Диана Илиева

Здравей, spiralka! Добре дошла! Днес казах точно същото на една приятелка "хора шарени, мнения пъстри"... Надявам се, ще разкажеш нещичко за твоя опит с регресиите.

Разбира се, че не! Всеки, който ти пише, че нещо е постигнал, и преодолял, и научил - да, сигурно е така, в някакво отношение е научил определен урок, но има толкова други неща, които все още никак не са му наред и тепърва му предстоят. И аз се чудя (с повече от 3 питанки ??? ), защо ли така пишат, като че ли са станали идеални вече Има много хора, които само четат, а не пишат, именно защото се чувстват много "назад с материала". Мили хора, съвсем недвусмислено ви уверявам, че няма идеални хора! Може някои постове да ви звучат много мъдро или по-точно е да се каже респектиращо, но авторите им все още са доста далеч от поникването на крилцата. Моля, пишете и не се чувствайте някакви изостанали, неизучени и т.н.

princessa, ти правиш всичко, каквото е нужно за баща ти, но се чувстваш зле заради това, че не се усещаш и емоционално ангажирана. Дълбоко в себе си се питаш: "Аз обичам ли баща си (достатъчно)?". Това те притеснява; сама казваш - затаила съм обида, изпитвам негативизъм ... Не се притеснявай - обичаш го много, сигурна съм в това! Ако не беше така, ти нито щеше да правиш нещо съществено за него, нито щеше да изпитваш такива угризения, още по-малко пък да споделиш терзанията си тук. Но наистина си обидена, огорчена ... Опитай се да му простиш, преодолей огорчението си от детството. Така ще помогнеш и на себе си и на него, ще освободиш и двама ви! Не е лесно, знам, аз самата съм в такава ситуация (въпреки че родителите ми са живи и здрави). Много ми помогна книгата на Лиус Хей "Излекувай живота си", но имам още доста да работя по въпроса. Такова изпитание по принцип идва, за да промени много хора - то не е само за него, но и за теб, както и за цялото ви семейство (да, може да се поговори за кармата!). Моментът е много тежък и сигурно е много неприятно да се дават съвети така, отстрани, но ... точно сега е моментът. Успех!

Знаеш ли, Кlaudia, и аз си задавам същите въпроси и не мога да дам категоричен отговор. Не мисля и че е възможно да се даде от човек, който още не е наясно с всичко, ама наистина с всичко около него (такива сме всички ние или поне повечето, аз със сигурност). За мен осъзнаването е един перманентен процес, който няма как да има край...

Да, така е Ани! Животът често изпраща при нас хора, на които имаме какво да дадем и други, от които можем да получим. Колкото един човек е по-силен, а същевременно и по-балансиран, толкова повече хора могат да почерпят от него или, с други думи казано, той има възможност да им помогне, да ги поиздигне нагоре, да ги поиздърпа към неговото ниво и състояние. Разбира се, важно е и самите хора да имат желание за такова израстване. Това обикновено си личи - т.е забелязва се кога човекът е дошъл за съчувствие и кога за състрадание. Когато желае от околните съчувствие, той не е готов за развитие, предпочита болките си, страданията си. Мисля оттук идва разминаването - Донка и някои други говорят за съчувствие (често при него даващия е в позиция на обикновен енергиен донор и след проявеното съчувстие от една страна той самия се чувства изсмукан, от друга - заредил е с енергия другия, така че да има сили и възможности да постои още известно време в незавидното си състояние), при истинското състрадание не е така. Това чудесно е обяснено от будистите и ми се искаше да постна някой кратичък цитат, защото аз не бих могла така брилянтно да го формулирам, но за съжаление в момента нямам нищо под ръка - по-нататък ще имам предвид. Записала съм си обаче молитвата на сегашния Далай Лама: "Докато има Вселена, докато има осъзнаващи същества, ще остана и аз, за да помагам, за да служа, за да давам своя принос!"

Здравей, Вендор! Аз също съм мислила защо това е така. Наталната карта с коя да е от домовите системи се построява по принцип спрямо Земята. Логиката според мен е следната - при въртене в посока обратна на часовниковата стрелка се осъществява приемане на енергия - в случая въздействието от страна на звездите. Планетите по същия начин (ако проследим транзитирането им). Първи дом (азът, личността на човека) е под хоризонта, защото именно тогава въздействията са такива, че човекът има най-голяма възможност да възприема и съответно да работи върху себе си или може би по-точното е вътре в себе си. Нещо подобно съм срещала и при Р. Щайнер, който обяснява как Земята най-много приема и работи вътре в себе си през зимата, а през пролетта спира, заспива вътрешната работа, вътрешното развитие и започва по-скоро едно проявление навън, излъчване навън, което продължава и през лятото, но постепенно затихва до есента и се подготвя пак за вътрешна работа. 12 дом аз не възприемам като най-тежък или мрачен, а по-скоро като дом на кармата. Той е първият дом над хоризонта (изгряването на Слънцето, като настъпването на пролетта в горния абзац) следователно най-слабо се влияе от външните въздействия и това е логично - щом е на кармата, той е твърдо зададен, предопределен... Хм, прочетох се и нещо много неразбрано звучи (дори за мен ). Обещавам да си подредя мислите и да опитам пак по-нататък

Aми защо търсиш причината само в себе си? Може пък те да не искат или да не могат да те разберат. И най-големият оратор да беше, не можеш да им налееш нищо с фуния в главата - нужно е сами да поискат. А това, което виждат като положителни промени в теб и около теб е най-доброто доказателство за тях (ако искат да го забележат, разбира се).

Eееей, защо се косиш?! И аз обичам и одобрявам себе си, ама ... каква е връзката с коментираната тук "собствена значимост"? Собствена значимост? - странно словосъчетание по принцип и като гледам всеки го тълкува по различен начин. Ето, златния го свърза с горното, Роси - с увереността в себе си, Орлин - с гордостта, Максим - подобно на златния ... Това са други неща, мисля. Дори и borislavil, говори за едно, а май има предвид друго. Ако взема предвид буквалното значение на "собствена значимост" - струва ми се само Деян и Кристиян са говорили по същество и аз спокойно мога да се присъединя към техните думи. Споделям и казаното от valentinus, макар че той не отговаря на поставените в темата въпроси. Въобще думата значимост предполага едно съотнасяне: "значим" - означва да значиш нещо (какво, колко?) за някого (за кого?). Ако отрежа едно парченце от нокътя си, то това парченце (и всички клетки, които го изграждат) значимо ли е и за кого или за какво? Да не говорим за това колко е значимо - става направо смешно. Е, ако отрежат едно парченце от черния ми дроб, за да го присадят на друг човек, то това парченце вече е малко по-значимо (за човека, на когото ще го присаждат), но ... ако не беше то, моето, щеше да е нечие друго. Или ето аз съм тук и си комуникирам с вас, но ако ме нямаше (вече или още, или поне не участвах тук в сайта) - много по-различно ли щеше да бъде? - със сигурност, не. А пък ако решим да го кажем по-простичко тази "собствена значимост" не означава ли "чувстваме ли се важни"? Така зададен въпросът не звучи лицеприятно, но поне е по-прям!

Да, съгласна съм, че ние сме си основната трудност по духовния път, нужно е да се променим, да "пораснем"... Това го казвам във връзка с горните обяснения - съгласна съм с червеното, но синьото вече е нелогично генерализиране от типа: "Хората имат по два крака. Принципно всички двукраки са хора." Не може така. Птиците не са хора. По тази логика можем да наблюдаваме известно време едно бебе (може дни или месеци дори) и да заключим - "Мда, за съжаление, това същество може единствено да яде и да реве и нищо друго по-сериозно не може да се очаква от него."<=> "С този инструмент- с тази личност- толкоз." Да, за момента - толкоз. А за следващия момент - не е ясно колко. И като имаме предвид, че един момент за Вселената е нещо мнооооого голямо спрямо нашата си бебешка гледна точка П.П. А прераждането си е важно. Ако оприличим животът ни с един ден, след това заспиваме и другият ни ден е новото ни прераждане. И с всеки следващ ден бебето, после детето, юношата ... се променя, расте, придобива нови възможности ... Или ако животът ни е един клас от училище, след това следва няколко месеца лятна ваканция и после пак отиваме на училище (следващото прераждане), вече в следващия клас. Е, някои повтарят пак в същия клас. Но пък в един момент училището свършва и след лятната ваканция пак отиваме, но ... вече на друго място - примерно в Университет. Така че, бих казала, за тези, които желаят да последват Исус Христос прераждането е част от подготовката за това. Наивно ми изглежда да си мислим, че ей така като сме станали примерно на 10 години и хоп - ще можем да скочим направо в Университета. И да се тюхкаме, че сме все в това тъпо училище и че имаме още 8-9 годинки поне да прекараме в него. Е, има и вундеркинди - на 12-13 години с магистърска степен, ама колко са те? Аз със сигурност не съм вундеркинд, ама и не виждам смисъл да се тръшкам, че не съм. Също така със сигурност не съм и в последния клас на училището. Който се чувства абитюрент, да се замисля по-сериозно къде (и как) ще отиде след лятната ваканция. Аз в най-добрия случай мога да седна и да опитам да взема два класа за една година.

Никола, а ти правиш ли някакво съотнасяне на това категоризиране на хората: симпатизанти, последователи, ученици с другото категоризиране, което засегна тук. Ако да - би ли обяснил по-подробно.

Точно това си мисля и аз напоследък, което Кристиян добре е формулирал тук: Но това няма пряка връзка с другото, с което пък не съм много съгласна: и то не защото считам себе си или някой друг човек за много велик, а защото откривам разни противоречийца, които естествено може и да са илюзия, дължаща се именно на относителността на сетивността, но ... имам и разни доказателства "против", тъй че все още съм на кантар относно твърдото и абсолютно програмиране на битието. Програмиране за мен има, но то е доста гъвкаво и позволява модифициране на отделни модули, модулчета и особено модулченца. Е, паролата за достъп се получава трудно и добре, че е така. Лошото е, че на практика за най-най-дребните модулченца, достъпът е свободен и ... там всеки от нас оплесква както може (най-често - много ) А като се съберат много, макар и най-най-дребни, те формират вече едно по-големичко/съществено модулче...

Не, защо да се страхуваш?! Все повече хора им като теб. Просто имаш възможност да почерпиш информация по по-различен начин от обичайния с 5-те ни сетива. Информацията по принцип е ценна и полезна. Би могла да развиеш тази си способност, а ако не желаеш, помоли се, да не научаваш/усещаш неща извън обичайните ни за момента начини. Съзнавам, че е натоварващо - човек научава неща, които щеше да му е по-леко, ако не е знаел. Също и отговорно. Но можеш да бъдеш и полезна. Какво да правиш - решението е в твоите ръце.

Не, не, Латинче, не е странно, добре те разбрах, но ти пък не заявяваш, че си пророчица, нали

Ммм, не, не питах за научна подготовка. Ако думите статистика и процент те притесняват, ще попитам по-простичко: имаш ли наблюдения колко от твоите предсказания се сбъдват - абсолютно всичките, почти всичките, около половината ...? И ако не се сбъдват абсолютно всичките, то има ли някава зависимост от времето - примерно по се сбъдват прогнозите за по-близкото или за по-далечното бъдеще? Има ли някаква зависимост от нещо друго - просто ако си забелязал. Все пак иначе на какво основание твърдиш в един по-преден пост, че ще ни удивиш с точни предсказания, ако сам за себе си нямаш такива експериментални наблюдения?! Ами то тогава всеки може да каже ето, аз мога да предсказвам ... а може ли наистина? Друг е въпросът нужно ли е и на кого?

Kaто темперамент не знам, само по това, което ти казваш и като усещане от постовете ти, но все пак Овните се изразяват още по-директно и понякога дори грубо, а и външния вид не се връзва никак с Овен. Явно някак сме забелязали този Марс в Стрелец, който в огнените знаци винаги е подчертан. Може и нещо друго - аспекти, градуси по знак и дом да го засилват още повече ... Тази силна енергетика сигурно е още по-осезателна при пряк контакт с тебе. А и наистина много ме изненада с това, че и знак и асц. са все вода - в теб усещам не само енергия, но и едно сериозно противоречие, затова предположих така: Воден знак, Огнен асц., но явно наистина тази тау-квадратура си казва думата. Благодаря за упражнението, kabala, беше много поучително!

A, тази снимка е по-хубава! Ще се коригирам - като че ли водна зодия с огнен асцендент, но не Овен, по-скоро Стрелец или Лъв

Атлантида, добави едно g на края на линка - нали все пак това е снимка. Мен ме затрудни това, че е малка и с малко пиксели. Ами не всеки път е лесно да се познае. И наистина от снимка е по-трудно. Важно е да се види стойката, реакциите и т.н. Понякога по-отчетливо се забелязва слънчевия знак, понякога виждам Асц., а Луната по никакъв начин не мога да установя. Ако греша за зодията или Асц., тогава обикновено се оказва, че Луната е в този знак, който съм разпознала. Иначе като има планета на самия Асц. или въобще в първи дом е още по-неясно. И то не кои да е планети, а по-скоро по-вътрешните. Тези след Сатурн дори и да са в 1 дом, освен ако не са в доста точен съвпад с Асц. ми е направило впечатление, че не се отразяват на външния вид, дори и да са 2-3 именно в 1 дом.

Хм, накара ме да се замисля. Защото тези, които пишат в темата за Рила, ще кажат, че това са просто техни опасения или чути/прочетени новини за евентуални планове за хотели и т.н. Обаче ... дали с всяко наше изказване ние не "хвърляме" някакво пророчество в пространството, в което си знаем, че и без друго нищо не се губи

Асц. Везни?

Ха честито! И аз започнах да се самоцетирам. Диана, ти някога давила ли си се? Не? И все пак, би трябвало да знаеш, че когато сме въвлечени по такъв начин в някаква ситуация, друдно бихме я оценили както подобава. А какво остава за еволюционното и надрастване. Ами нямаше нужда да се самоцитираш - обикновено чета внимателно и се замислям над прочетеното. Отговорих съвсем съзнателно на метафората ти. И по принцип мисълта ми беше следната - докато не сме изпитали на гърба си нещо, трудно ще го разберем и оценим (което като че ли и ти се опитваш да кажеш). На въпроса - да, давила съм се, (вярно, не в река), запазих самообладание и без да викам за помощ се самоспасих, но още в момента, когато нещата тръгнаха на зле, бързо-бързо оцених по достойнство и изпитах страхотен респект към стихията вода, което продължи и след като се добрах до брега, а и до сега. Та продължавам да мисля така - който никога не се е давил, той не може да разбере силата на водата. Но ако евентуално след това успее да достигне до позиция, в която вече не може да се удави, тогава (въз основа на добития опит) би могъл свободно да борави с водата.

Самият факт, че осъзнваш всичко това и усещаш някакво противоречие ... По принцип нещата ще си дойдат постепенно с времето; забелязала съм, че животът се изхитря да ни поставя в такива ситуации, в които щем не щем си правим равносметка - кое е по-важно и съществено за нас.

Ха, че именно давещият се има представа за силата на реката, която го е завлякла, а не този, който стои на брега, гледа спокойната повърхност и му се струва, че водата е почти неподвижна. Аз си мисля подобно на Станимир:

Привлича ме съдбата на хората и моята включително. Виждам постоянно от предсказателната си практика, че бъдещето е предопределено. Сравнявам го с задействана компютърна програма от която се знае какво се очаква и то става. Друг е въпросът, какво става, ако се намеси Операторът, Програмистът - т.е. Бог. Но Той се намесва единствено когато се появят Вируси - Негативни Сили в Многомерните Светове. Във връзка с промяната на съдбата, за която говорят и се рекламират Маговете, съм си задавал въпрос, дали те действително променят нещо или просто имат ясновиждане в бъдещето, знаят какво ще стане, което представят пред непосветените като "магия"? Имам хипотеза, че свободна воля е възможна, но единствено при развито Свръхсъзнание, т.е. заемане на позиция на Полубог. А такава обикновените хора нямат. В какъв смисъл привлича те съдбата? Привлича те разкриването на съдбата, твоята и на другите хора, привлича те разкриването на бъдещето, което е твърдо и предопределено спред теб - така ли да разбирам? Нека приемем твоите възгледи и хипотеза. Сега, не зная каква практика имаш предвид, но за да си изградиш такива възгледи, може би имаш нещо като статистика: примерно доколко бъдещето се е случило такова, каквото ти си разкрил преди това - 100% ли, по-малко ли, колко? Също така има ли някаква зависимост между близко/средно/далчено бъдеще с процента сбъдване/познаваемост? Иначе не зная какво наричаш Полубог, но по принцип съм съгласна - колкото един човек е по-напреднал, толкова по-силно може да влияе на събитията. А за някои от т.нар. магове си прав - сигурно им е много лесно и готино, като видят, че нещата и без друго клонят натам, накъдето са го помолили да действа и ... той изиграва едно театро, че действа, като не забравя да прибере и прилична сума за това Хм, не бих казала. Май повечето хора си докарват доста по-различни неща от собствените си избори.

Да, Роси, присъединявам се към твоето тълкуване и коментар след това. Но на мен ми стана интересно това: Никола, възможно ли е да изберем/заявим един-единствен, т.е последен "танц"? Аз може много да искам и да спазвам нужните правила на "танцуване", но ... все още да съм на много ранен етап в "танците".

Hierokles, а какво именно те привлича в прорицателството, защо го правиш? LUCIUS, Азкабан ще ти се размине, струва ми се