Диана Илиева

За новата задача аз съм за отговор - работник в морга! Доводите на Оля и Таня са резонни, но имам и някои уточнения. Например: Луната има един доста точен квадрат с Лилит, което е нужно да се вземе под внимание. Също Марс наистина е в 10дом, обаче в края (на практика се отчита и към 11), на всичко отгоре освен един тригон и то пак с Лилит има само негативни аспекти: квадратура с Меркурий, опозиция със Сатурн, квиконкс с Луната; също така, това че Марс е в Дева, аз тълкувам, че енергията е насочена към практическа работа с формата и то достатъчно прецизна - например хирург, стругар на фини детайли, но по други, посочени и от писалите преди мен, причини, както и заради негативните аспекти (което предполага евентуално и противоположни на чистофайничеството на Девата качества), няма да е хирург, дори не и патолог/патоанатом, а по-скоро работник в моргата.

Ами те някои от програмите предлагат и тълкуване на хороскоп, синастрия и т.н., ако не тотално безплатно, то поне на ограничен брой - напр. 4 различни карти. Друг е въпросът, че аз тези тълкувания почти не ги поглеждам, разчитам на това, което аз ще забележа, което на мен ще ми направи впечатление. Но могат да ти послужат поне в началото. Успех!

Здравей, vesielina! Сигурна съм, че болшинството от пишещите и четящи в този Портал се интересуват от, както казваш, "природните лечения". Обсъждали сме различни природни продукти в много други теми, включително и водораслите (можеш да напишеш в търсачката). Не зная какво точно имаш предвид под лечение с водорасли - те са различни видове. Аз лично съм опитвала например някои от продуктите на Аквасорс - определено имат добро въздействие върху организма. Главният им недостатък според мен е цената. Успех в проучването!

Аз малко след дъжд качулка , обаче да си кажа какво видях по втората задача - какво учи студентът. Честно казано нищо не ми се наби от пръв поглед - колебаех се между право, психология и философия. Дори доста ми се наклониха везните към правото - примерно един бъдещ съдия/прокурор?, защото има данни и за това, обаче после като отчетох позицията на Слънцето, Юпитер (позиция и аспектите му), стелиумът Марс/Сатурн/Уран (по знак и дом)- май наистина е по-добре да учи (и после работи) философия, отколкото другите неща ... В крайна сметка: психология - не, няма да е добре, обаче продължавам да се колебая за правото , като че ли то му е отредено за бъдеща професия. П.П. За новата задача - утре, че съм много изморена днес

Какво е демократично общество? Има ли го някъде реално осъществено? Възможно ли е да го създадем? Добро ли е за човешкото общество? А за развитието/еволюцията на хората? Да задам тези въпроси ме подтикнаха два постинга на Ян от друга тема, част от които ще цитирам тук: Мога да продължа с въпросите - Справедливо ли е демократичното общество?, Какви са или какви трябва да бъдат законите в едно демократично общество?, но нека дам думата на вас. Моля!

В Природата, сред джуглата - да. В човешките общества има юридически закони, ако ги пренебрегнеш - лошо. В мировият съд много не се интерисуват от духовност. Дори да си по-силен, силом нещата не се разрешават. В сърцата на хората със сила не се влиза. Че какво й е на джунглата? Съгласна съм, че в човешките общества има юридически закони; също че в мировия съд не се интересуват много от духовност. Има обаче голяма разлика в силата, валидността и действието на природните и юридическите закони. Самият факт, че ние хората сме измислили юридическите закони и непрекъснато се налага да ги променяме и усъвършенстваме, защото все от някъде нещо "издиша", все някой открил някоя "вратичка" или току се случи някой прецедент и юридическата ни система блокира. Освен това, когато пренебрегна юридическите закони, може и да стане лошо, но е факт, че ако пожелая, мога да ги пренебрегна, че дори и да ми се размине, ако съм достатъчно находчива и/или безскрупулна. По-интересното обаче е, че природните закони по никакъв начин и колкото и да искам не мога да ги пренебрегна, заобиколя, а камо ли да ми се размине след това, ако ги престъпя. За съжаление се отнесохме много в страни от темата, а ми направи впечатление и един по-преден пост на Ян, пак във връзка с обществото, неговите закони, джунглата и др.п., затова ще си позволя да отворя нова тема, базирайки се на неговите постове.

Интерсни неща за четене и размисъл. Човек който не разбира, задава въпроси, а не отговори. Иначе си е чиста проба внушения.... Но мене ме глождят коварни въпросчета. Кой ще ми определя, да речем на мене, колко пари са ми малко или много? Ти или някой друг човек? А неизконсумираният излишък от честно изработени пари, кой ще го ползва вместо мене, докато се ... развивам духовно? И други коварни въпросчета имам, но за сега ще са само мое достояние. Ако си мислиш, че бедните не са ексцентрични? Значи наблюденията ни като отделни индивиди са много противоположни. Да, всички хора сме ексцентрични (или поне така изглеждаме един на друг ). Мога да дам съвсем пресен пример - един мой служител в магазина (агроном, 30г., неженен) остана като втрещен, след като един видимо много бедно облечен човек с вид на селскостопански труженик, вместо семена за зеленчуци например, или торове, или др. нещо практично, взе че си купи с огромно удоволствие корени рози и други цветя за около 60.00лв. Неговият коментар беше - Брей, аз с моята заплата не мога да си позволя да дам 60.00лв за рози, а той ... . На което пък аз му отговорих - А ти си позволяваш да си купуваш пуловери за по повече от 60лв и ако са по-евтини не ги поглеждаш (той си има такава слабост към луксозни дрехи, нали е зодия Лъв ), е, той пък си позволява за рози. А и въпросите ти, Ян, защо да са коварни - ами никой (дори Бог) не определя колко пари са ти малко или много, освен ти самият. Също така, докато ти се развиваш духовно, нищо не ти пречи същевременно да употребиш излишъка за каквото пожелаеш. Виж термина "честно изработени пари" не го разбирам. В природата няма честно и нечестно. Всичките ни пари на практика са изработени и ние по определен начин сме си платили за това. Кой с какво, вече е съвсем друг въпрос - може с идея, може с физически труд, може с лъжа, може с предателство и т.н., но определено принципът Мяра според мяра си важи с пълна сила - той си е природен закон. Аз не завиждам на хората, за които другите казват, че са си спечелили парите по "нечестен" начин, защото и те са си платили за придобитите хартийки и то с нещо от типа на собственото или на близките си здраве (или дори живот), с липсата на любов, с липсата на приятелство и др.п.

E, ами не бързайте толкова де! Аз само в неделя съм по-свободна - ето сега пак отивам на работа, а вчера цeлят ден пътувах, отсъствах ... Вендор, давай ни поне 1 седмица: примерно задачата в понеделник, а отговора - в неделя късен следобед, please

Аз съм съгласна с теб, че не е нужно да се прави разграничение, обаче същевременно разбирам какво има предвид Еси, като задава този въпрос. Виждала съм такива хора, които за всички останали неща в живота си съзнателно (да не кажа дори умишлено) са по-ниски от тревата, а се гордеят и се считат за нещо повече от другите именно със своята "духовност". Слагам думата в кавички, защото е ясно, че това по никакъв начин не може да се нарече духовност. Пълно единомислие с по-предния пост на xameleona - това словосъчетание духовна гордост за мен е абсурдно - нещо като топъл сняг например П.П. Забравих да отговоря на втория въпрос - намирате ли я в себе си? - ами от време на време се хващам да ми минават през главата мисли от типа на "Аз имам достъп/разбиране/знание до това и това, а пък този/тези горките колко още са далече да им светне ...". Което пък от своя страна говори колко аз съм далече от духовността . В такива моменти е добре да се вземат всички възможни мерки да се намалят размерите на дракона на тщестлавието и гордостта, защото в противен случай съдбата няма да трае много дълго и така ще те плесне, че да ти дойде ъкъла в главата .

Ето моето предположение на прима виста за Аделаида. Много е вероятно да си родена във високопоставено в някакво отношение семейство (или поне с традиции в дадена сфера, които са фамилна гордост) и по тази причина е възможно да си подложена на натиск каква професия и дори каква длъжност да се стремиш да заемеш. В началото много е вероятно да си искала да се занимаваш с някакво сценично изкуство, или модел/манекен, или нещо подобно (в краен случай някакъв спорт, но не отборен, а индивидуален). В последствие посоката се е сменила към "по-сериозни" дейности и въобще животът е показал, че ще ти се наложи да работиш и то много. Ти би могла да бъдеш мениджър или изпълнителен директор на фирми в областта на икономика, финанси, право и то по-скоро ориентирани в консултантската дейност - например счетоводни или юридически консултации или като посредници в различни сделки между например български и чуждестранни икономически субекти и т.н.

Пълно единомислене с последния постинг на Станимир А на въпроса на Донка: аз не мисля, че е нужно да изпитваме такива страхове. Забелязала съм, че когато се опитвам да дам нещо на някой, който не е подготвен за това, той просто не го взема. По най-различни причини: не го оценява, не го забелязва дори ... Ако пък все пак го вземе, не може да го приложи по подходящ/полезен начин - с една дума колкото и да се напъвам, не мога да извървя пътя вместо него . Разбира се, тук не отпада отговорността на даващия какво именно и на кого именно дава

Да, да простим и да ни простят! Много е важно! За всички! И не само на този ден!

Да, споделям всичко, което сте написали преди мен по темата. Само мога да допълня нещо - Импулса, ако дъщеричката ти е още съвсем малка, разбира се, не е удачно да се четат дълги приказки или други неща, но можеш да й пееш. На моите деца започнах да им пея още като се родиха - пеенето буквално ги очароваше. А вечер беше станало направо като ритуал - освен слагането в креватчетата, завиване, целувки, пожелаване на лека нощ, намаляване/после дори изключване на светлината и ... им изпявах нещичко по-приспивно, така в тъмното; непременно; понякога ми казваха "пак, пак", а като по-големи ме молеха и се налагаше да пея дори на "бис" . Баща им също се научи на разни детски песнички (наложи му се ). Но съм убедена, че така успяваха по-лесно "да приключат" деня и да се настроят за нощта, заспиваха по-спокойни и сигурни... Музиката е като вълшебство!

Не е възможно да е за всички хора, защото хората се намират на различно ниво на развитие. Да, в началото капките са били малко и наистина като цяло недостатъчни, обаче постепенно капките стават все повече и в един момент ще бъдат достатъчно значим фактор! Това си личи - ако се върнем назад в историята например, колко ценен е бил един човешки живот преди 2000, 1000, 500 или дори преди 100 години? Човешкото общество се развива, може би ни се иска това да става по-бързо, но едва ли е възможно . А от друга страна това развитие зависи пряко от всеки от нас - един развиващ се, напредващ човек=една капка

Ето моето предположение относно професията на Латина. Струва ми се, че в началото са те привлекли професии, чрез които да се грижиш за хората - например да ги храниш, лекуваш и т.н. (т.е готвач, мед.сестра/лекар и др.) След това обаче, се е появил импулс за по-динамична работа, свързана евентуално дори с пътуване или поне щъкане насам-натам по задачи (не ти се иска да стоиш по цял ден затворена в някой офис например ), с възможност да контактуваш с хора, да ги убедиш или посъветваш кое е хубаво и кое не (т.е визирам и някакъв вид консултантска дейност), обаче всичко това свързано с материята, материалните форми (едва ли те привличат подобни дейности, но в сферата на нещо по-абстрактно, имагинерно, дето не може да се пипне - като идеи, реклама, медии...) Най-добрата професия за теб според мен е тази, която ще те кара да се чувстваш свободна и самостоятелна: и от към липса на фиксирано работно време, и откъм срокове и обеми; предвид и това, което казах в предишния абзац - може би търговски пътник? на неща, които ти се струват полезни и практични?

Честно казано Вендор ме изненада с отговора - този Марс в Риби и съответни аспекти нещо хич не ми се връзва с полицай , но ... сигурно е прав, може би другите неща натежават повече (нямах време да разгледам обстойно картата ). Латинче, днес съм решила да не поглеждам въобще към работата си (е, почти, имам нещо съвсем малко да свърша) и ще мога да отделя време за твоя случай!

Здравейте! Вендор - чудесна идея! Аз се включвам малко късно, защото съм прекомерно много ангажирана последните две седмици (а така се очертават и следващите два месеца ), обаче поогледах картата и макар на прима виста, но съм твърдо за адвокат! Няма да се мотивирам, че ще ми отнеме много време, а дъщеря ми притропва зад гърба ми да отидем на разходка, че и на децата определено им липсвам с тази моя служебна заетост . Чакаме отговора на задачката от Вендор!

В България все още няма производство на генно модифицирани зеленчуци, но соята е едно от първите растения у нас, което се произвежда именно от генно модифицирани семена. За съжаление нямаме закон, който да регламентира точно какво и кое може или не може в областта на генно модифицираните храни и фуражи - държавата е казала, че уж не е желателно да има такива производства, обаче нищо по-сериозно не е направила по въпроса. Включително няма закон, който да задължава на опаковките да е написано от модифицирана или не суровина е произведена определена храна. Преди си купувах тофу, но от година поне не поглеждам нищо соево.

Не съм лекар, но това за мен не е заболяване. Имам чувството,че доста деца имат кога по-леки, кога по-тежки проблеми с тази т.нар. трета сливица. По принцип това най-често означава, че детето би искало, а не може (или не му е позволено) да изрази открито себе си, своите чувства (особено негативните), своите творчески способности (например ако околните ги считат за неподходящи и създаващи проблеми - шум, цапане и т.н.)... Точно поради тази причина, когато детето поотрасне, укрепне като личност и успее да преодолее гореспоменатите неща, третата сливица започва обратно развитие - т.е започва да се смалява (това ще ви го кажат и конвенционалните лекари). И обратно - ако тези предпоставки не отпаднат, дори и да се извади третата сливица, след известно време тя пак се появява и нараства. Не зная колко ужасно вредно за духовното развитие на детето е изваждането на сливицата, обаче ако наистина е огромна, може би все пак по-добре е да има оперативна намеса, като същевременно се работи за минимизиране на предпоставките в чисто психологически план. Едно хомеопатично средство за сливиците е тонзилотрен. Ако поради този проблем детето често боледува, нужно е общо укрепване на имунната система например със сиропчето "For Kids" на една английска фирма, а има и по-евтини билкови препарати, колоидно сребро и т.н. Дано съм била полезна. В този форум пишат и няколко много уважавани от мен лекари, нека и те се изкажат по въпроса - със сигурност ще дадат по-точни и компетентни отговори от мен!

Забелязала съм, че за разлика от възрастните, децата много точно определят "подходящия" за тях цвят според фън шуй. Не зная какъв е бил мотивът ви мебелите да са в бяло и синьо, но ако те не отговарят на сина ви като цветове, боядисването на стените с точния цвят би могъл да внесе нужната корекция. Дори и да е такъв, който да не е много подходящ на избраните вече мебели, нещата могат да се "вържат" например с подходящи (пъстри) завеси. Успех с обзавеждането и декорацията!

Ей, тук вече направо съм шах и мат! Явно не искаш да разкриеш подробности още от начало, обаче би ли споделил с кой знак правиш аналогия на пешката?

Възможно ли е "да прескочим" грешките си или слабостите си? - според мен реално не! Във всяка мисъл, чувство, дума, действие прозират всички качества на човека. Наистина, може да се самозаблуждаваме, окопани в идеализма. По същия начин обаче, делението на човешките качествата на слабости и позитиви и акцентирайки на слабостите, може да доведе до окопаване в тях, последвано (евентуално) от дълга и неравна борба, водеща единствено до ... изстискване на силите (енергията). Според мен и в случая, както и навсякъде, важен е балансът. Другото, което следва да се отчита, са индивидуалните особености. Снощи четох нещо много близко по темата от Р.Щайнер, в смисъл, че фиксирането върху неподходящите за ученика качества, само ще го разсейва и забавя по пътя; препоръката му беше да се стремим да развиваме у себе си нужните (желани) качества. Ще се опитам да го постна малко по-късно, ако ми остане време.

Честно казано и мене ме досмешава от мъжкото теоретизиране по тази тема и затова се въздържам да кажа каквото и да било, защото въобще не е ясно колко толерантно ще ми се получи А това за възпитанието на родителите спокойно можеш да го отвориш като тема! Предполагам, че всяка жена, която е била бременна поне веднъж има конкретни впечатления как й се е отразило на нея и на най-близкото й обкръжение, а всяка жена която е била бременна поне 2 пъти, може категорично да посочи и разликите в това влияние при различните бременности.

Да, в моето семейство се консумира съвсем малко захар (нерафинирана) и много повече мед, защото съм се убедила в неговото благотворно действие. Също така преди доста години след прекарано сериозно заболяване моите родители се бяха постарали да ми доставят восъчна пита, в която освен пълните с мед килийки, имаше и много, които съдържаха не мед, а прашец. Отначало бях скептично настроена, после обаче си промених мнението. За съжаление не знам много за различните пчелни продукти, така че, ще ми бъде интересно и полезно да ви чета тук, в тази тема!

Да, и аз мисля така! xameleona е права, че история на религията е по-разумно като предложение, а аз го виждам по-скоро като Етика, която да бъде подкрепена с текстове от свещените книги на различни вероизповедания. Желателно е да са застъпени предимно местните вероизповедания, но е хубаво поне за информация да се дават аналогични примери и от будизма и др. Така в съзнанието на децата ще замъждука идеята, че всички религии имат много общо помежду си и всяка от тях е създадена да помага и насочва обществото в една обща посока (поради което и няма никакви основания за вражди между тях). Вече в последните класове предметът може да прерастне като "Сравнителна религия". А за най-малките определено е добра идеята на Донка - същата дисциплина да е подплатена предимно с приказки, легенди, притчи, съобразени с възрастта на децата ...