Диана Илиева

Ами към написаното мога да добавя: - никога не си позволявайте да работите това, което обичате и което най-добре можете да правите, защото със сигурност има други професии, които са доста по-платени; - не се стремете към странни и редки професии, дори и да си Ви призвание, защото точно пък при Вас ли ще дойдат и без друго малкото потребители на съответната стока или услуга; Сигурно има и други. За съжаление .... А що се отнася до: аз мисля, че разпределението на благата става по същите закони и ако следваме антиправилата на Иво (допълнени и от мен ) със сигурност ще попаднем в категорията на хората "ощетени" откъм блага. Разбира се, много по-удовлетворително за егото ни е да си мислим, че ние правим всичко, каквото е нужно, а някой друг, лош, ни ощетява (работодателя, системата, държавата, бедните родители, които не са в състояние да ни дадат добър старт в живота и т.н.). Този начин на мислене е "изгоден" за много хора, те винаги успяват да си намирят виновен, което им действа от една страна успокоително, от друга обаче, реалното им положение в живота си остава същото.

Да, по принцип съм съгласна, но за световната криза и екологията ми се струва малко едностранчиво. Причините за световните кризи не са само в предприемачите. "Заслуга" имат повечето редови граждани. Затова си мисля, че докато не се повиши осъзнатостта на по-голямата част от обществото, не можем да очакваме кой знае какво; нито е реалистично да се надяваме на повишаване морала само и единствено на предприемачите. Например ако един човек е решил да се напие, той ще го направи, независимо, че например във всички ресторанти, след като видят, че вече е леко почерпен, му откажат да му сервират още алкохол. Ако и в магазина му откажат да му продадат алкохол, той ще си го набави от някой "приятел" ... Не можем да изтъкваме съществуването на питейни заведения, като причина хората да пият. И не можем да откажем хората да пият, ако по някакъв начин направим алкохола трудно достъпен (примерно забраним го със закон или драстично увеличим цената). Напротив, в тези държави, "забранения плод" е още повече желан и търсен - пример Финландия, арабските държави и т.н. Ако обаче болшинството хора по свое желание/избор намалят или престанат да консумират алкохол, тогава вече по естествен път ще отмрат, производители, търговци, барове и т.н.

Вижте това.

Ако искаме да сме точни, има го и обратното. Ние даваме от нашата енергия под формата на любов и грижи на домашните ни любимци. Колкото по-обичани и желани са те, толкова по-рядко боледуват и по-дълго живеят. Когато те имат някакъв проблем, сами идват при нас, скачат в ръцете ни, въобще всячески се опитват да покажат, че имат нужда от помощ ... Ако им помогнем, при всички случаи са много благодарни и го показват (за разлика от хората, бих казала ); ако не им помогнем, няма да ни се разсърдят (да не повтарям това в скобите).

Интересно, че в тази тема освен автора, говорят само жени. Нека да чуем и някой мъж. Подозирам, че мислят малко по-различно по този въпрос. А и самият aorhama сигурно има собствен отговор на въпроса си, просто иска да разбере и другите какво ще напишат (засега според мен доста предсказуемо се отговаря). Все пак аз от моя страна да вметна, че въпросът на Fut си беше доста резонен. Според мен мъжете и жените като цяло имат различни критерии и съответно ще дадат различни обяснения относно "Що е това приятелство и как се проявява то?". Много различни са и хората от един и същи пол - например болшинството представителки на знака Водолей биха назовали много жени (и мъже) като свои приятели, без да са достатъчно близки с тях, според критериите на повечето жени, родени под знака на Рак или Козирог. (разбира се, така е много обобщено, рожденния знак може да бъде силно туширан например от струпване на планети в друг знак с противоположни качества, много зависи и от асцендента и т.н.)

Най-често спонтанния аборт, а и преждевременното раждане се случват тогава, когато на плода не му достига енергия, за да се запази и отцелее. Мисля, че Валентин Петров някъде беше дал една схема, но не си спомням в коя тема. Много по-рядко се случва спонтанен аборт поради сгрешена информационна матрица (обикновено при човешка намеса в процеса) и тогава грешката се оправя така да се каже административно , обикновено много бързо, още в първите седмици и протича дори не като аборт, ами като позакъсняла менструация. Сега защо се получава недостиг на енергия - това зависи много от майката. Включително много пъти, самата бъдеща майка подсъзнателно изключва канала, защото примерно се чувства неподготвена за събитието, страхува се и т.н. Друг път майката е в ситуация, в която е избрала да отдава много енергия на други хора (дали това ще са примерно грижи за болни съпруг, родители и др. или обратно караници и разправии със същите) или други същности (някои ги наричат енергийни паразити). Нещата са доста сложни и ще навляза в такива обяснения, които не знам дали ще са интересни за четене.

Аз мисля, че периодът (от 6м до 3г.), който посочва Кристиян е твърде ранен. По това време детето изгражда основно своето физическо тяло. Ако има някаква предразположеност към зависмост от алкохол, наркотици и др.п., то това по-скоро е информационен модел, предаден на детето още при създаването му. Освен това не е задължително емоционалните травми, които човек е получил, да се изразят непременно като зависимост от някакво наркотично вещество.

Прегледах някои от линковете. По принцип азбуките наистина са давани като текст. Чудя се дали да се опитаме да изведем някоя нова (наша си) текстова интерпретация на съвременната българска азбука или да се придържаме максимално до старото послание? Ако е за деца, може би по-добре първото. Вече дали ще успеем да сътворим достатъчно добър текст - не знам, но е интересно, бих опитала! А защо не и да се изкомбинира от няколко предложения. Може би подготовката да бъде какви думи, носещи определен смисъл и заряд можем да предложим за всяка буква. За първата буква, като че ли няма други варианти, освен да бъде Аз, но след това ... Примерно: Б - Благо, Бог ... В - Виждам ,Водя, Воля ... Г - Говоря, Господ, Глас, ... Д - Добро, Давам, Днес, Дете ... и т.н. и после да ги свържем в изречения. П.П. Ето едно предложение (малко недовършено): Аз Бога Виждам и Говоря: Добър Е Живота! Знаещите Истината, Която е Любов, Мислете за Нашия и Отвъдния Покой! Разумното Слово Твори Успешно Формите. Хармония на Цялото от Частите Шарени ...

Благодаря!

Благодаря за поканата, темата определено ме заинтригува, но едва ли ще успея да посетя конференцията. Иначе ще се радвам на информация, особено на обемиста . П.П. Не става ясно, ще има ли демонстрация на действието на такъв апарат?

Не, това не е статия, цяла книжка е, написана наистина свежо, с чувство за хумор. Благодаря на maggee, че ми я припомни! Това беше първата книга, която ме накара да се замисля по-задълбочено, да започна да си градя собствен мироглед. Това беше през далечната 1989 година. До тогава четях жадно ту един, ту друг философ - Хегел, Камю, Ницше и т.н., библия нямаше откъде да си намеря, нито пък беседите на Учителя (в библиотеката намерих една книжка, чието предназначение беше да заклейми "опиума за народа" ), по едно време се добрах до една апокрифно разпространявана книжка на К.Кастанеда ... Е, сега вече има много и достъпна, всякаква информация, но "Вашите слаби места" определено си заслужава.

НиколаДамянов може леко да опростява нещата (а защо не, за да бъде по-кратък?) и да звучи назидателно, но в неговите думи има много верни неща, които, разбира се, се отнасят не само за жените. Например това, че човек, като си навие на пръста нещо, е склонен от 9 извора вода да носи, за да убеди (най-често сам себе си ), че точно и именно така е редно, че това е предопределено от Съдбата и т.н. Също така честото влюбване и разлюбване и прескачане като пчеличка от цвят на цвят, отново при двата пола, но сякаш с повече енергийни последици за жените ... искрено ме изумява, че се тълкува като набиране на опит. В случая наистина злоупотребяваме с енергии, които за съжаление никак още не разбираме и разбъркваме един буламач от информация, която после предаваме на потомството. Мисля, че имаше нещо по въпроса в темата за секса. Ако успея да намеря нужната страница, ще дам линк към нея.

Да, права си, ако е проявявал осъждане, има разлика естествено и то съвсем не тънка! Дали обаче е било осъждане? И аз съм обвинявана в осъждане. Идва при мен някоя приятелка и започва да се оплаква от някакъв проблем в живота си. Идеята е, не да се направи нещо за разрешаването му, а аз да се хвана на въдицата и да започна заедно с нея да обвинявам някой друг (който тя е нарочила) за нещастието, да й съчувствам, че точно на нея, да се съгласявам колко е гадно и как не е честно и т.н., и т.н. Ако правя това, съм добра, разбираща, любеща... В момента, в който кажа: "Чакай малко, проблемът се състои в това и това. Защо се е появил? Ти как постъпваш, дали с нещо не си го предизикала или най-малкото му пречиш да си отиде? За да го разрешиш можеш да направиш така и така. Искаш ли обаче да го разрешиш?!" Тогава веднага ставам лоша, неразбираща - това е първата реплика, как аз изобщо не я разбирам . Почва се увъртане, не, проблемът не бил точно този, или да, този е, но е много по-заплетен, отколкото си представям. И как въобще мога да си помисля да я съветвам нещо, след като твърдо не разбирам нито нея, нито проблема. Също така колко й е трудно; лесно ми било на мен отстрани, я да застана на нейното място, нещата са толкова лоши и заплетени, дори и да разреши (евентуално) този си проблем, дали пък няма да си създаде нови, освен това имало риск да се развали равновесието, което може и да не й харесва, но пък си била свикнала с него положение на нещата .... Интересното е, че до малко преди това, до когато съм се съгласявала, до тогава съм разбирала всичко . П.П. Съвсем различно се получава с човек, невампирски тип - говорехме си лятото с една приятелка за децата. Тя има определен проблем със сина си и когато изказах моето виждане за нещата и евентуално как може да му се помогне, тя първо ме изслуша внимателно, след това каза: "Да, права си, но не съм сигурна в метода, който ми предлагаш." Аз отговрих, "Да, разбирам." и след това вече не съм отваряла дума по този въпрос. Не смятам, че имам право да я упреквам за нещо. Тя има право да постъпва, както смята за добре. Аз съм направила, каквото съм могла. Ако тя все пак размисли, знае че може да разговаря отново с мен, ако например й е нужна допълнителна информация.

Знаеш ли, с течение на времето стигнах до извода, че точно това са хората, които носят истинската любов, онази, коят опишем с главна буква. Изглеждат студени, защото не си позволяват да бъдат затрупани от негативните енергии на другите, но не отказват помощ. Помагат, но стоят на дистанция. Не искат нищо в отплата. Срещат те, помагат ти и те отминават без никаква емоция. Може да нямат чувство за хумор, от тях не може да се очаква топлота, няма да изслушат мъките ти съпричастно, не искат дори да знаят за тях. Но ще ти посочат проблема и ще ти помогнат да го разрешиш. А после ще продължат по пътя си. Аз също са запознах с такъв човек в много тежък за мен период. Много ми помогна - именно с това, че ме накара да осъзная колко съм затънала и да разбера, че силата е в мен Едва когато ви прочетох и аз си дадох сметка, че познавам двама, от посочената "порода" хора. Те не отправят чак упрек, но и както казва maggee, не желаят да поемат чуждия душевен боклук. Затова и повечето хора не ги харесват, защото болшинството е движено от желание да се разтовари, поне временно, като изсипе натрупаните негативи на някой друг (не и да си разреши кардинално проблема), също да си вземе малко свежа енергия от него - общо взето всички сме оплетени в едни леко вампирски взаимоотношения (както е ставало въпрос и в други теми). В тази връзка е съвсем ясно, че търсени, харесвани, обичани, са не състрадателните хора, а съчувстващите хора - т.е тези, които не ни помагат наистина, а временно ни облекчават, като доброволно ни позволяват да влезем във вампирската си роля. Докато истински състрадателния човек, може и да има чувство за хумор (това вече си зависи от човека и темперамента му), но наистина няма да пожелае да изслуша мъките ти, нито ще те утешава и т.н. Посочва ти проблема и помага да го разрешиш. И тук е много важно да се уточни: АКО ИСКАШ. Той предлага само, ако искаш - добре (за теб!), ако не искаш, те оставя да си търсиш други жертви, на които да се оплакваш и в крайна сметка да продължаваш да си трошиш собствената глава. Не знам дали това изглежда несъстрадателно, обаче знам, че "Насила хубост не става." От известно време се опитвам да постъпвам като състрадателен човек, а не като съчувстваш. Не ми е лесно, защото може би така съм възпитана, така бях свикнала, бях убедена, че именно така помагам, години наред. Имах си цял фенклуб от хора, свикнали да се разтоварват при мен и да се хранят от моята енергия. Преди 2 години след едно струпване на такива хора при мен, изпаднах в "енергийна криза", макар че тогава не разбирах ясно какво точно става с мен, защо се чувствам толкова зле ... А сега бавно и полека преминавам в другия клуб (още не мога "да стъпя с двата крака" в него ). Резултатът - някои хора вече не ме търсят толкова активно, защото спряха да си получават "вкусната хапка", някои дори ми се поразсърдиха за това, но аз вече съм убедена, че това, което правех преди, не е добре нито за тях, нито за мен.

Да-а-а, пак опираме до другаря Сталин: "Кадрите решават всичко." И най-вероятно сте прави (и той, и ти имам предвид ). А на мен ми се струва, че и самото общество е необходимо да узрее за идеята за промяна; явно още известно време ще се трупат негативи, докато прелее чашата ...

Хубава и полезна тема Майка ми прави такъв "вълшебен" домашен мехлем за рани - може би е подобен на този, за който пишеш. Ето каква е рецептата - събират се и се скълцват цъфнали стръкове жълт кантарион, цветове невен и листа жиловлек, горе-долу в равно съотношение (невенчето може и да е повече), поставят се в прозрачно стъклено бурканче, чисто и сухо, което да се напълни поне на 2/3 с микса от билки, после се налива зехтин до горе (или поне да покрие билките), затваря се със суха и чиста капачка и се оставя на слънчево място (примерно на прозореца) за 40 дни, за да се получи маслен извлек. След това се съхранява на тъмно, сухо и хладно място (билкте ги оставяме да си стоят вътре), като се запазва годно поне една година - до следващата реколта с билки . Раните зарастват наистина удивително бързо, може да се прилага при всякакви случаи - повърхностни (охлузвания), дълбоки (порезни) рани или от изгаряне; също и на всякакви места - и върху кожа, и върху лигавица. Ако е имало някакво загнояване, гнойта се капсулира в торбички и се отделя буквално пред очите ви, не за дни, а за часове. Винаги имам под ръка поне по едно бурканче от него, особено когато децата бяха по-малки, защото, освен всичко друго, обработването на раните с него е абсолютно безболезнено - не "щипе" и т.н. като повечето други неща за промиване и превързване на рани. И аз раздавам и отсипвам от него на приятели, колеги, комшии, които, като се убедят в "чудодейността" му, после си го приготвят сами. П.П. Мога да дам и примери за много драстични наранявания, които се повлияха чудесно с този мехлем. Дъщеря ми на 3 годишна възраст падна и се удари на ръба на мивката така, че се получи цепка успоредна на долната устна (виждаха й се зъбите), смазани бяха и предната част на венците на долната (по-малко) и на горната (повече) челюст. Ходихме при хирург да зашие раната, но тъй като е в устата, не може да се превърже, все е влажно, не може да не приема храна, която дори и предимно течна, все се задържат остатъци от нея по наранените места. На 3 години е трудно да накараш дете да се жабури дори с нещо по-безобидно - примерно с лайка. Тогава майка ми припомни, че ми е оставила този мехлем и че той спокойно може да се употреби и в устата. Започнах да топя памучни тампони в него и да ги придържам колкото може по-дълго време ту към наранените венци, ту към раната на устата. Само след 2 часа от венците се отделиха гнойни торбички и на следващия ден видимо бяха зарастнали, на третия ден се бяха възстановили. Цепката на устата се изчисти от гнойта на следващия ден и спряхме да ходим при хирурга да промива и чисти раната, защото той ни предупреди, че въпреки зашиването, в крайна сметка се получават нещо като джобове, които, тъй като не можем да държим детето гладно, все ще се замърсяват и съответно набират. На втория ден ръбовете на раната се прибраха, на третия беше почти зарастнала - смаяхме хирурзите, защото я заведохме да махнат конците. Сега има един съвсем малък белег под устните. Свекърва ми преди няколко години се заля с вряла вода при приготвяне на зимнина - ходи на лекар да обработят изгореното, там са класифицирали изгарянето като предимно 1 степен и частично втора. След първите няколко дни (бяха я стреснали да не пипа нищо и да ходи всеки ден на смяна на превръзките) започна да слага от този мехлем и възстановяването видимо се ускори и остана много по-малък белег, отколкото можеше да се предполага. Дълбока порезна рана на дланта на един редовен наш клиент, който чинно си ходел повече от седмица на превръзките, без особен резултат, а последните дни се оплаквал как пари и пулсира нещо в ръката му, на което сестрата в манипулационната и лекаря въобще не отреагирали. Тъкмо се канеше да ходи при хирург. Аз усетих гнойник с формата и големината на бадем. Отсипах му от мехлема и след седмица дойде при мен без превръзка, на въпросителния ми поглед отговори с неколкократно, енергично свиване в юмрук и разгъване на ръката си.

Изчетох ви внимателно всички, защото въпросите, свързани с образованието, много силно резонират в мен. Благодаря ви за споделените впечатления, защото те са, така да се каже, от кухнята на нещата. Какво ми направи впечатление? Никой не отреагира на първия пасаж от моя пост: Всички по-нататъшни мои обяснения бяха свързани именно с него. Примерът с лекарите беше, не защото аз харесвам принципа "Разделя и владей!", а защото точно така се получава в нашата държава. Всяка гилдия се бори само за себе си, дори всеки човек в България гледа да се спасява поединично. Нещо повече - всяка гилдия се бори преди всичко за отцеляването си и дори не й идва на ум, че ако предложи нещо, което ще бъде добре не само за нея самата, но и за обществото като цяло, именно тогава би получила широка подкрепа. Точно заради това вече 20 години все не можем да излезем от прехода. Ани, не знам защо възприе въпросът ми лично и директно отправен към теб. Аз попитах общо, всички вас, защото освен за това, как постъпваш ти самата, няма начин да нямаш наблюдения как постъпват твоите колеги например. Този мой въпрос е лично изстрадан, защото в класа на голямата ми дъщеря в продължение на 2 години (в 5 и 6 клас) учителите говореха общо и неангажиращо, класа като цяло беше силен, но ... имаше макар и само няколко деца, които определено имаха нужда от помощ. Постепенно дисциплината и поведението на класа (под влиянието на тези няколко деца) излязоха от всякакви приемливи рамки и едва когато положението вече беше неспасяемо (включително станаха няколко по-сериозни инцидента), класната (съвсем млада жена, но чудесен учител!) се принуди (имам чувството дори въпреки неодобрението от страна на ръководството) в края на 6 клас да направи открита родителска среща - родители, деца и някои от учителите им. Там вече блесна горчивата истина - кой кой е, и измежду децата, и измежду родителите, и измежду учителите ... И един татко, чийто син беше попаднал под лошото влияние на две други момчета, възклина:"Аз усещах, че нещо става, но преди като ви питах - мълчахте. Защо чак сега ми казвате какво се случва тук, в училище?!". Сега, въпреки недостига на деца, едно от проблемните деца по необяснени (отново?!) причини не се появи в класа през новата учебна година. И ето ви още една лоша практика (сега някой може да ме обяви и за сталинистка, защото съм дала пример за приложение на друг порочен принцип "Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем.""). А училището има и психолог, който може би отново по причина, че заплатата му е ниска, не е направил необходимото за това момче. Родителите му също са абдикирали (не ме разбирайте погрешно, не ги обвинявам, защото и те сигурно си имат уважителни най-вероятно пак финансови причини за това си решение) - разбрах, че и двамата са от няколко години в чужбина и са го оставили на възпитание при баба и дядо. В крайна сметка най-потърпевшо е детето, а след това - обществото ни като цяло. И това учителите да не споделят впечатленията за децата с родителите дори на 4 очи е всеобща практика според мен за съжаление, доколкото имам информация не само от мои лични наблюдения през всичките години до сега, но и от други родители, и от познати учители. Благодаря за коментарите на бориславил и късметче, които ми помогнаха да си изясня донякъде нещата. Виждам много конструктивизъм в техните мнения. Само едно сериозно обмисляне и обсъждане на нужните промени в образованието, както и търсене (и намиране) на широка обществена подкрепа би довело до подобряване на нещата в тази толкова важна сфера, защото именно от училищата излизат новите поколения българи.

А защо смяташ, че не споделяме? Точно това съм обяснила в поста си, че дори и при директен въпрос се избягва отговора. Мога само да предполагам защо: примерно при негативен коментар, родителите ще се оплачат от учителя на директора или ще се обидят и ще преместят детето си в друго училище, а при този глад за деца ... Но така, без обратна връзка и от страна на учителите към родителите, е трудно и за двете страни. Също така съм на мнение, че учителят, дори и да не иска, все пак оказва възпитателен ефект върху учениците си - положителен или отрицателен, зависи от него самия. П.П. И аз съм водила часове доста години наред, верно на студенти, така че имам някаква представа как изглеждат нещата и от страната на учителите. Но и учителите от своя страна си имат деца, които учат в други училища, при други учители и също знаят как изглеждат нещата като родители.

Аз също и бих ти предложила за аватар някоя мандала, обаче и аз нямам време да търся подходяща в нета.

А аз, може би защото съм участник от страната на родителите, си мисля обратно - ако учителите бяха поставили на първо място въпроса за образованието: вид, съдържание и т.н., ако настояваха за промени в него, ако бяха показали те, а не медиите, каква е дисциплината в час, какво вършат децата в междучасията, а въпросът за заплатите им да е примерно на 27 място в исканията им, тогава щяха да привлекат към себе си всички, не само родителите, ами цялото общество. И тогава щяхме да спечелим всички - учителите да преподават адекватен и нужен учебен материал, по добри учебници (защото и на тях сега им е трудно със сегашния материал и учебници), в по-спокойна обстановка (при подобрена дисциплина) и с по-добри заплати, а ученици и родители - добър и подходящ учебен и възпитателен процес. Сега, възможно е, такива да са им били намеренията (на учителите), но това, което разбрахме ние от медиите е, че борбата е главно и основно за заплати и покрай този въпрос, ей така, от куртоазия са поставени и няколко предложения (не условия!) за подобряване на обучението. Включително бяха тиражирани изявления на Янка Такева, че учителите няма да влязат в час или масово ще напуснат работа при условие, че не се вдигнат заплатите, а не примерно при условие, че не се промени учебното съдържание. Не мога да подкрепя стачка на човек, който след 7 годишната възраст на детето ми, прекарва толкова време, колкото и аз с него и следователно оказва силно влияние на възпитанието му и изграждането му като личност, а се оказва, че на този човек много малко му пука какво и как ще преподава, дори е склонен да изтърпи липсата на дисциплина, и единственото, което го вълнува е заплащането. И няма как да не направя паралел между учителската заплата и тази на лекар в Спешното или на хирург в общинска болница извън София, който може да не е от световна величина, но работата му е по-продължителна, по-тежка и по-отговорна и също получава 400лв. Това, което казва бориславил, че деца в 6 клас псуват, е вярно. Дъщеря ми е в 5 клас и твърди, че нейна съученичка!!! псува непрекъснато през междучасията. На въпроса ми: "Учителите чуват ли я?" - отговаря "Да.", "А родителите й знаят ли?" - "Тя казва, че не знаят." и не се съмнявам, че не знаят, защото вчера разбрах, че бащата на момичето е мой бивш колега. Имали сме родителска среща, всеки път се говори общо за класа, учителите твърдо не желаят да говорят с имена, дори и директно да питаме какво прави детето ми, как се проявява, получаваме доста уклончиви отговори, предимно в положителен план. Въпросът ми е към бориславил и другите учители тук: "Вие защо не споделяте с родителите вашите преки наблюдения върху децата? Защото ние не можем да ги видим, как се държат извън къщи."

Aми хубаво, най-накрая са се освестили от МОН. Аз дори бих казала, че може и още по-строго - с полумерки не може да се овладее едно мноооого изтървано положение. Защото в момента има и такива деца - у дома са тихи и кротки, защото някой от родителите ги е "насвил" дори повече отколкото е необходимо. Но след като в къщи не може, а все пак детето има енергия за хабене и желание за изява и доказване пред другите, то опитва в училище, там какво ще му позволят, до къде може да стигне. И ... се оказва, че може да стигне много далеч: учителя няма право да го изгони от час, независимо как се държи, няма оценка на поведението, отсъствия също не се пишат, за да не се предизвикват административни проблеми на училището и на родителите и т.н. и т.н. Резултатите - дори и да нямате дете, всички ги видяхте във филмчето, излъчено по bTV.

Много ми хареса, много живо, много истинско! Нина, наистина ли никога не си учила рисуване? Ако да, то явно в миналия живот си била някой мноооого добър художник

Когато някоя планета транзитира през която и да е от планетите в наталния тригон.

- цитат от книгата "Тибетското изкуство на живота" от Кр. Хансард. От друга страна обаче, колкото повече се замислям, ми се струва ненужно това вечно противопоставяне - в случая: алчност - щедрост. Вярно е, че живеем в свят на полярностите, но какво представляват полярностите сами по себе си? Това в същност е едно и също нещо, което варира в своето проявление. Точно като магнитите - всеки в единия край си има +, който постепенно отслабва, минава през неутрална точка, след която постепенно се засилва проявлението на -, но ако го разрежем на две половини, ще получим два по-малки магнита, всеки от които пак ще съдържа пълната гама проявления от + до -. Т.е не можем да разделим двете проявления, следователно това е една и съща същност - извинявам се за тавталогията - която съдържа пълната гама проявления от + през 0 до - . В случая по темата: Какво представлява алчността? - щедрост, но ориентирана само към себе си. Ако обаче човекът изобщо не притежава такава черта, ако не е щедър към себе си, т.е склонен е да бъде например аскетичен (може чак до мазохизъм), ами той не би могъл да прояви щедрост и към другите. П.П. Сега ми идва на ум, че може би това объркване и противопоставяне идва поради това, че сме нарекли различните проявления на едно и също нещо с различни имена: алчност - щедрост, радост - тъга и т.н. Ако имахме само едно понятие и разбирахме, че в същност това е едно нещо с две (че и повече) проявления, нямаше да ги противопоставяме. Ето например нарекли сме нещо с общата дума цвят и на никой не му идва на ум да противопоставя жълтия на червения цвят (макар че в интерес на истината и там художниците са подредили спектъра и делят цветовете на противоположни/контрастни ).

Квадратурата.