Диана Илиева

Намери си хора, приятели, които да очакват от теб точно това, което си ти самия в действителност - без да се напъваш да си някак по-така готин или по-иначе интересен, отколкото на теб ти идва отвътре. С тях (независимо момичета или момчета) ще се чувстваш комфортно, ще си почиваш, ще се забавляваш много по-пълноценно, ще споделяш ... Иначе работенето върху себе си по принцип е хубаво нещо, но не и когато става така насила, защото трябва. Когато нещо е за теб - то някак отвътре ще ти става леко, хубаво, приятно и няма да бъде някакво сериозно мъчение за теб. Ако нещо изисква прекалено много зор, за да го поддържаш, по-добре не го прави, а започни по-отдалече и/или по-бавно. А най-хубаво е да откриеш, какво е най-добро за теб. Например аз мога да се скъсам от тренировки, подходящи за бягане, но сигурно пак няма да достигна нивото на Ивет Лалова; още по-малко пък за месец-два, или дори за година-две. Първо тя има дарба/талант, отвътре й идва така, отдава й се, второ е тренирала много години. Има ли смисъл аз да се мъча да стана непременно една втора Ивет Лалова - няма. По-добре е да разбера на мен какво ми се отдава добре. Е, ако се окаже, че и аз напредвам добре в този спорт, тогава чудесно - ще дерзая упорито, доста време, за да постигна върха на моите възможности, които може да се окажат дори по-големи от тези на Ивет Лалова. Давам това като пример, но същото е и за начина на хранене, и за всичко останало. Не, че на някого би навредило здравословното хранене, но уловката е там, че за всеки човек е подходящо различно хранене и то именно е здравословно за него. Уточнение - разните консерванти, оцветители и др. под. за никого не са полезни, но няма нищо лошо в това да ти се прияде пица

Да ти кажа, налагат се най-различни компромиси, поради слабостите и неспособността на единия партньор да поеме всички отговорности при създаването на връзка, деца ... Някои хора за себе си не могат да са полезни, какво остава за другите около тях. Съзнавам, че това с намесването на трети хора именно в интимната близост между партньорите е най-неприятно, подрива самата същност на връзката. Какво ще предприемете по-нататък зависи много от вас двамата. Имай предвид, че много семейства продължават да съжителстват, дори и да няма никакви забежки и от двете страни, доста хладно, като съквартиранти бих казала ... Това се прави най-вече заради децата, които се предполага, че и двамата обичат и имат желание да се грижат за тях; също и инерцията допринася, както и удобството, да се поделят домашните и други грижи и необходимости. Ситуации най-различни. Проблемът е, че ти се чувстваш много наранена. В тази връзка само да кажа - скандалите са по-скоро вредни отколкото полезни. Цупенето - също. Изтръгването на обещания от типа "Никога повече ..." - също. Опитай да разбереш какво го подтиква към подобни действия. След това реши за себе си какво би те удовлетворило при така създадените вече обстоятелства и го сподели на партньора. Ако постигнете консенсус (най-вероятно с компромиси и от двете страни, но не такива, които да тлеят болезнено във вас след това) - чудесно. Ако не - ще търсиш друго решение. Не се затваряй в себе си, погледни го, това е същия човек, който си ценяла и харесвала. Поговорете. Това ще помогне и ще съкрати това болезнено безвремие, което си избрала в момента.

Хм, не мога да кажа, че съм прочела твърде много от П. Дънов, но не е и малко вече. Смея да твърдя, че темата за геройството не е толкова застъпена и цитираните беседи са по-скоро единични случаи, които за мен по-скоро са предизвикани от някакви конкретни обстоятелства и/или събития около произнасянето им. А кой е другия учител, който призовава учениците си да са герои? Питам не от любопитство, искам да прочета и аз, но не само отделни извадки, представени от теб, за да си изградя собствено мнение.

Напълно споделям казаното от Зара. Със сегашната система на социални помощи по-скоро се демотивират и маргинализират част от хората, отколкото обратно. Опасявам се, че някои от хората по този начин активно са подпомагани да отпаднат от еволюционния план (ще го кажа директно - това за мен са действия на черната ложа). Доколко успешно и как ще им се противопоставим е важният въпрос. Виждам, че на някои хора веднага им звънна камбанката в тази насока, например Донка пусна тема, като контрапункт на тази. Моите адмирации за такива хора като нея, но за съжаление много други хора, включително тук участващите в този Портал за съзнателен живот, се впускат по наклонената плоскост на един съмнителен популизъм. Съзнавам, че звучат много съблазнително такива идеи, като: дайте да подсигурим хората, хайде да ги избавим поне от стреса за осигуряване на насъщния и тем подобни. Но, още ведъж моля, замислете се по-дълбоко - как ще се отрази реално това на хората?

Ани, моля те, ти поне си математик - значи 60% отговаряли с Да, а само 10% с Не. Добре, останалите 30% къде останаха? И извинете, но откъде ги взехте тези данни за тези проценти? Кого попитахте, как? Представителна извадка ли е това или не? И разни такива съвършено голи и необосновани изводи - "Принципно това не е възможно!", че и с удивителна накрая. Ами аз мога да кажа точно обратното, пак с удивителна накрая И кой ще е прав? Че добре да се направи промяна в обществото съм съгласна, но хайде, помислете си още, нужно е.

Стан, нашата сметка за ток не е по-надута, освен с тези допълнителни проценти за загуби и какво ли не. Сумите, които платихме януари и февруари, бяха по-малки от тези през миналата година, предполагам заради по-меката зима и закупения климатик за една от стаите ни. Обаче това, което казваш, е интересно - в какъв смисъл не плащат ток? Имат сметки и не плащат или манипулират отчитането, какво имаш предвид? А иначе аз просто се опитвах да покажа на Ани, че хора, дето непрекъснато се мъчат да излъжат (то не бяха магнити, шунтиращи кабели и какво ли още не при електромерите) за потреблението си и да се топлят на гърба на другите, дето не са толкова "умни" като тях, не са съзнателните хора, които тя вижда в своето въображение. Същото е и при водата. Докато живеех в блок, сметката ми за вода беше: реалното ни потребление съставляваше 2/3 от сумата, а другата 1/3 се формираше от разликата в отчитането на общия водомер долу и индивидуалните. Нормално ли е това? Давали сме водомера си за проверка - точен е! Обаче логиката е желязна - щом общия показва много повече вода, отколкото сумата от водомерите на всички апартаменти, то разликата се разпределя между всички, пропорционално на консумацията. Значи един или по-скоро няколко от комшиите лъжат и то яко. От ВиК вдигат рамене - оправяйте се помежду си, ние си искаме да се плати консумираната вода от общия водомер. Толкова за съзнателните хора, дето били на ръба на 6-тата раса - ще почакаме още 2-3 века поне (вкл. и според периодизацията на Щайнер).

Ани, ти вярваш, че е така или действително е така? Има голяма разлика. И защо аз виждам доста хора, склонни да правят тъкмо обратно - да паразитират? Ти например съгласна ли си да плащаш - колко беше 15% или дори 25%, т.нар. невъзстановяеми загуби на ЕРП-тата? Откъде са тези загуби според теб? Той тока нито се изпарявва, нито изтича в канала - основно по две линии: 1. Циганите, които откровено не си плащат. 2. Комшиите ни, които тайно са си манипулирали електромера да не отчита всичко потребено. И какво спира комшиите да лъжат още повече в сметките - ами само това, че ако стане прекалено очевидно, ще ги хванат. Та ако загубите са 25%, то хората, които "икономисват" от сметките си са поне двойно повече, защото то все пак отчитат поне половината от изгорения от тях ток. Та, къде отиде болшинстовото съзнателни граждани, дето ти вярваш, че ги има тук и сега?! Човеците още не сме дораснали, нямаме нужното съзнание, нямаме необходимия морал ... това е реалността. Какво ти се иска, какво вярваш, е съвсем друг въпрос.

Ми не, това: не е вярно като изводи. Ромите не разсъждават по този начин относно децата. Интересно е да са послушат две циганки застанали пред гинекологичен кабинет за поредното дете или аборт - препоръчвам го на Н. Дамянов. mvm е права. Този доход ще способства за още по-голямо паразитиране на ромите на гърба на обществото и откъсването им от обществения живот. А иначе забелязвам, че не се дава смислен отговор на моите въпроси по този проект - защо? Може би защото разсъжденията ми дават някои контрапунктове на идеята и така я поставят под съмнение; но ако се замислим, то това всъщност е добре - в смисъл нека се избистрят нещата, нека се вземат всички "за" и "против". Защото честно казано на мен този проект ми се струва много по-несбъден от проекта за безплатния хляб. И за разлика от първия - откровено вреден за хората. И въобще това, ако някой изкаже несъгласие по някоя точка от тези проекти (имам предвид и този за хляба), се приема много на нож - защо? Като че ли това са някакви безусловно верни, полезни и идеално разработени проекти. А така ли е? Не е ясно. Но явно, че не ги предлагате за обсъждане, а само за подкрепа и аплодисменти. Това лично за мен е твърде странно като позиция. Иначе ако искаме да направим нещо за обществото, то според мен е добре да се мисли в дурга плоскост - тази на образование, възпитание, както и някакви мерки именно всеки човек да си намери точното място в обществото; не разбирам личните нападки по отношение на Божидар, да оставим това, че е против правилата на този форум, но ако се замислите, той просто се опитва според знанията си да работи точно в тази насока; аз, с моите скромни знания по астрология и номерология, се опитвам в свободното си време да правя същото - на ЛС колкото и когато мога съм правила и правя разработки на много потребители - надявам се да съм (била) полезна; други хора неуморно качват и коригират беседи, лекции, списания и т.н., което също способства за нашето възпитание и разширяване на знанията ... въобще много хора правят полезни неща, тук и сега, не ги подценявайте!

Аз нещо не мога да разбера - значи по-добре е хората да не работят и това ще ги приобщи към обществото и ще им позволи да се включат в "Божията нива"? Аз не мисля така. И винаги се сещам за най-добрия ученик на Учителя - овчар, който не е чувал за него - т.е това е човек, който не чете беседите или друга подобна литература, не играе паневритмия и т.н., за които дейности уж нямаме време, щото се налага много да работим. Или си мислите, че хората, въпреки че ще получават един макар и малък доход, ще искат да работят? Ами няма да искат. Аз и сега познавам твърде много такива хора и те (дали случайно или не съвсем, но все са едни такива духовни - в смисъл ревностни последователи на някаква църква - например протестанска или адвентистка) - опитват се да живеят с пенсиите на родителите си, със социални помощи, с детските добавки и може би с нещо от църквите им; натискат се съшо да бъдат социални асистенти на уж не можещи да се грижат за себе си родители, НО не и да работят нещо смислено, нещо, което ще е полезно И за другите. Това са здрави и прави мъже на средна възраст. Това за мен не е нормално. Сигурно има и други като тях, които се колебаят и все пак не могат да се решат съвсем да се маргинализират. И ако на подобни хора им се даде и един такъв доход ... А може би идеята е, че човек ще може да работи по-малко, щом има и някакъв такъв доход? Не съм сигурна също. Аз като работодател предпочитам да имам трима човека на пълен щат, вместо шестима на половин щат. Т.е и работодателите ще способстват за маргинализацията на хора, на които не им се работи особено. Имам впечатления и от хора, които са чисти рентиери - имат по няколко имота от (пра)баби и (пра)дядовци, но възлови, централни места в по-големичките градове, дават ги под наем за сериозни суми и всъщност в това се състои работата им. Какво мога да кажа - материално са добре, но в никакво друго отношение не им се получава; имат малко социални контакти, чувстват се така някак безполезни и дори често тръгват по наклонената плоскост на алкохолизъм, наркотици и какво ли не. Та, чудя се аз, дали Никола Дамянов и други негови поддръжници не разсъждават само от тяхната си камбанария - т.е ако на хора като тях им се даде малко повече свободно време и не се налага да се притесняват за насъщния, то спокойно ще го употребяват за паневритмия, участие в духовни школи и т.н. Но вижте, вие и сега, въпреки че се налага да работите усилено, все пак се изхитряте и се занимавате с всички тези неща. Защо? Ами защото от това имате нужда, това ви влече ... А дали в тази насока ще употребят времето и спокойствието други хора, неизкушени от активно и съзнателно духовно развитие?! Затова и в една друга тема скоро писах - работата е важна, защото чрез нея се осъществява едно, макар и несъзнателно, развитие на хората. И ако се замислим за работата - ами на нас за какво ни се плаща? Ние получаваме възнаграждение, когато правим нещо, което е нужно на другите, което е важно за другите, те го оценяват и си плащат, за да го получат/за да го направим за тях. Ако правим нещо, което не е нужно на другите, то няма да има кой да ни плати за нашия труд. И в тази връзка - ако човек получава някакви пари/доход, а не е свършил нищо полезно за другите хора, то как ще се отрази това според вас на човека ... ?

"Приемане" за мен няма нищо общо с "някакъв непрекъснат контрол". Би ли споделила, как правиш такъв извод?

А, Итое, това е много интересно! Можем ли да го обясним как се случва? Ще се опитам. По принцип външните въздействия се регистрират чисто механично от физическите органи на сетивата ни; след това етерното ни тяло е това, което провежда импулсите/информацията до съзнанието ни; а астралното тяло изработва реакцията, особено що се отнася до ритмичната система (по терминологията на Щайнер) - дишане, сърдечна дейност и т.н.; чак след това следва мисловното обрабтване на постъпилите усещания. Т.е човек е умрял, но ухото, като мембрана, която реагира на трептения, на практика не е разрушено. А много езотерични източници твърдят, че етерното тяло се откъсва от физическото постепенно, в рамките на до три дни. Оттам явно и всичко това, за което говорим. Предполагам, че също оттам идва и затварянето на очите на покойниците. Иначе си мисля, че не е добре да оплакваме и говорим на мъртвите. Защо казваме "покойник"? Според мен защото това е човек, който е изпаднал в покой; не бива да нарушаваме покоя му, да го разсейваме и да пречим да се осъществят естествените процеси по отделяне постепенно на всички нематериални тела. Дори съм чувала за редки случаи, когато човек се връща към живота часове или дори ден-два след смъртта, когато около него се разиграе нещо особено разтърсващо (за съжаление някои части на физическото тяло се увреждат тежко и необратимо, колкото повече време е минало).

Ммммм, да ви кажа и сега в много страни вече има проблем с една прослойка хора, които живеят на социални помощи. Тези хора има тенденция да се увеличават и това, че държавата им осигурява някакви средства, с които да преживяват без да работят, честно казано не ги приобщава към обществото, точно обратно. Нещо повече, човеците е важно да работят; съзнателно/осъзнато; ние по това точно се различаваме от животните и това е много важно за нашето развитие и израстване. За съжаление осигуреният доход ще изпрати (по тяхно желание) една още по-голяма част от хората в сферата на маргинали, аутсайдери ... Никак не вярвам, че само 10% от хората ще изберат да не работят. Те в момента са повече от 10% ... Илюзия е, че това ще възстанови някак световната справедливост; просто разделението ще тръгва от ниво 200лв (примерно) ... Ако ДДС и акцизите (от тях влизат най-много пари в бюджета) се използват само за тази цел, то с какво ще се подсигурят всички други социални функции, които осигурява държавата - образование, наука, отбрана, полиция, съдилища ... Интересно, и в момента в Англия няма кой да им бере ягодите и др.п. За целта се наемат само емигранти, защото никой англичанин, дори и безработен не иска да я върши. При това не е кой знае колко мръсна (сещам се за по-неприятни професии). Как ще се берат автоматизирано ягоди? В близко бъдеще не виждам да се реализира. А англичаните не искат, защото именно имат някаква форма на такъв базов доход. В България също има хора, които са с много ниско или никакво образование, без някакви съществени умения и т.н., които разсъждават така: ако работя, ще бъда назначен на минимална заплата и (при сегашните 310лв) ще получавам чисто 240лв; ако не работя, ще получавам социална помощ в размер на едва 20% по-малко, тогава защо да работя по 8 часа? И честно казано са прави. Не съм съгласна и за банкера-феодал. Не, че ми харесва лихварството, но пък и никой никого не бие по главата да консумира повече, отколкото може да изработи. Ако хората не се лакомят да вземат кредити, няма и да са задължени да връщат. Признавам, че и аз съм вземала кредити, точно три пъти до сега, но те винаги са били с цел инвестиране в работата, т.е в нещо, което евентуално да ми подсигури поминъка и по-нататък, а не за да си купя жилище, или скъпа вещ, или екскурзия/почивка ... гледам да се разпростирам според чергата си. Има смисъл да се вземе кредит ако се налага също и за финансиране на образование/обучение ... В момента не се сещам за други смислени намерения.

Само едно уточнение - не е буквално второ "идване", защото Христос си е тук, той не си е тръгвал, слял е своето етерно и духовно тяло с това на Земята; просто ние ще започнем да го виждаме/усещаме много по-ярко, реално и осезателно; както впрочем ще виждаме/усещаме етерните тела и на всички други същества. Има такива хора и сега, но при тях по-скоро само проблясъци още и не е толкова ясно; обаче все повече се раждат с такива способности последните години ...

Ето и моята интерпретация (също без претенции за истинност) - според мен това е една дълга връзка, в която поне един от двамата (а може би и двамата) е мислел за прерастване на отношенията в по-сериозни и трайни, мислел е за брак и т.н.; но същевременно от доста време нещата в тази връзка не вървят добре, има сериозно противопоставяне, да не кажа воюване по някои въпроси, а един от тях може да е именно узаконяването на връзката чрез брак. За съжаление тези противоречия са толкова отдавна, че вече се приемат като че ли не може и да бъде по друг начин; всеки се е "окопал" в собствените си позиции и толкоз. С тези 3 мечове разривът е сигурен. За един от двамата това ще е спасителния изход, измъкване от нежелано обвръзване, за другия - по-скоро разбити надежди и сърце ... И още нещо: не знам точно как е бил зададен въпроса, вкл. от чие лице - на гледащия или на питащия, но ако е второто, то твърде е възможно брак все пак в близко бъдеще да има, но не с досегашния партньор.

Моето скромно мнение е, че Слънцето на първа позиция по-скоро говори, че ти си много ентусиазиран, настроен си оптимистично, убеден си, че ще се справиш и все в този дух, относно този проект. Крал пентакли ми казва, че проектът е свързан основно с материалното - пари, бизнес и т.н. и очевидно има потенциал в този проект. А 7 пентакли е малко неприятно, че точно тя е на последна позиция. Някак си се наблюдава една низходяща поредица: Слънце, Крал п., 7п. Именно заради 7п. смятам, че ще се наложи да поизчакаш, да попремислиш и т.н. нещата. И дано да не ти се стори след време не особено добър този проект или по-скоро резултатът от него (момчето на картата е така някак умислено и малко нещо недоволно от това, което вижда), защото заради пентаклите ми се струва, че ти така или иначе ще работиш по този проект и ще го реализираш.

Извинете ме, но имате странно отношение към себе си - как да разбирам това "чакам да видя как се развиват нещата"? Ами че това не сте ли Вие, не е ли Вашето тяло, Вашата психика? Ако Вие не знаете как ще се развият нещата, то кой? Като че ли правите експеримент с нещо чуждо и непознато И ... как пробвате да спрете хапчетата - променили ли сте нещо в себе си и/или в начина си на живот, за да решите да ги спрете? Защото е съвсем нормално и логично, ако няма нищо друго променено, щом спрете лекарството, нещата да се върнат в старото си положение. Значи примерно аз съм имала здравословен проблем (физически, психически), вземам лекарства, които го тушират/компенсират по някакъв начин, живея и мисля и чувствам пак по същия начин, но решавам да спра лекарствата, е, какво да очаквам? Аз лично не мога да открия логиката да очаквам друго, освен връщане на проблема.

Ами аз съм била обслужвана от различни касиерки - някоя много мрачна и/или намръщена (може би изморена или има проблем); някоя усмихната и любезна, но личи, че така й е казано/заповядано да се държи; някоя истински усмихната, лъчезарна ... А веднъж при едно младо момиче, то буквално цъфтеше, може би беше влюбено Всяка от тях ми въздействаше по различен начин и всяка от тях допринасяше за собствения си живот различно ... Дори и на каса, човек може да се вглежда и проучва клиентите, да размени няколко думи с тях, добронамерени, вдъхновяващи. Представи си друга работа - където човека сам в някакъв склад примерно по цял ден реди едно и също нещо в кашони и/или го опакова; още по-рутинна и скучна работа, дето се вика няма дори кой да те ядоса Но и това би могло да се прави с кеф и добро настроение, човека да си пее, да си мисли за хубави неща ... а това непременно ще се усети и от хората, които след това ще ползват опакованите от него неща. Аз съм на мнение, че дори и когато нещо не ни харесва в работата, която вършим в момента (примерно условията на труд, самата същност на работата, колегите и т.н.), няма никаква полза да се фиксираме върху това негативното, дразнещото; така само вредим, и на себе си, и на другите. Ако можем да измислим нещо конкретно и конструктивно, за да подобрим нещата - чудесно, ако изходът е смяна на работата - също, нека се огледаме за възможности и да го направим, но да въртим само едни негативни медитации в главата си ... не!

Сигурно си много добра децата са като кучетата, моментално разпознават добрите хора А иначе, да, загледай се така, отстрани, интересно е ... Това е шаблон - че всички деца били такива или онакива, различни са, много, от бебета още ...

Ами за съжаление има; загледай се в децата.

Мда, сега като се замисля, (между другото аз отглеждам едно вегетарианче и едно невегетарианче ), аз също съм прилагала определени принципи, които са се стрували на другите родители концлагер - пример: моите деца до 4 клас си лягаха да спят в 20.00 часа през зимата и в 21.00 през лятото. Спомням си как беше дори леко комично, защото като сменят времето и през лятото е светло до към 21.30 часа, та се налагаше да дърпам завесите; също така през отворения прозорец се чуваха техни връсници как викат до доста по-късно навън. След това от 4 до 7 клас увеличихме часа за лягане с 1 час, а от 8 клас - с още един. По едно време се оказа така, че в 7 клас някои от другите деца не са се прибрали още от дискотеката, а моите вече спят Сега голямата е почти на 18г. и не им се занимавам с режима; но те сами, особено като са сутрин на училище, си лягат доста рано - 22.00-22.30. Ако са втора смяна, може и да се разприказват по интернет и до по-късно. Също това, че от бебета им беше предлагана предимно естествена храна, основно плодове и зеленчуци, а не вафли, шоколади и др.под.; знам, че дори водата на бебетата я подслаждат (по неизвестна за мен причина), при нас не беше така. И да поясня - другата храна не е забранена, предлагала съм, като поотраснаха малко, и шоколад, и торта и т.н., но когато един човек по принцип не се храни с много сладки неща, то се оказва, че просто му е непосилно да изяде повече от 2-3 квадратчета от шоколада или няколко вилички от парчето торта ... след това се отказват с думите - Уф, много е сладко (и евентуално мазно)! Затова пък цял лимон не им се "опира" Телевизорът ... Да ви кажа, когато децата са съвсем малки предпочитат да си играят с родителите, с други деца, с баба и дядо и т.н. НА ЖИВО, а не да стоят пред телевизора. Обаче много родители сами ги привикват към гледане, за да ги оставят на мира. Децата предпочитат да слушат приказки НА ЖИВО, а не от касета/диск, въпреки музикалното оформление. Та, никак не е присъщо явно, и въпросът да се забранява телевизора въобще не стои на дневен ред, просто, родители, моля, замислете се какво правите! Пък децата - видимо не пострадаха от този концлагер; както казва и Жива, съседите ми (докато живеехме в блок) ги наричаха "усмихнатите деца". Класните им - гледат ме спокойно и внимателно в очите и виждам разбиране, съдействие, желание да изпълнят поставената задача в часа ... И към Жива - най-усмихнати са до към 4-5 клас; след това почват тийнейджърските години със своите търсения и проблеми, които пак не бих казала, че бяха особено разтърсващи при нас. Най-същественото е намирането на място в групите връсници; дано да имате в обкръжението и други деца с подобни интереси, ценности и приоритети. И нещо любопитно - не знам дали заради храненето, спането, хигиената или нещо друго, но въпросния пубертет го минаваме без или с незначително количество младежки пъпки.

Мда, и ако забелязвате момчето си намери един референтен кръг от хора, които говорят най-близко до това, което той желае да чуе и не чува нищо друго

Въпрос - всички хора ли са способни на героична постъпка? (тук под героична имам предвид такава, каквато ще се стори героична и на другите хора около тях; уточнявам, защото според мен всеки от нас върши почти ежедневно едни незабележими за околните геройства )

Да, има И такива богати родители Но не всички са такива. Да му мислим останалите - че при това положение в родните университети и при неголемите ни възможности се налага да се изхитрим някак и да осигурим по-качествено образование за нашите деца. Че иначе се превръщаме в бананова република. Разбира се, нужно е и да действаме за подобряване на родното такова, но знаем, че обществените процеси са много бавни, инерционни и докато се забележи няккава промяна, то цели поколения ще са изкласили вече.

Най-разумният метод на работа В света има създадена необходимост хората да работят, за да могат да живеят. Това е така, защото когато човек работи, той се учи (според мен, това е една от причините да бъдем изгонени от райската градина, но това е друга тема). За да се учим активно и съзнателно обаче в процеса на работата, нужно е да: - отворим сетивата си - да наблюдаваме внимателно, да забелязваме и уж дребните и незначителни неща, да усещаме с всичките си сетива какво и как се променя в процеса на нашата работа; - отворим сърцата си - да почувстваме какво и как се отразява на нас и на другите около нас в процеса на нашата работа; - отворим разума си - да помним, да сравняваме и анализираме всичко, което сме регистрирали със сетивата си и почувствали със сърцето си. Така от една страна набираме знания за себе си, за другите и за света около нас. От друга - тази отвореност ни свързва със света и е много по-лесно да се почувстваме част от Цялото. Механичното извършване на която и да е работа е в голяма степен загубено време, защото не е допринесло с нищо за нашето обучение. Другото важно нещо е всяка работа да се извършва с радост, с положителна нагласа, с желание да допринесем, да помогнем ... с една дума с любов. Тогава и най-малката работа, извършена от нас, е важна, целебна, вълшебна! Т.е най-разумният метод на работа е този, когато работим съзнателно и с любов.