gies

искам да споделя няколко реда с вас... Най-хубавият ден Най-хубавият ден-днешния. Най-голямата спънка-страхът. Най-лесното нещо-да се заблудиш. Най-голямата грешка- да паднеш духом. Коренът на всички злини-егоизмът. Най-хубавото развлечение-работата. Най-лошото поражение-отчаянието. Най-добрите учители-децата. Най-голямото щастие-да си полезен на другите. Най-неприятния недостатък-лошото настроение. Най-красивия подарък-прошката. Най-добрата защита-усмивката. Най-доброто лекарство-оптимизма. Най-мощната сила на света-вярата. Най-стимулиращия дар-надеждата. Единствената реалност-ЛюБОВТА. Весели празници и всичко, от което с енуждаете и желаете да ви се случва така, както искате!

в момента ми е такова... http://www.youtube.com/watch?v=enWq7GaiuOY

http://www.youtube.com/watch?v=XkCAvEIT_Qc http://www.youtube.com/watch?v=eA_wB-Ik7nQ

поздравления... страшно силно "излъчване" има тази песен...и като музика..и като текст...и картините, които са вкарани

Trichocephalus...добро попадение

http://www.youtube.com/watch?v=0l5Hw3-4wqM споделям с вас тази красива песен

Между другото , творческата енергия може да бъде първоначална - интелектуална , съзнателна енергия , която да намери своя път да се изрази чрез творчеството , придаването на форма , визуализирането . Може да бъде емоционална енергия превърната в песен , може да бъде сексуална енергия , превърната в танц , може да е и съвкупност , една разходка по енергийното дърво на чакрите . Дори ,мисля , че в повечето случаи е точно така . Много рядко е енергия само от един вид , която не се развива нагоре или надолу . В повечето случаи е нагоре. ЗАЩОТО ЧРЕЗ ИЗКУСТВОТО, ЧОВЕК СЕ ИЗВИСЯВА . Ина..отново много точно казано и аз мисля че творчество проявява всеки един човек...в един или друг момент...по-рядко или по-често, НО ГО ИМА! И аз си спомняк красивите, весели и нетърпеливи моменти, когато бяхме малки и искахме , обичахме и правехме толкова много неща... бабите ни ни учеха как да бродираме, как да плетем на две и една игла, как да фъкаме аши, как да работим с хурка, дори едната ми баба ме учеше как да правя восъчен фитил...писането на яйца/във Велинградския край правим много хубави чйца с восък:)/, аз също много обичах рисуването и шиенето на дрешки и колекции за куклите... когато ходехме на село много обичахме да взимаме по един чук, да сложим каската на деде и да копаем /деде беше миньор/, както и когато деде ни водеше /братовчедка ми, сестра ми и мен/ в книжарницата и ни купуваше оцветяващи книжки...и как сядахме на земята в кръг и рисувахме заедно....оооох и още толкова много щастливи и красиви спомени Благодаря ти Донка, че ни връщаш в тези времена-беше и е толкова хубаво

благодаря Ники-ти също

може ли да ми я пратиш

http://www.youtube.com/watch?v=xaograxdGSw http://www.youtube.com/watch?v=tlv0j-ikYeA http://www.youtube.com/watch?v=aHjDMymU3Sk http://www.youtube.com/watch?v=GE5M1Or__io...feature=related за всички, които обичат музиката на Depeche Mode

преди около 15 години /"+" "-" няколко месеца-около 10 годишна/ преживях много тежка операция...от уж един нормален апандисит стана перитонит ...седмици не можеха да разберат какво ми е, но когато разбраха беше въпрос на 2 часа дали ще живея. Хирурга , който ме оперира е казал на майка и татко да се молят само, защото в такъв случай остава едно на хиляда... това, което си спомням бяха лампите в операционната,завързването на ръцете, упойката, която ми биха...това че още преди напълно да заспя започнаха да ме мажат с йод-последното, което видях преди да заспя бяха кръглите лампи...излязох от упойка точно когато ми слагаха катетър и дренажи...болката която изпитвах беше ужасна...виках...отварях си устата, но глас нямах...слушах как всички се вайкаха...и когато гласа ми "дойде" толкова силно съм крещяла от болка, че баща ми ме е слушал отвън...и е плакал с мен....след това -когато свършиха с "всичко" заспах...затворих си очите... майка ми каза че съм спала 2 дена преди да се събудя, но аз бях "будна" вътрешно-в смисъл че си спомням всички хора/гласовете им/, които идваха да ме виждат...чувах ги...усещах ги, а не можех да отговарям, защото тялото ми спеше... тогава много неща ми минаваха "през главата", но това, което много ясно си спомням е, че вече не исках да ги слушам как плачат и съжаляват...това, което си спомням точно преди да се събудя е ..как майка беше стиснала в колената си една банка с кръв/защото много кръв трябваше да ми преливат/ ,как се клатеше , плачеше и повтаряше че никога няма да си прости...и тогава се събудих... не зная точно колко седмици лежах без да ставам, но беше достатъчно дълго за да се уча да ходя отново, защото капачките на колената ми се бяха схванали до толкова, че не можех да ходя и се учех пак..и няма да забравя как чаках татко пред асансьора за да му кажа през сълзи-"тате...аз пак ходя" физическото ми възстановяване продължи месеци... и от тогава живота ми се промени...аз се промених-мисли, чуства, виждания , интереси....след този случай започнах да рисувам много по-добре..."намери" ме учнието на Петър Дънов, благодарение на който изградих основните си принципи и начин на живот... досега на никой не съм разказвала по този начин изживяното... и сега, когато го споделих с вас...пак изживях нещото...благодарна съм за втория шанс, защото всичко е Любов!

Донка много интересна тема... и сега и аз се замислих как "по-точно и ясно" можем да си разграничим понятията... засега мога да кажа това, което си мисля....че ако човек има виделина в душата си ще му е светло винаги и "отвън", независимо от "тъмнината", която ни заобикаля -поняга повече, а понякога по-малко...

да, така е Буболече....иаз това си мислех, че докато в България се "свикне" с такъв род "закони" и начин на мислене ще мине много време... може и да греша, но аз винаги съм си мислела, че както един човек се отнася към животните, така се отнася и към хората...

http://www.youtube.com/watch?v=0l5Hw3-4wqM