Донка

Мисъл за деня -20.07.2010 год.

Доволството и благодарността не значат примирение. Болен си, ще се стараеш да отстраниш болестта. Но във всеки момент бъди доволен и благодарен. Човек, като получи нещо, за всичко да благодари на Бога - така и той дава нещо от себе си.

(2, с. 346) Благодарността



Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формула

Молитвен наряд за вторник:

Ще се развеселя - песен
Пътят на живота - молитва
Псалом 27

Днес трябва да освободя служител, който след няколко компромиса направени от мен, продължава да си прави каквото си иска. За мен нещата са приключени - или се следват правилата на фирмата, или човек си търси нова работа. Да уточня, че това е трети човек, който махам от работа в последната половин година и при всичките причината е една и съща - неспазване правилата. В случая човека е доставчик - отказва елементарни правила от типа да си пише пътните листи, в почивни дни се опитва да ползва служебната кола за лични превози, при доставка си проси пари от клиентите, което подкопава фирмата и др. такива. Предупредих го няколко пъти, че ще се разделим, ако не започне да следва правилата, но полза няма. Вчера след въпрос за пътните му листи ( които пак не бяха написани ), ми каза че не издържал така повече,защото не съм го третирала честно и като му изтече месеца щял да напусне. Аз му отговорих, че няма нужда да чака месеца а просто да остави ключовете за колата и от следващия ден вече няма нужда да идва. Късно през нощта се започна едно звънене с молби за прошка ( отново ) и обещания че ще работи както аз изисквам, намеси и семейството си, че имал много деца които нямал как да изхрани ( пропуснах да кажа че е афганистанец ), да съм го оставела на работа заради децата...

В момента седи пред фирмата и чака да пристигна, обади ми се да ме информира че е там и отново молби за компромис, което е безмислено, защото ще го освободя от работата.

Както писха по - горе това е трети човек за последните 6 месеца. Тая цифра ме кара да се замисля . Служителите се боят от мен, разплаквала съм почти всички, държа да уточня че никого не съм обиждала, не съм навиквала и ми е повече от непонятно защо плачат. Давам си сметка, че няма добър началник - трябва да избирам между това работата да се свърши както трябва и това да ме харесват - аз избирам работата и реномето на фирмата. В крайна сметка не сме на работа за да се харесваме един на друг, а за да свършим каквото има да се свърши.

Имах нужда да споделя. Ако някой може да ми даде съвет или покаже нещо което може би недовиждам в цялата тая ситуация, ще му бъда благодарна.

Щом е несериозник, уволни го без да ти мигне окото. Още повече, че си правила компромиси. Да проси от клиентите пари : това може би би го оправдал с факта, че не му стигат парите за децата. Ама това с пътните листчета и колата за лични цели няма как да го оправдае : това са си мързел и тарикатлък.Сигурно има много хора, които също не са в лесно положение, но са по - сериозни в нещата, които правят. Наемете някои от тези хора, ако са българи още по - добре.
------------------------------------------

П.п.: Ами боят се щот не им даваш да си разиграват коня както им е угодно. И аз да бях, и аз щях да се боя. В училище се бояхме от строгите даскали, а не от мекушавите. Но строгите са ни научили на повече, строгите даскали спомагат за по - добрия имидж на даскалото, а лигавите и мързеливите тъкмо обратното. Лигавите и мързеливите действат и в полза на моралното разложение на своите ученици. Ако имах само строги даскали, сега сигурно щях да съм още по - учен и дисциплиниран ( особено второто ... ) Току виж някой служител се опитал да те свали, за да може да си затваряш очите пред номерата му. Естествено че престижът и правилата на фирмата са по - важни от някой, който сякаш зорлем не ги спазва и който гледа да хитрува на дребно.

Первый раз слова Учителя Петра Дынова о мучении, труде и работе я встретила в книге "Учитель" (составители д-р Мефодий Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов). Это было в 2001 г. и моя профессиональная деятельность уже давно не приносила мне никакого удовлетворения. Я понимала, что причиной отсутствия радости от выполняемых служебных обязанностей является осознание факта отсутствие смысла в производственной деятельности, не имеющей отношения к созиданию и общечеловеческим ценностям. Результатом постоянных мыслей об отсутствии возможности вложить душу в выполняемые служебные обязанности стали сложные психологические состояния.

И вот я открываю книгу «Учитель» и нахожу в ней подтверждение своим размышлениям о необходимости новых форм труда:



Книга "Учитель" (стр. 375-377)
Часть 5 "Жизнь ради целого" (Раздел "Новое направление в труде" – "Активность и проявление души").

На български език: "Ново направление на труда. Активност и проява на душата"


Эти написанные учениками Учителя Петра Дынова слова стали для меня источником душевных сил и опорой в тот сложный жизненный период. Вдохновляющие слова книги "Учитель" помогают мне и сейчас.

Мисъл за деня -19.07.2010 год.

Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си. Всякога трябва да бъдете доволни. Това е един момент - може да е само една секунда, една минута - бъди доволен в този момент. Имаш скръб, неприятност, тежест; тя може би ще седи една минута, след това ще си отиде.

(2, с. 346) Благодарността


Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формула

Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй - текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Благодаря ви!

Отзиви от първата Паневритмична вълна - 11 юли

Вижте също темата: Паневритмичен пояс на Земята - начало на инициативата
Поканата в темата: Паневритмична вълна на 11 юли. Включете се и вие
Фото галерия от събитието: Снимки от Паневритмичната вълна на 11 юли (добавете и ваши снимки)

В Хасково се усети невероятен прилив!

Бяхме съвсем неочаквано и за нас 19 човека, от които няколко съвзем нови - за пръв път влизаха в кръга. Много радостни бяхме всички и всеки излъчваше светлина и любов.

Благодарим на инициаторите! Нека по-често се събираме така!

Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите сърца!







Поздрав от Кенана!

Как не се появи братска група?? Вие сте били тази братска група! И сте били на точното място в точното време!

Честит рожден ден, Иво!


Благодаря ти за всичко, което влезе в живота ми заедно с теб и Портала!


Светлина, мир и любов за теб и прекрасното ти семейство!

"Какво значи човек да вярва в Бога?
Ти не можеш да вярваш в Бога, докато не Го обичаш.
Не се вярва в това, което не се обича.
Следователно, вярата е един процес инволюционен.
Най-първо вярата се събудила в инволюционния процес.

Човек започнал с любовта, слиза във вярата и дошъл до надеждата.
От възвишения, Божествения свят, от света на любовта слиза в света на вярата,
в умствения свят и от умствения свят слиза в духовния свят на надеждата,
и от духовния във физическия свят.

Когато говорим: „Да имаме любов, да вярваме“, ние трябва да имаме предвид да се роди любовта.
Ако вярата не предизвика любовта, тя не е вяра. Коя вяра е права? – Която извиква любовта.
Когато вярата предизвиква любовта, процесът е започнал.

Тогава се задава въпросът: „Как да му вярвам?“ Там е въпросът.
Онова, ценното във вярата е, че тя носи съдържанието на любовта.
Вярата се оценява според цената на любовта.

А пък любовта носи друга една идея в себе си. Тя носи цената на духа.
Следователно, когато на мене някой ми говори за любовта,
разбирам мощното, силното, великото в света. Това е Бог.

Когато говорят за духа, подразбирам не една форма,
но подразбирам онова мощното, в което всичките неща са възможни.
Всичко, каквото аз желая, можем да го постигнем. То е духът.
Казвам: Тия неща, ако не ги знаете, няма да се ползувате."

Сухота и влага

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формула


Утринно слово :Ново съзнание


Молитвен наряд за край:
В началото бе Словото - песен
Малката молитва

Аз също имам опит с погрешно дадени пари. Самата аз бях в тежко положение, но човекът, на когото услужих, ми е много близък роднина, нямаше какво да яде, нямаше нормални дрехи и обувки, беше много задлъжнял. Дори ми каза, че съвсем скоро парите ще свършат, така и стана. Очевидно не съзнаваше, че причина за това е и той. Дадох му много средства, които бяха нужни на мене и децата ми. После изчезна. Бях сърдита на него и на себе си с години, защото този човек се интересуваше от мене само докато можеше да вземе нещо и не върна даденото според обещанието си.
След време обаче ме сполетя неговата съдба. Очевидно трябваше да си направя някакъв извод. Да, разбрах, че или не е трябвало да му давам пари и да си гледам интереса, поемайки отговорност за себе си и децата си, или да не се сърдя за стореното от него, защото това осъждане е довело дотам да изпадна в неговото положение.

Така стана, че понастоящем същият този човек понякога помага на мене съвсем безкористно, той ми подарява пари, никога не ги дава назаем. Със сълзи на очи, засрамена, простих.

Много грешки съм направила в живота си заради предположения, че нещо определено трябва да се случи. Заради надеждата си не съм успявала да допусна и лошите варианти, да видя евентуалните последствия, да се подготвя за тях или да ги предотвратя. Никой не е длъжен да направи добро, ако това ще е зло за него и не е от сърце.

Преди време услужих на една колежка с пари, които тя не връщаше. Когато вътрешно й ги подарих от сърце, същата седмица спечелих от тотото около четири пъти повече. На следващата седмица пак пуснах, невярвайки, че е възможно два пъти поред да спечеля, но не познах - спечелих отново добра сума. Беше хубава Коледа, с много подаръци. А след време колежката ми върна заема.

Случи се веднъж една циганка на улицата да ме залъже, да ми гледа и да ми измъкне пари. Ядосвах се на себе си и на нея, че ме преметна така. Срещнах една приятелка на улицата. Тя ми каза само едно изречение, с което обърна нещата и ме успокои. Даде ми съвет да приема, че съм ги дала да си нахрани децата. Макар и постфактум, дадох ги от сърце, дори се радвах. Човек и впоследствие може да си промени мотивите и отношението и това има действие, сякаш наистина се случва - защото по-важно е какво става в нашите души.

На Бог парите нямат свършване.

Мила гранат те СА добри въпреки поведението си и мислите и думите си. Просто това, което ти си дала в момента в който си го дала, не е било добро за тях. Като например да пожертваш парите, определени за пътешествие с детето ти и ги дадеш на наркоман в криза, за да си купи дозата наркотик... Или вместо да заведеш детето си да поплува в басейна, да сложиш парите в ръцете на просещо дете на улицата ( а то после купува с тях алкохол на баща си, после той пребива майката.... )
С отношението си тези хора са ти казвали, че за тях не е било добре да им даваш това, което искат.
Имаме тук една сестра - дала доста пари, които са си спестили със съпруга си (и двамата пенсионери с хронични заболявания и инвалидност) на приятелка, която правела ремонт на жилището си. Дори не се поинтересувала какъв точно е ремонтът, какво ще се купува с тези пари. дала ги е на жена в далеч по-добро от нейното материално положение и постоянни високи доходи. Ремонтът е бил до ниво супер лукс и... сега приятелката не я поздравява и затваря телефона... А те имат нужда от парите и тя е принудена да работи като социален асистент...
Апропо въпросната жена е завлякла още доста свои "приятелки".
Не може да се дават пари без да знаем за какво точно ще отидат те.

Ето това усещане за омърсеност е точен индикатор, че стореното (даденото) не е било добро, дори и да е било с такова намерение, да е било поискано и да е изглеждало необходимо и добро.
По личен опит съм установила (имам си тук двама дето често ми искат заем) - ако им дам толкова, колкото мога да забравя че съм дала назаем - все едно съм дала благотворителност, ей така, както се подарява за здраве - връщат ми ги и с искрена благодарност и са ми приятели. Първият път, когато дадох на двамата, рискувах аз да остана без необходима сума, за да си платя навреме задълженията. познайте - закъсняха и по уважителни причини да ми върнат парите и то точно толкова, че да мине кризата, да си събера парите и да отпиша даденото. Доста време беше - почти година мина. И тогава, когато вече наистина бях забравила и имах достатъчно пари и дори резерв, изведнъж ми г върнаха... С много извинения и обяснения - те също бяха преживяли тежки проблеми и се бяха измъкнали не без помощта на моите скромни суми... А на мен тогава ми изпратиха ученици повече.
Оттогава си знам колко ми е границата на забравяемост и никога не давам повече. Обяснявам, че толкова мога в момента...
Преди година и половина дадох назаем почти 20 пъти по-голяма сума от граничната. Но случаят беше друг. Тогава преди да взема това отговорно решение, помолих Богородица както аз помагам на това дете някой някъде така да помогне на моите когато имат нужда. И така и стана. В един момент се получи странен инцидент с кредитната карта на момчето, на когото дадох парите. Имаше опасност никога да не ги получа обратно и не по негова вина... Отново в медитация "пуснах парите" да отидат там където Бог реши - малко трудно, но стиганх до усещането, че нямам нужда от тези пари и че те със сигурност ще стигнат до децата ми един ден - все едно на тях съм ги дала, изведнъж момчето ми се обади, че всичко се оправило някак - върнали парите в картата. той ми си ги върна, а на моя син увеличиха заплатата, Дъщеря ми също по-късно получи малък но постоянен доход...

10 години след като се дипломирах и станах учител се наложи отново да седна на студентска скамейка. Товага усетих с цялата си същност колко е хубаво човек да бъде ученик! Сякаш се родих отново.
И сега като мине известен период все се захващам да уча нещо - да не изгубя това невероятно усещане, че в теб се влива нещо ново, досега непознато... Ние си имаме този вроден инстинкт за познание и той е много добре оборудван с емоционална награда за процеса на познание.

Ето това усещане за омърсеност е точен индикатор, че стореното (даденото) не е било добро, дори и да е било с такова намерение, да е било поискано и да е изглеждало необходимо и добро.
По личен опит съм установила (имам си тук двама дето често ми искат заем) - ако им дам толкова, колкото мога да забравя че съм дала назаем - все едно съм дала благотворителност, ей така, както се подарява за здраве - връщат ми ги и с искрена благодарност и са ми приятели. Първият път, когато дадох на двамата, рискувах аз да остана без необходима сума, за да си платя навреме задълженията. познайте - закъсняха и по уважителни причини да ми върнат парите и то точно толкова, че да мине кризата, да си събера парите и да отпиша даденото. Доста време беше - почти година мина. И тогава, когато вече наистина бях забравила и имах достатъчно пари и дори резерв, изведнъж ми г върнаха... С много извинения и обяснения - те също бяха преживяли тежки проблеми и се бяха измъкнали не без помощта на моите скромни суми... А на мен тогава ми изпратиха ученици повече.
Оттогава си знам колко ми е границата на забравяемост и никога не давам повече. Обяснявам, че толкова мога в момента...
Преди година и половина дадох назаем почти 20 пъти по-голяма сума от граничната. Но случаят беше друг. Тогава преди да взема това отговорно решение, помолих Богородица както аз помагам на това дете някой някъде така да помогне на моите когато имат нужда. И така и стана. В един момент се получи странен инцидент с кредитната карта на момчето, на когото дадох парите. Имаше опасност никога да не ги получа обратно и не по негова вина... Отново в медитация "пуснах парите" да отидат там където Бог реши - малко трудно, но стиганх до усещането, че нямам нужда от тези пари и че те със сигурност ще стигнат до децата ми един ден - все едно на тях съм ги дала, изведнъж момчето ми се обади, че всичко се оправило някак - върнали парите в картата. той ми си ги върна, а на моя син увеличиха заплатата, Дъщеря ми също по-късно получи малък но постоянен доход...

Истинското добро е спонтанно,,нетърсещо нищо отсреща,иначе то вече не е добро...По моему това е лекотата в общуването,спокойствието,добронамереността ,нетърсене на скрит подтекст във всяка дума,търпимостта,разбиране и приемане на мнението на другия,веселия поглед,чистата ,истинска усмивка, предразположение и желание за разговор с другия...когато на човек му идва отвътре е най-лесното нещо на света, и е естествено.Но когато е наложено,направено с усилие е адски осезаемо и често има отрицателни последствия...Добро е да се усмихнеш сутрин на непознат,показва добронамереност...

Днес В Бургас се завъртя вълшебна Паневритмия! Около 50 души, жива музика (две цигулки, китара+вокал, свирка). Песни. Честване на Св.Марина. Прекрасно. След това - в едно кафе на плажа. Всички на масата ми се виждаха особено красиви! Чак се прехласвах да ги гледам. Какво излъчване! Животът е красив и изобилен...

Днешната мисъл за деня е естествено продължение на вчерашната и не следва да се разглежда изолирано.
За мен акцента днес е в предупреждението .
Наистина,когато ни се повдигне мъничко завеста и видим нещата от нов различен ъгъл,ние по инерцията на човека,който сме ,решаваме ,че сме станали професори.То е също,като да ти се падне например 6 от тотото и ти решаваш,че си станал богат.Имаше един такъв случай преди години в моя град,.Един беден човек от циганското малцинство,полуграмотен ,спечели милион лева.И като се започна -къщи,коли,купони,бодигардове да го пазят.Всичко продължи няколко месеца.Парите свършиха и кредиторите,които щедро бяха давали на милионера, взеха всичко купено с този милион.Човекът приключи живота си в една барака,край единствената останала му келява нива,удавил мечитете си в алкохол.Примери могат да се дадат и за усещането за сила.Веднъж в една тема, мисля Станимир ,беше използвал израза -"късмета на начинаещия",който запомних,защото човек наистина се увлича и без да иска ако няма мярка ,изпада в някоя от предупредителните ситуации,които са ни дадени с днешната мисъл. Т.е решава ,че се е изучил и всичко разбира ,че е богат по собствена заслуга или че е много силен.





Младост и старост

Мисъл за деня -17.07.2010 год.

Любовта дава смисъла, вярата носи съдържанието, а надеждата носи формата, в която животът трябва да се облече. Аз тъй мисля. Щом някой ми говори за любов, казвам: То е великият смисъл на живота, който Бог е вложил. Във всяка мисъл има велик смисъл. После като ми говори някой за вярата, казвам: Съдържанието носи вярата. И най-после надеждата дава формата, навсякъде в живота виждате тия безбройни форми на тези малки същества.

Сухота и влага

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формула

Молитвен наряд за събота:

Бог е любов - песен
Малката молитва
Псалом 25

10 години след като се дипломирах и станах учител се наложи отново да седна на студентска скамейка. Товага усетих с цялата си същност колко е хубаво човек да бъде ученик! Сякаш се родих отново.
И сега като мине известен период все се захващам да уча нещо - да не изгубя това невероятно усещане, че в теб се влива нещо ново, досега непознато... Ние си имаме този вроден инстинкт за познание и той е много добре оборудван с емоционална награда за процеса на познание.

На Приятелка с Любов и Благодарност!

Мисля си,че,най-подробно,точно и ясно обяснение на явлението икономическа криза,на правилата и принципите ,по които функционират пазарните икономики от материалистическа гледна точка ,намираме в труда на Карл Маркс -"Капиталът".Този труд се изучаваше у нас до промените.Сега не знам,дали е застъпен в учебните програми по икономика.Изучавах го като студентка много задълбочено и се чудех защо ми е всичко това.Считах го за нещо,което не ни касае.Все пак ние бяхме децата на "зрелия социализъм".Животът обаче ми показа,че тази теория е много жизнена и вярна.Едновременно със своя брилянтен анализ на света на капитала , Маркс и Енгелс ,правят опит да прогнозират нов път на развитие,защото според тях света на капитала ще се унищожи сам, поради своята ненанситност.Социализмът,който издигна като флаг идеите на Маркс и Енгелс се опорочи и не можа да просъществува като социална система,защото също сложи акцент върху материализма.Всъщност акцента го сложиха хората в обществото на социализма,тъй като за разлика от предшествениците си(за България говорим),след национализацията и колективизацията,те бяха освободени от грижа за нсъщния.Държавата пое всички функции.Стигна дори до това ,да се намесва,чрез структурите си в човешките взаимоотношения.Това беше погрешно приложение на една социална идея от хората,които я прилагаха.Насилието остана като механизъм,макар и скрит в това общество.Но хората ,колкото по - спокойни ставаха,толкова по-малко се грижеха за своята духовност и обслужваха своите материални потребности.Същото,но по различен начин се случваше и в другите общества,които си останаха общества на капитала,но взаимствуваха някои добри идеи от обществата на труда-социализма.И така се стигна до върха на тези общества,след който връх идва сривът.Без качествена и същностна промяна в съзнанието ,очевидно нещата зациклят .Тогава говорим или за утопични икономически учения-като това на Адам Смит,например ,или за системите ,които бяха построени с насилие -бившите соц.страни .Понеже така и не се постигна хората в тях да издигнат нивото на своето съзнание на качествено ново ниво,то тези системи бяха обречени и една по една се приключиха.

Впрочем сега,като чета беседите на Учителя,тук в Портала,срещам в тях прогнозиран този възход и край на соц.обществата.Понеже очевидно ние хората не сме склонни да променим начина си на живот,да се разделим с материалните си стремежи и импулси по доброволен начин,икономическите проблеми и кризи,са това,което в тези беседи се нарича -страдание,което да изведе хората на пътя ,да станат по-добри,по-осъзнати,по-любящи,въпреки всичко.Във Вселената очевидно съществува съвършена счетоводна система,както се изразява един съвременен автор Дийпак Чопра.А счетоводството е математика и наука на точността.Няма как да има неравнение и нарушен баланс.
Поздрави

В Акордиране на човешката душа том 3 - стр.119 Боян Боев си спомня как са попитали Учителя:

Та в този смисъл сектата има списък, в който хората имат ангажименти и обещания.
Религията няма списък, но хората вътре в себе си носят ангажименти и обещания.
Учението няма списък и хората са свободни и външно и вътрешно да се свързват с Божественото по своя начин.

10 години след като се дипломирах и станах учител се наложи отново да седна на студентска скамейка. Товага усетих с цялата си същност колко е хубаво човек да бъде ученик! Сякаш се родих отново.
И сега като мине известен период все се захващам да уча нещо - да не изгубя това невероятно усещане, че в теб се влива нещо ново, досега непознато... Ние си имаме този вроден инстинкт за познание и той е много добре оборудван с емоционална награда за процеса на познание.