Диана Илиева

Хм, реалността/практиката за Ася е такава, че на нея й се налага да бъде и майка, и баща едновременно. Аз имам познати, при които майката в един хубав ден, когато дъщеричката им е на около година, си тръгва дори без да се обади на никой; след няколко години бащата на детето тръгна на гурбет в чужбина и почти не се връща. Така на практика то остана без родители, отгледаха го бабата и дядото, а бащата от време на време им изпраща пари; майката не се е обадила и до днес. Подобни примери мога да дам много. С предлог или без предлог абдикира единият родител, а понякога и двамата. А да не говорим, че реалността за много деца дори при налични родители е такава, че може би ще им е по-добре без тях. По принцип идеални родители няма как да има, но в някои случаи положението наистина е много тежко. Въпросът е "Какво правим тогава?". Да се провежда тест "Годност да бъде майка/баща"?

Да, добре звучи наистина! Дай Боже повече такива татковци. Обаче общата равносметка на писалите до сега май е точно това, което отбелязва самият selsal: Защо е така? Това определено не е добре за децата, може ли да се промени положението и как?

Да, асамблеята "Знаме на мира" беше много добра инициатива; и Людмила Живкова е била доста нестандартен министър за социалистическа държава. На въпросите на Донка - да, играта е чудесно нещо! И далеч не е само за деца. Възрастните също се увличат, приятно им е и по-лесно усвояват нови неща именно поднесени по такъв начин. Едната учителка на голямата ми дъщеря (тъй като по молба на преподавателите от 1 до 4 клас редовно попълвахме ЗИП-овете на децата да са 1 час математика и 1 час български) използваше този допълнителен час по български да задава на децата гатанки и да ги подканя да съставят и те нови, да им чете разни весели стихчета и да ги поощрява и те да римуват и др.п. Излишно е да казвам, че на децата много им харесваха тези часове, след тях се чувстваха ободрени и отпочинали, а същевременно, ей така, между другото бяха и научили много неща. Във втори клас същата учителка сформира група за куклен театър, в началото направо на добра воля, после й го признаха като СИП - включиха се много деца, сами си правиха декорите, костюмите и/или куклите; след първото успешно представление, което ходиха да изнасят в първите класове и предучилищната им група, а и в няколко детски градини в края на учебната година, за второто представление децата (вече в 3 клас) сами си написаха и сценария ... Въобще дай Боже повече такива учители! А що се отнася до висенето пред компютъра - аз имам доста негативно отношение. У дома на компютъра има парола, т.е децата ми могат да го ползват само в мое присъствие, толкова време, колкото съм преценила за достатъчно. Иначе всячески поощрявам връзката им с природата - имаме много цветя, част от които са си "техни", а често ги моля да се грижат и за "моите", имаме си домашен любимец, за който също децата сами се грижат, пращам ги да спортуват навън, да карат колело, ходим по излети, драпаме из планините ...

Прави ми впечатление, че не се изказват май мъже-бащи, а само потенциални такива. Защо е така? За мен ще бъде много интересно да чуя тяхното мнение. При нас съпругът ми рядко се намесва във възпитанието на дъщерите ни. Дори се налага аз да определя някаква територия, която да попада в неговите прерогативи и да обяснявам на децата, че това е извън моите. Ще ми бъде полезно някой реален татко да каже как се включва, в кои области и т.н., защото при моите родители например беше обратно, баща ми се намесваше винаги, но пак го правеше индиректно чрез майка ми, по необясними за мен причини. Или мъжете поне да се изкажат как са възприемали своя собствен баща (ако са имали такъв), как е постъпвал той и т.н. selsal твоя баща по-различен ли беше от това, което обясняваме тук? А ти какъв баща си (или би се постарал да бъдеш, ако все още не си)? Съгласна съм с Ася, че на теория е едно, а на практика - все има изненади и се налага да отиграваш ситуацията в движение, кога по-удачно, кога по не ... После съжалявам за някои мои реакции към децата ми, казвам си, ех, ако бях се сетила да кажа това или да направя онова или ако не бях избухнала. На всичкото отгоре опитите ми да коригирам някоя такава неуместна реакция също не помагат особено - или не го правя по подходящ начин, или важи поговорката "Казана дума, хвърлен камък", а може би и двете неща заедно ... По-добре се получава, когато се повтори нещо или когато съм си мислила "ами ако стане това?" и аз така да се каже съм подготвена за някои по-деликатни ситуации.

Да, това, което казва selsal е вярно и много важно, макар че аз не бих го изказала толкова императивно, най-малкото защото според мен има и други важни и свързани със същото явление неща. Между другото, това, бих казала, попечителство върху децата в българското общество е широко разпространено и се проявява не само от майката, но и от двамата родители. Направо мога да го причисля към народопсихологията на българите. Включително и моите родители продължават да считат мен и сестра ми (която е доста по-голяма от мен ) за деца, въпреки финансовата ни и всякаква друга независимост от тях (напоследък дори дискретно ги подпомагаме, защото вече са възрастни); по някаква странна логика са убедени, че не сме в състояние да се грижим за себе си и за семействата си, приемат със страх новите ни начинания и т.н. и интересно, че това е по-засилено като изява при баща ми ...

Има, има, ето аз съм една такава - предпочитам да чета от книга, вместо от монитор И не само Агата Кристи, но преди години й бях фен, изчела съм почти всичко, публикувано в България от нея. И ако аз все пак съм от едно по-възрастно поколение, то мога да посоча и двете ми дъщери, които много обичат да стоят пред компютъра (дотолкова, че съм сложила парола за достъп ), но го ползват предимно да играят игри, да си говорят в скайпа, да гледат/слушат клипчета/музика или филми, но много рядко да не кажа почти никак за четене на книги (евентуално нещо, което съм отказала да купя и не са го намерили в обществената библиотека). През цялото останало време, ако не са навън, са с книги в ръце. Добре, че домашната ни библиотека е доста обширна, та дори с това темпо ще им трябват години да изчетат всичко.

Склонна съм да се съглася със Скарлет, макар че и аз нямам много наблюдения за действието на Лилит. Все пак забелязвам, че има съвпади и тригони с нея при синастрия на (дори потенциални) любовници и съответно няма или има квадратури при брачни двойки. А и това въздействие сякаш е по-характерно за природата на Лилит.

Да, разбира се, общо погледнато, ние непрекъснато се намираме в положение на внушение и самовнушение. При всяка ситуация - обстановката, хората около нас, чути/прочетени думи и т.н. неизбежно ни влияят, а същевременно нашия светоглед пречупва през собствената си призма всичко това и си самовнушаваме най-различни неща (които може да нямат нищо общо с действителността, а просто да са израз на нашите си предразсъдъци)... При някои хора това е много силно (и дори забележимо отстрани), при други е в по-слаба форма - това зависи от типа човек: по-силно или по-слабо поддаващ се на влияние от вън. Също зависи и от еволюционното ниво на човека. При по-високо развит човек, дори ако по принцип е от силновлияещите се, се предполага, че ще може да забележи тези процеси и съзнателно да се отграничи, ако пожелае.

Д-а-а-а-а, интересно! И точно изведено! И до скоро отговаряше напълно на действителността в България. Пък и по света май университетските професори също не са добре платени. Платени са тези учени, които работят в научните/развойни секции и лаборатории на бизнеса. За съжаление и аз съм сред тези, които последваха цитирания съвет - да се откажа от занимания с наука в България. Другата алтернатива, за да мога да отглеждам нормално двете си деца, беше да емигрирам. Избрах първото. Все пак доста години упорствах, не се отказвах (но тук може би заслуга има и добрата заплата на съпруга ми тогава), но ... не издържах; особено след Жан Виденовата криза обстоятелствата станаха много тежки. Все пак мога да кажа, че нещата постепенно започват да се нормализират. Разбира се, продължава да има хора и цели гилдии, които вземат необосновано много пари и обратно, но все по-трудно е да станеш успешен бизнесмен с клонящи към нула знания

Ех, тази тема много ме радва! Продължавайте да творите - чудесно е

Доколкото знам - да, защо?

Прав си, отплеснахме се. Какво може да се направи само с болт или само с гайка?! Но виж двете неща заедно правят едно много здраво съединение.

Хм, сигурна ли си, че е възможно да подчиниш едно много по-висше същество с "мускулна сила"? Всички истроически факти опровергават такова твърдение. Човекът (независимо мъж или жена) определено не е съществото с най-голяма мускулна сила на тази планета. Защо се опитвате да спорите със здраво стиснати очи за неща, очевидни за всеки, който желае или посмее да ги види? Да смятам ли, че се опитвате да ми наложите вашето мнение? Дотука освен разни романтични словоизлияния, лишени от всякаква връзка с действителността, не прочетох нито един свестен аргумент. Да не сте решили да отричате историята? Теодора, какво романтично видя в моите постове? Освен това нито споря, нито се опитвам да налагам своето мнение (не си спомням да съм изказала такова по тази тема). Аз просто посочих една логическа грешка в твоите разсъждения. И зададох един въпрос:"Чудя се, ако именно жената е "същинския представител на човешката раса, Божието творение и подобие", а мъжът просто "един по-развит животински вид", по каква причина това висше създание жена е избрало ролята, описана във втория цитат и то в продължение на дълги години? Защото щом е много по-висше създание от мъжете, не мога да допусна, че мъжете са в състояние да й наложат по какъвто и да било начин тази роля." И по-скоро твоят отговор: опровергава историческите факти. Защо на времето например горилите не са взели и задържали властта? Или да очакваме това в близко бъдеще? Какви ли са техните задръжки и морал?

Хм, сигурна ли си, че е възможно да подчиниш едно много по-висше същество с "мускулна сила"? Всички истроически факти опровергават такова твърдение. Човекът (независимо мъж или жена) определено не е съществото с най-голяма мускулна сила на тази планета.

Да, щом си Теодора, значи си се родила жена. А ако се беше родила мъж ....?! Маргарет Тачер и Кондолиса Райс също, кой знае защо , са родени жени А сега по принцип. Странно ми звучат тези две неща, изказани последователно от Теодора: Чудя се, ако именно жената е "същинския представител на човешката раса, Божието творение и подобие", а мъжът просто "един по-развит животински вид", по каква причина това висше създание жена е избрало ролята, описана във втория цитат и то в продължение на дълги години? Защото щом е много по-висше създание от мъжете, не мога да допусна, че мъжете са в състояние да й наложат по какъвто и да било начин тази роля.

Хм, защо шега, вярно си е! Аз съм била свидетел много пъти как човек достигнал определено ниво на хармония в себе си, без да си мръдне пръста, хармонизира не само най-близките (дори тях по-трудно , защото в семейството нещата определено са по-сложни), но съвсем странични и случайно присъстващи хора. Въобще цялата обстановка около такъв човек е спокойна, умиротворена ... А и човека определено става силен, щом е достигнал достатъчно ниво на хармоничност. В очите на другите обаче сигурно изглежда странен На въпроса на Донка: Зависи от човека. Ако сам притежава достатъчно високо ниво на хармония - нищо. Вътрешната му хармония няма да се повлияе от обкръжението и условията. Дори ще се случи обратното - вече писах по-горе. Ако все още е на етап само да се стреми към хармония, тогава външните условия могат да му повлияят. Какво да направи - да се абстрахира от тези условия (вкл. има различни техники), да ги избягва и т.н. Ако самият човек е разбалансиран, което означава и много лабилен, тогава външните условия са определящи/доминиращи за него. Ако все пак има определени конкретни представи за хармонията, нужно му е да я търси първо вън от него, което ще му помогне много в първите стъпки да я достигне сам за себе си.

Добре дошли, инта и bettor! И ние се радваме, че ви харесва нашия сайт. Надявам се, че ще намерите много полезни неща за себе си, а и ще споделите вашия ценен опит тук.

Да, напълно съгласна. Разочарованията идват тогава, когато правим много за приятелите си и очакваме от тях същото - а хората са различни и от тях можем и трябва да очакваме всичко, независимо ние какво сме им дали. Идеализирането на хора (близки, приятели, любими) винаги поражда ситуации, които да ни приземят. По принцип и аз съм съгласна с това, което казвате, но веднага в мен се надигна въпроса за самодостатъчността? Защото, постигайки това, за което говорите, човекът ще си е ни повече, ни по-малко самодостатъчен. Възможно ли е? Нужно ли е? Самостоятелен, независим, свободен - да, но самодостатъчен? Приятелят е този, който те подкрепя в моменти, когато си слаб, когато имаш нужда от помощ или когато просто имаш нужда от някой, който да те разбере и приеме ...

E, измежду българите или която и да е друга народност никой не краде и не мами ли? Аз познавам много свестни цигани, които работят в селското стопанство. Блъскат се много и честно изхранват семействата си. А това, което аз съм забелязала, че ги различава от българите е, че са много любознателни, чистосърдечни, непосредствени, емоционални и да не забравя - с чудесно чувство за хумор! Не са така подозрителни и мнителни като българите, може би защото веднага усещат отношението отсреща и ако ги посрещнеш доброжелателно и честно, ти се доверяват и те уважават много. Лошото е, че често получават негативно отношение, и то още като ги видят.

А Провидението къде отиде? (шегичка )

За съжаление съм учила немски и мога да си служа само с един съвсем елементарен английски. И аз отворих бълагарския сайт, но обясненията там не ме удовлетвориха особено. После намерих и това. Според определението за мен емоционалната интелигентност би се припокривала със социалната (но може би просто идея си нямам какво именно е социална интелигентност). Затова и помолих да уточним. Или по-скоро да обясним, защото на мен поне не ми е съвсем ясно какво стои зад изброените от Орлин понятия. А и така ще се минимизират недоразуменията при коментарите след това. П.П. Интелигентност и интелект едно и също ли е според вас?

Може ли първо да уточним какво ще разбираме под интелигентност, щом ще говорим за толкова различни видове, ще търсим връзки между тях и т.н.?

Здравейте! Бих искала да насоча вниманието ви към една наскоро публикувана статия в Портала за съзнателен живот, която отразява накратко изследванията на Учителя в областта на нумерологията. Повечето хора, дори и запознатите с живота и дейността на Учителя, биха казали, че знаят за неговия принос и разработки например във Френологията, а сравнително малко знаят, че той е имал интереси и е правил свои проучвания как влияят числата върху хората, какви са цифровите съответствия на буквите от кирилицата и т.н. Тази статия би ви помогнала да прецените сами какво е името ви, хармонира ли с датата ви на раждане, какви влияния оказват тези числа върху вас... А за мен и предполагам за останалите потребители ще бъде полезно да споделите как се "връзва", направения от вас анализ с действителността.

Моите наблюдения са, че за съжаление далеч не всички хора притежават такова интуитивно разбиране как да постъпят. Или по-точно, всички го притежават, но малко са способни да черпят от него. Да не говорим, че хората с наранено Слънце при всяко свое дейстие, при всяка проява на волята си, създават още по-тежка ситуация за себе си - за тях основната рецепта е приемане и смирение. Също така част от тези, които го "чуват", не му се доверяват, защото вече са програмирани от семейството, училището и обкръжаващата ги среда, че е по-добре да се осланят на разума си, отколкото на интуицията си.

Хм, странен въпрос за мен - тези две неща не са пряко зависими: красотата е качество, състояние, а парите са средство. Също така не всичко красиво непременно е и скъпо и далеч не всичко скъпо е красиво - има и много скъп кич, а за съжаление естетиката не при всички хора е вродено качество, нито пък й се обръща особено внимание при възпитанието и образованието на младите хора. И странни проценти - защо толкова малки? Аз отговорих повече, защото не знам колко точно давам от доходите си, но определено са повече от зададените стойности, защото всичко, което купувам, дори храната, предпочитам не само да е полезна, здравословна, но и красива, а може би просто доходите ми са малки ?; същевременно бих искала да отговоря и "търся други начини", защото една част от красотата около себе си създавам сама или със съдействието на семейството ми, приятели, роднини ... Красотата около нас е важна. Хармонията около нас, резонира в нас, помага ни и ние да бъдем по-хармонични; и обратно хаосът и безпорядъкът - грозната обстановка, облекло и т.н. не са в унисон с духовното ни израстване. Някои биха казали: "Какво са например мръсните чинии в мивката или разхвърляната стая с неподходящи и недобре аранжирани мебели, от значение ли са торбестите и в неподхождащи си цветове блузи и панталони, в сравнение с висшето, към което се стремя?" Според мен, не може да кажеш, аз съм толкова устремен към духовността, че нищо материално около мен не е важно. Всичко е взаимносвързано, взаимнопроникнато и аз смятам, че не бива да се делят нещата на духовни и материални! Външната красота (дали природна - залез, облаци, звезди, гора ... или създадена от човека - сграда, дреха, картина ...) винаги е смислена, както и всяка красота/хармония. Няма как една външна красота да не предизвиква в нас добри мисли, чувства, настроения; дори и те да са съпроводени със собственически такива, то пак е по-добре от една заобикаляща ни грозота и дисхармония. Може би една полезна връзка тук би била темата за Фън шуй. Създадената от човека красота се купува, разбира се, и тя струва толкова, колкото е вложено в нея. А обикновено е вложено много - не само красиви и качествени материали, но и много енергия и то под формата на любов, вдъхновение, хармонични мисли и т.н., затова много често (но не винаги) красотата струва скъпо, обаче си заслужава. На въпроса красота или благотворителност, аз бих отговорила - и двете! И сега реални житейски примери: - предпочитам да имам малко, но красиви дрехи (не е задължително да са маркови, но предпочитам естествените материи и добрите кройки, както и модели, в които да се чувствам удобно, добре, а не непременно последния писък на модата), отколкото много, недотам красиви; не бих си купила нещо, ако не ми харесва, само защото е евтино и за да "демонстрирам" голям гардероб. - случвало се е роднини да подарят на децата ми по някакъв повод красива рокличка, която не им става и мои познати са ми предлагали да ме "уредят" да я продам в някой магазин за детски дрехи, тъй като на практика си е още с етикета. Аз предпочитам такава дрешка, заедно с още няколко други, обличани по 1-2 максимум 3 пъти от моите деца, да ги подаря в Дома за сираци. Някои практични хора ме упрекват - там децата нямат топли зимни дрехи и обувки, а ти си седнала да подаряваш роклички. Добре, аз мога да дам пари и за зимни обувки, но защо няколкото момиченца, които например тръгват в първи клас, да нямат красива рокличка за този случай?!