Диана Илиева

selsal ти често доста твърдо настояваш, че твоята истина е действителната истина. В случая според мен го "отнесе" не точно заради конкретното ти изказване или по-точно не само заради него, ами за "цялостно творчество"... И тъй като темата е за скромността, а Подводни е олицетворил нейната антитеза с дракон, естествено е било azbuki да включи на тази вълна. Обаче, за който не го е чел, вметката й звучеше много сюрреалистично, оттам явно и обясненията им с Никола на ЛС, които само с известна доза мнителност могат да се определят като клюка - ти например чел ли си техните ЛС, дали са коментирали предимно теб или предимно книгата на Подводни?

Да, въпросите, които поставят Донка и Бина са много на място и много основателни. Депресията при различните типове хора се проявява по различен начин, а някои от тях са по-малко податливи на депресия от други. А това, което казва Донка: го забелязвам при всички хора с депресия. На тях точно така им изглеждат нещата, за съжаление. Идеята, която предлага bee_bg: по принцип би помогнала, обаче зависи от етапа на депресията и от възможностите на човека. С една дума - звучи добре, обаче не е лесно да се приложи. Забелязала съм, че към депресия са склонни хора или с понижена обща енергетика, или със силна енергетика, но с кармична предразположеност към трудности и ограничения в този живот (което се вижда примерно и от множеството напрегнати аспекти в хороскопа им). Разбира се, не всички такива хора непременно развиват депресия, обикновено има нужда и от определен отключващ фактор, който да подейства като спусък на процеса ... а после отрицателната обратна връзка при посочените типове хора допълнително затруднява изплуването. По принцип първо е нужно осъзнаването - какво става, защо става така, искам ли го, от какво зависи...? Колкото сме по-честни към себе си, толкова по-добре, макар че боли. После идва въпроса - какво искам в действителност? Чак след това е - как, ще мога ли сам, имам ли нужда от помощ, от кого да я получа ...?

Да и аз съм почитателка на тази книжка на Подводни и ситуацията по-горе по тази тема беше направо като по учебник (т.е по книгата, де), много изчистено, кристално ясно, защото дори Жълтия отсъстваше...

И аз мисля така! Изборът е на детето и не бива да му налагаме нещо, което може и хич да не му идва отвътре - сигурни ли са повечето от вас, каква точно душа се е родила като ваше дете?! Знам, че някои от вас имат тази възможност "да видят" каква е душата, но точно те пък едва ли ще имат желание да я подлагат на каквато и да е манипулация, независимо дали се отнася за хранене или за друго нещо. Странно ми прозвуча това за хората, които се гордеели, че са вегетарианци. Ако човек наистина ТАКА възприема нещата, то тогава за него и неговото семейство наистина ще е срам, ако тяхното дете не е вегетарианче. Това не ми изглежда никак здравословно отношение към нещата Съгласна съм с Латина! Латинче, това което пишеш за растенията е точно така и според мен. Еднакво тъжно е да се изяде (унищожи) едно цяло растение - а това се получава доста често (например моркови, картофи или когато си откъснете цяла салатка/марулка) и е неизбежно когато се ядат покълнали семена. Преди си правех покълнало жито и др., но напоследък ми се увеличи сетивността и се чувствам като канибал, който яде пеленачета. Поне от година не съм си правила кълнове. Искам да споделя нещо на Линда Гудман, която освен астрологията е имала своите духовни търсения и прозрения и в други области. В една от найните книги тя дава идея, която много ми хареса - според нея е добре хората да се хранят само с плодове (т.е. при храненето да не унищожаваме цялото растение, а да се използваме само плодовете му). За целта предлагаше няколко мисля 5-годишни периоди, през които последователно се отказваме от поредната група храни, за да се премине от смесено (невегетарианско) хранене, към такова само с плодове.

Съгласна съм! Стелиумът също така много лесно се забелязва в човека, защото съвпадът по принцип дава голяма сила на взаимодействие на планетите. Много е важно кои са планетите в стелиумът - ако принципите им не си противоречат особено или се допълват - чудесно! Резултатът е сила, целеустременост, ... Обаче май много по-често е обратното и тогава човекът проявява непоследователност, импулсивност, дори противоречивост в ситуациите по съответния дом и по отношение проявяване качествата на тези планети, може да се деформира традиционният им принцип на влияние и т.н. Ако пък стелиумът е наранен - никак няма да му е лесно, нито на човека, нито на най-близкото му обкръжение. Все пак това, което написах важи за средностатистическия човек. На по-високо еволюционно ниво дори и съвсем несъвместими планети биха оказвали благотворно влияние една на друга. И е много вярно това, че е важно човек да проработи своя стелиум, като се старае да съгласува и хармонизира планетните принципи, защото това е потенциално много силно положение!

Според мен бяса казва (по неговия си индиректен начин ): Колко хубаво би било, ако мислещият е и чувстващ ... Обаче всеки разбира каквото му харесва. Включително и аз, разбира се

Здравей, Марго! В моето семейство ситуацията е подобна. Съпругът ми не е вегетарианец, макар че не бих казала, че е другата крайност. У дома готвя аз и разбира се не приготвям месни ястия. Все пак от време на време (много рядко - примерно в месеца 1-2 пъти) се появява месо на масата, например донесено сготвено от свекърва ми или поръчана пица с плънка някакво месо ... По-голямата ми дъщеря обича месото, по-малката - не го поглежда. Не съм ги "обработвала" - нито едната, нито другата. Достатъчен е примера, който им давам, вкусната вегетарианска храна, която им приготвям и прости обяснения, защо не предпочитам месото като храна. Оттам нататък всичко е добре да бъде въпрос на личен избор, дори когато детето е само на 2 години - бъди спокойна, то много добре знае към какво да посегне. И по-добре диетата му да е естествено постигната, а не насила. А като се замисля, че и при едно вегетарианско хранене съвременните деца ядат едно доста голямо количество захар, вафли, шоколади и др.п., което мен ме притеснява не по-малко ... Интересно е, че малката дъщеря и в това отношение не е особено изкушена, хапва рядко и по малко, пред палачинка с течен шоколад ще предпочете палачинка с мед, буквално не е в състояние да изяде цяло парче торта в сладкарница, а от сиропираните сладкиши от типа на баклава и др.п. направо се отказва. Така че ... имай вяра в избора на детето ти, то най-добре знае какво му е нужно.

Почти всичко, на което пише "Мултивитамини" или "Мултивитаминен комплекс" или "Комбинирани витамини" и т.н. съдържа всички посочени от теб витамини, а някои от тях дори и микроелементи: магнезий, цинк ... Обаче каква е причината да предпочиташ такива "по изкуствен път - лекарства", а не храни? Хубаво е да прочетеш на опаковката и какво друго се съдържа в тези витамини "по изкуствен път", обикновено описвани в графата "помощни вещества" или "други съставки" - например в разтворимите мултивитамини продължава да се използва аспартам като подсладител, въпреки доказаното му вредно действие, всевъзможни изкуствени оцветители и ароматизатори и т.н. Приемането на лекарствени средства (пък били те и химически синтезирани витамини) едва ли ще спомогне за промяна на начина на живот към по-здравословен според мен ...

Да! Бих добавила само и уважение към своя и чуждия труд.

Точно това си помислих и аз! Прекалената интелигентност е едно фиксиране на ментално ниво, което в никакъв случай не позволява на човека да види нещата в цялата им дълбочина, детайли, многообразие и многосвързаност (макар че на самия човек му се струва, че тъкмо той вижда, разбира и логически "доказва" всичко де що е наоколо му ). За съжаление на много хора от нашето съвремие менталния модел на нещата много им харесва, удобен им е и им се струва най-добрия такъв. Образователната ни система например усилено работи в това направление. Той обаче, както всеки модел, по никакъв начин не се покрива с действителността. Спирам, че излизам от темата. Май наистина ще е добре да отворим тема, подобна на тази, дето пише Никола...

Да

Мъжете предпочитат да разглеждат нещата предимно на ментален план - там се чувстват по-сигурни, така им е по-лесно и ... бих казала по-безопасно. Малко са мъжете, които да работят добре и на емоционален план - тук във форума са ми направили впечатление май само двама. Точно реципрочно стоят нещата при жените, обаче забелязвам много повече жени, които са развили добре и менталното - в пъти повече е техния брой. В тази връзка не ми се струва, че съветът на Станимир е полезен за мъжете, а точно обратно - за жените. ----------------- А отделно колко много хора хубаво като по учебник обясняваме как трябва или не трябва да се живее, действа, мисли и т.н., а на практика май-май не го правим

Искам да попитам (тъй като нямам представа какво е включено в курса на обучние): в момента студентите ни по медицина имат ли възможност например като свободно избираеми дисциплини или като допълнителна квалификация да получат знания по фитотерапия, аромотерапия, хомеопатия и др.п.?

Моите наблюдения са, че и навлизайки в поредния дом, това (кога по-силно, кога по-слабо, в зависимост от аспектите му и силата на дома в конкретния натал) винаги е свързано с промяна в мирогледа на човека в съответната област от живота.

Да, infinity, и аз още от студентските си години съм запленена от Джубран Халил Джубран! Купила съм си всичките му книги, издадени на български. Неговите притчи ме накараха да се замисля и да променя мирогледа си. Сега като се замисля от младежките ми търсения и лутания по А.Камю, Х.Хесе, П.Сартр, Кафка, Хегел, Ницше, Кастанеда ... най-голямо въздействие ми е оказал именно той (и след него Х.Хесе). Което пък после ме доведе и до Учителя П.Дънов. С книгите на Хазрат Инаят Хан се запознах преди около година - ние, западните хора, можем само да сме му благодарни за това, което е направил.

А защо да не приемем, че някои хора са повече привлечени от практическата страна на духовния живот, а други от теоретичната? И в това няма нищо лошо - нормално е, хората са различни и има хора за всичко. Също така е нормално да говорят на леко различни езици и да им е трудно да се разбират.

Въпрос на личен избор. Аз предпочитам живия човек по същият начин както предпочитам живите цветя пред изкуствените... Аз също! Обаче, когато нямам на разположение живи цветя, бих искала да имам красива рисунка или фотография на цветя, която ще ме радва, докато дойде пролетта ...

Според текущите ми убеждения самата дума "грешка" няма особен смисъл, а по-скоро е натоварена с емоционален (и то негативен) заряд. На практика човек върви по своя път, който се вие и криволичи, понякога завива дори назад, понякога стремително дръпва напред и всяка част от пътя ни е закономерна и дори в един по-общ смисъл полезна за нас и за околните. Раздаването на оценки от типа: "Това е грешка!", независимо за себе си или за околните, не е помогнало на никого до сега, а по-скоро е начин да попаднем във владенията на вината, омразата, отхвърлянето, самосъжалението и съжалението. Още повече, че да се класифицира нещо като грешка е същото, като да делим нещата на зло и добро. Грешките (просто не ми е ясно, какво имаме предвид като казваме грешките, по-добре е да казваме постъпките/действията, респ. и бездействията) не се поправят, те се плащат. Как? - ами кой както може, с каквото може и когато може, обаче понякога идва момент, когато лихварят (ролята се играе от живота/съдбата/кармата) казва "точно сега" и "точно така" и тогава вече мърдане няма. Както се казва, който се е усетил на време, може да плати и с "компенсаторки", който е спал или се е надявал да му се размине, може да загуби освен всевъзможните си "придобивки", също и ухо, пръст, любим човек ... - точно по законите на мафията. От това, което е казал Вальо, съм съгласна с: А на въпроса дали някой човек може да прецени и да каже на друг човек, че греши, моят отговор е, че не може, защото няма такова нещо като грешка - просто всеки прави най-доброто, на което е способен в този момент. Все пак, когато гледам някой отстрани, може би малко по-лесно мога да забележа, когато тръгне да прави завой нанякъде и мога да му кажа - ти според мен тръгваш в еди каква си посока. В същност, ако човекът е достатъчно честен пред себе си и сам вижда в каква посока е поел. Друг е въпросът, че повечето хора не сме развили особено своята вътрешна честност. Как да избягваме грешките? - мнооого труден въпрос, най-малкото заради хлъзгавото понятие "грешка". Моят жизнен път ме води към определени ситуации; те най-вероятно са полезни за мен (необходими са ми), независимо как ми изглеждат "добри" или "лоши", независимо дали според околните вървя напред или назад, завивам наляво или надясно. На практика нищо и не зависи от мен (или от другите) - накъде ще вървя, вече е зададено в алгоритъма. От мен (и донякъде при определена намеса от страна на другите) зависи да вървя по-бързо или по-бавно по определения път. Но и това е съвсем относително понятие, затова спирам дотук. Разбира се, който иска може да раздава оценки "правилно" или "грешно", може дори по 6-балната или по която си иска система; на някои им е по-приятно да поставят оценки на себе си, на други им е по-сладко, когато е на другите... Както се пее в песента "И това ще мине ..." и когато това стане, определено ще ни остане повече време и възможности да се занимаваме с по-съществени неща.

Точно!

Да, интересно наистина! Благодаря, Макс!

Да, и аз смених работата си, тъкмо когато Уран влизаше в моя 6 дом. А после имах импулси да върша работата си по нов и модерен начин.

Оk - млъквам

Хм, къде е недоразумението в случая? За мен посланията в постовете на Кристиян и Добромир са едни и същи - човек е добре да прави това, за което се е родил, за което е предопределен и към което го тласка животът/съдбата. Някой ще бъде шофьор, друг - лекар, трети - учител, а четвърти ще бъде измежду основателите на някоя инициатива като тази, която коментираме ... Просто Кристиян обясни с думи прости и примери как стоят нещата по принцип, защото опасността някой да се главозамае или поне да се самозаблуждава относно това, какво именно върши, за кого го върши и колко и на кого е полезен с тази си дейност, е много голяма. Независимо каква е дейността! Обаче когато някоя кауза се обяви за обществено полезна или е обагрена с някаква духовна окраска, тогава нещата са още по-изкусителни за всички, включително се налепват много мераклии, за съжаление не като пчели, а като мухи на мед.

Да, една промяна на средата може да ни подтикне да направим първите стъпки към промяната в нас. Тръгвайки в нужната посока, колкото повече вървим, толкова по-малко ще се нуждаем от външни подтици.

За съжаление... усещането за хората не е приоритет на всички... И често точно така се получава - някой се ласкае от своята ненужна никому/дори вредна/ откровеност... Така е, infinity, само да напомня, че има и хора, които не че не им е приоритет, но още не са го изградили в себе си това "усещане за хората"; сега се стараят и не винаги се получава (просто не се усещат какво правят) ... Това, разбира се, не ги оправдава, нито намалява вредите от "бъркането в раните". Визирам себе си и в тоя дух се изказах по темата по-рано.