Диана Илиева

А ако нито едното не е развито добре?

Много интересна тема! И странно, че малко астролози обръщат внимание на тези цикли в живота на хората. В интерес на истината до скоро и аз също . Преди година някъде си купих една книжка на Стивън Аройо - там имаше засегнат този въпрос. Преди това смътно, когато разглеждах нечии транзити примерно си давах сметка за определени обстоятелства и събития, които много закономерно се появяват в живота. Специално за Сатурн - мога да кажа, че имам преки наблюдения, как през периодите, когато преминава през нашия първи дом, освен типичните други следствия, които можем да предположим, се наблюдава и едно понижаване на телесното тегло. Отслабването е видимо, дори и при слаби хора! И не е свързано непременно с някакво заболяване или диета. Ако пък някой цели да отслабне - ето това е наистина много удачен период . Има и други интересни неща покрай него, но ще пиша по-нататък още. Ще се радвам, ако се включат и други с коментари и наблюдения!

Мда, така си е

Смея да твърдя, че работата и натоварването на очите, както и използването им при неблагоприятни условия няма никаква пряка връзка с тяхното функциониране (освен, разбира се, ако не се е получило чисто механично увреждане). Връзката можем да я търсим само косвено - в затвърждаване на определени псих. модели, свързани евентуално с работата или въобще дейността, която вършим. Всички тези препоръки, ама не четете в легнало положение, ами само седнали под незнам си какъв ъгъл, ама трябва да има не знам колко си добро осветление и т.н. са ала-бала. Знам, че ще има голям вой сега срещу това, което казах , защото мозъците ни са добре промити още от малки с това. Но ... може би си струва да се замислите, да върнете лентата назад при най-различни случаи с вас и с други хора, които сте имали възможността да наблюдавате . Работата с компютър също не оказва кой знае какво въздействие, освен умора на мускулите на очите. Една добра почивка и възстановяване обаче напълно компенсират това. Примери? - аз самата, въпросният цитиран от мен архитект, който до преди една година, когато все още нямаше криза, ами обратно - страхотен бум в строителството и той стоеше не по 10, ами по 15 часа на ден пред компа, също така прочетох нещичко от Благост по-рано в тази тема: Та така ... И аз от няколко поста насам все се опитвам да задам следния въпрос, но все някак не се връзва. Обаче сега вече ще го напиша - защо не се запитаме какви са причините да се появи някакво късогледство/далекогледство/астигматизъм?

Защо? - от писалите тук и Диана Баева е имала късогледство, и НелиТ, и Светлата ... Аз самата като ученичка имах късогледство на едното око само - диагнозата беше "мързеливо око"; едното недоразвито, а другото с по-голяма острота на зрение, компенсира с една дума ... Носех очила няколко години с - 2.5 диоптъра на едното и 0 на другото. Пих отвара от черничеви листа, витамини, правих упражнения и намалих за няколко години на -0.5. Престанах и да нося очилата. Умишлено не писах за това до сега, защото щеше да се хванеш, че това не е типично късогледство. Интересното е, че в някои периоди на изпитания за мен, окото ми леко се влошаваше (дори не само то - в един момент от живота ми, на около 26-27г. при един преглед установиха -1.5 на мързеливото и -0.5 на другото), после, след като ги преодолеех, пак се подобряваше ... След време установих, че с промяната на други неща у мен, окото ми се е подобрило съсем; сега почти не помня кое беше с диоптъра Пък това е и целта на темата. За лазерната терапия всички сме чули. Имам приятелка, с доста висок диоптър беше -5, -6 някъде. Тя се подложи на такава терапия. Каза че е бърза и сравнително безболезнена. И вярно изведнъж свали диоптъра на -2, -3, но ... дотам; и с една дума пак си остана с очилата. Да не говорим, че след време (няколко години) диоптъра отново взе да се увеличава. Нека всеки чете, мисли и избира!

Нямам особен опит или наблюдения по този въпрос, но ... имам идея: ако човек неочаквано получи подтик да направи нещо, което не е типично за него като човек, темперамент и т.н.; той го отхвърля със съзнанието и волята си, но отвътре продължава да го гложди ...

Ами, не мога да съм сигурна, разбира се, но и на мен ми се струва много вероятно да има редуване - т.е един по-динамичен живот да е последван от друг по-спокоен (за почивка..., а и за затвърждаване ). А колкото до претоварването (странно в рамките на седмица вече за втори път ми задават този въпрос ) - на мен по принцип ми се струва противопоказно; то е в духа на следната мисъл: "Революцията е неподготвена еволюция.". То обаче рядко се случва. Не случайно има такава сентенция - перефразирам: всеки е нарамил толкова тежък кръст, колкото е в състояние да носи.

Мона, точно за това става дума. Казваш "наясно съм с нещата" - много категорично звучиш. А все едно другите говорим разни врели-некипели По-скоро ти си убедена, че само това помага. Ок. Това наистина си е твоята гледна точка, но това не значи, че си наясно с нещата. Пред мен са хора, които вече не са късогледи и са коригирали това по съвсем друг начин. Примерът, който дадох е на човек също не от вчера късоглед, а още от ученик. И сега по метода на Норбеков вече не е в партията на късогледите Сега се сещам и за още един мъж - приятел на наш семеен приятел - абсолютно същото и при него. П.П. Може би е добре да кажа, че този вече некъсоглед архитект доста се промени като човек - стана много по-спокоен, усмихнат, добронамерен, интересуващ се от хората около себе си, склонен да помогне и т.н. Преди това беше по-затворен, сериозен, скован, напрегнат ... да не изреждам противоположните на изредените в предходдното изречение качества.

Е, аз казах "по-скоро", т.е не при всички е така. Но иначе да, резонен въпрос. Обаче ако се променяхме много съществено, по-точно ако успявахме да се променяме (защото желание често има, но много често си остава в сферата на добрите пожелания), май много по-малко пъти щяхме да се прераждаме, нали? Това са моите наблюдения. За съжаление. За голямото мнозинство от хората; и особено за мои връсници (+/- няколко години), с които сме израснали заедно и за които имам съвсем ясни и конкретни наблюдения. Според мен хората се променят, когато преживеят някакъв катаклизъм в живота си. Или поне нещо много значимо и съществено, защото тази думичка дето употребих в предходното изречение звучи така в негативен план, а събитието може да бъде и съвсем благоприятно и положително. При един по-"гладък" живот промяна пак има, човек трупа все пак някакви опитности и т.н., но обикновено тази промяна е твърде слаба.

Ето сега един човек ще спечели 500 000лв ... (от играта на Глобул) Преди седмици двама спечелиха по няколко милиона от Тото2 ... Какво ще направят с тях? Представете си, че сте вие! Изведнъж - хоп, и са ваши. И после? Мисълта ми беше, че тази тема в крайна сметка не е чак толкова хипотетична и мечтателска, колкото изглежда! Аз си мислех, че тези 500 000лв ще ми стигнат за създаване на материалната, кадровата и въобще всякаква база на едно училище ... Училище от съвсем нов тип. Такова, каквото си го представям. Защото какво по-хубаво от това да направим нещо за децата?! И какво по-хубаво за всички тези деца след време да станат едни уравновесени и пълноценни хора?!

И за мен този въпрос е важен. Може би съм по-скоро реалист, отколкото идеалист, макар че не съм склонна да ги противопоставям, но ги различавам (определено не ги смесвам). В по-ранните си години съм се лашкала и в двете състояния (последователно ту едното, ту другото). Обикновено първо е смесването; следва разочарование и изпадане в другото - противопоставяне. За мен и двете описани състояния - на смесване и противопоставяне са ... противопоказни.

На първо място - нужно е желание. А след това - търпение и постоянство. За мен е по-интересно не как, а защо. Защо на един човек му хрумва, че е добре да гради добродетели? Нужно е разбиране; защото твърде много хора са израснали и възпитани в един фалшив морал, псевдоетика ...

Интересно! Аз имам по-скоро обратни наблюдения - който какъвто е бил още от дете, такъв си остава и като възрастен. Много малко хора се променят доста кардинално, както в едната, така и в другата посока. Обикновено тези хора са преживели или нещо доста сътресително, или са били продължително време при някакви специфични условия в живота си. Щом сте били приятелки, може би ще се сетиш за евентуалните причини за тази промяна в нея.

Ами защо да плачеш или да се смееш - това са все някакви емоционални реакции май. Ако пък решиш да вникнеш, може по друг начин да реагираш. Да, моето зрение е чудесно. Но затова пък зрението на мой познат архитект и отдавнашен приятел и съсед на съпругът ми (от деца) си беше с много сериозно късогледство. А сега си ходи без очила (и без лещи ). Именно чрез Норбеков. Когато на мен за първи път ми попадна книга на Норбеков и на мен не ми допадна особено; струваше ми се, че книгите са му опростени, та чак осакатени, струваше ми се, че това е за да си ги продава ... Чак доста след това (може би година и повече) прецених, че това е доста находчиво, да не кажа мъдро от негова страна. Именно по този начин той достига до много повече хора; до хора (като моят съпруг и приятелят му архитекта ), които не биха посегнали към някои по-отнесени според тях книги, като беседите на Учителя, лекциите на Щайнер и др.п.

Вики, и такива мами могат да си имат диамантче в количката. И обратно - мамите, които самите те имат стремеж към духовното и се опитват да бъдат оптимални мами за своите деца, могат да си имат не от т.нар. нови деца. Това, разбира се, не омаловажава техните действия.

Да, благодаря ти, xameleona, добре описа нещата. Не така, както се тиражират най-често. Много майки направо поставят диагноза - вземат книга или по-зле:вестник, списание и ... започват да отмятат по точки; и ако детенцето покрие 2/3 или недай си Боже повече параметъра - хоп готово Мили майки, ако детето ви е много буйно и не знам какво си още ... ами това далеч не означава, че имате индиго или въобще някакво си чудо у дома; това просто може да е ... заради нрава му или заради пропуски във възпитанието му. Съжалявам и аз като infinity1305, ако някой се почувства засегнат, но е така. Това е точно за тези, дето са "пресметнали", че имат някакво особено дете. Ако наистина е особено, то това се вижда. Вярно не от всички, но ... ако искате да сте сигурни, по-добре питайте някой виждащ и едва тогава си наумявайте какво именно е детето ви (термините от типа индиго, кристално, дете на светлината никак не са алегорични!). А независимо какво е детето, призивът то да бъде обградено с любов и внимание важи за всички! И то специфично внимание, защото такива или онакива, но наистина всички деца са различни!

Да, и аз съм стигнала до такива изводи!

Е, че то това винаги си е така. Човек се придвижва от една към друга точка на динамично равновесие. Но Хрис имаше предвид нещо съвсем друго! И това е напълно вярно, Хрис! В случая става въпрос не само за равновесие. Природата не търпи празни места. Също така животът с неведома ръка управлява и възстановява нещата да са такива, каквито са действащите мирови закони - например ако загубиш нещо или ти откраднат нещо, бъди сигурен, че ти си отнел нещо на някой друг (сънателно или не). Ако примерно в магазина ти върнат повече ресто, ако се усетиш навреме, посочи грешката и не вземай парите, но ако се усетиш едва у дома - значи редно е било да получиш. И което е по-интересно понякога веригата е доста сложна и дълга, с много действащи лица (например това за магазина не означава непременно, че когато миналия път си пазарувал пак там са те ощетили точно теб примерно в грамажа); балансът или по-скоро отплатата и разплатата се постига обаче.

И аз не разбирам въпроса. Ако се опитам да вържа смислово думите в него, се получава едно персонофициране на Бог, което ... А бе, все едно да попитаме "Гравитацията достатъчно добра ли е?" Поне аз така възприемам нещата. Може и да не си го тълкувам правилно.

Благодаря, Viki3, много актуална тема! Нямам време да чета "разказите" сега, защото излизам, но на нищо няма да се учудя, нито пък ще се колебая дали жената не преувеличава. Аз самата съм преживяла едно такова ненормално раждане и други две нормални. От това ненормалното още не разбирам как успях да се отърва без счупени ребра поне. И знаеш ли кое е интересното - лекарският екип, позволил си груби и недопустими методи и отношение беше изцяло от жени, и обратно - бяха мъже тези, които подходиха меко и внимателно.

Благодаря ти Станимире за поясненията и коментара. Благодаря и на Анета за личния разговор по темата. Накарахте ме да се замисля. И струва ми се разбрах. Благодаря на Никола, че не се разгорещи да ми обяснява, а ме остави да разбера сама. Извини ме за моята по-предна реакция. Присъединявам се към предложението на Станимир да продължаваш да задаваш въпросите си, но не към конкретен потребител, а по принцип, общо отнесени.

късметче, интересно е това, което даваш като информация. Поне за мен - и двете ми деца още не са се ориентирали професионално. Имаме някакви смътни предположения (и те, и аз ), ама ... Обаче този японски опит, може би е интересен като атракция, но дали е полезен за избора на децата наистина? 30 минути и то ... как да кажа, не особено реалистични, могат ли да помогнат? Има ли някакви данни? Ще се радвам и на друга информация и обсъждания по темата за професионалната ориентация на децата.

„Ако той е прав“ в смисъл, че това, което пише в по-голямата си част е вярно или „ако той е прав“ в смисъл, че въпросите и критиките му ще окажат положително влияние върху този към когото са отправени? "Ако той е прав", в смисъл - ако това, което той пише в мненията си НЕ Е критика, упреци, съдене, държане на сметка..., а само на нас, с изкривените възприятия, ни се струва, че е така.

Предполагам, че е дразнещо за останалите, които са в относителен синхрон, да има някой, който силно нарушава хармонията. Може би оптималното е този човек сам да се отдръпне и да погледа, да се опита сам да запомни и да се поупражнява и тогава да опита да се включи пак (примерно след няколко дни). Обаче хората са различни. При всички случаи една рязка забележка би подействала блокиращо, отколкото стимулиращо; би могла да откаже човек напълно. Може би оправдано е да се направи забележка само след като в продължение на дни преди това са правени по-тактични опити да се помогне на човека да изчисти дисхармоничните неща.

А аз се чудя не станахме ли твърде много хората с изкривено възприятие и съзнание, дето смятаме, че Никола си служи с критика, упреци, опитва се да държи сметка на другите и т.н. (и в тази, и в другите теми)? А ако той е прав - леле, колко много сме тези изкривените и заблудените ... УжаЗ!!!