Диана Илиева

Не знам кой е правилния отговор - струва ми се, че за различните хора отговорът е различен. Но ще кажа нещо, което може да внесе някаква яснота относно отговора - ами да, няма никаква гаранция човек да не остане сам; а може да остане сам далеч не по причина, че партньорът/ката е срещнал/а друг/а. Самият стремеж за 100% гаранция, желанието да се предотвратят чуждите действия и др.п. са по-скоро в сферата на свръхконтрола, отколкото на любовта, приятелството и подобни. А пък упражняването на свръхконтрол е от една страна мисия невъзможна, от друга - крайно изтощаващо и неощастливяващо мероприятие. Виждала съм и хора, които умишлено избират да са сами, за да избегнат разни неприятни евентуалности в бъдещето. Но ... както казваш ти, и сам не става. Привидно са елеминирали едно бъдещо разочарование, а в същност живеят перманентно разочаровани. Та, всеки сам си избира ...

Да, благодаря за допълнителната информация. Продължавам да смятам за най-вероятни часовете на раждане, които посочих - 14.12 и 14.16. Именно при тях се наблюдава едно примърдване на МС и IC. Не случайно попитах с какво се занимавате - професионалното поприще, еднакво ли сте амбициозни... Същото се получава и с 4 дом - Луната е там и при двамата и то в своя собствен знак, следователно имаме силна роля на майката и за двама ви, но при брат ти върхът на 4 дом е в Близнаци, а при теб - в Рак. Освен това - на брат ти включените домове са 3 и 9, а на теб - 4 и 10. Много често при това положение един от тези домове буквално бива блокиран в живота на човека, а се набляга на другия. Това го виждаме също при вас.

Божидаре, много хубава тема И аз съм се питала, колко здрав трябва да бъде лечителят. Твоите разсъждения имат резон, но също толкова логично може да се обоснове и обратното. Ще ми бъде интересно да прочета още мисли по този въпрос. А молитвата... - извини ме, но на мен тя ми се струва ненужно амбициозна. Оставам с впечатлението, че за този, който я произнася, най-важно е това, да убеди пациентите да дойдат при него; другото е някак на заден план. И се чудя - защо? Вярно, аз самата нямам афинитет към лечителството и може би затова ми се струва странно. Но все пак, ако човекът няма желание да отиде именно при този конкретен лечител, следва ли въобще да бъде убеждаван ... Не знам ... Нека и други да споделят, темата е интересна, а тук пишат и хора, които реално се занимават именно с това.

Според мен най-вероятно твоят асцендент да е Овен, а на брат ти - Риби (съответно час на раждане 14.16 и 14.12). Ще се обоснова. Ниският или среден ръст е характерен и за двата знака. Тъмният цвят на кожата също е възможен, като при Рибите просто е един такъв по-матово тъмен. Иначе: веждите - на брат ти са по дъговидно извити, твоите - по-прави, с лек наклон само в края; очите - на брат ти са по-кръгли и гледат по-кротко и меко, а твоят поглед е по-твърд, по-съсредоточен; гънките около устата - при брат ти съвсем липсват, при теб се забелязват, но пак не са толкова добре изразени, както е при типичния Овен; носът - на брат ти е бил по-чип като деца, а сега също е по-скоро прав, докато твоят (доколкото виждам) е леко изпъкнал, както е при Овните и т.н. да не изпадам в прекалени подробности. Това, че събаряш разни неща си е типично за Стрелците (представи си един кентавър в стъкларски магазин ), имам си един в къщи за преки ежедневни наблюдения . Сигурна съм и че настъпваш разни неща, без въобще да ги забележиш до момента, в който не изхрущи нещо под краката ти . Това е защото тези дребни ежедневни неща въобще не могат да привлекат стабилно вниманието ви, съсредоточено доста по-нависоко в идейния свят. Виж това, че бързаш като вървиш и още повече това, че не забелязваш хората, които срещаш е също по-присъщо на Овен. Съгласна съм със Станимир - като цяло ти изглеждаш по-прагматичен, по-енергичен и целеустремен (което може би кореспондира и с МС в Козирог при теб, за този час на раждане, който съм дала), а брат ти - по-емоционален, по-отвлечен, по-умозрителен (не само асц. Риби, но и МС в Стрелец). Между другото с какво сте избрали да се занимавате? Вече сте на 26г. (е, почти ). Струва ми се, че не е нещо свързано с точни природни науки. Нещо хуманитарно е, може дори свързано с някакво изкуство (последното е повече за брат ти). Иначе, ако искате по-точна ректификация, защото при вас ще стане сравнително лесно (все пак имаме някакъв ориентировъчен час и снимки) може да подадете няколко дати с по-същестени събития - добре е да има и такива, които не са се случили едновременно и на двама ви. Или например ще е много показателно, ако сте прекарали варицела и единият се е разболял пръв, а другия след няколко седмици и да се посочат датите.

Ами ще опитам да предложа нещо. Може би на първо време да определиш какви точно са страховете ти - страхуваш се да не го загубиш до себе си, или се чувстваш подценена и наранена, защото се е заинтригувал от някоя друга жена... Следващата стъпка е да си представиш, какво най-лошо (според теб) би могло да се случи, колко фатално за теб самата ще е това "най-лошо", и каква е вероятността да се случи. Обикновено човек се изумява колко нелогични се оказват страховете му. Съзнавам, че често емоциите са много силни и въпреки че не са подкрепени нито от логика, нито от факти, те продължават да избуяват в нас и да спъват живота ни. Нека съпругът ти да ти помогне малко, като например спре да ти разказва колко заразително се смее еди коя си негова колежка, или какво интересно нещо му е казала друга някоя колежка, или как хубаво са танцували на поредното фирмено парти с трета и др. подобни. Нека за известен период от време той да отделя колкото може повече време на теб, да те обгръща с внимание и грижи, а ти през това време работи активно върху себе си (включително с психотерапевт или както прецениш), за да се почувстваш силна и пълноценна като самостоятелна личност; и постепенно вниманието му към теб да намалее до нормално приемливи и за двамата стойности. Това, разбира се, при условие, че съпругът ти разбира положението и има желание да помогне.

Здравей, Веселине! Чудесна информация си ни предоставил - сигурна съм, че ще заинтригуваш изкушените от астрологията и ще има много коментари. И аз ще се включа, но по-късно вечерта или през уикенда, че съм много заета в момента и само надникнах във форума. Само по принцип да кажа, че да, дори и двама близнаци да са с един и същ асцендент, пак могат да са много различни по характер и по събития в живота и по справянето с тези събития, защото разликата при раждането, макар и в минути, дава съществено отклонение на положението на върховете на домовете при двамата.

Виж ти, не знаех, че са точно 5 за последните 200 години А между другото споменатите 5 имена са твърде-твърде различни като качества, поне за мен. Не зная, разбира се, твоите критерии за ясновидец.

Здравейте! Радвам се, че имаме още един почитател на нумерологията! Надявам се, че ще оживим някои хубави теми в този подфорум! Не съм се задълбочавала за датата 09.09.1944. За мен тя е едно голямо приключване, край, но и зараждане на нещо ново. Но ще ми бъде интересно да чуя по-подробни интерпретации.

Да, присъединявам се към Станимир - има ги тези заблуди, илюзии или по-просто да ги наречем убеждения; говоря не само от собствени наблюдения, ами и от собствен опит. Единствено се зачудих защо казва: Какво имаш предвид?

По думите на Р. Щайнер - перефразирам, защото не се сещам за точната лекция, беше нещо от цикъла, изнесен през 1910г. - зад всичко проявяващо се в материалния свят стои нещо в духовния свят и обратно, процесите и явленията в духовния свят намират израз и в материалния свят. Поради тази причина не мога да разбера написаното от Станимир. Не мога да разбера и всички, които делят по странен за мен начин нещата на материални и духовни, дарбите и талантите на хората - също. Значи таланта на добрия готвач е по-различен от таланта на лечителя; нещо повече той някак е по-ценен, защото на първия е нормално да платим, а на втория - не Защо? Ама лечителството било дарба, дар от Бога, даром било дадено и даром трябвало да се дава. За мен тези обосновки се дължат по-скоро на някакво суеверие. Дарбата на готвача от кого е? Как е била дадена - човекът може би е платил на Бог, за да се роди с дарба за добър готвач?! Ама готварството можело да се научи. Ами и лечителството може да се научи. Обаче както в готварството, така и в лечителството някои колкото и да се учат и колкото и практика да натрупат, ще си останат доста посредствени, а на други и без много учене просто отвътре си им идва. Ето моята 14 годишна дъщеря от една година проявява желание да готви, не съм я учила, нито пък някой друг, справя се много добре, по-добре от мен в някои неща (единствено си личи, че не й достига опит). И какво в такъв случай? Значи този дарба Бог й я е дарил, не сме плащали да я научи някак. Следователно (по вашата логика) моята дъщеря е длъжна да готви без заплащане, да дарява на хората готварския си талант, защото той й е бил подарен?! Ами освен още утре да започне да готви някъде за без пари, и така цял живот, щото така е редно. Смешно ви звучи, нали? А защо тогава, без въобще да се замислите, обричате на такава съдба лечителя? Или астролога?

Виж, проблемът не е в логиката, математиката или науката въобще. Проблемът е в другото, което си дал като изходни условия, а именно "текущите знания на човека". Ако се стъпи на здрава (разбирай - истинна, вярна) основа, логическите, математически и т.н. научни построения и изводи няма как да се окажат грешни. А да не забравяме, че текущата ни задача е да развием именно разума - това са го подчертавали и Учителя, и Р. Щайнер. От всички изказали се до тук, най-полезни (и точни) поне за мен бяха думите на Чебурашка. Не е нужно нито да преувеличаваме и превъзнасяме, нито да омаловажаваме ролята на интуицията. И на мен ми е странно, когато видя как хората смело я поставят като определно стъпало в бъдещето духовно развитие на човека, предпоставка за ясновидство или пък обратно -тръгват да я противопоставят на нещо друго в човека. Интуиция сме имали още преди да имаме разум. Тя си е част от нас. И само от нас зависи можем ли и доколко я използваме.

Здравей, Петя! Не е лошо положението, защо така си мислиш. А точен ли е часа? Като знам, че в книгите все записват малко по-късен час Едно раждане с 10-15 минути по-рано прави нещата по-благоприятни. Ти като че ли се движиш сред по-различни от теб самата хора и затова ти е трудно да установиш по-хармонична връзка с някого. Също така може би самата ти изглеждаш по-студена или дистанцирана на другите. Което по принцип не е вярно - ти си сърдечна и чувствителна като човек, но си може би по-срамежлива и затворена, страхуваш се да не те наранят. Това може да е отзвук от детството - имала си нужда от по-голяма родителска обич, повече да те хвалят и окуражават... Както и да е, сега си голяма и можеш да преразгледаш това, да го преодолееш. В интерес на истината ти самата, по твоя воля също допринасяш нещата да стават бавно и трудно (визирам опозицията и квадратурата на Слънцето към 5 и 7 дом). Обичай себе си, отвори сърцето си към хората - сигурна съм, че можеш да направиш мъдър избор в романтичен план, особено сега, след 35-тата година.

Първото, което ми направи впечатление е, че може би не вярваш ососбено на астрологията и други такива неофициални науки , но въпреки това ще напиша нещо съвсем накратко, пък дано да защитя достоверността й. Ти си силна и енергична личност, с голям творчески потенциал, който лесно се проявява в живота, може дори гениалност или поне нови и екзотични хрумвания (към какво те влече? - на мен ми се струва нещо свързано с изобразителното изкуство, но какво - може скулптура, а може дизайн, компютърен или друг); импулсивен; емоционалност, която може би е недотам хармонична - ти си чувствителен, но същевременно рязък, или ревнив ... или и двете. Стремеж към знания и информация въобще, цениш ума и ерудираността, които за теб са едно и също нещо, а глупавите и невежите за теб са не просто неприемливи, ами дори непълноценни. Родителите - енергични, семейството - италиански тип, комуникативно, поток от хора и информация; ще бъдеш обвързан от семейството относно финансите (и няма да ти е особено комфортно от това): и що се отнася до работата, с която ще си изкарваш прехраната и спрямо наследството, което ще получиш. Привлекателен за нежния пол, макар да те считат странен и ексцентричен; или точно заради това Ти обаче трудно ще оцениш някоя връзка като удовлетворителна за теб. Много приятели, въобще все си заобиколен с много хора, може би още като малък си обичал, когато идват гости ... Е, стига толкова, че стана и късно. Поздрави!

Добре, ще дообясня. Първо, това, че ги пращам на психотерапия не е лошо (Орлин ще потвърди ), а говорим за хора, които действително имат нужда от помощ. Второ не им е отказано нищо - нито връзка с Бога, нито духовни стремежи; това нито аз, нито който и да било друг може да им откаже, освен те самите. Трето религиозните фанатици дори си имат някакво оправдание в моите очи. Те са по-специална порода, но аз не говоря само за тях. Позовах се на цитати от Учителя, дадени в тази тема, където за религиозни фанатици въобще не става въпрос. Въпросът е в това, че на много хора, в един момент им се вижда трудно да работят за разрешаване на земните си задачи, започват да се отчайват, депресират... и ако в такъв момент се появи някой познат (или непознат) и ги въведе в някоя духовна общност, има голяма вероятност на тях да им хареса в нея, не защото са имали кой знае какви стремежи към Бог или към духовното, а защото там не са на дневен ред тези неща, с които им е било трудно да се справят; напротив, там ще се занимават и се изтъкват като важни съвсем други неща, хората в тази общност ще им изкажат съчувствие относно тези въпроси, ще ги успокояват... И ако все пак са попаднали в читава духовна общност - добре, може и да им е от известна полза. Но точно по този начин си набавят нови попълнения и сектите. А колкото по-сериозни проблеми е имал и има такъв човек, толкова по-надълбоко може да потъне в религията. Но в случая тя не е нищо друго, освен удобно бягство от действителността. Е, човекът може да убеждава сам себе си и околните, че не е така, но ... какво от това. Мога да дам много показателни примери, но предпочитам да не ги описвам тук. П.П. Аз до сега не съм срещала религиозен фанатик, който да няма затруднения в светската си реализация.

Ако човек притежава мъдрост, за него ще е достатъчно също само едно или няколко изречения, за да повдигне човека. Примери много в лицето на Учителя в спомените на неговите ученици. Проблемът е, че далеч не всички притежаваме мъдрост. Не можем да употребяваме нещо, дето го нямаме. Чета подписа на Klaudia, и си мисля, че и познанията ни дори куцат, какво остава за мъдрост. И съм съгласна с нея - отговорът е в невежеството ни. А и тези страхове уж се задействат само с няколко изречения, но тези изречения са само повода, спусъка. На практика страховете са наслагвани с години у човека, понякога несъзнателно (както каза Веселин децата ги попиват, слушайки и наблюдавайки възрстните около тях, медиите, ...), а понякога дори съвсем съзнателно: всички сте чували някои загрижени (или просто мързеливи) родители или баби/дядовци с цел да не допуснат малкото дете да се отдалечи нанякъде, да го плашат: "Не отивай там, върни се при мен, защото ... (кучето, мечката, лошия чичко, дядо Торбалан, баба Яга, ...) идва!" За съжаление съм чувала и директно омагьосване от типа: "Не се качвай толкова високо на катерушката, ще паднеш!" и т.н. Но и аз като Klaudia съм оптимист - такива изрази чувам предимно от баби и дядовци, а все повече майки и татковци казват на детето си "Ти можеш!", "Ти се справяш!" ...

Aни, превратно ме разбираш и тълкуваш - прочети точно какво съм написала! Ти сама го казваш - завивката на Бялото братство (пък и на другите духовни общности) никак не са били топли тогава! Не случайно се позовах на цитати от Учителя за светското и духовното, благодаря и на Роси за цитата!

Иво, много е важен този цитат Напоследък, не знам защо, се замислям именно върху това - какво е мястото и ролята на светското и духовното в живота ни (макар че малко не ми харесват тези два термина, но ще използвам тях)? Мисля, че и други съфорумци се вълнуват (особено май тези на моята и по-голяма възраст ), писахме в няколко такива теми, а и някои постове в съвсем други теми пак засягат същия въпрос - примерно есето "По стълбите на живота" на Орлин тук. Имам много примери и около себе си. Познати, приятели, служители във фирмата (по някакъв закон на привличането при мен често попадат хора, които са ревностни последователи на някоя религия) ... От всичко, което виждам, установявам, че балансът между духовно и светско е труден. Човекът обикновено залита в едното от двете, което моментално нарушава хармонията. Забелязвам, че много от пишещите тук, по-скоро биха приветствали едно залитане към духовното, отколкото обратно. Обаче примерите около мен говорят друго - еднакво лошо се получава. Или дори (тъй като все пак сме на Земята) по-лошо е именно залитането към духовното или по-скоро ненормалното изваждане на духовното навън, в света: от тук. Съзнавам, че с моето писане тук, в тази тема, едва ли ще повлияя на някой, който вече е наклонил везната натам. По-скоро споделям моите наблюдения. Защото ми е болно да виждам хора, които упорито се опитват да променят реалността съобразно собствените си разбирания. И, разбира се, търпят крах, подобно на героя на Орлин или с думите на Учителя "лодката им потъва". И аз много време си мислех като Никола, че във всички духовни учения и религии, просто намират прибежище и хора мързеливи, които не желаят да се справят със земните си задачи. Има и такива, лично познавам няколко... Но всички ли са такива? Според мен не всички са "духовни тарикати". Другата част са хора, които са претърпели (по една или друга причина) някакви неудачи във външния си, светски живот, чувстват се слаби, неспособни да се справят с материалния свят, трудно се адаптират, разочаровани са от нещо, плахи, срамежлви ... и т.н. - не е нужно дори да имат всичко това в комплект. Хората, които познавам, ако са добре реализирани в професионален план, имат проблем с общуването, семейството (рожденото и своето) или обратно, или в някакъв друг аспект се затрудняват в светския си живот. И тогава духовния живот идва на помощ, като компенсация; и като оправдание, защо съответното нещо в светския им живот продължава да не им е наред. В този ред на мисли обаче следва да се запитаме - това истински духовен живот ли е или по-скоро роля (в която може и много дълбоко да сме се вживели и почти да не излизаме от образ ), роля която ни позволява да намерим психологически компенсации на комплексите си спрямо външния, материален свят?! За мен такива хора имат нужда по-скоро от психотерапия, отколкото от топла завивка в някоя духовна или религиозна школа.

Така ли? И откъде черпиш тези сведения? Защото аз лично съм чула само за едни съвсем косвени и мъгляви такива, но човек, ако иска да повярва в нещо, тълкува си разни текстове така, че да подкрепят точно неговата теза. Да, звучи логично и аз съм склонна да го приема, но въпросът е: Можем ли да променим (и доколко) своите качества съобразно друго някакво поле на развитие, докато сме тук, в това поле на развитие? Как? И какво ще се случи според теб, ако успеем? Хм, откъде си толкова сигурен, че ще е облекчаваща? За мен кошницата е била най-голяма и пълна в началото. Ако оставиш един камък на мястото му, едва ли ще ти раздадат по няколко други. Виж, ако не го оставиш на мястото му или ако разбуташ други камъни, докато го поставяш на мястото му - тогава допълнителните камъни са ти в кърпа вързани. Иначе да, голямото болшинство доста векове си носим кошниците, ама все пак - не всички. Някои са успели да стигнат до положение на изпразнена кошница - за справки: @ Буда.

Mда, късметче, и аз на много въпроси маркирах, че никой от предложените отговори не отразява точно моята реакция на зададената ситуация. Предполагам, че именно заради тази колебливост и аз имам висок резултат - 425! Попълвала съм подобен тест, но с много повече въпроси (мисля 100) и повече отговори - като че ли бяха по 5 на въпрос, доста по-интелигентно направен (този си е доста прозрачен на места ). И при него беше така - под 300-330 мъжка ориентация, над тези стойности - женска. Интересното е, че аз тогава се сдобих с 310 точки, а съпругът ми - с 320 Иначе тези тестове в никакъв случай не са показателни. Аз съм наясно откъде идват "мъжките" и откъде "женските" отговори при мен и при съпруга ми. Мозъкът на съпругът ми определено е доста по-мъжки ориентиран от моя, но той е по-нерешителен като човек. А аз притежавам много характеристики на женски ориентиран мозък (примерно чудесно готвя, говоря по телефона и сушам радио едновременно), но същевременно съм по-решителна, а и притежавам добро логично и абстрактно мислене. Това е.

Здравей, Маги! Упражненията, които си правила са интересни, но изводите, които правиш от тях са неточни. Тялото ни нищо не знае, а по-скоро ние можем да използваме тялото си като измервателен прибор; затова, ако се вслушваме в реакцията на тялото си (и сме се научили добре да я разчитаме), е възможно да се осведомим за нещо. Откъде правиш извод, че бъркаш в последния момент? Това показва единствено, че добре усещаш нещата според целите, които си си поставила ( да е в началото, - в края). А че не е винаги последно, ами понякога е предпоследно - спомни си за онези 80%, за които съобщаваш по-горе. Защо правиш извод, че това е оптималното решение? Това просто е решението, което вече си взела. Искаш да избереш точно това листче и доста успешно го уцелваш (да припомням ли пак за онези 80%). Съвсем друго щеше да е, ако ти силно се колебаеш как да постъпиш, и си дори не само раздвоена, ами разтроена, разчетворена... между различни решения. Да, показват неосъзнатото ни решение, ако не успеем да "изключим" от това решение и да използваме гадателските методи съвсем безпристрастно. Но ако не успяваме, то за какво гадателство става дума?

Здравей, Ники! Благодаря ти за подробните коментари по тази тема - беше ми много полезен! Както и Виктор! Замислих се над горните ти въпроси. Може би отговорът е "Сърдечният разум, когато го развием"?

Здравей, Ягодке! Първо - добре дошла при нас! Второ - наистина са ти добри децата. И разумни. Не е нормално децата да оправят нещата между родителите. Видях, че си получила много искрени, но повече емоционални, отколкото полезни съвети. Аз лично не бих се наела с отговорността да кажа: "Хайде, развеждайте се!" и то само по няколко изречения, скициращи обстановката във вашето семейство. Забележи как повечето хора, като те съветваха, въобще не взеха под внимание това, че ти не си в състояние да излезеш сама от къщи. За мен думите на твоя съпруг са по-скоро манипулация, целяща да те накара да преглътнеш нещо, което на самия него му се струва нередно (евентуално неговата връзка с друга жена или друго нещо). Иначе, доколкто разбирам, той и в момента поема всички разходи по домакинството - т.е не е абдикирал съвсем от семейството, не го е отписал тотално. Според мен, при каквато и да е развръзка в бъдеще, на първо място стои твоето оздравяване. Дотолкова, че да можеш да живееш пълноценно. Ще се учудиш колко много от сегашните ти проблеми ще отпаднат автоматично. Ти как мислиш - можеш ли да се справиш сама? Ако да - добре е да си дадеш точна сметка в какво именно се състои твоето заболяване и какво е нужно да се направи за преодоляването му. Както и много решително да пристъпиш към действие. Ако не (казваш, че проблемът е отдавна) - може би ще ти е нужна (поне в началото) и малко външна помощ. Не зная как точно стоят нещата при вас, но би могла да потърсиш съдействие по въпроса от съпруга, ако той откаже, тогава от приятели, след това от близки и накрая от децата. Точно в тази последователност. Не прескачай някоя от групите под предтекст, че не искаш да те одумват. Просто прецени на кой от приятелите или роднините би могла да се довериш и същевременно би получила съдействие от този човек. За страховата невроза можеш да потърсиш помощ от психотерапевт; включително и онлайн. А може би имаш нужда и от семеен терапевт/консултант. Това, че не ходиш на работа, поне в началото може да е плюс - имаш време и възможност спокойно да осмислиш нещата, да се информираш какво може да се направи (особено ако имаш достъп да интернет), да опиташ да започнеш лечение от дома си... При всички случаи инициативата е в твоите ръце! Не чакай някой друг - децата, съпруга или който и да е друг да я поеме вместо теб. Това е въпрос, който засяга лично теб и само ти (ако имаш желание и воля) можеш да си го разрешиш. Успех!

Teмпература по-ниска от 39 градуса сама по себе си не е опасна - както вече казаха, така организмът сам се бори срещу вирусите (освен разбира се, ако не омаломощава прекалено самото дете - примерно ако няколко последователни дни поддържа все много висока температура). По принцип висока температура се сваля без лекарства като се маже цялото тяло (или поне участъците, където става добър топлообмен - тези, където има големи кръвоносни съдове близо до повърхността: вътрешната част на ръцете и в частност китките, задната част на краката, врата, слепоочията и т.н.) с памук, натопен в 50гр. оцет, угасен с щипка хлебна сода (сода бикарбонат). Процедурата може да се прави произволен брой пъти, според нуждата. При по-сериозни случаи, може да се напълни вана (в случая може и детско корито) с вода с температура 38-39 градуса и постепенно (в рамките на 5-10 минути) се досипва хладка вода, докато температурата стигне 36.5. След това се подсушава и се обличат свободни, сухи, памучни дрехи. Ако няма възможност за такава процедура, то се затопля вода до 39-40 градуса, намокря се с нея чаршаф или голяма тънка кърпа, болния се съблича и се увива с него; стои няколко минути (чаршафа сам бързо изстива) и следва отново подсушаване и обличане. При всички тези процедури е нормално да се наблюдава треперене и настръхване. За диарията - наистина диета: сварено нишесте без мляко и със съвсем малко захар, ориз, сварени моркови, компот от дрян, печени дюли, чай от шипки ... Администраторска бележка: Следващите няколко мнения са отделени в нова тема - Високата температура и хомеопатия

Според мен едно приемане или дори харесване на определена музика не е достатъчно, за да се правят някакви изводи за минала или бъдеща съдба. По-скоро си мисля за едно трепване, някъде дълбоко в човека, за едно усещане за спомен или за близост, за странното чувство, че тялото сякаш само знае движенията ... (затова и на мен ми се струва, че е минал опит, но, разбира се, не съм сигурна) Същото се отнася и до езиците - сигурно ви се е случвало да усещате някой език познат или въобще звучи ви някак приятно като го слушате, дори и без да разбирате Аз харесвам много видове музика, но не всяка от тях усещам така близка и свързана с мен. Това се отнася и до българския фолклор - харесвам го, особено родопските песни, но не е така дълбоко втъкан в мен. Благодаря на Ани за образците фолклорна музика, които е качила - заключението ми, след като ги чух, че примерно с тази африканска музика не се идентифицирам по никакъв начин, а най-близко и родно чувствам латиното .

Toва с препочитанията на различен вид музика си е много интересно, още повече, че често няма много общо с темперамента на човека, нито с националната му принадлежност ... Може би всеки от нас усеща някакъв отзук от предишни превъплъщавания