Диана Илиева

Да, поэзия, это особое искусство! Для меня она очень близка как воздействие и я всегда ее связывала наиболее с музыкой. Может быть это за то, что у нее характерную ритмичность. Слова в поэзии так подобрани, что звучат ... и действительно происходить такой подъем врат средца! Я буду рада читать здесь ваши любимые стихи! А в ближайшем будущем я буду опубликовать тоже.

А аз съжалявам, че не мога да ви пусна снимка каква грозна и олющена стена беше преди това, зад иначе новата детска площадка. А сега направо грее така изрисувана! Знаех, че Ина е инициатора и изпълнителя на това начинание, но това, което казва за изпълнението, направо ме респектира: с труд и находчивост са успели да експонират на стената съвсем автентично детските рисунки - супер

Ани, чудесна тема! Благодаря ти, че я отвори, за мен лично е много интересна. Ще следя всички мнения и коментари. За мен лично е необяснимо, защо в държавата България, създадена от прабългарите върху земите на тракийските царства в крайна сметка се е наложил славянския език и в момента пишем на кирилица. Не че имам нещо против него, но и прабългарите, и траките са били древни народи със свои езици и култура, по последни данни и писменост, и много точен календар и т.н.

Да! И аз благодаря на Диан , много точно е обяснил нещата; че иначе наистина се оплитаме в понятията от различни философски и религиозни системи.

Здравейте! Нумерологията е древна наука, чиито корени са в мистичното юдейско учение Кабала, била е известна в древен Египет, но като неин родоначалник се сочи древногръцкия мислител, философ и математик Питагор, който е основал своя школа в древна Гърция. "Всички неща могат да бъдат представени във вид на числа" - Питагор Това е есенциално съждение, върху което се гради номерологията. Задача на номерологията е да ни помогне да откриваме закономерностите в живота и да ги използваме. Предмет на номерологията са вибрациите на числата и намиране съответствието между тях и буквите, цветовете, музикалните тонове и въобще всичко заобикалящо ни. Методите на номерологията са свързани с изчисления и анализ, чрез които получаваме информация за характера, здравето, съдбата, циклите в живота, добрите и лошите ни дни.... Астрологията и номерологията взаимно се допълват и прецизират, като съвместното им използване дава възможност за по-задълбочено себепознание. Индивидуалните особености на човека, заложени от звездите, се откриват и чрез номерологията, като могат да се допълват хармонично или да влизат в сблъсък при приемане на определено име, носене на определени цветове и т.н.. И точно тук номерологията дава някои специални възможности - чрез избора на определени важни дати в живота или чрез промяна на името или фамилията, да коригираме вибрациите, които желаем....Когато имаме възможност да избираме дата, следва да се възползваме от тая възможност, така както го правим, когато избираме дреха, кола или дори храната си... Какво знаете за номерологията? Интересно ли ви е да научите повече за нея? Използвате ли я в ежедневието си? Осланяте ли се на нея при предприемане на важни стъпки във вашия живот? Надявам се в тази въвеждаща тема всеки да сподели знания, впечатления, опит или да зададе въпроси, които го вълнуват.

Благодаря ти, Аделаида! А аз за пръв път виждам картини от мъниста. Много свежо! Чудесни са! Жалко, че в сайта на авторката са представени в много малък мащаб. Предполагам, че на живо са като едни грейнали гоблени!

Да, Станимир е прав - оценяваме действията, а не мотивацията. Дори не и действията, ами направо само резултатите Донче, виждла съм и виждам деца, които получават любов и внимание от родителите си само при постигнати успехи и обратно. При такова положение на нещата, важи с пълна сила това, което си казала. Ако детето се чувства прието и обичано, независимо от постигнатите резултати, едва ли похвалата би изиграла някаква изкривяваща действителността роля. Напротив, ако детето се опитва да действа градивно и ползотворно, за себе си и за другите, а не получава подкрепа от най-близките си хора, това би довело до съмнения, демотивация (все пак при него в момента се изгражда ценностната система, мирогледа, вярата...)

Даа,и да се промъкнем през прозореца в градината с мъничките феи... Красиви са наистина картините! А пък аз определено се замислям дали да не си боядисам стълбите и терасата в подобни цветове Ето още вълшебство и красота с картините на Роб Гонсалвес Силвия, благодаря ти много за линка! Прекрасни картини! Освен светлите чувства, те са наситени и с много размисъл. За първи път виждам изобразителното изкуство и философията да са се прегърнали толкова плътно - просто авторът е предал и то по един перфектен начин своите философски/религиозни/духовни търсения върху платното Май ще използвам мейла, да попитам за цената на някои от тях.

Най-елементарното обяснение е, че при безполовото размножаване следващото поколение е напълно идентично на предходното. Но тук определено могат и е добре да се търсят и малко по-дълбоки причини. Нека да разгледаме какво се получава при еднояйчните близнаци. Опложда се една яйцеклетка, дори се дели неколкократно, т.е. започва нейното индивидуално и самостоятелно развитие и малко по-късно се разделя и се получават два ембриона (това на практика не е ли вид клониране ), които на теория би трябвало да са напълно идентични, обаче моите наблюдения са, че на практика се раждат двама различни човеци. Дори и приличащи си доста външно, все пак не можем да говорим за идентичност: и външно, и вътрешно има забележими разлики.

didi, а когато попиташ директно, а отсрещната страна премълчи/отклони отговора. Тогава какво ти е мнението?

Момент, момент, с какво се раждат децата, с хиперактивност ли? Това според мен е следствие, а не даденост. Моите родители например имаха много особена според мен гледна точка: всичко "хубаво/добро" и т.н. в мен, беше резултат от тяхното "добро" гледане/възпитание, а всичко "лошо" си беше изцяло за моя сметка, или така съм се била родила, или например от инат, своеволие, мързел и др.п. сама себе си съм "развалила" (слагам в кавички добро - лошо, защото нещата са доста относителни). Най-интересно ставаше, когато аз постигах нещо хубаво и голямо, но такова, каквото те въобще не си представяха, че бих могла да постигна; тогава реакция от тяхна страна просто нямаше, замижаваха, все едно нищо не е станало. Аз се надявах поне с една дума да ме похвалят, а те - нищо, главата заровена в пясъка. Сега ми е по малко смешно и тъжно едновременно; отдавна съм приела техния модел на поведение, макар че като по-малка първо нищо не разбирах - защо те така реагират, второ ми беше мъчно защо не оценяват моите способности и постижения - другите деца около мен ги хвалеха и то за много по-дребни неща, трето получих определен комплекс за вина (нали "заслугата" беше моя само в "лошите" случаи), за който ми беше нужно няколко години време, ако не, да го изчистя, то поне да го смекча... В момента и аз съм родител. Споделям мнението на nina, че на теория и от страни е лесно, а на практика не е съвсем същото. Старая се и определено не повтарям грешките на моите родители, но се хващам, че правя други грешки. За съжаление за някои неща са ми нужни няколко години, за да установя, че са били неподходящи или непремерени. Разбира се, никой не е идеален. Това се опитвам да изясня и на децата си - че аз като родител се старая да се грижа добре за тях и че ги обичам много, но това, което правя, може и да не е достатъчно или да не е съвсем правилно/на място, защото като съм по-възрастна, това не означава, че съм непогрешима ... Още като съвсем малки, от бебета, винаги, когато е било възможно, съм им давала право на избор: това ли да направим или онова или трето, така ли да го направим или иначе. Граница обаче винаги има и двамата с баща им се стараем да я спазваме твърдо. Естествено с годините границата постепенно се разширява - в момента, в който преценим, че нещо е по техните сили и възможности, веднага им го делигираме като права (което обаче води и до отговорности ). В резулат децата ни от 2-3 клас са си доста самостоятелни, във всяко едно отношение. Например оставам с впечатлението, че аз съм от малкото майки, които не учат с децата си, дори не ги проверявам дали са си научили. В първи клас се постарах да им създам нужните навици и тертипи на учене и да им внуша, че това нужно, важно и че си е тяхна задача. Едното дете свикна по-бавно да се оправя само - продължих и във втори клас да я следя и наглеждам по малко, а после в 3 от време на време проверявах дали се е подготвила да разкаже урока например по Човек и общество или по Човек и природа; напомнях й, че не е нужно, аз да я подсещам да си събере раницата например и т.н. Другото дете още след първите 1-2 месеца можеше да се справя напълно самостоятелно - тя по принцип е по-подредена и по-амбициозна; продължих по навик да я наглеждам до края на първия срок, когато тя самата ми каза: "Мамо, нали знаеш, че съм готова, защо продължаваш да ме питаш...?!". От тогава вече не я търсим; от време на време, когато има нужда от помощ, тя сама върви по петите ни с учебниците: "Моля те, гледай в учебника дали съм научила правилно стихотворението!" или "Виж, дали разказвам добре урока!" или на баща си: "Хайде, да ме изпиташ по английски, че ще правим тест!" Колкото повече растат, толкова повече дискутираме нещата; опитвам се да "поглеждам" и от тяхната гледна точка и да не налагам авторитарно моето мнение, само защото съм родител. Просто в някои отношения (които ми се струват важни) се старая да държа висока летва със собственото си поведение и личен пример, а в крайна сметка времето ще покаже.

Ами разбирането става най-вече с натрупан опит; пак повтарям дали ще са багети, махало или съвсем др. неща: кристална топка, карти таро, ... всеки човек посяга или му попада "случайно" това, което най му идва отвътре, първо сяда, чете, опитва, търси съвети (не че понякога няма нужда и от тях) ... Чак след време се усеща, че е нужно нещо съвсем различно: да седне тихо, да отдели време и да проучи/изследва/почувства "инструмента", който си е избрал, да се научи да контактува с този "инструмент", да се "слее" с "инструмента/показалец", да изключи своето "Аз", което със своите предубеждения определено го подвежда и ... чак тогава вече ще може да интерпретира добре информацията, която и без друго се излъчва навсякъде около нас. Проблемите на "ясновидците" в предаването Ясновидци не е в това, че използват багети или махало, а в самите хора. Наистина някои инструменти/показалци са по-удобни да се използват в определена сфера, други - в друга, но това не е от чак толкова съществено значение. Успех в начинанието!

А ти ми дай пример за духовни деца родени тук на Земята и по какъв начин са заченати (без Исус, той е известен) Във всеки от нас има по едно духовно дете. Някои са по-малки, други по-големички (някои дори не са вече деца, но те са малко) според зависи, кой на каквото еволюционно ниво е в момента

Веднага мога да отговоря - включително у нас това си се случва: ако по някаква причина има сложено на масата месо, голямата дъщеря си хапва, а малката (две години разлика) само поглежда и казва "Не, това няма да го ям.". По същия начин реагира в ресторант, на детско парти и т.н. Ако и без друго го има в порцията или го опитва само и го зарязва или направо си изяжда само гарнитурата и готово. Иначе е толерантна - в началото питаше "Ама това харесва ли ви да го ядете?" и който отговори, "Ама то месото е много вкусно" го гледаше много учудено; сега вече спря да пита. Оставя всеки да яде каквото си иска. Интересното е, че дори и като съвсем малка, а и после като по-голяма много рядко е проявявала любопитство да опита месо. Поглежда и решава, че не става за ядене. Ако все пак отхапе малко - реакцията е: "Аз си знаех, че не е хубаво". P.S. Това е така от бебе. Не искаше да яде яденето, което по инструктаж от Детска консултация приготвях така, че да има скълцано/смелено яйце или месо. Ако случайно я прилъжех да си хапне, после се получаваше алергична реакция и спрях да й давам. Иначе никой не е настоявал да не яде месо; дори обратно - бабите (особено едната) се опитаха да я вкарат в "правия път" - неуспешно. Вярно, у дома от години по принцип рядко ядяхме месо, но например аз самата съм вегетарианка от една година, а тя вече е почти на 11.

Да, имала съм хипохондричен период преди 15 години, когато в рамките на месец на два пъти се разминах на косъм да си отида от този свят. В същност то моето не е било толкова хипохондрия (не ми са се въртели мисли в главата, че може да съм болна от тежки болести), ами по-скоро около година след това изпитвах страх, че може, ей така, изведнъж, да ми се случи пак нещо фатално ... Съзнавах, че е глупаво и необосновано. Въпреки това държах под ръка телефонните номера на няколко лекари, не исках да пътувам дълго или да оставам дълго на места, където няма телефон - сега ми хрумва, че ако по онова време имаше мобилни телефони, сигурно щях да спя с телефона си . Струваше ми се, че е много важно, да мога да повикам някой, който да ми помогне, който да ме спасява ... Доста месеци минаха, докато се убедя, че никой, освен Бог, не може да ми помогне. Започнах да се занимавам с йога, да чета дух. литература, промених хранителния и жизнения си режим. Ценностите, мирогледът също няма как да не се променят, когато човек е минал през някакви сериозни изпитания. Разбира се, всичко това става постепенно. Най-важното е да можеш да се отпуснеш и да се довериш - на живота/съдбата/Бог, че се грижат добре за теб. Също да си убеден, че си полезен/помагаш/съдействаш на себе си и на другите; най-малкото с това, че сам се развиваш към по-добро и така допринасяш за всеобщата хармония

Аз мисля, че делегираните бюджети са нещо, което много отдавна беше хубаво да се въведе. Правила съм разчети (нали мечтата ми е, ако не сега, то след време, да направя училище, в което да са залегнали доста по-различни неща от това, което виждам в момента у нас) и установих, че при годишна държавна издръжка от около 1150лв на ученик, едно училище, в което всеки клас да има по 12 деца е напълно възможно да се издържа финансово и да дава една заплата около 700-800лева на учителите. Това е обаче, ако персоналът и вс. останали разходи са оптимизирани. За съжаление повечето директори нямат никакъв мениджърски опит, а далеч не всеки човек е способен да управлява една сравнително голяма организация със сравнително голям бюджет - повечето хора около мен дори семейния си бюджет управляват твърде неефективно (не казвам, че всички са на червено с парите, а просто наистина неефективно). За мен единствено неразумно ми се вижда предписанието директорът да е учител по професия (на практика се излъчва измежду учителите) и дори да има, макар и занижен, норматив учебни часове. Това за мен е една недомислица. Също както управители на болниците са лекари. Те също доклкото знам "чудесно" се справят с бюджетите си. Вярно е, че е добре мениджърът да познава основно дейността, която управлява, но същевременно са му нужни и много други знания и качества, които се придобиват и с натрупан опит, за да упражнява добре такава дейност. При наличието на делегирани бюджети всеки директор на училище ще бъде силно заинтересован да има само добри кадри, защото иначе родителите няма да искат да записват децата си при тях. В момента много младежи влизат в педагогически ВУЗ-ове само поради това, че не могат да влязат в друго висше училище, много момичета - под родителски натиск и т.н., а поради това нито им е приятно, нито се научават и след това на практика са напълно непригодни да изпълняват тази професия. Също така, който не става за нищо друго и е пълен аутсайдер спрямо това, което е учил, изкарва една педагогическа правоспосбност и хоп, става учител и започва да учи нашите деца на това, което той не знае, не разбира и не може да упражнява като професия - говоря за преподавателите в средния курс на т.нар. професионални гимназии. Да не говорим, че дори и да е перфектен специалист, той може да няма нужните качества да бъде педагог. Делегираните бюджети ще накарат училищата да се поразмърдат малко, а не да карат по инерция не само по отношение на кадрите, но и като организация на учебния процес, въвеждане на допълнителни услуги в помощ на деца и родители, въвеждане на паралелки с нужните за съответния регион и съвременни условия специалности, а не такива, като от преди 50 години и т.н. Проблемите на всички бюджетни организации са едни и същи - и на редовите служители, и на началниците им е все тая, доколко добре функционира организацията, в която работят. Заплатите са ниски, но редовни . И да се стараеш да работиш по-добре и почти да не работиш, няма разлика. Не случайно всички сме недоволни от чиновниците. Училищата функционират по същия начин. В училището, където учат моите деца има няколко учителки, които просто не са за тази професия, ама направо са вредни, дори децата недоволстват. Когато споделих своите наблюдения, ми отговориха така: "Ама, тя, горката, й остават само 5-6 години до пенсия, да я изгоним ли, кой ще я вземе на работа?!". Директорката е напълно наясно, че са непригодни и им формира норматива от такива часове като физическо възпитание, дом. бит и техника, рисуване - т.е които й се струват, че не са толкова важни и съществени. За мен и за децата обаче това не е така. Искаме да имат пълноценни часове по физическо, а не само да ги строяват и цял ден да ги командват мирно, равнис, на ляво; да ги научат наистина на физическа култура, а не без обяснение и демонстрация да им се карат, че нямат добра техника на скачане (а самата учителка също не е наясно, каква е техниката на скачане на дълъг скок например). В същото време млади преподавтели, специално по физкултура стоят безработни. Лошото е, че доколкото познавам българската народопсихология, вместо да се вземат мерки за по-добро управление, ще се направи по-лесното: ще съставят едни големи паралелки от по 30 и повече деца, за да се вливат повече пари в бюджета им, качеството на обучение поне в началото ще стане още по-ниско и чак след известно време ще заработи конкуренцията между училищата и едва тогава ще тръгнем да се отлепяме от дъното

Здравей, BlueHawaii! Не знам, ще ти бъде ли интересно това, което аз мисля по въпросите, за които пишеш, но нали е форум, реших да се изкажа Относно това, че ще дойде ден след много години хората да живеят и се лекуват със светлина - ами ние и в момента това именно правим (надявам се, че под понятието светлина не разбираш само това общоприетото - т.е. електромагнитни вълни във видимия за човешкото око спектър ). Просто няма как иначе да сме живи. Ние сме енергийни по своята природа същества и "плуваме" в една енергийна среда. Съвсем друг е въпросът обаче, каква и колко енергия ни е необходима и по какъв начин сме в състояние да си я доставим. От друга страна, наистина, ние - човеците се развиваме и много от нас вече усещат тези енергийни по своята същност процеси, а някои дори успяват донякъде (поне от време на време) да се включват по-добре към всеобщата енергетика. И животът ще се промени - да. Всичко това обаче става бавно, постепенно и далеч не за всички едновременно и по един и същи начин, но това е нормално и също няма как да е иначе, колкото и да ни се иска. Относно болестите - то е ясно, че сами сме си ги създали или си ги създаваме, но това не означава, че са измислени. Между другото, ако кажеш на някой болен човек, който все още няма съзнание за това, че сам си е виновен за тежкото състояние, не само че няма да ти повярва, но и ще реши, че си най-големия мизантроп, който е срещал през живота си. Също така малко ме смущават неща от типа на: "единстен правилен Път", "един правилен начин", енергично търсене на по-правилен начин/път, а също и че тези все единствено правилни работи са достояние на някой - т.е този някой на практика е решил, че притежава Истината от последна инстанция, а всички останали са в забавачницата ... Ако действително беше така, най-малкото този някой щеше да се държи като спокойна и добронамерена учителка в забавачницата, а не да прави такива емоционални изявления. За мен няма правилен и неправилен Път - всеки върви по собствения си Път, този, който е най-подходящ за него сега, на този етап. Спирам, че закъснях за работа

Да, много интересно нещо! Това е да усещаш нещо по два различни начина, т.е. да можеш да усещаш нещо с две различни сетива... Ох, май доста неясно го обяснявам, я по-добре с пример: ами да "чуваш" цвят, или да "виждаш" вкус и др. п. На мен ми се е случвало нещо много необичайно - да усещам мириса на топлината. P.S. Син-естезия - буквално може би се превежда съчетаване на възприятията, усещанията ...

Аз малко ще се повторя, защото имахме една подобна тема и там писах нещо подобно. Все пак и много други хора са ми казвали същото, затова ще го споделя още веднъж. Аз не свързвам себе си с нито една от официално регистрираните религии, но може би, като родена и отрасла в България, най-близка усещам православната християнска църква. Въпреки това, всеки път когато вляза в храм, независимо дали православен или католически, а също съм влизала в арменска църква, винаги усещам едно спокойствие, едно силно положително енергийно излъчване, дотолкова, че когато се чувствам разстроена, разбалансирана, аз с удоволствие влизам в някоя църква, първо заставам точно в центъра, а после присядам тихичко някъде...

Здравей, Дафни! Ще се опитам да дам частичен отговор и от номерологична, и от астрологична гледна точка. По принцип до 27 год. възраст не е било желателно да се обвързваш по-сериозно (независимо дали без или с брак). Този период от живота ти (от 0 до 27г.) се е характеризирал с развитие на творческите ти стремежи и чувството за лична инициатива; многобройни приятелства; но и опасност от разпиляване и нестабилност, а понякога трудности в изразяването и контактите. От 27 до 35 - ще се появят условия за постигане на самостоятелност; могат да се очакват благоприятни ситуации или неочаквани срещи, но и неравномерен ритъм; също чести проблеми с околните, поради недобра комуникативност; препоръка - да се избягват чисто материалните цели. За астролог. анализ са ми необходими място и час на раждане, но така най-общо мога да кажа, че да, наистина има индикации за трудности с връзките и брака (най-вероятно имаш квадратура Венера/Марс и опозиция Венера/Уран). Сега много е важно кое как е разположено в домовете, но все пак за мен много по-категорична индикация за сериозна промяна в брака (примерно развод) е една квадратура Венера/Уран, която при теб липсва. По тези данни - толкова. За номерологията ми е нужно и име, а за астрологията, както казах място на раждане и час.

Че какво лошо е написал Орлин - в градовете, като няма човек друга възможност, точно това може да прави. Аз също обичам да излизам на балкона (южен е ) сутрин, дишам, радвам се на слънцето, радвам се на цветята си и наистина се успокоявам и зареждам с енергия; а и когато имахме котка, тя наистина ми създаваше проблеми като вървеше по перваза (2см широк) и .... после трябваше да си я искам от комшиите, защото аз не можех като нея Това, което описва Донка също съм го правила и е чудесно, но ми се случва рядко, защото ме домързява . А и сега живея в центъра, където сградите ми идват малко в повече, дървета има, но няма зелени полянки. Слава Богу няма да е за дълго, надявам се още тази година да се пренесем близо до реката, че центърът нещо не ми понася с това стълпотворение от хора и сгради. Тук ми прави впечатление нещо, което дори ме смущава. Хората, които по някакъв начин са ангажирани със занимания с прана доста енергично се отграничават от другите подобни методи, като рейки например. Биха ли ми обяснили защо? На тях някак им става обидно, когато някой каже, че праната приличала или е много подобна на нещо друго. Моите убеждения са, че нещата са такива, каквито са и няма да се променят ни най-малко от това, че ние ги наричаме по различен начин: чи, прана, ки, рей-ки или нещо друго с по-български корен, примерно енергия, лъчи и др.п.

А на мен ми се струва, че въпросите на Донка са съвсем резонни. Предположенията УЖ ни помагат да се ориентираме по-лесно и бързо в живота - било то спрямо обстоятелства, било спрямо хора ... но на практика точно тези предположения ни носят най-големите заблуди и на практика дезориентация. Защото много често нещата не са такива, каквито са ни изглеждали, на каквито са ни заприличали, по-точно на каквито ние сме ги оприличили. Ако се вгледаме внимателно и без предубеждения, се оказва, че действителността е доста по-различна от това, което ни се е струвало от начало. Всичко около нас е многопластово и предположенията най-често способстват да се плъзгаме по повърхността на нещата или обратно "да търсим под вола теле".... За съжаление цялата ни култура - възпитанието, обучението в училищата, науката дори и т.н. ни карат да живеем и разсъждаваме на базата на предположения. Почти всяка научна теория се изгражда по този именно начин: "Да допуснем това и това." и след това започват да се търсят под дърво и камък доказателства; понякога намереното води и до опровержение на теорията. Но следващата, която ще я замести, се прави по същия начин. И най-интересното за мен е, че това се счита от хората за много научно. Моето мнение е, че по този начин може и да се достигне до определени знания, но определено това не е най-прекият път; а за достигане на мъдрост и дума не може да става.

Олеле, mvm, направо се изненадах от това твое изявление! Нужно ли е хората да се стремят да имат пороци?! Да, не ям месо, не пуша, не пия и т.н., че и много по-странни неща (според средностатистическите разбирания) не правя - примерно не купувам букети, а предпочитам да подаря цвете в саксия, защото никак не ми е приятно да гледам, как бавно умират цветята във вазата и др.п. И сега какво - възкликваш: "Боже!", класифицираш ме в графа "Откачалки" и спираме да си общуваме тук във форума, щото може да се окаже заразно За твое успокоение имам пороци - до сега не съм видяла човек съвсем без никакъв порок; дори на карти играя , вярно предпочитам чист бридж и нямам никакво привличане къмто хазарта, независимо дали е във вид на игра на карти или нещо друго, ама това последното май трябваше да си го премълча, че още по-сигурно се закотвям при "Откачалките"

Хм, доколкото аз съм запозната, проблемът при провеждане на такива сравнителни изследвания при хомеопатията е точно като при астрологията - в смисъл: много е трудно да се състави такава контролна група. При хомеопатията важен е не само признакът/проявата на болестта - примерно хрема - но и човекът, който го проявява. Освен това и хремата е различна - със запушен нос или с обилен, но отделящ се секрет, с течни секрети или с гъсти секрети, с прозрачни, бели, жълти или зелени секрети и т.н. Но дори и признакът/симптомът да е абсолютно еднакъв, пак за различните хора се предписва различно вещество и с различна потенция. Не съм особено посветена в материята на хомеопатията, обаче когато назначаваха лечението на дъщеря ми, макар че беше на по-малко от годинка и не можеше да говори, първоначално обстойно разгледахме цвета на кожата, очите, косата, има ли бемки, вида на тялото, има ли апетит, как се храни и как отделя, предпочитанията към храни, бързо ли заспива, как спи, колко, след това преминахме към по-психологически аспекти от нейния характер - например дали е упорита, общителна ли е, доверчива ли е, привързва ли се лесно и към кой е по-привързана (по едно време интервюто ми заприлича на такова за определене на вида конституция на човешкото тяло); после за заболяването какво, кога, как протича, как сме я лекували ... и т.н. до безкрай. Знаех, че лечението е строго индивидуално, но чак ми се видяха в повече тези въпроси. Резултатът обаче си заслужаваше. А и примерът с моята съвсем малка дъщеря (на около годинка), която въобще не разбираше какво става, освен че й давам от време на време една леко сладичка водичка в лъжичка и нашия (на мен и на баща й) скептицизъм, че тези три вида грахулки, които да разтваряме и да й даваме по определена схема, едва ли ще помогнат (правехме го, защото бяхме опитали всичко друго), са един приличен контрапункт на идеята за плацебо-ефекта. Един пример: ако за някой с хрема е подходящо и приема за няколко дена Allium cepa 9ch, препаратът ще му помогне. На други хора с хрема обаче няма да помогне. Просто е прекалено индивидуално и е нормално да е така.

По принцип съм съгласна с въпросите на Орлин. Обаче ако преди 100 години при теб беше дошъл някой с едно CD в ръката, на което е записан текста на гьотевия "Фауст" (ползвам примера от поста на късметче) и твърди, че това, което държи в ръцете си е едно към едно и дори по-трайно от един книжен екземпляр на Фауст, но нито си чувал, нито имате на разположение компютър, на който да проверите това негово твърдение, тогава ...? Няма да има емпирическо доказателство, че на CD-то действително е записан "Фауст" ли?