Донка

Да се приемат успоредно означава ли, че могат да се приемат едновременно? И ако между приема на хомеопатичните и баховите капки трябва да има някаква минимална пауза, то колко приблизително би следвало да е тя?

Благодаря за темата и за разсъжденията! И ако посмея да продължа ... защо и как създаваме Другия - Врага? Защо и кога ни е толкова трудно да приемем различния, че предпочитаме да се изправим срещу него, рискувайки личния си рай? Защото и когато този друг заплаши границите на този рай. Къде минават тези граници? Може би през дефинициите за правилно и идентификацията на "моето" е "правилното"? И ако се върнем на Цицерон: доказани престъпници, престъпници на какво? И кой определя доказателствата? Правилата.

Поклон!

Приемаме го, но ни е трудно, много трудно. Раздялата променя личния ни живот драстично и непоправимо, а много малко хора са готови на тази жертва. Това, което не можем да приемем в смъртта е безсилието ни да променим събитията според желанията си.

Ако човек поеме личната болка на друг човек, той не му помага, и не го спасява. И добро не му прави, точно обратното. Само че е много дълго и малко безсмислено да се обяснява защо, ако човекът насреща не е склонен да приема нещо по-различно от личните си "закони".

Мисля, че заглавието на статията не отговаря на замисъла - за кой ли път. Иначе статията и японският опит е много, много поучителен и полезен!

Не Го приеха Благодаря!

О, Чаровната Ванеса! А ето и една Епоха в музиката на френски и също толкова велика на английски - незабравимата Селин Дион

На тази песен сърцето ми сякаш лети - благодаря Viva! На времето заради нея исках да уча френски заедно с английски и завиждах на моята приятелка, която учеше френски! И как изобщо започнахме тази тема без великата Пиаф!

Благодаря за темата! Невероятната Мирей Матийо! http://www.youtube.com/watch?v=uf2HR4EzlCw

Да простя и да забравя негативните си преживявания съвсем не означава да ги допускам отново и отново докато свикна с тях. Не. Прошката е прекрасно обясненя от Христос - "обърнете другата буза" - т.е. обърнете се на другата страна, променете се, променете ситуацията и зависимостите, които са причинили негативното преживяване. Ако се опарите на гореща печка и ви заболи нали няма да простите на печката, да забравите опарването и пак да си слагате ръката върху нея, надявайки се че този път няма да ви опари? Нито пък ще намразите печката? Елементарно, нали?

И това също е вяра. Вярата за мен е това, което е най-важно за един човек.

Чела ли си нещо от Лазарев - Диагностика на кармата? Доста подобни примери има и добре го обяснява. Ако се опитам да перифразирам казаното от теб по-горе, то излиза, че: колкото повече обичаме един човек, толкова повече ни пука какво точно прави той, какво мисли, как се отнася към различни неща и хора. Правилно ли съм разбрала? Ако да - то мисля, че в това базово предположение е скрит ключът на проблема и на промяната. Интелигентен човек като теб би могъл да се замисли а дали всъщност не е точно обратното? Колкото повече обичаме един човек и ако го обичаме истински, то няма да ни пука изобщо какво прави той, как се отнася към различни неща и хора, какво мисли, какво притежава... - ще го обичаме ВЪПРЕКИ ВСИЧКО И ЗАЕДНО С ВСИЧКО. Казваш, че си способна на всичко - способна ли си да обичаш така? Написаното по-горе е моят личен възглед и практика на обичане на хората по принцип и по практика дала и даваща отлични резултати.

Добре дошла при нас Дани Не мога да твърдя, че съм професионалист психолог, но съм професионалист педагог, което е някъде наблизо. Освен това имам солиден опит в семейство със скандали и също вече почти десет години в семейство БЕЗ скандали (0 бр. за 9 г.) Смея да твърдя със сигурност, че причината за скандалите и също ключът за преодоляването им е в червената дума в цитата по-горе. Там, където се появи самото понятие за вина (виновен и т.н.), с мира и любовта е свършено. В този форум имаме няколко и много полезни теми за вината - хубаво е да се прочете нещичко тук , тук , тук

Хм, а аз пък се замислих какво набива в главите на хората масовата култура - известният човек е успял, силен, умен, добър и ... изобщо... А в същото време никой не се сеща за категорията "печално известни хора" и за онези, на които известността е донесла страдания и дори е отнесла живота им...

И да добавя към Креми. на времето не мислех за това каква дарба имам и как да я реализирам. Ще си призная откровено, че бях доста по-егоистична. По съвет на баща ми избрах специалност и професия, в която ще постигам нещата с лекота и няма да ми се налага да уча и работя трудно и дълго. Когато тръгвам за работата си, да се радвам, че отивам там, и ако се наложи да работя 12 часа, да се връщам приятно и доволно уморена. Е, избрах си я така - цял живот съм благодарна за това. Доста по-късно започнах да осъзнавам, че всъщност това е начинът да си открие човек приложението на дарбите си. А какви са точно - ами Небето само си знае. То ни е създало така, че да станем някаква специална част от големия човешки механизъм. И ако сме едно колелце, попаднало не на мястото си, ще скърцаме, ще ни трият и удрят, или просто ще ни оставят в трета глуха като не помагаме поне да не пречим. Ако, обаче сме на мястото, за което сме създадени, ще пеем докато работим.

Това за летвата е добра идея. Хубаво е да се добави и значително разширяване на полето за търсене. Под последното нямам предвид включване в него на още "видове дарби", а по-скоро обратното - излизане от тесните рамки на конкретни примери от живота на други хора. Ще се повторя, че сходна дарба може да бъде реализирана в професии и занимания, които на пръв поглед нямат допирни точки.

С огромна благодарност на Креми за нейния урок по време на кратката ни среща! Помогна ми да се освободя от едно възпаление на нерв, което безуспешно се опитвах да излекувам вече няколко месеца. Ето какво осъзнах за себе си като изключително важно за този вид терапия: - Особено важно е да се започне с молитва - силна и лична. Молитвата като че ли настройва и човека, и дървото за предстоящото общуване и хармонизира двата организма с Вселената. - Много е важно общуването с дървото да има конкретни измерения и съдържание, а не "просто да получим енергия". В моя случай помолихме дървото да ми помогне да се освободя от натрупана негативна енергия в дясната ръка и вратните прешлени като ми съдейства да я насоча към центъра на Земята, за да бъде разградена и оползотворена за доброто на земята и дървото. -Друго важно правило е "стъпка по стъпка" - като се започва от най-малкото, най-лесното и най-близкото до целта и се спазва логиката на процеса. В моя случай започнахме изчистването от краката под коляното - към земята. Разумно е, ако ще се почистват "тръбите" в горната част от тялото, първо да "продухаме" тръбите в долната, откъдето смятаме после да мине потокът, насочен надолу. - не на последно място по важност, а дори на първо - през цялото време се благодари на земята и на дървото за помощта и се моли за прошка за намесата и замърсяването. - Креми ме посъветва да не посягам към енергията на дървото, а по-скоро да помоля за енергия Вселената и да помоля дървото да ми помогне колкото може да я приема...

Да, този страх издава подсъзнателно (или съвсем съзнателно) желание да контролираме мислите и отношението на другите поне към себе си. На мен ми действа много отрезвяващо обръщането на ситуацията наопаки - т.е. аз съм този човек, чието мнение и мисли някой се опитва да контролира и да моделира по свое желание. ... опитайте... почувствахте се некомфортно, меко казано, нали? Притиснати до стената, вързани с каишка, дресирани... никак не е приятно. А сега - обратно в ролята на този, който се страхува какво ще си помисли другия. Страхът се замества с лек дискомфорт, че сме притискали неволно другите... А сега нека с ръка на сърцето си дадем сметка - дали ние самите не сме склонни непрекъснато да наблюдаваме хората около нас и да ги оценяме?

Мисъл за деня - 5 .01. 2014 г. Ние имаме лъжливи обективни схващания, мислим, че светлината е извън нас. Не, вътрешната светлина е повече, отколкото външната светлина. Казва Христос: “Вие сте светлина.” Тази светлина, която иде от Слънцето е животът на онези същества, които светят. Те са светещи същества. От тия разумни същества произтича светлината в света. Там, където има светлина, има живот и разумност. Там, където няма светлина няма живот няма и разумност. За последното положение е казано в думите Христови: “Тази светлина е турена под шиник.” Запалената свещ Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Мисъл за деня - 4 .01. 2014 г. Не поставяйте човека в заблуждение да мисли, че Бог е извън него. Не поставяйте Бога вън от човека. Значи, ти поставяш Бога вдясно или вляво. Щом го поставиш вдясно или вляво, ти имаш вече криво схващане за Бога. Нима онези, които са в ада, нямат Бог? Имат, как не! Онези, които са вляво, имат Бог също тъй, както и онези, които са вдясно. Когато искаме да възпитаваме хората, когато искаме да вдъхнем в тях онова истинско възпитание, онова истинско понятие за Бога и за религията, подразбираме, че трябва да събудим в тях онова, което от памтивека живее дълбоко скрито в душите им. Бог е вложил нещо хубаво във всяка душа. Във всяка душа има сили, които трябва да се развият. Зазоряване Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Мисъл за деня - 1. 01. 2014 г. Първият важен въпрос за вас е да намерите краткия път към небето. Пътят към небето ще ви изведе на правия път. Мнозина питат защо са дошли на земята. Рекох, ти си дошъл вече, не питай защо си дошъл на земята, но ако трябва да разрешиш някой въпрос, той е следният. По кой начин можеш да прекараш живота си на земята, в каквото и положение да се намираш, как да се справиш с доброто и злото. Можеш ли да прекараш живота си, тъй както Бог го изисква? Тази е главната мисъл, която трябва да ви занимава и която трябва да приложите тази година в живота си. Разрешите ли този въпрос правилно, вие ще може да уякнете. Пътят на героите Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Здраве, Мир и Благоденствие!

Ами от сегашната си възраст и опит сигурно бих си преразгледала желанията относно това момче. В смисъл харесването би придобило друго изражение. Вместо да търся неговата дружба и взаимност, сигурно бих уважила неговото мнение и бих се отдръпнала. В крайна сметка, ако мненията ни за един певец могат да развалят отношенията ни, то тези отношения явно не са изградени върху нещо стабилно... Обаче когато бях на твоята възраст, признавам си, доста страдах в подобни ситуации, съжалявах себе си и ми се искаше да не съм това, което съм, а това, което той харесваше. Повярвай ми, това никак не е добър вариант. Години по-късно осъзнах, че докато бях се пържила в тези свои мисли и състояния, бях пропуснала да забележа няколко истински приятели, с които определено бих имала далеч по-приятни изживявания. Така че моят отговор е: - светът около теб е 360 градуса и хората в него са повече, отколкото ти забелязваш в момента. - щастието НЕ е в залавянето на птичката, която си харесала, а в песента на свободната птичка, която ще оставиш сама да кацне на рамото ти.

Благодаря, Дианче! Няма да слея двете мнения, защото те си имат свое собствено различно звучене. Вчера си мислех, че ние разбираме понятието дарба доста изкривено - сигурно под влиянието на масовата култура. Първото нещо, за което почти всеки се сеща, когато чуе "дарба", е някой известен човек и така дарбата се свързва с постигането на някакъв по-особен успех и популярност, Другият вариант в исторически план е негативен - човекът има дарба, но или тя не е призната (в неговото време), или заради нея той е преследван от завист. Общо взето и в първия случай ("звезда"), и във втория - човека с дарба не го чака нищо добро. Примери могат да се дават със стотици. Погледнато от чисто езикова гледна точка, обаче, понятието "дарба" има за своя основа "дар" - т.е. на човека е подарено нещо (по рождение и като способност), което останалото болшинство от хората не притежават изобщо или притежават в доста по-малка степен. Естествено, има и други хора с подобна дарба. И дотук. Оттук нататък вече тази дарба се проявява по различни начини, възможно е дори в различни сфери (една и съща); тя има нужда от "почва и грижи", за да разцъфти и даде плодове, които да служат на хората. Това е - а дали това ще е шивачка в малък град (бабата на Ина), или талантлив художник (бащата на Ина), или развиващ и проявяващ в момента дарбата си моден специалист (Ина) - това вече зависи от много обстоятелства и от самия човек - т.е. дарбата е свободна да се прояви или не и как да го направи.