Диана Илиева

Ха, че този Нунинтрол удивително прилича на моят Пухчо! Само че на Пухчо черното петънце е на нослето му. И наистина сте супер на тази снимка Чебурашка, ама ти имаш по-котешки поглед от Нунинтрол А котките са наистина много странни и загадъчни; магични направо! Пък и какви имена само си им дала ...

Ако може един въпрос от непрофесионалист - а по каква причина съответните физиологични фактори са получили такива (нездрави) стойности? Те евентуално могат да се обяснят с наследственост/генетика (не че няма), но ... така не си ли лееееко измиваме ръцете?

Чакайте, ако допуснем, че бебетата са съвършена чистота, то от къде идва "мръсотата" след това? От възпитанието? От средата? Тук има много хора с две и повече деца - децата ви еднакви ли са, след като все вие по един и същи начин сте ги възпитавали?! Близнаците дори не са и не стават съвсем еднакви! Освен това аз (без да работя нещо свързано с бебета, т.е само с бегли наблюдения) съм виждала твърде различни бебета - усмихнати, тъжни, дяволити, намръщени, спокойни, че апатични чак или спокойни и гледащи леко снизходително, намусени и гледащи "лошо", ококорени и гледащи енергично и с любопитство ... И това може да се наблюдава с лекота още от около 3-4 месечна възраст

Не, не, това за атома е друга работа. А в случая си говорим за йерархия, светът си е йерархичен. Да отричаме това или да искаме да не е така ... това нарекох утопия; мога да го нарека и по-друг начин - все едно. Подобно на това е да въздишаме - "Ех, защо я има пустата гравитация. Ако я нямаше ..." Eто, виж, сама си отговаряш - никой от 5-те други работници не е могъл да те замества! Защо? Защото ти си била майстор, а те не! Ти можеш повече от тях; и съм сигурна, че дори и след обучение далеч не всички от тези хора са в състояние да станат майстори. Пръстите на ръката също не са еднакви и не са взаимозаменяеми; те също имат различни възможности и съответно функции. Ако всички хора бяха такива, че всички да можеха в еднаква степен всичко ... ами те ще са съвсем еднакви като хора тогава. А и нещата не опират до едното обучение, а до много други качества; например дори една разлика в темперамента би дала предимство на едно поприще и минус на друго.

Да, има проблем с фиданките от планината - хем си е забранено, хем едва ли ще се хванат, дори и да са съвсем малки. Отговарям - ограда може да се направи от жив плет, т.е от самите храсти. Много подходящ е лигуструма - непретенциозен, расте бързо и вертикално нагоре. Дори може да бъде защитен жив плет - примерно от пираканта, защото тя си има ей такива бодли , а същевременно също непретенциозна към условията на отглеждане, вечно зелена, в края на лятото се отрупва с прекрасни малки плодчета, най-често оранжеви. Сади се по-нарядко, защото прави и хоризонтални разклонения. Може да се размножи евтино от въпросните оранжеви плодчета, които все пак не е толкова подсъдно да се оберат 2 шепи от някое растение (в София не съм щъкала напоследък по парковете, но мисля, че в алейките до паметника на незнайния войн има няколко растения - отдалеч греят с плодчетата). Иначе люляка също ще го късат. Ако искаш цъфтящи храсти - по-добре форзиция, спирея=майски сняг, но има различни спиреи, примерно лятно цъфтящи с розови букетчета, филаделфус, жасмин ... Да, невена може би ще го берат, тагетеса също (и той е билка); аз затова изредих по-напред калдаръмчетата и алисиумите, а сега се сещам и за мини кученца и иберис. Тези цветя се сеят директно, пликче семена струва примерно лев-два, после се самозасяват или дори отцеляват в една по-мека зима (кученцата), а ибериса си е многогодишен; не изкушват никого да ги бере - ниски са, с къси дръжчици, малки цветчета, не ги изкупуват ... Фиданките - по-добре съберете някой лев (не зная колко струват в София, но няма да е повече от 10-15лв) и си купете школувани дръвчета от разсадник: както вече изредих - чинари, липи, кестени ... Растението да е около 2-3 метра, не повече (хем са по-скъпи, хем по-трудно се хващат), но и не по-малко от 1.5м. И дано и други да се заразят от твоя ентусиазъм!

Това имах предвид Шефа презира подчинените си и ги потиска, а те го мразят. Е, какво хубаво има в това! И всички пребиваваме и "работим" посред негативизъм и изкуствено напрежение.Все пак не е добре да казваме, че е невъзможно и непостижимо да се работи "като петте пръста на ръката". Преди години и компютрите са били считани за фантастика Дори учителите казват : не да успявяме един срещу друг, а да успяваме заедно! Eeee, звездичке, недей така! Ами всички шефове ли презират и подтискат подчинените си и всички подчинени ли мразят шефа?! Той и някой без духовни интереси може да е съвсем готин и човечен шеф, а тук говорим за шеф с духовни интереси - такъв се предполага, че ще е още по-свестен и разбран Това за 5-те пръста на ръката лично аз считам за утопия. Красива може би (или по-скоро примамлива )..., но утопия. Ако тръгнем да се стремим към нещо такова, това означава, че просто не отчитаме съществуващата йерархия в света. Зажумели сме за природната организация и ред. Ето помисли и примера или образа, който използваш "петте пръста на ръката" - ами кой ги управлява тези пръсти? Не идват ли сигналите за действие от едно място? И добре, че е така. Дори и когато всички преминем на една по-висока степен на съзнание, йерархия пак ще има; разликата ще е само тази, че всеки доброволно и съзнателно ще участва в това, което е нужно. А сега, за да има някаква органзирана и ползотворна дейност, на част от субектите се налага (и с право!) зорноволно да правят разни неща и съответно те плюят шефа, а част от шефовете не са в състояние да организират ползотворна дейност или пък да я ръководят нормално (или и двете) и си навличат негодуванието (също с право!) на подчинените.

Да, сигурно имаш достатъчно физическа сила. Предполагам, че ти е приятно на фитнеса. Много полезно ще бъде за теб тази натрупана сила да ползваш като подкрепяш по-слабите; и въобще да бъдеш толерантен и великодушен към другите.

Да, така е. С едно уточнение. Ако такъв човек е действително духовно напреднал, отношението на 99% от околните няма да се отразява по никакъв начин на енергетиката му и изливания към него негативизъм се връща като бумеранг към тези, които са го излъчили към него. И започват да се случват едни странни инциденти ... Това е много сериозен въпрос. Повечето хора въобще не си дават сметка колко силно влияем, колко съществено се отразява едно изказано или не възмущение или критика и др.п. (уж справедливи) към някого или нещо ... Май ще отворя специална тема за това.

Ако почвата е силно глинеста, едно евтино подобряващо средство е перлитът. Примерно чувал 100л струва някъде около 10 лв и ще стигне за около 10кв.м.; ако се вложи по-повърхностно (примерно там, където ще има цветя) и за 2-3 пъти по-голяма площ. Бързо растящи и непретенциозни храсти: - високорастящи - лигуструм, еонимус, форзиция ... - ниски или стелещи - лоницера, котонеастър, винка ... Бързорастящи и непретенциозни дървета: - от широколистните - чинар, топола ... - от иглолистните - кипарис, туя ... Кучетата не само пишкат, но и мачкат, ровят ... неизбежно. Особено цветята. Но правят повреди и на дръвчета и храсти, особено на по-чувстивителните иглолистни като лъжекипариси, някои юниперуси ... Цветя ... Могат да се засадят многогодишни луковични; от тях най-устойчиви и добре се справят на самотек нарциси, ириси, кокичета, минзухари, лилиум ... в този ред. Ако местото е слънчево чудесно ще растат и самозасяват калдаръмчетата, алисиумите, тагетесите..., освен невена; ако е леко засенчено ... вече става по-сложно; опитайте с годеция например. Успех от мен на градинарите!

Защо да няма смисъл? Съгласна съм, че най-вероятно ползата няма да е голяма, но смисъл има. И което е по-интересно - и за двете страни. Пък и не мислиш ли, че най-често се получава именно това? Обратното предполага, че издигналите го, съответно ръководените, също са все духовни хора и то с достатъчно високо ниво на осъзнаване. И звездичката да попитам - защо така си представя духовния човек, че работи ей така нещо си, предимно по-ниско квалифицирано, колкото за прехраната? Учителят често е предупреждавал, да не пренебрегваме материалния живот, да не го подценяваме. Духовният човек не е задължително да е някакъв магнат (макар че и такива има!), но самата му духовност го "дърпа" едни гърди напред пред останалите; истински духовният човек е малко поне по-мъдър от останалите. Той надали има амбиции да създава бизнесимперии в материалния свят, но просто няма как да е на най-ниските социални стъпала. П.П. shining_star, замислих се над последното - "моделът "всички слушат един" е остарял". Какво имаш предвид? Какви други модели има и какви са техните преимущества, работят ли на практика?

Защото всичките им тела - и физическото, и по-фините са последователно, противоположно поляризирани: +,-,+,... и -,+,-,...

Хм, че какво му е лошото на това: За мен това не е проблем, още по-малко пък болест. Вече подчертах - въпросът е, че имаме нужда от размяна на стоки и услуги. И респективно как да се осъществява тази размяна. Всичко останало са спекулации - как парите били лошо нещо, как ни изкушавали и т.н.; постепенно самонавиването в тази посока прераства в обобщението как богатите са лоши хора, а бедните добри - пълни дивотии, с извинение. Предлагам да се съсредоточим върху горния въпрос - може ли без размяна и ако не може, по какъв алтернативен начин да се извършва тя евентуално.

Ключовата фраза тук е "средство за размяна на стоки и услуги". Всичко останало е второстепенно, последица. Докато има нужда от такава размяна, ще има нужда и от средство. Какво да е средството? Основно имаме две - натурална размяна/бартер или пари, както и много вариации и комбинации на тези двете, независимо под каква форма и вид са маскирани (примерно по едно време роля на пари е била готварската сол). А има ли значение какво е средството, след като функцията му, ролята му, предназначението, употребата му ... всичко е едно и също. И ние на практика го употребяваме по един и същи начин, независимо, че на пръв поглед има някакъв нюанс. А докато имаме нужда от размяна, ще съществува възможност и за спекулации. Защото при осъществяването на тази размяна обикновено няма ясен критерий кой колко дава и колко взема. Дори и когато всяка от страните се старае да бъде справедливо.

Aми как да ти отговорим? Дал ли си данни? - не! Какво от това, че си зодия Риби, с асц. Близнаци? Ако в 1 дом имаш някоя планета, всяка от тях ще даде своето си влияние- примерно ако е Марс ще е едно, а ако е Луна или Венера - съвсем друго, ако няма планети, а Слънце и Марс не са добре поставени и аспектирани - трето ... и т.н. Ако искаш сериозен отговор - дай си данните: дата, място, час на раждане.

Taка си е Когато човек е притиснат от обстоятелствата, няма време и сили да мечтае.

Да, така е! Всеки от нас търси нещо. Замислих се - какво търся аз? Знания може би... Или не точно, по-скоро мъдрост. Но може би не е и мъдрост (щото май е височка за мен тази летва ). Като че ли ми се иска да намеря или да се сдобия с виждане/разбиране за нещата. Да мога като погледна и да виждам в дълбочина, да разбирам същността ...

Да! Точно така се получава. И е нормално да е така. Нали всичко е в равновесие. Но и аз се учудих; или по-точно направи ми впечатление. Само за тези чувства по средата, за които говориш ... Аз не бих ги нарекла чувства; по-скоро усещания. Които се засилиха. И усъвършенстваха. Дори редом с обичайните 5 сетива. Което обаче не е голяма екстра, ако живееш в съвременен град

Защо смяташ така? Елементарно Уотсън! Разгадае ли принципът на действие при недостатъчен морал, ще навреди на себе си и на другите. Ами тя Атлантида, както казват, нали за това потъна. П.П. Абе дай му на един глупак пръстена на Арабела и му гледай сеира! Добре, хайде да повикаме на помощ и Шерлок Холмс Ако този неподготвен за такъв метод човек се сдобие с материално богатство ... мислиш ли, че ще има потенциала да го стопанисва или дори да го задържи, за да направи някакви съществени поразии? Въобще материалното е само едно следствие/отражение на това, което става на по-висшите нива. Пък Атлантида ... за нея има други хипотези. Щайнер добре го е обяснил.

Защо смяташ така?

Аз от никого нищо не изисквам. Посочвам нещата така, както ги виждам, а хората сами могат да бъдат по-взискателни към себе си ако желаят. Не държа никой да се променя, но ако някой е решил да го направи е добре да има по-ясна представа към какво се стреми. Затова и споделям моето виждане за това, какъв следва да бъде един духовен лечител, но нищо не налагам. ... Да, така е, не изискваш, не налагаш ... Но на практика веднага се хвана за тази дребна подробност, изтъкна я, тръгна да правиш генерални изводи (каква е по принцип тази жена и картините й). Аз не я познавам и не я защитавам. Може да е всякаква. Но след като се тълпят при нея много хора, има голяма вероятност да не е толкова зле като излъчване. И мога да я разбера. Тя е човек. Просто не може да е толкова "желязна", колкото на теб ти се струва, че "следва да бъде".

Е това малко на рекет ми прилича . И какво точно излъчване трябва да очакваме от картините на такъв човек? Най-важна е безкористността на лечителя. Трудно е да знаеш, че ще вземеш пари и да останеш безкористен. По-лесно е въобще да не ги вземеш. А приемането на заплащане и подаръци от друга страна създава връзки. Ако нямаш нужда от това, което ти се дава, по-добре е да не го вземеш. Но и тука трябва да внимаваш да не обидиш този, който ти дава, така че може и да вземеш предложеното само заради това. Тъй или иначе повечето лечители не са безкористни. От духовна гледна точка тяхното лечение няма голяма стойност, но пък и парите също... Eх, като започнете с някакви високи до небесата изисквания към такива хора Защо не разберете, че и те са хора, а не ангелчета с крилца?! Значи тази жена няма право дори да погледне накриво? И веднага я набеждаваме за такава и онаква. Вие самите, все духовни хора, пишещи тук, никога и никого ли не сте погледнали накриво? Ето и braman в същата насока се е изказал, и Viki3 ... Замислете се, моля ви. От една страна привеждате доводи, по принцип верни, но ... нямащи нищо общо с това, за което говорим тук. braman - да, окултния ученик би трябвало сам да се поддържа в храмония и да се лекува; но отговори ми: Колко хора според теб са окултни ученици? Ти самия ученик ли си, ами твоите роднини и приятели? Какво да прави огромного мнозинство, които не са окултни ученици? Viki3, късметлийка си, че си имала такива приятели. И сама казваш - те на мен, а аз на тях китайска медицина. Ами ако не можеше да им се отплатиш с кит. медицина, а някои от тези приятели ти помогне действително много съществено, нямаше ли да ти се прииска, макар че е приятел, да го изненадаш и същевременно да изразиш признателността си и благодарността си към него с някакъв мил подарък? И как щеше да се почувстваш, ако той ти отговори - вземай си обратно подаръка, защото заради теб ше си загубя дарбата или защото заради теб ще ми пострада детето?! А ако нямаше такива приятели? Към кой щеше да се обърнеш за помощ? И щеше ли да искаш да се отблагодариш по някакъв начин за помощта, дори и да не ти искат нищо, дори и да не те поглеждат накриво? Казваш - намерете си такива приятели? Ами ако си на зор и нямаш такива приятели - тогава? И въобще реалистично ли ти се струва всеки от нас да върви в комплект с приятели: астролог, лечител, ...? Що ли ми се струва, че много от пишещите са от другата страна на "барикадата" и въобще си нямат представа от житието-битието на един човек с такава по-нестандартна "професия". А това за загубата на способности, за случващите се нещастия на лечителя или семейството му - думи нямам! Добре, на други семейства не се ли случват нещастия? Обаче някак тях не ги забелязваме, не им даваме такива обяснения. Защо? Аз лично (може би заради асц. ми Дева) много забелязвам подробностите и ги помня, анализирам, съпоставям ... От собствени наблюдения мога да потвърдя това, което каза Чебурашка: Да, това се случва - на художници, музиканти, артисти; на инженери, архитекти, бизнесмени; и въобще на всякакви хора! Какъвто и да е човекът, ако много сгази лука, нещастията не закъсняват. И за самия човек, и понякога и за семейството му! Та в случая това се опитвам да подчертая - НЯМА РАЗЛИКА! И не разбирам, защо занимаващите се с по-нестандартни неща са нарочени като по-склонни да се поддадат на користолюбие и др.п. Може би поради нашумелите шарлатани, които и по принцип владеят много по-добре рекламата и маркетинга от истинските. Но, мили хора, шарлатани и измамници има във всяка професия! Въпросът е да ги различаваме. Единствено по този въпрос бих се съгласила, че при хората, които предлагат нестандартни услуги за средностатистическия гражданин е малко по-трудно да прецени услуга с какво качество получава. Но и тук (макар че не е много правилно) може да се ползва оценката по резултатите или препоръките от наши близки. П.П. И още нещо, което късметче се опита да обясни, но пак остана като глас в пустиня. Вие опитвали ли сте да бъдете 8 или повече часа на работа, да имате семейство, деца, да се стараете да усъвършенствате себе си, да отделяте време за четене, медитации и т.н. и същевременно да успявате пълноценно да помагате на хора, които са се обърнали към вас за помощ? Разберете - това е сериозно!!! Това не е хоби или развлечение - ако мога, ако ми се прииска, ако не съм изморена ... Човек обикновено идва при вас когато е в нужда, трябва му помощ, сега и веднага, сериозна помощ, която изисква време и сили! Примерно случило се е да имам време, дала съм някаква консултация, ей така, инцидентно. Човекът от една страна доволен, но от друга решава, че може да разчита на мен. Минава време и се обръща към мен в кризисен за него момент. Без въобще да подозира, че аз съм претоварена, преуморена, именно за да храня себе си и децата си и да не искам отплата за услугите си. Как да му помогна? И въобще какво да направя? Да му кажа, я, чакай малко, ще устискаш, нищо че си на зор, когато мога - тогава ... И това не за да се правя на интересна, ами просто защото аз самата не съм в нужната кондиция, за да му помогна. Разберете, несериозно е така! Безотговорно е направо! А именно така ви се иска да бъде. Защо??? Аз съм решила въпроса за себе си. Просто не правя това, което бих могла да правя. Защото се получава именно това, което съм описала. Работя си съвсем друго нещо, за което не е срамно да се получват пари, нито пък ще ме упрекват, когато някога някой го погледна накриво. Сигурно има и много други като мен. Жалко!

Wiki3, не е точно така. Бог лекува, но защо така много често чрез някой, а не директно - замисляла ли си се? Бог прави и много други неща - пак чрез някой от нас, хората. И кой знае защо за тези други неща няма чудене и дискусии ама да дадем ли нещо в замяна, да не дадем ли, ама ще си загуби ли даващия дарбата си, ако рече да вземе нещо насреща, няма ли да я загуби ... А иначе: - Христос не е имал за цел нито да лекува, нито да предсказва. Това, че го е направил няколко пъти ... то по-скоро е било ... как да кажа - между другото. - Учителят също не е имал предвид да консултира хора, че да си сложи цена за беседите. Пък и защо да сравняваме един скромен астролог с Христос или Учителя?! Той (горкия астролог, или хомеопат, или какъвто и да е) няма такава мисия, как въобще ви идва на ум, то няма никаква база за сравнение ... Ще постна отново това от Чебурашка: И това от късметче: Пък дано се отърсим от суеверията и промиване на мозъци...

E, нищо, че са объркали имената; в крайна сметка имената не са най-важното. Иначе от линка може да се почерпи известна информация. Потвърждавам това, което казва Чебурашка - разфокусирането на погледа, светъл, блед, едноцветен фон зад човека помагат. Единствено според мен е желателно да гледаме по контура на физическото тяло и постепенно да се опитваме да погледнем едновременно и по-встрани от тялото (наистина до около 30см, но и пак зависи какво търсим да "видим") - в това се състои и разфокусирането. Понякога, ако човекът е притеснителен или не може да се съсредоточи лесно е по-добре да гледа фотография, вместо реален човек. Обаче и аз като нея да попитам - ама защо ви е да виждате аурата? Само от любов към спорта ли?

Klaudia, бих се съгласил почти с всичко, което си написала с малко изключение... Имам достатъчно основание да считам, че един Учител по-скоро се появява във "физическо превъплъщение", но нямам желание да се мотивирам или да коментирам в тази насока. Мисълта ми е друга... Сигурно знаеш израза "Много са избрани, но малко са призвани!", което тясно кореспондира с появата на духовен Учител за даденият човек... Всъщност почти всеки се е убедил (проверил) и една друга теза "Няма незаменими хора!", която също има доста допирни точки с библейският израз... Тук сериозно стои въпроса, ако при теб дойде наистина очакваният Учител, а ти не го разпознаеш, какъв е смисъла от чакането ?!? В този ред на мисли, ...ти мислила ли си за това, как можеш да разпознаеш недвусмислено твоя Учител например, ако се появи? (физически имам предвид) ... Не знам,защо настояваш на израза физическа среща,когато говорим за Учител. Иначе смятам,че всички хора ,които са били и са в живота ми са мои учители.Анализирала съм това за всеки от тях,като съм си задавала въпроса на какво ме учат-родителите,съпруга,децата,приятелите,други те житейски срещи. Поздрави. Klaudia, Никола настоява за физическа среща, с учител от плът и кръв, защото именно тя е интересна, и важна, и съществена! Единствено голямата буква У ме смущава, която е употребил; не знам какво точно има предвид, аз голямо У слагам мнооооого рядко. Иначе другото - уча се от хората около мен, уча се от наследството, оставено ни от Духовни Учители и Водачи на човечеството - да, има го и това, разбира се, за всички нас, но то е малко ... как да се изразя? Да кажем, че е в сферата на подготовката, но наистина има огромна разлика да срещнеш тази именно душа, по-напреднала от теб, която е твоят учител в този живот! (е, понякога само на определен етап от този живот)

Ани,ти си противоречиш.Първо казваш,че винаги има надежда,а после пишеш горното Аз по-съм съгласна с последното,тъй като да знаеш,че нещо си е отишло завинаги/било щастието или здравето.../и да се надяваш на чудо,си е направо въздушна кула.Понякога трябва да приемем истината и това,че няма надежда. Може би така ти изглежда, тъй като за мен надеждата в нещо не означава, че то непременно трябва да се сбъдне. Например като пускането на фиш от тотото – може да се падне шестица, но може и да се не падне. Обаче винаги има надежда за участниците. Макар и минимална. Всеки знае това и никой не е разтърсен от разочарование ако не е спечелил. Друг е въпросът с вярата. Да вярвам в нещо това означава да очаквам то да се сбъдне на 100%. И тук именно е голямото разочарование. Надеждата според мен не обещава, че нещо ще стане непременно. Тя само ни подкрепя в пътя към него. Затова мисля, че винаги има надежда. Макар и минимална. Но чудесата ги върши вярата, а надеждата помага. Мисля, че разбирам Ани. Аз не бих се изразила точно така (като подчертаното), а бих казала - Да вярвам в нещо, това означава да се уповавам на това нещо, на 100%. И ако се случи така, че човек се уповава на нещо нестабилно, нещо измислено ... В това именно се състои и опасността. А между другото точно поради тази причина и много малко хора вярват в каквото и да било (защото Божидар попита) на 100%, но това е друг въпрос. Донче, а така не виждаш ли едностранно учениците си? Мисля, че реалистичното виждане за учениците (а и въобще на всичко) е по-полезно, от всякаква гледна точка. Виждайки максимално обективно (доколкото ни е възможно) и негативите, и позитивите, успяваме да реагираме подходящо и адекватно. Аз дори съм сигурна, че като добър учител ти се съобразяваш много повече с негативите на учениците (деца или възрастни) - ако някой има затруднения с нещо предполагам ти дискретно му помагаш да ги преодолее със специфични техники и упражнения.