Диана Илиева

За щастие или за нещастие живота ни е съвкупност от навици. За щастие, защото хубавите навици са предпоставка за качествен живот. За нещастие, защото много хора се сдобиват с навици на принципа на най-малкото съпротивление, а после недоумяват защо така все на тях .... Ако човек желае в някакво отношение да промени живота си, първото действие следва да е анализ на: - наличните навици; - асортимента от чувства; - стереотипа на мислене. При невъзможност да се направи самостоятелно, е хубаво да се потърси помощ - дори е желателно. Второто действие - тяхната промяна в определена посока. А, и една съществена характеристика на навиците - много са консервативни по природа. Което пак си има хубава и лоша страна. Хубава, защото веднъж придобили един полезен навик, не ни се налага да обръщаме вече голямо внимание на тази конкретна област - там нещата ще си вървят добре, без да ги "тикаме". А лоша, защото е трудничко да се отскубнем от лапите на някой лош навик

Не знам дали е добре за света, но за мене определено не е добре. Аз съм от хората, които изпитват носталгия. Никога не съм била в друга държава за повече от месец, но и този срок ми е предостатъчен. А това няма нищо общо с шовинизма. Пред мен никога не е стоял въпросът да емигрирам и то за постоянно - съвсем ясно ми е, че на друго място ще се чувствам като присадка и едва ли ще успея да се приобщя. А, нещо интересно. Имам много познати на моята възраст, които от 10-15 години правят кариера навън и в момента вече са на много високи етажи в йерархията на различни големи фирми, които или се канят да се върнат, или вече се върнаха дори. Тези, които по не са успели в професионалната си реализация - не се връщат. Това как ще коментирате?

От каква материя са изработени? Изработката е ясно, че е ръчна, но изглеждат много "релефни"?

Интересно! По принцип е добре за ограмотяването. Обаче как стои въпроса с възможността след това да се упражнява дадена професия? Аз например не бих дала на един тук-там посещавал лекциите и какво разбрал, какво не чул, строителен инженер да ми сметне конструкцията на къщата, а какво остава пък за лекарската професия и т.н.

Ян, няма нужда да се извиняваш. Това, което пишеш тук е най-искреното и конкретно нещо, от всичко, което съм чела до сега от теб (сигурно има и по-ценни неща, но не съм ги чела). За понятието карма моето разбиране е, че не бива да се превежда само като "причинно следствена връзка", това е само една малка част от него. За примерите, които си дал, мисля че посочените човеци не случайно са се родили на Хавайските острови или са попаднали на некадърен лекар или са били измамени от приятелите си. Ако не са имали дългове за плащане, определено щяха да се родят на много по-спокойно място, без вулканична дейност, щяха да попадат на кадърни лечители или въобще нямаше да боледуват сериозно, нямаше да се свързват с псевдоприятели и т.н. Също така за предупреждаването на другите - аз съм на мнение, че и при най-голямо желание не можем нацяло да отървем който и да било от лошата му съдба, а и не е нужно. Нали точно за това е дошъл тук - да отработи точно тези трудни положения, да научи именно тези уроци. Отлагането на уроците само ще го забави по Пътя. Можем да помогнем най-вече да се справи по-успешно с препятствията по пътя си, но не и да ги заобиколи. И Бог не може да му ги отмени и опрости тези препятствия. Всички хора са ти братя и приятели, но никой не е съвършен, нито аз, нито ти, нито другите ... техните слабости и грешки, дори и да са ти докарали много страдания и разочарования, не бива да бъдат повод да не вярваш в хората по принцип. Обидата, подозренията, ожесточаването са неща, които вредят първо и най-много на теб самия. А Инатари както винаги е много свежа и супероптимистична: При сегашното население от 6 000 000 000 души малко множко ми се виждат 600 000 000 освободени от карма. Светлите същности, които се прераждат по желание на Земята, за да помагат, ми се струва, че са много по-малко на брой, но знае ли човек ... Дай Боже Инатари да е права

Интересно ми е кое наричаш химикал и кое не? Бих дала един пример: химическото съединение калиев хлорид (KCl) е естествен минерал с червен цвят, среща се в този си вид в природата и се добива и пакетира като калиев тор за селскостопански нужди (в интерес на истината още древните са го използвали и като тор, и като багрило). Находищата на KCl обаче не са безкрайни и има заводи и за химическия му синтез. От друга страна, ако се направи химически анализ на оборския тор, в него се съдържа и KCl, и фосфорни съединения, но най-вече нитратни съединения, от които, както разбирам, най-много се страхуваш. Все пак добре е, че използваш листовка и оборски тор, защото много хора и това не правят, ами просто си държат растенията гладни (в буквалния смисъл на думата ги измъчват). Това, което узрява в личната градинка е по-вкусно, не заради липсата на минерални торове, а по ред причини, които изложих в пост №5 по-горе по тази тема. А това, че няма представителен външен вид, най-често се дължи именно на недостиг или на дисбаланс на определени химични елементи в почвата, което се получава при недостатъчно или едностранчиво наторяване и неправилно или липсващо сеитбообръщение. Например (така и така подхванах да говоря за KCl) краставиците стават извити, криви и с жълтеникаво петно върху неогряваната част на плода именно от недостиг на калий и магнезий в почвата.

Не съм казвала, че доверието е утопия. Казах на sand, че положението човек да не се разочарова от нищо ми се струва малко утопично поне за сега. За доверието съм се изказала в постинг №70.

А не ти ли се струва малко утопично на този етап?

Че то и в този форум си се срещат - и от единия, и от другия вид. Аз дори си мисля, че това е много силна дума "вампир". Ами всички ние, ако решим да се погледнем от енергийна гледна точка, през цялото време това правим - менкаме си енергия: положителна, отрицателна, един взел повече, друг дал повече. Е, някои определено си похапват повече, ама къде е границата между нормалното похапване и вампирството? Извинявам се, то май си имаше тема за вампирите - да се прехвърлим там, ако искате.

tzveti, мисля че се палиш повече, отколкото е нужно. Да, съвременната медицина (и то в същност не тя, а фармацевтичната промишленост) има икономическа изгода да продава лекарства, които потушават симптомите и не лекуват, ваксини за всевъзможни болести - също. Но ти пък изпадаш в другата крайност. Ако послушаме теб, 1/3 от човечеството периодично ще измира от едра шарка, много деца ще са увредени от детски паралич и т.н. Когато човек няма полезен ход, разумно е да избере по-малкото зло. Не мисля, че в момента имаме по-добро решение, което при това да е универсално, т.е приложимо за 99% от хората. Не ме разбирай погрешно - аз и моето семейство не си поставяме нито противогрипна ваксина, нито някаква друга, освен задължителните, боледуваме рядко, ползваме точков масаж, билки, хомеопатия (дали да го нарека така?), рейки и т.н. Обаче колко хора според теб разчитат на такива методи и колко на традиционните лекарства? Изказваш се много импулсивно и за твоя информация минералните торове, които се внасят в почвата са абсолютно полезни. Тъкмо в момента се отчита колко добре са били нахранени посевите по соцвремето, когато държавата даваше безплатни торове на ТКЗС-тата, а колко бедна и направо измита е почвата в момента, защото на частните стопани не им се дават пари за торове. Може би си мислиш за хербициди, инсектициди или др. препарати за растителна защита, които определено са вредни, но минералните торове са ХРАНА за растенията.

Приемаш ли концепциите на В. Зеланд?

Харесва ми твоята позиция. И моята е подобна. Мога да допълня за себе си само това как реагирам, когато някой ме обижда. Считам че е много важно човек да не се почуства обиден, защото тогава ще реагира, но спокойно и добронамерено. Ако се обиди, дори и да "преглътне" и да не реагира или да отреагира изкуствено спокойно, пак не е добре, включително и за двете страни, защото на емоционално и/или ментално ниво (дори без да се усеща) още в момента, в който се е почуствал обиден, той излъчва към обиждащия една впечатляваща доза отрицателна енергия, която пък след това се връща като бумеранг отново при него. Ужасно е, повярвайте ми, дори не съм си представяла какво е, до момента, в който за първи път можах да го видя, усетя или както искате го наречете. Пърият път направо се уплаших, защото го усетих буквално като вълна, която ме блъсва в гърдите и след това ми прилоша. Сега вече по-рядко го "усещам", но то няма и смисъл, защото вече съм напълно наясно и дълбоко убедена какво става в действителност. А и вече по-рядко изпитвам негативни емоции - демонстрацията (или урока) беше супер. Единствено ми се иска повече хора да успеят да почустват какво става при излъчване на обида, завист, агресия и т.н., защото ми се струва, че тогава бързо, бързо ще се освободим от негативните чуства и мисли

Аделаида, аз мисля като теб: и за кафето, и за любовта, и за девствеността. Така че, нека другите да се изкажат, защото все ми се струва, че сме малцинство.

Да, аз мисля също като теб. В първия пост беше достатъчно ясен!

Страхотна е новата пеперудка на xameleona! Честно казано от пръв поглед ми заприлича на две докоснали човка (като за целувка) екзотични птичета, но когато видях името се вгледах и вече видях пеперудката. Не знам, умишлено ли е търсено това, но е много ефектно!

И аз мисля така. Дано да си прав за диамантчето - пожелавам го на всички

Много точно и много елегантно казано, аплодисменти за теб!

Да, аз също мисля, че е нужно и важно човек да придобие и запази вътрешното си равновесие. Но за мен поне си остава въпроса - КАК? Цитатите на Иво и Милена са много хубави и съм съгласна с тях, обаче те не ми дават някакъв по-съществен отговор. За мен ще е по-важно някой да сподели как той самия се е опитвал да постигне (или е постигнал) равновесието. За мен въпросите на Добромир: са много важни и съществени и същевременно са съвсем конкретни. Може ли някой да даде конкретен отговор? Аз не мога. Според мен такъв отговор могат да дадат хора много по-напред в движението си по Пътя. Аз съм само в началото и мога да споделя това, което съм преживяла, почуствала и осъзнала до сега - опитвайки се да се развивам духовно, при мен настъпиха и продължават да настъпват промени по отношение и на физическото тяло, а явно и на другите по-фини тела. Това обаче не е нито леко, нито приятно от една страна, защото в първия момент леко се стряскам от новото, а от друга, защото човек все някак е бил в равновесие (дори и "нездравословно" такова), така че промените налагат да достигнем до друга "равновесна точка" - ако мога така да се изразя. Самият процес на достигане на новата равновесна точка е труден (за мен като налучкване в тъмнината) и е нужно да се приеме и да се свикне с тази нова равновесна точка. А въпросът за истински и фалшив баланс си остава отворен. Какви са вашите критерии? За мен наистина ще бъде много полезно да споделите вашия личен опит, благодаря ви предварително!

Да, наистина и аз съм се чудела. Защо е така според теб?

Добромир, Донче - буквално ми взехте думите от устата

Разбира се, че е така Wonderful. Явно всички сме забелязали колко добре разговаряш и окуражаваш другите - спокойна и съпричастна едновременно!

Ами, запиши си ги, докато още са пресни в съзнанието - сигурно ще е много интересно!

Брей, вярно, и аз си бях измислила азбука и си пишех с една приятелка, но направо бях забравила за това. Сега ще се разровя, дано да я намеря. Мерси, че ме подсети!

Познавам такъв човек. Смея да твърдя, че ясновидството е една заложба, която е нужно да се развие и усъвършенства с много труд, време, старание ... Не е нещо по-различно от дарбата да рисуваш или да композираш, или да танцуваш. Идеята, че е дар, може би идва от това, че при някои хора се отключва изведнъж, например след преживени някакви екстремни обстоятелства, но така се получава и с някои болести, а и с други способности (включително проговаряне на чужд език, че и още по-странни на пръв поглед неща ...) Усещам едни съвсеееем дребни наченки на тази заложба у себе си, сигурна съм, че и ти, Силве, ги носиш и усещаш в себе си, а и много други хора, особено тук в този форум. Мисля, че след години тази "дарба" ще е все по-често срещана и все повече хора ще имат желанието и възможността да я развият в себе си. Нормално е да се плаща, ненормално е да се превръща в бизнес. Мисля, че и хората "надарени" с други таланти - художници, музиканти, когато станат предимно комерсиални, веднага усещат това "помътняване", за което пишеш, изчерпват се, нищо стойностно не излиза от тях и всички усещат, че са в "творческа пауза". В момента, в който решат да направят нещо не за пари, а за самото изкуство и за хората - музата пак ги спохожда. А след нея и парите идват, без да са били предвидени