Диана Илиева

Да, и аз мисля така. За прецизното тълкуване на нечий хороскоп е нужно да се направи такъв поне на родителите, а също и на наличните братя/сестри.

Доста години се борих. За всичко, което ми се струваше, че си заслужава. И тъй като ми е дебела главата доста време и енергия пропилях, докато осмисля, че от борба няма смисъл. Просто не е правилния подход. Вгледайте се в резултатите от която и да било борба и ще се убедите. Спомнете си - всяко действие предизвиква равно по-големина противодействие ... Сега вместо на борбата, съм заложила на промяната, на творчеството.

Да. Много елементарно и повърхностно. Жалко, наистина. Включително не съм си представяла, че по този начин могат да представят нещата. И така се създава впечатление, че това е общественото мнение за богомилите и катарите. А такова ли е наистина общественото виждане по въпроса?

Да, и аз мога да потвърдя, че спокойно може да се отгледа бебе почти без памперси. Моите деца са по-малки и памперсите бяха станали много популярни. Обаче първо на мен ми се струваше много нехигиенично бебето да се изпишка 2, 3 пъти на едно и също място (колкото и добре да попива въпросния памперс), второ и двете ми деца са родени през май - т.е "летни" бебета, беше горещо, а и двете са едни белички, с много тънка, нежна кожа, забелязвах, че дори ако сме 2 часа на разходка при тези темеператури и дори и памперса да е останал сух, той просто задушава кожата и пак има признаци на подсичане. Освен това с леките памучни гащички и едно сгънато тензухче между краката детето се чувства много по-комфортно, а най-готино им беше като останат само по блузка и ритат свободно, за да правим някъде в парка слънчеви бани от кръста надолу . Постилала съм по едно найлонче под памучната пеленка в долната част на количката и съм носела допълнително бельо за преобличане, ако стане "авария" по време на разходката. Като станаха малко по-големи (на 3-4 месеца) им уших от памучен плат едни тънки дючешета/подложки вътре с едно найлонче и с памучна вата, за да попиват повече течност и така ... Памперси съм слагала само нощем. Но дори и тогава (не си спомням вече на колко месеца бяха, когато забелязах), ако успеех сутринта бързо да взема и да изпишкам детето, пелената биваше спасена за повторна употреба, защото то цялата нощ си е било сухо. Случвало се е да е мокро, само ако поради никнене на зъби или някакъв друг проблем е спало неспокойно. Детето наистина е в състояние да покаже, че има определени нужди, а и (за моя изненада с първото дете) то също разбира "кога" да прави съответните действия - достатъчно беше да се махнат пеленките или гащичките и започва ... Така че по-скоро бебетата научиха мен, да имам един леген под ръка в детската. Чак скандализирахме бабите ни - те казваха, че бебето трябва да е стегнато повито (поне първите няколко месеца) и да не се разповива често-често, освен това, как ще изпишквам бебе на 1 месец например, ами нали дори не мога да разчитам на здравината на ставите на крачетата - аз обаче го държах като на втората снимка на pencil - под гърба и за двете крачета едновременно. Сега някой да не остане с погрешни впечатления - пак перяхме и гладехме почти всеки ден, но все пак хем много по-малко, хем почти без памперси. Да не говорим, че като станаха малко по-големи сами започваха да си дърпат гащите или по друг някакъв начин сигнализираха за наличните им нужди. Още по-късно, когато станаха по-подвижни (дори преди да проходят) си отиваха в ъгъла при гърнето, постепенно се научиха сами да си сядат на него - верно понякога без да събуят долните или дори и два чифта гащички , в други случаи ставаха подпирайки се на пода или много рязко и съответно го обръщаха върху балатума, но желанието за ползване на тоалетна наистина е факт. Майки - използвайте го!

И аз се подписах. Много добра инициатива - в България наистина се пристъпва към необосновани процедури и намеси, които не само са излишни, но са дори вредни, защото в най-добрия случай допълнително стресират майката. Има резон да се дадат по-подробни обяснения или поне да се разясни терминологията. Пожелавам успех на кампанията - дано и в България се приемат поне част от изброените точки!

Така, а родителите знаят ли (поинтересували ли са се), че в класните стаи има едва по няколко ученика и любимото им чедо дори не си стои в училището, какво остава да научи нещо. Липсата на мотивация в децата да учат тръгва още от семейството, от възпитанието. Роля имат, разбира се, и училището, и конкретните учители. Въобще цялото общество си има заслуги за плачевното положение на нещата в момента. Не знам какво ще правим само след няколко години - родината ни ще се напълни с полуграмотни и неспособни за никаква полезна дейност млади хора. Вече срещам такива и се изумявам - младеж или девойка в магазин на някой от мобилните оператори попълва договор на клиент с оператора с правописни грешки, не е наясно с елементарни неща, като например кои са задължителните атрибути на всеки договор, защото все пак това е документ, обявяващ сключването на определена сделка. Питам - "Извинете, Вие преминали ли сте някакво фирмено обучение, за да вършите тази работа?", отговарят ми: "Да, разбира се, ТИ съмняваШ ли се?". Просто нямам думи.

Да, и аз мисля така. Освен това веднъж вече споменах за антропологичните белези - тях защо всички ги подминават? Славяните (или тези народи, които в момента наричаме такива) например си имат много характерна външност. От твоя тест в по-предния пост на българче ми прилича момиченцето в най-десния край на снимката или не е така?

Да, подходящи съмишленици няма да е лесно да се наберат. Чистите теоретици дори и да не пречат, в никакъв случай няма да помогнат за нищо конкретно. Радикалните практици имат и други недостатъци - влече ги предимно материалния свят, повечето се интересуват от много по-краткосрочни перспективи, отколкото, ей така, за някакво неопределено бъдеще на човечеството ... Аз затова попитах за 10-те процента алтруисти, защото ако наиситина са толкова, ще е супер, но аз явно се движа в някаква непредставителна извадка хора , защото около мен няма по 10 алтруисти на всеки сто човека. Иначе от тези десет алтруисти, ако само един е общо взето балансиран между теория и практика - ами те нещата със сигурност ще се получат. В близкото бъдеще (имам предвид няколко години) ще си проличи накъде сме се запътили.

Прегледах публикацията - добре звучи и има резон, но е доста обща и абстрактна. Липсва конкретика относно реализацията, а това е най-важното. Защото да се правят планове е едно, а да се реализират съвсем друго. П.П. Интересно ми е откъде е взето числото 10% "генетични" алтруисти?

Аз съм стояла вече пред такава дилема и избрах любовта. Това за мен е правилния избор. С който между другото изненадах всички - родители, приятели, колеги и преподаватели ми в ТУ-София ..., защото всички ме възприемаха като безкрайно амбициозна личност. Само няколко пъти след това съм се замисляла "Ами ако бях избрала другото, какво щеше да се получи ...?" но ми звучи толкова абстрактно и далече от мен. А постъпката ми беше съвсем интуитивна и разумно погледнато направо нелогична (особено като се има предвид, че действието се развива 1990/91 - известната Луканова зима: сещате се за тоталния срив и стагнация, опашки и купони за сапун и т.н.). Впрочем, ако искаме да направим съзнателно правилен избор, е задължително да сме много напреднали по отношение на себепознанието.

Ето един отговор на последния абзац - цитат от книгата "Тибетското изкуство на живота" на Кр. Хансард: " Религията и философията често причиняват по-голяма липса на щедрост, отколкото всяка друга човешка дейност. Те не са нищо повече от хладилни чанти, в които носим разхладителни напитки за душите си. Ако наистина желаете да усетите енергията, която може да трансформира страданието и да излекува дълбоко залегнали кармични модели в самите нас и в другите, трябва да знаете, че в целия живот съществува едно-единствено истинско учение: любов и доброта." За мен няма "навън" и "навътре". Каквото и да вземем да изследваме/изучаваме, ще стигнем до едни и същи изводи. Въпросът е как го правим.

Aз по друг начин разбирам нещата. Истината не е абстрактна, тя е - чудя се как да се изразя - вътъка на всемира. Също мъдростта свързвам основно със себепознанието - т.е по твоята терминология може би пак ще е път "навътре". За мен няма два пътя - пътят е един. Опознавайки себе си, придобиваме познание за всичко. Това е казвано още преди хиляди години, на много места, по много начини ... Тук се изкушавам да поместя един цитат от Кр. Хансард, чиято книга "Тибетското изкуство на живота" чета в момента, но и аз ще се прехвърля в другата тема.

Ох, а не може ли без реклама? Шегувам се, рекламата е нужна, разбира се, именно така можем да се информираме за нов продукт или услуга например, но просто с годините става все по-агресивна, което поне на мен не ми харесва. Лично аз ценя кратките и информативни реклами. И да няма подвеждащо съдържание - тогава автоматично отхвърлям информацията. Например четка или паста за зъби, която помага ДО 90% срещу кариеси?!? - какво значи това: от 0% до 90% и как са стигнали до цифрата 90? А рекламите за болкоуспокояващи лекарства и такива, които само подтискат симптомите на грипа, но в никакъв случай не го лекуват, са направо извън всякаква етика. Хубаво е, когато в рекламата има оригинална хрумка, но тогава е много важен баланса, защото понякога се получва ефекта, описан от късметче, просто един много интересен и приятен за гледане клип, (което говори добре за автора му) но почти не забелязваме/запомняме продукта, който рекламират.

Да, това е наистина плевелът сред дърветата. По нашия край го наричат още див орех. Наистина е страхотно устойчив. Аз чак се плаша - всеки привнесен вид растения и животни, които имат по-различни характеристики от тези на дългогодишната местна флора и фауна по принцип или бързо загиват, или правят сериозна експанзия и могат да застрашат тукашното равновесие. Има логика това да е така да се каже "отговор на планетата". Ще се радвам, ако се изкажат и лесовъди например.

Моля, за мен е удоволствие да помогна и на цветята, и на хората.

Ами не съм сигурна, че само спокойствието може да доведе в семейството едно дете-индиго или пък кристално. Честно казано не съм се и замисляла над този въпрос, до скоро не знаех нищо за тези "нови" деца. Възможно е да си права. При мен първата бременност завърши с раждане на задушено от пъпната връв дете, защото също преживях много неспокойна бременност, изпълнена с проблеми не толкова със съпруга ми (и с него сме имали недоразумения, докато успеем да се хармонизираме), колкото с неговите най-близки роднини, защото родителите му тогава бяха заминали да работят в чужбина и се налагаше ние с него да поддържаме странните (за мен) отношения и крехкото равновесие с роднините им тук. След раждането пък получих сериозен здравословен проблем. Всичко това ме накара да преосмисля много неща и да променя сериозно мирогледа си. Успях да се възстановя (доколкото въобще беше възможно) и въпреки предупрежденията на лекарите, че е нужно да изчакаме няколко години, аз някъде година, година и половина след това пожелах да опитаме пак. Резултатът беше едно хубаво момиченце, но и то леко неуверено и неспокойно, както аз по време на бременността (все още не бях укрепнала съвсем психически след първия несполучлив опит за сдобиване с дете). Вече за втората ми дъщеря - да - бях много спокойна, положително настроена и бях убедена, че е добре за детето да бъда спокойна. По време на бременността си бях в къщи, защото отглеждах първата си дъщеря, която беше на година и малко. За мен беше истинско удоволствие да се занимавам с нея и да я виждам как израства и става човек пред очите ми, как се развива и напредва с всеки изминал ден. Също така второто ми дете беше много желано дете, защото заради здравословния ми проблем всяка следваща бременност носеше все по-голямо затруднение на собствения ми организъм. Съпругът ми също искаше поне две деца, но държеше много повече на мен и съвсем не беше убеден, че третата ми бременност е добра идея. Успях да го убедя обаче . За себе си бях сигурна, че искам много повече детето, отколкото собственото си здраве или пълноценност. В крайна сметка развръзката беше щастлива за всички. Дали второто ми дете е наистина кристално - не съм сигурна, но си е странно дете и покрива изредените особености. Пожелавам ви и на вас следващото да е такова!

Такъв ефект се получава и при други растения (например банан - много хора вече си имат у дома от тези, декоративните видове) - това е в резултат от преполиване. Просто почвата е преовлажнена, а температурата не е достатъчно висока, за да се получи нормално отделяне/изпаряване на вода през листата и тъй като корените са месести и сочни и също задържат вода (включително редовното преовлажняване крие рискове да започнат процеси на гниене на корените), това отделяне на капчици от листата е нормално и буквално е един предпазен клапан за растението - то се опитва по този начин да се спаси от излишната влага в почвата.

Да, и аз съм забелязала това, за което говори Мона. Когато се допитвам за сериозни неща, като например здравословни проблеми, наистина получавам точен отговор, дори и да съм в недотам адекватно състояние. Бих искала да ви попитам друго - кога картите Таро ви дават по-точна информация, когато задавате въпроси, свързани с вас, или когато питате за други хора?

Съгласна съм със Станимир. По реакциите на хората, особено в конкретния, текущ момент, не може да се направи точен извод - в болшинството случаи реакциите на хората са неадекватни, в смисъл всеки от нас реагира по-малко или повече изкривено, съобразно собствените си предразсъдъци, страхове, комплекси, мироглед... Според мен истинския ориентир за това "какви ги вършим" се вижда/осъзнава по-късно, по резултатите в живота ни. Да, разбирам, че не е приятно човек да преживее подобна случка, но в такива ситуации винаги се сещам за това, как Исус Христос излекувал 10 човека, всички станали и си тръгнали, само един от тях се обърнал да му благодари и също си тръгнал. Ето, във втория абзац ти сама казваш, че след време ти си получила същата помощ - в природата нищо не се "губи", ако мога така да се изразя. И наистина любовта и добротата ще спасят света

Молитвен наряд за начало: Господнята молитва - молитва Кажи ми ти истината - песен Да пребъде твоя дух в нашите сърца - формула Истината - беседа Молитвен наряд за край: Господи, изпрати ми един ангел - молитва

Когато човек иска нещо, той го прави. Положението в България е такова, защото болшинството от българите не са инициативни, не желаят да се трудят здраво за своето и за общото добруване. Подчертавам общото, защото е много ключов момент - няма друга държава, в която толкова да не се цени направеното за обществото. Дори напротив - руши се: чупят се пейки, кошчета за боклук, улични лампи, подпалват се пластмасови контейнери за отпадъци ... , крадат се цветя и храсти от обществени и частни градинки, дори бетонни или керамични кашпи (представяте ли си ?!? - те тежат много и затова е нужна страхотна организация: няколко човека, съоръжения за повдигане и товарене, транспорт ... т.е всичко е планирано и предвидено, не е някакво спонтанно откъсване на цъфнало клонче, а от друга страна същата тази кашпа може да се купи от магазин примерно за 36лв, където персонала ще ти я натовари в колата или дори ще я доставят до дома ти). И това не са цигани, които крадат примерно металните решетки на канализацията, за да ги предават за скраб. После се оплакваме, че нямало държава, че държавата била мащеха ... Чакайте, ами държавата си я правим ние; ние (болшинството) сме си такива, такава ни е и държавата. Тия чиновници и политици, дето все не ги харесваме и все пречат, българска майка ги е раждала, в българско семейство и българско училище са израстнали и възпитани ... 90% от българите, ако са в позицията на съответния чинивник или политик, може и да го надминат в проявите му. И това не е от днес. Още Алеко го е написал, как българинът си мечтае да му падне в ръцете Солунската митница. И вече 100 години все за това си мечтаем ... А малкото читави хора абдикират и бягат навън. Ами така няма и да се оправим. П.П. Единствено бих искала да предупредя, като имам предвид споделения опит от мои познати и приятели в чужбина - не си мислете, че в чужбина децата ви ще имат много по-добра алтернатива за получаване на образование преди висшето. Обикновено родителите нямат пари да плащат за по-престижно училище, детето ходи в държавно, където (не във всички, но в повечето държави)нивото на обучение, агресията, средата и т.н. в какъвто и аспект да го погледнете, детето ви ще е по-зле, отколкото дори в сегашното недобро състояние на училищата в България. Виж, университетското образование - там нещата стоят по друг начин.

Много интересно! Не съм си представяла, че имало толкова различни интерпретации на една и съща карта в различните колоди. И въпреки всичко, без да знам какво е стандартното значение на картата, която обсъждате, аз на всички тези изображения, забелязвам едно и също нещо, че човекът се е устремил към заветния бряг -т.е или упорито преследва някаква цел, или е стремеж да намери себе си, своята същност; и в този свой устрем ще бъде придружен/подпомогнат или от своите най-близки хора, или въобще ще му бъде оказана помощ. П.П. Поглеждам от време на време във форум Таро и да си призная все повече ме заинтригувате

Хм, скрита/подтисната агресия са склонни да проявяват далеч не всички хора. Много зависи от темперамента (а той пък предимно от слънчевия знак, асцендента и Луната в хороскопа) и също (но в по-малка степен) от възпитанието на човека. Обратното обаче не е вярно - ако човекът не е хармоничен, дори и да не проявява скрита и/или подтисната агресия, той пак ще си страда, верно от по-различни болести и ще му се случват по-различни ситуации-уроци в живота му... В този смисъл дори и човекът да бъде себе си, както казва Мона, това не е решението според мен. Защото да бъдеш себе си, това означава да проявяваш без задръжки своята вътрешна природа. Тогава ще бъдеш свободен от комплекси, предразсъдъци и т.н., което само по себе си не е малко, но ... и аз като Ани не съм срещала хора, притежаващи пълна вътрешна хармония. В такъв случай, хората, позволяващи си да бъдат себе си, ще тъпчат на място, проявявайки куп нехармонични черти. Не, че подтискането на тези черти ще помогне, разбира се. За мен решението е в стремежа към постигане на хармония. И като че ли няма общи правила за постигането й. Всеки върви по свой път и има нужда да отработва различни неща.

На мен не ми стана ясно, от къде дойде извода, че това означавало, че се поставяш над другия. Какъв е смисъла да настоявам другият да приеме моята прошка? Ами че то от негова гледна точка най-вероятно няма нищо за прощаване. От друга страна си е жива агресия да принуждавам някого да приеме каквото и да било, дори и моята прошка. А и изразът "Искам прошка от някого" бих могла да разбера, но изразът "Приемам прошка от някого" ми звучи доста неясно - в какво именно се изразява приемането на прошката? П.П. Съжалявам, че тръгнахме да излизаме от темата. И тъй като знам, че си имаме цяла отделна тема за прошката, моля съответните модератори, ако сметнат за нужно, да вземат отношение.

Хм, логика може да се намери - допускала ли си, че може да е например изкушение спрямо теб? И всеки път когато се изкушиш, наградата е "бонбонче" - ситуацията тутакси се оправя, макар и само за момента, просто до ... следващото изкушение.