Диана Илиева

Ех, чудесно се подредих този път - щом нямаш сили, значи много лесно ще спечеля в спора А сега сериозно: имах предвид не тези конкретни, ежедневни обстоятелства, а това по-общото - като например обстоятелството, че не сме в Едемската градина. Изпитвам голяма доза увереност, че заслугата за това никак не наша. Съвсем закономерно сме изгонени от там, защото именно там Адам доста спокойно си е живуркал, смея да твърдя, без хич да се развива. Докато е бил там,той е бил стерилен във всяко едно отношение - за какво негово творчество си говорим, се чудя... Но дори и да няма грам истина, в това, което написах в предходния абзац, а ти да си 100% прав ... мислиш ли, че чувството за униние ти помага някак? То и теб, и infinity да попитам - добре, допускам че сте открай до край прави, но в такъв случай към какво се стремите, как осмисляте живота си, не ви ли е трудно да живеете така, с осъзнатата безпътица? Казвате, че със сигурност е по-добре, отколкото човек да е оптимист при това положение на нещата - защо? Какво му е по-доброто, че не се самозаблуждава ли? Ако сте прави - да, има определен познавателен смисъл, но пак няма практичекса полза. Но ако не сте съвсем прави? И двамата сте доста млади, не е ли възможно след време да научите/откриете/усетите още нещо, което да влезе в противоречие с досегашните ви убеждения? А унинието и песимизмът със сигурност няма да ви помогнат за това.

Венци (и infinity) - това, което говоря аз пък се нарича "бъдеще пожелателно" време Вие вкупом решихте, че сега и веднага. Както и че съТворец = Бог. Е, не е така. И не може да бъде. Бавно и постепенно - вървим, развиваме се, усъвършенстваме се. Но напред, не назад. Пък и по принцип има ли някакъв смисъл да съжаляваме какво би било добре да не става, след като вече е станало. Здравословното поведение е да се съобразяваме с обстоятелствата, а не да въздишаме защо те са такива, а не онакива. Интересно ми е, защо имаш точно такова "бебешко копнежче" и то, както казах вече, въпреки обстоятелствата? И не те ли праща то право в "нежните" ръце на унинието и депресията?

Eй на това му се вика "минало пожелателно" глаголно време Да не беше получил, ама на, щеш не щеш, получил си. И сега к'во? Ще се жалваме през цялото време, що така е станало? Все за това ще говорим (под благородния предлог, че напомняме на други неосъзнати, как не е трябвало да получим). И ще искаме да върнем нещата назад. Ами не може. Пък и да може, не е желателно. Това е като да си мечтае човек да се върне пак в бебешка възраст. В крайна сметка към какво се стремим - да се върнем/слеем с Бог, както сме били, в инфантилно състояние (ако мога така да го нарека) или да израстнем до състояние на съТворци?

Ех, Донче, тя монетата просто си има две страни. А как би определила родител, който за всичко хубаво в живота на детето си, изтъква като причина и заслуга себе си, а за всичко лошо - самото си дете. Той също не изпитва чувство за вина Няма как един родител да не повлияе мисленето на своите деца. Сам животът го е "назначил" за техен учител, може да се проявява дори като "черен" учител, но все пак учител. Много деликатна длъжност, към която повечето от нас пристъпваме, за съжаление, съвсем неподготвени. Желанието те, децата ни, да бъдат щастливи е нормално и чувството ни за вина, когато правим грешки спрямо тях е естествено и нормално, просто не е необходимо да се закопаваме с него, а както казваш и ти, да се опитаме да променим нещата. А смиреният човек - така, както го описваш, ми изглежда по-скоро на безотговорния човек или поне безразличния, пасивния човек. Не можем да се осланяме само на това, че Бог ще оправи всичко вместо нас... Човек неизбежно прави грешки, не само спрямо децата си, но и въобще, по принцип. Да не осъзнае каква грешка е направил, да не поеме отговорност за нея - защо?

Мда, доколко познават картите? Логично, възможно е да познават дотолкова, доколкото бъдещето е предопределено. Ами ако не е? Или поне не съвсем? Тогава какво всъщност "познаваме", прилагайки някаква гадателска техника?! Може би точно това, което е казала Мона - не познаваме, ами предопределяме, т.е помагаме му да се определи Аз съм правила разни експерименти, вярно, не с карти Таро, но едва ли има съществено значение. За мен бъдещето не е строго предопределено, то варира, а понякога и по-сериозни изменения претърпява... Предполагам, че занимаващите се с Таро също могат да споделят опит - това, което ми идва на ум, е например задаването на един и същи въпрос, касаещ по-далечно във времето събитие, да бъде задаван през определен интервал от време.

Има голяма разлика между написаното от Мона тук: и малко по-късно това: Относно първото - само един много силен човек може да каже такова нещо. А аз се чудя - колкото и да е силен човекът, докога ли ще издържи?

Да, hrisko_89, ако изведнъж премахнем затворите, а също фармацевтичните компании, лекарите, юристите и др.п., проблемите наистина в началото ще се задълбочат, много, но ... след определен период от време, нещата пак ще се стабилизират. Може би в друга точка на динамично равновесие, но едва ли ще бъде много по-лошо, отколкото е в момента, да не кажа, че може и да е по-добре положението в обществото. Аз съм съгласна по принцип с доводите на Кристиян, определено в обществото и функционирането му има залегнали много заблуди и включително изкуствено наложени неща. В същност изкуствено не е точно казано, те са си естествено наложени, обикновено все под мотото "за благото на хората", макар че често е за благото на една мноооого малка част от хората . И тези неща са наслагвани с векове. И се прави всичко възможно от заинтересованите статуквото да се запази. Съзнавам, че звучи много стряскащо това: Обаче още повече се стряскам като вляза в някоя аптека например. Вчера се наложи да купя сребърна вода за дъщеря ми. Пред мен на една от касите стояха мъж на към 35 години, след него жена на около 60, към която се приближи нейна позната, а тъкмо започнаха да дават кутийките с лекарства на мъжа: "Ах, това са моите лекрства - каза жената - явно момчето го е закъсало със сърцето." В това време аптекарката започва да надписва кутийките: "От това - по едно, най-често го пият сутрин, от това ..." А жената продължава да коментира тихичко и за моя изненада с едно леко задоволство в гласа със своята позната - "Да, да, сега по едно, след някоя година ще станат по две ... знам аз, после ще ги сменят с едни по-силни ..." Та така ... за хуманитарните организации. Е, този мъж има и собствени "заслуги", за да попадне в лапите на съвременната фармацевтика. Но после определено няма да са само негови заслугите да прилепне плътно в мрежите й и ще му е трудно (макар не и невъзможно) да се отскубне само "на собствен ход". Нали знаете какъв е идеала на фармацевтите "Дълго живеещи перманентно болни хора!".Защото от здрави или мъртви хора полза няма . И тъй като от доста време се работи по въпроса и се наливат страхотни ресурси, направо са на път да го постигнат

Струва ми се, че се злоупотребява напоследък с думичката десидент. Бях на една сбирка на "десиденти" в София, зимата на 1989... В същност бях е силно казано, защото още малко след началото се почувствах много некомфортно, не исках да имам нищо общо с тези хора, и някъде към средата станах и си излязох. А един от тях, който седеше близо до мен и също не ръкопляскаше ентусиазирано на щуротиите, изливащи се от трибуната, дори ми каза тихичко - гледай незабелязано да излезеш, щото нали знаеш, през следващите години от тях ще зависим ... Винаги съм се възхищавала не на хората, които вдигат много шум, а на тези, които въпреки обстоятелствата, действат и вършат реална работа за хората, за обществото. Съзнавам, че има хора, които са си тип размирник, просто така си им иде отвътре и в очите на другите хора, тези от размирния тип могат да се увенчават с много светъл ореол (особено в определени исторически периоди), а аз се чудя - защо?

Да, и на мен първо това ми направи впечатление, че няма квадрати. А квадратите са на практика някакви кармични препятствия, които човекът е избрал да преодолее в този живот. Ако успее - чудесно, дръпва наистина много в развитието си напред, ако ли не - ще останат за поправителен, следващия път. Та в такъв случай това дете може би няма какво да отработва ... После като се загледах обаче, квадрати на практика има - към Асц. и Дсц. - т.е момчето ще има задачки свързани с личността му като цяло и със себеизразяването по принцип, както и със спогаждането си с партньорите в частност. Също в целия наситен с хармонични аспекти хороскоп, само сев. лунен възел е наранен и той е в 3 дом. А и като видях доста точните опозиции на Слънцето с Уран (и по-неточен с Нептун, който хич не е лек!) и на Венера с Нептун, затова попитах има ли проблеми с приобщаването си в колективите и в отношенията си с приятели и въобще с другите хора. Макар че много други фактори в хороскопа тушират тези неща и може би поне няма да са добре видими. Проблеми с майката едва ли ще има съществени, защото има два много точни тригона към Луната - по-скоро тази опозиция с Плутон сочи именно, че не е случайно роден от тази майка и че ще имат нещо общо да преодолеят, за да постигнат хармония (по принцип, не един с друг), за да добият мъдрост - в такъв план ... От друга страна Марс пък е единствената напълно хармонична планета, което доста смекчава изгнаническото й положение. Иначе ветеринарна медицина - да, защо не, много е подходящо дори, може да специализира хирургия. Обаче все ми се струва и на мен, че така или иначе ще заеме доста висока общ. позиция, в крайна сметка ще управлява доста хора ... надявам се мъдро. Успех! П.П. azbuki е права за събитията - може да се очаква нещо точно сега: от преди няколко дни до към 23.06. най-вероятно.

Благодаря ти, kabala! Мисля, че няма нужда от качване на самата карта - все пак пишем във форум за Сериозно изучаващи, всеки такъв сигурно може да си я построи сам. А иначе много интересна карта наистина. Този човек, по-скоро дете все още, е направо олицетворение на силна и хармонична личност, но, която по някаква ирония на съдбата най-вероятно има (сериозни, забележими) затруднения по отношение на обществото - и социумът го отхвърля и то отхвърля обществото; вероятно умно и талантливо дете, но все някак се случва да не го дооценят, да приемат скептично неговите постижения ... То е претенциозно и взискателно към обкръжението и съучениците си, а те нито го ценят, нито го приемат като едно от тях ... Трудно ми е да препоръчам и професия на това дете също ... Все пак, ако го познаваш, би ли споделила какво се случва в реалния му живот? Тази звезда на Давид, много респектираща, дали му оказва някаква особена закрила примерно и да са туширани горните негативи, които изтъкнах?

Здравейте! Нещата ще се оправят като станете на 30 години. Какво да правите дотогава - решението е Ваше. Не съжалявайте за детето - това е най-неподходящото, което може да се прави в такава ситуация. Радвайте му се и се борете за него - в смисъл да е живо, здраво, да се чувства комфортно ... А това е така, когато и майката е силна, спокойна, излъчваща сигурност и любов. Свекървата го раздава като негова майка, поради това, че Вие го раздавате като несигурна/липсваща майка - природата не търпи празни места и ги запълва с най-близкото подходящо (във всяко едно отношение) нещо. Това е Вашето дете - искате ли го или не? Ако да - поемете пълна отговорност за него: обичайте го, искайте го, радвайте му се; в крайна сметка причина да дойде то точно сега сте Вие. Така че, ако го искате - вземете си го, свекървата неусетно ще отстъпи на заден план - това е урок и за трима ви. Тази информация за забрана за брак сега ви гложди и разколебава, но ... това е Вашия път. Съберете сили и кураж да го извървите по най-добрия начин. Датата Ви на раждане 18 ще Ви сервира известна доза трудности и страдания, т.е ще Ви "изпитва" периодично и занапред - може да прочетете, писали сме за нея; с този път на живота 7, който предполага една по-философска нагласа, сигурна съм, че ще ме разберете и ще потърсите още информация по въпроса. Свикнете да се съобразявате с нея (датата 18).

Да, моля, дай такава натална карта, защото като се замислих, аз май нямам под ръка такава с пълна и достатъчно точна Давидова звезда. Аз по принцип не се вглеждам много-много в конкретната конфигурация (макар че ми прави впечатление) и не мога да споделя собствени наблюдения, но ... нека да огледаме тази звезда и да поразсъждаваме

tomodashi, и в двете изречения са формулирани верни (според мен) твърдения. Усещам, че ти някак ги противопоставяш едно на друго - защо? Различни хора, различни обстоятелства/съдби ... Неизбежността я има, особено за някои по-"генерални" неща ... Но и човек може да отреагира по различен начин, в зависимост от неговата собствена хармония, енергетика, мъдрост ... Когато човек се чувства много дребен и слаб - нормално е да се усеща като играчка в ръцете на съдбата. Интересно е, че и обратното - ако се вземаме много на сериозно - води до подобни резултати, защото тогава човекът е заслепен от собствения си "контрол" над нещата и действа така (недалновидно), че често съдбата му натрива носа Знам, че има много случаи, когато всеки от нас си е казвал - обстоятелствата ме притискат, нищо друго не бих могъл да направя ... Това донякъде е вярно, донякъде е в сферата на оправданията. Когато човекът е действал (включително и бездействал) продължително време в някое направление по определен начин, ясно е, че това е подготвило случването на точно определени неща и ще е много трудно и на практика май невъзможно да щракне с пръсти и да промени нещата кардинално Но и тогава има възможност, макар и много по-трудно, да наклони везните в друга посока. Т.е добре е да бъдем будни, да осъзнаваме какво ни предлагат обстоятелствата и да се стараем да действаме мъдро спрямо тях. С една дума съдба наистина има и "измъкване" няма, но ако е предвидено да преминем през буря, по-добре е да сме я забелязали овреме, да сме успели да се придвижим по в периферята й и да сме се екипирали предварително с дъждобран и др.п., отколкото тази буря да ни се стовари изневиделица, в най-неподходящия момент, да попаднем точно в окото на бурята и то съвсем неподготвени. Е, ако след това попадане в окото на бурята отцелеем, то това преживяване може доста да отвори нашите очи, но далеч не е задължително да прогледнем след такива екстремни обстоятелства.

aviana, има много хора, които не цитират Библията, но пак я смятат за нещо повече от книга. А аз например и други текстове определям като "нещо повече от книга". Ако наистина наблюдаваш при някого подобно разминаване: то това е проблем на самия човек, а не на Библията. Такова разминаване може да се получи с най-различни източници на информация и по-скоро е нужно, както казваш и ти, човекът да се разбере сам със себе си .

Моля, дайте дата, час и място на раждане на сина Ви. По тази допълнителна информация, която сте дали, аз по-скоро бих се притеснявала за друго, не за здравето му, но всеки коментар така, без точни и пълни данни е меко казано безотговорен, така че се въздържам да кажа каквото и да било повече. Ако по някаква причина не желаете да дадете тези данни, разбира се, това е Ваше право, но темата става безсмислена. В такъв случай се обърнете за индивидуална и конфиденциална консултация към професионален астролог - тук все пак е форум.

Само по тези данни аз лично не мога да кажа нищо за здравето му. Не зная на каква възраст е синът Ви, но по това съединение (важно е и колко точно е, на кой градус в Скорпион и на кой в 11 дом се намира) мога да предполагам, че животът и обстоятелствата ще го тласкат към хора: приятели, съученици, колеги, които няма да му влияят особено благотворно от една страна и с които ще има конфликти и/или интриги, от друга. Но много зависи и какви други аспекти има към това съединение.

Ники, ако Венцислав е Велик Учител - добре, всичко, което си казал, има резон. Ако не е - по-добре да се замислим над това, което казва Fut.

Eто, че пак се оплетохме : от какво по-точно произхожда материята? - от мислите, от духа или от съзнанието. И каква е за теб разликата между ум и съзнание (за мен има), че все ги изброяваш и двете, т.е като различни неща, но по-горе ги определи като еднакви - съвкупност от мисли? И какво да разбираме под аурично поле? За мен далеч не всички материални неща имат такова. Енергийно поле - да, но аурично? А ако търся мисли, няма да правя дисекция на мозъка. Ян ти даде точно сравнение - не можеш да търсиш и намериш функцията на нещо, разглобявайки го. Да, мозъкът е работел основно като ретранслаторна станция, но вече е дошло времето да започне да поражда мисли и то живи, в смисъл одухотворяващи. Това в момента върви като процес и ще приключи, когато приключим с доизграждането на менталното си тяло. Между другото нашия мозък се развива и далеч не е за подценяване, дори и като парче материя . Струва ми се, той е най-високо организираната материя, с която разполагаме във физическото си тяло.

Ех, Венци, ако човек не е идеален не бива да се моли, така ли? Ами ако ние вече сме заслужили рицарското си звание, дали ще имаме нужда от такъв тип общуване с Него, като молитвата? Ясно е, защо човек не е обърнат в постоянство към светлината Му - защото не му е по силите все още. И молитвата е затова - да му помогне в това отношение. Тя по принцип си е в пожелателна форма - т.е в молитвата е формулиран нашия стремеж, който не сме постигнали още.

Ами за енергийно пречистване сребърната вода няма да помогне, но за вирусно, бактериално, гъбично прочистване - да. Ако човек наистина е привлечен от дадена дреха, може би има защо. Хубаво е да я поноси малко, като се самонаблюдава и ... после да реши, ще я задържи ли. Не съм убедена, че децата, дори и най-малките са най-чистите същества. Какво значи положителна и отрицателна енергия? Просто дрехата запечатва конкретните енергоинформационни модели на предишния си собственик. И тези модели чрез дрехата започват да се наслагват/влияят на новия собственик. Т.е влияние при всички случаи има. Дали това влияние ще е подходящо или не - това е въпроса.

Ники, извини ме, но доста категорично звучиш, а нещата които казваш са непоследователни и противоречиви - особено това, дето съм подчертала - както и със следващия ти пост: Щом и самия ум, и съзнанието са "съвкупност от мисли", това означава ли ум=съзнание? Щом (от горния пост) "мозъкът на човекът не притежава нито една мисъл и нито една мисъл не се ражда в него.", то тогава има ли въобще ум и съзнание, след като хем по твойта дефиниця е съвкупност от мисли, хем тази съвкупност е празно множество?! И ако допуснем, че все пак в мозъка има някаква мисъл, която е, както казваш, "доловил" отвън - то умът и съзнанието чии са, наши или нечии други? Казваш "най-висшите мисли като се сгъстят ...", а какво се получава като се сгъстят някакви по-нисши мисли? И въобще кои са висши и кои нисши мисли? А относно въпросите ти: за мен добър отговор в прав текст е дал Рудолф Щайнер. Интересно какво е твоето обяснение, защото по-горе беше категоричен, че мислите не са продукт на мозъка. А има ли възможност/тенденция човек да започне да "ражда" мисли според теб?

Ами, Ники, сигурно второто. Поне на мен по-достоверно ми звучи Но след като казваш, че мислите са втората по сила Енергия, то коя е първата?

Хм, интересно, защо и как направи редица предположения и изводи за мен, но затова пък не ми отговори никак по същество? Все пак - да не излизам от темата - да, запозната съм с няколко метода за нетрадиционно лечение. При тях ... по-скоро бих дала приоритет на енергиите, а не на мислите(ума). Носители на определени енергии могат да бъдат всевъзможни неща (някои в по-голяма степен, други в по-малка). Умът може да послужи като едно (но не единствено) средство за работа с тези енергии. А подчертаното от мен в твоя пост- не разбрах, основополагащ за кое?

Няма по-важно и по-неважно. Всичко е важно! Попитах, защото на няколко места в различни теми ми направи впечатление, че наблягаш на това - ума, мислите, въобще на менталния план/менталността. Ако искаш сподели по-подробно, какво имаш предвид - особено тук, в тази тема, мисля ще бъде полезно!

Ех, че хубава тема се получи - благодаря за което на azbuki! Късметче, накара ме да се замисля дълбоко: Въпросите, които задаваш, са много по-дълбоки, отколкото изглеждат - поне за мен. И не мога да дам точен и ясен отговор. Благодаря ти и на теб, че ми обърна внимание на тези неща. Между другото и в спектъра има срещуположни цветове; и вървят в комплект по двойки точно в реда на чакрите нагоре: червен-зелен, оранж-син, жълт-виолетов ...