Диана Илиева

Aз не познавам напълно хармонично семейство. Според мен те са рядкост. И предполагам при над 90% от тях и при двамата партньори това е отчетливо белязано в наталните им карти и в синастрията им - т.е да, наистина са щастливци, родени с добра съдба (що се отнася до семейството). Реално хармоничните семейства сигурно би трябвало да са маааалко повече, защото "човек може да окепези и най-добрата карта" - както шеговито се е изразил руския астролог Авесалом Подводни. Но затова пък имаме, макар и още по-малък брой, хармонични семейства, постигнати след съзнателна работа/усилия на единия или и на двамата партньори. И това е нормално, защото осъзнатите хора все още са твъре малко, а и при липса на подходящо предразположение наистина си е трудно. При повечето познати семейства се наблюдават много сериозни противоречия между партньорите, като по-възрастните двойки старателно ги прикриват, а по-младите спокойно ги демонстрират. Защо остават заедно? Според мен е доста елементарно да го обясним само с инертност, чувство за сигурност и т.н. Хората подсъзнателно усещат, че това е мястото, това е пътят им, чувстват се някак обвързани ... Може би е прав бащата на Моника13: защото съдбата ни поставя до такъв човек, от когото имаме нещо да научим, нещо да изправим или да изградим в себе си. Физически нещата опират до специфични енергии, тяхното привличане, отблъскване, обмен и т.н., но това едва ли е интересно, достатъчно е да си обясним нещата с познатите ни понятия или с категории от психологията. За мен лично е интересно следното - преди няколко хилядолетия хората са били принудени не само да остават в семейството си, заради чисто физическото си отцеляване, но дори е било жизнено важно да остават в рода си, в племето, в поселището ... След това в продължение на хиляда или повече години до преди век или дори само няколко десетилетия хората бяха принудени да запазват поне семейството си по същата причина. През последните десетилетия, буквално пред очите ни, нещата в това отношение се промениха доста бързо. Като се сетя и за също толкова бързо нарастващата глобализация в света ... това за мен означава най-малко две неща: 1. голяма част от кармата - народностна, родова и дори семейна е разчистена; 2. хората са на прага на своята по-висша осъзнатост.

Това някак не ми се връзва. Неприязън към някого, само защото не можем да го разберем?! Той каква "заслуга" има за това? И само него ли - един единствен човек - не можем да разберем? Значи ли, че като не можем да разберем някого и трябва да го намразим? Ами тогава ще се завихри едно мащабно мразене ... свят да ти се завие. Даване на напразни надежди - това си е доста субективно, откъдето и да се погледне. Неясното може да се изпари при един изясняващ разговор например.

Темата е доста хлъзгава, но и важна! Прочетох размислите ви до момента и ето какво мисля аз - ще използвам един по-обобщаващ пост на maggee като репер на моите разсъждения: Аз не мисля, че това, което е заложено като програма за развитие на душата непременно се случва и без човек да го търси и да се стреми към такова. Ако беше така, то какъв е смисълът от нас въобще? В такъв случай ние сме марионетки, каквото и да правим е все тая ... така ли е? Най-малко далеч не за всички хора е така. При някои хора - да - нещата сякаш стават някак от само себе си, за други обаче далеч не е така. И това обобщаване (може би на база личен опит) е невярно и дори доста опасно. Заложеното като програма за развитие на душата е един потенциал, а колко и какво от този потенциал ще проявим в живота си до голяма степен зависи от нас самите. В някои случаи (вярно редки) дори е възможно да увеличим този потенциал, за сметка на усилията, които сме положили сега, в този си живот. Стремежът към развитие може и да води в обратната посока, но само когато насоката за развитие е неподходяща или когато човек се опитва да прескочи някое ниво/етап в развитието си. Иначе без такъв стремеж според мен ще си плуваме като водорасли по течението и по-лошо - течението може да ни доведе до някое застойно място. Също не мисля, че всеки "човек може да постигне на практика почти всичко". Това ако го чете един човек с наранена натална карта ... няма да продължавам, само ще спомена, че при такива хора и критерият за щастие и удовлетворение от постигната цел също е невалиден. Замислих се и за знанията - могат ли знанията да са в повече? И наистина ли не е нужно да търсим знания? Пак ми се струва, че при някои хора наистина сами идват, а при други не е така. Но дори и при тези, при които знанията сами идват, няма ли възможност човек да не ги забележи, да не им обърне внимание, щом съзнателно не се стреми да ги намери?! В следващия откъс намирам потвърждение на обратната теза - че знанията няма как да станат в повече: Има смисъл, но в нужната посока, по подходящ начин и със специфичен за всеки интензитет. Нива наистина не могат да се прескачат, но стремежът към следващото ниво е полезен според мен. Когато едно нещо е овладяно, на нас и през ум няма да ни мине да се възползваме по какъвто и да било начин от него. Егрегорите фактически са енергийни полета с определена характеристика, вибрация, и човекът, като енергийна структура, може да влезе във връзка с тях само ако има същата вибрация. Тоест, за да попадне под влияние на такова енергийно поле, човек трябва има заложба в себе си - съответното качество. Нещата пак опират до работа на индивидуално ниво, което вече определя взаимодействията на индивида с околния свят. Именно! Работа на индивидуално ниво!

Възможно е венеца действително да е следствие на челюстната кост, обаче имам причини да се съмнявам в това. Майка ми на петдесет и малко годишна възраст беше с точно същата диагноза, явно в още по-напреднала фаза, защото зъбите й заплашително се клатеха и зъболекарите очакваха най-много до месец-два да изпопадат. Самите зъби бяха (и още са ) здрави, равни, бели - като на холивудска звезда. И на нея изписаха курс с някакъв антибиотик, който не й помогна. След няколко седмици попадна на статия в списание, в което някакъв руснак беше описал благоприятните ефекти от жабуренето със зехтин (може и с друго растително олио). Пред алтернативата на изкуствените зъби, тя реши да опита. Майка ми го прави в продължение на месец или дори 40 дни, 3 пъти на ден - сутрин веднага след събуждане, на обед преди хранене и вечер преди сън. Това едва ли е спомогнало някак на челюстната кост, обаче венците се възстановиха напълно и сега (вече на седемдесет и няколко години) майка ми си е със собствените зъби. Зехтинът (около 1 супена лъжица) се поема в устата и интензивно се жабури, като се стремим да преминава и между зъбите, в продължение на поне 10 минути или повече - колкото издържим, защото в устата неизбежно се отделя и слюнка. След това се изплюва и интензивно изплакваме няколко пъти устната кухина с леко топла вода или отвара от лайка. Тази процедура удивително добре почиства и зъбите, които в този период може по-рядко да се мият с четка и паста и е желателно четката да е мека, а движенията леки и насочени от венците към зъбите. Оказа се, че зехтинът чудесно почиства всичко - език, небце, подобрява се дъха, може да служи като профилактика на заболявания, предавани по въздушно-капков път, от типа на грип и др.п.; на майка ми тъкмо бяха започнали да се появяват старчески петна по ръцете - изчезнаха и не са се появили до ден днешен, изчезнаха и няколко брадавици ... През тези 20 години тя няколко пъти е повтаряла процедурата, вече не толкова интензивно, примерно само сутрин и вечер или дори само сутрин преди закуска. Успех! П.П. След около седмица от началото на курса със зехтина евентуално може да се отиде на зъболекар, за почистване на зъбния камък, за да могат венците по-добре да прилепнат към зъбите. Оказва се, че и зъбния камък омеква от процедурата и много лесно се маха. На майка ми след 10-тина дни започна сам да се отлепва от зъбите и тя си го почисти сама с клечка за зъби

Aбсолютно съм съгласна с вас: - да, Леонардо да Винчи е човек с езотерични знания и търсения; - да, той е универсален и уникален; - да, той е велик гений; мога да изреждам още и още суперлативи. Но ... Именно защото е такава уникална, силна личност, той би могъл да повлияе на хода на човешката цивилизация. Притежаването на знания е голяма отговорност. А той определено и знае, и може. Изкушението да направиш неща, на които може би не им е сега времето, е много голямо. Затова и зададох моя въпрос - направил ли е нещо Леонардо, което, образно казано, е вкарало човечеството в друг коловоз? Защото (според мен) колкото повече се развихря техническия прогрес, толкова духовността отстъпва на заден план. Ако да - кой или какво го е подтикнало да го направи? Имам чувството, че едва няколко века след него започват мероприятия по "корекция на курса". И това, което пише Аметист: по принцип уж е така, но аз мога да допусна и друго - че този етап не е непременно неизбежен и необходим, а по-скоро се е получило едно забавяне по пътя.

Аз няма да прочета Лолита на майстора В. Набоков с пълното съзнание, че се отказвам да се докосна до някакъв шедьовър, но си мисля, че по думата порнография се визира секс между възрастни хора (демек над 18-21 год.). За сюжета на Лолита май има друга дума?! ... Ето, виждаш ли, не искаш да я прочетеш. В интерес на истината аз също не съм я прочела до края, нямам и желание за това. И да, сюжетът може да се опише с друга дума, но какво от това?! Дадох този пример, защото е повече от красноречив - Набоков несъмнено е майстор, създал е произведение на изкуството, но ... нещо не ни се иска да го възприемем, отказваме да се докоснем до неговото произведение дори. Защо? Аз бих казала: "С право.", но хората, които са отговорили с твърдо "Да" на анкетата в началото на темата, би било добре да се сетят, преди да посегнат към този отговор и за неговата "Лолита", и за романите на Емил Зола, и за много други примери. Лично на мен такива произведения на изкуството не ми се нравят, защото контактувайки с тях, не само, че се чувствам много далеч от духовността, но все едно се потапям в гъста кал. Аз не мисля, че изкуството следва да отразява живота (а именно от там правим извода, че щом отразява живота, а в живота има еротика, следователно в изкуството трябва да има еротика). По скоро ми се струва обратно, че истинското изкуство (като под изкуство разбирам далеч не само няколкото официално признати за такива, но всички дейности, които не са рутинни, а в които има творчество) е призвано да "сваля" информация от по-висшите светове и да я внася в живота ни. Относно мистерийната еротика - вие сигурни ли сте, че това е именно еротика? Аз не мисля така, освен ако под еротика не разбираме това, за което говори Ани - "Космическия Принцип на любовта". Струва ми се, че до преди Нептун да влезе в Скорпион (1955), на много малко хора им е хрумвало да определят древните мистерии като еротични - май само на такива, с посочените от Apocatastasis аспекти на Нептун. П.П. Eси, писала си малко преди мен - аз не мисля, че тези образи са висш израз на еротика, а висш израз на хармония. Но по принцип е възможно просто да влагаме различен смисъл в понятията.

Бих искала и аз да споделя някои виждания по въпроса, още повече, че имам и лични впечатления. Подкрепям това, което е споменала късметче за бебето: Що се отнася до дрехите и това, което са написали другите преди мен, то аз имам малко по-различно виждане по въпроса: 1. Дрехите не са от материалите, които бързо и лесно попиват и съхраняват информация (освен ако не се прави съзнателно и целенасочено въздействие върху тях). Затова, не мисля, че нова дреха, висяща в магазина успява да възприеме и натрупа много и най-различна информация от хората, които я разглеждат или дори мерят. 2. Хората, които живеят заедно определено си влияят, но не толкова силно, както ако облечеш дреха и тя стои в продължение на много часове плътно по тялото. Защото ако не се чувстваш комфортно в близост до даден човек, то ти несъзнателно се отдалечаваш на поносимо разстояние от него, отиваш в другата стая и т.н., но с дрехата не може така - или е облечена, или не. 3. Енергията на децата е достатъчно силна и специфична, особено след 3 годишна възраст и един наблюдателен човек може да забележи, как се променя държанието, изражението, желанията и т.н. на дете, облякло чужда дрешка. Аз имам 2 дъщери, с малка разлика и двете родени на пролет, също и по-голяма племенничка, родена също напролет. Повечето дрешки и обувки могат успешно да се прехвърлят от дете на дете, обаче ... забелязах специфично влияние, включително и нежелание от тяхна страна да облекат конкретна дреха. Когато пораснаха малко и започнаха сами да си вадят дрешки от шкафчето, кой знае защо все посягаха към купени специално за тях нови такива и избягваха старите. Старите се обличат само в краен случай, ако другите примерно са за пране. Щом ги изпера - примерно на следващия ден - веднага се обличат пак в техните си. Дори съм питала - "Защо не облечеш еди какво си? Не ти харесва ли?", получавам такива отговори: "Харесва ми, но не ми е удобно с него.", "С тази дреха не ми е приятно." и т.н. Ако сме купили на по-голямата някоя модна блузка и малката също много я хареса, след година блузката продължава да е в тон с модата, вече е умаляла на голямата, малката се харесва с нея, облича я веднъж и ... след това не изпитва желание да я носи. Забелязала съм и странно на пръв поглед харесване или отхвърляне на ръчно изплетените дрехи от различни членове на семейството. Проблемът на бебетата е, че не могат така ясно за възрастните да изразят предпочитанията си. Но ако вашето бебе започне неочаквано да се държи неспокойно и/или странно, след като сте му облекли чужда дрешка, това би могло да ви наведе на съответен извод. Учителят е казал да изгаряме дрехите си, които сме носили по време на боледуване или друг негативен период в живота си; също е съветвал, че не е хубаво да подаряваме на друг наши дрехи, защото така без да искаме му влияем. Знам, че чисто икономически това не е изгодно, но има и други освен икономическите закони. Много хора си купуват някоя дреха ей така, без да се замислят, нужна ли им е, ще я носят ли; а понякога дори със смътната мисъл, че ако те самите не я носят много-много, след известно време ще е подарят на някой - роднина, приятел. А на практика тази дреха не е желателно да отива при друг човек. Следователно, ако не искаме да правим такова разхищение, по-добре да внимаваме и да си купуваме само наистина нужни на нас неща. П.П. Докато нещо метално сравнително лесно попива и също така лесно се изчиства, енергийното изчистване на дрехи не е толкова лесно и достъпно за всеки според мен. Може да се замислите, защо владетелските атрибути още от далечното минало, които се предават от един на друг, включват все неща, изработени предимно от метали и евентуално кристали.

В момента ми е трудно да се сетя за изключително красноречив пример от визуалното изкуство, но затова пък се сетих за романа "Лолита", написан е от майстор ... какво мислиш за него?

Познавам хора, които по-лесно и по-бързо се справят с емоциите си, а начина на мислене - виж, там вече им е по-трудно.

Чувството за пропадане при заспиване са и симптоми за проблем със щитовидната жлеза. По време на сън от физическото тяло се отделят астралното тяло и Аз-ът.Етерното тяло остава,за да поддържа жизнените функции на физическото. Хм, интересно. Това определено и аз съм го изпитала и то не веднъж. Би ли обяснила повече, защо смяташ че е свързано с проблеми със щитовидната жлеза??? Сега се сетих за нещо, което ми се случва доста рядко, но е доста странно. Когато заспивам и съм в полу будно полу заспало състояние вече, независимо в каква поза е тялото ми, се чувствам сякаш съм в люлка, лежа и се люлея много силно, при отворени очи това усещане спира, щом ги затворя пак същото... Някой изпитал ли е подобно или същото нещо? Да, и аз мисля, че е частен случай, защото по друг повод преди година си направих специално изследване на щитовидната жлеза - резултатите бяха много добри. Колкото до телата - и аз смятам като неда, но Станимир е написал друго и аз затова попитах. Аделаида, при мен е точно същото - преди "пропадането" усещах силно залюляване, в една тъмнина около мен, без никакви ориентири, но въпреки това знаех, че се люлея. Като малка беше леко плашещо чак, после свикнах, а последните години не ми се случва вече. Предполагах, че може би като бебе са ме люляли силно, за да заспя и аз така съм се замайвала, почти до загуба на съзнание евентуално. Сега си мисля, че именно това е момента на отделяне на астралното тяло от физическото (можела съм да го усещам) и желаещото да упражнява контрол съзнание се е плашило...

Ох, аз не мисля, че най-лесно и бързо се променя начина ни на мислене. Това е така, но само за определен вид хора - тези от въздушни зодии или по-точно тези, при които е акцентирано на въздушната стихия в хороскопа, защото може слънчевия знак да е въздушен, но повечето други лични планети да попадат примерно в земната стихия. Манталитетът се насажда в хората от самото им раждане - първо от семейството, после от най-близкото обкръжение (роднини, приятели на семейството), после от обществото ... Ако разгледаме енергийната същност на процеса - всеки от нас буквално е облъчван от начина на мислене на другите хора около него. И особено за енергийно по-слабите хора (и енергийно зависимите) е много трудно да си изгадят един чисто нов, различен манталитет, макар и много да им се иска. Не случайно, когато човек смени обкръжението си, след известно време и без да си е поставил такава цел, установява, че манталитетът му е променен. Предполагам, че лесно забелязват това хората, заминали да живеят в чужбина и които не се движат предимно в една малка родна диаспора. Същото, макар и в по-малка степен се получава и когато човек замине за друг град да учи или да работи, особено когато е без семейството си. Промяна може да се наблюдава и ако човек работи по-дълго време в една и съща фирма или учреждение, и когато поживее по-дълго време с един човек (дори и само като съквартиранти) - по този повод е казано: "С какъвто живееш, такъв ставаш." Кой от двамата ще стане като другия - ами този, който по-лесно се поддава на влияние, който е енергийно по-слаб. По тази причина хората си подбират и кръга, в който предпочитат да се движат. И само енергийно стабилен човек може да се чувства комфортно в компанията на различни хора.

Интересно, аз също често имам, или по-точно имах, такова усещане за пропадане, но не при събуждане, а точно обратно - при заспиване. П.П. Един въпрос - Етерното или астралното тяло се отделя от физическото по време на сън?

Никога не съм споменавала основателя и първите последователи като виновни. Но църквата като институция е нещо много, ама много по-късно... И има много малко общо с първоначалното учение и неговите послания. И аз не съм казвала, че ти или хриско сте ги посочили като виновни - аз не ви опонирам, просто обяснявам собствената си теза. Църквата (християнската имам пред вид), за съжаление, доста бързо излиза на сцената. Бих казала не само, че се е институционализирала, но е продобила и доста власт, включително политическа и това е още през 7-8 век, а се е домогвала до това положение няколко века преди това. Не знам късно ли е или рано ... И да, от момента, от който се обособи като институция, наистина започва да се откъсва от първоначалното учение и има все по-малко общо с неговите послания.

Да, прави сте, така е. Но това е станало на един малко по-късен етап. В самото начало всичко е било "за доброто на обществото". Но ... след известно време (струва ми се поне век, а може би и повече) и постепенно някои хора разбират, че могат да ползват това предимно за свое (чрез църквата) добро. За мен всяко учение, което е получило статут на институция, получава по-малко или повече такива окраски. И за това не е виновно учението, създателят му или първите му последователи, а именно, че се е превърнало в институция.

О, могат да се дадат много примери - от много съществени и сериозни, до съвсем елементарни. Едва ли е нужно човек да стане примерно наркоман, за да се убеди от собствен опит, че наркотиците вредят и убиват. Също така не съм виждала човек да бърка в контакта, за да провери какво ще стане. Добромир по-скоро имаше предвид нещо друго. Да вземем за пример човек, който се плаши от вода, да не се удави и т.н. Ако успеем да убедим такъв човек да опита "да се отпусне" във вода, защото му гарантираме, че са взети всички мерки, той няма да се удави и така ще пребори страха си и т.н. Ако при този опит той по някаква причина все пак нагълта вода и почти се удави, ясно е, че страхът му не само, че няма да изчезне, но и ще се затвърди.

Защо не вярваш? Повечето неща се правят с най-добри намерения! Какъв е резултатът, вече е друг въпрос. То затова е възникнала и максимата, че "Пътят към ада е постлан с добри намерения". Но специално за поставения въпрос, аз дори си мисля, че за тогавашния момент може би това е било подходящо решение. Нормално е ние, след 2000г., да мислим, че това е било ненужно, ограничаващо, целящо придържане към определени норми посредством страх и т.н., но все пак това е спрямо нашата гледна точка, а не спрямо тогавашното общество. По същия начин ограничаваме и/или плашим децата си примерно да не бъркат в контакта, докато не пораснат достатъчно, за да се убедят сами и да стане тяхно съзнателно решение.

И аз мисля като късметче. Всичко е от значение и не бива да се подценява! Лично за себе си мога да кажа, че забелязах разликата, когато в началото чисто механично си наложих да мисля и се изразявам в позитивна форма - например: не "Не искам да съм болна!", а "Искам да съм здрава!". Също така почти съм престанала да употребявам думичката "трябва", но за нея решението ми е донякъде лично, предполагам, че за много хора тя е нужна. Филолозите могат да поразсъждават как се отразява тази думичка на народите, в чийто език "трябва" е модален глагол и се употребява по-често, отколкото в други езици; в интерес на истината обикновено имат поне по два такива модални глагола - единият е "трябва, нужно е, необходимо е", другият е "трябва, задължително е, налага се". Самите думи са информация. Като такива са много важни сами по себе си. Спомни си как д-р Емото при опитите си замразява еднакви бутилки с вода, но получава различни кристали, ако върху едната бутилка е била залепена бележка с надпис "любов", а на другата бутилка - "омраза". Разбира се, най-силен би бил ефекта, когато е 3 в 1 - т.е дума, мисъл и чувство, но всяка от компонентите по отделно си влияе сама по себе си.

ЧЕСТИТА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ! Благодаря ви, че ви има! Благодаря, че всички вие вдъхвате живот на това светло и чисто място!

Аделаида и аз приготвям тиквеника по същия начин, но веднага след като го извадя от фурната го напръсквам с 1/2 чаша вода, в която предварително съм разтворила 1-2 супени лъжици мед - става по-сочен и ароматен, а и избягвам захарта за подслаждането.

Искаш ли още малко факти? Аз имам две дъщери, по-голямата яде и обича да яде месо, по-малката не обича и не яде месо, от бебе. Как изглеждат - и двете са слаби, голямата е по-бледа (по-скоро има леко жълтеникав оттенък на кожата), малката е по-румена, и двете много рядко боледуват, но малката все пак е по-здрава, и двете са с абсолютно здрави зъби (на 11 и на 13 години са). ----------- П.П. Когато човек иска да вярва в нещо си намира подходящи "факти", "логика", "специалисти" и въобще всичко необходимо.

A аз бързо забелязах още една "перфектна" логика. Не знам дали е удачно да се каже: горкия бог, обаче спокойно мога да кажа: горката логика и горкия Аристотел!

Да! Действително няма логика в Божествения свят да е причината, а следствието в нашия. За съжаление се оказах права, че няма да се замислиш. Но не очаквах, че дори няма да прочетеш.

В подчертания пасаж логиката куца и не следва извода, който правиш. Мога да онагледя споменатата ситуация съвсем елементарно - едно дете, на което са му купили играчка влакче и дълги, преплетени, разклоняващи се и т.н. релси, дървета, кантони, мостове ... всички сме ги виждали. Детето не е от и в света на играчката, обаче може и играе ролята на стрелочник, като се намесва по своя воля и отклонява движещото се влакче натам, накъдето пожелае. Играчката от своя страна е част от света на детето. Бях решила да не пиша и че няма смисъл да ви опровергавам, защото и ти, и Багира, и другите нито ще се съгласите, нито ще се замислите дори - просто повтаряте в хор едно и също. Но прекалено активно насаждате идеи, които привидно са добре издържани, но само привидно ...

Klaudia, много ме трогна с това стихотворение! На всичкото отгоре точно вчера нашето кученце се загуби май - от време на време се влюбва в някоя красавица, преминаваща край нашия двор и явно я е последвал. Дано да се върне!

Да, Светлето е права, въпросът ми е съвсем общ, по принцип. Споменах Портала само като аргумент, че това е подходящ въпрос за неговата аудитория. Иначе наблюдения и разсъждения дали Порталът Ви е повлиял на мирогледа също са интересни и важни!