Диана Илиева

Наистина ли само тези две обяснения имаш? Библията не е езотерична книга, напротив, тя е достъпна; написана е да се чете от много хора и да бъде пътеводител в продължение на много години. Иносказателния език и символите в нея са употребени по необходимост, в нея има съхранена информация на много нива. Словото в нея, (както между другото и Словото на Учителя) е било нужно да съдържа както простички и буквални житейски "указания", така и по-сложните и неясни (тогава, пък май и сега ) неща, свързани със същността и устройството на света. Относно втория ти абзац, не можах да разбера защо реши, че искам да зачертна това, което ти казваш.Напротив, зададох въпрос, за да изясниш и конкретизираш. Тъжно било, че не разбирам. Ами какво да направим, тя и Силвия след мен каза, че не разбира, явно много е тъжно, но това е положението Относно цитата: Съгласна съм с първото ти изречение. За мен няма пряка връзка посланието на Йоан с твоите второ и трето изречение. Аз в предишния си пост казах, че и с тях бих се съгласила, ако обясниш. Може да е както казваш (и все пак какви други - поне намекни нещо и ти като Йоан, ето той е казал Вода и Дух), а може и да грешиш. П.П. Лесно е да се каже - вие сте глупави, слепи и т.н. и затова не разбирате, по-трудно е да се обясни. Като се замисля, те и българските политици точно така говорят за народа си и все неразбрани остават горките

A какво по-точно означава "провидение"? Защото оставам с усещането, че хората, които са писали имат предвид различни неща. И защо го изписвате с главна буква? Аз май не използвам тази дума, може би именно защото се колебая, какво съдържание стои зад нея.

Да, разбира се, че считам, че не само евангелието на Йоан, ами цялата Библия е изпълнена с намеци, алегории, притчи и т.н. От друга страна обаче ти не си нито Йоан, нито ап. Павел, нито Лао Дзъ и едва ли можеш да достигнеш тяхното ниво на изказване на послания. Аз, като част от аудитория тук, също не съм на нивото примерно на ученик на някой от техния ранг. Ако искаш да бъдеш разбрана тук, в този форум, по-полезно за всички би било да е с думи конкретни и прости. Освен това, цитатът от Йоан, според мен няма връзка с твоето твърдение след това: Ако все пак има връзка, моля за по-подробно, изчерпателно и ясно обяснение, каквото бих могла дори аз да вразумея.

Добре, нека да е с други, но какви? Защо все такава загадъчност, намеци, а в крайна сметка нищо конкретно?

Да, от егото е, но колкото и да си смирим егото, човеци сме все пак. Лесно е да се каже, това не е любов, а зависимост. Болката, за която говори maggee, е от това, че човек има желание да бъде заедно с човека, който обича; и това най-добре може да го каже някой, който в момента е сам. Това желание е нормално. А ако въпреки него човек има желание и сили да остави обекта на любовта си свободен - ами на сегашния ни етап на развитие това си е едно добро постижение според мен.

То и в момента има хора, които са дебаркирали от градовете, купили са си по една виличка в някое малко близко село (естествено с градинка и то в по-полските села тази "градинка" е поне декър, а в по-планинските поне 1/2 декър) и на практика си живеят там. От понеделник до петък пътуват, защото работят в града и толкова. Включително това са мои познати, без никаква духовна устременост (едните от които обаче са израстнали на село), но твърдят, че такъв начин на живот им допада много повече. По-трудно е с децата - в едно малко и почти обезлюдено село, където постоянните жители са само известен брой възрастни пенсионери, няма къде да учат, няма къде да общуват с връстниците си... И двете семейства, които лично познавам, поддържат по един апартамент в града за "аварийно" преспиване (особено през зимата), по-често и предимно на децата им, но пък и техните деца са вече в последните класове на гимназиалното образование.

Благодаря за информацията. Не знаех, че има сформирана такава "Комисия за наука и образование" в Бялото братство - това е много въодушевяващо, една крачка напред. Радвам се също така, че все повече хора се интересуват и имат желание за такова по-нестандартно възпитание и образование за децата им - само тук, в този сайт, в рамките на седмица няколко човека питаха за детска градина или училище с дух. насоченост! На мен тази идея ми се върти в главата от много години и както казах бих работила и съдействала с каквото мога да съм полезна за такъв проект. Правила съм определени проучвания, държавната издръжка за дете при едно разумно, целесъобразно разходване на средствата е напълно достатъчна, може да се направи, особено за по-малките ученици целодневно присъствие с осигурена здравословна храна (закуски, обяд) при заплащане на определена неголяма месечна такса, а част от тази храна може да се произвежда от самото училище с известно участие от страна на децата, но за съжаление е нужна и една подходяща материална база, а там вече нещата опират до много сериозни финансови средства ...

Аз за разлика от Любо не знам да има Валдорфско училище в България. Чувала съм за една малка частна детска градина, където се стараят да работят по валдорфската педагогика. Тя, мисля, е в София. Не знам защо няма такива детски градини и училища в България. Иначе си имаме антропософско общество ... Бях чела, че нещо липсват обучени кадри. Да се направят детски градини и училища според идеите на Учителя е чудесно, аз лично бих участвала в такъв проект, обаче ми се струва още по-далечна работата. Все пак Валдорфски училища има в много европейски страни и то отдавна, т.е вече има традиции, опит ... Интересно е наистина - разбрах, че има открити и то не малък брой Валдорфски училища и в страните от бившия соц. лагер, вкл. в съседна Румъния, а ние спим . П.П. И на мен ми се иска децата ми да получат нормално образование, но за съжаление моите вече са прекалено големи, обаче след 7 години знае ли човек ... Дано!

Имаме отворени няколко теми за смирението, може би най-подходяща ще е тази. Също така няколко са и за търпението - от тях най-обща е тази. Вече доста неща сме казали по тези теми, но не сме чули теб. А темите наистина често преливат една в друга и това е нормално - нали всичко е взаимосвързано, всичко е едно на практика. Така, че: Моля, ще ми бъде интересен и надявам се полезен твоя коментар относно тези две понятия!

Съвременната наука вече ЗНАЕ, че няма празно пространство - т.е това, което тя на времето измисли и нарече "вакуум", вече официално не съществува ; има само силно разредена материя. За светлината също - това, което виждаме е, разбира се, един образ в нашето съзнание; а според науката светлината е поток от квантови частици - фотони, които са носители на енергия, имат вълнова природа и т.н, което е много близо до действителността. С една дума и за мен, както казва и Атлантида, срещата наука-езотерика предстои в близко бъдеще! А що се отнася до "Пътуването в бъдещето", то според мен е образно казано, защото си прав, че не може да се осъществи за както казваш "грубата материя"; на практика това пътуване се осъществява само "виртуално", ако мога така да се изразя , от нашето съзнание. Такова пътуване и в момента непрекъснато правят ясновиждащите - и напред, и назад във времето. На въпроса: нещо не мога да разбера какво означава "без оглед на време и пространство". Те събитията си се случват независимо от времето и пространството, но все пак в една определена последователност, което обаче няма връзка с това, което ние наричаме време. Развивайки своето каузално тяло, ние ще бъдем все "по-вътре" в потока от събития, както се казва в кухнята на нещата и ще можем да влияем на хода на събитията по-пряко и осезаемо за нас, а не като сега - стихийно и несъзнателно. С това обаче и отговорността се увеличава. А що се отнася до промяна на последователността на събитията, то такъв филм според мен няма - тук вече става въпрос за нещо абсолютно и в частност за закона причина-следствие, а не за относителното понятие време.

E, чак пък капан. Не можем ли да приемем, че съвременните науки, това са части от езотериката, на които им е дошло времето да престанат да са езотерични (скрити)? Мен лично това, че терминологията и систематиката при съвременните науки и езотериката съществено се различават, не ме смущава особено - напротив, много ми е интерсно, търся съответствия и аналогии ... П.П. Учените от най-висок ранг, независимо дали са физици, математици, химици, биолози ... (сложих точките, за да включа всички останали, но много ми се иска изрично да спомена и философите) и независимо от епохата, в която са живели и мирогледа, който са имали, неизбежно стигат до идеята за Бог, единосъщието на всичко съществуващо и въобще след страхотните "научни постижения" тръгват да се интересуват от разни езотерични неща, което е много показателно.

Да, съгласна съм с късметче. Особено важен според мен е втория абзац - далеч не всички хора си дават сметка, че получаването на пари е за сметка на нещо друго и то дори на много други неща. За по-голяма яснота на картинката аз бих поставила на едното блюдо парите, а на другото всичко това, което тя е изброила - св. време, семейни връзки, приятелства, самоусъвършенстване, а могат да се добавят и най-различни други неща - възпитание на деца, обществена активност и т.н., от които съзнателно или несъзнателно се отказваме, защото колкото повече време, сили и енергия отделяме за сдобиването с пари, толкова по-малко ни остават за изброените неща. Това, което казва didi_ts е така, някои хора по-лесно печелят парите си, други - по-трудно, трети дори ги получават в наследство и тази тенденция много ясно се забелязва в хороскопа на съответния човек. Обаче ... това не променя горното, което аз и късметче сме написали. Тези хора, на които парите "лесно ще се изливат", са си платили с някакви липси на друг план, просто отстрани може и да не се забелязва добре, но няма как да се заобиколи универсалния закон за равновесието. В този смисъл, напоследък като видя/чуя някой човек силно "успял" в нещо - не само милионер, ами примерно много известен учен, или артист или ..., все се питам какво ли му липсва, от какво ли е лишен или се е лишил? Наистина много важен е балансът. Но дори и за хора, които са убедени в това, той е трудно постижим по няколко причини: 1. Не сме наясно с ценостната си система. Има и вариант, при който сме наясно, но ценостната ни система периодично се променя, който сам по себе си може дори да е полезен, особено ако се променя в по-хармонична такава, но в такъв случай е добре да знаем, че всичко с нас и около нас ще търпи промени и понякога ще получаваме и неприятни "изненади", тъй като е трудно да се вземат пред вид всички последици. 2. Ако сме наясно по точка 1., но не умеем да се "спазарим" с живота да получим точно това, което искаме, защото наистина по кармични и еволюционни причини при различните хора някои неща се получават лесно, някои се получават трудно. В този случай първо е нужно добро себепознание и след това доста работа над себе си. Тук е мястото да кажа, че някои неща са твърдо забранени за някои хора в този живот. Ако обаче човекът има/събере достатъчно енергия и се научи да я използва добре/правилно, може да промени (донякъде) съдбата си, защото включително това му е осигурило благословията свише. 3. Гледаме в "канчето" на другите до нас - това е противопоказано, тъй като всеки от нас идва на земята с различна по количество и качество енергетика, поради което е много вярна поговорката да се простираме според чергата си. Разбира се, много е важно всеки от нас не да разпилява, а да се опитва да събира/концентрира енергията си и да я трансформира в по-висша такава, но ... всеки според способностите си. Иначе стават не само измъчени, но дори опасни неща.

Добре, допускам, че не съм разбрала правилно и ще напиша няколко реда коментар. Започвам съвсем общо, дори малко извън астрологията. Първото, което ми направи впечатление е, че при теб нещата са много интересни, противоречиви, във всяко едно отношение. Да започнем с датата - 24 е число на кармична отплата и то от най-силните, но (ако данните, които си дала са точни) според хороскопа ти животът ти не е само цветя и рози. Предполагам, че тук известна негативна роля играе името ти. При теб намирам цели 6 ретроградни планети, което по принцип преиначава и изкривява техния принцип на дейстие. Това затруднява самата теб, проявлението на различните аспекти на твоята личност. Също така повечето планети са разположени в женски знаци - което по принцип дава една пасивност, податливост, възприемчивост, впечатлителност ... а като виждам в кой знак и дом се намира Меркурий и интерсептирания 3 дом в Рак, предполагам че не си от най-контактните и разговорчивите, с една дума си интровертна натура, но въпреки това, тъй като болшинството планети са разположени над хоризонта ще имаш забелязващ се външен, обществен живот. Поставяш си много и сериозни материални цели и уж имаш потенциал да ги реализираш и не че не се получава, обаче все трудно и/или бавно ги постигаш (все още си млада, не съм сигурна, дали си почувствала вече това). На всичкото отгоре, тези цели се реализират не заради твоята упоритост, последовтелност, труд, ами ей така, когато вече си решила, че няма да се получи, то изведнъж хоп и като по чудо, като заради някакъв късмет, "случайност" и вземе, че стане. Това може да те озадачава, стагнира дори, но какво да се прави. Между другото разните пречки и неприятности ще бъдат през първата половина от живота, след това обстоятелствата ще се смекчат. Ти самата, въпреки видимия обществен живот, за който споменах по-горе, се чувстваш съвсем различна, като отделена от другите с прозрачна, но осезаема дори и за тях стена; не се и опитвай да бъдеш като другите, нито в емоционален, нито в някакъв друг план, просто "програмата" ти в този живот е такава. Може дори да се забелязват по скоро нещата, които вършиш, а не самата ти - т.е малко като живот зад кадър. За няколко реда, май е достатъчно . Ако те интересува нещо конкретно - питай, може и на ЛС.

Това, което казва Борислав има смисъл и наистина в живота ни се редуват такива периоди. И аз съм сънувала подобни сънища и бих искала да споделя и едно по-различно наблюдение върху такъв тип сънища. Когато съм сънувала, че загубвам нещо (а наистина е било много болезнено, плакала съм на сън, чувствала съм се ужасно безнадеждно и дори наранена от загубата), след време съм установявала, че просто съм се била вкопчила в това нещо, придавала съм му излишно голяма стойност в моя живот, била съм убедена, че без него просто не е възможно ... В крайна сметка не съм загубвала нищо от това, което съм сънувала. В момента, в който осъзная описаното по-горе, просто се старая да оставя нещата свободни, да не се вкопчвам в тях, да не им придавам значение и смисъл, които те не биха могли да имат и ... всичко продължава да е с мен, но вече съм много по-спокойна и уверена, че всичко, което ми е нужно, си е тук или идва към мен.

Ама ти астролога ли искаш да изпиташ или да получиш полезна информация за себе си и за даденостите/предпоставките си в живота? Защото, ако е първото, явно подозираш астролога, че е някакъв шарлатанин, който нарочно и ловко "измъква" информация от човека и после само това му "връща" като информация. Но тогава каква е нуждата/ползата някой да си прави труда да разглежда твоя хороскоп - това, че ти ще пишеш на астролога 6 ли? Ако е второто - мисля, че е уместно да ти кажа, че е добре да имаш личен контакт с астролога, за да може той по външния ти вид и по реакциите ти да се ориентира по-добре за теб и не без да искаш, ами съвсем съзнателно да споделиш с него някои съществени събития в твоя живот, каква си самата ти и разни други неща. Това ще подобри, ускори и т.н. нещата и за двама ви. В резултат на взаимодействието ти с астролога е нормално той да пита - "А случвало ли се е това?" или "А ти така ли действаш?" или "В семейството най-вероятно е било така?" и т.н. и обратно, ако например ти кажеш преживях примерно развод, той да ти отговори: Да, ето вижда се от тези и тези положения и аспекти на планетите; а може да се получи и друго - астрологът да се изненада и да каже: Ами никъде не виждам най-типичните индикации за развод, тогава това може да доведе до едно прецизиране например на часа на раждане, особено ако човекът не е съвсем сигурен, че го знае, да се търсят някакви специфични влияния например на звезди, а не само на планети, които при теб да са особено силни и т.н.

Мен ли питаш или по принцип? Опитах се да обясня, че става дума за стари и добри приятели, които значат много един за друг, които са споделили една част от своя живот, но .... постепенно ... обстоятелствата ... уж непреодолими ... неусетно ... Изложението ми и без друго беше достатъчно дълго, не мисля да се впускам да давам дефиниции за приятелството. За мен това е една много болна тема - само на който не му се е случило, няма да ме разбере. Защото отговорът, който може би ми намекваш е, че това нашето не е било никакво приятелство. А аз все си мисля, че сме били приятели, добри приятели, истински. Обаче тези процеси, които описвам са факт.

Здравейте! Постът на Eshavt от тази тема ми направи силно впечатление. Сигурно, защото и аз съм се замисляла за подобни неща. Затова реших с него да започна нова, малко по-различна тема. Аз съм от поколението на 40 и малко годишните, които вече са били достатъчно големи, за да помнят и знаят, какъв беше животът в България преди 1989 година. Всички ние си имаме и приятели още от онези, социалистическите години. Освен многото минуси това време си имаше и някои плюсове, единият от които е, че повечето хора някак не се замисляха особено за пари, материални придобивки и т.н. Вярно, всички бяхме по-скоро еднакво бедни, но от една страна бяхме донякъде свикнали с това, освен това приблизително еднаквото материално положение предполагаше еднакво положение в живота, еднакви възможности (или ако ви харесва повече - невъзможности ) ... След промените през 1989 година част от хората бързо се почувстваха в свои води и подобриха сериозно материалното си положение, други обратно - и до сега, след почти 20 години, не могат да намерят своето място в живота, стандартът им на живот е по-нисък дори от преди. За мен дори е странно, защо се получава така - все пак това са хора, които дълги години са били заедно, близки приятели, т.е имали са сходен мироглед, интереси, ценностна система и т.н. Разминаването в материалното им положение обаче постепенно, а Еshavt споделя, че дори и не толкова постепенно, започва да се отразява негативно на приятелството им. Уж като хора продължават да се харесват, ценят, обаче ... става все по-трудно да прекарват свободното си време заедно: едните предпочитат да се срещнат някъде на ресторант, да отидат заедно на почивка или на екскурзия, а другите буквално не могат да си го позволят. И двете страни си имат "основания" за предпочитанията си: първите казват "Аз и без това нито имам време за домакинска работа и готвене, а и работя много, връщам се късно, по-добре да седна някъде, където ще си поръчам каквото искам, ще ми сготвят, ще ми сервират и отсервират, е, ще дам малко повече пари, но нали си ги изкарвам?", а другите: "Аз и без друго съм безработен, или работя, но получавам малко пари, а се връщам достатъчно рано - защо да ходя на ресторант, хем не мога да си го позволя, хем у дома е по-уютно, още малко домакинска работа няма да ми натежи...". Това в един момент става кристално ясно и на едните, и на другите... Какви са вашите впечатления? Имате ли подобни наблюдения? Лично аз имам приятели, които се втурнаха да печелят пари и почти нямат време за мен. И други, които си мислят за мен същото - че аз съм се втурнала да печеля пари и поради това сме ограничили контактите. Старая се работата ми да не ми ограбва както приятелствата, така и семейството, но ... може би не успявам - трудно ми е да преценя отстрани. Кажете вие как се справяте? Поздрави! Диана

Да, наистина съм те разбрала погрешно - и аз предпочитам пряката връзка с природата пред снимката. Аз говорех за виждането/усещането - снимката, а и всичко друго би могло да послужи като енергоинформационен носител и то много точен. Съгласна съм, че от някои носители по-лесно се "сваля" информацията, но тук по-скоро опираме до възможностите на възприемащия.

Аха, да, разбрах те, изтълкувано по този начин е така, да. Но на практика този уж добър мотив много лесно може да ги подведе, защото съвсем малко хора успяват да си дадат реална сметка колко са необходимите им пари; много често, независимо от количеството им, парите все не са достатъчно, все не са толкова, колкото им е нужно. А аз по-скоро си мислех, дали тези хора (дето на първо нясто са искали да направят много пари, а след това да се отдадат на онова, което действително желаят) са имали някакви конкретни представи за тези свои желания? Или по-скоро са били едни хипотетични такива "Би било добре да ...", или дори никакви конкретни желания, ами нещо като "След като спечеля достатъчно пари, ще спра да се блъскам да ги печеля"? При това положение те са се хванали в двоен капан: 1. Правейки неща, които не са им по сърце, въпреки волевите усилия, успехът при тях ще идва трудно. 2. Нямайки конкретна цел, те няма как да я постигнат, защото понятието "достатъчно пари" е доказано разтегливо, а липсата на "достатъчно" ги кара да инвестират в неподходящи неща, или да приемат определени рискове, или да направят компромиси и т.н.

O, това, за което говорите двете е наистина чудесно, вълшебно състояние, но то според мен не е отчаяние, а по-скоро смирение. То може и да настъпи след период на отчаяние, но това вече е едно съвсем друго състояние; на практика това е състоянието, което съпътства процеса на излизане/преодоляване на отчаянието . Истинското, дълбоко отчаяние е свързано и с голяма доза сковаващ страх, също гняв (защо това и то точно сега се случва точно на мен?!) и други негативни неща, които ни пречат да стигнем до смирението.

Какво му е лошото на човешкото изобретение фотоапарат? Всичко по своята същност е някаква енергоинформационна структура. За първи път чувам термините "окултни енергии" и "окултни вибрации". Не зная какво означават. Но знам, че всеки човек, колкото и каквото вижда на една снимка, точно толкова вижда и "от натура". В интерес на истината и не само на снимка ...

Днес ми попадна един интересен пасаж от книгата "Тибетското изкуство на живота" на Кр. Хансард и реших да съживя темата: "Няма съвършена мъдрост и съвършено знание за мъдростта. Тя е вплетена в същността на всеки човек и е индивидуална, колкото самите нас. Не трябва да бъде насилвана, а просто разбрана. Тогава тя естествено ви дава възможност да се възползвате от нея. Свързването с източника на мъдростта става със спечелаване на битката на сърцето. Това е война между емоции и интелект, правилното и погрешното, доброто и злото. Победата идва, когато опознаете личната си същност. Истинската мъдрост се проявява в отношенията с другите и едно от ценните й качества е това, че ви прави способни да постъпвате като състрадателни, скромни и добронамерени хора." Какво мислите за този пасаж? Достатъчно е самостоятелен - искам да кажа постарах се да не е "измъкнат" от контекста.

Защо?

Не разбрах какво имаш пред вид с това изречение?

Изглежда справедливо в едни отношения и двамата (или дори ако са повече от двама, тогава всичките) да правят компромиси. В действителност обаче не е така. Хората не са равни/еднакви в своето развитие, имам пред вид силата, стабилността и осъзнатостта на своя дух. Следователно не само може, ами дори е желателно, а и на практика непрекъснато се случва, някой да прави компромиси, а друг да не е способен на такива; или единият да прави повече, а другия по-малко. И тук, както и навсякъде, много е важна мотивацията (това, което и selsal засегна и според мен добре обясни в по-ранния си пост). Сега обаче бързам, довечера мога да продължа.