Диана Илиева

Никола, струва ми се, че просто разсъждаваме по доста различен начин, та затова се получава такова "зацикляне" и то само според теб, като че ли. Аз например не деля живота си на преди (светски) и на сега (живот в Пътя). Ти по какъв начин го делиш и защо (макар че ще излезем извън темата, ако искаш може и на ЛС)? Също така не виждам смисъл да се съсредоточавам върху грешките и погрешките, особено пък върху чуждите. Нито пък си въобразявам, че мога да направя за чуждите нещо за "тяхното неповтаряне и заличаване", ако самият човек няма желание за това. Ако има и се обърне именно към мен за помощ, бих се опитала, но само ако чувствам определена компетентност и сигурност по конкретния казус. В противен случай отказвам да помагам, защото вместо помощ най-вероятно ще направя мечешка услуга. Не смятам, че "Уроците на Земята се учат чрез грешката" е вселенски закон. Да се учи човек чрез грешките е, ако мога така да го нарека, началното ни образование; след това продължаваме обаче в основно, средно ... В много случаи (според ситуацията и хората, участващи в нея) "КОНСТРУКТИВНА критика, с даване на ясна и отговорна алтернатива, зад която се стои с почтеност и Любов,... " не само не е полезна, но може и да навреди. Виждам, че и xameleona преди мен е споделила нещо такова, други по-нагоре - също. Ето това е причината да не се получава конструктивна дискусия, според твоите критерии. За мен и тази дискусия е достатъчно полезна и интересна.

Да, съгласна съм с didi! Наистина могат да се разглеждат като отделни стъпала. Всеки от нас стои на някое от тях, а другите не ги ползва, нещо повече - недостъпни са; прекрачи ли на по-горно или на по-долно - също. Нормално е, ако човек изпитва вяра, да няма нужда и да му се струва излишна надеждата. Но ако по някаква причина се разколебае, вярата му отслабне, няма упование в нея - тогава очевидно ще направи крачка надолу към надеждата. Който не е стъпил на никое стъпало още - той винаги има възможност да прекрачи една крачка нагоре към надеждата. Иначе ще си oстане в състоянието, описано от princesa.

Ян, това твоето не ми прилича на доверие. Ти искаш отсреща да ти предложат сигурност, че и дълго време да я изпитваш тази сигурност, има ли я, няма ли я, на 100% ли е. А ти, през този изпитателен период, доверие явно няма да си дал ... Чудя се, колко търпелив трябва да е този човек, дето много дългосрочно ще го подозират, а той самоотвержено ще доказва и обяснява (при нужда де, ама такава сигурно ще възниква) това, че е чист, честен и т.н. Аз лично не бих прегърнала такава кауза - да доказвам (в много дългосрочен план) коректността си пред разни подозрителни субекти. Който иска, ще ме приеме такава, каквато съм. Ще прецени сам за себе си колко доверие може да ми има. Писала съм и по-горе - всеки човек може да носи различни товари, един повече, друг - по-малко.

Здравейте! Получих молба от страна на azbuki да публикувам нейният задочен отговор, тъй като тя не може да го даде пряко, а наистина е "замесена" в случая, и не само като автор на темата.

Хм, ето тук пак възниква въпроса кое е духовно и кое не Стан, ти включително твърдиш, че някои мисли и действия (на един и същи човек!) са някак доста по-различни от други (негови) мисли и действия По какво се различават? Можеш ли да дадеш примери за духовни и недуховни такива?

Да, Доротея, действително интересна карта! Кръстът в постоянните знаци е като че ли най-тежък или поне най-бавно се преодолява (ако човекът, разбира се, пожелае). Все пак тук конфигурацията дори не е толкова определяща, защото има и доста други съществени моменти: от една страна има няколко напълно хармонични планети, от друга - този Марс е сякаш във възможно най-неприятното положение - ретрограден, наранен, в заточение по знак, в падение по дом ...

Да, такава е поговорката "Безплатен обяд няма!". Та се зачудих, има ли/съществува ли в такъв случай нещото, което се нарича подарък?

Този пост когато има дарба - ДА, но ти нали не си мислиш, че всички дето се рекламират навсякъде са все от сой според мен истинските хора с дарба са малцина - да има да няма стотина човека да са в нашата страна /говоря за ясновидците/, останалите са от шарлатаните и само объркват още повече хората, които молят за помощ от друга тема ме накара да се замисля и реших да прехвърля разговора в тази. И без друго тук сме обсъждали как може и как не може (май който си го може, всякак го може). От друга страна - колко са настина хората, които в действителност могат? На мен ми се струва, че има доста можещи, но те нито се афишират като ясновидци или гадатели, нито се занимават активно с това; а някои току що прогледнали нямат самочувствие, че могат каквото и да било ... И другото - да си ясновидец категорично ли е да/не, или си, или не си? Или по-скоро е на степени - в момента можеш толкова, след време започваш да можеш повече?

А, чувствала съм се празна, живяла съм по инерция известно време. И в момента не се чувствам нито мъдра, нито духовна. Ако искам да определя някак сама себе си, бих се нарекла търсеща. И точно това прави животът ми интересен и смислен. Според мен, ако човек прави, това което иска да прави, дори и то да не представлява 100% от живота му, няма как да му се струва, че животът му е сив и монотонен. Защо не лудуваш с лудите?

А аз си мисля, че е добре да има изяви по медиите и на такива по-нестандартни хора, да се разглеждат такива по-нестандартни теми, да има консултации. Защо да няма? Какво значи парадират с духовност, ако парадират с нещо, то по-скоро е със способности (макар че аз нямам съответните програми, по които излъчват такива предавания и не съм ги гледала, може и да е така, както казва Станимир). Ако няма медийни изяви, то някак умишлено пускаме завесата пред такива нетрадиционни методи и практики, забулваме ги в мистерия, подхранваме невежеството и даваме козове в ръцете на шарлатаните. Явно точно заради такива убеждения в ефир или в пресата много рядко се появяват читави консултанти астролози, ясновидци и др.п., а от това определено страда обществото. Освен да цитирам казаното от Кристиян:

Да, Иво, така е. Струва ми се, че това е от малкото изречения, в които иначе много силната думичка "винаги" все пак е удачно да се употреби (май направо не се сещам за друго такова в момента). princessa, и за т.нар. "неизлечимо болни" има надежда. Няма само, ако те самите не мислят така. Аз познавам и то не един, на които се е случило такова "чудо". Вярно, за да се случи чудото, те се промениха много, но ... дай Боже да има много чудеса!

Точно това си мислех и аз. Много префърцунено ми се струва това - "Аз вървя по духовен път." - и задоволяващо май суетата ни предимно. И аз като Impulsa съм срещала хора, които не са чели Хегел или Кант, нито Учителя или Щайнер, но които носят в себе си една естествена, идваща отвътре мъдрост, чистота, добронамереност ...

Не е много коректно да отговоря така, при подадена минимална информация, но все пак ще опитам - по принцип за партньорски взаимоотношения (без значение интимни или не), при които има опозиция на Сатурн на единия с някоя от личните планети на другия (в случая дори няколко)може да се каже две неща - 1. че тези две души са се срещали и преди и 2. че взаимоотношенията им няма да са леки. За това дали е по-добре да се прекратят взаимоотношенията - не зная, нямам никаква друга информация за вас двамата. По принцип и най-негативните предпоставки в синастрията могат да се елеминират, ако има силно желание за това и от двете страни. При такава кармична връзка, бих казала, че дори не е по-добре, защото най-вероятно има нещо за отработване между вас. Но никой не може да твърди, че точно сега е наложително да стане това - нужно е вътрешно спокойствие и сила, които може да не са в достатъчно количество в момента. За това, че се чувствате наранена - тъй като в този аспект Вашата планета е Сатурн, много е вероятно пратньорът Ви да Ви се струва много вироглав, нехаен, неотзивчив, да се оплаквате, че Ви действа подтискащо ... Аз, гледайки отстрани, бих казала, че и на него не му е лесно, дали пък и той от своя страна не се чувства прекалено ограничаван, напътстван, контролиран, подтиснат?!

Да, и на мен ми направи впечатление, че се набляга на т.нар. проблемни деца. За мен по-добра (и по-коректна) обосновка би била, че училището в този му вид, очевидно не отговаря на потребностите на нашето време. Това поне е ясно видимо по резултатите от него и по измъчения начин по който се провежда/осъществява. Като казвам резултатите, имам предвид далеч не само усвоените от децата знания, а израстването и изграждането им въобще като хора. В същност знанията (като уж най-важен резултат)- според мен е обществена тайна, че дори са на още по-ниско ниво, от регистрираната на тестовете; масово на тестовете за изходно ниво учителите-квестори подсказват на учениците, защото едно установяване на реалните резултати от учебния процес, би се отразило зле и на тях самите, и на училището, и на населеното място дори. Ако искат да се справят с този проблем, май ще е нужно като квестори да се командироват учители от друго населено място. И точно сега е момента да се направи - при смяната на министъра на образованието. Стар министър едва ли би се решил да предприеме такава стъпка, защото негативните резутати ще се отразят на оценките (в обществото и в медиите) за свършената от него самия работа, въпреки че това са много бавни и инерционни процеси и тези плачевни резултати определно не са заслуга само на един конкретен министър.

С първото изречение не мога да се съглася. Точно езотериката поставя всичко под проверка и не допуска сляпата вяра в каквато и да е форма. Нещо, което не знаем можем да приемем защото е логично, защото е в хармония с други наши възгледи, защото интуитивно усещаме възможността за съществуването му и дори необходимостта от неговото съществуване. А вярата е съвсем различно нещо (има тема за това) и не знам защо трябва да я противопоставяме на знанието. Аз вярвам в съществуването на една вечна, неунищожима, безкрайна и съвършена като потенциал същност (можете да я наречем божествена или духовна, но това няма особено значение) в основата на всеки човек, която в действителност е самия той. Това не е просто вяра, но не е и нещо което може да бъде доказано, в което можеш да накараш другите да вярват, нито пък ще тръгна да защитавам това си убеждение. Казвам това, защото съществуването на това начало в човека обезсмисля според мене всякакво друго безсмъртие. Това което прочитам в книгите може да влияе на възгледите ми, но също така е вярно, че в една огромна част от случаите в тях просто се препотвърждават мои предположения и възгледи, които съм си съставил в резултат на изучаването на определени въпроси, размисъл върху тях, житейски опит и интуиция. Ти сега обаче можеш да кажеш, че се заблуждавам или пък, че приемам избирателно само тази част от прочетеното, която съответства на моите възгледи и я тълкувам така, че да съответства на моите възгледи, но това няма да е нищо повече от едно предположение и следва да го приемаш за такова за такова за да не попаднеш в „капана на вярата“, който се опитваш да обясниш в мнението си. ... Хм, Станимире, тук логиката ти малко куца - Орлин може да каже, че се заблуждаваш или приемаш избирателно информацията, не защото предполага или вярва, че се заблуждаваш, а защото наистина няма основания и доказателства за това, защо ти приемаш или отхвърляш нещо - така че няма да попадне в капана на вярването и допускането. Ти самият горе много хубаво си го казал: "защото интуитивно усещаме възможността за съществуването му и дори необходимостта от неговото съществуване.". Точно така си е - когато сме прегърнали една достатъчно стройна система от вярвания, в един момент чак започваме да усещаме какво още "би трябвало да е така", за да бъде тя добре окомплектована Не можах и да разбера, защо твоята вяра "не е просто вяра", къде и каква разлика намираш ти?

Хубава инициатива! Подписах петицията. Успех!

Oх, съжалявам, явно не съм се изразила добре. Пък и ти не знам защо свързваш отношенията учител-ученик непременно с грубо наставничество и даване на готови отговори (явно съм късметлийка с моите учители в училище на времето ). Аз имах предвид ученичество, отношения, каквито са примерно между гуру и негов последовател; именно за това казвам, че няма възможност да се случи. Да, сигурно си прав. Наистина ми е трудно да се съглася с теб, че мислите и емоциите са "перфектно изучени" и "желязно доказуеми" - от твои постове по подобна тема. Аз си мисля, че на запад са склонни да вкарат в калъп посочените неща, а то нито е нужно, нито е възможно. "Поведенчески модели" - в тях има много верни/адекватни неща, но те са само на повърхността. Малко по-надълбоко вече съвсем не е така. Т.е един и същи модел на поведение може да е захранван от безкраен брой комбинации на мисли, чувства, желания, воля ...

Да, по принцип е така. Невежеството обаче от своя страна подхранва също едни такива подобни неща, така че ще се наложи да избираме ... Дали са живи - ами аз едно умряло нещо не забелязвам покрай мен, ама може би само аз съм така. Та какво, като са живи?! За първото - да, така е. За второто - не е така; или поне не и истинското избавление (да уточним, че т.нар от теб "избавление", което става посредством баене, не е истинско избавление - струва ми се, че затова сме единодушни). Не съм баячка, но няколко пъти съм била обект на баене. Зная в общи линии как се прави, подочувала съм и думичките (infinity е права, не са хубави, все са в стил проклетисване на причинилия урчасването), моята баба можеше да бае, но не го правеше, освен в много краен случай; не са идвали хора при нея. Не искаше и да ме научи как се прави - аз бях дете и всичко ми беше интересно. Като станах малко по-голяма, дори се чудех, защо са такива думичките? Според мен урчасването и баенето, тъй като не са особено добре видими на физическо ниво, можем да причислим спокойно към това, което днес наричаме магия. Магия как се разваля? - аз не мисля, че е възможно, като се викат някакви низши астрални същности. Такива антимагийни ритуали могат само да я отклонят временно, да я забавят. П.П. Виждам, че в графа "баене" са включени и леене на восък, леене на куршум/олово ... - това според мен не е правилно. Това са по-различни техники, според мен.

Да, дясната ръка е по-актуална, щом си десничар. И на нея обаче има линия на Венера, за която важи казаното от Атлантида, което и ти потвърди. Това, че прикриваш/не изразяваш чувствата си, може би е резултат(защитен механизъм) именно на тази висока чувствителност и емоционалност. Лявата ръка е интересна, не само с кутрето. Виждам и една линия, долу до китката, от страната на кутрето (линия на интуицията), макар че може и да греша, защото не такава е била целта на снимката, както и една огромна и добре очертана на лявата ръка "писателска" вилица - това сочи не непременно писателска дейност, а по-скоро творческа, добро въображение, интересни идеи. На дясната - линията долу липсва съвсем, а вилицата е ... да кажем в латентно състояние. Но щом ги имаш на лявата ръка - това си е потенциал, с такива заложби си дошъл и ако искаш - можеш да ги развиеш! За теб е важно да си по-настоятелен в тази област (виждам, че средния пръст е леко извит към безименния) и средния пръст е по-близо до безименния, което сочи желание да се занимаваш с нещо, свързано с изкуствата - успех! (за това благоприятства и линията на венера - къде, ако не в изкуството човек може свободно и спокойно да изрази емоциите си) За долната фаланга на кутрето с тази допълнителна сгъвка - трудно ми е да преценя, за пръв път виждам. При теб общо погледнато най-дълги са вторите фаланги на пръстите (с изключение на кутрето - не обичаш писането, писателската дейност) - т.е човек на ума, на интелекта, последните фаланги нито са дълги, нито по-удебелени спрямо другите, така че чисто материалното може би не те привлича особено, а тази допълнителна гънка още повече намалява размера на фалангата ...

Прочетох това, писано преди 3 години и ... си мисля, че има различни видове "баене". Както и че разстоянието от "Осанна" до "Разпни го" по принцип си е много къса дистанция.

Това ми хареса и на мен! Само че ... дали всички психотерапевти имат желанието и търпението да постъпват именно така? Според мен дори и да имат желание, нямат възможност да постъпват така. Това би означавало да се изявяват като учители и да приемат пациента си за ученик... В такъв случай да приемем ли, че психотерапевтите се занимават с мисловните процеси (само)? Богатата обща култура на терапевта ще му е полезна само за установяването на контакт с различните пациенти, но няма да му помогне за справянето с тоновете проблеми, мъка и противоречия. Дали не е добре психотерапевтите, пък и другите лекари да имат специално обучение за защита, за да не преминава част от психиката на пациентите в тях? По мои наблюдения част от лекарите или не издържат и напускат професията, или сами си имат/изграждат си, както казва Орлин - специфични качества, а според мен - система за емоционална изолация (и по тази причина често изглеждат съвсем студени и равнодушни), което съвсем не означава, че не действат добре като лекари, напротив.

Ех, Крис, както винаги много находчиво и елегантно. А на мен ми се струва, че дори още по-надълбоко е добре да надникнем май, за да видим кое "задвижва" мисълта - Чебурашка добре го е формулирала според мен.

Мда, хубав въпрос! И обратният също. Какво ще стане ли? - ами ще изчезнат и двете едновременно и на тяхно място ще има само едно, което по характеристики ще е родствено на това, което сега приемаме за истина. Струва ми се добро като перспектива. Пък и натам вървим сякаш... А сега, ако някой тръгне да се безпокои за различаването - не се притеснявайте, няма да изчезнат, докато не започнем всички да ги различаваме, ясно и категорично, от самосебе си. И тогава пък ще изчезнат автоматично.

Мда, и аз така го разбирам - проявената от нас щедрост ще допринесе за промяна на заобикалящата човека реалност в посока тя да е в синхрон с неговите потребности. А на мен по-силно впечатление ми направи втория абзац - наистина ли религията и философията са това, което казва авторът?