Диана Илиева

Така е, получва се объркване; а и всяка дума/понятие неминуемо "орязва" малко или много назованото. В някои езици има по няколко думи за любов - например в гръцкия: ерос, агапе и т.н. Имаме си и тук една подобна тема, не се сещам точно - примерно "Каква е разликата между любов и обич?". Или наричаме едното Любов, а другото любов ... Любовта към мъж казваш - а аз защо ли съм съгласна с maggee, didi_ts и с теб едновременно? Вие казвате едно и също, просто погледното от друг ъгъл и изречено с различен темперамент

Aз си мисля, че истинската Любов е състояние на духа, а не едно конкретно изживяване. П.П. Това обаче май не се включва в средностатистическите разбирания за любовта.

До тук всичко е точно. Тук вече логиката куца, дори си противоречиш с по-ранното си изказване: Съгласна съм обаче, че фантазията (по твоите трактовки) би могла да помогне да се преодолее комплекса за малоценност. Интересно е, че никой не е отговорил на въпроса, който зададох малко по-рано: Все пак темата е Кой човек е смел?

А не е ли обратно - всяка мисъл, чувство, настроение предизвиква съответната физиология?

Митът за Прометей.

Да, mvm, и аз мисля, че selsal добре е обяснил за фантазма, особено в последния си пост. Съгласна съм по принцип и с този абзац: Само не ми стана ясно, защо "чувството за малоценност иде от усещането за липсата на фантазия". Тук определено също е прав: Но по-нагоре в темата, аз говорех за идеал все пак, а не за мислене или за постъпки. И накрая един въпрос: Смел човек ли е според вас сегашният Далай Лама?

Това не е вярно.

На мен много ми харесва това - класове по дисциплини. Донче, би ли обяснила как става на практика - например по какви учебници се работи, след като децата напредват по различен начин? Моите идеи са училището до 7 клас да е целодневно, като следобед се отделят повече часове за спорт, изкуства, практически упражнения сред природата и разбира се упражнения или самоподготовка по различните учебни дисциплини. На децата да се предлага здравословна храна (обяд + закуски). Класовете по-добре по дисциплини и с не повече от 12 деца, като при заниманията по изкуствата броя ученици на 1 учител да става поне наполовина. Училищният двор да е добре озеленен и да има по възможност малка зеленчукова (а защо не и малка оранжерия към нея) и овощна градина, където могат да се провеждат част от часовете по природознание. Децата също могат да се включат в грижите за декоративните и зеленчукови/овощни площи. Паневритмия, медитация, добре подбрани концерти, изложби, психология, особено що се отнася до себепознание и взаимоотношения и т.н. и т.н. - разбира се всичко съобразено с възрастта и поднесено по подходящ начин.

Възможно е това да води човекът срещу теб до усещането, че навлизаш или опитваш да навлезеш в личното му пространство; че се опитваш да се доближиш прекалено много до него, дотолкова, че на него да не му е комфортно. Всеки има различно по големина лично пространство, т.е различна граница, затова с някои се получава, с други - не.

Вчера или/!/ по-предните дни си мислех отново за ония картини, които в зависимост от ъгъла, под който ги гледаш разкриват съвсем различно видимо. Изглежда/?!/ човек избира/?!/ "или/или", поради невъзможността/?!/ да обхване "и/и". shelter, право в десятката!

Да, проблемът е в обществото ни като цяло. Защо се чудим какво ставало в училище?! Ами каквото става навсякъде, това става и в училище. Посред бял ден на улицата става някакво престъпление. Има достатъчно присъстващи, очевидци, част от които стоят и гледат сеир, а останалата част са забили поглед в земята и бързат да се изнесат от мястото на престъплението - никой не се намесва, дори с едно безплатно позвъняване на 166 (иначе в България имаме повече GSM-и на глава от населението отколкото в много други по-развити държави). Шофьор неволно блъска човек, спира за момент, установява, че е жив и така да се каже не е много зле и ... го оставя на пътя и си продължава спокойно. Да изброявам ли още? Само като си помисля за изгорелия наскоро влак .... Ами тези деца са израстнали и възпитани именно в тази среда, от тези същите хора. Аз не съм съгласна с много неща - не само в образованието, но и в здравеопазването например, и в правораздаването, който е по-навътре в нещата едва ли одобрява реформите в която и да било сфера - отбрана, МВР, земеделие, ... И лечението, като всяко добро лечение, е нужно да е комплексно. За съжаление няма да стане и толкова бързо, колкото ни се иска, но ако всеки от нас допринесе дори с една мъничка частица за нещо, за което би могъл, ако поне изправи собствените си погрешки и отгледа добре децата си ... нещата ще започнат да се получават. И не само в българското училище, ами въобще в обществото, а следователно и в държавата.

Здравейте! Снощи късно съставих вашата карта и така на прима виста мога да кажа, че наистина няма да ви е много лесно в този живот. Ще се постарая да направя по-сериозен и по-подробен коментар, като включа и нумерологията, но за това ще ми е нужно малко време (примерно в неделя съм по-свободна). Ще изпратя моите заключения на лични съобщения. Поздрави!

Не, не, не си ме разбрала добре - отговорът ми беше в смисъл, че с тези красиви снимки просто ме изкушаваш да отида и да ги видя на живо, да им се полюбувам ... А последния абзац вече беше размишления как може да се размножи тази красота; за съжаление ми се струва, че е така, както написах. И аз си мисля като теб, че няма да се получи такава "магия", ако беше в саксия ... Камъчно цвете - хубаво име си му дала!

Ох, ще ме накараш да прескоча пак до там Признавам, че харесвам и дърветата, и храстите, но цветята определено са ми най-любими. А за размножаването мисля, че си права - той, силивряка, май най-лесно се размножава по вегетативен начин, чрез разделяне на розетките; щом цъфти в края на пролетта/началото на лятото, значи разделянето е най-добре да стане есента. Ама нали е защитен вид

Maggее, благодаря ти за информацията! Ще проверя твоите наблюдения и в моята база данни, ще бъде интересно да се проследи. Въпреки че допускам да има различни съотношения при различните хора - имам предвид, че за някои хора определено събитие има едно значение и смисъл, а при други хора - по-различно значение...

A, Силве, сега чак отворих снимките - супер са, наистина съвсем бели цветове! Thanks! И като знам, че сме ходили няколко дни точно в този район, разгледахме пещерите, триградското ждрело - къде съм бляла и не съм ги видяла . В същност по кое време на годината цъфти, че аз честно казано не съм на ясно - пролетта ли или лятото? Ние си направихме една екскурзийка до тези места преди 2-3 години някъде около 24май.

Aтлантида, същите изследвания са правени и с растения. Резултатът надхвърля многократно очакванията. най-добри резултати мисля бяха дали "Музика на водата" от Хендел, някои произведения на Чайковски и др. В някои оранжерии в Холандия музикалната уредба вече е едно от необходимите съоръжения за доброто развитие, респ. производителност; освен това, се оказало, че растенията и по-малко боледуват и така се спестява от прилагането на препарати за растителна защита

Aтлантида, много ми е познато това, но мога да предложа доста лесно решение. Бих ви посъветвала първо да си засадите няколко храста и/или по-високи многогодишни цветя (все пак храстите са по-добрия вариант, особено ако са вечно зелени). Още същата пролет или дори на следващата си засадете и една или няколко малки фиданки (с височината на останалата растителност) на дървета, които ще разположите между храстите. Спазвайте препоръката разстоянието между дърветата да бъде най-малко 5м. Имайки това предвид, може да предвидите разположението на групички само от по няколко храста там, където бихте искали да има и дърво. Също така, нека храстите да бъдат такива, че да се развиват нормално и на полусенчесто място, защото дървото след известно време ще порастне доста - например еонимус японика, лоницера, спирея, махония, котонеастър и др.п. Успех!

Много ми харесаха някои неща, писани в тази тема: Станимир: borislavil: Станимир: aorhama:

Благодаря на albatross_bg за пост №23 - просто е обяснил по-добре от мен това, което аз исках да попитам От всичко писано до тук, на мен лично ми правят впечатление две неща. Едното е, че сме склонни да делим нещата на големи и малки или съществени и несъществени. Много хора казаха: "Аз съществените неща спазвам на 100%, а другите, несъществените нямат значение." Не мисля така. Оставям настрана въпросът, дали наистина съумяват да спазват "съществените" неща или просто се изхвърлят (didi_ts много добре го е казала в пост №20). Но от друга страна кое е важно/съществено и кое е дреболия/несъществено е много относително, а мен животът ме е убедил, че няма дребни и несъществени неща - всичко ни се отразява, доста често по невидим и непряк начин, понякога не веднага, но абсолютно всяко нещо е свързано и води (да не кажа влачи след себе си) до друго нещо ... дори това какво ядем, как спим и т.н. Изкушавам се да използвам като аргумент един пост на Добромир от друга тема: Второто е рефренът "Бъди себе си!". Ами да, добре звучи, особено написано в ученически лексикон, обаче ... Какво точно означава? Някой замисля ли се? Да бъдеш себе си, това на първо място означава много добре да познаваш себе си! Едва след това можеш да бъдеш наистина себе си. Ако искаш. Защото като познаеш себе си, може вече и да не гориш от желание да бъдеш себе си, а да се усили стремежът да се промениш ... Имахме тук една тема за себепознанието ... и май-май в нея стигнахме до извода, че това не ни е от най-силните страни. За сега.

Ето го отговора По - добре от това не мога да го кажа В някои учения това се нарича слово "Рема". Поздрави + приятен и вълшебен ден от мен Но, Fut, ето това, което пишеш, а и някои постове по-горе - все са в сферата на добрите пожелания или в смисъл - да, добре е именно това да правим. Аз не попитах това. Разбира се, че е хубаво човек да живее своите убеждения и идеали, да ги прилага плътно в живота си. Въпросът ми беше успявате ли и ако да, как? Ще дам един елементарен пример, защото като кажем идеали, всеки си мисли за кой знае какви сериозни и възвишени неща, но то и съвсем дребните и ежедневни неща си имат своето значение. Аз съм убедена, че е добре да си лягам не по-късно от 22.00 часа, обаче не го спазвам; за известно време го правя, но много по-често се оттеглям в кревата поне 2 часа след това. Това означава, че не живея според своите убеждения. А както казва Донка, това ми убеждение дори не е чисто теоретично - т.е лягала съм си през известни периоди от време около 22.00часа и ми се е отразявало добре.

Здравейте, приятели! Пролет е! Природата около нас се събужда. Всички дървета и храсти са облекли свежозелени дрешки, по полянките греят жълти глухарчета, розоволилави великденчета, нацъфтели са люляци, кестени... Как е при вас - има ли нещо хубаво в градинката до блока или къщата на улицата, където живеете? Или се валят найлонови торбички и други отпадъци? Отварям тази тема, защото съм убедена, че всеки от нас може и е нужно да вземе участие в почистването и озеленяването поне на района, където живее или където работи. Иначе съвсем бездушно гледаме унилия бетонен и мръсен пейзаж и се задоволяваме с това да се възмущаваме, как общината не я е грижа за обществените градинки и за благоустрояването въобще. Не е толкова трудно да направим няколко квадратни метра приятен зелен оазис за нас и за другите; а и току виж заразим още някой с нашия ентусиазъм. Бих искала в тази тема всеки да сподели какво е направил или какво иска да направи. Бихме могли да си даваме един на друг съвети кое, как, кога, от къде ... Лично аз се занимавам професионално с озеленяване и с удоволствие бих дала конкретни отговори на всеки, който се интересува какво и как би могъл да направи в своята или в близката обществена градинка. За обществените градинки бих искала да напомня, че дори и вече мъртво/изсъхнало дърво се премахва само след изрично разрешение от общината; за малки зелени инициативи разрешение не е необходимо (особено във вече изградени в чисто строително отношение) градинки; ако искате вие да създадете нова тротоарна или междублокова градинка, също е необходимо съгласуване с общината, но формалностите са минимални. В момента времето е вече достатъчно топло и (тук Максим ще каже с точност ) вече няма опасност от слани, така че спокойно може да засявате семенца и от най-топлолюбивите цветя. Направете директен посев (вече няма нужда от правене на разсади, а и така цветята ви ще цъфнат по-бързо), като спазвате следното правило - дълбочината на засяване не бива да превишава три пъти най-големия размер на семенцето. Полейте обилно в началото и после поддържайте равномерна влажност - в момента и природата ни помага с честите превалявания. Обикновено на пакетчетата със семена има указания поне за схемата на разсаждане (разстоянията между отделните растения) - при директния посев се постарайте да спазите тази схема; ако семнцата са много дребни, ще ви е трудно, но дори и да ги пуснете по-нагъсто, после ще проскубете излишните растения. Точно сега е най-подходящия момент и за засяването на трева - имайте предвид посевната норма 25-30гр/кв.м. За обществена градинка на слънчево място можете да си купите и обикновен пасищен райграс, който по принцип е по-евтин. Тревните смеси са по-добри, но и по-скъпи. Ако градинката обаче е засенчена (примерно от северната страна на висока сграда), тогава непременно си купете тревна смес за полусенчест терен, в която преобладава като състав не райграса, ами власатката. За дървета и декоративни храсти взети от традиционните разсадници вече е късно, но и в България вече лесно може да се намери контейнерна растителност, която е с целогодишно засаждане. Малко по-скъпо е, особено ако искате растението да е по-големичко, но затова пък прихващаемостта е много голяма, хайде да не е 100%, но 99% . Разпитайте в магазина или градинския център растението (според вида и сорта) какво място предпочита, колко бързо расте и до какви максимални размери достига. Имайте пред вид, че повечето дървета стават твърде големи и ако ги садите в близост до сграда, нужно е да оставите най-малко 2м разстояние до нея. Спирам до тук, за да не ставам досадна. А и най-важното е да си развихрите фантазията - някой интересен камък, някое старо счупено гърне и др.п. могат да се превърнат в чудесен акцент на вашата градинка. Доставете радост - на себе си, на другите, на природата ...

Да, точно и само за идеалите мога да кажа, че се вместват в черно/бялото виждане. Идеалите - те са толкова високо, че ние само се стремим към тях и все не можем да ги постигнем на 100%. Ако идеалът не е истински, искрящо бял, то какъв идеал е това?! Иначе във всеки реално толерантен човек, разбира се, че има определена нетолерантност. А това, понякога да бъдеш нетолерантен, не бих определила като "истинско изискване" към високото ниво на толерантност, а като неизбежност в нашето несъвършено съществуване. В такъв случай, аз съм не просто нетолерантен човек, ами доста нетолерантен , защото наистина не виждам смисъл в доста неща, които май-май са все човешки творения - едно от тях, вече казах, е войната (нито съм съгласна, че всеки смел човек е войнствен), друго е например суетата ... Станимире, какво искаше да кажеш с този пост?

Здравейте! Направи ми впечатление този пост от една друга тема и се замислих ... Наистина, всеки от нас има свои: мироглед, съвкупност от ценности, идеи, идеали; всеки за себе си е убеден, как би било добре да живее, кое е полезно, а кое - не и т.н. НО! Спазвате ли и прилагате ли реално в живота си всичко това, което знаете чисто теоретично? Аз за себе си мога да кажа, че ми се случва да правя компромиси - е, далеч не с всичко, има принципи, от които много трудно бих отстъпила. Но за други неща - например що се отнася до собствения ми здравословен начин на живот - там съм на приливи и отливи, ту започвам по-старателно да прилагам това, за което съм убедена, че е добре да правя, ту ме домързява ... и въобще някак не ми се получава "от само себе си", както се твърди в горния цитат. А вие какво ще кажете? Ако успявате да прилагате в реалния живот всички ваши духовни убеждения, за мен ще е полезно да споделите как.

А, рекламата определено ни влиза под кожата, дори и да я игнорираме. Тя ни действа изключително на емоционално ниво - дори и тогава, когато уж е икономическа, тя на практика пак подръпва емоционалните ни струни. Мисля, че по-възрастното поколение е малко по-неподатливо на рекламите (все пак през последните години ни залива такова огромно количество реклами) и по не им вярва, докато децата ни ... са буквално пропити с тях. Аз лично харесвам, когато в рекламите има някаква интересна идея, особено ако е предадена по един въздействащ начин, като примера, който е дала Мона. Другият тип реклами, които ми харесват са тези, при които има някаква остроумна закачка, някаква хрумка, но интелигентно поднесена ... в момента не се сещам да дам подходящ пример, защото са сравнително малко. Не са ми приятни силно натрапчивите реклами, тези в еснафски стил (повечето за прахове за пране, омекотители, кафета и др.), а има някои, които са с такива негативни идеи и внушения, че се чудя тези от СЕМ, по каква причина не реагират. В същност ясно ми е по каква.