Диана Илиева

Да, Силве, страхотно е, удивително ... и аз като бяса просто нямам думи Ще си го запиша на някое много специално място!

Когато има точно съвпадение между числото на името и рожденното число човекът от една страна ще притежава точно определени черти и ще проявява определени качества, а други ще му липсват и ще му бъде трудно да ги развие у себе си. От друга страна обаче, такъв човек в очите на околните ще изглежда по-последователен в действията си и дори бих казала по-предсказуем като реакции, а и на самия себе си той ще изглежда "логичен" в държанието си. Докато човек, при когото имаме различни и несъвместими числа, той е склонен понякога да проявява черти на характера или въобще да реагира по начин, по който учудва не само всички наоколо, но дори и себе си, и които са в дисонанс или поне рязък контраст с останалите му качества и прояви. Тук бих искала да намеся и астрологията. Числата, застъпени в живота на всеки човек и вибрациите, които те носят, се съотнасят към вибрациите и на астрологичните знаци и оттам също би могло да идва хармонично или дисхармонично влияние - това обаче е добре да застъпим в отделна тема може би. Сега, що се отнася до промяната на имената на човек, тук нещата са по-сложни. Свеждането на името до едно число по принцип го правим за опростяване и за наше улеснение. В името всяка буква си има своето значение и приемайки едно чуждо фамилно име (дали бебе, дали омъжваща се жена, какъвто въпрос имаше по-нагоре в темата), това на практика означава, че се свързваме с вибрациите именно на тази фамилия и по този начин приемаме и част от фамилната/родовата карма. Това наистина е сложен въпрос. Не случайно в древността при някои народи не е имало фамилни имена, при други - фамилни имена е имало, но не са се използвали толкова често ... Също не случайно циганите купуват булката и тя тогава отива в техния род, по този начин се осигурява едно уравновесяване на нещата, на енергиите - едните дават пари, а другите жена, която на практика плаща, като поема част от кармата на рода на съпруга си. И колкото е от по-добър род и по-красива, толкова е по-скъпа, защото (тъй като е нужно и да е девствена) това са предпоставки, че самата девойка е по-малко кармично обременена. Колкото до никовете тук или до приемането на псевдоним в артистичните среди например, това може да има и благоприятно въздействие върху живота на човека, стига новото име да е подбрано подходящо (за което е нужно: или мн. добра интуиция, или добри познания по нумерология ).

Ами не е точно така! Оля е права. Тя не е изброила всичко, но е дала част от значението на 5 и 8, като числа и от там заключението за тяхната "несъвместимост". Освен това "срещата" на числата 5 и 8 се счита за не особено благоприятна. Тълкува се като "възходи и спадове" или "финансови рискове, въпреки внезапните шансове" в зависимост от контекста. Друг е въпросът, че аз не съм особено съгласна с числените стойности, давани на буквите от Кирилицата. Съвсем скоро ще пусна едни материали по този въпрос, най-вероятно в отделна тема.

Аз бих казала, че не някои, ами всички различия са планирани и наистина именно те ни поставят на необходимото място - също както всички парченца на пъзела са различни и всяко от тях пасва само на неговото си място. След това обаче е хубаво да си представим пъзела като един калейдоскоп, който непрекъснато и последователно се променя; следователно и парченцата се променят, но това е вече друга тема. Да приемаш парченцата, които са по-близо или по-далече от теб, означава да приемаш цялото, да се чувстваш и ти част от това цяло. Иначе си (осъзнато или не) или доброкачествена, или злокачествена ракова клетка. Да се отъждествявам с другите парченца? - не е възможно според мен, а може и да влагаме различен смисъл в думата "отъждествявам се". За мен от математическа гледна точка "тъждественост" означава безусловна еднаквост, безусловно равенство.

Аз до сега не съм се включвала в тази тема, защото според мен пряка връзка между хомосексуалността и морала няма и няма как да има, още повече че моралът е нестационарна величина, т.е променлива във времето. Между другото ми прави впечатление, че истинските хомосексуални хора не парадират с това. И бих искала да попитам - на тях самите прави ли им впечатление, че разни хетеросексуални личности, като Азис или "паркетния лъв" Минчев станаха интересни и се наложиха в публичното пространство, именно яхнали гребена на тяхната вълна?

Тук може би е уместно да направим разграничение: - при един действително 100% толерантен човек няма никаква възможност той да е нетолерантен, просто 0% вероятност; - при един реално толерантен човек, който в никакъв случай не е идеален, разбира се, ще възникват ситуации, при които, въпреки дотатъчно високото ниво на неговата толерантност, той все пак ще проявява нетолерантност и тогава (без да се възмущава ) е нужно да си даде сметка за своето поведение. Да, съгласна съм - война със самата идея за войната действително е много лошо състояние. Не съм съгласна само с последното изречение. То по принцип като конструкция е вярно, единствено недоуточнено остава що е то "смисъл на войнстването". Именно тук е въпросът - има ли смисъл войнстването и в какво се състои той. Точно това беше заложено и в моя предишен пост, че съм неудовлетворена от различните философски трактовки на смисъла на войнстването.

A, много интересна игра на думи се е получила :"Изборът на мира пред войната е враждебен."! Срещала съм подобно твърдение в някои философски разработки и доста съм мислила върху него. Но за съжаление повечето аргументи "за" бяха в стила "целта оправдава средствата". Selsal, би ли изложил твоите аргументи? П.П. Май излизаме от темата, ако модераторът прецени, нека ги прехвърли в подходяща такава или да отворим нова, започваща с последния абзац от постинга на selsal, ако и той е съгласен.

Абсолютно всяко наше действие, както и всяко бездействие Е съдбоносно - не само писането/четенето в този или друг форум, но и почесването по носа дори . Суетата прелива отвсякъде, най-много за съжаление в реалния живот. Дори бих казала, че общественото мнение се опитва да ни притиска да бъдем суетни. Тук, във форумите, повече хора (пак не всички), може би точно поради индиректното общуване, си позволяват да бъдат себе си. Аз също мисля, че Мона е права, но тя никъде не е уточнила, че не се отнася и до виртуалния свят. Ти защо смяташ така Дина?

Кристияне, това което пишеш е много интересно. Аз също мисля, че първоначално потомството не се е създавало със секс. Това и според мен е започнало да става след "грехопадението". Мога да допусна и че първата функция на секса е удоволствието, а размножаването е вторична такава. Обаче кога в такъв случай се е появил секса според теб? Колкото до природата - не съм ботаник/зоолог, но и да има такива растения или животни, които да правят секс за удоволствие, то те никак не са много. Дори напротив - за по-голямата част от флората и фауната периодите на оплождане при растенията и съешаване при животните са доста кратки; през останалото време не правят секс. А последния абзац ме накара да се замисля. Разсъжденията в тази насока според мен биха били много ценни и полезни. Ако ти се струва, че се излиза извън рамките на тази тема, може би да се отвори нова, която да осветли това, което си загатнал ...

А възможно ли е обратно - тъй като се опитваш да промениш поведението си, да бъдеш по-спокоен и умерен и поради това не изразяваш всички емоции в будно състояние, затова "се налага" да ги изразиш в съня си, чрез бълнуване?

Какво означава "нелеп случай" - нещо, което 1. е станало случайно и 2. е несправедливо/незаслужено? За мен случайности няма как да има. Ако има, ще ми е интересно, как се появяват тия случайности на бял свят - кой ги поражда и на какъв принцип.

Да, исках да наблегна именно на това, че ако сме склонни да "повредим" по някакъв начин своята нишка (т.е живот/съдба), с това можем да "повредим" целия голям килим. Т.е хубаво е да си даваме сметка, че искаме или не искаме, сме обвързани с много други хора и с техните съдби, както и със съдбата на планетата въобще; че всяко наше действие или бездействие се отразява и се усеща/дава резонанс на целия килим. В това лично аз не виждам никакво криене зад групата, ами една още по-голяма отговорност, не само пред себе си, но и пред цялото. Криене зад групата бих нарекла това:"Аз правя с моята индивидуална съдба каквото си поискам; хубаво или лошо, какво от това, нали това си е моята лична съдба, нали аз сам(а) си нося кръста; а килима си е достатъчно голям и здрав, независимо какво правя аз."

aorhama

Аз смятам, че точно форматът е неудачен. Иначе всички участници в предаването - като се започне от сценаристите, минем през младите таланти, журито и стигнем до водещите си вършат работата, стараят се, кой колкото може и бих казала, че общо взето добре се справят. Но ... не знам, кой е измислил шоуто, със сигурност обаче не е бил музикален продуцент. Бил е телевизионен продуцент. Аз мисля и не се сещам за някой дори много талантлив, световноизвестен певец, който да се справя еднакво добре с поп, джаз, латино, чалга ... само дето някоя ария няма да ги накарат да изпеят. Всеки певец има характерен глас, характерно интониране, свой си темперамент и т.н. вкл. черти на характера, които го правят подходящ за точно определен вид и стил музика/пеене, хайде да не е един, нека да са няколко вида, но не и така, както е в шоуто. Нужно ли е музикалният идол да е пенкилер, да може от всичко на едно добро ниво?! Но добро ниво, не значи супер ниво, следователно излъченият победител няма да е суперталант, ами по-скоро ще е на средно ниво в повечето стилове и едва ли ще се превърне след предаването в идол. Не съм се интересувала, но тъй като в други държави това шоу върви по-отдавна, някой от вече обявените "идоли", утвърдил ли се е като талантлив певец или след първия спонсориран албум потъва в неизвестност? Как намирате Невена, малко след като отшумя еуфорията от финала на предишния Мюзик айдъл? Ако действително искат да открият млади таланти, по-удачно според мен е журито или въобще компетенти в тази сфера хора да подберат младежи с добри гласове, с харизма, после да "открият" техните силни страни и през всичките седмици и месеци на предаването с помощта на вокални педагози, ментори, хореографи и въобще цял екип помощници, да развиват и шлифоват всеки младеж точно в този стил музика, който е най-подходящ за него - така може и да се появи някой поп, джаз, метъл и т.н. идол, иначе - едва ли. Обаче на публиката ще й е скучно и предаването няма да се гледа. А те нещата са си чисто комерсиални - на всички им е ясно, че не се търси и съответно няма да се намери никакъв идол. Основната идея е да става шоу за публиката, за да се привлекат максимален брой рекламодатели. На журито, на музикантите, въобще на оператори, стилисти и т.н. ще им платят хонорар. Само младежите остават употребени според мен, а като виждам как се вълнуват, надяват ... тъжно е.

А аз много пъти съм оставала очарована! Ето нещо още по-старо, но също много стойностно според мен.

Учителят е правел много щателни проучвания на хората (в случая - на главите им) в цяла България, мерил, чертал, сравнявал, изследвал ... Срещала съм това в много източници за него. Сигурно е човекът с най-голямата база данни в България в сферата на френологията.

Здравей, selsal! Попитах, защото за мен "изтриване на кармата" е едно невъзможно словосъчетание, нещо като оксиморон; позачетох се по-нагоре в по-предните постове и не видях никъде да се е говорило за това. Твоето обяснение в този пост също ме хвърля в недоумение. Какво имаш предвид с това "ежедневно човешко деяние"? Не разбирам дадения пример с форумното общуване. Каква е връзката с това, че във форумите не се получавали "цялостни и разгърнати разговори" (според теб - за мен има доста добре разгърнати и стойностни теми)? Какво да разбираме под "отказ от последователна линия на изложение"? - това предполага, че сме сигурни, какви са мотивите и възможностите на автора на това изложение. Освен това, когато имаме форум, а не конвенционален диалог между двама души, е нормално да има накъсване на "разговора" - дори на живо, ако разговарят не двама, а повечко хора, пак се наблюдава същия ефект или ако искаш дефект . Също така да се етикира нечий мотив като "конформистко оправдание", си е вид манипулация. ----- Мотивите да бъда модератор съм изложила на друго място и пред други хора, важно ли е това за теб и точно в тази тема ли държиш да ги опиша?

Кой/къде говори за "изтриване на карма"?

Да, изтегли си от spiralata.net, която искаш книга на Р. Бах.

Ох, Орлин така ни е заковал с тази класификация. Ами то всеки човек, дори и тук например във всяко изказване във форумите на който и да било от нас, веднага мога да му поставя "диагнозата" какви отклонения или изкривявания проявява (и на себе си включително ). Но колкото и да не ми се иска, точно така си стоят нещата в действителност. За да не проявяваме никакви отклонения и изкривявания, е нужно твърдо да държим средния път, но не е лесно. Аз единствено имам някакви възражения относно: Според мен вземането на решения, осланяйки се само на логиката и пълно пренебрегване на емоциите .... хм, най-малкото ще ни лиши от интуицията, особено, ако се налага да вземем решение, а имаме малко или поне недостатъчно факти под ръка. А това, което казва Атлантида, за ожесточената съпротива на хората, ако само им намекнеш, че нещо възприемат неточно или едностранчиво, си е съвсем така. Нали всеки ден работя с хора - дали го показват по-явно или по-прикрито, но всеки се чувства едноличен собственик на обективната истина . Най-интересното е, че дори когато за нещо все пак каже "Не знам, не съм сигурен", затова пък е абсолютно сигурен, че и другите няма от къде да са сигурни

Ами не бих казала "кой ти прави съдбата", защото тя съдбата е така да се каже "направена", просто я има. Самият факт, че съм дошла тук на Земята, означава, че аз съм приела една определена съдба, която е едно незначително влакънце от общата съдба на човечеството, преплетена като нишки на суперсложен килим. Тази обща съдба съществува; трудно е да се каже, че сега се прави от някой, защото не може да се говори за бъдеще, минало или настояще; още по-трудно е да се каже, че ти именно си я правиш. Ако приемем, че ти си правиш съдбата, защо тогава още от раждането си ти имаш точно такива линийки на ръцете, а не други? Вярно, когато човек съзнателно или не, но проявява силно желание и воля за промяна в определена насока, някои от линийките могат да се променят, но не прекалено кардинално и далеч не всички... По принцип, колкото един човек е на по-високо еволюционно ниво, толкова повече той притежава т.нар. реализационна власт - т.е на него са му подвластни една част от събитията, той е способен да предизвика или отмени едно или друго събитие (да наблегна, че далеч не всички събития). Такъв човек би трябвало да е развил и напълно овладял своето каузално тяло (няма да се впускам в обяснения, някъде точно във форум Езотерика коментирахме за телата) и именно от своята висота на съзнание няма да е склонен да си играе игрички и да експериментира с нещо толкова отговорно, като нашата обща съдба - щото съдбата, колкото и да не им се иска на много хора, си е обща, а не индивидуална.

При едни мои познати го имаше същия проблем, който продължи дори в пубертета. Когато даваха на момичето успокоителни лекарства нощното напикаване се овладяваше, като спираха лекарствата - пак започваше. Проблемите им бяха сходни - от малко бабата и дядото на детето му се сърдеха (и на майка му също), че го е кръстила Диана, а не точно на името на баба си - не се сещам точно, примерно Донка. Непрекъснато му го натякваха, дори са му казвали, че то не е тяхно внуче. И това всеки ден - двете семейства живееха в два апартамента една до друга вратите. По тази причина второто им дете, макар пак момиче, майката се съгласила да го кръстят дословно на свекър си Борис - Борислава. Проблеми в семейството също имаше - силно ревнив татко, който освен освен психическия тормоз си позволява от време на време и физически тормоз на майката, дори пред децата. Проблемът се разреши автоматично след развода им и преместването на майката с децата да живеят далеч в друг квартал при нейните родители. Като я срещнах, каза, че и без успокоителни нощните проблеми са престанали.

Ха, така, хвърля му се един хубав бой значи Благодаря, много ме заинтригува и ми се струва, че все още имаме неизпредени вълнени влакна при бабата на моя съпруг, така че лятото ще си направя една собствена импровизация от плъст , че нали знаеш, че и аз съм изкушена от изобразителното изкуство. Голямата дъщеря и тя сигурно ще удари едно рамо в оформлението, нея много я бива в декорациите. Само боички се чудя от къде ще намеря, трябва да е сигурно боя за прежди, ама има ли все още някъде да се продават? А като е готово, после какво: суши се и как ще се опъне, върху рамка ли или върху някаква твърда основа?

Инче, ама тези неща тъкани ли са или по друг начин са скрепени влакната? Много е интересно, някои от нещата ме грабнаха много!

Верно ли? Това много малко хора го могат, а който го може, избягва да го прави.