Диана Илиева

Радият е радиоактивен елемент, наистина ли се запасихте с радий?

Здравейте и честита пролет на всички! Попадам "случайно" на тази тема и ... имам само един въпрос. Съгласна съм, че много държави в Западна Европа са уредени, спокойни, богати и т.н. Но според вас там в Германия, Швейцария или където и да било, някак изначално ли е било все хубаво, някак от небето ли е паднало това хубавото? Ясно е, че отговорът е НЕ. Тогава? Според мен хората са си го направили това хубавото. И не само са го създали, ами и ежедневно го крепят, за да го има, както и продължават да го доразвиват. В такъв случай как да стане хубаво в България? Ами трябва ние сами да си го направим. Няма да стане, ако чакаме някой друг да дойде и да ни оправи. Няма да стане, ако абдикираме и отидем да си живеем спокойно някъде другаде, където хората вече са се потрудили и са го създали. Няма да стане, ако се жалваме и оплакваме, и отричаме, и оплюваме ... Просто запрятаме ръкави и всеки да прави най-хубавото, на което е способен. По-будните - да събудят и други около себе си, по-умните да поучат и другите около себе си, по-дейните ... и т.н. Като е особено важно да упражняваме и контрол върху тези, които по една или друга причина имат или поне са ангажирани като изпълнители в някаква управленска дейност - с една дума да имаме будна гражданска съвест. И тъй като отделен човек е по-трудно да повлияе на тежката управленска машина, можем и да се организираме за целта - като се започне от такива акции, каквато предложи Стан - да спрем КОЛЕКТИВНО да пазаруваме поне известно време от този МОЛ, за който ставаше дума; но може да се стигне и до по-сериозни организации и действия от страна на гражданското общество. Тогава нито ще виреят корумпирани чиновници или политици, нито ще е възможно и лесно да се източват държавни средства и ... постепенно и неусетно и в България ще стане ХУБАВО

Да, благодаря! Ето още един: http://www.youtube.com/watch?v=OQKSU6j1-8U И още: http://www.youtube.com/watch?v=TilQ8BIHisw Много, много чаровни! Френският език по принцип не ми харесва, но кой знае защо във вид на песни е очарователен!

Ето още нещо хубаво от френската музика, макар че Далида не е французойка http://www.youtube.com/watch?v=_ifJapuqYiU Но нека споменем и певци, а не само певици http://www.youtube.com/watch?v=JmIBBzcC894 И незабравимата лекота на пеене на Жо Дасен: http://www.youtube.com/watch?v=BH-7HDi58TA

Деяна и упоритостта е качество, като всички останали и хората го притежават в различна степен. Това, че някой го притежава в по-малка степен, оправдава ли нахвърлянето върху такъв човек? А от написаното от gorrad аз останах с впечатлението, че той Е упорит; просто му е направило впечатление, че при него нещата стават бавно и именно с упоритост, а при някои хора - обратно. И естествено това не е приятно, но е факт. И пита може ли да направи нещо, за да се причисли към другата група хора. Е, аз му поисках някои сведения на лични и му писах вече, че няма да може съществено да промени живота си, конкретно в това отношение.

Коя теза е абсурдна - това, че на някои хора животът им се стича по-леко, отколкото на други ли? Това не само, че не е абсурдно, ами е очевадно направо. Или имаш нещо друго предвид? И какво значи "защо нямаш сили да бъдеш Бил Гейтс?" Отговорът е прост - защото gorrad не е Бил Гейтс. И защо смяташ, че gorrad би искал да бъде като него? Ти имаш ли сили да бъдеш Бил Гейтс? А дали работата опира само до сили или до ред други неща - като качества, нагласа, семейство, среда и т.н.?

Стига де, глупаво било, неестествено било ... Съвсем нормално си е, интересно му е на човека, задава въпрос. И то наистина си е интересно - по какъв критерий на различните хора им се случва това, което им се случва? Свикнали сме на всяко нещо да търсим смислено и логично обяснение. Когато не можем да намерим такова, обявяваме, че нещото е подвластно на случайността. Но така ли е? Понякога хем няма обяснение, хем пък забелязваме определена закономерност, което започва да става подозрително и разклаща позициите на случайността Например от вида - човек оцелява невредим в няколко катастрофи, а после умира сравнително млад и твърде нелепо при трудова злополука примерно. Т.е навеждам ви на мисълта, за популярната фраза: "Ако е писано да те обесят, няма да се удавиш." Точно същото е и с това, за което пише gorrad. И друго - човекът искаше да му дадете идеи, как да излезе от сегашната си парадигма. Ако е възможно въобще.

Здравей! Всичко си има някакво обяснение. Би ли казал на коя дата си роден? Може и на лични.

А какво смятате за хора, които следват една и съща (или поне много близка) посока? Дали вървят по различни пътища непременно? За мен учителят не е химера. За мен това е човекът, който е извървял определен участък от пътя преди мен. Дали аз ще уча от чуждия опит или не, си е мой избор, но не виждам да е много умно и рационално всеки един сам да открива топлата вода. Има друго обаче - добре е да не сме слепи последователи, а ако човек има желание да свърне някъде встрани, да го направи. Учителят също е казал - перефразирам - нищо на вяра не приемайте, всичко в живота проверявайте.

Е, бутончетата продължават да не работят, та ... към Деяна: няма значение какво е важно за теб, всеки човек вярва в нещо, съзнателно или не. Когато човек се роди, той вдишва глътка въздух, мъчително, после още една, и още една и ... започва да вярва, че ще бъде в състояние да вдиша пак и пак, че ще бъде жив. Това не е някакво съзнателно, умозрително вярване, то е несъзнателно, някъде дълбоко в нас. В този смисъл разбирам аз Александър, за разлика от написаното от Стан. Не, че и той не е прав, но това, което той казва, става по-късно все пак. Така че още след раждането в нас започва да се отпечатва всичко, което ни заобикаля и формира в нас една твърде устойчива система от вярвания. Не случайно е толкова важно как е порасъл човек, имаме примери за: деца, отгледани от животни; деца, отгледани в детски домове; деца, малтретирани в семейството си ... Дори след дълга и сериозна психологическа работа с такива деца е трудно да се заличи напълно формирания мироглед. А сега вече има все повече научни изследвания и за влиянието на предрождения период.

А ние няма да ти повярваме, че го знаеш

Защо да не бива да започва несъзнателно? Как си представяш ти вярата и как би трябвало да се поражда според теб?

О, не, не, еднакво неприятни са, да не кажа и че стреса повече дори. Какво имам предвид - при стреса включително имаме намеса на външни обстоятелства, които често нямаме почти никаква възможност да избегнем. Не, че и зависимостите не са причинени донякъде и от средата, в която е поставен човека. Точно поради това и двата проблема се повлияват най-добре, когато коренно се промени средата и начина на живот. П.С. Я, да се върна по-близо до темата - скоро чух, някъде преди Коледа по някоя от телевизиите, за един обичай в една от скандинавските държави; оказа се, че по Коледа те си правят в домашни условия нещо като леене на куршум, без специални молитви/заклинания/наричания, а по-скоро с мисълта - какво ме очаква през новата година. Оловото също приема съответни фигурки/формички, по които гадаят каква ще бъде за тях годината.

Хм, нещо не ми работят бутоните за "Цитиране", но искам да допълня пост №49 на Стан. Да, именно борбата срещу законите е твърде глупава, както впрочем и срещу обективната действителност. Това показва, че или сме твърде невежи и не познаваме /виждаме, осъзнаваме/ законите, които действат в света, или сме твърде инфантилни и си вярваме, че можем да променим законите така, както на нас ни се иска към момента. А че в света действат закони и то не само физически, мисля всички сме убедени. Разбирам какво дразни Деяна - самата дума "смирение", която в нашия съвременен език има по-скоро нюанс на примирение, дори ... овчедушие или пък, както е коментирала Лиула, все едно, че смирението е бездействие, липса на реакция, бягство и то от страх. Ако бяхме казали така "Знанието и разбирането за законите на Всемира, както и съзнателното ни действие съобразно тях, е фундамент.", предполагам, че и двете щяха да го приемат за разумно, а не за абсурдно.

Линд, не съм съгласна с теб - много категорично казваш "най-глупавото", а явно не знаеш, че често това е единственото възможно. Най-вероятно нямаш опит с подобна ситуация. Какво мога да кажа - да, разбира се, разговор със сестрата (или който и да е друг обсебващ роднина, защото може да е майката, лелята, първата братовчедка, с която са израснали заедно и т.н. - май най-често това са особи от женски пол ) може да се проведе, но най-често резултатът е нулев. Имам предвид, че съответния роднина обикновено възприема нещата от собствената си камбанария и според него самия нищо лошо не прави, както и нищо по-различно от това, което е правил през последните 20-30 години. Той някак не отчита, че този син, брат, племенник, братовчед, вече не е сам, както преди, на негово разположение, ами си има собствено семейство - жена, дете, които са хора, които са му по-мили от роднините дори, хора, за които да се грижи с приоритет, хора, на които да отдава повече внимание и т.н. В най-добрия случай съответния роднина ще каже - да, има семейство и какво от това, ние пък сме му родните такива и вие - новото му семейство - ще трябва да се съобразявате с това; и ако тази жена и това дете пречат на нашите роднински отношения, то значи те не са добри/подходящи, те явно са в тежест на нашето момче. А това не бива да е така. Мъжът трябва да каже категорично, че не се е оженил за сестра си или леля си, няма да прекара с тях остатъка от живота си, не те ще му родят неговите деца и т.н., ясно е какво имам предвид. Ако на него самия не му идва отвътре да каже такова нещо, то е добре да се поговори първо с него, за неговите приоритети; може би наистина не е узрял да има собствено семейство. Често такъв мъж е бил прекалено отстъпчив и преди е живял именно обсебен от роднините си и зависим от капризите им. А може дори и да не съзнава, че е било така; просто от дете му е втълпено, че така и трябва да бъде.

По принцип е добре комбинацията да не надхвърля 4 броя есенции, макар че и това е специфично и индивидуално. Иначе повечето от това, което иска детето, си е съвсем нормално и е хубаво, че го иска. Това, което не е здравословно и за него самия, е избухването, агресията, невъзможността да губи ... но според мен опитайте да дадете Импациенс, че и други подходящи есенции на тези възрастни около него, които реагират също така бурно.

Да, импациенса е показан при нетърпение, бъбривост, нестабилност ... Но дали точно това е добро за него, не мога да кажа на 100%. Проблемът е в това, че често причината е съвсем друга, но като външна изява се проявява това, което наблюдаваме; включително едни и същи външни прояви са породени от различни причини. По принцип децата са много видимо емоционални, не за друго, ами защото не са свикнали да прикриват емоциите си, както повечето възрастни. Да бъде човек емоционален не е по принцип нещо лошо, напротив. А изразяването на емоциите се научава, предимно от най-близкото обкръжение. Има ли около детето хора с неуравновесено поведение? Показвайте му вие конструктивни и полезни начини на реакция. Ако вече сте давали известно време импациенс, как реагира детето след приема, забелязвате ли някаква разлика в реакциите, разсъжденията, поведението? Както вече казах, става въпрос за не повече от няколко дни след това. Или пък дайте по-точно описание на детето, за да се опитаме да помогнем.

Капките действат бързо; зависи наистина от много неща, но ефектът започва да се усеща от няколко минути до максимум няколко дни след първия прием. Лечебни кризи по правило няма; по-скоро ако има нещо подобно на криза, то може би е взета твърде неподходяща комбинация. Изборът на капки - аналитичен (с подробно интервю) или интуитивен (препоръчителен според мен). Иначе не мога да дам конкретни препоръки за ориентация, по-скоро мога да кажа каква честа грешка правят хората - при определянето на капките изхождат от идеята какъв би трябвало да е човека, а не какво е най-добро/подходящо за него. Но това е все едно, ако имаме кон, да се опитваме да го направим орел, а не великолепен жребец

Здравей Ами никакви капки не са необходими на детето според мен. Значи какво имаме - той чете хубаво, пише вярно, дори е достатъчно ангажиран и следи урока, но ... просто тази учителка или поне този урок никак не са му интересни. Най-вероятно и заради това, че той нещата вече си ги знае. И ... защо искате да работи с темпото на класа? Ами че вашето дете явно работи с над средното за класа темпо. За мен най-добре е да се помоли учителката да му предлага различни допълнителни и интересни задачи в час, за да продължи да учи и да се развива. Иначе ще буксува на място, а може и съвсем да изгуби интерес към училището.

Хм, а сигурен ли си, че това, което учиш ти харесва?

Добре, ето и нещо действително за прилагане Ако искаш да опознаеш по-добре себе си и какво е най-добре да правиш, то отдели няколко часа, когато си в добра кондиция и се погрижи да не те безпокоят; вземаш листи и нещо за писане (хм, а що пък не и на компютъра, по-добре дори, просто съм по-предно поколение, какво да се прави) и започваш. Първо си оформи две колонки - качества, които имаш и качества, които нямаш или са слабо проявени. След това други две колонки - неща, които обичаш да правиш и неща, които не обичаш да правиш, както и една трета - такива, каквито не си опитвал. Забележка - имам предвид неща, които засягат други хора, а не само теб. Тази систематизация ще ти помогне да се ориентираш.

Ето текста на Петър Димков: "В природата съществуват много енергии, които изразяват различни процеси, участват в тях или ги обуславят. Тези енергии се излъчват непрестанно, като някои от тях действат от голямо разстояние (слънчевата енергия), а други - при допир. По този начин се предава енергията на дърветата и растенията, която се излъчва от тях като следствие на могъщи процеси на растежа и развитието. Земята е заредена с енергия, която се излъчва от повърхността ѝ: това е енергията на бушуващите вулканични движения. Общото за всички енергии е, че са живителни и действат импулсивно върху живите същества. Така влияят те и върху човека, все едно дали той осъзнава това. Разумно е да ги търси и приема с желание. Те, както нищо друго, укрепват неговата жизненост. Научете се и свикнете да ползвате живителните енергии в природата. Те са навсякъде: стъблото на дървото (неплодно), в което текат живителните сокове, всмукани от земните недра, излъчва чудодейни, подмладяващи енергии; свикнете да се облягате на такива дървета (здрави, без сух клон, неплодни), имайте търпение да постоите така, докато от стъблото към тялото ви започнат да "текат" енергиите на живота. Излягайте се върху буйна трева (не влажна, защото е опасна за простуда), така "през гърба ви" енергиите на тревата (едно от най-силните и жилави растения) ще прелеят във вас. Привечер сядайте върху камък, който цял ден е огрян от слънцето; той се е превърнал в акумулатор на енергията, използвайте я!" Прави ми впечатление, че препоръчва само неплодни дървета. Аз нямам опит с плодни и не мога да кажа, как би било с тях. Най-вероятно е прав. Според мен хората винаги са усещали енергията на растенията. Например сега се сещам, че дядото на моя съпруг винаги е харесвал и е искал в двора им да има акации; собственоръчно е засадил няколко и то по време, когато уж всичко е било ориентирано само към изхранването (преди и след втората световна война). Интересно е и друго - специфичната енергия на дърветата се запазва и когато от тях са направени мебели. Забележете, как усещате мебели, направени от дъб и от бук?

Здравей! Като прочетох заглавието на темата, помислих, че авторът е поне на 50. Оказа се, че е едва на половината от тези години Аз съм над 40, както си пожелал и да ти кажа, още не мога да направя такава равносметка за своя си живот, в смисъл, че продължавам да правя, включително съвсем нови и различни неща и така ще бъде евентуално още към 20 години. Та се чудя, как ти дойде на ума да заключиш в минало време "не се справих с живота"? Ако до момента не си направил нещата, които си искал, имаш много години пред себе си, за да ги реализираш. Иначе да, чудесно си спомням сблъска ми с действителността, след като се дипломирах и напълно те разбирам; и аз бях много разочарована. Много ме разстройваха клюките и интригите между колегите на работа, които понякога бяха дори и не за жълти стотинки, ами ей така, от любов към "спорта". От теб зависи да успееш да бъдеш над тези неща.

Да, енергията на дърветата ..., сигурна съм, че болшинството от хората я усещат, просто последните десетилетия не се говори много за това. Знам, че Петър Димков е препоръчвал дендротерапията, ще потърся текст и ще публикувам. Според мен е много важен вида на дървото. И моите наблюдения се различават от дадените в текста. Ето какво мога да кажа за "топлите" и "студените" дървета. Ще се опитам да ги подредя по сила: - топли/даващи/ - дъб, бор и повечето иглолистни, акация, болшинството плодни дървета, начело с ябълка и круша, без цитрусите, липа, кестен ... - студени/приемащи/ - върба, орех, бук, бръшлян, топола, чинар, цитруси ... (някъде начело в списък е и трепетликата, но не мога да кажа къде) Казвам топли и студени, защото буквално това се усеща, ако се доближим до дървото, най-лесно се усеща с дланите.