Диана Илиева

Първото изречение разбирам и съм съгласна. Второто или не разбирам, или не съм съгласна. Религията, по тази логика, ще бъде със сигурност една, когато умре религията, а не Бог. А когато умре Бог, просто няма да има нито религия, нито каквото и да било друго май ... А може би твърде буквално приемам нещата, затова моля дайте вашето тълкуване ... Иначе за мен първото изречение е много точно и вярно, да не говорим, че и много изчистено и елегантно, а и съвсем универсално. В случая за религията - според мен наистина ще стане една, когато умре в сегашния си вид и форма и се възроди сливайки се с наука, изкуство, езотеризъм и т.н. като единен мироглед на човечеството.

Аз мисля, че млякото е нужно на бебето именно до около 1 годишна възраст. След това може да се търсят заместители. По каква причина да не се дава мляко поне до 1 год. възраст? Моята малка дъщеря от бебе не яде месо - хем се мръщеше, хем се изприщваше и сега продължава така вече 10 години, но първо я кърмих до 6 месечна възраст и ако не беше един здравословен проблем, може би щяхме да продължим още няколко месеца. След това не обичаше сухите бебешки млека и повечето каши, но затова пък й давах такова домашно подквасено мляко от една крава на съседи по вила, както пишеше Валентин. Него го ядеше, аз не му добавях захар, но го оставях да се кваси по-кратко време. Тя беше вече на 7 месеца, ядеше домашни зеленчукови и плодови пюрета, попарка от пълнозърнести сухари ... ей такива неща. И в момента проявява много здрав усет за здравословно хранене с много малко напътствия от моя страна. Но на 4 и половина месеца е много рано изведнъж да се спре тотално млякото, според мен.

Багира! Напълно съм съгласна! Аз обаче си мисля, че няма противоречие със написаното от Станимир, защото той даваше препоръки за окултизма, а Багира за вървенето по Духовния път, който наистина може и да не мине през окултизма. От друга страна отдавна избягвам да употребявам думите "трябва" и "задължително" ...

Да, направо и аз това си мислех. Все пак, шегата настрана, но искам да кажа нещо на Ян. Съжалявам, не те познавам и не ти знам биографията. Може би си изстрадал много неща, може би си прозрял много неща, обаче мен лично ме смущават изявления от типа на: и други подобни, не само по тази тема. Това размахване на показалец и говорене от името на последна инстанция никак не изглеждат съвместими с моята представа за мъдър, уравновесен, умиротворен човек. Не се изненадвам, че модерират мненията ти, защото най-малкото са резки и неуважителни. А от друга страна подозрения от типа: според мен са напълно неоснователни. Аз се смаях като прочетох за "стоят на върха на пирамидата в този сайт", "който плаща - поръчва музиката", "от преследвачи се почуствахте преследвани" ... - какъв връх, какво плащане, какви преследвачи??? Другото, което ми прави впечатление е двойният аршин. Призоваваш: но ти самият не зачиташ достойнството на събеседника и правиш некоректни намеци, квалификации, размахваш назидателно пръст ... Иначе и аз мога само да поздравя Максим за вчерашните му мнения. Освен всичко друго, той май е единственият, който не само на теория, но и на практика в собствения си живот е реализирал това, за което писа, тъй като съчетава ученията и на източния си Учител, и на Учителя П. Дънов.

Е, то може да не се каже плащане (аз също се учудих на думата), по-скоро даване, отдаване, предаване на енергия, захранване с енергия - звучи нормално. На мен плащане също веднага ми дава асоциация на размахан показалец ...

Да, май че е точно така. Мона успя да синтезира всичко това, което дружно се опитвахме да излюпим (искам да кажа да дефинираме и определим природата на страха) и то стегнато и ясно. Поне за мен, това е една от темите, които ми дадоха повече светлина по обсъждания въпрос. Остава обаче въпросителната с "лечението" - как, кога?

Не, не, не бариери. Много точно казано!

На мен приказката също ми хареса! А нещо за малко по-големи деца (например около 12 годишни)? Така или иначе ще я предложа за четене на дъщерите ми и ще видим те какво ще изкоментират. Идеята за сборник също приветствам! Определено има нужда!

Да съвършено вярно

Или може би защо единият във връзката получава (или си мисли че получава) повече отколкото другия? Това много ясно личи по броя планети в дневните и нощните домове при синастрия на партнъорите.

Ох, по принцип е така, но на практика въобще не е толкова просто и лесно, както на теория. Много хора си имат, както съвсем правилно каза Донка, "вроден" т. е кармично заложен такъв проблем (може да се провери и в хороскопа например) и на тях никак не им е лесно нито да станат приятели на себе си, нито да се приобщят към която и да било група (или поне към тези групи, които харесват) - смея да твърдя, че не е задължително едното да е обвързано непременно с другото. Това явно е задачата, която отработват тук и сега, а на другите хора около тях пък им е чудно, защо тези неща са такъв голям проблем за първите...

С това съм абсолютно съгласна. Обаче книгата на Торвалд Детлефсен определено си струва и има принос точно в тази насока - може да се изтегли свободно от spiralata.net. Друг такъв съвременен изследовател и творец за мен е Авесалом Подводни.

Аз споделям възгледите на Бина и на Буболече. Нека само си спомним за изключителната роля на религията и православната църква в България по времето на османското робство, за личността на Патриарх Евтимий и много други християнски деятели. Мисля, че религиите са играли важна роля и за съжаление ще продължим да имаме нужда от тях още известно време. За изкривяването е съвършено вярно, че го има и именно това не харесва и на мен, и на Бина, и на много други, обаче това е неизбежно, има го във всяка обществена организация. От друга страна аз познавам по-млади служители на БПЦ, които са много добри, разумни и интелигентни млади хора, включително не одобряват управлението, дори са ги нарочили за "черни овце" заради несъгласие с някои решения на ръководството. Прави ми впечатление изключително добрата подготовка, не само по богословие, която им е дала Семинарията и която аз доскоро подценявах като учебно заведение.

и ... В горния постинг виждам самоизключващи се твърдения. Не може в един постинг да се твърди за несигурност в съществуването на някой и в същото време да се коментира какво евентуално е правил по някакъв повод. Съзирам пълна дезинориентация на психиката тук. А може би или опит за умишлено подвеждане на четящите? Факта е цитиран. Предположенията са направени, при пропуснати такива, може да се допълнят при изваждането на главата от пясъка. Аз не виждам самоизключващи се твърдения. В крайна сметка тук всички само изказваме собствените си мнения по даден въпрос. Ако Ян има по-различно мнение или не е съгласен с предходното, може да изрази това по един по-коректен начин, а не с изрази от типа на "пълна дезориентация на психиката" и "изваждане на главата от пясъка".

Благодаря, стана ми много интересно за кръвта, не бях се замисляла. Би ли ме светнал за холестерола в кръвта?

А аз мисля, че хората ще получат искания отговор и то много по-скоро, отколкото си мислим, защото науката не е ограничена в същността си. Това, което я ограничава до момента е това, че във всеки неин клон се прилагат при изучаването на съответния предмет предимно методи за анализ, но не и на синтез. Но все пак не във всички направления е така, а при квантовата механика има най-голям пробив именно с прилагането на синтеза. Аз съм убедена, че в обозримото бъдеще нещата ще се променят съществено и ще се състои това дълго очаквано сливане, преливане, припокриване на науката и религиите.

Вярно, не е задължително, иначе една голяма част от хората щяхме да си ходим гладни и жадни, голи и боси, обаче наистина е хубаво нещо!

Нямам впечатления Българската православна църква да се домогва особено агресивно до каквото и да било, така че до промиване на мозъци едва ли ще се стигне. Ако беше така, за тези 15 години досега отдавна да имаше и матура по богословие. Виж мюсюлманите обаче отдавна си прокараха часове по религия.

Напротив, чета и се интересувам за ЕС, макар че честно казано не ми е много интересно, но нали е нужно първо да сме наясно какво става, как става, после като граждани и без друго участваме в тези процеси, така че е хубаво да участваме съзнателно; кандидатствали сме да вземем участие в програмите от присъединителните фондове, имам съученик, който работи в Брюксел .... и най-накрая не съм от тези дето все недоволстват, дори малко "нездравословен" оптимист съм и вече съвсем накрая обикновено нямам навика да пускам къорфишеци. А пък в канчето на евродепутатите въобще не поглеждам.

Ами точно това казвам и аз де - когато си намерил призванието си , ти, разбира се, работиш с любов и всичко се подрежда добре: и работата, и парите, и хората те ценят и уважават, и ти се чувстваш удвлетворен ,,,

Ох, не съм много убедена, че е добре смазана машина. Бюрокрацията и бъркотията е огромна - май направо да кажа канцеларщина. Колкото повече държави, толкова по-сложно и тромаво става всичко. Изгубени в превода ... Тъкмо щях да го пусна в ефир, но по-добре да дам и обяснения. То си има причина за тази тромавост - просто обединението става малко механично и леко прибързано. А наистина е важно да се създаде истинска общност. Това вече и в ЕС го разбраха и започнаха да наблягат на културния обмен например, а не само на икономическия и въвеждането на единна парична система ...

Аз разбирам какво има предвид Станимир или поне така си мисля. Затова мога ли да задам въпроси към теб - доколкото разбрах единствен Учител и Наставник може да бъде само Христос. Значи ли това, че не би приел (особено на един по-ранен етап) съвет от някой простосмъртен относно твоето развитие - все пак сигурно има простосмъртни по-напред в еволюционното си развитие от теб, които (ако искат и ако искаш) биха ти помогнали? И още - как се отнасяш и как наричаш такива духовни учители като П. Дънов или духовни водачи като този на Максим - забравих точно как се казваше - май Шри Шри Рави Шанкар?

Моята дефиниция за Бог няма да свърши работа, защото тя обхваща и Реалността (защо ли с главна буква?). Обаче аз не исках да ми се дава дефиниция за "Реалност", тя и самата дума дефиниция не ми харесва много .... Аз зададох два съвсем конкретни въпроса. А ако не могат да се дадат конкретни отговори, то тогава по-добре изобщо да не се спекулира с тези неща.

Много е относително за мен кои именно са сериозните неща от действителността и кои несериозните. Кой ги определя като такива, по какви критерии? По същия начин мога да попитам и за "истинския живот и проблемите му". Ами че то, ако правим някакво разграничение: това е само духовно, а това (по твоите думи например истинския живот) не е духовно, то влизаме в сериозно заблуждение. Целият живот, целият свят са и реални, и истински, и духовни едновременно. Едни елементарни всекидневни дейности като приготвяне на храна например си имат такава силна духовна същност, която 99% от хората не забелязват, но това не значи, че не съществува. Ако един съвсем обикновен човек приготви супа с много любов и желание за оздравяване на свой близък, то супата не само ще е много вкусна, но дори ще му помогне за излекуването; а ако тази супа е приготвена от някой духовно извисен човек, то може би няма да има нужда от лекарство. И много съществено е, че техническите умения за готвене не са определящ фактор. Възможно е един професионален готвач с добри техника и познания, но изпълнен с нихилизъм или някакво друго отрицателно чувство или мисъл да ви сготви уж добра на вид, цвят, вкус храна, от която след това ще се чувствате отпаднал, уморен, раздразнен...

С първото изречение съм съгласна, но второто ми звучи несериозно - например така "Ходенето по земята е скучно, затова е добре човек да полети ..." Егрегорите по своята същност са доста по-силни от който и да е човек и откъсването от даден егрегор става обикновено с присъединяването към друг или в по-редките случаи с естественото отмиране на текущия - например завършваш средно образование, вече не си ученик, съучениците се пръскат ... - но всичко това наистина съвсем не е по темата, така че спирам до тук.