Диана Илиева

Да

Е, в такъв случай си наистина едно много ценно изключение! Обикновено, когато на човек му се стовари някакво голямо страдание, все му се случва да помисли: "Защо така ми се случва? Наистина ли заслужавам толкова тежко страдание?"

Как го тълкувате? Здравей, Диана! Усещала ли си липсата и (на Любовта)? Здравей! Не разбирам добре какво ме питаш. Ако говориш за Любовта с главно Л, ние всички сме "потопени" в нея; няма как да усещам липсата й. Единствено, човек може да не осъзнава, че това е така.

Направи ми впечатление следното: Как го тълкувате?

Съгласна съм със Станимир, но що се отнася до обикновената, школска математика. Решаването на задачи от международни състезания и олимпиади например определено изискват развитие или предполагат наличие на интуиция и синтетично мислене! За съжаление в учебните програми обикновено не се стига до там, а и ако преподавателят по математика не може или няма желание да направи нещо по въпроса, резултатът е, че повечето хора възприемат математиката като една излишна, скучна и т.н. наука. А в нея има толкова красота и хармония. Тя наистина може да е полезна за изграждане на духовни добродетели. Ники с право споменава древните гърци, Леонардо ...

Да, Нели е права! Това е и съвсем реално статистически изчислено и отчетено, че средната производителност на българина е най-ниска в Европа и изостава в пъти от страни като Германия, Франция и т.н. Защо тогава се чудим, че заплатите ни са в пъти по-малки? Ами нормално е! Откъде идват заплатите? Нужно е да се изработи определен продукт (стока, услуга,...), да се реализира този продукт и средствата от получената му равностойност да се разпределят за материали, транспорт, труд, амортизации, печалба и т.н. Е, щом работим слабо, значи произвеждаме малко и/или неподходящи (ненужни, нереализируеми) и/или некачествени продукти и тъй като разходите за материали и транспорт няма как да се избегнат или намалят съществено, без нещата още повече да закуцат, то остават по-малко пари за труд (т.е за заплати), по-малко пари за амортизации (т.е няма да достигат средства за ремонт, да не говорим за обновяване), по-малко пари за печалба (т.е предприемача няма да има възможност и за кой знае какви нови инвестиции за по-модерни и производителни технологии, машини...). Това е положението. Когато човек не работи това, което обича или както казва Донка това, което му носи удовлетворение, неговото отрицателно отношение се отразява и на обема свършена работа, и на качеството й, от такъв човек не може да се очаква да бъде инициативен, да влага творчество и т.н. Т.е това е една от предпоставките за ниската производителност. Аз обаче визирам не само обикновения наемен работник или служител, за които говореше Нели, но и работодателите, защото те също, ако не обичат работата си и нямат нужния потенциал за нея, последствията са още по-сериозни, най-малкото защото техните неадекватни действия се умножават по броя на хората, които ръководят. В България за съжаление повечето работодатели не осигуряват възможности и организация за по-производителен труд. То и това Нели също го каза - всички сме си такива и работници, и работодатели (последните може би са само малко по-мотивирани), такава държава сме си направили и в този смисъл си я заслужаваме. Но и ние сме тези, които можем да променим положението към по-добро. За съжаление въпросът до обичането на работата е само една страна на въпроса. За истински и траен успех е добре да се научим да уважаваме и ценим труда - своя и на другите; да се освободим от народопсихологията "Я не сакам на мене да ми е добре, ами на Вуте да му е зле" и да се научим да съдействаме за един общ просперитет и т.н.

Много противоречия откривам в твоето послание, но тях ти сама е добре да откриеш и изчистиш. Обаче някои други неща ме смущават. Защо си мислиш, че ние не те разбираме правилно, а не че ти не си се изразила добре? Защо се гордееш, че си максималист? Максималистите са една особена категория хора (старая се и се надявам да съм изпаднала вече от нея ), които са решили, че за всяко нещо има един единствен "правилен" начин, решение, метод и т.н. - техния! И са склонни да изискват от себе си и от другите именно това "правилно", без извинения, без оправдания, без изключения... Не е много нормално, нали? А относно приятеля ти? - ами каквото даваш, това получаваш, защо да не е вярно? Ти сигурна ли си че му даваш това, от което той има нужда? А той станал ли е в резултат на твоето даване "най-щастливият мъж на земята"? И въобще това пак е от сферата на максимализма "най-щастливия човек на земята" И дали е възможно някой друг да те направи щастлива и въобще щастието ти да дойде отвън? Ти постави много въпроси, а аз ти зададох още, но дано да ти помогнат, като се замислиш върху тях!

Благодаря ви за коментарите! Но на мен ми направи впечатление главно това, което бях подчертала: и затова после зададох въпроса. На мен ми се струва, че наистина нямаме думичка за това, което обикновено назоваваме "Любов", с главно Л. Просто нещото, за което говорим като усещане и като вътрешно състояние се доближава до нашата си любов с малкото Л. То най-вероятно и "Дух" също не е точно, но може би е по-близо. И тогава вече ми е много по-ясно посланието на Учителя, за което поставих въпроса. А как да я събираме тази макар и "една милионна част ..." от Любовта/Духа?

А как разбирате това?

Да , всичко това, което е описал Кристиян съвпада и с моята информация, наблюдения и заключения. И във връзка с: мога да ви предложа един малко абсурден метод за лечение, но затова пък без да се прилагат никакви или почти никакви специални средства или процедури - просто сменете обстановката така, че да сте далеч от "дразнителя". Другият вариант е да простите (но истински) на "дразнителя". Наблюдавала съм например хроничен синузит, неповлияващ се от почти нищо, да изчезва бързо и неусетно, без лечение, когато човекът се ожени и се премести да живее далеч от родителите си.

Да, Илияна, напълно съм съгласна с теб, че не е добре човек да пропуска малките на глед, ежедневни неща "в името на голямата цел" . Но защо да е опасно - може би зависи кой как възприема нещата? За мен една голяма цел представлява просто избор на посока в живота. Защото живот без посока ... Поставянето на цел не означава, че ще въврим като коне с капаци или че няма да изживеем пълноценно днешния ден - просто ще имаме един добър ориентир на къде да вървим

Пренебрегването на опазването на околната среда явно е наследство от тоталитарното време, защото и в другите държави от бившия соцлагер положението в това отношение е същото. Преди всичко беше уж общо, на практика държавно, а в действителност ничие и почти всички хора разсъждаваха така: Какво ти пука, да не би да е твое? На повечето хора им звучеше доста абстрактно, че общото е в крайна сметка и тяхно, че държавата също е тяхна и т.н. То казвам звучеше, ама май и сега така им звучи на много хора. По същата причина българинът няма и грам уважение нито към чуждия, нито дори към своя собствен труд, защото и той (трудът) отиваше в общия кюп, а по идеологически причини бивахме заливани с оптимистични доклади колко сме напреднали, каква добра производителност сме подтигнали, какви нови технологии сме въвели, въобще как силно просперираме (пак обаче общо), за разлика от загнилия капитализъм. Възпитанието тръгва първо от семейството и не бива да е като приказката за дядо поп "Не ме гледай какво правя, ами слушай какво ти приказвам", а е нужно да е подплатено с личен пример. Едни наглед дребни и елементарни неща от типа на: да не се късат цветя, да не се чупят клони от дървета и храсти, да не се убиват насекоми и други животинки, да не се оставят боклуци при излети и разходки сред природата и т.н. е добре да станат вътрешноприсъщи на всички, от най-ранна възраст. В училище също може да има отделен предмет "Опазване на околната среда", а в момента това е сведено до някой-друг урок в часовете по "Човек и природа"

Е, ако решим сами да се самоограничим, като си лепнем етикет "малък човек", тогава естествено ще си вървим в комплект с малките цели. А и май в една тема вече говорихме за това, какво е малко, същото се отнася и за голямото. От голямо до голямо има разлика. Аз затова подчертах думата подходяща цел. Важното е целта да е "по-голяма" от човека. Само така той ще разгърне целия си потенциал, а най-добре ще е, ако му се наложи и да го увеличи

И на мен ми напомня за приказката за Гъргалчо, дето още момата не беше омъжена, обаче цял ден си представяха с майка й как бъдещият син/внук се е удавил и оставиха бащата/съпругът на нивата гладен, а те оплакваха своята "злочеста" участ и тази на още неродения Гъргалчо ... Кураж Мишелке! Не се плаши още преди да е дошло нещо страшно! А и кой е казал, че ще дойде нещо страшно?! И Мона е права, хубаво е да се определиш: искам да постигна нещо... - обаче какво точно? - реши и действай; искам да се реализирам ... - но как точно? - реши и действай! Аз имам кариера, семейство и две деца - защо да е несъвместимо? Е, не мога да кажа, че ми е лесно, но така съм искала, така съм го направила и така ми харесва

chuchupei, нарочно ли пишеш така или без да искаш? Но в същност исках да те попитам: А какво да прави тоз човек с тоз белег на вратлето, сам ли да се спасява от дизбаланса, след като всички са избягали от него като дявол от тамян?

Един японски принц пожелал да изучи характера на американците и затова помолил един свой приятел да му намери място за слуга при някое американско семейство, без да казва, че е принц. Приятелят му го препоръчал на едно американско семейство, дето той останал за известно време като слуга. Той миел чинии, метял, вършел всичко, каквото го карали. Семейството било много доволно от него. Те казвали: „Много добър е нашият слуга, много добре си гледа работата. При това, във всяко свободно време чете някаква книга, учи нещо.“След 3 месеца този слуга изчезнал някъде. Тогава американското семейство намерили приятеля, който им препоръчал този слуга, и го запитали: „Къде отиде твоят приятел? Ние искаме да му платим. Той ни работи много добре.“ – „Той не иска никаква заплата. Той е японски принц, който беше дошъл в Америка с желание да изучи американския живот. Той е доволен, че можа да научи нещо от живота на американците.“ Всички вие сте японски принцове, които сте изпратени на Земята да служите. И след като служите 3 месеца, след като учите 3 месеца, можете да отидете, където искате. Но 3 месеца сте дошли да учите. Онова, което научите, научете го добре. Също от: Да сторя

Да, съгласна съм Аз по принцип съм от хората, които не се питат "Дали ще стане?" и "Как ще се справя?". Щом съм решила какво е добре да правя (а и с решението не се бавя никак,особено ако имам достатъчно информация по въпроса), започвам и давам най-доброто от себе си. Принципът наистина работи! На човек му идват подходящи идеи, открива в себе си неподозирани способности, намират се средства и т.н. Ако си представим живота като движение в лабиринт, който има много и различни разклонения, една висока цел е като висок и ярък маяк за нужната посока, която сме избрали да следваме и по-лесно решаваме кое разклонение да изберем, за да вървим нататък. Например, следвайки посоката, завиваме на там, където не бихме завили по принцип, но се оказва, че точно така срещаме човек, който ще ни помогне - въобще вливаме се в енергоинформационния поток, който води натам! Когато си поставяме малки и краткосрочни цели ходенето в лабиринта определено е по-затруднително, а ако направим равносметка (за живота си като цяло) ще се окаже, че не сме се придвижили особено напред, а по-скоро сме щъкали хаотично насам-натам. Е, понякога се случва и така - уж следваме посоката, а попадаме в задънен коридор на лабиринта. Връщаме се и пак поемаме в тази посока (по някое съседно разклонение) и ... пак тупик. Тогава може би е по-добре да се замислим, дали сме си поставили подходяща цел? Това е по-важният въпрос според мен!

Линда Гудман за числото 11, включително и като дата на раждане.

Да, "кръжочници" е едновременно много точно и много смешно попадение (не знам по-младите от 80 набор дали го оценяват). Аз обаче искам да благодаря за много изчерпателния пост №174 на Кристиян Дал ни е много ценна информация - поне за мен, защото до сега не съм се занимавала с тази страна на нещата.

Благодаря, Донче за интересния и полезен коментар! Що се отнася до последното, наистина това е една от най-пагубните зависимости. За съжаление тя се афишира широко в нашето общество. И е съвсем ясно защо - хора, които отдават много по-голямо внимание на емоциите спрямо другите аспекти на своята личност (разум, духовност), са едни лесно манипулируеми хора - на тях им стигат "Хляб и зрелища".

Тук си противочречиш с един по-ранен твой пост: Лично аз съм съгласна с второто. Не разбрах кое отнасяш към инвазивни методи за ясновидстване и кое не. За мен при всички методи на ясновидеца му е нужно да притежава, както сам казваш, някакъв отпечатък от човека, а това е достатъчно (при желание или от невежество) да му се разбъркат на човека енерго-информационните програми. Доколко това е опасно или вредно? Ами като знам, че животът на болшинството хора си има съвсем строго определени спирки по пътя, причинените волно или неволно изменения на съдбата не могат да са кой знае колко големи. Що се отнася до "пренасянето на мръсотия" - не е така буквално, в смисъл от клиент, на клиент, а по-скоро ясновидеца може да замърси клиента с нещо от себе си (е, ако приемем, че сам се е замърсил от предишния си клиент - тогава, да, но все пак е доста опосредстван процес). И в крайна сметка всичко опира главно до способностите на ясновидеца.

Съжалявам breeze, че си го възприела като лично нападение. Това, че имаме по-различно мнение от теб по тази тема, не означава, че имаме нещо против теб или против темата и това си личи във всички постове. Поставила си много интересна тема и тя не е толкова елементарна, колкото изглежда - "Хайде, да помагаме!". Това, което се вижда на повърхността е едно, а в дълбочина - съвсем друго, както впрочем и повечето неща. За съжаление това външното, видимото действа първосигнално на много добри хора, включително и на теб, а също и на мен (аз също много години давах пари на всеки, който ми поиска и който не ми иска дори), които се втурват да "помагат", но виждах, както и ти, че пускането на левче в ръката на просяка, не решава проблема. Затова и реших да проуча нещата - започнах да се вглеждам в тези хора, разговарях с тях, предлагах различна по вид помощ, ... На първо време разделих просяците на две категории, както казва и didi. И наистина повечето от тези хора, които просят активно, са си професионалисти. За малкото истински нуждаещи се това е унизително и обикновено стоят плахо и тъжно настрани от активните си "колеги", които дори ги гонят от "доходоносните" места за просене. Клошарите пък са съвсем друга и нестандартна категория хора; те обикновено не просят. Но и никога не биха се вписали в приетата от нас за "нормална" схема. Аз също съм предлагала работа - или не приемат, или с уговорката, че е нещо краткотрайно - за час, за ден-два най-много и да не е нещо отговорно. А за заплащането напротив - нямат претенции, съгласяват се и на съвсем малко пари и дори предпочитат в натура: хляб, ракия, цигари ... Забележи, какви са им приоритетите, когато се наемат на работа! Техният мироглед, техните ценности са съвсем различни от средностатистическите и аз не знам кой има повече нужда от помагане - дали те, или "нормалния" съвременник, затънал в стремежа си за материални придобивки... (тук дано не ме разберете погрешно, не рекламирам техните възгледи, напротив, тъкмо тях исках да обсъдим и затова някъде по-горе зададох въпроса: Защо ходят винаги дебело облечени, дори и през лятото?) Освен това, всеки от нас до тук говори и обяснява за отделно парченце от общата картина и то погледнато от различни ъгли. Това според мен не е лошо, напротив - получава се една "панорамна снимка". Не търси противоречията в това, което казваме, ами се опитай да ги сглобиш в едно цяло - само тогава ще се получи най-близък модел до сложната и многолика действителност! Поздрави и успех! Диана

На мен ми се струва, че различните поколения се радват на различна музика и това може да се забележи от преминаването на Нептун от знак в знак. Какво да се прави - нашето поколение (1955-1970 Нептун в Скорпион) си слуша рок, хард-рок и дори метъл, докато предишното (1942-55 - Везни) никак не може да ни разбере. Фолкът в България не е самотно явление в света; просто в другите държави не е фолк, ами например рап ... Аз обаче не съм забелязала рокаджии да преминават на попфолк - интересно, колко са годишни те?

Аз съм на мнение, че нашите пра-пра-пра- ... деди са се подчинявали още по-малко на разума, отколкото съвременния човек А емоциите, те си съществуват и според мен вече разразилата се емоция е най-добре да се отработи по някакъв конструктивен начин (ако е възможно). Емоцията е нашата първа, подсъзнателна реакция на случващото се. Не съм сигурна с какво може да помогне самонаблюдението, освен за изясняване на механизма на действие. От собствен опит мога да кажа, че в момента, в който ме обземе някаква силна негативна (или позитивна) емоция, положението е доста неспасяемо - в смисъл, че каквото и да предприема след това, това ще е само минимизиране на вредите за мен и за другите участници в ситуацията. Искам да кажа, че дори и да я овладея и да не я проявя на физически план, тя вече си е свършила работата на по-фините нива. От време на време имам щастието (или нещастието) да усещам какво се случва и всеки път се ужасявам ... Доста трудно ми звучи това защото емоцията се разразява достатъчно бързо, както казва Кристиян, ние или не я осъзнаваме, а в момента, в който я осъзнаем, вече е късно. А и това, което казва, че емоциите си текат, а ние дори не ги усещаме - струва ми се, че е прав, макар че не се бях замисляла за това до сега. Ние наистина много малко неща осъзнаваме, а ако пък можехме да осъзнаваме всичко, наистина щяхме да се побъркаме (в буквалния смисъл). В такъв случай направо нямаме полезен ход - те процесите си текат, а ние дори не ги забелязваме, освен най-очевадните (т.е най-силните) и защо да си създаваме илюзията, че можем да ги овладяваме? Най-доброто според мен е да култивираме в себе си едно дълбоко приемане на нещата, такива каквито са, защото тогава и подсъзнателно няма да имаме като реакция такива силни и разрушителни (независимо дали отрицателни или положителни) емоции. За да се случи това, е нужно от една страна да имаме пълно доверие на жизнените процеси - че протичат по най-добрия възможен начин и от своя страна да сме съпричастни/състрадателни/изпълнени с Любов (нещо май нямаме думичка, за това, което се опитвам да кажа) към всичко.