Диана Илиева

При мен запознаването с хомеопатията стана много драматично преди 10-11 години. Малката ми дъщеря на 50 дни получи някакво необяснимо урологично възпаление; първо я лекувахме в Ямболската болница по класическата схема - антибиограма, един хууубав курс инжекции силен антибиотик, после поддържащо лечение няколко седмици с химически противовъзпалителни препарати от типа на бисептол и ... нищо, само след месец се получи рецидив. Заради крехката й възраст всички лекари изказваха мнения, че това най-вероятно е вроден дефект, аномалия, примерно 1 бъбрек или стеснено каналче на уретрата и др.п. И тъй като бебето беше много малко, лекарите в Ямбол нямаха кой знае каква апаратура, трудно им беше да го видят добре на ехограф, макар че които го гледаха, казаха: Всичко е Ок - няма причина за такова упорито възпаление, но щом го има и се е проявило толкова бързо, значи все пак има нещо вродено, дето не го виждаме. Ние кършим ръцете в къщи. На 3 мес. възраст ходихме в Детска урология в София, там подробни изследвания, ехограф, снимки и пак - всичко е Ок; казаха - неадекватно лечение в Ямбол, нужно било много по-дълго поддържащо лечение. По тяхна схема в продължение на 3 месеца я тровихме с различни противовъзпалителни лекарства. Не ме питайте как се дават през устата на 4-5-6 месечно бебе, което по принцип беше на кърма и дори вода не искаше да пие, разни горчиви хапчета. На края бебето получи страхотно силно разстройство от всички тези лекарства, които изгълта. На всичкото отгоре, тъй като редовно давахме стерилна урина, за да следим състоянието, точно месец след като приключи курса, назначен от софийските лекари, всичко се повтори от начало - пак се появи бактерията в урината. Тогава личната ни лекарка ми предложи: "Ами, Дианче, защо не отидеш при Светла Берова да опитате с хомеопатия? И да не помогне, поне няма да навреди." Е, проведохме три месеца хомеопатичен курс по схема, назначен след обстоен разговор и анализ на детето и заболяването и ... от тогава дъщеря ми не е пила повече антибиотици, пък и други лекарства по никакъв повод Като бяха по-малки, по-голямата й сестричка се е разболявала веднъж от ангина и 2-3пъти от бронхит и аз съм й давала примерно сироп за кашлица или детски сироп-антибиотик, а те са направени с едни такива приятни цветове, че и аромати, тези сиропи. Малката редовно се нареждаше до голямата (разликата им е 2 години) и зяпваше уста да й дам и на нея от сиропчето. Дори още като ме видеше с шишето и лъжичката и първа дотичваше - казвам, не, ти нямаш нужда от това - беше много смешно! С годините все повече се ориентирахме към други, алтернативни форми на лечение, включително хомеопатия и дори по-скоро наблягаме на профилактиката и здравословното хранене и въобще режим. Личната ни лекарка също беше много впечатлена от нашия случай, а може би и от други такива, защото ходи на някакъв курс по хомеопатия и при някои инцидентни оплаквания (общо взето рядко я посещаваме) често ни препоръчва нещо такова, вместо конвенционалните лекарства. Тя познава и нас, и децата и като разкажем подробно какво се е случило и как се чувстваме, общо взето добре определя веществото. Все пак за нея това е нещо странично, допълнително, не се е специализирала в хомеопатията и ни изписва монопрепарати с ниска потенция. За по-сложни проблеми в Ямбол има две фармацевтки, едната от които вече споменах, които се справят много добре и вече имат натрупан опит. Действието на хомеопатията обикновено е бързо, меко, без странични ефекти. През зимния сезон цялото семейство, когато някой почувства първите леки симптоми на грип, използваме осцилококцинум - 1 до 2 дози и на другия ден няма и следа от неразположение, да не говорим за усложнения За съжаление повечето други хора около мен нито познават хомеопатията, нито й вярват (особено като им опиша как именно се получават различните потенции - смеят се: и какво, казват, лапаш нещо, гълташ нищо), без дори да са опитали

Точно Аз затова именно намекнах, че то, демократичното общество, претендира, но в същност не е добро, не е справедливо и въобще, според своите принципи на функциониране, не е в състояние да осигури едно добро управление на обществото, нито пък да способства за развитието му. Хора, които не са в състояние да вземат правилни решения дори за себе си или за семейството си, не могат да вземат добро решение относно това кой и как да управлява обществото. Друг е въпросът, че за момента нямаме по-добра алтернатива относно организацията и функционирането на обществото. Погледнато от друг ъгъл организацията на обществото съответства на средното еволюционно ниво на хората.

Мила, diex_! От това, което си написала, оставам с впечатлението, че си имала връзка с някой изключителен човек; разбирам те, че съжаляваш за отминалите дни, но не искай тези дни да се върнат, защото не е възможно. Никой човек, колкото и да е изключителен, не е в състояние да изпълнява тежката мисия да бъде смисъл на живота на друг човек. Това, че си имала страхотен партньор, не означава, че не бива да поддържаш и други приятелства и познанства, да имаш и други интереси и най-вече: да имаш достатъчно високи цел и идеал, които да осмислят живота ти. Виждала съм много хора, които са избрали смисъл на живота им да е например работата, или децата, или партньора, или хобито и др.п. Всички тези хора, ако загубят в един момент изброените неща, което е много възможно, да не кажа неизбежно и ... остават без смисъл на живота си; страдат; в някои по-тежки случаи дори се замислят, дали си заслужава да се живее. А за мен въпросът е друг - дали това може да е смисъл на един човешки живот? Разбирам, че в сегашното ти емоционално състояние едва ли ще оцениш моя пост като помощ и сигурно в момента не ти е до разни философствания за смисъла на живота, но ... нещата в действителност опират точно до там. Тази криза, която изживяваш, те кара да страдаш, но със сигурност ще доведе и до някои много полезни неща - например до една преоценка на ценностната система, размисли за смисъла на живота, промяна на мирогледа, въобще ще доведе до едно осъзнаване, събуждане и в крайна сметка до едно личностно развитие. Сигурна съм, че след години да оцениш високо сегашната ситуация.

Атлантида, много се радвам, че отвори тази тема за Хирон. На мен той ми е много интересен. Не съм сигурна, че можем да го класифицираме като планета, но е достатъчно голямо космическо тяло, което определено ни влияе и то по не по-малко странен начин, колкото е странна и неправилна орбитата му. За съжаление нямам много натрупани впечатления от неговите влияния, защото първата програма, с която работех не го отчиташе. Статията на К.Стойчев е много интересна. Проверявала съм неговите наблюдения/прозрения за транзитите на Хирон през IC, MC, Asc и Dsc в картите на 10-тина души и ми се струва, че е прав. При всички хора транзитът през IC бе довел до тежко заболяване или поне до сериозни съмнения за такова, с притеснения и постъпване в болница; при някои имаше неприятности и от друг характер. Пак според К.Стойчев преминаването на Хирон през Asc сочи моментът, в който човекът се пробужда духовно, преминаването през Dsc - раздвижване на нещата във взаимоотношенията: връзка, брак, раздяла, развод или най-малко преосмисляне на връзка или въобще партньорството по принцип, а транзитът през МС сочи моментът, в който човекът достига връх в своята проф. или общ. реализация, отдава всички знания и опит, които е натрупал до тогава, а може и точно тогава да постави ново начало, да се посвети на някоя кауза ... Тези индикации са толкова точни, че направо могат да се използват при ректификация на хороскопа - поне това показват моите наблюдения до момента (пак казвам - малко са все още обаче). Ще се радвам, ако и други споделят впечатления.

За какво са ти точно багети? В смисъл, какво са каниш да правиш с тях? По своята същност, багетите, махалото, а и всички останали методи за намиране/получаване на отговори като карти Таро, или дори ако щеш чашката с утайката от кафе са едно и също нещо - показалеца/стрелката на измервателния уред; а измервателния уред е самият човек. Всеки си избира такава стрелка, с която му е най-удобно да работи, чиито показания най-добре умее да разчита. В един момент вече дори няма да имаш нужда от такъв външен показалец/стрелка; отговорите/информацията ще се получават директно и непосредствено.

Май всеки вторник по bTV, от 20.00 ли, от 21.00 ли, не знам точно, ще те подведа ...

Гледах част от предаването "Ясновидци" във вторник. Явно е започнало още миналата седмица. Аз оставам на предишното си мнение. Какви са вашите впечатления?

Споделям тезата на Станимир. Обикновено хората, които имат по-малко, не са пестеливи. Точно обратно. При тях установявам склонност да се пропилеят всички ресурси, с които разполагат, били те материални или нематериални (пари, здраве, време и т.н.) и когато ресурсите намалеят значително или се стопят съвсем, чак тогава са склонни да се плеснат по главата "Брей, какво направих аз ...". В същност, не, дори и тогава са склонни да обвиняват всичко друго, само не и себе си, че са останали без ресурси. Пестеливият човек правилно изразходва средствата, с които разполага. Истински щедрият човек - също. За мен, когато тези две думи станат синоними, тогава именно ще се реши проблемът с бедността в световен мащаб. И материалните, и нематериалните богатства като цяло са разпределени правилно според съществуващите закони. Който ги познава и ги спазва, никога няма да бъде в недоимък. Това, че някой не ги спазва от невежество, предубеждения, псевдоидеали и др.п. си е лично негов проблем. За съжаление никой (говоря в световен мащаб) не е заинтересован да разпространява и популяризира тези закони на богатството, които сме коментирали в много теми тук, в този форум. Нещо повече, израстнали сме и от всякъде ни насаждат такива убеждения, че дори когато някой ни ги обясни, ние не му вярваме, че законите са точно такива. Но дали вярваме или не, тях си ги има и те си действат. А дали ще живеем според тях или ще се напъваме да правим нещата пряко тях, това вече си е личен избор на всеки от нас.

Много интересен пост, Мария-Мими! Прочетох го два пъти, много внимателно. Определено задаваш важни и интересни въпроси. Моделите на поведение наистина съществуват, бих си позволила да кажа дори при всички хора на сегашния ни етап на развитие. И лично на мен ми се стурува, че това не е чак толкова лошо. Будността на съзнанието е хубаво нещо, адекватността на реакциите - също, но бих попитала: колко от нас са в състояние да поддържат будно съзнанието си през 100% от времето? В крайна сметка в живота ни има много повтарящи се моменти и ситуации, рутината, колкото и да се опитваме да я избягваме, си съществува. Моделите на поведение, особено, ако са подходящи/адекватни ни облекчават и ускоряват реакциите ни (което понякога е важно). За тези два абзаца, обаче имам по-различно мнение. Ако продължа със същата метафора - когато група хора, се опитва да направи нещо в тази посока, действията им би трябвало да са насочени към прочистване и разширяване на коритото на извора, а не към преграждане на язове или към създаване на мътни водовъртежи (от които аз съм доста резервирана може ли въобще нещо да излезе и ако все пак нещо излезе, каква ли ще бъде рожбата на един мътен водовъртеж? ). Разбира се, понякога вместо да се изпишат вежди, се случва да се извадят очи и то обикновено с най-добри намерения ... Относно втория абзац - аз не намирам връзка между разнообразието и анархията. Разнообразието само по себе си не може да създаде анархия. Анархията се появява при наличието или липсата на други неща, но да не задълбавам, че ще изляза от темата за моделите на поведение.

Да, в София на две места. Мога да ти дам адресите, ако искаш. Но по-евтино е да помолиш някой, който може да вижда аурата на хората, да ти каже какъв цвят преобладава в твоята

Maхало можеш да си изработиш лесно и сам. А ако все пак предпочиташ да си купиш - препоръчвам ти да си избереш не много тежко и такова от неутрален (непроводящ) материал - т.е дървено, от някакъв минерал (примерно от мрамор) и др.п. Има много красиви месингови, бронзови, но с тях се работи по-трудно и е нужно редовно да се изчистват от натрупана/записана информация.

А ако ти кажа, че животът ти е вече програмиран. Който е изучавал блок-схеми, ще ми е много лесно да му обясня. Но и да не е непременно като блок-схеми, мога да илюстрирам идеята си например с лабиринт - в момента, в който се раждаме можем да приемем, че ни пускат в определена точка на лабиринт и ние тръгваме да вървим по коридорите. Хубавото е (или може би лошо ), че този лабиринт има точки, в които пътят се разклонява на две, че и на повече посоки (възможности). Именно в тези точки ние сме в състояние да проявим свободната си воля, като направим избор на къде да вървим. Но по принцип не можем да напуснем лабиринта, дори и да не ни харесва местото, от което сме тръгнали, посоките, от които можем да избираме и т.н. Дори и умишлено да прекратим вървенето си, при следващото прераждане тръгваме пак от последната достигната точка. Е, може би след доста вървене (достатъчно прераждания) ... ще му се види края на лабиринта , но пък тогава може би идва следващия лабиринт - като на компютърните игри "next level"

Приемам голяма част от това, което е написал Кристиян. Дори и да допуснем, че на човека му влияят точно и само тези 4 изброени фактора и бихме могли да въздействаме/променяме само фактор №4 (макар че не ми стана ясно, какво се разбира под "външни сили"), то това пак си е възможност за проявяване/осъществяване на свободна воля. Мога да посоча емпирични примери. Например, който се занимава с хиромантия сигурно е забелязал, че по дланите на хората в течение на годините се появяват и изчезват линии; който се занимава с радиестезия и задава въпрос за бъдещо събитие през определни интервали от време сигурно е забелязал, че получава различни отговори относно събитието или поне относно времето за осъществяването му; който използва карти таро и задава един и същи въпрос, засягащ бъдещето през определени интервали от време, сигурно е установил, че получава различни отговори и т.н. Всичко това ми говори, че бъдещето не е твърдо предопределено или поне може да варира в определени граници като събитийност и като осъществяване във времето. Кой или какво променя бъдещето? Най-вероятния отговор за мен е именно нашата свободна воля, с която повлияваме в една или друга посока. Също така, Станимир е прав, че ако приемем, че нямаме грам свободна воля, то това наистина би било много удобно като оправдание на всевъзможни безобразия и дори на собствената деградация.

Според мен тази тема би следвало да се премести в подфорум нумерология, тя си е за там, защото тук въпросът опира до изчисляване на определени периоди в живота на човека и през първият такъв не е желателно да се пристъпва към обвързване с партньор, раждане на деца и т.н. Не съм чела статията на Алена и не зная дали тя или някой друг е измислил това понятие "съдбовна забрана за брак", но аз го свързвам именно с това, което написах по-горе. Така назовано, както вече казах в началото на тема, звучи плашещо, но периодите в живота ни си съществуват и е хубаво да си се съобразяваме с тях. Сега, някой може именно съдбата му да го подтикне да не се съобрази с тези периоди и съответно са му заложени да преодолее определени трудности и страдания. Съобразявайки се с периодите обаче, не означава, че ще се "измъкне" съвсем от предопределените трудности, но колкото повече се сдобиваме със знания и се съобразяваме със законите на живота, толкова по-гладко и леко изживяваме съдбата си, бих казала - по оптималния възможен начин. Аз не съм съгласна до край с Кристиян, че човек няма ама съвсем никаква свободна воля. Мисля, че всеки има - или може би нямат свободна воля само тези хора, които са все още на първото стъпало на своето развитие, съвсем младите души. Колкото човек е по-напреднал, толкова по-голямо въздействие може да окаже и върху своята собствена и върху чуждите съдби. Много автори дават класификации на хората, Учителят също - цитирам по памет: старозаветен човек, новозаветен човек, ученик и т.н. Спирам до тук, защото излизам от темата и дори последния абзац, ще го прехвърля към темата за свободната воля, макар че там може би пък ще се повторя ....

Съгласна съм! Стрелецът не само е подвижен знак, но като се отчете и неговата свободолюбивост, особено спрямо обвързване на партньори - не, едва ли ще е добре.

Ох, тя търговията с дипломи е направо нещо скромно и невинно спрямо перманентните безобразия в нашата родина. Снощи случайно хванах част от Господари на ефира - поредния случай със злоупотреба с обществените поръчки. Има поръчка за изработване декори за оформяне на българските щандове за шест изложения май беше в сферата на туризма от страна на Външно министерство. Печелят някакви наши хора, които си оставят ръцете в тези декори, възмутени граждани в чужбина сигнализират Външно и то уж прекратява договорът с тази фирма, обаче все пак й изплаща малко повече от колкото е необходимо за първите две изложения. После сключва договор с нова фирма за оставащите 4 изложения, но една бърза справка показа, че собствениците на новата фирма са пак същите наши хора (дори не си бяха направили труда да впишат не себе си, ами майка си или баба си като Вальо топлото например). Дават им дори още повече пари, отколкото предварително са зададени в общ. поръчка, с "благородната" цел декорите да станат още по-хубави - ставаше въпрос за много прилична сума: общо около 1 400 000лв. Сега се замислете колко пари струва реално изработването на тези декори (ставаше въпрос за не повече от 20-30кв.м.) - ами те холивудските филмови продукции ряпа да ядат, направо са като бедни роднини, спрямо нашите декори. Разбира се, има достатъчно печалба за нашите хора, но съм сигурна, че повече от половината от тази сума се е върнала пак във Външно, само че вече не като държавни пари, ами като лични в джобовете на няколко човека, от които е зависело усвояването им. Често ми се налага да пътуваме служебно и ако ни спрат КАТ-аджии за нещо и питат "Ще пишем ли?", моят съпруг винаги отговаря "Ще пишем". Защо, казва, да му дам 20 лева на този, той си върши работата, за нея му се плаща заплата (и то пак от моите данъци), по-добре да дам 50 лв на държавата, не че и от там няма да изтекат пари в нечии джобове, ама все има някаква надежда да се закърпи някоя дупка на пътя с тях.

Да, съвсем ясно е обяснено и на теория звучи добре. Само се чудя има ли хора, които да НЕ "се издъни, опита се да ме излъже, да шикалкави и да ме мотае,", особено, когато бъдат поставени в ситуация, както казваш " говоря с него неща, които го провокират да изяви себе си"? Аз лично за себе си мога да кажа, че познавам само 1-2 такива. Не мисля, че с останалите хора, следва да "прекъснем всякакви контакти". Хората са си хора. Идеалните са рядкост, ако въобще има на 100% идеални. Аз също никак не съм идеална. Да не говорим, че дори и само поради различния темперамент, мироглед и т.н. особености, единият човек може да реагира много нормално (според собствените си критерии), а другият в същото време да го възприема като "издънка". Опитвам се да приемам хората такива, кавито са. Признавам си, че на времето много ми се искаше да ги натикам всички в някакъв калъп. После - да ги анализирам и класифицирам в групи. Всеки път ми беше натривана сол на главата от страна на съдбата, докато не проумях, че сме едно твърде "размито множество". Това продължава да не ми харесва (имам още сол да изям ), обаче съм го приела като факт и се старая да се съобразявам с него. А предубеждението е може би майка на съмнението, далеч не само в отношенията между хората.

за баща ти и за детето е много вероятно да не си подхождате, но за съпругът и то след 23 години? - изглежда ми странно - дай да ви спретнем една синастрия, сигурно ще блесне, защо толкова време сте заедно

Хм, според мен Ани е права. За нас българите е много характерно да хитруваме, което на практика си е чиста лъжа - спомнете си не само Хитър Петър, ами Андрешко и т.н. Също и крилатката: Българинът се притеснява най-много да не настине и да не се мине. И според мене няма бели лъжи. Да изопачиш някакви категорични факти, уж в името на някаква благородна цел...? Кой може да прецени, какъв ще е резултатът от тая бяла лъжа?! Съгласна съм с нея и че това го правим от страх, да се защитим уж някак от нещо. Въобще българите сме един доста изплашен народ. Правят ми впечатление хората по улиците - едни напрегнати физиономии, стиснати устни, очите гледат подозрително и най-често минувачите въобще не си срещат погледите, отместват ги, много рядко като друга крайност - гледат настойчиво, но враждебно. По улиците - всеки върви, може да се блъсне даже, но не отстъпва, дори на майка с количка не правят път; пресичат на червено и т.н. И няма как да не направя разликата с малкото чужденци, предимно англичани, които идват в града да си пазаруват от околните села. Гледат приветливо, доверчиво; поздравяват, усмихват се; чинно стоят и чакат зелената светлина на светофара, като макар и да са предимно възрастни двойки в пенсионна възраст, разхождайки се, се държат за ръце ... Ако случайно има много хора в магазина, са склонни да изчакат вън на тротоара, а през това време българите ги подминават, влизат, блъскат се, пререждат се, започват да се карат кой бил на ред ... Когато посъветваме чужденците за нещо в магазина, те винаги се вслушват в съвета ни и не спират да ни благодарят за това. Българите напротив - много (особено в началото) подозират, че чрез съвета си ги подтикваме да направят грешка, да им пробутаме нещо, чак след кратък разговор обикновено успяваме да ги убедим в нашата лоялност към тях; да не говорим, че на 99% въобще не им прави впечатление, че получават безплатно голямо количество нужна им информация, какво остава да ни благодарят за нея. Дори напротив, има някои (пак хитреци), които злоупотребяват с това - умишлено идват при нас, защото знаят, че ще получат компетентни отговори, питат, разпитват, научават какво, как, защо и после отиват и си купуват същата стока от хипермаркета с 20ст по-евтино.

Ох, Aся, , направо ще загинем от смях А според мен кучетата доста добре попиват и копират нрава на стопаните си. Не случайно има крилатка, че собственикът прилича на кучето си или обратно беше май не съм сигурна Аз също съм била свидетел, как едно коли си съжителства чудесно с един котарак и реагира чак прекалено добродушно, когато котакът съска и се опитва дори да го драска по носа; при всички случаи котаракът командваше парада. Колито бързо запозна всички съседи и им се радваше всеки път, като ги срещне, то беше много едро и моите деца (тогава бяха съвсем малки) почти го яздеха като пони, а то милото само стои и внимава да не ги бутне случайно... В същото време един съседски ризеншнауцер, който не бих нарекла порода зло куче, беше станал най-големия коткоубиец в квартала.

Съдбовна забрана за брак наистина звучи плашещо, но това не означава, че няма неподходящ и подходящ период за брак. Доколкото знам, Учителят също е предупреждавал да не се бърза - съветвал е жените да изчакат до към 28г. поне, а мъжете - до към 30г. (съжалявам, не мога да дам линк към източник - цитирам по памет). Съгласна съм с Орлин, че е било така (което обаче не означава, че браковете са били хармонични и че не е имало трудности при създаването на деца и т.н.) и наистина е индивидуално, при различните хора е различна препоръчителната възраст. Да, определено внушението и самовнушението могат да доведат до много сериозни резултати, обаче как ще обясниш вече случили се събития при по-възрастни хора, които по-рано не са знаели нищо по въпроса - като съвпадение ли?

Така ли? И каква е разликата между жива и нежива материя, че на мен напоследък ми е все по-трудно да дефинирам такава и още по-трудно къде точно да дръпна чертата (ако въобще има такава)? С течение на годините все повече се убеждавам, че всичко в природата има еднаква енергоинформационна основа и определено не мога да класифицирам нещо като жива, а друго като нежива материя - по-скоро се наблюдава един, според мен, аналогов (не прекъснат) преход от по-просто към по-сложно организирана материя/енергия.

A може ли малко разяснение - какво да разбираме под биолокация и какво под радиестезия?

Аз нещо не можах да разбера добре. На учителят ще му е по-леко, защото ще има едно дете по-малко в класа - това ми е ясно. Не ми е ясно обаче какво печелите вие и вашето дете, когато то не посещава училище?

Да, съвсем сериозно и категорично го твърдя - в резултат на разделното хранене аз качих може би 2-3 кг, а съпругът ми дори 5-6кг., но той все пак е доста висок. Аз, при ръст 164см съм около 50кг, +/-2кг, а тогава станах 53-54кг. И на нас тогава ни направи впечатление, нямаше друга възможна причина, затова го споделих тук.