Диана Илиева

Да, чудесна тема Роси! И много хубави разсъждения на всички до тук! Моята позиция се припокрива с тази на Станимир, като дори още бих наблегнала на необходимостта от опит. Съгласна съм с Роси, че но мисля, че другите неща, за които говори: също са полезни - и интуицията, но и разума също, и споделените знания и опит - дори да не ги приемем и приложим буквално, те могат да послужат като една отправна точка за нас. А чувството за собствена правота аз не го свързвам никак с увереността (или може би върви в комплект с тази фалшивата, външна увереност). За какво би било нужно чувството за собствена правота? Може би наистина при влизане в спорове и словесни битки, тогава то ще ни бъде като опорен стълб, ще ни помага да не отстъпваме лесно ... обаче от една страна нужни ли са споровете и словесните битки (Дончето и Xameleona са го обяснили чудесно преди мен!) и от друга - чувството за собствена правота ще ни затвори каналите за постъпване на нова информация, знания, опит; за нас няма да има нищо друго вярно/важно/съществено, освен това, в което вече сме убедени. А е много съмнително дали точно ние вече сме успели да се доберем до истината от последна инстанция и то цялата истина?! Обикновено хора, които имат силно усещане за собствената си правота се сгромолясват с гръм и трясък, когато животът ги постави в някоя нестандартна ситуация.

Ето това вече не разбирам - хем изпитваш тиха и спокойна радост, хем се ядосваш за заплатата, хем ни убеждаваш нищо да не очакваме, хем за себе си казваш "ако не е колкото съм очаквал или нещо друго стане", значи ти също очакваш нещо и ако стане нещо друго ... не ти е добре. Аз работя, като целта ми е винаги една - да съм полезна на хората, дори и ако нещо не ми изнася много, пак го правя така, че да е добре за моите клиенти. Това е моето вътрешно убеждение и то за учудване на много хора ми носи и финансови успехи. Но трябва да ти кажа, че за да мотивирам персонала, да работи по същия начин, им представих философията си в обратна светлина - т.е искаме финансови успехи (тъй като заплатата им е на процент), а за да дойдат те, е нужно да бъдем полезни на своите клиенти, само така те ще се върнат пак при нас и т.н., защото когато веднъж се изтървах и казах нещо от рода на: бъдете по-лоялни към клиентите, отколкото към фирмата, те така се ококориха, че не повторих повече. Това имах предвид, като казвах, че принципът на източния начин на мислене трудно сработва в прав вариант при всички хора. А ето, и при теб има някакъв отглас от западното мислене

Ох, не я яжте много тази соя, че все по-големи количества от нея се произвеждат от генномодифицирани растения/насаждения, включително и в България, макар че за това не се шуми много. Аз преди често си купувах тофу, а сега вече избягвам , макар че много ми харесва Иначе един сладкиш, който е много близък до традиционните е т.нар. фъч: 1 кофичка кис.мляко 1/2 чаена чаша олио/зехтин 2 чаени чаши брашно (може и типово) 1 (аз слагам само 1/2) чаена чаша кафява захар какао или канела или ванилия 1 не много пълна супена лъжица хл. сода (слага се в млякото) Всичко това се разбърква хубаво - става една много гъста каша и се пече в умерена фурна. Същото може да се използва и за пай с ябълки/банани например: на дъното на тавичката се карамелизира 1-2 лъжици от кафявата захар, после се поставя пласт настъргани ябълки/нарязани на кръгчета банани и отгоре се залива с тестото (с ябълките вместо какао слагам канела, а с бананите - ванилия - става мноооого вкусно)!

Да, а след изучаването, респ. опознаването на живота, следва това, което е написал Станимир

Не, честно казано за това не съм гледала, но щом казваш - ще проверя

Да, изследвала съм синастрията на мои приятели - семейни двойки. Наистина аспектът съвпад/тригон между Слънце и Луна явно сочи един по-спокоен и хармоничен живот на двойката. Докато при секстилът например определено не е спокойно, а е доста по - .... да кажем интересно . Той изисква повече работа, за да се стигне до синхронизиране, обаче тази "извоювана" хармония се цени повече от партньорите, докато тези със съвпад/тригон я възприемат едва ли не като "така е редно" . При двойката със секстил явно "помага" и тригона Марс (на мъжа) - Венера (на жената). Но при двойки с положителни аспекти само между Марс и Венера, но не и между Слънце и Луна, наистина предимно прехвърчат любовни искри, а за дълга и стабилна връзка е по-трудно да се каже.

Да, това вече е съвсем друг въпрос и наистина е така. В началото егото "действа неосъзнато", но това не означава, че го няма. А от кога започва да действа осъзнато? - от около 7-та година, както беше казал някъде по-горе Станимир.

Тъкмо си мислех, че за жабата няма да има мераклии, обаче не, Станимир май ме е изпреварил. Интересно, че и преди време, докато аз се колебаех какво да си избера за аватар (между неговия аватар с планините и моя), той си избра неговия малко преди мен и така ми разреши проблема с колебаенето. Обаче сега какво ще правим?

А, едва сега разбрах, защо не можем да се разберем - визирам подчертания текст. Ти казваш, че щом нещо не се прави с цел да нарани някой, а е само опознавателен процес, то това не е от егото. Ами от какво е тогава? Аз подчертах, детето скубе косите на другото, не защото съзнава и иска да го нарани, а защото му е приятно да прави това, т.е. това си е чист импулс от егото. Ако не му беше приятно, нямаше да го прави. Дали този импулс ще доведе до нараняване на някой или не, това е съвсем отделен въпрос. Ти някак по презумпция залагаш, че това което идва от егото, непременно е нещо лошо или води до нещо лошо, но това не е правилно. И дори предполагаш, че и обратното е вярно, щом едно нещо няма за цел нещо лошо (в примера да нарани другото дете), следователно това не е от егото. Странна логика. Наблюдавал си доста деца и си стигнал до едни романтични заключения, но разбира се имаш право да се придържаш към тях.

Ами, може и да не ги познавам, обаче поне съм имала възможност да наблюдавам два броя деца в продължение на 10-12 години вече, всеки ден, 24 часа в денонощието . Моите изводи са, че детето в момента, в който се роди, ще не ще става индивидуалност и се отделя от Цялото. А после, връщането към Цялото, вече е съзнателен процес, който всеки от нас е длъжен да извърви и то не в един и два живота. Детето може да съди и съди още от самото начало (с изключение на първите няколко часа до максимум 1-2 дни, когато е в шок от случилото се раждане и който период всяко дете преодолява и изживява специфично според неговия кармично и генетично заложен темперамент) - критерият му в началото е само един и е много прост - това е добре за мен/доставя ми удоволствие и това не е добре за мен/доставя ми страдание, като, както вече казах, обикновено реагира енергично, но пак според гореспоменатия темперамент. Постепенно с израстването на детето "лошите" възрастни започват да обясняват на детето, че това което е добро за него, може да не е добро за другите и е нужно то да се съобразява не само със себе си, но и с тези други. Е, има родители, които "спестяват" тези обяснения на децата си и резултатът е изпечени егоисти. Така че, в това отношение си прав - децата не винаги, но много често приличат на своите родители. Ники, не си ли виждал дете на 7-8 месеца, което скубе косата на свое връстниче. Това му доставя удоволствие и то се смее като ангелче, а другото в същия този момент страда и плаче, обаче на първото дете това не му прави впечатление, за него е достатъчно, че на него му е приятно. Ще кажеш, ама то не осъзнава какво точно прави. Да, вярно, но за съжаление тази сценка може да продължи да се повтаря и на 1,5годинки, и на 3 годинки, и на много повече "годинки", когато отдавна вече детето или направо възрстния би трябвало да осъзнава какво причинява на околните ... просто никой не го е научил на това. И тогава рано или късно идва много по-строгия Учител в лицето на съдбата.

Ето и моето мнение - да, това по принцип е така, нека го наречем първи вариант, обаче се съмнявам, че ще сработи при всички хора. А е възможен и втори вариант - човек първоначално да си изчисти мотивацията (като например се старае да е изпълнен с любов и състадателност) и после да действа в избрана от него посока (т.е цел). Но тогава и целта ще е избрана "правилно" (ако въобще може да се употребява тази дума), защото изчистената мотивация ще е помогнала и при избора, а ще помага и после - при действията, за да са хем нужни, хем адекватни. Точно в тази връзка е и тезата за източния и западния тип мислене и колкото и да не ни се иска, те съществуват, такава е действителността и е нужно да се съобразяваме с нея. Всичко останало е желание да замижим и да настояваме нещата да се случват така, както на нас ни се иска. Пътят на хората с източен и западен тип мислене е различен (поне за момента), важното е да стигнат до едно и също място. Няма смисъл да натрапваме на едните възгледите и идеологията на другите, от една страна едва ли ще ги спечелим, от друга, ако все пак ги спечелим, това ще е много измъчено вървене. Знам, че и на запад има хора, които ги привлича източния тип мислене, но те са малцинство. По същия начин стоят нещата и на изток, предполагам. В това няма лошо, по-добре е всеки да следва това, което му е по-близко. Аз например съм с типичното западно мислене, затова и някъде по-нагоре споделих, че при мен мотивацията и целта са плътно свързани. И това все пак е по-добре, отколкото цел, без мотивация, нали ? Освен това съм срещала някъде от различни източници, включително и от Учителя, че по не много ясни за мен причини, било нужно човечеството да мине по западния път . За съжаление в момента не мога да дам препратка към никакъв източник. Някак беше свързано с общия път на хората, източния тип щеше да допринесе откъм изчистване на мотивацията на силно прагматичния западен тип, а западния тип щеще да сконцентрира и насочи действията на източния и пътищата им постепенно да се слеят...

В основата на кармата е нисшия ум?

Да, яйцата, които купуваме от магазините обикнвено са неоплодени по простата причина, че се добиват във ферми за кокошки-носачки, където няма кой да ги оплоди Свекърва ми си гледа кокошки на вилата, естествено в компанията на петел и пак не всички са оплодени. Обаче когато ям оплодено яйце, направо ми "мирише" на пиле. И откакто започнах без да искам да ги разпознавам така, започнах да ограничавам употребата им също.

Така ли? Как?

Да

И за мен мотивацията за работа е не само преплетена, но дори е неразривно свързана с целта - защо не е хубаво да ги "смесвам"?

Какво влагаш в "грешат несъзнателно" и защо сравняваш грешенето с егоизма? И каква е връзката после с кармичната отговорност - нищо не разбирам Детето от самото си раждане е изпълнено с егоистични желания, иначе няма да отцелее физически в буквалния смисъл на думата. Съгласна съм в голяма степен с Еси: С едно уточнение за обичливи, защото на любов (както и на всичко останало) се научават по-късно или никога, пак от тези "лоши" възрастни . А това, което Ники отбелязва е по-скоро отражение на нашата реакция спрямо децата: Не, че детето не съди, а по-скоро ние не съдим детето, защото го харесваме, обичаме, приемаме, че е малко и му е позволено да греши, че не може да бъде отговорно за постъпките си и т.н. По същия начин ние се възхищаваме на детето, ние сме очаровани от детето (например заради емоционалната му освободеност, заради невинността му и т.н.). А самото дете по принцип е абсолютно убедено, че всичко и всички на този свят са създадени единствено и само заради него, за негово собствено удоволствие ... Детето е най-големия консуматор на любов, който съм виждала, но това е съвсем нормално, защото тя му е жизнено необходима! А без нея буквално залинява (най-яркия пример - Дом майка и дете).

Усмивката, пораждаща усмивка? - по принцип е хубаво нещо, но не те прави непременно проводник на любовта. А и тези усмивки също рядко ги срещам ... За децата - излизаме от темата, затова по-добре ако искаш на лични (а аз сега ще погледна има ли вече отворена подходяща тема): Имаш ли деца или поне грижил/а ли си се за деца продължително време, а не само да им се порадваш за няколко часа/дена?

Малките деца, съвсем малките... те даряват любов на всеки, без очаквания. Те не са работили върху себе си, нито са се пречиствали. Един обикновен човек, независимо от нивото му и степента на осведоменост, може да бъде проводник на любов, и е необходима само добра воля. ... Според мен малките деца, дори и съвсем малките (примерно на 1 месец) са едни чудесни попивателни на любов, но не даряват на никого. И имат много очаквания и много шумно "протестират", ако не им се изпълняват очакванията, докато не всички възрастни реагират, поне не толкова енергично. И хич не е лесно на един обикновен човек на сегашното ниво на развитие (осведомеността каква роля играе тук - не разбрах) да бъде добър проводник на любов - това е видно, трябва само да се огледаме наоколо. Така че наистина - да запрятаме ръкавите и да започнем от себе си!

А аз нещо не мога да вържа, по каква причина женитбата се провъзгласява за убиец на любовта Защото по принцип и много други неща също могат успешно да изиграят ролята на "убиец" (както и на практика става). Заблуждение или страх е за мен да не се жениш, за да не убиеш любовта. По-скоро ако любовта така автоматически умира, само защото е сключен брак, това ме подтиква да разсъждавам какви са били качествата на тази любов и въобще любов ли е било или ... нещо съвсем друго.

Да, сигурно това е ... infinity, как си представяш Бог? И коя е тази странична сила?

А, ето това пък никога не ми беше хрумвало като тълкувание на израза "Бъдете(станете) като децата", а именно да растем и да събираме енергия Намирам го за много, много вероятно, много по-вероятно от стандартните тълкувания на този израз И аз благодаря на Кристиян!

Да и на мен ми бяха много полезни и много навреме тази мисъл и вашите коментари - благодаря ви: Донка, Илияна, Валентин ... и всички! Съгласна съм абсолютно с това за оценката! По-здравословното отношение към нещата е приемането им, такива каквито са. И единственият начин за промяна (подобряване) на нещата в действителност е осъществяване на промяна в нас самите. Всички преки намеси в протичането на събития и съдби, дори и най-невинните, дори и тези, при които сме не 100%, ами 1000% убедени, че сме прави и че е за добро, най-вероятно подлежат на кармично санкциониране. За съжаление ми е много трудно, особено когато правя нещо не сама, а заедно с още някой - кога да се намеся, как да се намеся, щом съдбата ни е впрегнала заедно в едно рало, двама или повече, значи всеки от нас е отговорен, всеки трябва да даде най-доброто от себе си. При такава ситуация да премълчиш и да приемеш видимо неадекватни действия от страна на партньорите също не е добре. Но ето ти пак оценка ....

Аз бих наблегнала на никак досега, защото и аз като Илияна и Донка през последните години реагирам по съвсем друг начин (без упрек), но преди не беше така. А като наблюдавам деца, които например играят на нещо, много често чувам "не е честно", когато някакви "външни" обстоятелства не им помогнат да успеят в играта. И после още доста години минават, докато се преодолее този начин на мислене (а при някои хора въобще не се преодолява). Вярно, че ние така възпитаваме децата си. Аз опитвам да обясня на моите, че животът им зависи от тях, от техните постъпки, от тяхната мотивация, но това е доста голяма отговорност. Дори и много възрастни хора предпочитат да се чувстват несправедливо наказани от Бог.

На мен това не ми изглежда разумно. Когато някой е част от дадена общност и иска тя да се движи в определена посока, той трябва активно да съдейства за това. Другото е поведение на планктон.