен към Кристиян - защо заекващите не заекват, когато пеят? Предполагам, че и той не е заеквал, когато си е припявал с китарата.

Уау, още веднъж право в десетката!

Знаеш ли, аз съм в много подобно положение и изпитвам същия импулс да осиновя дете, освен двете родени от мен. Някак не ме смущава кармата, ако това наистина се осъществи, значи всичко се е подредило, както е било нужно. От приятели обаче научавам, че едва ли ще ме огрее, защото си имам две свои. Може би само като приемно семейство... Ти какво чувстваш като си помислиш за нов член на семейството, имаш ли представа за пол, възраст, външен вид - ако да, значи определено има такава предопределеност за теб и твоето семейство...

На прима виста, щях да посоча като причина блокирала по някаква причина 5 чакра. Това, което казва Кристиян също ми звучи смислено, макар че малко не връзвам ролята на 3 чакра. Още по-интересно щеше да ми бъде, ако беше споделил някои ключови моменти от лечението, но това си е по негово усмотрение... Като срещна такъв човек се опитвам да не ми проличи, че въобще забелязвам някаква странност в говора (както и при други дефекти). Отнасям се нормално и по един и същи начин към всички хора, независимо от техните конкретни особености. Не изпитвам едни и същи чувства към различните заекващи, мога да изпитвам съчувствие например, само ако самия човек подава такива сигнали. Но ми е направило впечатление, че повечето заекващи наистина се притесняват от това, затова избягвам да ги гледам много продължително в очите (те също гледат настрани, когато им е трудно с някоя дума) и избягвам да им помагам да довършат започнатата дума, търпеливо изчаквам сами да си я кажат. По втория въпрос ми е трудно да се изкажа, като причината е, че не съм убедена доколко теорията за бременната жена е вярна. По третия въпрос, ако някой отговори с не, то това ще бъде един достоен последовател на Хитлер и др.п. По четвъртия въпрос, ще отговоря с въпрос: Ако към заекващите е необходимо да имаме някакво по-различно отношение, то какво отношение да проявяваме към глухонемите например или към хората в инвалидни колички? А самите заекващи не виждам причина да се срамуват. В такъв случай ще се наложи да се срамуват много ниските и много високите, много русите и много черните, ... въобще голям срам ще падне . Друг е въпроса, че те наистина се притесняват от тази си особеност. Но дори и некоригирана, те са си пълноценни хора за мен.

Желанието да се води остър спор може да ме наведе единствено на мисълта, че човекът има излишна енергия и му е приятно да я разпилява именно по този начин или точно обратното - енергиен вампир, който така се докопва до порция енергия от отсрещната спореща страна. Също така не съм особено убедена в крилатата фраза, че в спора се ражда истината, според мен по-скоро се ражда кавгата. На чисто енергиен план победа в спора, ще има този, който има по-силно Слънце, Меркурий и Марс, а не този, който е по-близо до истината, дори и не тази с главно И, а някоя по-относителна истина (доста коментирахме в темата "Критерии за истинност" и май без особен резултат). Всеки спор противопоставя волите на поне двама души и всяко противопоставяне е много йезуитско да го наречем конструктивно. - ще ми бъде интересно да се направи един по-обширен коментар - кой е вдъхнал сила и воля на спора, че нещо ми убягва?

Далеч съм от осъждането - просто констатирам ... и уточнявам. На войниците и генералите и на цялата нация - каквато и да е била причината, който и да ги е съблазнил, в крайна сметка това е техния собствен избор, акт на свободната им воля, затова и не мога да ги назова невинни жертви.

Идеалното състояние е още първия импулс да липсва, т.е. не да липсва, ами да не е такъв - защита или ответен удар. Защото дори и да се сдържим и да не реализираме този първи импулс в действителност, ние вече сме нанесли на по-фин план съответния удар на този някой и този удар пък моментално рефлектира обратно в нас. Как да се постигне обаче това идеално състояние? - първо наистина е трудно, второ става постепенно. Наблюдението на нашите реакции, мисли и чувства наистина помага поне да се ориентираме в обстановката - т.е. какво кога се получава, какво ни куца и т.н. После е необходимо да се изработи едно вътрешно приемане на нещата такива каквито са, такива каквито се случват. Освен това помага и една добронамереност и любов, излъчвана към всичко и всички. С други думи да виждаме божия промисъл във всичко, което се случва и божията искра във всяко създание. След това и да реагираме, то реакцията ни и на най-отрицателното нещо ще бъде без да си загубим при това вътрешния мир. Аз за себе си мога да кажа, че все още за съжаление не успявам да си запазя вътрешния мир в по-голямата част от случаите. Но когато все пак успявам, чувството е много комфортно - усещам се спокойна, лека, изпълнена с енергия и любов...

Да, Авесалом Подводни е един от любимите ми автори! Жертви, да, но не и невинни.

Това най-лесно става когато човек се занимава активно с някакво изкуство. Сексуалната енергия е отражение на творческата енергия на по-ниско ниво. При творческия процес енергията се изтегля от сакралния център в етерното тяло на човека и се насочво кам центъра в гърлото. Така сексуалния нагон най-лесно може да бъде отслабен и поставен под разумен контрол без да се подтиска. Това не означава, че желанието за секс ще изчезне, а че ще бъде овладяно - т.е. няма да сме зависими от него. Да, това е един от начините - но не за всички хора. Универсална рецепта няма. За това кой начин е подходящ за него, много зависи от еволюционното ниво на човека. На мен например много ми се иска да видя какъв цвят е аурата на Максим. Творческият процес наистина изтегля енергията към гърлото (5 чакра), но има опасност да се натрупа там и човек започва да усеща една тежест, стягане или подуване, или болка (бодежи) в гърлото. Това е индикация, че е време да се отвори тази чакра (пак чрез духовно развитие по път, който всеки сам си избира). Другият вариант е усилено раздаване в творческата дейност (в изкуството или науката) - както казват "напушила го е музата" . Но все пак първият вариант ми се струва по-перспективен.

Защо ли не съм видяла нито един Духовен учител да използва иронията или самоиронията като изразно средство?

Моето мнение е, че в момента прекалено много се спекулира с темата за секса. Докато преди години това е било тема табу и по никаъв повод и при никакви обстоятелства не се е коментирало, сега махалото е достигнало противоположната си точка - от всякъде те заливат с всякаква информация, всичко е или "секси" (т.е хубаво) или не. Сещам се за една съвсем абсурдна реклама на списание, просто отпечатано в по-малък формат "Вземи твоето "Космо" в по-секси размер!" и всякакви подобни щуротии... Няколко човека се опитват да дадат обяснение на секса от гледна точка на по-финия план, но забелязвам, че на голямото мнозинство не им е приятно и не искат да чуят, камо ли да разберат, така че не виждам смисъл да се напъвам да обяснявам. Само ми се искаше да дам една препоръка за трансформирането на сексуалната енергия - според мен това е хубаво да стане постепенно и не насила - то и не е възможно според мен да стане ей така: иска ми се, правя например някакво тибетско упражнение известно време и хоп - готово. С напредването на духовното развитие на човека това става спонтанно и естествено.

Думата има огромна сила, дори и да не се произнесе. Думата има огромна сила дори и да не достигне пряко до слушателя. Чел ли си книгата "Тайните послания на водата" от Масару Емото - там има богат илюстративен материал.

Да, точно това имам предвид и аз. Когато човек е потопен в среда, излъчваща негативизъм, на него му е много трудно да прояви своя позитивизъм ( да не говорим пък наистина колко лошо е това за децата). Дори и да не превключи самият той на негативна вълна, то най-малкото свиква с тези негативни факти, решава че едва ли не е нормално реалния, както казват някои от вас тук, свят да е такъв, пълен с отрицателни събития и много малко положителни. Може да изглеждам наивна, но аз съм убедена, че се случват дори повече положителни неща и искам да знам И за тях, а не само за лошите. Уважавам много труда на журналистите (на лекарите дори още повече), просто моето мнение е, че събитията се отразяват избирателно и се набляга на отрицателното. И тук специално да подчертая, че все има спекулации после в отговорите - ДА, искам да чуя и лошите новини, ДА нужно е да се знаят от цялото общество, но просто добрите новини са отрязани, а не бива да е така. Има много добри и премерени журналисти, на които се възхищавам, но повечето залитат към негативизма.