Диана Илиева

Да, Соня, чудесно те разбрах и съм също твърдо ЗА! Вече описах, че моите деца, макар че не са особено музикални, са свирили или продължават да свирят при музикален педагог на избраното от тях самите пиано и съм много доволна от резултатите. Ани даде пример за кръжоците, но те не са удачен пример/аналог на това, за което говорим ти и аз. Аз съм също от поколенията, които си ги спомнят добре. И ако един кръжок по математика или физика е удачна форма на допълнително обучение и полезна инициатива, то изучаването на муз. инструмент по този начин не е възможно. То и на времето си беше само индивидуално, извън училище (ако изключим десетината деца, включени в училищния оркестър ). Вярно, и за това имаше организирани школи към пионерските домове, но въпреки това пак имаше макар и неголямо заплащане. Ани е права, че при сегашното положение на нещата в България, никое училище не може да си го позволи, с изключение на някои частни, но това, както стана ясно, е и би трябвало да е държавна инициатива. Относно религията - и аз си мисля, че далеч не всички семейства искат, имат възможност и могат да дадат адекватна подготовка или дори информация по този въпрос; да не говорим за последователност и систематизираност. От друга страна въпросът е много деликатен и затова повечето хора реагират доста предпазливо. Въобще в съзнанието на повечето българи (и по-стари, и по-млади) кой знае защо най-силно отколкото при всички други нации се е загнездила прословутата фраза "Религията е опиум за народа." Каже ли се религия и повечето хора изтръпват, защото директно го свързват с някаква форма на фанатизъм, догматизъм, заблуда и т.н. Разбира се, много е важно какво и как ще бъде поднесено на децата. Защото опасността да се получи ситуация "От трън, та на глог." е много вероятна. Но като си помисля, че религията обединява в себе си не толкова и не само един мироглед на определена вяра, но и морални ценности, етичен кодекс, норми на социално поведение и човешки взаимоотношения и много други неща, които сега определено липсват в обучението и възпитанието на децата. Като една алтернатива биха могли да се въведат часове по морал, етика, психология, философия, естетика и др. подобни дисциплини, но без религията има дори по-голям риск те да станат догматични, защото няма да са достатъчно аргументирани, ще липсват отговорите на въпроса "Защо?"; отделно дето децата ще са лишени от възможността да им бъде обяснена Целостта и Взаимосвързаността на света и тяхната принадлежност в него. Относно профилирането - на мен ми харесва учителите да дават насока на родителите относно наклонностите и потенциала на децата им, но и аз считам, че при твърде ранното профилиране от една страна има риск от грешка, от друга - лишава учениците от една по-широка обща култура и знания. Резултатът е на лице - получават се съвсем тесни специалисти, които извън конкретната област имат смехотворни познания дори за съвсем прозаични и ежедневни неща. Общообразователна подготовка до 10 клас и специализирана след това мисля, че е удачен вариант.

Ами не съм тръгнал да правя експерименти, споко. А не съм тръгнал, защото много преди мен са правили такива, както писах по-горе, а резултатът е бил не по-голямо познаване от случайността. Ако обаче бях решил да правя експеримент, стимулният материал е нужно да бъде конкретен. ... Хм, аз съм спокойна, обаче ми е трудно да те разбера. Отначало предлагаше да се направят експерименти, а сега изявяваш една, извини ме, но предубедена позиция, че други преди теб вече са ги направили и са установили, че такова животно като ясновидство нема . Също така, ако може на по-елементарен български език да ми преведеш последното изречение - аз го разбирам в смисъл, че ако искам да повярваш, ще трябва да се направят точно такива експерименти, каквито ти предложиш и точно по определен от теб начин ... или греша? Тук обаче има нещо, което може би не е очевидно - някои експерименти определено не са подходящи и биха довели до погрешни изводи, а други биха били направо недопустими (защото бъркаме в едни доста дълбоки води); това важи и за условията на експериментите. В същност това би трябвало да се разбира от хората, защото при физичните експерименти се прави същото: примерно непроводящи материали не са подходящи за демонстрация на електричество и ако някой "Тома Неверни" каже "Не, аз определям експеримента - ето ти едно парче метал, едно парче дърво и едно парче гранит - ако навсякъде тече електричество, ще ме убедиш, ако ли не, то това е някакъв фокус.", значи край, увяхваме без електричество . Но явно при ясновидството се подхожда с нагласата, че това е нещо необикновено, някакво чудо и щом е чудо, значи нищо и никой не може да му попречи да се прояви, няма невъзможни неща и т.н. То и на практика си е така, но в такъв случай ясновидецът е нужно да е на много високо ниво, както казва Никола от ранга на мирови Учител, а аз ти предлагам много по-скромни варианти все пак .

Телевизия гледам много малко. Особено последните години. Не ми е интересно, рекламите са много досадни, не виждам особен смисъл ... За новините съм съгласна, че са непълни, неточни и дори и несъзнателно (а колко често за съжаление и съвсем съзнателно) манипулирани. Да се знаят фактите - да, по принцип е добре човек да разполага с информация, но е важно тя да е правдива, а и знаенето не е мъдрост, не е дори мислене. В някоя от другите теми сме коментирали и афинитета на медиите предимно към негативните новини ... Е, ясно е, че няма как да са обективни, но затова пък вече е възможно да са масови и по тази причина наистина успяват да въвеждат в заблуждения големи групи от хора. Какво намират хората пред малкия екран - много неща: зрелища, виртуално попълване на емоционални, ментални и др. липси в реалния им живот (което е илюзорно, но като няма по-добро), туширане (и същевременно подхранване) на комплексите си, "успокоение" на съвестта си, че има много "по-лоши" хора от тях, задоволство, че някъде има и много по-лошо от тяхното положение и какво ли още не. А защо не разкажеш нещо от кухнята - как "правите" новините в телевизията, когато поемаш ангажиментите, можеш ли да промениш нещо по твое усмотрение или няма такава опция?

Не можах да разбера какво имаш предвид. Въпросът е важен и съществен според мен. Ти, разбира се, имаш съответните съображения, за да се изкажеш така. В такъв случай какви въпроси е подходящо и какви не е подходящо да се задават?

Благодаря за линка! Тъй като нямам карти Таро, отворих линка, зададох един доста конкретен и дори бих казала битов въпрос - полученият отговор от трите карти е доста резонен и вероятен като развитие (попреведох си предоставените обяснения за изтеглените карти). След това обаче реших да задам един по-абстрактен и общ въпрос: "Какво е моето призвание в този живот?" и изтеглените карти се оказаха Глупакът, Паж пентакли и Светът - каква би могла да е интерпретацията тук, защото явно коментарите към картите са стандартните обяснения и програмата не ги разглежда взаимосвързани (май измислих нова дума )? А може би изтеглянето на 3 карти не е подходящо за всички видове въпроси?

Да, съгласна съм с Никола, чудеса не са нужни. Все пак за някои хора, които са "на кантар" една малка демонстрация на "необяснимо" от научна гледна точка нещо е полезна; ако човекът е от категорията "Дори да видя, няма да повярвам", тогава вече наистина е излишно. И като продължение на мнението на Никола, аз напоследък все повече се замислям - въобще нужно ли е и полезно ли е ясновидството? За мен е очевидно, че то се проявява при немалък брой хора - тук визирам включително и най-различни начини за извличане на информация като махало, карти Таро и т.н. (Никола тук също е прав, че при всички тези хора, които използват някакъв помощен "инструмент", след известно време той няма вече да им е нужен, с едно уточнение обаче - може и не точно в този живот). От друга страна щом ясновидството съществува, значи има някаква роля. Каква?

В България задължително се придобиваше някаква практическа специалност. Дори в гимназиите. Например аз съм завършила 18 гимназия. В седмицата имахме един ден главно практика. Моята беше слаби токове, радио и телевизия. Имаше шивашки, шофьорски и най-различни други практики. Така, че това което в момента „откриват“ в Корея, Япония и Китай при нас е отдавна минало, но не знам защо изхвърлено. Практика сега има само в професионалните гимназии. ... Ани, тук Соня говори, че експериментално е въведено изучаването от всяко дете на някакъв музикален инструмент, а не на практика за някаква професионална дейност на учениците. Аз лично приветствам такава идея. Музиката развива много както емоциите, така и ума (музиката наистина е гениална математика, както неотдавна писахме по една друга тема ), развива усет към хармония, учи на дисциплина, дори и само да се слуша, действа благотворно на психиката и т.н. не ми се изброяват всички плюсове. Като малка имах желание да се науча да свиря на нещо, но моите родители току що бяха преживели купуването на скъп акордеон, свирене няколко години и отказване от свиренето от страна на по-голямата ми сестра и приеха моето желание скептично и с нежелание. Предложиха ми да използвам същия инструмент - той хем беше голям и тежък за мен, хем не го харесвах; предпочитах цигулка или евентуално пиано. Отказаха ми. Моите деца и двете още преди да тръгнат на училище изявиха желание да свирят; избраха за инструмент пианото (може би малката под влияние на голямата), но и при двете имаше много положително въздействие (макар че едва ли ще станат музиканти). Голямата дъщеря се отказа след около 4-5 години, малката продължава вече 6-та година. Не съм ги карала да започват, нито ги притискам да се отказват или да продължават, не се и обучават особено интензивно - това е изключително и само по тяхно желание. Лошото е единствено, че е невъзможно да се осъществи в училище, а плащаме за частни уроци. Относно останалите неща - Йордания не е от най-богатите арабски държави, предполагам, че и там много деца ходят в държавни училища. Хубаво е, че държавата там полага много повече грижи за образованието отколкото у нас - като се започне от безплатните учебници и униформи и стигнем до добрия контрол на знанията. За религията аз останах с впечатлението, че има толерантност към всички вероизповедания, но все пак нека Соня да отговори и поясни (точно това вълнуваше и Никола).

Не, мислех да ти дам координатите на мъж, защото предположих, че ще останеш изненадан и евентуално по-респектиран . Но ако държиш да е жена - и това може би ще може да се уреди Да, за подобен тип експерименти говорех, макар че точно това с поставянето на химикалите няма да сработи (според мен), защото тук е прекалено много застъпена твоята свободна воля. От моите скромни познания бих изказала препоръка, ако държиш да получиш достоверна информация относно ясновидството, нека въпросът ти да бъде свързан с някакво по-значимо, сериозно, ярко и съдържателно предстоящо събитие в твоя живот (или в живота на някой друг), което в много редки случаи е силно подвластно само на личните волеви усилия. Може и да не е за близките 30сек., но нека не надхвърля периода от седмица до месец. Ако ти нямаш идея какъв да бъде въпроса ти, може и без въпрос - просто да помолиш да запишат едно предстоящо събитие. Важно уточнение: Колкото е по-отдалечено във времето и колкото е по-сложно (засягащо много хора/съдби), толкова може да има разминаване в детайлите, в срока за случването му или дори да не се реализира. П.П. А ако някой ясновидец назове събитие от твоето минало - това доказателство ли ще бъде за теб?

И аз благодаря на Соня за споделените наблюдения и опит, които са още по-ценни, защото са така да се каже от "кухнята на нещата" - включително погледнато от всички страни: като преподавател и наблюдател и като родител, относно държавното и относно частното образование, в тяхната държава и в други държави ... Също считам, че хора като нея има и другде по света и тези, които биха имали желание да се отзоват, могат да дадат прекрасна консултантска помощ за провеждане на адекватна реформа в българската образователна система. Благодаря й, че е толкова съпричастна и заинтересована, за разлика от нашите управляващи, които дори и да живеят в България, явно нямат нужната мотивация да направят нещо смислено в тази област (техните деца също учат в елитни частни училища в чужбина). Въпреки това аз съм оптимист и се надявам, че благодарение на хора като нея и на местни инициативи, би се получило раздвижвване в положителна посока. А що се отнася до последното й изречение, за съжаление и аз мисля, че така стоят нещата и то в световен план .

Ами ако Орлин иска да опита, аз също бих могла да му предложа нужния ясновидец. Обаче това, което изброява като експерименти с ясновидеца, за да се убеди в качествата му, са по-скоро не ясновидски, а екстрасензорни способности. Хубаво е да се има предвид, че както и другите ни сетива и дарби/способности са различни по сила, екстрасензорните не правят изключение. Т.е някой може да познава добре картите, но да не го бива много в телепатия или обратно. А относно това, че ясновидеца ти казва нещо за бъдещето и то после се сбъдва, само защото вече е казано и човека започва да си самовнушава ... ами и за това има възможност. Например Орлин може да зададе въпрос (желателно е за събитие в по-близкото бъдеще, защото то е в много по-голяма степен детерминирано вече), а ясновидеца да запише отговорът на лист, който да се запечата в плик и да се отвори след известно време; или пък без въпрос, просто самият ясновидец да запише едно предстоящо събитие в живота на Орлин и нататък по същия план. П.П. В интерес на истината, това което предлагам (със записването на хартия) също оказва влияние за предопределяне на събитията, но от материалистична гледна точка може би е приемливо като експеримент.

Да, мога да потвърдя за рейки. Вярно, не беше хроничен цистит - предполагам, че тогава ще са нужни повече сеанси и изчистване на по-дълбоко ниво.

Ако е обещала да пише шестица, длъжна е да изпълни обещанието! Какъв пример дава?!? Наистина е сбъркала, като се е „вързала“. Но трябва ли заради това да бъде оплювана пред цяла България и да бъде отстранявана от работа? Вие безгрешни ли сте? ... Ами, не знам. Може би и аз щях да се "вържа", но после едва ли щях да напиша шестица на някой. Дори и да съм потвърдила "Да, ако го изядеш, ще получиш шестица.", след изяждането бих излязла от ситуацията като кажа, че това е било на шега и се аргументирам, че е прекалено абсурдно, за да е помислил някой, че може да е сериозно. Дори щях да продължа с шеговит тон, че ако се пишеха шестици, не за знания, а за изяждане на хартия, т.е целулоза, то магаретата щяха да са пълни отличници и т.н. Това може би щеше да е и най-подходящия урок за ученика ...

Този тест би "открил" само една малка част от хората с екстрасензорни възприятия, защото и в тази област има доста и различни проявления, които не могат да се свържат само с това.

Ани, аз мисля, че твоя споделен опит и виждания за нещата, както и този на другите действащи и в момента учители, би бил много полезен. Защо все да чакаме някой да ни оправи?! Кой би трябвало да чете форума ни и да вземе после нужните мерки?! Аз мисля, че ние сме хората, които могат да променят нещата. Ако се подеме една инициатива, но добре обмислена и подплатена с конкретни, полезни предложения, лично аз, а мисля и много други хора биха подкрепили и биха работили за това, да се утвърди на държавно ниво. Иначе да чакам някой чиновник в министерството да се усети ... несбъдна работа

От видеото стават по-ясни нещата. Оказва се, че самият ученик е предложил да си изяде контролното, а не учителката; просто тя се е "вързала" от една страна, което не е чак толкова сериозно (и аз не бих допуснала, че ще бъде изяден листа с контролното), лошото е, че е писала след това шестици. Дори и да е било само на един - това вече е прецедент и ... нещата излизат извън всякакъв приемлив вид. Направи ми впечатление и как учениците възприемат случката - не като нещо неприемливо, ненормално, а като период, за който е "валидна офертата" - точно тези думи чух. Това мен ме притесни най-много, въпреки че най-вероятно е съвсем логично и в духа на времето. Ето какви изводи си направих за светоусещането и разбиранията на тези ученици: - всичко е сделка; - всяко нещо има цена; - ако едно нещо не може да се постигне по един (стандартния) начин, то би могло да се постигне по друг; - важен е резултатът, а не средствата за постигането му; - човешкото достойнство е имагинерна величина; - нужно е да се действа според ситуацията, не според правилата (законите); - правилата (законите) могат и се променят, т.е няма трайни/постоянни/установени правила (закони). Тези си разбирания учениците дължат основно на нас, по-възрастните, на семейството и обществото, в което са израснали и живеят. Така че, добре е ние да се замислим. Какво от тези неща намираме за добро/нужно/полезно за нашите деца и какво не? Мен лично ме респектира гъвкавостта, с която реагират - те дори не се сърдеха, че на следващите изядени контролни не са написани шестици, не им беше приятно, но го възприеха нормално, като поредната смяна на правилата, като изтекъл срок на офертата... Може би и това е логично следствие от честата смяна на законите у нас и липсата на воля за приложението и спазването им.

Много точно ! Само бих добавила ... и всички други свои проявления.

Също толкова възможно е хем да не се радваме, хем да не вървим и да нямаме намерение да вървим накъдето и да е. Перифразата на риторичния въпрос би могла да бъде: "И защо изобщо да вървим, след като ми е толкова тъжно/сиво?!" На мен идеята, че именно радостта в живота би ни отклонила (или поне забавила) от Пътя ми се струва доста странна. А съзнателно и умишлено да се старая да не се радвам, защото така някак ще си навредя на развитието, направо е абсурдно . Да, и аз мисля, че е важно. Това са сериозни и резонни въпроси. Хм, процесът на обучение може ли да замени личния опит? Съмнявам се. Може да помогне, може да ускори нещата, но нека не му придаваме по-голяма стойност, отколкото в действителност може да има. Бих нарекла "процесът на обучение" теория, а "личният опит" - практика. Ако някой е изучавал на теория как се плува, дали ще знае да плува, ако го пуснат в океана?

Ха, ами че аз точно така правя с паяците и всяко друго насекомо, попаднало у дома - хващам и ги изнасям да ги пусна през терасата; дори децата се изучиха покрай мен и правят същото . А миризливките и калинките си ги пускаме директно на китайските рози, за да уравновесяваме положението с популацията на листните въшките по тях. Малко се поизмъчихме с молците - сигурно сме уловили над 50 пеперудки и докато не открих едни билки и един позабравен пакет с брашно в кухненските шкафове (където се развъждаха) и не ги изнесох веднага навън, нямаше да мирясаме. В интерес на истината това не го правя с цел опазване на природата, а защото сърце не ми дава да смачкам животинчето, да гледам как се гърчи и умира ... Мисля, че ловците и риболовците са много по-близо до природата, отколкото повечето други хора в момента, усещат я, разбират я, нужна им е, вписани са в нея ... П.П. Относно хероинозависимостта и тютюнопушенето - чистят се по един и същи начин, не и по познатите ни "лечения" в клиниките обаче.

Да, съгласна съм, че е трудно. Аз също много дълго време мислех предимно за това, какво не искам и много малко за това, което искам. Освен това не само че рядко мислех за неща, които искам, но и някак не можех да ги дефинирам добре, след известно време започвах да мисля, че искам друго и т.н. И в интерес на истината, след размисли какво не искам, никога не ми се е избистряло какво в действителност искам. Преди няколко години ми попадна една книга (не мога да се сетя за заглавието), където се предлагаше една методика, която лично на мен ми помогна много в това отношение. Тя е проста - авторът предлагаше да се вземат бели листи и химикал и да се направи списък, колкото по-дълъг, толкова по-добре, но САМО на неща, които ИСКАМЕ. Нека списъка да съдържа както много дребни и всекидневни неща, така и много сериозни и значими, но всички те да отговарят на условията - да ги искаш и да касаят само теб: примерно не "Искам да имам добри деца!", а "Искам да бъда добър родител!", не "Искам съпругът/-ата ми да се промени!", а "Искам да имам добри взаимоотношения със съпруга-ата ми!" и т.н. Всяко желание да е написано на отделен ред: Искам да се науча да яздя кон! Искам да съм щастлив! Искам да направя околосветско пътешествие! Искам да съм здрав! Искам да науча италиански! Искам да съм решителен! Искам да имам деца! Искам да карам парапланер! ... Това може да отнеме няколко дни. Мислете усилено, спомнете си всички вашия желания, мечти, стремежи, напишете и най-прозаичните, и най-невероятните си искания ... Втората фаза - осигурете си време на спокойствие, без ангажименти и започнете да четете списъка като срещу всяко ваше искане отбележете: А - много важно и съществено, Б - искам го, но не е толкова важно и В - хубаво би било, но не държа на това нещо. Тази фаза също може да отнеме по няколко часа в продължение на няколко дни. Бъдете сериозни и честни пред себе си. Трета фаза - препишете желанията си от група А на отделен лист. Желателно е бройката в тази група да не е много по-голяма от 10. Отново претеглете всяко желание и напишете срещу него номер от 1 до колкото са в списък А. Преценете включително кое желание е предпоставка за реализиране на друго важно желание. След приключване на третата фаза ще имате доста голяма яснота относно това какво наистина искате, а по класацията от 1 до 10 и какви са ви приоритетите в живота. Предупреждавам - ако сте били серизони и искрени, резултатът може много да ви изненада

Аз съм на мнение, че абсолютно всяка намеса е ... намеса! Аз мога да задам един още по-общ въпрос - Ако/когато сте се опитвали по един по-различен, да го нарека енергиен начин, да извлечете информация за някой човек, а той не знае за това и/или не е дал съгласието си, вие усещали ли сте, че това става някак трудно, нещо сякаш ни възпира ...?

Разбирам те напълно, че не ти харесват някои текстове. Обаче какво печелиш, като слушаш песен на език, който не разбираш?! Ако текстът е на китайски, японски или какъвто и да е друг език, който не разбираме - да, ние не схващаме точния смисъл, но влиянието върху нас остава. Японският учен и изследовател Масаро Емото е правил опити, като на еднакви бутилки с вода е залепял етикети с думата "любов" на различни езици - след известно време замразява водата от различните шишета и се получават съвсем сходни въпреки различните езици правилни/красиви кристалчета/снежинки; след това същият опит с думата "благодаря" - получават се по-различни спрямо думата "любов", но пак близки на вид въпреки различните езици и пак правилни, хармонични кристали, докато вече примерно с думата "омраза" на различни езици - отново близки на вид, но неправилни/грозни кристали. Същото е и с мелодиите - една бутилка с вода престояла пред тонколона, от която звучи метъл музика (дори и без текст) и друга бутилка вода, която е "слушала" примерно Бах; кристалите, които се получават после от тях са много красноречиви. Всичко - музика, текст, камък, дреха, ... и ние хората включително - е енргоинформационно по своята същност и оказва своето влияние.

По-скоро - не. Може да му се предложи помощ, но ако не я иска - значи не. П.П. Все пак не съм запозната с подробностите около случая. Какво означава например подчертаното в отделно изречение "Не го осъзнава вече!"? Че преди известно време все пак е търсил и искал помощ ли?

tomodashi, oт всичко, което си написал, останах с впечатление, че на теб не ти харесва това, че песента има текст. Ако е така, предполагам за теб ще бъде хубаво да слушаш по-скоро не песни, а просто мелодии, инструментали, а ако искаш и визуални клипове към тях. А песните - те затова са песни, защото имат текст . Лично на мен най-много ми харесват тези песни, които имат както красива и запомняща се мелодия, така и красив и запомнящ се текст и е много важно тези два елемента да си подхождат. Тогава, винаги когато си спомня дадена песен, тя изниква в съзнанието ми едновременно с музиката и текста (та дори и с конкретния аранжимент, ако съм я слушала в няколко версии). Наистина при някои песни помня предимно текста, но при други помня предимно мелодията. Това за мен означава, че при първите текста е бил "по-силен", а при вторите - обратно. Когато двете неща са еднакво силно въздействащи и хармонират помежду си - е, това вече е Песен, с главна буква

Аха, сега те разбрах, ти говориш по принцип. В същност и така, и иначе в случая все е вярно. Но преди теб Донка говореше конкретено и аз се подведох ...

Да, Ники, и аз също. Донче, а ти как се освободи от съзнателните прояви на фанатизма?