Диана Илиева

Радият е радиоактивен елемент, наистина ли се запасихте с радий?

Здравейте и честита пролет на всички! Попадам "случайно" на тази тема и ... имам само един въпрос. Съгласна съм, че много държави в Западна Европа са уредени, спокойни, богати и т.н. Но според вас там в Германия, Швейцария или където и да било, някак изначално ли е било все хубаво, някак от небето ли е паднало това хубавото? Ясно е, че отговорът е НЕ. Тогава? Според мен хората са си го направили това хубавото. И не само са го създали, ами и ежедневно го крепят, за да го има, както и продължават да го доразвиват. В такъв случай как да стане хубаво в България? Ами трябва ние сами да си го направим. Няма да стане, ако чакаме някой друг да дойде и да ни оправи. Няма да стане, ако абдикираме и отидем да си живеем спокойно някъде другаде, където хората вече са се потрудили и са го създали. Няма да стане, ако се жалваме и оплакваме, и отричаме, и оплюваме ... Просто запрятаме ръкави и всеки да прави най-хубавото, на което е способен. По-будните - да събудят и други около себе си, по-умните да поучат и другите около себе си, по-дейните ... и т.н. Като е особено важно да упражняваме и контрол върху тези, които по една или друга причина имат или поне са ангажирани като изпълнители в някаква управленска дейност - с една дума да имаме будна гражданска съвест. И тъй като отделен човек е по-трудно да повлияе на тежката управленска машина, можем и да се организираме за целта - като се започне от такива акции, каквато предложи Стан - да спрем КОЛЕКТИВНО да пазаруваме поне известно време от този МОЛ, за който ставаше дума; но може да се стигне и до по-сериозни организации и действия от страна на гражданското общество. Тогава нито ще виреят корумпирани чиновници или политици, нито ще е възможно и лесно да се източват държавни средства и ... постепенно и неусетно и в България ще стане ХУБАВО

Да, благодаря! Ето още един: http://www.youtube.com/watch?v=OQKSU6j1-8U И още: http://www.youtube.com/watch?v=TilQ8BIHisw Много, много чаровни! Френският език по принцип не ми харесва, но кой знае защо във вид на песни е очарователен!

Ето още нещо хубаво от френската музика, макар че Далида не е французойка http://www.youtube.com/watch?v=_ifJapuqYiU Но нека споменем и певци, а не само певици http://www.youtube.com/watch?v=JmIBBzcC894 И незабравимата лекота на пеене на Жо Дасен: http://www.youtube.com/watch?v=BH-7HDi58TA

Деяна и упоритостта е качество, като всички останали и хората го притежават в различна степен. Това, че някой го притежава в по-малка степен, оправдава ли нахвърлянето върху такъв човек? А от написаното от gorrad аз останах с впечатлението, че той Е упорит; просто му е направило впечатление, че при него нещата стават бавно и именно с упоритост, а при някои хора - обратно. И естествено това не е приятно, но е факт. И пита може ли да направи нещо, за да се причисли към другата група хора. Е, аз му поисках някои сведения на лични и му писах вече, че няма да може съществено да промени живота си, конкретно в това отношение.

Коя теза е абсурдна - това, че на някои хора животът им се стича по-леко, отколкото на други ли? Това не само, че не е абсурдно, ами е очевадно направо. Или имаш нещо друго предвид? И какво значи "защо нямаш сили да бъдеш Бил Гейтс?" Отговорът е прост - защото gorrad не е Бил Гейтс. И защо смяташ, че gorrad би искал да бъде като него? Ти имаш ли сили да бъдеш Бил Гейтс? А дали работата опира само до сили или до ред други неща - като качества, нагласа, семейство, среда и т.н.?

Стига де, глупаво било, неестествено било ... Съвсем нормално си е, интересно му е на човека, задава въпрос. И то наистина си е интересно - по какъв критерий на различните хора им се случва това, което им се случва? Свикнали сме на всяко нещо да търсим смислено и логично обяснение. Когато не можем да намерим такова, обявяваме, че нещото е подвластно на случайността. Но така ли е? Понякога хем няма обяснение, хем пък забелязваме определена закономерност, което започва да става подозрително и разклаща позициите на случайността Например от вида - човек оцелява невредим в няколко катастрофи, а после умира сравнително млад и твърде нелепо при трудова злополука примерно. Т.е навеждам ви на мисълта, за популярната фраза: "Ако е писано да те обесят, няма да се удавиш." Точно същото е и с това, за което пише gorrad. И друго - човекът искаше да му дадете идеи, как да излезе от сегашната си парадигма. Ако е възможно въобще.

Здравей! Всичко си има някакво обяснение. Би ли казал на коя дата си роден? Може и на лични.

А какво смятате за хора, които следват една и съща (или поне много близка) посока? Дали вървят по различни пътища непременно? За мен учителят не е химера. За мен това е човекът, който е извървял определен участък от пътя преди мен. Дали аз ще уча от чуждия опит или не, си е мой избор, но не виждам да е много умно и рационално всеки един сам да открива топлата вода. Има друго обаче - добре е да не сме слепи последователи, а ако човек има желание да свърне някъде встрани, да го направи. Учителят също е казал - перефразирам - нищо на вяра не приемайте, всичко в живота проверявайте.

Е, бутончетата продължават да не работят, та ... към Деяна: няма значение какво е важно за теб, всеки човек вярва в нещо, съзнателно или не. Когато човек се роди, той вдишва глътка въздух, мъчително, после още една, и още една и ... започва да вярва, че ще бъде в състояние да вдиша пак и пак, че ще бъде жив. Това не е някакво съзнателно, умозрително вярване, то е несъзнателно, някъде дълбоко в нас. В този смисъл разбирам аз Александър, за разлика от написаното от Стан. Не, че и той не е прав, но това, което той казва, става по-късно все пак. Така че още след раждането в нас започва да се отпечатва всичко, което ни заобикаля и формира в нас една твърде устойчива система от вярвания. Не случайно е толкова важно как е порасъл човек, имаме примери за: деца, отгледани от животни; деца, отгледани в детски домове; деца, малтретирани в семейството си ... Дори след дълга и сериозна психологическа работа с такива деца е трудно да се заличи напълно формирания мироглед. А сега вече има все повече научни изследвания и за влиянието на предрождения период.

А ние няма да ти повярваме, че го знаеш

Защо да не бива да започва несъзнателно? Как си представяш ти вярата и как би трябвало да се поражда според теб?

О, не, не, еднакво неприятни са, да не кажа и че стреса повече дори. Какво имам предвид - при стреса включително имаме намеса на външни обстоятелства, които често нямаме почти никаква възможност да избегнем. Не, че и зависимостите не са причинени донякъде и от средата, в която е поставен човека. Точно поради това и двата проблема се повлияват най-добре, когато коренно се промени средата и начина на живот. П.С. Я, да се върна по-близо до темата - скоро чух, някъде преди Коледа по някоя от телевизиите, за един обичай в една от скандинавските държави; оказа се, че по Коледа те си правят в домашни условия нещо като леене на куршум, без специални молитви/заклинания/наричания, а по-скоро с мисълта - какво ме очаква през новата година. Оловото също приема съответни фигурки/формички, по които гадаят каква ще бъде за тях годината.

Хм, нещо не ми работят бутоните за "Цитиране", но искам да допълня пост №49 на Стан. Да, именно борбата срещу законите е твърде глупава, както впрочем и срещу обективната действителност. Това показва, че или сме твърде невежи и не познаваме /виждаме, осъзнаваме/ законите, които действат в света, или сме твърде инфантилни и си вярваме, че можем да променим законите така, както на нас ни се иска към момента. А че в света действат закони и то не само физически, мисля всички сме убедени. Разбирам какво дразни Деяна - самата дума "смирение", която в нашия съвременен език има по-скоро нюанс на примирение, дори ... овчедушие или пък, както е коментирала Лиула, все едно, че смирението е бездействие, липса на реакция, бягство и то от страх. Ако бяхме казали така "Знанието и разбирането за законите на Всемира, както и съзнателното ни действие съобразно тях, е фундамент.", предполагам, че и двете щяха да го приемат за разумно, а не за абсурдно.

Линд, не съм съгласна с теб - много категорично казваш "най-глупавото", а явно не знаеш, че често това е единственото възможно. Най-вероятно нямаш опит с подобна ситуация. Какво мога да кажа - да, разбира се, разговор със сестрата (или който и да е друг обсебващ роднина, защото може да е майката, лелята, първата братовчедка, с която са израснали заедно и т.н. - май най-често това са особи от женски пол ) може да се проведе, но най-често резултатът е нулев. Имам предвид, че съответния роднина обикновено възприема нещата от собствената си камбанария и според него самия нищо лошо не прави, както и нищо по-различно от това, което е правил през последните 20-30 години. Той някак не отчита, че този син, брат, племенник, братовчед, вече не е сам, както преди, на негово разположение, ами си има собствено семейство - жена, дете, които са хора, които са му по-мили от роднините дори, хора, за които да се грижи с приоритет, хора, на които да отдава повече внимание и т.н. В най-добрия случай съответния роднина ще каже - да, има семейство и какво от това, ние пък сме му родните такива и вие - новото му семейство - ще трябва да се съобразявате с това; и ако тази жена и това дете пречат на нашите роднински отношения, то значи те не са добри/подходящи, те явно са в тежест на нашето момче. А това не бива да е така. Мъжът трябва да каже категорично, че не се е оженил за сестра си или леля си, няма да прекара с тях остатъка от живота си, не те ще му родят неговите деца и т.н., ясно е какво имам предвид. Ако на него самия не му идва отвътре да каже такова нещо, то е добре да се поговори първо с него, за неговите приоритети; може би наистина не е узрял да има собствено семейство. Често такъв мъж е бил прекалено отстъпчив и преди е живял именно обсебен от роднините си и зависим от капризите им. А може дори и да не съзнава, че е било така; просто от дете му е втълпено, че така и трябва да бъде.