Диана Илиева

Нина, поздравления! Страхотни неща! В тях има един особен чар и това дето казваш, че не си учила техника на рисуване, в твоя случай няма особено значение - напротив, забелязвам един специфичен, самобитен колорит. Жалко, че не си продължила да рисуваш. Много бих искала да видя в малко по-едър мащаб последните две неща, които си публикувала тук!

Лично мен това ме затруднява, особено когато става въпрос за постигане на някоя предимно материална цел, но не само ... Когато си представя нещата в един конкретен вид, много по-лесно се концентрирам за постигането им. Разбира се, съзнавам, че този конкретен вид е такъв, какъвто аз, от своето ниво на развитие, бих могла да измисля/пожелая и това е един вид самоограничение. Но когато нямам поставена ясна цел, тогава ми е трудно да постигна каквото и да било, разпилявам се в различни посоки и т.н. От друга страна не съм човек, който върви упорито, точно към избраното нещо, като по релси . Напротив - склонна съм да премисля и да сменя курса, дори доста кардинално, за учудване на много хора, на които им се е струвало, че съм била твърде целеустремена към нещото, че съм вложила много енергия и изведнъж ... Може би това е моят начин да изпълнявам горната препоръка?! Или пък не?

Интересно, точно след една година, започнахме да говорим не за свръхпроизводство, а за недостиг на производство и то в световен мащаб ... сега какво правим?! Или като в онзи виц - спокойно и организирано право към гробищата, в случая към световна криза.

Попадна ми една интересна статия от Николай Дойнов - последовател, дори по-скоро ученик на Учителя, забележителен астролог, въобще една много ярка личност! Ето откъс, във връзка с темата:

Мила, Вили! Пряка връзка между страданието и хармонията няма. Друг е въпросът, че страданието може да ни поведе в посока към хармонията, НО само ако го приемем и "отработим" по определен начин. Между другото имаме си цяла тема за страданието; ако имаш желание, можеш да погледнеш какво сме писали там.

Да-а-а-а супер! Посмях се добре!

Да, имала съм преживявания на "дежа вю"; най-отчетливо си спомням един случай преди много години, още като бях ученичка в гимназията. Стояхме двете с майка ми у дома в кухнята и разговаряхме за нещо. Изведнъж аз придобих, не знам как да се изразя, примерно "мигновено познание" за това как ще се развият събитията по нататък - какво тя ще каже, какво аз ще отговоря, как майка ми ще отиде към прозореца и какво ще ме попита ... въобще вървях поне 3 реплики напред . На всичкото отгоре, аз като курдисана си отварях устата и казвах точно това, което "трябваше". След няколко реплики обаче реших, че ще изляза от този сценарий, тръснах глава и отговорих умишлено нещо съвсем друго - в този момент и усещането ми за "дежа вю" изчезна - вече не знаех кой какво ще каже или ще направи. За мен "дежа вю"-то е едно понякога случайно и непредвидено (както в моя случай ), а понякога умишлено и съзнателно (както е при ясновидците) подключване към общия "сървър" с информация, някои го наричат Акашови записи или по най-различни други начини ... Моето решение (свободната ми воля) за промяна на текущата ситуация доведе до известен "срив в системата" или по-точно до ле-е-е-ека промяна в хода на събитията, което от своя страна ме изхвърли извън точката, към която без да искам се бях включила и от която можех да черпя информация (не е ясно до кога, разбира се). Сега противниците на съществуването на сободна воля могат да изкажат своята гледна точка по въпроса.

Да , много добре казано Присъединявам се към тези думи. Това е начинът за самостоятелно справяне с отчаянието; в по-тежки случаи може да се наложи да потърсим и (поне временна) външна подкрепа, в лицето на приятел, психолог, духовен наставник и др.п.

За мен отчаянието идва, когато човек вече се е предал. И е много трудно да се отскубнеш от него. Между другото преди да дойде отчаянието, човекът е преминал през достатъчно други състояния, които би трябвало да са включили сигналната лампичка у него. За съжаление познавам хора, които въпреки мигащата лампичка продължиха да се плъзгат надолу с една щраусовска позиция нещата да се оправят от само себе си. До сега не съм била свидетел нещата да се оправят сами. Винаги е нужно да се свърши оределена работа, най-вече върху самия себе си ... Замислих се на това, което казва Ани. За съжаление общо погледнато за българския народ наистина е така. И колкото бавно и трудно става преодоляването на отчаянието за отделен човек, толкова по-бавно и трудно е за една общност от хора, а какво остава до цял един народ. Дали е нужно да се познава тъмната страна? - да, нужно е, но не съм съгласна, че познаването на тъмната страна може да стане посредством отчаянието. Отчаяният човек просто е потънал в тъмната страна; това съвсем не означава, че той точно в този момент я познава/изучава, напротив.

Ами каквото и за всичко друго - важни са мотивите! Т.е в случая много е важно какво влага всеки от тях в тази "дейност" на съпруга - какви чувства изпитват, какви мисли и т.н. Защото ако той го прави само от любов към спорта, то по същата логика някой друг съпруг изневерява много по-успешно на съпругата си с бутилка водка например

Бих искала да ви предложа за анализ данните на една дългогодишна семейна двойка, които според мен са доста интересни: Жена - 30.06.1965/7.05-7.10/Варна Мъж - 28.09.1962/неизв. час (аз заложих по интуиция 10.00сутринта)/София С нетърпение очаквам знаещите да се включат в тълкуването!

Да, съгласна съм и с maggee, и с Еси и Станимир. И аз познавам хора, които, както казва Еси, изпитват някакво мазохистично желание да страдат - това е техния начин да бъдат "интересни" на другите: обичат да се оплакват, за най-различни неща, че са болни, или самотни, или как другите не ги разбират ... От това както каза и maggee никакво израстване не се получава, а до къде могат да го докарат - ами до превръщането си в енергийни вампири според мен. Но Станимир не говори за това. Той има пред вид хора, които доброволно приемат на плещите си (понякога дори не съзнателно!) големи страдания, с които ще облекчат общото натоварване в кармичната верига, в която участват. П.П. Колкото до mecholari, ти си един съвсем млад човек, а си достигнал до едно завидно ниво на просветляване и мъдрост, което си личи в много твои постове. Много хора, двойно по-възрастни от теб, не могат да се "похвалят" с такова нещо. Сигурна съм, че ти е било тежко, но си имал сили да го носиш този голям кръст. И моите уважения към теб, че съвсем малко горчивина ти е останала оттогава и тя много рядко прозира в постовете ти. Пожелавам ти да я прочистиш съвсем - най-добре с разбиране и прошка. И тогава, ако развиеш у себе си и прилична доза състрадание, това, което казваш: ще бъде много близо до истината.

Ами нека и други да разкажат - така ще направя монолог, само за моето "гардже" . Все пак мога да спомена още две случки. Аз от една страна така съм свикнала с нея, че много работи не ми правят впечатление вече. Обаче редовно се случват неща от типа на: стоим двете в дневната, а сестра й е например в детската, аз решавам да ги накарам да свършат нещо и казвам "Хайде, ти направи това, а ти онова."; оглеждам се - а, тя само малката била при мен; питам я "Къде е сестра ти?", но веднага се сещам, че преди 10-15 минути съм я видяла в детската, седнала на бюрото да си човърка нещо телефона; обаче малката отговаря на секундата "В детската, чете книга"; казвам "Сигурна ли си?", а тя "Да, на леглото си е и чете книга."; при което аз се грабвам и надниквам в детската, само за да установя, че това, което ми казва е точно така. Понякога обратно - аз решавам да я "изпитам" за нещо. На балкона имам две сандъчета с мушката, които посях от семена и на пакетчето пишеше, че са микс от цветове, така че въобще не е ясно кое какво ще цъфне. Някои от растенията вече бяха пуснали пъпки, но бяха още съвсем затворени със зелените чашелистчета, нищо не се виждаше. Аз посочвам едното и питам: "Какъв цвят ще бъде, като се отвори?", тя го погледна 2-3секунди и каза "М-м-м-м розово", после продължи да го гледа още 2-3 секунди и уточни "Нещо като розово." След това на свой ред попита: "Тези цветя въобще в какви цветове цъфтят?". Аз й казах, че са от бели, през всички оттенъци и нюанси на розовото до тъмно червени, дори вишнево/лилави. После посочих друго растение "А това какво ще бъде?", пак бързо отговори "И това ще е розово, по-бяло обаче". След 2-3 дена ги изпаратих на вилата при баба им, а след още ден-два се отвориха цветчетата - това, което беше "нещо като розово", наистина беше много особено розово с един оранжев оттенък, а другото се оказа съвсем бледо розово.

Чакайте леко да уточним - Вендор цитира ъгли: 0, 120, 150 градуса, Оля - 0, 30, 150 градуса? Също така наталната карта ли да гледаме или транзитната - или наличието на горните ъгли в наталната карта дават родена Пепеляшка, а в транзитната се срещат при много повече хора само в определени периоди от време? Аз например имам в рождената си карта тригон на Хирон с Юпитер и Нептун, секстил (но с орбис 6 градуса) на Хирон с Венера - тогава какво? Вярно е, че аз съм от по-обикновено семейство, а съпругът ми от по-високопоставено (в обществен план) такова ... И ако съм поне в някаква степен "родена" Пепеляшка, то "намирането на принца" пак ли става при подходящите аспекти на Хирон или и през другото време (не съм проверявала къде е бил Хирон, в момента на запознаването със съпруга ми )? И тъй като пиша в Астрология за сериозно изучаващи, един по-специфичен въпрос - по каква причина неособено хармоничния аспект куинконс (150 градуса) спада към т.нар вълшебни ъгли?

Да, аз също така те усещам Оля! И също се заглеждам в аватарите, въобще обичам да наблюдавам детайлите Бих могла да кажа, на тези участници, които често си сменят аватарите, кой от тях съм усетила като най-близък до тях (разбира се, от моята гледна точка): - Силвия СД си беше сложила по едно време един много пъстър и жив аватар, една картина на Джим Уорън Fly Away - Мона имаше за аватар една жена, седнала, чете книга, заснета в гръб - Аватарите на Аделаида са в един и същи стил, винаги много грациозни, елегантни - Вендор имаше една много свежа и подходяща хрумка с едно яйце и т.н.

Аз съм на мнение, че на някои неща вече им е дошло времето от тайни да станат явни, да се отркият пред широк кръг хора. В това отношение Ани е права - по-точно е да се обявят като "бивши езотерични" ... Има обаче други неща, които продължават да са тайни - за тях явно е рано още. Между другото измежду така наречената езотерична литература има издадени и такива глупости, които ... чудя се вече дали това е само плод на алчността на човешката природа или има и други по-сериозни причини за това.

Малката ми дъщеря е родена през 1997г. и отговаря на всички изредени по-горе индикации за кристално дете. Разбира се, не мога да съм 100% сигурна в това, още повече, че не виждам аурата на децата си. Опит с нея имам достаъчно - вече 11 години. Какво мога да кажа? Много ми е лесно с нея, тя е най-организирания, старателен, дисциплиниран, уравновесен и т.н. член на нашето семейство. От съвсем малка ме подсеща, напомня ми разни неща и въобще организира и нас с баща й и по-голямата й сестра. С изключение на това, че до 2 години не казваше нищо, а след това поне половин година и повече казваше само два звука "а", ако на настоятелен въпрос от моя страна иска да отговори с "да" и "е", ако иска да отговори с "не", с нищо друго не ме е притеснявала; дори не боледува, през живота си е пила само веднъж антибиотик (с изключение на едно дълго и объркано лечение като бебе); ако се зарази с нещо от сестра си, минава й бързо и без лекарства за учудване на личната ни лекарка. Наистина е вегетарианка от бебе, не искаше пюретата с месо, а ако все пак успеех да я прилъжа да й дам нещо, получаваше и продължава да получава ситен червен обрив по бузките, в по-тежки сличаи и по тялото, което лекарите нарекоха белтъчна алергия. Интересно, че също такаво изприщване получава и от храните с изкуствени оцветители, консерванти и т.н., затова много малко неща купуваме от магазина и само определени марки продукти - тя ни служи като лакмус. Затова пък от бебе НЕ се изприщва от никакви естествени продукти, които са нарочени за алергенни: например ягоди, мъхестите кайсии и праскови, и т.н. много ги обича и чудесно й се отразяват; добре, че бабите и дядовците ни са пенсионери, които успешно се справят с вилните си градинки и ни снабдяват с обилно количество плодово-зеленчукова домашна продукция, а също и с домашно краве мляко и мед от комшиите (прясно мляко също не обича, но яде кисело, също и сирене, масло...) Имаме домашен любимец морско свинче, което по принцип е доста плашливо, дори повече от заек, но с нея се разбират чудесно, тя го "вика" и то идва при нея; върви след нея като кученце; успокоява се в ръцете й като блажено протяга назад крачка в скута й. Възхищава се на вс. животни, които види, дори и такива, които аз бих определила като грозни, тя просото се умилява от тях. Гали непознати кучета от агресивни породи и те не протестират. На един излет на Карандила минавахме покрай един голям мравуняк и моята дъщеря се забави нещо - поглеждам назад, а тя върви на пръсти, прави странни крачки и си мърмори "Брей, че сте много, няма къде да стъпи човек ..." Много обича да се катери и го прави от преди да може да говори; катери се на едни много високи катерушки, които 15-16 годишни момчета използват да тренират или да си премерят силите. Слабичка е, но много мускулеста, здрава, с чудесно чувство за координация. В началото се притеснявах за нея, но защото тя много настояваше да се катери, пускахме я, като баща й стоеше на щрек отдолу, за да я хване, ако се изпусне. Нито веднъж не се изпусна. След 1-2 години вече спряхме да я "подсигуряваме". Една загрижена лелка, след като се убеди, че аз стоя много разсеяно и безучастно до металните лостове и стълбички, на които моето дете много смело и безотговорно се катери, прекалено на високо, реши да се намеси и да я свали от високото да не падне - ами, не успя да я откачи от металните конструкции, толкова здраво се държеше; след малко дъщеря ми реши, че ще слиза, аз пак не посегнах да й помагам и загрижената лелка вече успя да я свали, като страхотно се изненада, колко е мускулесто и колко тежи това слабичко на вид дребосъче. На 6 години се катереше до горе на един 10 метров и доста тънък метален пилон в училищния двор - това го можеха само 2-3 деца на по 12-13 години, трениращи акробатика. Конфликтни ситуации не предивиква и дори не попада в такива; ако случайно се окаже в някаква негативна ситуация много ловко успява да излезе от нея, без другите наоколо дори да разберат какво точно става. Мога да описвам много неща, но не знам дали ще ви е интересно. Свири на пиано, по нейно желание, няма особена дарба, но има слух и й е приятно да го прави, затова и се съгласихме да плащаме за уроците. Ръцете й могат да отнемат напрежение и болка. Като по-малка ми е говорила:"Аз като бях голяма ...", но аз за съжаление тогава не бях на такава вълна като сега и я прекъсвах с думите:"Чакай, чакай, как така си била голяма ..." Тя сега завърши 4 клас и тъй като се мести в друго училище, класната й ме срещна на улицата преди няколко седмици и за мое учудване ме спря и започна да ми благодари, че моята дъщеря е била нейна ученичка, колко била спокойна и разбрана, колко старателна, как внимателно и с разбиране я гледала, когато им обяснявала и поставяла задачи, въобще изреди едни суперлативи, че аз чак се смутих. Виждала съм и други деца подобни на моята по-малка дъщеря. Дано да е вярно това за кристалните деца и дано да стават повече.

Хайде още един въпрос и от мен - Егрегори само хората ли могат да създават? Дори още един за насочване - Бог или други същества могат ли да създават егрегори? Ани, книгата определено е интересна, има я мисля съвсем свободно в спиралата. Към Станимир - защо егрегорите да не могат да предложат нищо ново? Кой в същност може да предложи нещо ново? Всичко си съществува в природата, просто ние се настройваме/фокусираме събирателната си точка/хармонизираме се ... и т.н. според различната терминология към съответното енергоинформационно ниво. Ако това ниво е по-висше от нашето собствено в момента, то това определено ни помага, това за нас е едно движение нагоре. Защо имам чувството, че самата думичка егрегор по незнайни за мен причини е придобила лоша слава и сега с вас си говорим за едно и също нещо, но тя именно смущава комуникацията Стана въпрос и за клониране. А какво мислите за създаването на изкуствен интелект? - аз като студентка съм работила извънредно по такъв род проекти, беше интересно. С терминологията на програмистите, егрегор за мен е една стихийно (а защо не и съзнателно?) създадена подпрограма в разработената от Бог програма за "изкуствен" интелект, която, съществувайки, ползва съответни ресурси и която, ако бъде лишена от ресурси и предназначение - отмира. Извинете, сега бързам, но темата е мн. интересна.

maggee, ! Не съм допускала, че е възможно толкова кратко и ясно да се обясни това малко странно и непознато понятие егрегор

Може и още как и това нещо е човешкото его. Разбира се, законите си действат, но и егото си действа така, все едно че законите не съществуват. Трудно му е, но му е още по-трудно да се смири. И бих искала аз да попитам на свой ред - възможно ли е в този свят да има нещо, което да не е от този свят? Щом е тук, значи си е от този свят. Аз мисля, че егото не може да пренебрегне законите, които са го създали. Егото е съвкупност от впечатления и преживявания продукт на миналото, една мантия около аза, който се идентифицира с него. Малко по-отнесено, това е една подвижна абстракция А на въпроса ти: има възможности в човека, които не могат да се проявят външно, или по точно - да живеят в тази реалност. Символично обяснено - Христос идва в тази реалност, а тя го разпъва на кръст (отхвърля). Нещо не се разбираме добре, кой какво казва, пита и отговаря. По първия въпрос - да, на практика егото не може да пренебрегне законите (световните, вселенските), но затова пък чудесно си въобразява, че може да ги пренебрегва, и си вярва, и действа така, все едно че част от тези закони не съществуват. Разбира се, като резултат тези закони го санкционират винаги и навсякъде. Това обаче трудно може да откаже егото да си вярва, то започва да си измисля обяснения, примерно че това дето е станало е случайност и т.н. да не задълбочавам разясненията. По втория въпрос - попитала съм съвсем различно нещо, от това, което ми казваш като отговор. Ще опитам да запитам още веднъж с други думи, дано да прозвучи по-ясно: Възможно ли е да казваме за нещо, че не е от този свят, след като същевременно твърдим за същото нещо, че Е тук и сега? (забележи, не говоря за проявление, а само за съществуване, за наличност, тук, в този свят!)

Ами ето, аз мисля, че законите на микро и макро света са еднакви. И съм съгласна да си го приютя това мое проблемче, щом си е само мое (върти ми се нещо в главата едно уравнение на Шрьодингер, обаче тъй като съм го позабравила, наистина няма да споря). За мен хората са започнали т.нар "научни" открития и формулиране на определени закони първо от най-близките до тях предмети и явления. Това е естествено и нормално, но обективно погледнато това си е изучаване/изследване на парче. Първо сме си обяснили силите и взаимодействията в най-близкото ни обкръжение, едва след това сме достигнали до идеята за гравитацията, орбитите на космическите тела, модела на слънчевата система и т.н., още по-късно откриваме електромагнитните вълни, атомите, елементарните частици ... Не ви ли прави впечатление, че повечето наши "закони", особено по-старите все си имат изключения. И дори има такава крилатка: "Изключението потвърждава правилото". Да, ама не ... както казваше П. Бучаров. Законът, истинският, не може да има изключения. През последните десетилетия се наблюдава точно във физиката друго - новоформулираните закони, включват в себе си известни от по-рано закони; с други думи старият закон се явява частен случай на новия. Т.е старият закон е бил верен, но не и пълен, затова е имало и изключения. Трудно ми е да онагледя моята представа за световете, но по-близък модел за мен е този с матрьошките (което като работна хипотеза също не противоречи на холографския ефект), отколкото на два различни и отделни свята - истински и неговата проекция. На въпроса на Виктор: Може и още как и това нещо е човешкото его. Разбира се, законите си действат, но и егото си действа така, все едно че законите не съществуват. Трудно му е, но му е още по-трудно да се смири. И бих искала аз да попитам на свой ред - възможно ли е в този свят да има нещо, което да не е от този свят? Щом е тук, значи си е от този свят.

Няма логика да кажем "в n мерния свят има само илюзия за промяна, само в n+1 свят стават съществени промени". Ако следваме този ред на мисли, поглеждайки от n+2 мерния свят ще заявим, че в n+1 мерния свят промените не са същестени, а само тези в n+2 мерния свят. И т.н. до безкрай ... Промените ги има във всички светове, просто са различни за всяка размерност. Също така не можем да кажем същността на нещата не е в n мерния свят, а в n+1 свят - това е все едно да кажем: точката не е съществена, важна е правата линия, но ако нямаше точка, нямаше да има и права линия; или линията не е важна, важна е равнината, но какво е равнината, ако не съвкупност от безкрайно много линии и ако нямаше линия, нямаше да има и равнина ... В момента живеем в този свят. Всяко пренебрегване на законите на този свят, в който сме, е необосновано, колкото и да го наричаме несъществен. А всеки копнеж да преминем в свят с по-голяма размерност в този си живот е доста опасна илюзия, защото така на практика загърбваме настоящото си собствено развитие и поетата от нас служба в този именно свят.

Според мен няма такава разделителна линия. Собственото благополучие е тясно и неразривно свързано с благополучието на всички други, особено на най-близките около нас хора. Примерът с човешкия организъм е най-показателен. Ако една клетка от даден орган мисли само за собственото си благополучие ... ?! А ако се стреми тя самата да е здрава, а също съдейства (най-малкото като самата тя функционира перфектно) всички други клетки от същия орган също да са здрави; ако и другите органи са здрави - следователно целия организъм е здрав и функционира перфектно. Кои хора според теб делят ЕДНА съдба? Според мен всеки си има своя си съдба. Разбира се, можем да разглеждаме, че двама души, които са партньори (брачни, в работата и т.н), имат в някакво отношение близка съдба; също всяка общност от хора, та дори и всеки един народ имат в определен смисъл обща съдба, но не и съвсем една и съща съдба. Също така всички хора са различни, т.е имат различни сили, възможности, шансове ... Следователно хората имат различен капацитет, както да действат за собственото си благополучие, така и да помагат на другите. Съпругът и съпругата в едно семейство рядко имат еднакви сили и възможности. Най-често единият от тях волно или неволно и независимо от пола поема по-голямата тежест в съвместния им живот. След известен период от време това става видимо и за двамата; тогава е много важно да не се стигне до разискване честно ли е това положение на нещата, справедливо ли е това разпределение ... Защото на пръв поглед не е честно (по-силният има чувство, че носи на гърба си по-слабия), но именно това е нормалното положение на нещата; просто не може да бъде по друг начин. Всеки е избрал да носи различен по размер и тегло кръст в този живот, според своите си възможности. И колкото и абсурдно да звучи, именно хората с по-тежък кръст са в състояние да помагат на тези с по-леките, във всяко едно отношение, дори чисто физически, но много повече на по-висшите планове ...

Любо много ми хареса лекцията на професора! Аз бих казала дори не просто философия, ами направо мъдрост, поднесена с приятно чувство за хумор! И все пак това се отнася наистина само и единствено до приоритетите. Т.е ние можем да обръщаме по-малко внимание на някои неща, можем да им отделяме съвсем малко от времето си или дори въобще да не ги правим, НО не и да ги правим в разрез с идеалите си. Всички неща, които сме направили, са важни и оказват влияние на живота ни. А ако си представим, че вместо пясък беше сипал катран, тогава?! Всичко ще се оплеска, нали?

В същност къде е казано, че Бог прощава безусловно? Казвайки, "Прости ми, Боже!", това според мен е една молба Бог да ни насочи към такива мисли/чувства/дейстия, да ни постави в такива ситуации, да позволи определени прозрения и т.н., които ще ни върнат отново към световните закони, с които по една или друга причина не сме се съобразили и затова търпим своеобразно "наказание". Смисълът на тези думи за мен не е буквален - това е молба да влезем отново в синхрон/хармония с тези закони. Това е помощ, но не и отмяна на законите.