Диана Илиева

Адамс е прав. С това, което казва Добромир: съм съгласна и споделям подчертаното. И за съжаление това наистина означава, че всички хора в по-малка или по-голяма степен сме фанатици. Това не е никак приятен извод, но ако се огледаме наоколо, а и в огледалото , точно това ще забележим. И дори не мога да преценя кой е по-вреден и неприемлив - откровения или мимикриращия фанатик Хм, според мен подценяваш леко фанатиците. Не малко фанатици мислят и разбират добре убежденията си. На някои от тях дори им се отдава да доразвият идеите, които така твърдо са прегърнали. Въпросът е точно в твърдостта. Но и това е относително - от една страна е добре човек да държи на убежденията си, на ценностната си система, да бъде последователен в мисленето и т.н., от друга страна прекалената твърдост и последователност ... Въпросът по-скоро е в степента на фанатизираност на всеки от нас, както споменаваш в първия си пост.

Информацията винаги изпреварва времето си и тя служи на онези хора, които са малко напред спрямо обществото като цяло. Историята на науката го е доказала многократно. Нищо случайно няма в този свят. ... Съгласна съм, че нищо случайно няма на този свят. Но не съм съгласна, че информацията винаги изпреварва времето си. Аз мисля, че информацията винаги съществува, тя винаги Е, защото тя в същност е заветното Слово. Друг е въпросът за достъпа ни до нея (Него). Достъпът винаги е строго регламентиран и никога не изпреварва времето си. Нещо повече, винаги когато някое човешко същество се изкуши да свали повече инфо, отколкото е желателно за конкретната фаза от развитие на човечеството и да го направи достъпно за хората, това бива санкционирано, понякога по най-мистериозни начини. За пример мога да дам живота на Никола Тесла.

Да, и аз това щях да попитам - защо и откъде-накъде САЩ ? Ами тя демокрацията за първи път се е появила в древногръцките полиси (поне по това, което знаем от историята). И да ме извини tomodashi за черногледството, но ако не се случи някакъв сериозен катаклизъм (не визирам само и непременно природен), не виждам как след едно-две поколения ще се установи нов, съвършено различен и много по-висш обществен ред, независимо от къде идва изток, запад, север или юг . Ако обясниш какво имаш предвид, може би ще те разберем. П.П. Смея да твърдя, че истината си съществува, тя е винаги в нас и около нас, независимо от времето - въобще тези понятия минало/бъдеще са си наши, човешки, относителни (да не кажа най-точната дума: измислени); също така истински добри хора винаги е имало, има и ще има. А може би говорим за различни неща - какво да разбираме под истински добър човек?

Не, защо, Стивън Хокинг е много близо до центъра на тази тема Орлин и Никола обаче ме накараха да се замисля. Чета ги, и някак и двамата имат право. И ако действително и двамата описват изчерпателно двете страни на една и съща монета, дали в такъв случай монетата не означава, че просто е още рано тази информация да "слезе" на Земята - в пълен, цялостен и разбираем вид?!

Да, Орлин е прав. Много често ние мечтаем, но някак отвлечено, хаотично, разсеяно ... с една дума липсва желание за реализирането на мечтата, липсва ни целеустременост. Винаги като се замисля за това, се сещам за една песен на Милена: "Искам, искам и все така заспивам ..."

Честит рожден ден и от мен! Бъди все така силна, ведра и изпълнена с любов!

Да, съгласна съм, че това "модерно" напоследък раждане е противопоказно както за майката, така и за детето. Примери много. За съжаление според мен това не е от увлечение по астрологията (тогава желаещите го щяха да са много по-малко), а поради страх от нормалното раждане, поради липса на вяра, майките и семействата им се доверяват и прехвърлят отговорността в ръцете на лекарите, а най-абсурдния за мен мотив - за престиж.

В големия град, независимо от това колко добре е благоустроен, големият проблем е в голямото струпване на хора. Имам предвид буквално: брой хора на квадратен метър. В този смисъл и едно малко, но много скупчено селце - с малки дворчета, гъсто разположени къщи, обитавани от много хора дава ... същите негативи на жителите му. Представете си - всеки от нас е една енергийна система; живеейки, ние непрекъснато участваме в процеси на обмен на енергия, която пък е носител на информацията (Словото). Всички сте били свидетели на това колко си пречат на функционирането например два уреда, работещи с електромагнитни вълни, разположени близо един до друг - или единия заглушава другия, а понякога взаимно се заглушават, или се получава изкривяване на информацията (обикновено при по-слабия), или изпадат в резонанс ... Да не говорим, че понякога един мощен субект може да доведе до срив в някои други обекти около него. Е, това става и с хората. Просто не е толкова видимо (все още).

Здравей! Предлагам анализ само по датата, защото не съм убедена в точността на цифровите стойности на част от буквите/звуците на кирилица. За името мога да пусна нещо експериментално на лични. Път на живота - 7 - желание да се реализира добре в живота и непрекъснато да напредва, усъвършенствайки себе си. За да се "случи" това, са нужни да се развият: любознателност, прозорливост, откривателство, изслушване на другите, склонност за придобиване на знания, придържане към реализма, а също да се избягва отчаянието, негативизма, много строгото отношение към себе си и към другите. Числото 7 е много особено, то е свързано с философията, духовността: важно е от една страна да не се търсят и преследват чисто материални цели, от друга - да не се пришпорват хората и събитията, а да се оставят да следват своя собствен ход. Периодите на изчакване и блокаж внезапно преминават в развитие и успех, често нестандартни и неочаквани; резки промени в хода на съдбата. За хората с число 7 важи с пълна сила посланието "Познай себе си.". Приятелствата и връзките с хората имат решаваща роля, макар някои хора с път 7 да предпочитат уединение, живот посветен на някакви изследвания или мистицизъм или далечни пътувания ... Поне в един период от живота е нужно да се осъществи близък контакт с природата. Първият период в живота е от рождането до 29 години. Той е белязан с ранна склонност към работа и дисциплина; тясно/ограничено обкръжение, понякога затваряне в себе си и/или телесни проблеми; дори и ако има многобройни приятелства, личния живот е ограничен. Необходимо е търпение и развитие на ученолюбивост, анализиране, разсъдливост, изследоватеслки умения, самостоятелност. Да не се подценява емоционалното развитие. От 29 до 30 годишна възраст е един преходен период, в който освен горните неща, започва да се проявява напредък в една от областите на комуникациите, подобряване на емоционалния живот. От 30 до 38 години - реализация в една област, където доминират комуникациите. Приятелските връзки и контактите ще изиграят решаваща роля. Да се избягва разпиляването и разсейването. Препоръчва се да се внимава за финансите (склонност към пилеене или непостоянни приходи). Може да има нестабилен емоц. живот - трудности в изразяването, склонност към депресия или разочарование от някоя връзка. Нека спра до тук, за да не предопределям неволно събитията.

Ще се опитам да дам един кратък анализ спрямо датата. Път на живота - 1. За хората с число 1 (а тук го намираме и в рожденната дата и в месеца) е много важно да се реализират със собствени усилия, за което е нужна воля, смелост, решителност, но нека се избягва прекаленото доминиране и егоистичните мотиви. Имате потенциал за творчество или новаторски идеи или добър ръководител. Интересно, че въпреки тези предпоставки, много хора с път 1 не се напъват много за напредване в йерархията. Добре е да се разчита на собствените сили и инициативи, да се "улавят" благоприятните моменти, а да не се очаква голяма външна помощ и подкрепа. Силна енергия, но и много спънки за преодоляване, понякога вътрешен блокаж за откриване на собствения път и/или ограничен емоционален живот. Малко или никакви истински приятели. Първият период е от раждането до 27 години - отново число 1. Ранна самостоятелност; има потенциал за творчество; търсене на собствен път; влияние от околната среда, но тя може да не е особено благоприятна; търсене на съюз, но по-добре да не се разчита на помощ от вън; понякога склонност към усамотяване. За следващите периоди според мен не е желателно да пиша - прекалено е рано.

Здравей! Да, всички сме включени в кармични връзки, но при някои хора този им живот е "по-лесен", затова казваме кармична отплата, а при други "по-труден" - кармична разплата. Разбира се, всичко е относително и не толкова детерминирано - дори и на първите, в някои отношения наистина "им върви", а в други и при тях се слуват неприятности, но като цяло ... "имат късмет". В това обаче се крие и уловка под формата на изкушения - изкушения, че дори и да се държиш безобразно, на теб така или иначе ти се разминава, без особени последици; изкушения да не си мърдаш пръста за нищо, защото така или иначе получаваш ... По принцип не е задължително близките ти хора да са родени на такива дати. Щом се е получило при вас обаче, това ме навежда на мисълта, че имате някаква обща работа тук и сега; при вас отработването на кармичните задачи ще става в семейството. Виждала съм, когато хора с такива дати се струпват в едно звено от някоя фирма или при работодател, роден на някоя от тези дати, 90% от кандидатите за работа при него са родени все на такива дати. Интересно е, че ще виждаш такива числа и при редуциране на телефонния ти номер, датата на издаване на лични документи - лична карта, шофьорска книжка и т.н. На хората родени на горепосочените (4, 8, 13, 17, 22, 26, 31) дати много им помагат датите 6 и 24 от всеки месец. Също така се оказва, че с хора, родени на 6 и 24 добре се разбирате, помагат ви и т.н.

Според мен не е задължително, ако човек се ожени/омъжи на определена възраст, а е било хубаво да изчака, то непременно да последва развод. Просто ще има трудности и неприятности в брака (от всякакво естество) и почти сигурно няма да могат да се родят деца, докато не се достигне разрешената възраст. В посоченият пример за мъж и жена от София с разтрогнат брак, индикациите за развод ги намирам и при двамата (като че ли по-силни при мъжа). По принцип за жената е било хубаво да изчака до 32 години, а за мъжа до 29. Не съм сигурна обаче, дали и ако бяха изчакали тази възраст, бракът им щеше да се запази. Един бегъл поглед на синастрията сочи, че са май по-подходящи за любовници, отколкото за съпрузи. За мъжа роден на 18.04.1975г. също не съм сигурна, че е в състояние да поддържа стабилни брачни отношения с когото и да било. Но това са само предпоставките. Всеки човек може да "поработи" върху себе си и понякога се получават доста внушителни резултати, така че прогнози избягвам да давам. Ако например тази връзка продължава успешно и хармонично вече доста време (поне няколко години), много е вероятно човекът вече да е внесъл необходимите "подобрения" в себе си.

Доста смело и категорично твърдение. Защо мислиш така?

Tук се сещам за "подписа" на Атлантида: "Когато вече не може нищо да се направи, какво би направил?" Винаги може да се направи нещо. Вярно, не е лесно. Понякога не е и приятно. Но си заслужава! Претенции наистина всеки има - дори малкото бебе има претенции да бъде нахранено, сухо и т.н. и вика и плаче, ако не са удовлетворени. Всеки човек е нужно да бъде в известна степен психолог, за да общува нормално и успешно с околните. За един ръководител това важи с много по-голяма сила. Първоначално е много важно междинният ръководител да не се нагърбва с всичко, под предтекст, че подчинените му ще оплескат нещо, а пред по-висшестоящото ръководство ще отговаря той. Грешки всички правим, вярно, някои повече, други по-малко, но в случая е много важно оказаното доверие от една страна (пак може да има текущ контрол, но нека да е максимално дискретен, ненатрапчив), а от друга - така ще се разпредели правилно отговорността за извършваната дейност. Разпределението на задълженията и отговорностите според възможностите на хората в колектива е може би най-важното нещо. Ако нямаме голям избор да маневрираме, то една демонстрация (нагледна, при изпълнението на поредната задача) пред ръководството би илюстрирала добре кой има място и кой не в този колектив. А за да се подобри микроклимата могат да се направят на глед дребни неща, които да окажат съществен резултат - например по лична инициатива да се осигури и подбере подходяща, хармонизираща музика на работното място, да се проведе някакво общо мероприятие, не свързано с фирмената дейност - като се започне от кафе-почивка в подходяща обстановка, обща разходка, отпразнуване на нещо ... и се стигне до екскурзия например. П.П. В много от големите фирми се наблюдава следния на пръв поглед парадокс - някои от отделите "куцат", докато други се справят добре, задружни са ... а е ясно, че фирмената политика и висшето ръководство са едни и същи. Вярно, понякога в съответното звено са събрани подходящи и подхождащи си хора - тогава е лесно; понякога обаче не е така - тогава вече решаваща е ролята на прекия ръководител.

Може би зависи какъв е ръководния пост? Мен лично не ме смущават злобата и завистта (ако ги има, защото почти не ги забелязвам). Може и да не се хаби енергия за неутрализирането им - просто ги оставям да минат край мен или (в най-лошия случай) да се отразят обратно към тези, които ги излъчват. Когато съм притисната от обстоятелствата е най-полезно да реагирам точно според принципите си - дори и в началото да изглежда, че това ще навреди и е по-подходящо да се лъже/маже, прикрие нещо и т.н., малко по-късно става ясно, че честната позиция е довела до по-добър резултат, особено в дългосрочна перспектива. Нещо повече - обикновено бивам притисната от обстоятелствата, когато преди това съм си позволила да си затворя очите за нещо. Отговорностите - всеки ги има и си ги носи. Просто при ръководния пост са повече видими (от всички). По-неприятното е друго - ръководният пост отнема повече време и енергия за организиране на нещата, отколкото някоя по-редова длъжност. Съответно човек има по-малка възможност да отделя време и енергия за своето духовно развитие. Затова си мисля, че зависи от поста - ако той позволява по-кратки ангажименти и вече е постигната една добра организация и разпределение на работата в дейността, която се извършва ... защо не? Тук обаче е редно да се спомене, че не следва да се очаква особено развитие на сферата, в която заемаме (по този начин) ръководен пост, защото на практика ние сме отказали да я подхранваме със своите ресурси. Развитие може да има, само ако са на лице амбициозни и отдадени на тази дейност заместници и служители. И то не е ясно в какво именно направление, защото е очевидно, че вече те (а не дистанциралия се ръководител), със своите представи и желания, със своята етика и т.н., дори и несъзнателно ще "тикат" дейността в някаква своя (може би по-различна) посока.

Aтлантида, благодаря ти за интересната информация, която споделяш с нас в тази тема! Да, тази "съразмерност", позволяваща да се слуват подобни явления действително е интересна. Едно обяснение за мен е, че по този начин се дава възможност Земята периодично да попада в едностранното влияние на всяко едно от тези две космически тела. Всяко от тях засилва и подчертава точно определени (и бих казала противоположни) качества. П.П. Днес чух от един човек, че космическия закон е "Единство и Хармония на противоположностите", а не измисленото доста по-късно от хората "Единство и Борба на противоположностите" и това според него се е знаело много добре от древните хора.

Е, това вече е далеч по-изпълнимо (като работа на астролога имам предвид). Добре е да имаме и данните на приятеля обаче.

Нормално е да има много десетки и единици също . Ето какво казва Линда Гудман за хората, родени на 10 число: Примерен номерологичен хороскоп ще направя, като ми остане време, може би в неделя.

Това (подчертаното) си е доста сериозен, да не кажа непосилен труд и страшно много време. Едва ли някой ще се наеме, освен да се очертаят най-основните щрихи. Колкото до проблема - всеки що-годе добър астролог ще успее да види поне един съществен проблем и да останете изненадана, че той "знае" за него. Ако обаче се притеснявате за някаква дреболия, на която в този момент й се придава особена важност, и най-добрия астролог едва ли ще я "уцели". Въобще това с изпитването на астролозите ми се струва по-скоро каприз, задоволяване на собственото любопитство, отколкото молба за помощ. Погледнах картата - от пръв поглед би трябвало най-съществения проблем в живота да бъде относно професионалната ориентация и реализация.

A ако не се усещам, че удрям ... Ако грубите думи според мен не са груби, а просто едно малко по-енергично изказване на истината(?! ), от която другия би имал полза ... Донче, този дискомфорт, за който говориш, наистина го има от само себе си - това си личи примерно при сравняване на наталните карти на двамата. Той няма как да говори, че нещо в теб или в събеседника ти не е наред. Просто не сте на една вълна, така да се каже. На това ниво, на което се намираме в момента, няма как някой да бъде в идеална хармония с всички останали. Бих могла да дам пример от теория на сигналите, защото на практика при общуването се получава точно такова взаимодействие. Всеки от нас е сигнал с различна основна честота, ниво на сигнала и амплитуда (това в опростен вид, защото е ясно, че нямаме само една честота) - надявам се в училище повечето са виждали осцилоскоп. Общуването с друг човек си представете като наслагване на двата сигнала. Каква картинка ще се получи - зависи от сигналите. Ако двама души си паснат доста точно, ще изглежда така, все едно че е един човек или напротив, ако са доста различни, но се допълват, така че резултатът да бъде хармоничен (примерно честотите им са кратни една на друга) - добре. Може обаче сигналите да са пълна противоположност (взаимно се унищожават) и резултатът от общуването да е буквално 0, може честотите им да са такива, че да се получава силна дисхармония, а най-изненадващия резултат е може би този, в който двама приличащи си хора, влизат в резонанс и тогава може да се получи или космическа идилия, или пълен разрив(взрив). Много е важна и силата на сигнала - ако единият е много по-слаб от другия, то на практика силният изцяло заглушава слабия и се получава или монолог, или пълна зависимост/манипулация. Ако някои има амбицията да влиза в хармония с всички останали, той може би трябва да има характеристиките на белия шум (?! ), което е еквиваленто на пълна липса на идентичност (а може би това е състоянието нирвана ?).

Добре, ама нали тогава се получава порочен кръг?! Който плаща, поръчва музиката. Относно новата педагогика, това вече доказано не е държавата. Ако няма и частни обучаващи инициативи от друг тип - как ще стартира новото образование?! Да, така е. И аз мисля, че малко може да се разчита на държавата относно сериозна промяна в образованието. Идеята ми е, че голямата част от бизнесмените едва ли сами ще се променят (поне в близкото бъдеще), но може би измежду останалите ще се намерят някои, които биха спонсорирали други, извъндържавни обучаващи организации. Ще мине и време, през което да се убедят съгражданите ни, че това странното обучение или направо образование, спомага за изграждането на по-хармонични млади хора, но ... няма как - процесите в обществото са бавни, инерционни, обаче все трябва да се почне от някъде.

... И вторият проблем е, че човекът разполага с ограничено количество енергия, с което може да поддържа равновесие в определен брой системи в живота си - семейство, работа, физическо развитие, духовно развитие. Всяка дейност е свързана с разход на енергия и ако енергията на човека не е достатъчна и за развитие на духовните качества, и за развитие на бизнеса, очевидно едната дейност ще пострада - тази с по-нисък приоритет. Да, наистина, човек "подхранва" с енергията си всяка своя дейност. Всяко начинание, започнато без особен ентусиазъм или няма да се "роди" въобще, или няма да е удачно. Всяко начинание, започнато с голям ентусиазъм, ще тръгне добре, но ако не продължим да "поддържаме огъня" до успешния му завършек, то ще залинее и или ще бъде прекратено, или няма да се получи набелязания краен резултат. Едно уточнение обаче - не е задължително енергията, с която подхранваме определена дейност да е само нашата; желателно е дори да се намерят съмишленици, сподвижници, които ще помагат. Особено в бизнеса едни добре мотивирани служители могат да поддържат едно вече създадено ниво, а ако са дошли по призвание в тази дейност, могат да направят и повече ... Също така човек разполага с ограничено количество ресурси, но енергията не е измежду тях. Друг е въпроса, че някои хора са родени с широк достъп до енергия, а други - не. Може да се "работи", разбира се, по въпроса. А и не е ясно какво ще направи през живота си един човек, дори и да е роден с голям потенциал и обратно. Виждала съм хора, които с лека ръка пръскат енергия за най-различни неща и други, които успяват да постигнат много, въпреки заложения енергиен "недостиг"... - това се отнася както за предприемачеството, така и за духовността, въобще за всички сфери от живота. Васко, бил ли си в Англия, особено преди 200г.? Скоро ми попадна една книга, писана в Англия ... сега не ми е под ръка, някъде през 1775г. примерно, не се сещам и заглавието, ще я потърся после по рафтовете. Повествованието е в автобиографчен стил, авторът описваше перфектни корупционни схеми, относно получаването на лекарски сертификат, относно получаване на назначение в кралския флот; описваше измами на кръчмари, аптекари, лордове и т.н. А иначе коректността и честността, дават сигурен шанс за успех, но в дългосрочен план (не и бърза печалба ) и тук в България - проверено и приложено лично!

Така е, но все пак не храня големи надежди за вълшебно преобразяване на по-голямата част от обществото. ... Taка е, и аз не очаквам вълшебно преобразяване на обществото. Това може да стане постепенно и аз залагам надежди предимно на новите поколения и в частност ми се струва, че е добре да положим усилия за промяна на нещата в образованието. Според мен това е най-сигурната и трайна промяна, която може да ни се случи като общество и цивилизация. Да разчитам на положителна промяна в голяма част от хората на бизнеса ми се струва по-нереалистично.

Това изречение определено не е вярно. Ако беше така, това най-малкото би означавало, че всички хора са на едно и също ниво на развитие. И още много други неща ... С всичко написано след него съм съгласна.

Моите наблюдения са, че приятелите мъже се отнасят един към друг по доста по-различен начин, отколкото приятелки жени една към друга. Само този факт вече идва като едно възпрепятстващо обстоятелство за дълбоко и истинско приятелството между мъж и жена. И тук въобще нямам предвид някакви сексуални "усложнения". Сътрудничество - да, доверие, взаимно уважение - да, но приятелство ...