Донка

Аз винаги подхождам с доверие към хората с които общувам,но вече се преборих с наивната мисъл,че всички са добронамерени и заслужават това доверие.
Когато не оправдаят доверието ми,давам втори,понякога трети шанс и ако това се повтори и/или потрети прекъсвам окончателно връзката.Не си заслужава да се самозаблуждавам,че мога някога пак да имам доверие на този човек.Глупаво и опасно е човек да се обгражда с лъжеприятели.

Все пак ние се учим от грешките си и няма как да сме перфектни във всяко едно отношение.Никога не трябва да се предоверяваме на някои и  да му вярваме сляпо,или пък да сме скиптични към него и изобщо да не му вярваме преди да сме го опознали добре.

Сложна работа е доверието за мен.Не бих казала,че доверието към някого е просто доверие.По скоро това е отнесето към някакво негово качество или възможности,както и към определена ситуация и моментно решение както е казал Станимир.От друга страна в същия ред на негови мисли доверието трябва да е съобразено с възможностите на отсрещния човек и ако някога не го получим не би трябвало това да ни засяга или не го дадем това да въз основа на незнайни по произход съмнения и т.нВ същата ситуация едно такова решение,макар да е твърде субективно доверявайки се на някого от части може да е разочароващо ако с това се опитваме да да накараме длугия да реагира р в разрез на разбиранията си и интересите си и така по скоро ще проявим егоизма си.Доверието по скоро е очакване да получим нещо.А другия трябва да прецени до колко и какво иска и може да ни даде.В този ред на мисли ,аз лично разбирам доверието като вид приемане ,разбиране,съчувствие и помощ.И може би единствено помощта някак дава възможност за мен за възникване на противоречие.В смисъл до колко очакваните действия предполагат някакъв баланс нещата да не предполагат някаква несправедливост относно мироглед и интереси.То друга страна човекът на когото се доверяваме той ни дава.До колко може той да дава?До колко това е свързано с егоизма и с много други неща?Това са въпроси ,които той преценява и са доста сложни.В крайна сметка ако се постигне обективен балас в самия човек,по точно и в двамата и между двамата нещата някак приемат някаква по-нормална и приемлива форма на отношения.Но нека да не забравяме ,че винаги можем да бъдем приятно изненадани... Бог е любов, а любовта тя може всичко.

Не сме длъжни да се доверяваме винаги и на всеки. На лъжливото овчарче няма да му е удобно да живее в обществото. По-лесно е да задържиш веднъж гласувано и оправдано доверие, отколкото да спечелиш отново загубеното доверие.
Аз имам надежда за овчарчето, защото не е хубаво да живееш сам, без подкрепа и доверие от хората, които те познават. Струва си усилията да поискаш прошка и да спечелиш отново загубеното доверие. По същата тази причина не бива да зачеркваме от живота си окончателно хората, които са ни излъгали. Човек може да се промени, да се изчисти от лошото, да се прояви добротата, която е заложена в него. Има много примери за това. Отидете на гости на едно събрание например в протестантска църква /защото там се говори и обсъжда повече/ и ще видите много променени към добро хора, много обърнати съдби и човешки отношения. Убийци, наркомани, лъжци и развратници се променят неузнаваемо до степен да можете им доверите смело себе си, ценностите си, живота си.
Отношенията ни с хората са отражение на отношението ни с Бога, с Цялото. Аз искам да се доверявам на Бог, според Неговата воля, която е най-добра за всички. А с моята човешка воля може да направя грешен избор на кого да се доверя.

Когато дъщеря ми беше на 6г. съвсем по детски ми показа колко неправилно се ползва( а за мен вече и "е") доверието.
Един ден когато я взех от градината, тя ми каза, видимо леко изумена.
" Мамо, днес моята приятелка ми каза нещо, след като ми го каза ми обясни, че не трябва да го казвам на никого, защото било тайна. След като е тайна защо ми го казва? Аз не мога да пазя тайни!"

Доверието е непознаване, ако проявим доверие трябва да допускаме всички варианти на развитие на дадената ситуация. Ако не са оправдали нашето доверие, това си е изцяло за наша сметка. Проявила се е черта от характера на другия, която не познаваме. Това не го прави по- малко добър или повече лош, той просто си е такъв какъвто е. А това че в нашите очи е изглеждал друг в даден момент си е изцяло наш проблем.

По тази причина аз не искам никой да ми има доверие, защото не зная как ме вижда.
Аз също правя всичко възможно да не се доверявам, защото често не знам до колко това което виждам е така както го виждам.
Взаимоотношенията могат да бъдат прекрасни и без проявата на доверие, просто е хубаво да приемаме човека срещу нас като нещо ново и необятно и да сме наясно, че не го познаваме, просто да му се радваме или опознаваме.

Когато отвориш Любовта в себе си,намираш и хармонията ,
която те прави независим от външните обстоятелства.
Живееш в Любовта,Истината и Мъдростта.
Всеки човек е душа в развитие и Учителят е казал
да държим в ума си добрите качества на всеки.

Аз пък съвсем не държа да ми се отмери с голяма мярка, т.е. да ми се доверят за нещо, което не съм в състояние да извърша. Ако пък не ми се доверят за нещо, което е според възможностите ми, просто ще уважа избора на недоверилия ми се.Възможности да се „докажа“ винаги ще има.


Ама защо въобще се намесват подозрителността и съмнението? Когато не се доверя на някого за нещо, това е просто моя преценка вследствие на обстоятелствата. Подозрителността и съмнението въобще нямат място. Това даже и не означава, че изпитвам недоверие, защото както казах между крайностите има множество междинни степени. Аз просто не се доверявам в конкретната ситуация. За какви потенциални врагове говориш и защо трябва да намесваме Господ в чисто човешките си взаимоотношения?




Не мисля, че е точно с учебна цел. Въобще имам усещането, че се опитваш да ми припишеш страх от неоправдано доверие, но може и да греша.


Въпросният усет едва ли се дава така отведнъж (да оставим настрана това, че абсолютно съм несъгласен с думата „дава“ отнесена до нещо, което постигаме с множество индивидуални опитности и усилия).


И след като знаеш кой стои пред тебе, знаеш и доколко трябва да му се довериш според конкретните обстоятелства. В крайна сметка пишеш същото, което се опитвам да обясня от няколко поста, но защо отнасяш това умение единствено към някакъв неопределен момент в бъдещето, когато ще ти се „даде“ въпросният усет към хората. Усетът се развива с прилагането му тук и сега. За да се научиш да плуваш, трябва да плуваш. Първо в плитки води, като в началото движенията ти няма да са съвсем правилни, но с течение на времето ще се усъвършенстват. Така и при преценката за хората.

Понякога именно споменатата добра воля може да липсва, т.е. вярвали сме, че човека ще я прояви, но той не го е направил. Разбира се не трябва да обвиняваме, но пък доверието няма как да се запази същото, особено ако с него се злоупотребява системно. В последния случай няма нищо по-разумно от свеждане на взаимоотношенията до възможния минимум.

Между крайностите има безброй много степени. Аз мога да се доверя на някой човек за едни неща и да не се доверя за други. На непознатия ще доверя малко, а с течение на времето може би повече, но това ще зависи от него самия, а не от отношението ми към него. Някой човек може да е много добър, искрен, честен и почтен, но ако примерно е със слаба воля, как можеш да му се довериш в ситуация за която знаеш, че силата на волята му ще е поставена на сериозно изпитание? Всяка преценка се извършва според конкретните обстоятелства.



Когато става въпрос за общуване с непознати, то и доверието се ограничава на едно по-повърхностно ниво. Например, ако аз съм в чужд град и питам за пътя до някой хотел, аз разбира се ще се доверя на този, когото питам. Но дори и да ме е излъгал, това е съвсем незначително нещо. Ще попитам друг, втори, трети докато намеря хотела. Тук доверието е съвсем повърхностно. Но има случаи когато от това на кого и колко се доверяваме могат да зависят животите на хиляди хора. Трябва ли в тези случаи да се доверяваме на всеки?

И нека пак подчертая, че това си върви в комплект именно с любовта към себе си и другите. Човек, който не обича и уважава себе си, не се чувства пълноценен, не счита, че заслужава най-доброто, не може да се отпусне и да остави на живота/Бог да го закриля и пази, то нека този човек да не се доверява на всички, защото вероятността да бъде въвлечен в неприятни ситуации е голяма; както вече обясних, той самия допринася за това.

А ако не обичаш и уважаваш другите е ясно, че няма как и да им се доверяваш.

Това беше липсващото парченце от моя пъзел.
Въпреки всичко ми се иска да вярвам в правотата си,че всеки заслужава доверие независимо от всички. От една страна направено предпазливо и разумно това може да предизвика в него доброто,макар че може и да не стне така.От друга страна ,защото хората се променят и може в настоящия момент този човек да се е променил(към добро),а заради наши предразсъдаци свързани с негови постъпки в миналото ние да не видим тази промяна.А тази промяна започва от цитата горе на поста на Диана.

Ами перфектно го е казал Христос - и Учителя... Аз на себе си не мога 100% да имам доверие, а какво остава да се доверя на друг за нещо, за което на себе си не мога изцяло... Ако 100% се доверя на себе си за нещо и после друго ми попречи да спазя това, на което съм се доверил или ми промени поведението и то съвсем резонно, то какво ще трябва да направя -
да остана сляпо вярна на това, което АЗ съм била и АЗ съм доверила в миналото
или
да следвам Божията воля в новата ситуация и да променя старото дори с цената на излъгано доверие - моето в мен самата или на друг в мен???

Когато Небето пожелае да ви даде нещо,
никога не пожелавай временни неща.
Материялните неща са временни неща.
Поискай да ти се даде сърце,чисто като кристал,
ум светъл като Слънцето,
душа ,обширна като Вселената,
дух мощен като Бога и едно с Бога.
Поискай онова,което никой друг не може да ти даде
и никой друг не може да ти отнеме.
Богатство е да бъдеш здрав,да имаш чиста кръв,
чисти мисли,чисто сърце
Учителя

и при мен е така!

Имам доверие на себе си и ако проявя разумност, то и на другите ще дам необходимото доверие.
Правила съм грешки-с пре доверяване или недоверяване, но съм благодарна, че си научих уроците. Сега слушам разума и интуицията си

За мен от днешната мисъл за деня много важно е първото изречение.За благодарността много е казано.Когато човек започне да учи себе си на искрена благодарност,то е непрестанен опит и промяна,която извършва със себе си в различни житейски ситуации.А животът сервира нови и нови неща.И всеки път се питаш-Как да съм благодарен на случилото се.Най-лесно се оказва да се благодари,с примирение.Т.е да приемеш,че случващото се е необратимо,извън тебе и да се оставиш да се случва.Ето,че тук Учителят ни внася един нов момент.Доволството и благодарността не значат примирение.Ще работим,ще правим каквото е нужно и ща сме благодарни.Не случайно е даден пример с болест,защото това е едно състояние,което изисква от човек голяма лична мобилизация.При състоянието на примирение(подчертавам,че става дума за примирение,а не за смирение,които са различни неща и състояния),,човек се отказва да търси изход,да работи.а не в това седи смисълът на благодарността ,според тази мисъл.

Мисъл за деня -21.07.2010 год.


Законът е такъв: добрият живот прави кръвта чиста. Когато човек внесе една нечиста мисъл в ума си или едно нечисто чувство в сърцето си, загубва се чистотата на кръвта. Нечистите мисли и чувства създават болестите. Смущенията парализират ума, сърцето и тялото.

Психичните причини за болестта


Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формула



Молитвен наряд за сряда:

Песен на светлия път - текст + инструментал №98
Молитва на братството
Псалом 19
Псалом 103

Много точно! От известно време чета последните думи на Учителя, записани в "Изворът на доброто" и усещам действието на доста от тях. Ето и продължението на думите от мисълта за деня (21.07):

И аз съм напълно съгласна с тази мисъл.Човек трябва да мисли за позитивни неща и не трябва да се подава да лоши мисли и дела.

Вътрешната стаичка само на Бог се доверява.
Всеки има свободата да реши кое е неговата лична вътрешна стаичка.

Изключително ценни и написани съвсем разбираемо за обикновения читател са мненията на Васил - тук и тук . Поздравления!
Ще продължа разсъжденията си от тук.
Ролята на екзистенциализма и на творчеството на Жан Пол Сартр за развитието на идеята Бог и осъзнаването на връзката човек-Бог е капитална. Да се откаже човек от идолите на обществото си, от моралните рамки, които сковават съзнанието му, да се откаже и от празното философстване в полза на личния си опит, на търсенето на себе си и своето място в света си - грандиозен пробив в мисленето и поведението! Дори и само това е достатъчно, за да заемат екзистенциалистите своето място в еволюцията на цивилизацията ни.
Оттук вече всеки писател върви по своя личен път - Жан Пол Сартр приема позицията на търсене на Истината в себе си посредством противопоставяне на идеята за Бог:

Още за екзистенциализма: тук и тук
Учителя Беинса Дуно доста преди Сартр (интересно е, че са живяли през една и съща епоха - младостта на Сартр е била зрелостта на Учителя) предлага на човечеството Пътя към намирането на смисъла ( и смислите), издигайки човешкото съзнание към ново усещане и разбиране на Бог като понятие, необходимо на ограничената човешка личност при изразяването на непостижимия за нея Вселенски Разум. Бог в учението на Учителя съвсем не е този лесен и повърхностен отговор на въпросите ни, нито е инструментален, не е "ползван да замести (изпълни) празното място, което е оставено от нашето нежелание и неспособност да вникваме в нещата". Философът Петър Дънов - Учителя Беинса Дуно казва в последната година от живота си:

Изворът на доброто - Истинският човек

Учителя също като екзистенциалистите смята личния и обществен опит и прилагане на знанието като единствения критерий за истинност:

тук
И спомнете си самото начало на Завета на цветните лъчи на светлината:

Сартр и писателите от неговата "вълна" успяват да разбият понятието за Бог и религиозността, характерни за ниските нива нагласи. Ето как ги описва Дийпак Чопра в книгата си "Как да познаем Бога":

Тези три нагласи могат да бъдат използвани с манипулативна цел и са били използвани през цялата история на цивилизацията.
Разбиването им, оголването на истинското им влияние върху живота и личността на човека, отваря място за следващите - по-висши нагласи:

Тези нагласи са характерни за различните периоди и състояния в живота на човека :

И аз познавам няколко двойки,които са се запознали в интернет и сега или живеят заедно или са женени.Но има и много не сполучливи случаи.Една приятелка се беше запознала с едно момче и си пишеха много време,повече от година.След това решиха да се срещнат.Когато се видяха,решиха да опитат и да имат връзка.Ходеха повече от 2 години,когато тя рабра че той и изневерява и прекрати всичко.Така че се оказа,че те са изгубили 3 години от живота си.Е разбира се животът е пред тях,но не винаги можеш да имаш доверие в човек,които познаваш от интернет.Попринцип всичко е строго индивидуално,защото зависи на какъв човек попаднеш.

Този метод може да работи много сполучливо. И аз така се запознах преди време, чрез интернет и досега нещата вървят. Повече от година. Асо слушаш правилно себе си, винаги намираш правилния човек. Ако те водят други мотиви, много вероятно е да претърпиш крушение.

"Природата държи точна сметка кой колко светлина е приел и на края на годината представя разписка за плащане.
Няма благо в света, което човек получава даром. Когато бирникът на Природата дойде при вас с разписка да платите за благата,
от които сте се ползвали, вие трябва да благодарите, да кажете как сте използвали това благо и да му дадете един от изработените плодове. Искрената благодарност и признателност на човека към Природата и към Бога е плащане за получените блага.
Който не благодари, който не е доволен, той плаща глоби. – Какво представляват глобите? – Страдания.

Следователно, който иска да се освободи от страданията, трябва да благодари на Бога за всичко, което му се дава.
Благодарността е еквивалентна на плащането. Благодарността е особен род лъчиста материя, която човек отправя към разумния свят.
В замяна на тази материя разумният свят изпраща духовна светлина, която осветява пътя му.

Без благодарност не може да става правилна обмяна между хората на земята и възвишените същества в разумния сват.
Както между корените и клоните на дървото става правилна обмяна, така и между съществата на физическия и на духовния свят,
трябва да съществува съзнателна, непреривна връзка."

Състояние на материята, Младежки Окултен Клас, 9 05.1930 г., София

Toва е особено актуално днес, когато не знаем кой, в коя държава и при какви условия е произвел ползваните от нас предмети.
Зад много от качествените предмети, които ни радват и с ниска цена, се крие детски труд или труд при тежки условия.
Да благодарим на всички и да се помолим за подобряване на съдбата им!