Диана Илиева

Бина, знаеш, че медиите са най-големите манипулатори на обществените нагласи и работят за системата, защото от нея се хранят и на нея дължат властта си. Те не бъркат нищо без да искат, а и най-малко тяхно право би било да бъркат "информирайки" ни за нещо. Едно такова независимо общество след което биха повлекли крак много други хора, виждайки, че е възможен един такъв живот и че не парите ни осигуряват съществуването е сериозна заплаха за системата, която се гради върху робство и потъпкване на човешкия духовен потенциал и изобщо на Духа на Божественото творение. Ами нека и аз да кажа, нали Странджа ми е съвсем наблизо . Медиите не са излъгали, не мога да кажа за всички, но болшинството от последователите на Анастасия наистина не просъществуваха дълго и това се дължи най-вече (според мен) не на местните жители или на нещо друго, а именно на неподготвеността им (за което говори и Добромир). Жалко е, защото самата идея "живот сред природата/природосъобразен живот" е чудесна, а неуспехът им, както се казва, направо възгищиса (за известно време) другите ентусиасти. То за всяка област си е характерно нещата първо да се развиват в чисто идеен и теоретичен план и чак след това да преминат към практическа реализация, така че да се надяваме бъдещите опити да са по-успешни

Късметче, как стигна до този извод? Защото обикновено именно когато човек се притеснява за финансите си, това се проявява като болки в долната част на гърба.

Аз имах предвид не разни магии, или по-скоро псевдомагии, за които говори Бина, а тези дребни и широко разпространени суеверия от типа на: Да чукнем на дърво, за да не чуе дявола ... Плисни пред него вода, за да му върви по вода ... Да не ти мине (черна) котка път ... Ако първият срещнат човек сутринта носи пълна чанта, на хубаво е, ще имаш успешен ден ... и т.н. Как и защо са се появили? Имат ли смисъл? Действат ли? Вярвате ли в тях? Правите ли ги?

Ами, да, наистина за много хора е така, може би точно защото, когато някой проявява мекота, предполагат, че това е признак на мекушавост. Много пъти ми се е случвало, когато съм спокойна и умиротворена, разговарям кротко и меко с хората, а отсреща се появява неадекватно желание да ми се качат на главата или да ме отпишат като крайно безинтересен събеседник . И е много интересно да наблюдавам дълбокото озадачаване, което следва, когато меко не позволявам да ми се качат на главата. Дори понякога ми е било съвестно, защото имам усещането, че без да искам подвеждам събеседника. После реших, че в същност събеседникът ми сам си се подвежда и тъкмо в момента получава практически знания за различаването на мекотата от мекушавостта

А, Бина ме е изпреварила. И аз се канех да отворя тема: "Суеверието. Има ли зрънце истина?" Стигнах до интересни изводи, като се замислих за суеверията, защо и как са възникнали, защо са точно такива ... Но не бих искала да накланям везните в определена посока, ще ми е интересно да чуя първо вашите мисли по този въпрос!

Ха-ха, вярно, наистина, родата ... И при нас имаше разни проблеми и с по-близката, и с по-далечната рода ... дразнеше ги точно това, че се опитваме да очертаем някакви граници, че желаем да сме самостоятелни, независими .... Например бабите, го взеха много навътре (в смисъл обидиха се чак), че им казахме "не, благодаря", когато се родиха децата. Те явно са живеели с някаква представа, че аз и таткото ще сме силно паникьосани, объркани и безпомощни като се появи бебето и бяха много (неприятно) изненадани, когато ги помолихме да ни оставят насаме с нашето бебе. Тяхната изненада и опити за манипулация чрез обиждане пък много озадачиха мен тогава (сега вече имам обяснение - подобно на това на azbuki). За да не им счупим хатъра ги помолих, щом толкова настояват, да оказват помощ, но само в чисто домакинските дейности, защото искаме ние лично да се грижим за детето си. Това обаче беше крайно незадоволително за тях и след около месец казаха нацупено "Щом толкова добре се справяте сами, оставяме ви ...". А ние бяхме толкова щастливи с нашата дъщеричка! Тя беше кротко и усмихнато бебе, от една страна се бяхме подготвили теоретично, от друга, когато човек подходи съзнателно и с любов към дадена ситуация, му идва отвътре какво и как да направи, уверен и спокоен е, което се предава и на бебето ... а, бе, нямахме нужда от помощ

Супер

Mай и аз ще съм бърза като azbuki , защото този афоризъм не ми казва нищо ново - какви намерения да виждам в грешките на другите, след като всеки в 99,99% постъпва по най-добрия начин, на който е способен в този момент. Ако тръгна да си въобразявам някакви намерения в най-добрия случай ще съм нездравословно подозрителна ...

И защо те е яд? Ако можеше да си ги "засичаш" и да не ги допускаш на 100% ... ами ти щеше да си безгрешна, непогрешима възможно ли е? Да познаваш или да виждаш някой край себе си безгрешен? Въобще стига с тези грешки! Всеки човек постъпва по определен начин и иска или не си поема отговорността за всяко действие, независимо как го определяме като добро или зло, като грешка или не ... Точно за това и грешките имат потенциалът да ни учат, ако не харесваме последиците, следващият път ще се опитаме да не ги предизвикаме. Разбира се, ако не ни е по-удобно да се правим на невинни и глупави, неразбиращи откъде пък накъде, баш на нашата глава ... А да не говорим и че много хора са склонни да си плащат цената и да си продължават да си постъпват така, както са си наумили...

Съгласна съм с Багира. И аз съм наблюдавала подобни резултати. Когато на мен ми се наложи да обучавам и да поставям оценки, макар че преподавах на студенти, дисциплината ми беше заложена да завърши с процедура "текуща оценка". По принцип трябваше през семестъра да се проведат 2 или повече контролни работи, евентуално да им възложа нещо като курсова работа, която да разработват през семестъра и накрая да оценя и през последната седмица да им напиша оценките в книжките. Аз доста помислих и избрах друг вариант. Студентите ми, макар и не деца, в болшинството си бяха от дефинираната от Багира категория "деца със слаб успех", за първи път тук виждаха и пипваха компютър (действието се развива през 1990г.) и се обучаваха за инструктори по селскостопанска или автотранспортна техника, често без това да е кристалната мечта от тяхното детство (обикновено 1-2 години преди това бяха кандидатствали неуспешно за инженери, агрономи ...) т.е бяха и без никаква мотивация, както за образованието си по принцип, така и относно нуждата им от точно този предмет. Съобразих се с обстоятелствата и хвърлих всичките си сили 1. да ги убедя, че само след 10 години компютрите ще са ежедневие, 2. да учим и правим упражнения през цялото време, без никакви контролни, без никакви оценки и 3. да ги окуражавам, че могат, че се справят... Предварително им бях обяснила, че няма никакъв смисъл да зубрят теория, че няма да има контролни или устно препитване последната седмица за оформянето на текущата оценка, защото и за мен и за тях е много по-важно не да рецитират наизуст що е то оперативна памет на компютъра, а да могат да свършат нещо полезно с тази машина. И тъй като имахме по 3 поредни часа упражнения в компютърната зала, последната седмица от семестъра ще им подготвя много варианти на практически задачки с различна сложност, такива, каквито сме правили през семестъра, разпределени в 4 купчинки: за 3, за 4, за 5 и за 6. Всеки ще има възможност да си изтегли листче от която купчинка иска, ако след известно време прецени, че не може да се справи, връща ми го и си тегли друга задачка по-лесна и обратно, ако си е изтеглил по-лесна, справил се е с нея и има още време, тегли си билетче за по-висока оценка и т.н. Беше много интересно и от чисто психологическа гледна точка. Имаше такива, които силно подцениха способностите си, изтеглиха си листче за 3, после за 4, за 5 и за 6 вече не им стигна времето и обратно други, които започнаха от 6 и слизаха постепенно надолу, като накрая също ги притисна времето и вместо да се справят с повече мислене за 4, едва успяха да изпълнят за 3; някои ме питаха според мен от коя купчинка трябва да си изтеглят билетче, на други аз се изкушавах да дам тактичен съвет да изберат съседната купчинка ... От една страна исках това да им е и урок, да не се подценяват и да не се изхвърлят, да се научат да разчитат на себе си, но си признавам, че се смилих и на някои им написах по-високата оценка, въпреки че не им стигна времето.

Ами, тъжно е! На мен ми се струва неприемливо да изтъпанят пред екрана 5 или 10 художника и да ги накарат точно сега и за определено време, и при заврени, както казва Кристиян, камери и микрофони да сътворят примерно пейзаж. Какъв ли пейзаж ще се получи, дори и да са много добри художници?! А после и да се определи кой е "по" и кой е "най" Е, още по-неприемливо е, ако дисциплината е "ясновидство". Освен това ми се струва, че такъв род предавания допринасят у хората да остане впечатление, че ясновидството е някакъв циркаджилък, фокус-бокус-препаратус ... А няма как да не се създаде такова впечатление, ако съдя по някои предавания с близка тематика в разни кабелни телевизии - да се смееш ли, да плачеш ли ... или да смениш канала. А и ако мераклиите за участници са същите или подобни "медийни звезди" ... В същност очаквам точно такива да са кандидатите им.

Вярно, azbuki, не бях се замисляла. И на мен ми е интересно, ще имаме възможност да го проследим, дори тук, във форумите би трябвало да се забележи!

Ох, Донче, ами то въпросът не опира само до матурите, ами въобще до заложените предмети в учебните програми на всички класове (от 1 до 12). Много малко полезни и практични неща, свързани с бъдещия живот като самостоятелен, "възрастен" човек има в нашите училища. Чувала съм, че в Англия, например, в последните класове изучават дисциплина "Планиране и управление на семейния бюджет". По мое време в гимназията въведоха предмет "Устройство на автомобила" и на всички (ученици, учители, родители) им беше много странно да има такъв предмет и въпреки че всички подходиха съвсем несериозно към него, аз си мисля, че ми е бил от полза, като имам предвид как днес почти всеки е принуден да ползва автомобил ...

Според мен добре действат, единственият им недостатък е цената. А в България, за да бъдат по джоба на средностатистическия българин, обикновено препоръчват поне 2 пъти по-малка дневна дажба от необходимата.

Вярно, силивряк е, благодаря Силве! Сега се сещам, че и аз съм го виждала из балкана, но май все в лилавичко. Покажи някоя снимка с бяло!

Съгласна съм с това, което е написал Станимир като признаци за различаване: Бих добавила: 6. Учителят не почива на "стари лаври", а също се развива, забележимо, дори за учениците си. Но освен Учителите и Ученията, за които става въпрос в тази тема, има и едни други процеси, съвсем не маловажни, които текат непрекъснато в ежедневието ни и бих искала да обърна внимание и на тях - всеки от нас, във всеки един момент се явява едновременно учител и ученик за обкръжаващите, по простата логика, че всички сме част от мировата йерархия. Имайки това съзнание, струва ми се, че бихме постъпвали (имам предвид говорили, действали, и т.н.) доста по-отговорно и далновидно, защото всяка наша постъпка се явява урок за някого около нас. Много хора живеят с мисълта, че те са "прекалено дребни риби" и от тях нищо не зависи, но не е така. Всяка наша постъпка добавя или отнема на индивидуалното и респективно общото хармонизиране и израстване.

Чудесно! Толкова талантливи хора са се събрали тук - идеята на latina е много на място! Направо можем да си организираме празници на изкуствата

Аз също.

Може

Ами сигурно да опиташ още нещо - различно от всичко до сега Мисля, че младежите, за които говорим, няма да държат да се правят на тарикати, ако се отнесем с тях сериозно, с уважение и искрено желание да ги научим на нещо. Като започвах като млад преподавател в полувисш институт ми дадоха естествено най-слабите (като успех и дисциплина) групи, защото никой не искаше да си "троши нервите" с тях. Аз обаче бях сигурна, че мога да ги науча да работят с компютър и накрая на семестъра всички се справяха много добре, дори пишеха елементарни програми на Бейсик. Не беше лесно. А сега като си спомня ми става много смешно. На първата лекция (пред цял поток от около 120 души) аз имах ужасна "сценична треска", преди това у дома бях тренирала пред огледалото началото на лекцията: какво ще кажа, как ще го кажа, качвам се направо леко разтреперена в залата и ... там нямаше никой; някак бяха успели да се уговорят всички до един и после невинно ми обясняваха как не са разбрали за часа, други, че не намерили залата ... душици! В първия час от практическите упражнения всички седяха безкрайно разхайтено на столовете (пропуснах да спомена, че бяха изключително мъжки групи, в целия поток имаше 2-3 девойчета), аз бях на 23, а част от младежите бяха на моята, че и по-голяма възраст ... посрещнаха ме с подсвирквания, аз кратичко се представих, представих предмета, начина на обучение - попитах имат ли въпроси и те ме попитаха дали съм омъжена . Но аз бях подготвена - още преди това бях измислила стратегия и им предложих да се споразумеем: накратко им обясних правилата, които леко се различаваха от това, което официално трябваше да правим, например им казах, че вместо да си търсят фалшиви бележки от лекар, ще им позволя 1 бр. отсъствие от упражнения (3 поредни учебни часа) без обяснения защо и още 3 пъти да могат да си вземат същото упражнение с друга група в удобно за тях време, като предварително се уговорят с мен; всички останали отсъствия считам за неизвинени и не получават заверка; на лекции казах, че не държа да присъстват (в правилника беше задължително), но предупредих, че няма учебник по предмета и т.н. да не изреждам всичко. По трудно ми беше с мотивацията - защо е нужен "моят" предмет, но и там явно се справих. Правилата им се сториха справедливи, обясних им и безкрайно прозрачната процедура по оценяване, която бях измислила (на практика те сами щяха да се оценяват), постарах се и в часовете да е интересно, дори подходящи вицове за програмисти и математици си бях подготвила и ... нещата потръгнаха, дори много добре, за съжаление май само по "моя" предмет.

Много съм мислила по този въпрос. Всеки творчески акт може да се приеме като някаква форма на насилие. Защото всичко в Природата до този момент е било в равновесие и създавайки нещо ново, нещо, което не е било проявено в този му вид и съдържание (качества), се нарушава това равновесие и е нужно да се достигне ново такова. Именно тези процеси според мен Учителя е назовал "насилие". В този смисъл всички ние, които сме способни да извършим (съзнателно или не) някакъв творчески акт, сме едновременно и творения, и творци в динамичното равновесие, което ни заобикаля. Ето защо е важно как и в каква посока ще впрегнем своята творческа енергия, защото тя влияе и на нас самите, и на всичко около нас.

В такъв случай може ли да се приеме като умишлена обратна реакция това, че много хора, като ги попиташ "Как си?" и веднага започват да се оплакват? Може би се страхуват, че ако кажат нещо хубаво за себе си, биха предизвикали завист? Нямам навика да се оплаквам и като ме питат "Как си?" или "Какво ново?" с удоволствие разказвам предимно хубавите неща, защото ми се струва, че ако започна на дълго и на широко с лошите, излишно ще натоваря събеседника си с моите проблеми. Обаче съм забелязала, че когато някой ми каже: "Добре си ти, защото ... (еди какво си) ...", явно усещам някакъв намек за завист и за да "излекувам" събеседника, започвам да му обяснявам подробно цената, която съм платила, за да се случи това "еди какво си". Лошото е, че почти не ме слушат, в най-добрия случай не желаят да ми повярват, по-удобно е да си мислят, че ето на, аз съм късметлийка, а те колко несправедливо са лишени от такива хубави неща в живота, някои дори лекомислено ми заявяват, че те с радост биха платили двойно по-дебела цена, стига животът да им предостави такава възможност ... И най-интересното е, че на някои хора желанията им се сбъднаха, но тогава се оказа, че не им понася цената (нито като труд, нито като риск, нито като самодисциплина и т.н.) и доброволно се отказаха "да им е добре". Дори ми се е случвало да ми кажат - "Брей, преди не вярвах, сега вече ти се чудя, как успяваш - не знам?!"

От доста време Сатурн ми е "кацнал" на асцендента, при това от известно време е ретрограден. Какво да очаквам според вас? Аз май нищо съществено не забелязвам, мога да го "набедя" само за това, че се чувствам леко подтисната напоследък, без видима друга причина...

Ами, може би ни очаква засилена практическа работа ... до сега в Стрелец би трябвало да сме отработили идейната страна на нещата, а сега идва ред да ги приложим: упорито и целеустремено. На всичкото отгоре Сатурн ще ни застави да изпипваме детайлите. Честно казано аз не отчитам влиянието на Плутон - в моята карта много рядко се е случвало нещо съществено (а Плутон ми е в 1 дом) при транзитите, отчитани към каквото и да било: планети, домове ... ; така е и в картите на други хора. А понякога обратно - случват се съдбоносни събития (и положителни, и отрицателни), които да се чудиш, с какво да ги свържеш. Все се каня да се опитам да изчисля движението на трите планети, намиращи се след Плутон (според древноиндийските астролози), ама пусти мързел ... Ето например при посочения съвпад на Юпитер и Плутон - какво сте забелязали вие като събития?

Благодаря, че си се опитал да ми обясниш! Съгласна съм, че хората въобще не са равни. Единствено дето до сега си мислех, че "Онзи, който е "по присъщие прав", е еманация на тази истина." е в същност само един - Бог! Ти казваш, че има и такива хора - добре, допускам това! Също и че не всички хора са такива! Смущава ме обаче, че според теб и едните, и другите хора имат проблеми и то сериозни проблеми. Защо е така, така ли трябва да бъде, това ли е нормалното положение (проблемите имам предвид)? Особено неразбираемо за мен е защо "присъщните" хора изпитват чувство за вина заради повсеместната заблуда - те виновни ли са наистина за тази заблуда или не са ? Ако не са, защо се чувстват виновни и защо изпитват съжаление към неспособностите на другите? А, и още нещо - кой е дал на "присъщните" хора "инстинкта за вникване в същностите" и по каква причина на едни го е дал, на други не? Строго и категорично ли е разделението (в смисъл или имаш, или нямаш) или има и междинни степени (едни го притежават в по-голяма степен, други в по-малка). Възможно ли е някой да има този назован от теб инстинкт, а да не може да го използва? Моля, отговори ми по реда на въпросите, защото иначе се обърквам!