Диана Илиева

Аз съм съгласна с Мона, че българите не работят добре, както тя много хубаво е описала в пост 113. И също съм провеждала доста интервюта за работа, след които направо се отчайвам. Искам малко обаче да допълня относно причините, защото да го отдаваме на мързел или на липса на увереност и самочувстие - това са само най-видимите причини, на повърхността. Болшинството хора наистина нямат желание и не работят добре по причина, че в действителност те не са на мястото си, не са намерили призванието си. И за съжаление семейството, училището и обществото в това отношение, не само че не им помагат, ами дори пречат. Какво се получава като следствие - всеки човек не намерил призванието си усеща по-силно или по-слабо една празнота, сивота, липса на удоволствие и интерес при изпълнение на служебните си задължения и респективно не се справя добре, напуска или го уволняват, в най-добрия случай устисква на това работно място, но хем се чувства зле (уморен, неудовлетворен, непълноценен), хем му плащат малко, защото и без друго не е в състояние да допринесе кой знае колко за фирмата, в която работи. Ако обаче такъв човек е по рождение с по-силна енергетика, може да се получи противоположен ефект - човекът се втурва да работи, каквото и да е и се трепе усилено най вече за много пари, но не само - може също за обществено признание, за престиж, за власт и т.н., кой каквото си е наумил за важно, кой каквото счита, че би го "направило щастлив". И много често след 5, 10 или 20 години, тези работохолици постигат това, за което са се блъскали, но пак не се чувстват удовлетворени, а по-скоро смътно усещат, че е било нужно по-друг начин да прекарат живота си ... Малко излязох от темата, но ако човек работи това, за което е слязъл на Земята, то не би имал проблеми нито с парите, нито с намирането на работа, нито с удовлетворението от работата и т.н.

Много ми харесват всички отговри до тук, включително дадоха ми формулировка, на това което само съм усещала. Само ще си позволя едно малко, но важно според мен продължение на едно изречение на Виктор: макар и понякога несъзнавано в началото.

А усещате ли различните енергии на дърветата? Мога да ви предложа един експеримент. Постойте известно време до един бор или дъб, а след това до една върба или орех и споделете какво чувствате?

Проблеми ли? Аз проблеми не съм забелязала. Забелязах един доста неясно (според мен) написан пост (№66) и реших да задам някои уточняващи въпроси. Обаче и в пост №68 неяснотите се запазиха (пак според мен). А и в някои други теми забелязвам, че и други реагират, както аз тук. Е, може би има нужда от известна корекция тогава, за да може аудиторията да те разбира все пак ...

Да, за марулите и спанака си прав, че няма смисъл да се чака да порастнат. За морковите - не мога да кажа със сигурност. Но при всички плодни зеленчуци най-добрата фаза за бране (респективно ядене) е 7-10дни преди пълна зрялост. Тогава не само, че нитратите вече почти са усвоени и вкусовите им качества са най-добри, но и запасеността със захари, витамини и минерали е най-голяма, защото в тази фаза растението усилено добива тези вещества, за да ги складира малко след това в семената. По тази причина съветвам да не се късат тънки и видимо имащи да растат още краставици (разбира се, няма особена полза откъм витамини и минерали и в една в пълна зрялост жълта краставица), а неузрели домати, дини, пъпеши и т.н. и без друго никой не ще да яде, заради вкуса

А коя тема СПОРЕД ТЕБ излага най-добре духовното? Също така каква ти беше мисълта за името на портала - не разбрах. - искаш да са ни еднакви мненията - защо? - а нужно ли е да е единна? И възможно ли е? - е, за това и аз се чудех и то по-скоро не кой, защото е ясно, ами по какви критерии - явно не е по броя изкакзани мнения например.

Също вярно!

Чудесно Наистина съвсем малко е нужно, за да се промени живота на човек - само да успяваме да видим в другите около нас бога или богинята, които са "замаскирани" в най-обикновени на вид хора.

Вярно, обаче невидимите са повече.

Да, и аз мисля същото, но Кристиян го написа много по-хубаво и изчерпателно от мен.

Искам малко да поясня, защото има много спекулации по въпроса за нитратите. Първо съвсем нормално е да ги има, защото благодарение на тях растението нараства. Поради тази причина са в най-голямо процентно съдържание в зелените листни зеленчуци, краставиците и др. В един добре узрял домат например, с колкото и азотни торове да е торен, нитратите са съвсем малко. Между другото естествения оборски тор също е най-богат на азотни съединения. Второ съвсем не са толкова вредни, колкото ни плашат. И още нещо което много хора не знаят - нитратите присъстват в най-голяма степен в тези вегетативни части на растението, които в момента нарастват - т.е. купувайте си или си откъсвайте от личната градина само големи, дебели, добре узрели краставици, защото в тази фаза на развитие те вече не нарастват и нитратните съединения са малко. Друг е въпроса при марулите и салатките - те перманентно нарастват и непрекъснато си имат висок процент нитрати, затова са и любимия пример на журналистите, обичащи да поднасят негативни факти. Моите родители преди 20 години си направиха изследване за нитрати на марулите от бабината градина, въобще не торени - ужас, нитрати в пъти повече от нормата. Обаче здравомислещо решиха, че щом 30 години преди това са яли точно такива марули и нищо им няма, то ще продължат да си ги ядат. Съвсем различно е с препаратите за растителна защита и тук Буболече е съвсем права. Карантинните периоди наистина въобще не се спазват и вредата за хората спрямо наличието на нитрати е както вредата на атомната бомба спрямо тази на прашката. Точно тази причина, а не наличието на нитрати ме кара да вземам зеленчуци и плодове от вилата на родителите ми и да купувам минимално от пазара. Плодовете и зеленчуците са "гумени" и безвкусни, защото българските производители, за да бъдат конкурентни на пазара си купуват и отглеждат вносни (предимно холандски) сортове домати, краставици и т.н., които нямат добри вкусови качества, но затова пък са много по-плододобивни, по-устойчиви са на заболявания, и най-важното имат добри търговски качества - твърди, здрави, непукливи плодове, които бавно увяхват в откъснато състояние. За да ги има обаче тези търговски качества, това означава да се увеличат влакнините (т.е целулозата) - което означава по-твърди, по-безвкусни и т.н.

Хемангиомите могат да се появят и известно време след раждането, могат да се разрастнат, а после могат (обикновено около 7 -та година) да претърпят и обратно развитие - т.е. да се смалят и изчезнат дори. Формата и местоположението им обикновено сочат преживяна по-сериозна травма през предходен живот. Има литература за повече подробности, но сега не мога да посоча конкретни заглавия.

Да така е. И има доста лекари, които още преди много години, когато изпадах ту в депресия, ту в нервна криза, са ме съветвали да се занимавам с йога, вместо да пия успокоителни или антидепресанти, но и бяха така разумни да ме предупредят, че патерицата под формата на лекарства е хубаво да се хвърли не изведнъж, а постепенно. Личната ни лекарка се интересува от хомеопатия, много рядко изписва антибиотици и е склонна да поеме риска заедно с мен да изчакаме с лекарствата при децата ми, които и без друго много рядко се разболяват. Например малката ми дъщеря успя да оздравее от бронхит без лекарства - само с моите методи и разни чайчета, мед ... А иначе и медицинските работници са хора като всички нас - не можем да искаме да са идеални.

Всичко това ми е ясно и съм съгласна с теб, но в живота обикновено е доста по-сложно. Радвам се за теб, че си успял да стигнеш до това на практика и със семейството си включително. Лично аз с едната дъщеря не мога да вляза в синхрон за обяснения не само по тази тема.

Аз лично съм ЗА молитвата, призивът е нещо съвсем друго, но може би зависи кой какво съдържание влага в думата. Също не мисля, че Божествените сили могат да се призоват, по-скоро можем да се помолим, ние да влезем в хармония с тях. И пак не съм сигурна - какво влагаш в думата призоваване. Ако разделим молитвите на благодарящи и пожелателни (искащи), то може под призоваване да разбираш именно втория вид - тогава да, може. Аз обаче като кажа призоваване и все се сещам за едни много по-неприятни неща А по третия въпрос, ако се опитам да поразсъждавам ми се струва, че молитва може да отправи всеки, независимо от качествата, които притежава, но с призоваването (в смисъл пожелателна молитва) най-добре ще се справи човек, който има знанията, чистотата, любовта - оп, в обратен ред, може би, но така или иначе и трите.

Като че ли не съм много убедена в добронамереността на тази идея. Единствен критерий при нея е успеваемостта, което за мен е доста вредно, макар и широко застъпено в съвременното ни общество. Какво да правят тези ученици, които искат (имат желание), учат (в смисъл - не мързелуват, стараят се), но не могат (т.е не са от най-бързо усвояващите информация). А ако родителите им нямат достатъчно средства или не им пука дали детето учи или не (например при дете от малцинствата), то тези деца няма да имат никакъв шанс. Истината е, че децата учат с различна скорост и тази система с оценяването в училищата е просто необходимото зло, защото е необходимо да има някаква система за проверка на знанията, на това как върви въобще учебния процес. Ако едно дете е в 4 клас и получи по математика 4.00, това не означава непременно, че малко се е старало или че е глупаво, просто му е трябвало още малко време и усилия, за да усвои знанията за петица например. Ако следващата година същото дете се яви на теста по математика за 4 клас, сигурно ще получи 5.00. Така че и сега съществуващата система травматизира много децата, защото някои от тях така или иначе усвояват знания със скорост по-малка от средната за випуска. А при тази идея ще си е направо наказание, ако си по-бавен от другите - и за детето, и за родителите му. Иначе част от идеята определено ми допада, защото е много хубаво да има индивидуално обучение, което да не е такава рядкост като сега и да бъде регламентирано в държавата (т.е на учителите или на учениците да им се плаща определена сума за положения труд). Просветният министър Вълчев изказа едни добри идеи според мен, образованието да се обособи на степени и след всяка степен да се полагат изпити - това е по-добре, отколкото след всяка година. Така дори всяко дете ще може за различен период от време да покрие минимума за начално или за основно и т.н. образование. Друг е въпросът, че застъпеният учебен материал в съвременните училища в България се свежда до усвояването на определен набор от факти и начално запознаване със законите на материалния свят в природните науки, което нито ми харесва, нито го намирам за нужно и достатъчно. Знам, че радикална промяна е невъзможна, но е много необходима, поне да се започне от някъде. Напълно споделям мнението на Максим и ще си позволя да го цитирам от една близка тема:

Това, което казват Кристиян и Ян е съвършено вярно и действително е желателно да не се ограничаваме да разглеждаме живота само като чисто биологично съществуване. Това е валидно и за всички останали сфери на живота и Кристиян дава необходимото езотерично тълкуване на нещата в темата за секса например и на др. места. Друг е въпроса в чисто човешки аспект - аз лично, докато не премина през такова изпитание, едва ли мога да дам такъв категоричен отговор като Ян: Дори за себе си със сигурност доста ще се замисля, но ако например поради бъбречна недостатъчност виждам как гасне детето ми и моят бъбрек е подходящ за него, много се съмнявам, дали ще се колебая да го дам ...

Съгласна съм, че парите сами по себе си не са нито добри, нито лоши, затова не разбирам логиката на следващото изречение: Аз бих казала, че и с пари, и без пари светът щеше да си е все същия. Какво толкова чудесно ще бъде без пари? Разбира се задавам въпроса и на всички други участници, които повтарят в референ "парите са зло". Човек ако има желание да бъде по някакъв начин лош (или порочен, или грешен, или пристрастен и т.н., на кой която дума повече му харесва) той ще си намери начини и средства да го прояви. Парите са просто едно средство, което зависи как и за какво употребяваш.

Да, наистина, много от съвременните храмове са построени върху по-стари храмове, дори със същата ориентация, а ако има леко разминаване в ориентацията, това не е грешка, а е показателно за датирането на епохата, когато е бил изграден по-стария храм и актуалните посоки на света тогава. Кръстена съм още съвсем малка в православна църква по настояване на баба ми, но не бих казала, че съм ревностна православна християнка и преди (както болшинството българи от моето поколение) и сега, когато пък не бих защитавала кауза от типа "Нашата религия - най-добрата и най-истинската на света". Може би затова, когато вляза в храм, независимо от религията (влизала съм в православна, католическа и арменска църква) винаги ме обзема едно спокойствие, лекота, изпълва ме чувство за любов и доброта. Ще ми бъде интересно някой да сподели усеща ли разлика и каква при посещението на православна и католическа църква например? Също разликите при изписването на кръстния знак и заложената символика, което Благост е започнала да обяснява, ако може да дообясни ... - благодаря предварително!

Ами то това си е точно намерение, защо да намесваме и думата страст? Самата дума страст означава, че това е нещо, което прекалено силно желаем, нещо, без което не можем, следователно тя е нещо, от което ние сме зависими, а това вече не е добре. Ако не беше така, то съответното нещо нямаше да го наричаме страст, ами щеше да е едно обикновено желание или намерение - временно, не особено силно и по-принцип преодолимо. В тази връзка не бих казала, че например желанието да се кара колело е страст, макар че при някои хора може и да страст. А "нещата" предпочитам да правя с любов, а не с въодушевление. Ако беше разумно проявена нямаше да бъде страст. Разумна страст ми звучи като весела тъга например... Другото, което ме учудва, е делението на материални и духовни страсти. Какво разбирате под духовни страсти и с какво те са по-добри от материалните такива? Всички тези мои коментари и въпроси са валидни при традиционното тълкуване на думата "страст", каквото е в Български тълковен речник например. Нещата се променят, ако приемем тълкуването на Орлин, Синева, Вендор, Донка... А към края на обсъждането се забелязва тенденция да се уеднакви смисъла на думата "страст" с тази на "живец", но те са много, много различни все пак... Нека не ги бъркаме и изкуствено да повишаваме нуждата от страсти

Да, така е. Но ако не влагаме в понятията светлина и тъмнина чисто човешките си възприятия за тях, то дали ще кажем светлина - тъмнина или ред - хаос е все едно и също

Именно ПРЕДПОСЛЕДНО

Alisa, можеш да изтеглиш и книгата "Tайните послания на водата" на Емото от spiralata.net. Книжката ще обясни и на Елизион какво е светена вода.

Спокойно, всичко е наред. По-малко теми - по-добра ориентация! Всяко послание стига до този, до когото е нужно. Амин.

Има най-различни излъчвания. Магнетизмът и аурата не са едно и също нещо. Всяка мисъл и чувство които преминават през съзнанието на човека се отразяват върху неговата аура. Там измама не може да съществува. Аурата е съвсем различно нещо от това, което наричаме магнетизъм или харизма. При аурата наистина измама не може да съществува, казвам го от скромния ми личен опит. От време на време успявам да видя аурата на хората и тя се променя, когато се радват или ядосат, когато се развълнуват или лъжат ... Аурата на Сталин едва ли е била чиста и светла (нямам негова снимка под ръка, но и да имах не е ясно дали щях да успея да видя - ще се опитам все пак). От друга страна не съм кой знае какъв експерт по въпроса, но не приемам аурата (нейната сила и цвят) като критерий за определяне стойността на човека. По нея може да се съди за неговото еволюционно ниво. В частност могат да се направят изводи за неговото здравословно, емоционално и т.н. състояния, но за стойността на човека ... Всички хора са важни и нужни, всеки е на мястото си. Въпросът кой човек има по-голяма и кой по-малка стойност за мен е доста провокационен и има характера на нашата ценяща успеваемостта и достиженията цивилизация. Ако се опитаме да се издигнем над тези неща, такъв въпрос въобще няма да ни дойде на ум да поставяме. Аз съм съгласна с мнението на Дончето, че критериите за оценка, които прокламират другите хора около мен, само ми дават информация за тяхната ценностна система.