Диана Илиева

E, сега стана интересно. Значи хем "Интересувам се много от духовното си израстване, постигнала съм много в тази насока...", хем "имам едно прекалено влечение към лукса, към добрия начин на живот, към това да изглеждам винаги най-добре, да съм нещо повече от другите в различни отношения...." Как ги съчетаваш тези неща? Аз затова и попитах: Казваш "целите ми не се различават от тези на всеки човек, но....и в тях присъства материалното с особено силен акцент" - да, ама голямата маса хора нямат духовни интереси и въпреки това не при всички материалното е с особено силен акцент!? П.П. Започвам да подозирам нещо за зодиакалния ти знак

E, значи 2 часа по-рано - Близнаци

Като че ли няма рачешки признаци Лицето е продълговато, очите също и не са никак изпъкнали ... А ти самата как се определяш - примерно като те попитат нещо бързаш ли или не бързаш да отговаряш?

, много се забавлявах като четох описанието за асцендент лъв толкова подробно и точно описание не бях чела досега на мене на много места ми излиза ,че асцендентът ми е дева, но с моите 178см. ръст и гръмък глас, който дъщерите вече не могат да слушат...като добавим и накитите , с които дрънча като цяло стадо, както се изрази веднъж бившия ето снимка, с моя бивш съпруг - и двамата сме с асцендент лъв в последните градуси той е козирог с луна лъв, аз везни с луна овен, оженихме се 88г. и 98 се разведохме, по моя инициатива цар лъв и царица лъвица а на тази снимка съм пак аз, човекът до мене е с асцендент водолей, слънце близнаци, луна близнаци : първа среща 14 юни 2009г. 4ч. цял час си оправях маникюра , след като го приспах, че ме изненада с нелакирани нокти Ето ме в цял ръст юли 2009г. Здравей, Виктория! Струва ми се, че асцендентът ти е Дева - гръмкият глас и високият ръст се дължат на нещо друго. Ти си "гореща" като жена не заради асц., а заради Луната и кокетна, заради слънчевия знак, също и прецизна в детайли (нелакираните нокти) заради Девата. Външният вид също - примерно при асц. Лъв очите ще са малко по-малки и леко дръпнати външните ъгълчета нагоре. Има и други детайли, но ще стане дълго. Ако искаш, може да потренираме ректификация - има такава тема в Астрология за напреднали - така и така си дала дати за брак, развод и т.н.

Е, според мен не е нужно човек да се самонаказва, като се лишава от елементарни удобства, особено свързани с хигиената. Това много ми прилича на самобичуването, което винаги ми се е струвало доста нездраво като проява. От друга страна ако човек примерно си има телефон, обаче всяка година го сменя с нов, който е последния писък на модата и технологиите и вмества в себе си една камара функции, които не използваме ... и това си е нездраво желание. Сега - не знам какви са целите. И ... те не са ли в унисон с принципите?

Moже и ориз на пара, но отворите на т.нар. ветрило следва да са малки (по-скоро се използват едни метални мрежички като за пържене във фритюрник), става доста по-бавно от стандартното варене и или се готви малка доза, или е добре да се разбърква от време на време. Все пак на мен ми се струва, че оризът си става достатъчно добре, сварен по конвенционалния начин. Аз го приготвям така - измивам го добре няколко пъти и го слагам в тенджера с незалепващо покритие, добавям нужното количество вода и захлюпвам плътно с капак. Ако ще бъде с някакви зеленчуци добавям и тях (съответно малко по-рано, едновременно или по-късно спред времето за увирането им). Ври на слаб огън, за 15-20 минути е готов. Водата е желателно да е останала в минимално количество - т.е нито сух, нито воден. Дръпвам от огъня и едва тогава добавям сол (може морска), подправки и зехтин. Разбърквам добре. Опитайте и по-необичайни подправки - примерно смлян кимион или джинджифил. Да ви е сладко!

Ох, де да беше това само при начинаещия ... За съжаление го наблюдавам много по-често при "напредналите"; слагам ги в кавички, защото направо не е ясно колко и в какво са напреднали. Говоря за хора, които от дълго време се занимават с нещо, понатрупали са знания и опит, добили са уважението и признанието на определен кръг хора около тях, провеждат семинари, организират срещи, пишат статии и т.н. И ... постепенно и неусетно на тях започва много да им харесва това да ги търсят, питат, да им засвидетелстват уважение, в речника им зачестява думичката "аз", в статиите и семинарите им зачестяват самохвалството и самоизтъкването; без да разберат дори за тях става много важно те винаги и във всичко да са първи, дори те да са ментори на всички останали около тях, никой друг освен тях не е толкова наясно с нещата ... Смешна и тъжна картинка Положението става още по-неспасяемо, защото съответния "напреднал" индивид не е единствения, който се бори да е най-велик на духовното поприще. И започват типичните схватки за това кой е "по-по-най" и кой ще кара влака; започват да се правят групировки и прегрупирвания с упражнения в стила "дайте да си обединим силите срещу еди кои си нескопосаници", както и чистки - "който не е с мен, е против мен" ... Тогава вече е жалка картинката , защото себелюбието ги е обхванало в степен, при която за тях другите вече не са нищо, освен бройка, електорат и повличат със себе си хора, които са им вярвали и са ги уважавали.

Мда тъкмо това ми дойде на ум и на мене. Но това не ви пречи и на двамата да пишете така, все едно че вие сте измислили/създали девах(ч)ан.

Ще опитам още веднъж. Да, грубичко звучи "това си е проблем на децата индиго". Какво в такъв случай - по-добре да ги осакатим, но непременно да "влязат" в униформите и всички останали стари стереотипи (и аз реагирам може би малко емоционално като майка на дете-индиго ). И децата индиго не са кумир за никого струва ми се - те просто са факт, живи хора, тук и сега; да не говорим, че леко пречат на повечето по-възрастни особено. Примерите които даваш не служат за подкрепа на тезата ти, защото просто изпускаш елемента на желанието, на избора. Кой е член на Бялото братство или на други религиозно общности, та дори и кой работи в определена фирма - ами само хора, които са поискали да бъдат там, в тази общност, тя им допада, чувстват се в унисон в нея. Ако не - рано или късно напускат общността. При учениците е масово и задължително за всички - има разлика, нали? Ти задаваш този въпрос леко саркастично: "Или може би трябва да направим образованието по желание, за да можем да не накърним свободата на децата индиго?", но според мен си доста близо до истината. Щом сме в преходен период, значи именно сега някои неща ще изчезнат, някои нови ще се появят, а някои дори и да се запазят, но поне ще се променят, може дори драстично. Обрзованието ... - да, струва ми се, че има остра нужда то да се промени, не само тук в България. В другите страни вече реагират някак, тези нови деца ги записват във Валдорфски училища, в някои частни училища, някой спомена, че са отворени някакви специални училища в САЩ, а в България все още няма почти никаква възможност... Познати родители са споделяли, че ако имат финансова възможност биха се изкушили да предложат на детето си самостоятелно обучение у дома (това, разбира се, е краен вариант), защото, без да могат да си обяснят точно нещата, виждат колко не се вписва тяхното дете в средата, нито пък на тях самите им харесва тази среда, както и липсващите или полумерките в сферата на образованието... Точно от такива коментари и размисли, и наблюдавайки собствените си деца, когато влязоха в ученическа възраст, се замислих, е ли е възможно да се създаде един съвсем друг тип училище. За което и разисквахме преди време в една друга тема. И новите деца - индиго, кристални - ще стават все повече ...

Таня, много интересн текст , от кого е - предполагам, че не твоята приятелка е автора? Много от изборените неща забелязвам при кристалните деца!

Не е така. Аз много добре си спомням как малкото мои съученици, които са си позволявали понякога да избягат от час, просто сваляха тъмносинята мантичка/сако и оставаха с други, обикновени дрехи. Униформата по-скоро създава чувство за унифицираност, за бройлери на конвейр, отколкото за колектив или за сплотеност. Чувство за принадлежност - може би, но именно това чувство нямат децата-индиго; и не искат да го развият в себе си. И най-вероятно не е нужно да го развиват, така се връщат назад. Например нито едно дете индиго не е подходящо за колективните спортове, нито има афинитет към такива. Колкото до това: "Детето има възможност да си изяви характера по хиляди начини, а не само чрез облеклото" - все пак това са деца. Това изречение може да разчитаме, че ще се разбере и възприеме само от човек поне излязал от пубертета. Аз имам деца и въпреки че съм опитала да ги възпитам по малко по-осъзнат начин, въпреки че те самите са малко по-различни и успяват да устоят, много добре забелязвам натиска на средата именно относно облеклото. Защо? Ами явно от една страна като най-видимо, а от друга - като най-лесно да се покажеш такъв, какъвто не си (примерно не се чувстваш готин, но обличаш готини дрешки и това помага, поне донякъде). А и не само облеклото - всичко видимо и сравнително лесно постижимо: GSM, прическа, грим, татуировка и т.н. Виждала съм семейства, които имат месечен доход под 400лв, но успяват някак, на кредит може би, да осигурят на детето си всичко това, вкл. GSM за 800лв. Значи при децата не е толкова важно дали семейството по принцип е богато или бедно (което говориш ти за проблемите им заради социалните различия), а дали самото дете демонстрира съответните придобивки. Познавам сина на много сериозен бизнесмен (съученик на дъщеря ми), който се държи скромно, не парадира със скъпи вещи - е, в малките класове всичко беше нормално, но като поотраснаха/влязоха в пубертета и съответно беше низвергнат от компанията - не че семейството не може да си позволи всички тези дрънкулки.

Oтносно униформите - и аз съм си мислела, че е добра инициатива. Но ... вече си мисля, че дори и да е била добра някога, то сега вече не е подходяща. Всяко дете има нужда да се облича в различна цветова гама в зависимост от неговите лични особености. Облеклото (по-скоро цвета му) помага да се коригира/хармонизира личността. Затова сега ми се върти в главата нещо такова - нека да има униформа, която обаче да се изразява с еднакви по форма/кройка дрехи, но да има възможност да бъдат в различни цветове. Самите цветове за всеки поотделно да се определят според личностните особености от подходящ човек/комисия, като се отчете и желанието на самото дете. Сещам се и за униформите в книгите на Джоан Роулинг - Шапката разпределяше децата така, че после бяха с различни цветове. Все повече оценявам добрите идеи (очевидно много по-дълбоки, отколкото на пръв поглед) в поредицата за Хари Потър. А в началото дори се чудех, защо са толкова харесвани тези книги, след като авторката очевидно няма особена писателска дарба. Явно има защо - написани са така, че в тях има повече, отколкото изглежда. П.П. Относно преподаването - да, интересно и практическо! Но само в нашия град ли премахнаха в училищата кабинетите по химия, физика и т.н., в които успоредно с преподавания материал на неголеми опитни установки се демонстрираше на живо това, което пишеше в учебниците? П.П.П. Илиянче, силно поддържам предложението ти да съберем ценни идеи и да ги изпратим в МОН. Тъкмо сега ще има рекунструкции в министерството, дори и една малка част от нашите предложения да се чуят и приложат, все ще е нещо

По съм съгласна с valentinus. Повечето имена са по-скоро пожелателни - твоето е в смисъл да славиш/прославяш светостта! Много хубаво име!

слънчице, от това, което прочетох, останах с впечатлението, че мастър Стивън Ко не е запознат добре с Рейки. А така, малко на шега (защото предполагам, че е нормално, все пак Прана е по-нова практика), мога да допълня неговия списък с още една точка - практикуващите рейки май някак нямат нужда и желание да хвалят и рекламират своя метод, за разлика от тези, които се занимават с лекуване с Прана . Иначе като цяло съм съгласна с казаното от paparosko.

Мисля, че излишно се притеснявате. Какво означава в един от трите дни на дадена стерилна урина се открива нещо, а в останалите дни е чисто, пък следващия месец дори бактерията е различна. Това е несериозно. Ако има конкр. бактерия и в трите поредни дни тя щеше да присъства, иначе по-скоро е неволно замърсяване на стерилната урина. И ако рецидивира, следващия месец щеше да се отркие пак същата бактерия. Чудя се дали не е заради перфектната хигиена?! При моята дъщеря като беше на 1-2 години се случи нещо друго, но оттогава имам едно на ум. От едно прекомерното миене и т.н. почистващи процедури просто локално кожата там се лишава от естествената си мастна секреция, може дори да се възпали, или да се получи фино напукване (особено ако се ползва не само вода, но и сапун или други измиващи средства), та затова да се усеща такова парене само в края на цикъла. Съгласна съм, че циститът не е шега, но защо считате, че билките не са лекарство? Също не е нужен късмет да се открие много "печен" лекар, а по-скоро да се преосмислят някои неща в живота, за които вече сме писали по тази тема: Знам го от собствен горчив опит,аз лично бях много много зле но преразгледах отношенията си кум близки и партньора и за около година се оправих като спрях антибиотиците които ми предписваха всеки месец и се лекувах само с билки и много вода.

Aми май именно подобно нещо на осмозата се случва или протичането на енергия от по-висок към по-нисък потенциал. Точно за това примерно деца, които са в силно агрсивна среда или също стават агресивни, или не отцеляват (има и трети много по-рядък вариант - сменят си средата, но това понякога е много трудно). Но напоследък зачестиха и такива случаи - детето притежава силна и чиста енергетика, която или умиротворява поне в известна степен околните или поне го защитава и то доста гъвкаво отцелява и дори съхранява чистотата си - това са новите кристални деца. Иначе по принцип колкото по-голям потенциал има миротвореца, толкова по-добре. Миролюбивият няма голям шанс да доведе до качествена промяна на характера на ситуацията. Той по-скоро е нужно да разглежда сам себе си, че е в някакъв преходен период на усвояване качествата на миротворец и да работи усърдно за това.

А, така - вече има няколко желаещи с въпроси. Ами сега явно е ред на проф. Дъмбълдор и цялото училищно настоятелство да се включат в отговарянето. А това, което е питал mecholari, е нещо по-различно: Би ли предаказала чрез Таро нещо за мен? ... Чудното е , че в момента имам едно неловко и нелогично усещане, което напълно възможно е да бъде породено от собсвената ми алчност и егоизъм, и това е, че дядо ми е преписал на мене къщата в която прекара последните си години. ... Т.е. другата седмица ще провера в съда дали има такова нещо, което реално ще даде отговора на въпроса ми, Интересно ми е Мона, какво ще кажат за това картите Таро, в сравнение с моето усещане, и реалната действителност. Ти май просто искаш да изпиташ Мона, защото доколкото разбирам събитието (дали с пол. или отр. отговор) вече се е състояло и няма как (в случая по-скоро няма от кого) да бъде променено. Т.е тук не става въпрос за предсказване на бъдеще, а за откриване на определена информация, която вече е безспорен факт. Съзнавам, че тук сега ще си навлека ред теоретични спорове относно относителността на времето , но ще го преживея . Включително ще ми бъде интерсно едно подобно обсъждане. Защото за мен, ако някой е в състояние да черпи информация, при вече реализирани събития познаваемостта е почти 100% (казвам почти, защото и при такива случаи понякога е предопределено човекът да научи по-късно, или дори никога да не научи за това събитие, или да научи, но след като междувременно се случи нещо друго), а при предстоящи - този процент е много по-малък, а понякога дори не може да се получи никаква конкретна информация.

Да, Диди, и аз забелязвам. Включително - нормално е. Защото за да си служим (добре) с думите, е нужно да се научим на това. Струва ми се, че все по-малко хора имат възможност да се научат. За другите държави нямам наблюдение, но в България определено е така. Същото ще е и в повечето държави, в които родителите (и двамата) са все много работещи, че и бабите и дядовците също и децата се отглеждат като бройлери на конвейр. Все пак в някои от другите държави знам, че има много повече частни детски градини, валдорфски детски градини ..., но у нас не е така. И от доста години вече си сърбаме надробената попара. Звучи малко грубо дори, но напоследък често си позволявам да помоля клиенти или служители да повторят пак казаното от тях, но по възможност с по-малко думи. Опитвам се да покажа, че многото думи само ни правят "изгубени в превода", че е добре човек да е по-концентриран и да говори кратко и ясно ...

E, LUCIUS, не хвърляй камъни в чуждите градини, де Специално от мен трудно може да се измъкне някакво астрологично примерно предсказание (дори с хорарна астрология умишлено не се занимавам) - ако много настояват, давам потенциалните възможности, но не и конкретика. Имам си основания за това, мога на дълго и на широко да обяснявам ... а защо "момчето" Albus наистина ей така пусна темата и нищичко повече не обясни? А вие двамата приятели занимавате ли се с предсказания (защото очевидно темата ви вълнува)? Какво ви привлече натам, разкажете нещо ...

Има ли конкретна причина, за да започнат проблемите на чисто физиологично ниво, например някакъв нещастен случай, въобще някакво неблагополучие, случило се малко преди това? Защото Вие може би сте чувствителен като човек и лабилен като психика, лесно се разбалансирвате (за което съдя по вегетативната дистония), но за да стигнете до сърдечна невроза, панически кризи и т.н. - все нещо е отключило тези по-сериозни прояви. Преразгледайте си живота до преди това - у вас има нещо натрупано още от детството, струва ми се. Какви са отношенията в семейството? Ако желаете, пишете не в темата, а на лични съобщения; в смисъл не непременно на мен, а на този, който Ви вдъхва доверие.

Здравей, ambbra! Повечето хора (е, далеч не всички) постъпват по следния начин - тръгват да се занимават с това, което им се струва някак лесно, познато, за което имат някаква дарба, на това поприще се чувстват някак сигурни ... Ако ги запитаме защо, няма да получим особено смислен отговор. Много често обаче се оказва, че дарбата е недостатъчно силна или човекът някак го примързява и не я развива достатъчно, на всичко отгоре животът непрекъснато го тласка (по всевъзможни начини и чрез всевъзможни обстоятелства - липса на желаната работа, конфликт с колеги или шефове на желаната работа, недобро заплащане, а някаква неотложна нужда за високо възнаграждение и т.н.) към други сфери. Какво имам предвид - човек е бил някакъв в свой предишен живот и именно това му е лесно, именно за това има дарба (но някак не особено силна и която някак все не успява да развие сега, в този живот), но ... не за това е дошъл този път на Земята. Сега е нужно да се реализира в друга сфера, да усвои други неща, да научи други уроци при други обстоятелства и среда. Та наистина се получава така - тръгваме да ставаме еди какви си, обучаваме се за такива, дори поработваме малко и ... после преминаваме на друго поприще. Обикновено какъв е бил - информация за това дава асцендента, а какъв е добре да бъде сега - слънчевия знак + МС. При теб - предишния път професията ти е била или нещо артистично, или нещо свързано с психология може би. Много вероятно и сега да те привлича нещо, свързано с изкуство или психология, но ... какво ще кажеш за преподавателското поприще? Това не означва непременно да си учител (например Евгени Минчев също учи хората как да проведат едно светско парти, как да се облекат за него и т.н. ) Също желателно е сама да си бъдеш работодател или поне да ръководиш някакъв местен клон на дадена школа. Между другото можеш да учиш хората пак на нещо, което е свързано с някакво (МС в Лъв) сценично изкуство или примерно школа за манекенки - така направо става две в едно: хем се впрягат твоите предишни знания и опитности в сегашната ти професия, хем ще си работиш това, което е нужно в сегашния ти живот. С тази Венера в 11 дом определно ще имаш връзки и познанства в артистичните среди. При теб всичките ти планети са струпани в източната полусфера - това означава, че не си зависима от другите (хора и обстоятелства). 6 дом е в Овен, 10 дом - Лъв, Слънцето е в 10 дом, нищо, че слънчевият знак е Дева, сигурна съм, че ще можеш успешно да организираш и ръководиш някаква дейност, свързана с обучение на други хора (въпреки евентуалната хладност у дома и липсата на ентусиазъм и подкрепа от страна на родителите ти относно твоята реализация). П.П. Езиците също са ти силна страна, можеш да обучаваш чужденци или да създадеш езикова школа.

Идеята не е лоша. Също могат да се зададе някаква тема, касаеща бъдещето развитие на някои важни въпроси засягащи по-големи групи от хора (икономическа криза, развитие на технологиите, културата, социалния живот и др.) и всеки да упражни проницателността си, пророческите и ясновидските си умения, и интуицията си в зададената посока. Това би било полезно поради не една причина и биха могли да се зародят реални решения за справяне с коментираните проблеми. Аз пък ти се учудвам на ентусиазма, Станимире! Важни въпроси? Да предположим даваш на някой човек положителен отговор на важен за него въпрос. Обаче времето минава и се оказва, че в действителност отговорът не е положителен или пък няма никакво движение по въпроса. Човекът остава безкрайно разочарован, натъжен, може да се депресира дори, нали въпросът е бил важен за него, а за да стигне до там да пита някой гадател (новоизлюпил се или по-опитен), значи и без друго е бил отчаян вече по този въпрос и е склонен да се хване и за сламчица ... Или другият сценарий - даваш отрицателен отговор - тогава е дори още по-гадно и при двата вида развой на събитията ... Не знам, помисли си, струва ми се така чисто теоретично говориш (по друг въпрос бих казала: Опитай и ще се убедиш сам!, ама в случая - по-добре не опитвай).

Е, ама тогава това не може да е общочовешки смисъл, за всички, защото веднага ще е нужно да разделим хората на два вида: едните ще са черни дупки и ще чакат другите да ги превърнат в щастливи хора. Какъв ще е смисъла на живота на тези, дето са черни дупки тогава?!

Ами не, аз например не съм съгласна. Прочетох темата 2 пъти и се чудя - сериозно ли предлагаш това? Ако да - какво очакваш, има ли смисъл (защото усещам, че ти си по-наясно от мен относно това)? Ако не - стига вече кьорфишеци и изследване психологията на опитни зайчета.