Диана Илиева

Ето какви асоциации правя аз, гледайки твоя аватар: искаш да се развиваш (летиш), устремила си се на високо, като че ли все още ти липсват ясни ориентири (освен птицата се вижда само фон/небе), не всичко ти е изяснено (фонът е тъмен, с облаци), но ще стигнеш там, където си се устремила (избрала си си силна птица). Успех!

Да, Удхаус и Чудомир А също Илф и Петров - великолепни! В прогимназията се бях влюбила в книгите на Джералд Даръл, който разказва много увлекателно и информативно за света на животните, същевременно с едно невероятно чувство за хумор! Сега моите дъщери го четат и аз пак надникнах в една от книгите му - продължава да ме разсмива! От писателите-фантасти се смея най-много, четейки разказите на Кл. Саймък.

Аз не съм лекар, но се включих с въпрос, защото имам много близка приятелка, чиято дъщеря е с епилепсия. Покрай нея и аз съм донякъде в час. Това, което казвате, че пристъпът не е задължително припадък и т.н. е така, но такива неща бяха обяснили и другите писали преди вас, така че не можах да разбера, къде има объркваща информация. За съжаление от това, което споделя моята приятелка, не съм много въодушевена от методите на съвременната конвенционална медицина по отношение на епилепсията. Мисля, че е точно така, както и вие казвате - мозъкът за нея все още е загадка. Тук пишат много хора, които се интересуват и дори се занимават с различни методи на алтернативна медицина. Как се отнасяте вие лично към нетрадиционните методи на лечение; запознати ли сте/имате ли опит специално по отношение на епилепсията? - това ще бъде една много полезна информация. П.П. Моята приятелка може би не знае за вашата Асоциация, защото никога не ми е споменавала. Благодаря, че ми дадохте координатите, ще й ги препратя още днес.

Да,само че има една малка разлика - едните дават и творят ,обслужвайки материалната,а другите - духовната област от живота на човека и в този смисъл влагането на чувства и емоции е доста различно.Мисля,че няма място за сравнение. И още нещо - човекът на изкуството няма работно и извънработно време.Този човек,според мен,не е "посредственият музикант,който е пропуснал шанса си да стане гениален конструктор". Моника, оставам с впечатление, че някак съм те засегнала. Ако е така - съжалявам. Ако примерът не е удачен мога да дам друг - в семейство на лекари родителите насочват детето си също към лекарската професия, но докато родителите са лекари по призвание, детето им се е родило с дарба на коафьор примерно; да, но е срамно, от лекарска фамилия да се пръкне един прост фризьор и детето става посредствен, но лекар, а иначе непрекъснато си купува списания "Коса" и др. подобни. Мислиш ли, че когато един фризьор прави една виртуозна прическа, той не е вложил в това емоция? - той е дал всичко от себе си: ум, сърце, любов ... иначе нямаше да е такава виртуозна прическата. За мен е суета да делим така хората и дарбите им. П.П. Моят съпруг е инженер, инженер по призвание, за него също няма работно и извънработно време - той се връща у дома и продължава да си драска и изчислява разни електронни схеми, създава нови неща, с една дума - твори!

Това, което казва Моника: е така, но това го има навсякъде. Някой, които е роден в "музикално" семейство, но има дарба за инженер, е много вероятно да стане под натиска на фамилията един посредствен музикант и да пропусне шанса си да стане гениален конструктор например. И този, изкарващ прехраната си със свирене човек, може би цял живот ще сглобява странни устройства в гаража си в извън работно време В действителност всички дават от себе си и диригента, и готвача, и инженера, и художника ... просто всеки дава каквото може, а останалите получават от него това, което той им дава. В един момент ти даваш на другите, после получаваш от тях ... И можем ли да теглим черта и да кажем, че готварското изкуство например е несравнимо по-нисше спрямо изобразителното изкуство?! Изкусително е да се каже това е "по", а това е "най", а онова пък е пълна скука, сивота ... Когато си призван за тази професия, когато имаш дар за нея, упражнявайки я, ти даряваш другите с нещо от най-висша класа - дали ще е ястие или картина, няма съществено значение. П.П. Това, че в много семейства храната се приготвя от някой член на семейството, съвсем не означава, че всеки втори човек се ражда с дарба за готвене

Не можах да намеря по-подходяща тема, затова избрах тази (надявам се късметче да няма нищо против). Моите деца са съответно 4 и 6 клас. Още от 2-3 клас започнаха да се забелязват съществени различия в афинитета на децата към различите учебни дисциплини и скоростта, с която им е възможно да усвояват нови знания по тях. Колкото в по-горен клас отиват, толкова повече учебния материал по различните предмети се увеличава и усложнява, като са включени и неща, които ще са необходими само на един съвсем малък процент хора, които ще упражняват някоя много специфична професия. На всичко отгоре дете, което от малко проявява данни за професионален спортист или музикант, е принудено да учи (макар и с голяма мъка) едни формули за изчисляване на силите и взаимодействията при макари и лостове по физика или логаритмични уравнения по математика и т.н. и т.н. В крайна сметка се получава като цяло негативен резултат: 1. На ученикът му е трудно; той отделя много време и труд за да учи неща, които никога в бъдеще няма да му притрябват и които успешно ще забрави максимум след няколко години. А същевременно му остава по-малко време да се упражнява и усвоява тези неща, за които има дарба и които ще бъдат негова бъдеща професионална реализация. 2. Дори и да се старае, не успява добре да ги научи и получава оценка за показаните знания примерно 4 или дори 3; тази оценка е реална, но какво от това - тези знания за него са ненужни, а оценката в случая само му насажда изкуствено, депресиращо усещане, че е лош/глупав ученик/човек и би го възпрепятствала при кандидатстване за изучаване на подходящата за него специалност. От друга страна знания как да комуникира с хората, как да отглежда и възпитава децата си, а и ред други, жизнено важни, например как да окаже първа помощ, как да отцелее при природно бедствие и др. на практика от родното училище не получава. Какво според вас е нужно да се направи по въпроса? Какво да се учи като общообразователна подготовка, кои неща е желателно да отпаднат, какво е нужно да се добави? Каква е практиката в други държави?

Да. Има много начини човек да отвори канал за протичане на рейки. При всеки човек е различно - на мен ми обясниха, че най-добре е да "творя" - т.е от всичко, което са ми казали/показали или от това което съм прочела, или споделила с други хора да си избера и да правя само това, което на мен ми се струва подходящо. Също така, ако на мен ми идва отвътре да направя нещо, по мой си начин, да се чувствам свободна да го правя. Включително установих, че хора, преминали през инициация при един и същ рейки мастер са чули/разбрали/запомнили и съответно прилагат/правят различни неща и това е нормално. След инициация на 2 ниво човек вече има достатъчно добра чувствителност дали тече или не енергията, в каква посока, усеща какъв е резултатът от това, което прави - просто се довери на себе си. П.П.След инициацията на второ ниво е нужно да се практикува в продължение на 21 дни последователно върху себе си - това е важно; едва след това може да се пристъпи към практикуване върху други хора (ако искаш). П.П.П. Присъединявам се към това, което е написала и nina преди мен. Аз също сключвам ръце и благодаря в края на сеанса, но и аз ти пожелавам да си намериш твоя начин!

Бихте ли посочили, коя именно информация, от споделената тук, е объркваща според вас и по отношение на какво/кого? Също така мисля, че ще е полезно да споделите, в какво се състои дейността на Асоциацията на родители на деца с епилепсия?

Интересно, когато ръцете ти са в молитвена поза, накъде тече рейки, според твоя рейки мастер? Той обясни ли защо е нужно това?

За мен такова деление: хора на изкуството и не хора на изкуството е изкуствено и излишно. Всеки от нас идва на Земята с определен набор от дарби, дарби от Бога. Дали някой композира великолепна музика, или готви великолепни ястия, или строи великолепни мостове, или шие великолепни дрехи - има ли съществена разлика? По необясними за мен причини много хора възприемат добрия композитор/художник/артист като нещо много по-голямо/важно/престижно/необичайно (и още много "по") от добрия готвач/строител/шивач/секретар. Нещо повече - склонни са да ценят един съвсем посредствен композитор много повече от един средно ниво готвач. Това, което казва Орлин за мозъчните полукълба, е така, но то не е отговор на поставения въпрос - ако го приемем за отговор, ще се окаже, че Бог е избрал да спуска даровете си само в дясното полукълбо . Разбира се, всеки се ражда с определени предпоставки, но тези, които по-лесно включват лявото си полукълбо не бих казала, че са ощетени откъм дарби. А и функционирането на двете полукълба подлежи на развитие. Има правени експерименти: хора, в продължение на известно време са се упражнявали да развиват това полукълбо, което им функционира по-слабо (в действителност това е и полукълбото, което по-слабо употребяват); прави им се тест преди и след упражненията - оказало се, че за сравнително кратко време те бързо наваксват в развитието на другото полукълбо. Заставам изцяло зад тезата на Орлин:

Реших да ви поднеса информация от другата страна,пречупена през призмата на болката,приз призмата на любовта и всеотдайността. Второто есе го чувствам някак много близко,може би защото е писано от майка.Ако аз можех да го изкажа бих го изказала по този начин,ако аз можех да го напиша бих го написала по този начин.Все едно си се доближил твърде близо до неподозипащо те птиче,иначе би отлетяло.Някой от вас поглеждал ли е в очите на аутист?Какво ли е да си толкова различен?А как приемат това близките хора и въобще приемат ли го?Ами всички ние като общество какво правим с различните? Толкова много въпроси се въртят в главата ми........ А на мен второто есе не ми хареса - по една или друга причина това дете вече 18 години не е прието от семейството си. Как ще се развие едно такова различно дете, много зависи от средата, в която расте ... Да, поглеждала съм в очите на аутист - в тях има много мекота, нежност; очите им са кротки и лъчезарни, при условие, че ги приемаш и разбираш, че не си ги уплашил с нещо ... Ако усетят в теб неприемане или друго негативно чувство/мисъл, в очите им може да се види много болка, но не и агресивност. Съгласна съм с Мона - това не е болест. На едно и също мнение съм и с Късметче за коренната чакра. Това, което е написал Орлин и според мен е така. Единствено си мисля, че има предостатъчно хора, които той описва като такива с "шизоидно личностно разстройство", просто те не се "набиват" толкова на очи. Аз познавам няколко. Един въпрос към Орлин - към коя група причисляваш клошарите?

Оля, чудесна тема, но е направо необятна според мен. Ако искам да съм изчерпателна, би било добре да направя някаква класификация, подобна на тази на Apocatastasis и ... да пиша няколко часа и не знам колко страници . Писалите преди мен са посочили наистина великолепни автори, които и аз много обичам. Аз ще посоча само няколко имена, които още не са казани. Например от фантастите освен вече изброените бих посочила и Р. Хайнлайн, а Клифърд Саймък за мен е страхотен в дестинацията "къси разкази". Много ми допадат автори, които творят на границата на художествената литература и философията и бих искала да добавя към споменатите и Херман Хесе. А Джубран Халил Джубран просто не зная в каква именно категория да го включа; той е уникален! Спирам до тук

Не селсал, не разбираш верно. Според българската граматика, моето първо изречение, което си цитирал, е сложно изречение, което се състои от три прости изречения; първото е самостоятелно и свършва до съюзът "и", а третото е подчинено на второто. Освен грешния извод, който правиш от моите думи с твоето първо изречение, след отправения към мен въпрос (второто ти изречение), следват твои предположения, които не се опират на нищо.

Силве, мисля, че с иронични въпроси, като тези, които съм подчертала, не би могло да се води конструктивна дискусия. И друго - преиначаваш думите на Маggee - тя казва: "В безсмислена дискусия не смятам да навлизам.", а ти го изкривяваш в "Смяташ, че дискусията, която ти самата си започнала с отварянето на тази тема, е безсмислена?". Щом е отворила темата, значи за Maggee е важно и смислено, но това, че дискусията се заформя като безсмислена, вече е съвсем друг въпрос и това не зависи само и единствено от нея. П.П. Размяната на подобен род реплики с mvm едва ли допринася за смислеността на дискусията в тази тема и докато mvm се опитва да спазва някаква приемлива форма и тон, то ти преминаваш в откровен сарказъм към нея. Тъй като нямам права за този форум, смятам да използвам бутона "Докладвай на модератор"

Според мен не е нужно да ги противопоставяме. Хората са различни - едните дават приоритет на реалния живот, склонни са да работят за издигане на ежедневието ни на едно по-високо ниво, другите - обратно; в същност между тези две крайни категории има множество варианти. Това не значи, че някой е по-духовен, или че се занимава с отвлечени глупости. Всеки от нас е прегърнал собствените си проблеми и трудности, всеки е принуден да живее и отцелява (носим си кръста сами) и бих казала, че е нужно не само да запазим добродетелите си, но ако може и да ги доразвием и да придобием още също ... Просветлението е важно - то е все едно движение към светлината, аз така го разбирам.

Защо, ти нехуманни ли предпочиташ? Но ето това вече е съвсем друго: и с това, разбира се, съм съгласна.

Според мен обяснения понякога са нужни, а понякога са дори много наложителни. Мисля, че и Силвия, и Мaggee са лекарки, затова ще дам пример от лекарската практика именно за "обяснения след извършването на определено действие" - идва пациент, необходимо е да му се направи определена манипулация, вие му обяснявате, какво ще предприемете, как ще го извършите и че местото ще го боли примерно около половин час след това, както ви е добре известно от досегашната ви практика при 99.99% от пациентите ви; оказва се обаче, че точно този пациент попада в тези 0.01% и той идва след 2 дена, като заявява, че продължава да го боли, пита защо така, може дори да предполага, че точно на него нещо не сте му направили добре въпросната манипулация ... Тогава? Има ли нужда от обяснения или просто ще го отпратите? И при комуникацията е така - говорим си, на всеки му се струва, че се изразява ясно и би трябвало всички да са го разбрали съвсем точно, обаче на практика не е така и ... се налага да се обясняваме. Но според мен по-добре е да разчистим недоразуменията, отколкото да си останем с погрешните впечатления.

Благодаря, Ани, за писмото! Накара ме да се замисля.

Отговарям честно (дококото ми е възможно, разбира се, а по-скоро според това как аз разбирам нещата) - никой не може "да ти даде път"; пътя ти сам си го избираш, дори по-точно е да се каже ти сам си го формираш. Представи си: сняг, дълбок, вървиш, защото искаш да стигнеш до някъде (примерно да се добереш до слънчевата страна на щастието, както сам казваш). Трудно е, нужни са усилия да си направиш пъртина в снега; някъде на 20-30 метра встрани от теб се движат и други хора, в същия този сняг, и на тях им е трудно. Варианти: I. Спираш да вървиш - оставаш там, където си (т.е забрави за щастието, то е някъде там напред); след известно време, постепенно започваш да замръзваш, там, където си спрял (т.е възгледите ти и ти самия като човек буквално кристализирате); след определен брой години следва смърт, обаче без екстрите, които си изброил - да си усмихнат и да се чувстваш добре. II. Избираш си най-близкия до теб човек и си разчистваш път в снега само докато стигнеш до неговата пъртина; после започваш да вървиш след него - става ти много-много по-лесно; има и минуси обаче: 1) нужно е да се движиш с неговото темпо: ако той се измори и спре, спираш и ти и се връщаме на вариант I, ако ти се бавиш (например започнеш да се чудиш накъде все пак вървите), снегът бързо затрупва това, което той е разчистил пред теб и тогава пак се връщаме на вариант I. 2) посоката вече не я избираш ти, а той - т.е дали вървите към щастието, което ти си си набелязал е под въпрос, да не кажа - малко вероятно; ако по някое време съвсем не ти хареса посоката, в която се придвижвате, правиш упражнението в началото на вариант II, само че си избираш друг човек, който се е устремил към по-близка (според теб) на твоята посока; в крайна сметка усилията не се избягват съвсем, а със сигурност не стигаш точно там, където искаш. III. Избираш си посока, запряташ ръкави, хващаш греблото и започващ да си разчистваш снега без да хленчиш и без да се оплакваш, защото така в крайна сметка и темпото, и посоката ще си ги определяш ти - а какво по-хубаво от това?! П.П. Съвсем не е нужно да се правиш на добър човек, нито на силен или всеотдаен ... - какво ще ти помогне това? Какъв е човекът си личи много ясно, независимо на какъв се прави. Виж ако по някое време (след доста разчистен сняг) станеш добър, или силен, или всеотдаен ... това вече е съвсем друго нещо!

bee_bg, да не би да искаш да кажеш, че до момента умишлено си "изкривявал" мненията, които пишеш така, че да паснат на някаква, толерирана от сайта, гледна точка ? Аз лично нямам такова усещане за теб. Мисля, че това, което пишеш, наистина го мислиш и го живееш. На много места си изразявал доста по-различни мисли и идеи, от тези на Учителя Дънов, най-малкото определен скептицизъм по някои въпроси, но сам казваш, че не си бил трит ... На някои места, дори си бил, не зная умишлено или не, леко провокативен, но това също не е довело до модериране. Според мен, когато човек е искрен и поднася спокойно и доброжелателно своите възгледи, наблюдения, опит, без да ги фаворизира, това се възприема положително от всички: участници, модератори, администратори ...

Да, растенията усещат, чувстват, възприемат - това за мен е факт! Чела съм разни статии и публикации, но в момента нямам готовност да дам линкове към тях, пък и не всичко е било в електронен формат. Също така наблюдавала съм растения, които се развиват чудесно във видимо неблагоприятни за тях условия - малки саксийки, рядка смяна на почвата, опълчени на преки слънчеви лъчи, като всяко "нормално" растение от същия вид/сорт би получило например слънчев пригор по листата - а те не само, че растат буйно или че не са податливи на заболявания например или на нападения от вредители, но и тези чисто физически фактори (в случая слънчевите лъчи), от които с една дума няма как да избягат и на теория би трябвало да са пострадали, кой знае защо не им вредят. Хората, при които растат обаче са много силни, положителни личности, които ги подхранват със своята енергия-любов. Мога да дам и обратен пример - сестра ми не си пада много по цветята, сама си го казва и съответно почти няма цветя (и да й подарят някое, не отцелява дълго). Преди доста време й бях подарила една палма, която обаче й хареса и реши, че ще бъде много добро украшение за техния хол. Вече желаната от нея палма, не само че отцеля в дома им, но и започна да расте добре, стана голяма, но ... след години им се наложи да се преместят да живеят в София. Въпросната палма, вече много голяма, стана проблем - какво да я правят, кой да я гледа, да я пренесат ли, как и ... докато се чудеха и суетяха, палмата геройски загина само за няколко месеца, освобождавайки ги от присъствието си. Аз например усещам кога едно растение е жадно, преди още да има каквито и да било външни признаци за това и без да виждам/пипам почвата. Измежду много други растения посочвам едно и казвам на моите служители - това цвете има нужда от поливка; те винаги се учудват как разбирам това (всеки път се оказва, че почвата наистина е суха), а са агрономи. Явно улавям някакви сигнали, включвам се на тяхната честота.

Съгласна съм с Ани. За съжаление на човек това му се изяснява (ако въобще му се изясни) обикновено след 40 годишна възраст. Някъде бях написала, но тук пак ще цитирам забележителния въпрос на Д-р Уейн Дайър "Какво предпочитате - да сте прав или да сте щастлив?" - всеки си избира едното от двете. Интересното е, че съвсем противоестествено една много голяма част от хората държат да са прави (в смисъл настояват, борят се за това, че техните: виждане, мислене, начин на действие, идеи и т.н. са прави, а на другите хора - криви). Явно егото ни държи в такава желязна хватка, че сме склонни да се отнасяме дори антибиологично към самите себе си, защото както Ани спомена, цената, на това да сме прави, е:нерви, напрежение, болести...

Да, направо им завиждам на тези, чиито професии им позволяват да наблюдават много хора, с информация за име, рожденна дата, жизнени събития и др.п. А аз бих споделила дори нещо, което е доста по-странно, защото не се отнася до характера или качествата на човека, ами по-скоро до взаимоотношенията му със семейството - когато видя човек с вдлъбнатина между челото и носа, това означава, че той или не се разбира добре с родителите си или в най-добрия случай не е особено привързан към тях. Колкото по-дълбока и остра е гънката, толкова повече нещата клонят към конфликт. А ако поеме курс на подобряване на отношенията, тази вдлъбнатина също намалява/започва да се изглажда. Имате ли подобни наблюдения? Или съм си направила погрешни изводи от не много голямата база данни. Може да погледнете и децата си (или братята/сестрите си) - обикновено детето, което повече се спогажда с родителите си, има по-права линия от челото към носа, а другото има по-изразена вдлъбнатина.

Е, че то това не е нищо ново или тайно. По принцип контролната цифра в баркодовете по една "случайност" е именно 6. И във всеки баркод, ако се загледате, има точно три такива контролни шестици - т.е. 666. Гръцката православна църква още преди години проведе много сериозна борба с гръцкото правителство против навлизането на новите електронни лични карти, при които се ползват същите контролни цифри, защото им светна точно Откровението на Йоан. И закономерно загуби. А вече и ние имаме такива лични карти. Също все повече навлизат електронните дебитни/кредитни карти и все повече разплащания стават чрез тях. С една дума всичко върви по план - дори и да звучи като черен хумор.