Диана Илиева

Ами да споделя и аз. Преди 13-14 години поне няколко години наред готвех и се хранехме разделно цялото семейство. Тогава още не бяхме отказали съвсем месото, но по принцип рядко ядяхме риба или пиле. В началото ми беше трудно. Забраната за месо с картофи или ориз я преглътнахме по-лесно, обаче много обичам баница или питка (тутманик) с яйца и сирене.... Резултатът обаче си заслужава. Определено се храносмила по-лесно и по-бързо, липсва усещане за тежест или газове, нормализира се отделянето и т.н. Дори и при малко повече поета храна не се усеща затруднение. В началото се чувствах все леко гладна, но се свиква, обикновено за 1-2 седмици. Ако случайно се наложи да смесиш храни, наистина не се получава никаква криза, просто липсва тази лекота при храносмилането, която човек който не се е хранил разделно, най-вероятно въобще не е усещал. В нашето семейство може да се каже, че всички сме с някой друг килограм под нормата, така че при разделното хранене действително напълняхме малко. Племенничката ми обаче, която има 10-тина килограма в повече при същото хранене отслабна (и то трайно) с няколко килограма за няколко месеца без лишения и глад. Постепенно излязохме от режима, заради компромиси, поради нарастналите ми служебни ангажименти, но и до сега някои принципи си ги спазваме. Научила съм и децата да ги съблюдават. А винаги, когато имам възможност, пак приготвям подходящо съчетана храна.

Супер Ще дойдем! Там ли ще са и чудесните рисунки върху сатен, за да доведа и децата? - те са вълшебни, като в приказка.

Хм, в книжката, която аз имам "Съчетаване на храните за здраве - система на Д-р Хей за лечение чрез хранене" на Дорис Грант и Джийн Джойс, определено има разлики спрямо тази таблица - още на първия ред ми направи впечатление, че е дадено да не се смесват месо, птици, риба с оцет, горчица и с кисели плодове, а в моята книжка е точно обратно. Кое ли е по-правилно?

Моето разбиране за нещата съвпада с това на Кристиян, но коригирано с доводите на Станимир. Според мен през тези три денонощия не, че няма да има никакво геомагнитно поле, а толкова време ще продължи смяната на полюсите, т.е ще има, но то ще е много динамично. През това време обаче, както и след това, наистина ще съхранят себе си само тези хора, които успяват да си служат добре със собственото си биомагнитно поле и може би ще могат да окажат помощ и на някои други около тях. През тези три денонощия и при тях ще настъпят промени, но те ще са по-скоро като едно "ъпгрейдване", отколкото "форматиране". Дали се е отложила датата - не знам, по принцип ми се вижда трудна работа това да се отложи. Влияние върху растителния и животинския свят също ще има, както и върху минералния. "Форматираните" хора - не всички от тях ще отцелеят чисто физически. Тези, които отцелеят ще поставят основите на нова цивилизация (пак от нулата) и едва ли ще имат да делят нещо с "ъпгрейдваните" хора. По-скоро някои от "ъпгрейдваните" ще имат желание да им помагат и насочват.

Ами явно не съм се изразила достатъчно добре. А според мен има и известно изместване значението на думите, макар тяхната вибрация на практика да се е запазила. До колкото си спомням Учителят също дава тази градация: труд - работа - служене. И дори е обсъждано вече в някоя от темите, сега не ми се търси точно в коя, за да дам препратка. Ще се опитам още веднъж да изясня какво имам предвид. Човек определя нещо като трудно, именно когато не му е приятно. На всички предполгам се е случвало да говорят с някой, който е направил нещо голямо и (по тяхна преценка) трудно, обаче ако попитат този някой, той се усмихва и отговаря: Трудно ли, не, беше такова удоволствие, когато правех всичко това. И тази негова реакция е свидетелство, че този човек е работил, не се е трудил. За мен има разлика между труд и работа. Когато човек прави нещо, той, разбира се, полага усилия, но е важна мотивацията. Ако ги полага, защото няма как иначе, защото иначе ще умре от глад, студ и т.н. - това е едно, ако ги полага, защото е убеден, че така е правилно и се чувства удовлетворен - това е друго. Хм, мързелът може лесно да се преодолее, когато човек си смени мотивацията. Според мен мързел може да има само при човек, който се труди. При такъв, който работи, мързелът просто няма място (нали човекът доброволно полага усилията), но все пак стои отстрани и "чака" дали човекът няма все пак да се върне на ниво труд, за да има възможност да го изкушава. При служенето вече мързелът се е изпарил тотално и безвъзвратно. Да, съвсем вярно, при труда е много важна дисциплината. При работата дисциплината се получава от само себе си, а при служенето си е направо странно да говорим за дисциплина, защото тя си е атрибут на служенето.

Аз съм съгласна с втория пост на Ани По никакъв начин не мога да свържа труда с творчеството, включително и заради етимологията на думата. Едно творчество не може да е трудно, да затормозява човека, напротив. При работата наистина иде реч за доброволно подчинение, защото тя е прехода от труда към чистото служене. Работим, когато доброволно сме решили да го правим, а се трудим, когато се налага да го правим. Когато работим, влагаме своите мисъл, воля, усилия и т.н. доброволно, когато се трудим - зорноволно, а когато служим - с удоволствие! Аз също съм от родителите, които предпочитат да имат талантливо, но мързеливо дете, отколкото обратно. Защото човек може да преодолее мързела си и да се развива в посока трудолюбие, но не и да се сдобие с талант. Колкото трудолюбив, упорит, амбициозен, старателен и т.н. да е човекът, ако му липсва талант, това винаги ще си личи в резултатите. В смисъл тези резултати могат и да са по-големи от тези на мързеливия талант, но те ще са постигнати трудно (няма да са радвали човека) и в тях осезаемо ще липсва вдъхновението, живецът. Друг е въпросът, че според мен всеки от нас идва на Земята с определен набор таланти, но за съжаление не всички се ценят като такива от обществото и от самия човек. Ако може да пее, свири, рисува, пише стихове или проза и т.н. - това е талант, казваме също, че има талантливи математици, физици, ... обаче ако някой умее перфектно да почиства прозорци - това вече не е талант. Защо? Каква е разликата в това да си талантлив готвач и талантлив чистач? Но да не се отвличам нататък, защото темата е за труда.

Да, за котките е трудно да се употреби думата господар . Котките, да кажем "уважават" повече по-хармоничния, по-балансирания човек в семейството, а това няма нищо общо с това кой ги храни или въобще кой се грижи повече за тях. Относно спането в една стая с котка или някакво друго животинче ...? Най-лесно можем да стигнем до отговора, ако си представим, че всичко на практика е един излъчвател на вълни. В действителност всичко около нас ни влияе, затова инстинктивно си избираме/харесваме някое хубаво уютно местенце сред природата, или нечий дом, или определена стая в нашия собствен дом, или определена вещ и т.н. и обратно, без видима причина не харесваме нещо. Когато сме будни, бихме могли в определена степен да блокираме околното влияние, когато спим ... ще ни е по-трудно. В такъв случай е ясно, че всяко нещо в нашата спалня би ни повлияло - било то котка, цвете, мебел, украшение ... Идеалният случай е, спалнята да е едно чисто, светло помещение, в което освен леглото да няма почти нищо друго. Казвам почти нищо, защото една икона например или една друза планински кристал и др.п. са също много желателни като присъствие. По принцип за определени периоди от време можем да внасяме в спалнята си точно определено растение, или да пуснем за няколко дни котката, или да сложим за известно време снимка, картина, украшение ... това се прави именно с цел да ни повлияят по определен начин докато спим, когато ние самите сме разбалансирани в някакво отношение и имаме нужда от точно такова въздействие. За съжаление, от чисто практична гледна точка, в средностатистическата спалня има поне един гардероб, пълен с дрехи, които са запечатали целия наш напрегнат ден, а сигурно има и такива, които отдавна не носим и които дори могат да са свързани с някои негативни периоди от живота ни и тяхното присъствие продължава леко и незабелижимо да ни трови живота; да не говоря, че в по-малките жилища спалнята е нещо като склад и за други рядко употребявани вещи, всяка със своето излъчване и запечатана информация. Спирам дотук, да не зазвучи прекалено плашещо. За успокоение мога да кажа, че човек, влизайки в спалнята да си ляга, може да я проветри чисто физически, а мислено да я пречисти, обливайки я с чиста, бяла (или златиста) светлина. После, лягайки си в леглото може да се обгради, например с молитва и т.н. - пак спирам, защото много излязох от темата за животните.

Ами, спокойно можем да продължим и тук. В крайна сметка става дума за твоята отговорност като майка и за отговорността на децата ти като членове на семейството. Ти например как преценяш отстрани - двете ти деца еднакво ли са отговорни/безотговорни към семейството? При мен не е така. И което е по-любопитно малката дъщеря е много по-отговорна от голямата (обикновено казват, че голямото дете дори по неволя поема отговорността и за по-малкото/ите, заради това, че е по-голямо).Подсеща я за разни неща, дори й помага, върши някои неща вместо по-голямата, а тя, когато може, й се отплаща донякъде (пример: когато малката беше в първи клас, все още четеше бавно и се изморяваше, макар че й беше интересно; веднага правят бартер - малката подрежда шкафчетата с дрехи на голямата, а тя й чете на глас новата книжка с приказки ). По същия начин се отнася и към мен, дори се опитва леко да ме командори - например аз едва съм смогнала да прескоча у дома за обяд да ги погледна прибрали ли са се от училище, обядват ли, а тя ме посреща на вратата: Мамо, а ти сети ли се да купиш хляб, нали знаеш, че снощи свърши?! А по принцип за отговорностите на децата и аз мисля, че е добре да се започне от най-ранна възраст. Първо е необходимо да ги научим да са отговорни към себе си, след това към семейството, после и към класа, в който учат и въобще към хората и света ... Това би могло да стане, като ги научим и оставим да се грижат сами за себе си (разбира се, според възрастта), а после да им покажем, че като членове на семейството имат определени задължения и отговорности и към него, можем да им вземем цвете или домашен любомец, за да се грижат сами за него и т.н.

Нужен е и часът на раждане.

Аз съм съгласна с част от поста на latina, обаче за този абзац имам по-различно мнение. Слаби не могат да носят силни, ако могат, значи не са слаби. Слабите наистина служат на силните и това е точно по енергийни и кармични причини. Служейки на по-силен обаче, това не означава, че слабият носи по-голяма отговорност, напротив. Това положение на нещата може да не ни харесва и определено в никакъв случай не отговаря на призиви от типа на "Равни права и равни отговорности", обаче да кажем, че е грозно? В такъв случай и гравитацията е грозна; заради "гадната" гравитация не можем да си хвъркаме , ами падаме и се размазваме на земята. Отдавна съм се убедила, че "правила и дисциплина, които са справедливи за всички" е една утопия. Да не говорим, че едни и същи правила и една и съща дисциплина обикновено се възприемат по различен начин от хората.

Цената определено е висока, особено спрямо жизненият стандарт в България. А няма и как да не е висока, щом се разпростанява чрез т.нар. мрежов маркетинг. При него идеята е, не да имаме лесно достъпен и евтин продукт, а добри печалби, особено на тези, които са на по-предни позиции в мрежата. Обикновено отстъпките за разпространителя започват от 25% и в зависимост от оборотите, които прави и зарибените от него нови разпространители се увеличват на 30%, 40%, 50% ... дори не мога да предполагам, колко получават тези, които стоят в основата на мрежата?! Представяте ли си колко струва реално това водорасло - т.е. колко са производствените разходи за добиването му, спрямо обявените крайни цени, щом могат хората, които го разпространяват, да си разпределят такива огромни проценти печалба? А сега си представете, ако тези иначе наистина полезни водорасли, се продаваха не чрез мрежов маркетинг, ами съвсем свободно в дрогерии, магазини за здравословни храни, дори в обикновени хранителни магазини ... като хранителна добавка с надценка към производствената цена не повече от 20%.

Чудесен пост, Станимире Само с последното изречение не съм съвсем съгласна.

Да, съвсем ясно е. За мен обаче постовете на Кристиян, на Донка или например последния абзац на моя последен пост също дават съвсем ясен отговор. При условие, че ги пренебрегнете, тогава с пълна сила важи предупреждението на късметче: А в крайна сметка изборът и решението са си ваши. Тук можем да дадем само нашите мнения, с които никой не е длъжен да се съобразява. Между другото в училището, където моите деца учеха до 4 клас, правилникът задължаваше учителите на първокласниците да не напускат класната стая дори през междучасията - най-много да излязат в коридора пред вратата, да приемат и предават първокласниците от и на родителите, да придружават децата в столовата за регламентираната закуска или на двора, ако са решили да ги изведат през голямото междучасие и т.н. - т.е наистина имаше надзор и то съвсем достатъчен според мен. И това училище не се водеше елитно - просто беше едно от най-близките до нас и бях проучила как стоят нещата от към персонал и материална база. Поздрави и успех!

Хм, защо разбулените тайни да губят сила? Ако това е една истина, един природен закон - няма как да загуби сила. Може да загуби сила само човекът, който е притежавал тайната, т.е знанието за тази истина/природен закон и се е възползвал от нея, за разлика от останалите хора, които са били в неведение...

На мен ми направи впечатление това: Абсолютна Истина и това: Абсолютна Истина Т.е това може да служи като индикатор - ако един човек има пълен успех във всичките си дела, то той служи на Истината и Божията воля и обратно. От друга страна и аз като Бина останах с впечатление, че Учителят е нахокал учениците си, но го усетих по-скоро огорчен, а не разгневен. Може и да не съм права. Може би просто е искал думите му да прозвучат достатъчно твърдо и категорично.

Пълно единомислие, Донче Хубаво е, че има такива учители/педагози като теб! Аз чувам на родителските срещи, че наистина и на учителите им е трудно, когато нивото на учениците в класа е много различно. По-добрите учители се стараят да го компенсират, като дават допълнителни задачи на "бързите" и "знаещите", а с "бавните" сядат и учат допълнително, включително след часовете. За децата също не е добре - по-бързите наистина свикват да се разсейват в часа ("що да не, пак съм най-добрата в класа по-еди какво си" - цитат от едната ми дъщеря), а по-бавните се травматизират, че са "глупави", "двойкаджии", все на опашката ... Останалите учители просто се задоволяват да смъмрят едните, че "лапат мухите в час", а другите "да се вземат най-сетне в ръце и да настигнат останалите", което помага единствено на уравновиловката. Точно по тази причина помолихме голямата дъщеря да се яви на нещо като състезание по математика след 4 клас в града, според резултатите от което набират 2 паралелки в МГ от 5 клас. Математиката не е от най-любимите й предмети, обаче разчитахме, че нивото в тези два класа ще е по-високо и по-еднакво. Не сбъркахме. Нивото е високо и тя за първи път взе да внимава в час и малко поне да поглежда учебниците у дома (вече не може хем да мързелува, хем да е първа в класа ). А нея я спечелихме за каузата, като й обяснихме, че абсолютно не е задължително да ходи на СИП или на състезания по математика (каквито опасения имаше тя), а и децата в новия клас ще бъдат с по-близки на нейните интереси (тя преди все се оплакваше, че никой от съучениците й например не чете книги, а само гледат сапунки по телевизията, слушат чалга и тя няма за какво да си приказва с тях). Да се върна точно на въпроса - голямата ми дъщеря не ходи на детска градина, защото малко след като изтече майчинството за нея, се роди другата ми дъщеря и аз реших, че така и така съм си в къщи, защо да не си я гледам у дома, където със сигурност според тогавашните ми възгледи щеше да получава "по-добри грижи" - любов, внимание, обезопасена и добре отоплена детска стая с много играчки и книжки, и то само за нея, а не - до които успее да се добере в градината, здравословна храна и т.н. В крайна сметка, когато тръгна на училище, тя се адаптира по-трудно и по-лошо от другата ми дъщеря, която ходи на детска градина. И за мен толерирането на отсъствия не биха помогнали с нищо, а биха допринесли детето да стане аутсайдер и да се задълбочат някои не съвсем уместни семейни модели на поведение и др.п.

Хм , може би Ян е прав и не им е мястото тук в този форум на въпросите, които съм задала (като съдя по липсата на интерес към темата). От друга страна ми се иска и ще опитам да ви заинтригувам още веднъж, защото моето мнение е, че няма лошо да "се смесват светските закони с духовните", както каза Ян, дори ми се струва, че е хубаво светските закони постепенно да се доближават към духовните. Да си отговоря сама на част от въпросите Какво е демократично общество? Демо (народ), крация (кратос - сила, власт). Т.е демократичното общество би трябвало да се превежда като народовластие, сила на народа. Затова попитах - Има ли го това някъде реално по света? Моето лично мнение е, че го няма никъде, още по-малко в България. Ако го има, защо се ширят такива фрази като "силните на деня" или "за кокошка няма прошка ..." Наистина ли сте убедени, че 1. Управлява народа и 2. Всички имаме равни права? На хартия - да, но реално ....??? Според мен и преди (при социализма), и сега "някои са по-равни от другите" - каквато крилатка имаше навремето. Съвсем друг е въпросът възможно ли е да има действаща, работеща демокрация. Според мен това би било възможно само и единствено, когато всички хора в това общество са абсолютно еднакви като ниво на развитие, способности и т.н. Това не е така, поне засега. Полезна ли е демокрацията за развитието на обществото? Според мен - не! Дори и при абсолютно спазване на законите, залегнали в демократичните конституции, защото тогава ще стане още по-лошо. Ще се създадат условия за силна уравновиловка и стремеж към уеднаквяване спрямо средната и най-многобройна фракция в обществото.

Здравейте! За да получите съвет (още повече компетентно мнение) би било добре да дадете малко повече информация. На каква възраст точно се появиха първите симптоми? В какво се изразяваха те? Постепенно ли се засилваха или доста бързо и внезапно са се разразили? Можете ли да ги свържете с някакво по-особено събитие в живота на детето (като казвам по-особено, нямам предвид непременно нещо в стил трилър, ами дори тръгване на училище например)? Как реагирахте вие при проявите на първите смптоми? След колко време го заведохте на лекар? Той психолог/психотерапевт ли беше или невролог? Какво ви обясни медицинското лице, за да ви назначи медикаментите? Посъветва ли ви и нещо друго, освен лекарствата? Нормално е, когато не сме наясно какво се случва да се притесняваме и да се питаме какво става и защо става така? Но последния Ви въпрос малко ме смути. Сигурни ли сте, че е болест? Каква причина за болестта очаквате да откриете и как би могла да се открие причината според Вас?

xameleona! Думите съответстват на делата и делата съответстват на думите. Нещо повече - такова съответствие съществува между дела, думи, мисли, чувства и т.н. Слушайки един човек да говори цинично, или просташки, или да хули, клевети ... - по никакъв начин не мога да си представя, че този човек е изпълнен със светли чувства, чисти мисли и е способен на добри дела.

angeliiana, Кристиян нямаше предвид само и чисто физически опасности (макар че доста често има такива проявления и на физически план). Той казва: В смисъл, че домът и семейството им влияят и им предават едни много трайни (дълбоко вкоренени) модели на поведение, убеждения, а и предубеждения, също така страхове и т.н., които са специфични за всяко семейство. За хората от семейството тези неща не изглеждат странни или опасни; напротив, това за тях е "нормално", а всичко останало, което не се вписва в техния модел на поведение, отношение и ценности е "ненормално" и дори "опасно". От тази гледна точка, посещавайки училище, дори само промяната на обичайната семейна среда, оказва благоприятно въздействие на детето. Абсолютната сигурност е мит. Нея никога и никъде не я е имало, няма я и сега. Човек вървейки по улицата може да му падне тухла на главата ... Мога да дам пример със собствените ми деца - най-сериозните травми, които са им са се случвали са не, когато са били на училище, а когато са били поверени на бабите си и на една детегледачка, а най-опасните за живота им инциденти са ставали точно у дома в мое присъствие. П.П. Извинявам се на Кристиян, че си позволих да обяснявам от негово име, какво е имал предвид . Това, разбира се, си е моята трактовка на нещата. Нека той да даде разяснения по предходния си пост, ако не съм разбрала добре какво е искал да каже.

A, Любо, това, което казваш внася малко по-различна насока на размисъл. Заинтригува ме! Заслужава си човек да поразсъждава нататък. За царя - да, имаш право. Дори не мислиш ли, че може да се направи такава аналогия: Царят - това е Духът, неунищожимата и вечно съществуваща искрица от Бог. А царицата - може би е Душата. Силна, действена фигура, нея не сме склонни да жертваме (само в краен случай) ... макар понякога, за да спасим кожата, се налага да я предадем ... Хм, я да не импровизирам, че така на прима виста мога и да оплета конците. Първо ще помисля!

Бина, изненада ме, защото не съм запозната с теорията на Кабала; всичко, което споделих са мои лични наблюдения и изводи. А развитието наистина продължава Ян, намекнах за посланието на Хермес Трисмегист, а не цитирах Библията. Моя е грешката, че не казах какво точно имам предвид като пиша, за което моля да ме извините - ти и останалите потребители! Ето един (надявам се) оригинален цитат: С това, което си написал за кармата - ами и аз мисля така, къде се разминаваме, не знам?

Благодаря на Дончето, че е преместила нашият разговор с Бина тук. Аз също снощи се колебаех, дали да не го продължа в тази или др. подобна тема, защото задълбахме в тази именно специфична посока. Бина, аз се опитвах да кажа (и не само що се отнася до богатството), че в живота първо има закони, второ има нива/йерархия и трето няма случайности. Съгласна съм, че на един човек могат да му се случат много неща, но те в никакъв случай не са случайни, за тях има причини и причините лежат в него самия и в законите, с които пак той (човекът) се съобразява или не (сега и в минали прераждания). И трябва да подчертая, че не е задължително той да има ясни и точни познания за тях - много хора инстинктивно се ориентират спрямо природните закони и се справят добре. Виждала съм, а сигурно и много други хора са наблюдавали, как някой спечелва крупна сума от лотария или наследство и за 0 време я пропилява и после пак е беден. И обратно - човек от крайно бедно семейство става крупен бизнесмен и то по съвсем естествен начин. Второто е по-рядко, по обясними причини. Всичко това говори точно за което говорим двете - умение или неумение да приемем енергията на парите, а тя не е по-различна от всяка друга енергия. Не случайно Учителят в беседата беше поставил богатството на първо място, като първо условие, защото ако не умеем да боравим с енергията, значи още не сме изкачили дори първото стъпало, не сме усвоили първия урок. Разбира се, само това не стига (затова казах, необходимо, но не и достатъчно условие) - много е важно да имаме и мъдрост, и добродетели, което Той изрежда след това. А в крайна сметка това са си само мои разбирания за нещата. По никакъв начин не настоявам други хора да се съгласяват с мен. Излагам само своите доводи. Животът може да се разглежда като холограма (дори много отдавна са ни "препоръчали" това - каквото долу, това и горе...) и когато нещо не е достатъчно ясно видимо в даден план, можем да се взрем в друг план и да си направим съответните аналогии и изводи. Например що се отнася до изказаното от мен мнение, че е нужно човек да се научи да овладява нещата първо в материален план, а после да продължи на по-високите нива: Как расте и се развива човекът от своето раждане нататък - първо бебето се научава да борави със своето физическо (материално) тяло, после и т.н. да не се отплесвам . Разбира се, има хора, които този изпит (боравенето с материята) са го взели вече в някое предишно прераждане и сега се съсредоточават в по-висши сфери, но това не означава, че тези хора са бедни. Щом са си взели изпита, значи те тези неща вече ги могат и са напълно в състояние да посрещнат своите материални нужди, без дори да полагат някакви особени усилия и без да им обръщат някакво особено внимание (на нуждите, де ). Поздрави! Диана

Не смятам да обобщавам, че богатите хора са лоши тъй като не е вярно. Но обобщението, че ако един човек е беден, то той си е единствено виновен за това също не е вярно. И способният човек може да бъде беден, както и неспособеният - да бъде богат. Така че материалното богатство дори не е и необходимо условие за развитие на духовните качества на един човек. Всеки човек е нужен: Ето човекът Мисля, че в беседата не става дума само за материално богатство? Ако Учителят е смятал така, нямаше да каже в друга беседа: Граници в живота Бина, съгласна съм с теб, че в беседата не става дума само за материално богатство, а за богатството въобще. Но защо казваш "човек не е единствено виновен, че е беден"? Ако допуснем, че не е само той единствено виновен, кой или кое друго визираш, че е виновно за неговата бедност? А и защо да е виновен, той просто още не се е научил да е богат или може би дори е богат, но се възприема като беден? Все едно да казваме, че детето е виновно, че още е малко - то просто не е порастнало. И нужно ли е въобще да търсим вина?! За мен по-добре е да търсим причините, а най-добре - законите, по които стават нещата. Не мога да възприема тезата, че един високо духовен човек, който следователно няма комплекси, страхове, блокажи и т.н., е възможно да живее в материална нищета и недоимък, освен ако не е по негово собствено желание. При такъв човек нещата просто сами идват, той е творец/създател в пълния смисъл на думата! Също така не можах да разбера какво имаш предвид под "способен" и "неспособен" човек - способен на какво? Модераторска бележка: Разговорът е преместен от темата Ето човека.

Ами аз го разбирам буквално - ако един човек е беден, значи той не е в състояние да привлече към себе си и задържи нито материални, нито душевни или духовни богатства. Т.е това означава, че действително няма почва за развитие на всичко останало. Сега очаквам да се получат пак разни спекулации, как богатите хора са лоши хора и как има хора богати на душевни качества (добродетели) например, а материално са в пълен недоимък, дотам, че страдат. Това просто няма как да стане. Не съм чувала за беден и умиращ от глад светец или Учител - просто те са в състояние да привлекат богатства от всякакъв порядък. Вярно, при тях липсва луксът и излишъците, по причина, че никога не са се стремили към това, но всички необходими материални средства, дори по разни неведоми пътища, винаги са в пълна наличност при тях. Човек се учи първо да придобива и стопанисва материално богатство (за да отцелее в буквален смисъл тук в материалния свят) и чак след това напредва в по-висшите планове - на душевно и духовно ниво. Но все пак богатството е само едно от условията, които е изброил Учителя и бих казала с езика на математиката: необходимо (т.е не може без него), но не и достатъчно условие. П.П. Донка ме е изпреварила и много хубаво се е сетила да обърне внимание на усещането за недоимък. Богатството е около нас, просто трябва да се отворим към него, да го приемем в себе си. Не е нужно да вземаме много, а само толкова, колкото считаме за достатъчно; важното е да можем да го правим, да се научим да го правим!