Диана Илиева

Да, пълно единомислие със Станимир . Съзнавам, че не звучи много окуражително, но така стоят нещата и според мен. Мога само да добавя, че ако започнеш да се бориш много нахъсано непременно да се отървеш от проклятието, непременно да го неутрализираш, това само ще доведе до утежняване на ситуацията (с твоята енергия насочена за преборване, буквално го подхранваш). По-полезния ход е да се стараеш систематично и последователно да минимизираш въздействията му така, както описва Станимир - главно като поддържаш чиста собствената си мотивация при всички ситуации (което никак не е лесно, поне за мен). Успех! П.П. А за коя част на мозъка питаш?

Да, наистина си говорим на различни езици. Освен това аз и Ники_ се опитваме да ти кажем едно, а Роси, Ася и didi говорят за малко по-различни неща, ти, breeze, обаче от всички и всичко разбираш нещо свое си - че не искаме да помагаме,а това дори не е така. На въпроса ти - Да, ходила съм в Дом майка и дете, в Дома за деца и юноши и в Дома за стари хора в нашия град. Всяка година правя дарение за някой от тези домове. Положението в тях не е мизерно. Най-добре е в Дома за деца и юноши, а по-тягостна е обстановката в Дома за стари хора, но не заради условията (битови, отопление, храна - всичко е нормално), а по-скоро заради болните и куцукащи или в инвалидни колички хора по коридорите и общите помещения. На всички хора настанени там, от бебета до 100 годишни не им достигат на първо място любовта, на второ - присъствието на най-близките им хора. В случая обаче не си говорим за тези хора, които живеят в социалните домове - говорим си за клошари и просяци. Това са съвсем други хора, просто не зная вече как да ти подчертая разликата. Ако настаниш един клошар или просяк в социален дом, той ще го напусне сам, по свой избор. Вече писах нещо подобно по-нагоре в темата - все едно да извадиш Диоген от бъчвата и да го заставиш да живее "нормално в къща". Впрочем мотивацията на клошаря и на просяка да не живеят в социален дом е доста различна, но това вече е друга тема. И още нещо - не е добре да се залъгваме, че като дадем средства на някоя организация, фондация и ... готово! А те да свършат работата по помагането вместо нас - да ги нахранят, да ги облекат ... и най-важното да общуват с тях и да ги обичат, а ние пък ще си стоим отстрани в нашата чиста и светла къща, с чисти дрехи, няма да се занимаваме с разни мръсни, сополиви, болни и вмирисани индивиди, а на всичко отгоре ще си имаме и "чиста съвест", че сме помогнали. Лично за себе си оценявам, че стойността на всички парични и натурални дарения, които съм правила на съответните Домове, в крайна сметка е по-малка, спрямо занесените козунаци и яйца на един Велик ден в Дома за стари хора, когато останах там да "сборим" яйцата и да си поприказваме. Те почти не погледнаха храната, имаха си, но ми се радваха и всеки от тях ми казваше, че има дъщеря или внучка "ей такава, като тебе" и бях сигурна, че си представят, че празнуват с нея, а не с мен. Това беше много по-съществено за тях, отколкото чисто материалната помощ. А аз бях неприятно изненадана, че всички си имаха деца и внуци, вярно някои живееха в други държави или далечни градове, но дори и тези, които живееха в близък или дори в нашия град, не си бяха направили труда да ги посетят за празника. Хайде, дори и да не е за празника, но се оказа, че идват да ги видят средно на 2-3години веднъж. Но това е вън от тази тема - извинявам се за отклонението.

Клошарите обикновено или нямат роднини, или по една или друга причина са силно дистанцирани от тях. На въпроса на breeze: Да, биха отишли в бюрата за социални грижи, за да подадат молба за социални помощи, биха отишли в домовете за социални грижи, а ако все пак имат жилище, за възрстните има организиран социален патронаж. Децата могат да постъпят в Домове за деца и юноши, не само ако са сираци, но и ако имат родители, които обаче не са в състояние да им осигурят покрив, храна и дрехи; тогава не ги предлагат за осинивяване, а родителите им могат да ходят всеки ден при тях, за да не са лишени от контаката с тях и тяхната обич ... Въобще, breeze, аз бих подчертала първата част от въпроса ти: "Ако искаха помощ". Защото всяка от изредените по-горе възможности по твоята логика е по-добър вариант от това да стоиш на дъжда и студа, да се храниш от кофите за боклук или от подаянията на другите хора. Но ... по някаква причина тези хора не желаят "по-добрия, по-нормалния" вариант, а са избрали друго. Така че, отново наблягам на това - за да се помогне адекватно, е нужно да се знае как да се помогне, а не просто някак или така, както на нас ни се струва, че е добре. А по какъв начин да разберем как да помогнем - ами първо е нужно да добием познания по въпроса и то истински познания, а не само да се плъзгаме по външната страна на нещата (в случая например, че според нас тези хора живеят "ненормално"). Затова и предложих да седнете и да си поговорите поне половин час с някой клошар или просяк, ей така, за живота. Опитайте се да разберете какъв е неговия мироглед, попитайте го за отношението му към света, към хората, въобще към живота. Какво очаква, какви са надеждите му, какви са страховете му, какви са радостите му ... разбира се, тактично и ако въобще пожелае да сподели идеологията си с вас. Аз имам познат, с който преди 16-17 години се срещахме често на кафе заедно в една компания. Той още тогава имаше по-особен светоглед, който (по сегашна моя преценка) умишлено подтискаше. След около 2 години компанията постепенно се разпадна - някои си потърсиха работа в по-големите градове, някои се ожениха/омъжиха и започнаха да се грижат за бебета. Макар че не сме кой знае колко голям град, все по-рядко се виждахме с него. При редките срещи аз забелязвах промени в него, но той избягваше да говори за това. Смъртта на родителите му е премахнала последната спирачка, за да поеме по нанадолнището (по негови думи). В момента вече, макар че има една стара къща (между другото в суперидеалния център на града), останала от родителите му, където да живее и макар че ходи на работа, животът му със сигурност не е "нормален" по общоприетите критерии. Който не го познава и не знае нищо за него, ще реши, че спи под моста, храни се от кофите за смет и т.н. - и като външен вид, и като държание. Така че нещата не опират до липсата на жилище, на пари и др.п. Замисляли ли сте се например, защо всички клошари ходят дебело облечени, дори и в най-голямата жега през лятото?

Би ли качил поне няколко тук в сайта (примерно в галерия). Аз не съм виждала негови картини, а много ми се иска да ги видя. Единствено обложките на двата тома с приказки, които и на мен ми бяха любими и сега моите деца също препрочитат често, мисля, че са лично негови. Ако не е възможно, може би на моя e-mail. Благодаря предварително!

Инче, аз не вярвам, че нямаш сили! Ти бликаш от нови и свежи идеи. Че си чудесен творец се убедих лично, а предполагам и като педагог се справяш отлично, като знам с какъв ентусиазъм говориш за работата си, учениците ... Бъди сигурна, че много хора те оценяват - и децата, и родителите, и колегите също! Е, някои от тях сигурно не могат да издържат на темпото ти, а и като са свикнали да си вървят в коловоза, поглеждат намръщено към този, който прави нови пътеки. Освен това сега просто на всички нервите са опънати покрай стачката. Ти си от тези ценни учители, които се опитват да въведат нови начини и средства за обучение, които създават нови инициативи, въобще които се опитват реално да променят системата. Затова - не се отказвай! Пожелавам ти успех и на двете поприща

Ами, ако наистина е така, тогава е важно какви са по характер тези сънища. Ако например завършват с хепи енд, значи може би вътре в себе си ти вече си открил това, което търсиш. Дори и да не го съзнаваш явно в момента, скоро нещата ще се избистрят. Ако ли пък са по-скоро плашещи и катастрофически, те може би те побутват да си намериш и изградиш такава сигурна основа, да си промениш мирогледа, може би...

Чакай, чакай, как именно здравословна

В такъв случай е възможно сънищата ти да са свързани с твоя живот, може би си в процес на търсене, искаш да намериш здрава основа, на която да можеш да се опреш...

Да, това е добра идея! Предполагам, че учителите, които ще се отзоват, ще са от тези, които са си по призвание учители. Затова с удоволствие бих изпратила децата си на такова лятно "училище" и бих им осигурила нужните средства за заниманията там.

Донче, това, което пишеш е много ценно За второто и аз много съм мислила, как може да се направи. В твоята школа предполагам формирането на отделни групи деца и прехвърлянето им от една в друга група, според способностите им, може да стане по-меко и неусетно (предполагам, че въобще не афишираш оред останалите, защо преместваш едно дете от една група в друга). Между другото така прави и нашия треньор по тенис. Когато е в по-широк мащаб обаче най-вероятно ще се създаде неловко положение, особено като се има предвид нашето време ценящо успеваемостта: ще има паралелки на "умниците" и на по-"глупавите", амбициозни родители ще пускат "връзки" или ще тормозят детето си само и само да попадне в по-престижен клас/група ...

Ами аз това питах ти по-често участник ли си или по-често наблюдател? И катаклизмите все подобни ли са - например все наводнения, или все земетресения, или все пожари, или са най-разнообразни по характер? А и за борбите пак не ми стана ясно; ти си я членувал думата, сякаш се отнася за точно определени борби - какви именно имаш предвид?

Това за косите е интересно! Моят дядо си отиде на 92 години с много гъста и почти черна (едва-едва прошарена) коса. Той по принцип беше много спокоен и мъдър човек, жив сборник от народни приказки, песни, легенди, поговорки... Много често отговаряше на най-обикновени въпроси с някоя поговорка, афоризъм или алегорично. До последните си дни помнеше наизуст българската история по години, ханове, царе, битки ... от Аспарух до днес. Много обичаше да чете - книги, вестници, каквото му попадне; въпреки големия диоптър очила през последните му години, под възглавницата му винаги беше "заредено" някакво четиво. Иначе беше много висок и снажен човек (с каракачанска жилка), после към 80 годишен се попрегърби, но винаги е бил много силен - физически и психически. Когато беше на 80 години си спомням как пренасяха чували със зърно с баща ми, който тогава е бил на около 45. След като всеки от тях беше пренесъл по 10-12 чувала (поне по 50кг всеки), моят дядо без въобще да спира и да се задъха дори, погледна баща ми и се поусмихна: "Охо, сине, ти се измори май ... почини си малко." и продължи да носи. А от време на време споменаваше за неговия дядо, който на 105 години, яздейки един по-буен кон паднал и си счупил врата, защото коня го хвърлил на земята. А иначе бил здрав, жизнен с черна коса и мустаци!

Здравей! Това, че си записваш сънищата е добре. А опитваш ли се да ги осмислиш след това? Дори е хубаво да го правиш с известна дистанция във времето. Може да забележиш някаква връзка или последователност между сънищата и с действителността. Ти най-често участник ли си в това, което сънуваш? Катаклизмите и бедствията все в един "бранш" ли са или най-разнообразни? Също така ми стана интересно какво имаш предвид под "непрекъснатиТЕ борби"?

Също от "Живот вечен ".

И аз съм привърженичка на хомеопатията. Би ли споделила коя е тази фармацевтка от Ямбол? Ако се брои за реклама - тогава на лични.

Пълно единодушие със Станимир, Донка, Таня, Adelaida, didi ts, xameleona

От твоя постинг тук в този форум нещо по-отрезвяващо трудно мога да си представя Здравей, Теодора! Нещо не разбрах какво имаше предвид за бухалките Въпросът ми беше съвсем конкретен и много добронамерен. После Ася и Мона се изказаха в насока, която се отнася само за част от тези хора и която аз съвсем не съм имала предвид в своя пост. И колкото и да си препрочитам поста не ми става ясно каква хубава идея съм утрепала. Аз наистина мисля, че е много полезно да си общуваме с клошарите и просяците. Само така може и да им се помогне евентуално и то много по-адекватно, много по-човешки и състрадателно. Мирогледът на тези хора е много различен и не съм сигурна, че имат нужда от , нито пък, че общината, БЧК или разни фондации могат да им окажат адекватна помощ. Ти така и не ми отговори на въпроса, но аз си говоря от време на време с такива хора (не и с тези от бизнеса, за които пишат Ася и Мона - те си личат от далече какви са). Мога да те уверя, че на повечето от тях обичайния начин на живот по една или друга причина не им харесва, не го желаят. Моето мнение по въпроса е много близо до това на niki0912. "Помагането", което ще ги върне към уж "нормалния" живот мога да оприлича с това да извадим Диоген от бъчвата, за да стане и той "нормален" като нас.

Да Ето това вече заслужава всенародна подкрепа. Защото без такива сериозни и конструктивни предложения, всичко останало е едно изкуствено противопоставяне чия професия е по-важна и кой заслужава повече пари. Аз лично не се наемам да съдя кой е физически и психически по-натоварен и кой е по-важен за обществото - учителите ли, лекарите ли, инженерите или журналистите. Също така продължавам да съм на мнение, че изнудването не е нормален метод за въздействие и напомням, че почти всички съсловия в обществото са способни да приложат такова спрямо останалите хора (отново припомням пресния случай с градския транспорт в София ), защото все повече зависим един от друг и когато някой реши да блокира даден сектор от обществените дейности, това неизбежно води до сериозен дисбаланс. Проблемите в образованието не са нито от днес, нито от вчера. От години наред нещата се влошават и ако будните и отговорни учители, и директори на училища, и регионални инспекторати, съвместно със загрижените родители подемаха най-различни инициативи и настояваха за конкретни и конструктивни промени, сега вече щяха да се забелязват положителни резултати, включително и в достойното възнаграждение на добрите учители и постепенното отстраняване на неподходящите за това поприще. За мен е странно следното - болшинството учители на моите деца са много добри професионалисти, но ... аз неколкократно съм настоявала и на родителските срещи, и в индивидуални разговори с тях да се предприеме нещо и за неподходящите учебници, и за организацията на учебния процес, обаче дежурния отговор е: да, и ние не харесваме учебниците и учебните програми, но нас не ни питат, нищо не може да се направи. Добре, кой трябва да дойде и да ги пита? Ние българите май все чакаме някой да дойде с бъклица да ни кани, а още по-добре, ако някой друг вземе, та ни разреши проблемите. То затова и целокупно чакаме и се надяваме някой да дойде и да ни оправи. И забравяме, че "Ако не си помогнеш сам, и Господ не може да ти помогне.". Докато не се излекуваме от тази си пасивност и инфантилни очаквания, че някой друг трябва да се грижи за нас, да решава вместо нас, да оправя нещата вместо нас, ще продължаваме да буксуваме във всичко, не само в образованието. Нужно ни е едно активно гражданско общество, което да не си трае или в краен случай да се бори за няколко трохи хляб, ами да вземе в свои ръце бъдещето си и да прокарва конструктивни инициативи. А да се надяваме, че: за мен е нереалистично и наивно. Добре звучи като лозунг, но е кухо откъм съдържание. Вие да сте чували не само в България някой продажен и нагъл политик да си отстъпи мястото? И от къде ще се появят държавниците, които милеят всеотдайно за общото ...? освен да паднат като манна небесна. Всеки народ си заслужава политиците, учителите и всичко останало, по простата причина, че той ги е създал и в буквален, и в преносен смисъл. Затова е нужно да се променим като общество, а не само да се оплакваме и да търсим кой ни е крив...

Съгласна съм с всичко, което казва в горния пост Донка. Това наистина е важно да се знае - къде и как се разпределят парите в сегашния бюджет на образованието. Защото пари на практика има, но наистина потъват в джобовете на раздутия чиновнически щат, в джобовете на роднините на чиновниците от министерството, защото предимно техните проекти за учебници бяха одобрени или в най-добрия случай са дават за съвсем ненужни неща. Много неща могат да се оптимизират, за да се спре излишното пилеене на средства. По мое време например учехме с безплатни, но оборотни учебници. Разбира се, те след 2-3 години се амортизират, но всяка учебна година учителите бракуваха негодните екземпляри, на тяхно място се поръчваха нови, а по-запазените се раздаваха на следващия випуск. Все пак по този начин училището поръчваше много по-малко бройки нови учебници. А това го правеха и като един вид награда за учениците показали отличен успех, защото само на тях се даваха от новите. За мен един добър вариант е на всички първокласници да се раздават винаги нови учебници, а във втори клас всяко дете да върне учебниците си от първи клас (така целокупно ще отидат за рециклиране) и според това доколко ги е запазило, доколко се е грижело за тях през годината да получи в също толкова добър или не толкова добър вид оборотни учебници за втори клас. Това ще бъде стимул за децата да ги пазят, ще ги научи да ценят своя и чуждия труд, независимо дали по-лесно или по-трудно се справят с учебния материал.

Да, вярно е, има и такива хора. Но аз по-скоро говорех за по-масовия случай, при който хората не правят и чак толкова груби противообществени постъпки, но често си позволяват разни дребни прегрешения, които после "изкупуват" (според тяхното си виждане) с изпитване на вина за определено време, след което съвестта им пак е спокойна и чиста и са готови за следващото дребно прегрешение. И на едните, и на другите е нужно да се повлияе многопланово и от няколко посоки едновременно, като процесът е добре да започне от най-ранна възраст. За съжаление в момента въздействията, идващи от различни източници - семейство, училище, приятелски кръг, общество са противоречиви, непостоянни, неподкрепени от реалните процеси, натрапват се фалшиви ценности и т.н., но това е друга тема...

Бих искала да попитам Теодора и Breeze, вие някога опитвали ли сте да се заприказвате с някой клошар или просяк? Опитайте! Ще получите интересни и неочаквани отговори, особено що се отнася до промяната на начина им на живот, до изкарването на прехраната ... а бе, поговорете си за каквото ви хрумне, ще ви подейства много обогатяващо и отрезвяващо.

Eй, хора, слезте малко на земята... Нима искате да ми кажете, че Максим Став., който отне, макар и неволно, но при доказана вина, един или два човешки живота, не трябва да изпитва чувство на вина?! Как да замени вината с отговорност? Как да направи така, че да има минимум отрицателни следствия? Нима може да върне на родителите техния син дори и да ги обсипе с милиони? Какво трябва да е това човешко съзнание, че в подобна ситуация да се абстрахира от чувството за вина? Не мислите ли, че в някои случии вината не само е здравословна - тя е задължителна! Да, аз не мисля, че чувството за вина е здравословно. Ето, в посочения случай, ако Максим Стависки изпитва дори много силно чувство за вина, ще допринесе ли с това за някаква положителна промяна на ситуацията? Не. За съжаление на много хора им се струва, че ако наказват сами себе си известно време с изпитване на чувство за вина, с това по някакъв начин изкупват своите грешки и безотговорност. Някак им се стува много морално и благородно да се терзаят от чувство за вина. В действителност обаче това не е така. Изпитването на чувство за вина е лукс, който никой не би трябвало да си позволява, защото е едно напълно безсмислено и ненужно разпиляване на енергия и време. Напълно съм единодушна с изказаните от Станимир мисли. По-добре е да направим нещо добро и полезно, отколкото да изпитваме никому ненужно чувство за вина. Точно това е подчертал и Валентин, че чувството за вина няма нищо общо с разкаянието. Един подобен абсурден пример е когато някой човек ми каже с угрижен вид: "Аз много се притеснявам за ... " няма значение какво, например за глобалното затопляне на климата. Аз го питам, той опитва ли да направи нещо за подобряване на нещата. Отговорът е "Не, обаче всеки човек трябва да се притеснява..." И се чувства много благороден, че толкова го е грижа, за такъв сериозен проблем, направо се гордее със себе си. Другите хора видите ли, не им пука, а той се терзае, притеснява се ... Е, аз предпочитам да не се притеснявам, ами да направя каквото мога. Дори и съвсем нищо да не мога да направя, пак не виждам смисъл да се притеснявам.

И моите виждания са сходни с тези на Зара. Колко получава един млад лекар в Бърза помощ например и неговата работа по-лека ли е физически, психически и всякак и по-маловажна ли е от учителската? А как би се почувствало младо семейство с деца в детската градина, на което майката примерно е лекарка, а бащата - пожарникар? Кой ще им гледа децата по време на стачката? Или може би майката да каже - не ми пука за хората, да си умират, аз ще остана да си гледам децата, за да стачкуват спокойно учителите? Или бащата да остане да ги гледа, а пък пожарите нека да си горят ... Странни са ми и обяснения от типа на: Аз имам две деца - в 4 и 6 клас, които учат по най-новата програма и без да съм учителка мога да преценя, че учебниците им никак не са добри. Вие учителите още по-добре виждате и разбирате това, вече години наред, на вас самите ви е трудно да работите по тях - и какво предприемате по въпроса? Нищо! Само едни голи оправдания, че не зависело от вас и страх, че ще ви изхвърлят от системата. Ами, добре, излезте от системата, нали и без друго не ви харесва нито системата, нито заплащането в нея! Аз познавам учители, които напуснаха системата и дават само частни уроци. Но това са много добри учители, които са сигурни, че винаги ще имат достатъчно желаещи да заплатят за техния труд. А и в момента какво се получава, че кураж да се даде отпор за заплатите намерихте, а да се опънете срещу негодните учебници, учебни програми и планове, така и не ви достига. И още нещо - има някои учители, които не само, че не са добри учители, ами са дори и вредни като учители. На тях и 300лв са им много. А сега пак се настоява за вдигане на заплатите на калпак, не и по реално оценен полезен труд. А защо да увеличваме заплатите на друга категория учители, които прекрасно се справят с професията си, обаче умишлено я претупват в училище и съвсем нагло поставят въпроса за допълнителни уроци? Къде е гаранцията, че няма да продължат с тази порочна практика, дори и да им се увеличи заплатата? А и май не съм чула, някой учител да е попълнил в данъчната си декларация и приходи от частни уроци и да е платил данък върху тях. Не ми е приятно, че изказах толкова остри думи, но съм абсолютно убедена, че простото вдигане на заплатите няма да подобри хала на нашата образователна система. А гладни хора в държавата ни дал Господ, не са само учителите, ами и лекарите, и агрономите, ... И да, стачки трябва да има, но първо, както каза Ася, да са в подходящо време (в нашето взаимообвързано общество за никого не е полезно да се блокира част от обществения живот, освен за целите на изнудването - както шофьорите от градския транспорт в София ) и второ нека да са по-сериозни и принципни. Щом управниците ни не искат и/или не могат да се справят добре, тогава е нужно от долу да има полезни инициативи, но не само за заплати или за подобряване на материалната база (не, че не е нужно), но и за съществени промени в системата.

Скоро чух, че във Франция са приели Закон за запазване на чистотата и автентичността на френския език. Защо ли не се случи такова нещо и у нас? Тогава няма въобще да си говорим за осъвременяване и редакция ... и така постепенно на учения палеолингвист ще му намалее работата и ще му остане повече време да се смее