Диана Илиева

Орлине, абсолютно си прав. Аз в момента се намирам точно в такова състояние - моите две дъщери вече от няколко години ми казват в прав текст: "Мамо, ние защо сме по-различни от другите деца?" За съжаление и другото го има - по-голямата ми дъщеря например беше ритната в окото от момче от техния клас, реакцията му била смях и коментар "Ех, колко яко я цапнах точно по окото!", тя се превила от болка, други деца също се засмели, останалите се правели, че не виждат какво става и само едно момиче я хванало под ръка и я завело в лекарския кабинет. При разговор при директора родителите (бяха ги повикали не само заради случая с дъщеря ми, но и заради умишлено потрошени столове и други подобни) защитаваха тезата, че е станало случайно или евентуално тя го била дразнела; коментарът на класната, че дъщеря ми е най-кроткото дете в класа въобще не ги впечатли. Тук е мястото да спомена, че децата са така да се каже подбрани - само 2 паралелки от целия град, приети с изпит в Математическата гимназия след 4 клас. Какво ли става в другите училища, направо не ми се мисли! Може би наистина съм ги възпитала неадекватно на средата, в която ще са принудени да отцеляват, но все ми се струва, че така е по-добре за всички. Моите наблюдения обаче са, че напоследък се раждат деца, за които агресията е нещо непонятно. Малката ми дъщеря се доближава до този тип. Докато голямата е възпитана в дух на толерантност и т.н., на малката това й идва от вътре. Тя въпреки че (по нейна преценка и по преценка на останалите - деца, учители) е различна, почти не попада в конфликтни ситуации, а ако все пак попадне, успява много умело и незабележимо да уравновеси нещата. Има и друго - в нейните ръце цветята растат добре и се прихващат при разсаждане; обожава всякакви животни и е склонна да погали дори непознати и свирепи на вид кучета, които за моя изненада не реагират, когато тя посегне към тях и т.н. Според това, което си написал, може би тези деца имат някак по-изчистено подсъзнание ... не знам; обаче така се раждат. Имам познати, на които често виждам малката дъщеря; не зная каква точно диагноза й бяха поставили още от съвсем малка психиатри/психолози, но благодарение на грижите и вниманието на цялото семейство, детето ходи в обикновено училище - вече е 2 клас. То има чудесни, големи, кротки и лъчезарни очи (най-близки са до тези на иконите на св. Богородица). Още като съвсем малка усещаше чудесно излъчването на хората и този, който й хареса, макар и съвсем непознат, отива при него и започва да го гали по ръцете. В нейно присъствие е много трудно да се разсърдиш на някого ... Не знам, аз ли само забелязвам такива деца, нека и другите да кажат!

Да, и аз знам подобна "рецепта". На парче марля/тензух се намазва тънък слой мед, после върху него се поръсва сол, налага се върху местото на шипа, прикрепя се с бинт или каквото е подходящо и така се спи цяла нощ. На сутринта местото се измива. Само след няколко дни болката отшумява.

Би ли споделила накратко идеите на г-н Хелсинг? Заглавието на книгата е директно провокиращо, което лично мен не ме въодушевява особено , но не бих искала да подхождам с предубеждение към автора и творчеството му, защото това заглавие може да му е "пробутано" от маркетинговия отдел на издателя

Момент, може би е добре да се уточним какво разбираме под суета. Защото, това, което пише Силвето примерно, според мен не е суета: Ако на едно животно му е горещо, също ще отиде до най-близкото ручейче да пийне нещо студено; ако на растението му е горещо, също ще протегне коренчета още малко по-надолу, за повече хладина и влага ... При животните и растенията не съм наблюдавала суета - вършат всичко простичко и естествено, така и толкова, както и колкото им е нужно. Тези нашите човешки определения, че примерно пуякът бил суетен, след като разперва и тръска перушината, въртейки се около пуйките, според мен са далеч от истината. И още нещо - докъде стига желанието ни да бъдем примерно красиви (като признак на чувството ни за естетика и хармония) или каквито и да било други и откъде започва суетата според вас?

Aз не виждам противоречия. Джубран Халил Джубран ми е от любимите автори, имам няколко негови книги; илюстрациите му към тях (ако въобще мога така да се изразя) са вълшебни. За мен този, който проси милостиня от първия цитат, спокойно може да бъде безделникът - чужденец, който напуска шествието на живота. Колкото за последния абзац, то там авторът визира една друга категория хора, която не ми се впуска да обяснявам каква е ... Много е важно всичко да извършваме с любов. Имахме една много хубава тема тук по думи на Учителя, че всичко, направено без любов е престъпление. Сещам се, но не мога да цитирам, а ще перефразирам едни думи на Авесалом Подводни, че всичко от почистването и проветряването на стаите, печенето на баници, и т.н. до изпровождането на членове на семейството във външния свят може да се направи както на много ниско ниво, така и на много високо ниво и за това може да се напише направо цяла монография по приложна магия А иначе хората с протегната ръка пред НОИ наистина са факт; имаме вече т.нар. професия социално слаб. На мен обаче ми се струва, че просто е невъзможно човек нищо да не върши. Има ли някой, който да е в състояние нищо, ама съвсем нищо да няма желание да прави? Аз дори като отидем на почивка, винаги си нося книги, музика, пособия за някое хоби, спорт, дори неща, които съм искала да свърша и все не съм намирала време преди това. Не случайно повечето наследници на богати фамилии, на които не им се налага да се трудят, за да осигурят материални средства за себе си и семейството, основават фондации с идеална цел, започват да развиват някаква благотворителна дейност, участват във всевъзможни кампании и инициативи ... Всички ние така или иначе правим по нещо, самият факт, че ни има, че пожелаваме/помисляме нещо, вече е правене на нещо, в по-широк смисъл допринасяне/работа. Чудела съм се, дали ако всеки започне да работи само това, което му е най-най-любимо и приятно и което в момента примерно му е хоби, ще помогне човек да заработи с любов? Ето аз например направих хобито си професия и сега се шегувам, че просто останах без хоби. Аз обаче и професията, за която съм следвала в ТУ, също си я харесвам и съм я работила с удоволствие, така че не мога да направя голяма разлика.

Oх, Сингониум, и аз до скоро живеех в панелно жилище; сега съм в тухлено, но старо и пак се чува. Може би е нужно да има изолация на стените между отделните жилища, защото наистина е неприятно. Съседите под нас редовно се караха помежду си (разбира се, на висок глас), кой с когото се случи (майка, татко, 3 дъщери на различна възраст), после някоя от дъщерите се барикадира в тоалетната и плаче ... и за тях не е добре, но и ние, които сме принудени да слушаме - също. Тези над нас обратно - те весело разговарят, смях и песни на висок глас - човек ще си помисли, че това все пак е по-добре, но на практика пак не е; представи си, че точно тогава тебе те боли глава, четеш, учиш, подготвяш се за нещо или просто си изморен ... тогава дори ми се е струвало, че малко фалшиво и пресилено се смеят. И весело, и ядно високото говорене пречи определено. Интересното е, че тези, които се караха, повече се съобразяваха с времето от денонощието, а горните, уж веселите - никак; те бяха по-възрастни, стават в неделя примерно в 7 сутринта, отварят си гаража точно под нашата спалня, пускат високо някаква музика и започват примерно да го подреждат или да си мият колата, като за по-интересно дори пригласят леко фалшиво със свирене с уста или пеене на музиката. Понякога съм им казвала, че това, което правят не е приятно - те ме гледат с недоумение, като теб. Дори са ми отговаряли, че ние пък сме били ненормално тихи, какво било това нещо, две бебета сме били изгледали, а все едно апартаментът ни бил празен - въобще говорим си на различни езици.

Ах, да... Ако обичаме красотата, ако обичаме любовта достатъчно, непременно ще я екстрахираме, ще отидем нататък .. И какво правят дълбочините с любителите на дълбочини? Чакайте, чакайте, по какви критерии определяте коя красота е преходна и коя непреходна? За мен красотата си е непреходна, а това, че се проявява в преходни и превръщащи се една в друга форми е съвсем друг въпрос. Обаче, ако решим, че има преходна красота и ред други преходни неща и ние сме "заточени" именно при тия преходни неща - ами това не мислите ли, че ще бъде един много прискърбен мироглед може би?! И такива разбирания биха ни тласнали да търсим разни неща, някъде другаде, но не и тук и сега. А то всичко, което ни заобикаля си е съвсем непреходно, включително и ние самите, освен ако не се вторачваме в променящите се форми. Хубаво е да успяваме да видим непреходността зад привидната преходност на нещата ...

Да, много добре си обяснила. И ние, и всичко около нас е енергия или енергийни системи, ако така ви звучи по-добре. А енергията от своя страна е носител на информацията. В този смисъл не само водата, но абсолютно всичко е носител на информация. Т.е по-правилно е да казваме не, че водата или каквото и да е друго нещо има памет, ами по-скоро че самото нещо Е памет - в смисъл запис на определна информация. Съвременната наука все повече се доближава до тези езотерични до скоро разбирания.

И аз мисля, че съзнанието ни определя нещо като успех тогава, когато е постигната определена (от него) цел - това е и общоприетата връзка между двете неща. Интересно е, че е валидно не само това, което е написал aorhama: но и когато човек постигне на практика повече, отколкото си е представял дори, ако обаче не е точно определената цел, той пак може и да не се брои за успял. В тази връзка съзнанието за успял, за успех въобще бихме могли да разглеждаме и като желание за контрол (на събитията), дори за власт... Може би тук е на място препоръката "Внимавай какво си пожелаваш/каква цел си поставяш." А сега може би ще изляза малко в страни от темата, но като чуя думата успеваемост и ми става зле. Какво значи успеваемост - способността ни да успяваме ли? Да успяваме за какво и по какви критерии? Успехът ли е по-важен или постигнатият резултат и в очите на кого? За мен гоненето (до дупка) на успехи, което е така силно издигнато на пиедестал в нашето общество, е един от капаните на съвремието ни. За съжаление хората, които не са впримчени в този капан, се таксуват като аутсайдери, чудати неудачници или в най-добрия случай за пасивни и безволеви (напълно безперспективни и безинтересни) индивиди.

Хм, Мона, това, което казваш за директност в отношенията на мен лично ми импонира и го правя, обаче ... мисля, че е неприложимо за всички хора; има някои хора (дори е характерно за представителите на определени зодии), които просто не харесват директността, дори и когато декларират (съвсем искрено), че я харесват и прилагат. --- А какво ще кажете за следния пример (да продължа в професионалната сфера, за която спомена didi_ts). Аз не обичам като нейния шеф да викам и да се карам; по принцип още при постъпването на работа във фирмата давам ясно да се разбере, че е много важно да играем в един отбор, печели фирмата, печелят и те, фирмата губи, губят и те; във всяко едно отношение - не само пари, но и уважение от страна на партньори и клиенти и т.н. При само един от служителите ми обаче това не работи - периодично и с огромно нежелание се налага да го скастря за нещо, защото е склонен постепенно да му отпуска края все повече и повече, докато търпението ми свърши. Последният път беше относно закъсненията при идване на работа започва с 5 минути след месец започват да стават по 10 минути, после 15, онзи ден 20 - казах му, че това е недопустимо, не може да продължава така и ще остане да работи още един час като компенсация (макар да знаех, че има уговорка с други хора за важна за него работа след работното време). Днес беше на работа 1 минута преди началото на работното време. Преди скастрянето и наказанието многократно тактично му напомнях, че тези закъснения са неприемливи, че фирмата ни губи доверие и уважение (а и пари) от страна на партньори и клиенти, след като не започва работа в обявеното време сутрин (когато той е първа смяна), че на него също няма да му е приятно, ако аз примерно закъснявам с изплащането на заплатата или проявявам друга някаква некоректност към него ... Той обещаваше, казва, да, вярно, аз се старая да дойда на време, ама ... и продължаваше обаче да си закъснява, кога повече, кога по-малко, съвсем методично бих казала , докато не го накажа. Лошото е, че сега ще идва на работа в точния час известно време и постепенно пак ще започне да закъснява, а мен направо ме втриса, като си помисля, че е нужно периодично да се карам и да наказвам уж големи и съзнателни хора за елементарни неща.

Ами там е работата, де , че обществото не си знае интереса! Сега сериозно - работата не е в побългаряването на демокрацията, макар че и това го има и съответно някои от добрите страни на демокрацията у нас са изкривени. Опитвам се да кажа, че демокрацията, да, има за цел спазване на човешките права (макар че кои точно права са важни - също е под въпрос), но определено не е в състояние да взема мъдри решения. Решенията са толкова мъдри, колкото мъдро е преобладаващата част от населението. Със сигурност има много по-мъдри членове на обществото, които биха взели по-добри и далновидни решения в интерес на всички, но тези хора са много малко на брой, а в демокрацията всеки глас/човек има еднаква тежест при вземане на решения. Ще дам един елементарен пример - детска градина, навън започва да вали сняг, децата са очаровани, искат да отидат да си поиграят на снега и то по блузки и пантофки, защото якетата, шапките, ръкавиците и разните му там тежки и неудобни боти ги ограничават в движенията. Учителят им обаче не ги пуска веднага, кара ги да се облекат и обуят. Ако беше демокрация и се проведе гласуване/референдум щяха да надделеят децата, защото те са примерно 20, а учителят 1 и това нямаше да е мъдро решение в интерес на цялото общество. Нещо подобно се получава в демократичните държави. С последното изречение: съм абсолютно съгласна!

Аз лично считам, че директната демокрация не е в състояние да вземе едно истинско мъдро решение; тя може да вземе решение на такова ниво, каквото е средното ниво на гражданите в държавата. Със сигурност измежду тези граждани има и такива, които са над това средно ниво и именно на такива хора е нужно да се делигират права за управлението на държавата. Лошото е, че по демократичния начин на избиране на управляващи също не се избират тези по-мъдри членове на обществото, а такива, които най-много импонират на средната, преобладаваща част от обществото. П.П. Малко не точно по темата, но има връзка: навремето игуменът на манастир (не само у нас) се е избирал не от редовите монаси, а се е посочвал от стария игумен, когато реши да се оттегли от поста. Защо? - защото се предполага, че той е по-мъдър от тях и може да направи по-добър избор. Сега, доколкото разбрах искат да направят демократичен избор на глава на нашата православна църква - поредното недомислие според мен.

Споделям написаното от Cveta5. Aз минах по същия път и дори за разлика от нея още не съм го извървяла ... Станимир е прав за миналите животи. И в момента повечето хора забелязвам, че също се учат (ако въобще имат желание да се учат) от грешките си (както аз и Cveta5). Има обаче вече хора - предимно деца и младежи под 30г., при които по един естествен начин не се преминава през никакви агресивни и др. подобни състояния и то без да има оказано някакво специално влияние от страна на родители и др. възпитатели. За тях агресията е нещо непонятно, абсурдно; дори предполагам, че и когато я виждат, не могат да я възприемат. Според мен това са първите представители на новата 6 раса. Познавам деца, някои от които дори са обявени или без малко да ги диагностицират като аутисти, от които се излъчва такава мекота, едновременно смирени и лъчезарни, това са истински миротворци според мен. Те по правило не създават (подозирам, че не са в състояние да създадат) конфликтни ситуации, но попаднали или ставайки свидетели на такава, реакцията им е следната - или стоят мълчаливо с широко отворени очи срещу участниците в конфликта и той сравнително бързо утихва, или (особено като по-малки) се захлюпват по очи и си запушват ушите с ръце, за да не виждат, чуват и т.н. това невъзможно, от тяхна гледна точка, състояние на нещата - конфликтът независимо от тяхната реакция на дистанциране/изолиране пак се тушира бързо. Предполагам, че и преди е имало такива хора, но са били рядкост. А ми се струва, че напоследък стават все повече и, както вече казах, предимно са деца. За мен миротворец е не оня, който успява да примири две враждуващи страни. Когато се появи един истински миротворец, враждата, конфликтът изчезват, изпаряват се в буквалния смисъл на думата. Истинският миротворец хармонизира средата дори само със своето присъствие.

Какво обществено (и държавно) устройство предлагаш като алтернатива?

Камшик в ръцете си има не всеки дресьор. От друга страна да не забравяме, че това все пак са животни и ако някой или нещо ги раздразни (представям си какво странно място за тях е арената на цирка например и как децата викат, хвърлят балони, цветя...), първата им реакция може и да е фатална за този, който в момента е най-близо до тях; между другото и човек в състояние на афект е способен да стори нещо подобно. Това в кавичките цитат от книгата на Далке ли е или перифраза? Защото, ако не е цитат, би било възможно и да не е точно в този смисъл написан оригиналът. В този му вид текстът ми звучи леко абсурдно - да, ако редовно изсипваме натрупания си вътрешен боклук върху другите, това означава, че ще има по-малко такъв вътре в нас. Много е удобно. За нас. А другите? Тези, върху които го изсипваме, тези, с които трябва да сме винаги готови да влизаме в конфликти и т.н. да не повтарям всичко? Те какво е нужно да правят? П.П. Аз съм на мнение, че човек, склонен да излива редовно агресията си навън в чист, непреработен вид, най-редовно страда от възпалителни процеси във физическото си тяло, по няколко причини: 1. Изливайки навън агресията си, той изразходва и доста от енергията си при това; след като дойде края на съответния конфликт/сблъсък с окръжаващите го, той се чувства в началото облекчен, но малко след това и отпаднал; за да се почувства добре, той чувства, че му е нужно да набере пак в себе си енергия, която най-често свързва с накипялата в него агресия от преди известно време и т.н. колелото се завърта - с други думи той става чудесен генератор на негативни чувства/мисли и този генератор постепенно започва да работи нонстоп. 2. Колкото и да се старае, посредством конфликтите и др.п. не (всеки път) успява да се освободи изцяло и напълно от агресията си, а след като не знае друг начин за справяне с нея ... става лошо за него самия. И още едно допълнение - не е нужно за справянето с негативната енергия, натрупана в нас, непременно да се научим да е трансформираме и т.н., както обясняваше Станимир. Това, което е написал той е чудесно, но съм съгласна с теб, че не е по силите на всеки. Обаче едни занимания със спорт или някакъв физически труд, занимания с някакво изкуство и т.н. (според нивото и темперамента на човека) също могат да свършат добра работа за разтоварването му.

Да, и аз мисля така. От това, което си описала, може да се заключи, че просто имаш определени положения и аспекти на планетите Сатурн, Уран и Хирон (по между им и/или спрямо личните планети). Също това, което пише Станимир: мисля, че е валидно пак за определен тип хора или по-точно с определена конфигурация. Например при един хармоничен Нептун в картата е възможно да се постигат и сравнително лесно, но не и бързо.

Агресия? От къде идва коренът на тази дума - сигурно от латински: aggressus, което май буквално означава нападателен. В такъв случай противоположното на нападателен може да е и кротък, а защо не: миролюбив, толерантен или дори смирен? Аз също така не мисля, че дресьорът на животни проявява агресия към тях; при интервюиране на известни дресьори, първото което казват те е любов към животните, с които се занимават, след това - търпение и т.н. На мен ще ми бъде интересно да се даде пример за ползотворна агресия. Не съм чела книгата на Р. Далке, която цитира nina7705, но това, което е цитирала от нея: ми звучи леко противоречиво. Какво значи да проявиш агресия към (на български - да нападнеш) някого или нещо? - ами това неминуемо означава, че ти проявяваш някаква форма на насилие спрямо този някой или това нещо; иначе нямаше да е нападение (агресия), ами щяхме да го назовем с някоя друга дума. Е, ако Р. Далке влага в понятието агресия някакъв по-различен смисъл ... тогава може и да се съглася с него. Ако например, както пише Мона, под агресивен, следва да разбираме един чисто и просто активен човек, то противоположното тогава наиситна е пасивен. Но примерът, който е дала след това: означава точно това, че разумът в случая оказва насилие над несъзнаваното; затова и после се отприщва бента . Ако разумът беше малко по-разумен (поне малко повече от Емел Етем ), щеше да отваря бента регулярно и целесъобразно, щеше своевременно да почиства речните корита и т.н., че много се отплеснахме в метафорите.

Аз нямах предвид "отстъпване от принципите" или "правене на компромиси", а по-скоро преосмисляне и съзнателно заменяне на едни принципи с други. Когато е още дете, на човека му се втълпяват определени принципи от страна на семейството, училището, средата във вид на норми на поведение, мироглед и т.н.; после вече, израствайки, юношата започва сам да търси, сравнява, изучава ... Пък и в по-зряла възраст, може би не всички, но някои хора продължават да се развиват и може да достигнат до други "истини" (слагам в кавички, защото е доста относително). Лично аз няколко пъти съм променяла доста кардинално мирогледа си, съответно и принципите, които следвам в живота се променят. Е, далеч не всички, но определено мисля и действам доста по-различно отколкото преди 10 години, или преди 20 години ...

Да, хубаво е човек да не отстъпва от принципите си... Няма как да ти обясня, с голи думи не става, т.е. тук ако се опитаме да си говорим няма да се получи защото гледните ни точки се разминават. Това са различни светове и между тях се откроява огромна и непреодолима бездна. Е всеки с пътя си и с принципите си . Поздрави! Бих искала да попитам и mvm, и Fut - случвало ли ви се е да промените някои от принципите си?

mvm, абсолютно съм съгласна, че има само информация, но въпросът не е само до нейното възприемане (и при него също има изкривявания и отклонения), но и до това как си служим с нея, за какво я употребяваме, с какви мотиви - това е по-същественото според мен. П.П. А относно "жонглирането с думи" ти много меко се изрази, аз бих употребила по-категоричен термин.

didi, и аз не успях да прочета Лолита до края, а след четенето няколко денонощия се чувствах отвратително - лично и персонално омерзена.

Това не доказва, че всяка майка би постъпила по този начин. Аз мога да дам като твой аргумент един друг експеримент, направен със студенти от един престижен университет, не си спомням точно как беше, но в общи линии са ги карали да натискат един бутон, с който да "пускат" ток на завързан към ел. стол човек под някакъв (не помня какъв) благовиден предлог. Естестено ток реално не тече, завързаният човек е артист. Когато те натискат бутона, при него се получава сигнал и той започва да се гърчи, много правдоподобно изигравайки страдание. Повечето от студентите в първия момент се стъписват, но провеждащите експеримента ги поощряват да продължат, припомняйки им благовидния предлог. И ... повечето продължават. С все по-силен ток, артистът "страда" все по-силно и те пак, и пак ... Вярно, че в случая има и подвеждане с благовидния предлог, а също и нагласа "подчини се на авторитета", защото провеждащите експеримента са техни авторитетни преподаватели, но въпреки това аз бях потресена от посочения процент - мисля, че беше около 90.

Прочетох едната, другата до половината, към третата въобще не посегнах. Наистина ли сте убедени, че нашия сложен, пъстър и многопластов живот може да се приравни на едно махало? Моето мнение е, че в своята същност нещата стоят по подобен начин, но тази именно интерпретация е силно орязана, опростена (да не кажа профанизирана) и в този смисъл е силно подвеждаща теория.

Аз бих казала, че жестокостта е резултат от изкривяване на реалността в съзнанието на хората. Далеч не всеки човек е способен да прояви жестокост. Човек, проявяващ жестокост, се намира не просто в нечовешко, ами направо в небиологично състояние, защото страданията на живото същество до него на практика са напълно блокирани от неговата психика. П.П. bee_bg, аватарът, който използваш напоследък, ми изглежда леко зловещо, особено в тази тема ?!

Любо, не съм съвсем сигурна, но и чисто медицински абортите се правят до 3 месец; след това, поне в България, мисля, че са забранени, така да се каже незаконни са. А иначе - много е трудно. Аз за себе си знам, че не бих го направила. Просто при самата мисъл за аборт, цялото ми същество реагира много силно неприемащо - ей така, без логика, без духовни, медицински или каквито и да е основания и съображения. Аз имам 2 дъщери и се замислям след известно време, ако съдбата постави някоя от тях в подобна на описаната от теб позиция и се чуди какво да прави, ще имам ли желание и сили да я посъветвам. Знам, че няма нищо случайно; станалото е съдба. Какво е съществото? - ами дете/душа човешка. Съвети не бих искала да дам, особено за бъдещи събития. Това е много съществено събитие и човек е добре да вземе решението лично. Дори и ако се колебае, везните все пак малко натежават към определено решение. И когато някой се намеси "доброжелателно" със съвет и наклони везните към друго решение (особено ако е по-желано в чисто външен план, логически е "по-правилното"), то вероятността да му горчи на човека след години е много голяма. Колкото и банално да звучат, думите "Послушай сърцето си!", точно при такива ситуации важат с пълна сила! Стискам палци на приятелката ти!