Донка

Благодаря!

Погрешно е да се мисли, че нежността разглезва. Разглезването е плод на липсата на ясни граници на личните пространства на детето и родителите, която води до безразборно задоволяване на всички прищевки на детето. Прищевките имат определено предназначение - с тях детето проверява къде се намира границата, меката стена, зад която стои уверено и силно родителят - опората на детския свят. Ако личното пространство на детето се разшири прекалено много за сметка на родителското, детето започва да проявява симптоми на тревожност и дори невротичност, неадекватно поведение, стараейки се по този странен начин да накара родителя да върне опората на правилното място и да я заздрави. Наскоро наблюдавах с определно задоволство майката на 5 годишно момиченце, което капризнечеше, но тя нежно отстояваше разумната позиция и навреме намери начин да канализира (отново нежно и с милувка) вниманието и енергията на детето в подходяща за него из а момента и мястото посока.

Вегетарианството, отстраняването на всички токсични храни и хомеопатията спасиха живота на мой близък човек - от 4 стадий рак до пълно оздравяване. След преминаването към разумна!! вегетарианска диета аз забравих имената на десетките медикаменти, които преди носех в чантата си, и на инхалатора, който ме спасяваше от пристъпите на астмата. Моето тяло само поиска да премина към вегетарианство - и сега аз се радвам на него, а то на живота си с мен

Няма как да няма човешка воля, мисля си. Ако я няма, то кой ще избере и ще следва и прилага Божията воля? Всяка ситуация е различно проявление на Божията воля, а моята човешка всеки път и се налага да "вижда и чува" Божията. Образно - вървя в гората и пред мен 3 пътечки, едната обрасла с тръни, другата треволяци и се губи, третата кротко ясно очертана - тя е моята. Или друг път - пъзел и има няколко липсващи парченца, а у мен са поне 3 пъти повече и различни - иска се да открия правилните и да довърша пъзела... Така си го представям в момента...

Не, Ина, не звучиш наивно! Звучиш обнадеждаващо! Има светлина в края на тунела и това не е влакът - той вече ни мина и попрегази доста от нас. Залагайте на децата! Те са бъдещето и те ще водят и образоват родителите си. На свой ред осъзнавам, че на много ще им прозвучи смешно и нелогично, но всъщност, който се вари в тази среда и проблем, отлично знае, че това е истината и единственото решение на задачата...

Какво отличава приятелството от всички други отношения? Аз на себе си съм дала отговор с една дума - СВОБОДАТА.

Съгласна съм, Ина! А отде да дойде това адекватно мнение като, както сама отбелязваш, децата израстват с тотална неграмотност в изобразителното изкуство, както и в музиката, физическото възпитание и не само. Да, консуматорът - но той е такъв, защото така го възпитават.... Поздравления за детските форуми! Правете колкото се може повече и по-масови - не само за деца, които проявяват талант, за всички... Ще имате разбиращи почитатели на изкуството, а не консуматори, ако вие си ги създадете, ако вие ги научите на вашия език и ценности! От учениците ми чувам понякога мимоходом - "оффф имаме тест по музика/изобразително/ физическо(!!!!!!????) - има да уча цял ден!" А преди да започнат тези тестове децата се надпреварват да ми носят рисунките си! За съжаление напоследък все по-често носят прекопирани или отказват да рисуват и пеят с думите "оо ама аз не мога". Аз има давам кураж, както ти на мен даваше, но не мога нищо да им покажа и обясня, както ти на мен..... Не е моя тази работа....

Молитвена програма за начало: Добрата молитва Няма Любов като Божията Любов Формула: Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг Беседа: Мнозина казваха - Беседа от Учителя, държана на 4 септември, 1927 г., София. – Изгрев. Молитвена програма за край: Химн на Великата Душа Формула: Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти) Господнята молитва Мнозина казваха

Теми сигурно има, но нека и тази има своя собствен живот, защото е започната с благодарност! И аз благодаря за всички приятелства - и за тези, които са всеки ден до мен и ме обичат такава, каквато съм... И за тези, с които се виждаме рядко, но душите ни са все заедно... и за тези, с които никога не сме се виждали и може би няма да се видим и прегърнем никога на живо, но са важни пътеводни светлини в живота ни... Благодаря и на тези бивши приятели, които се отдалечиха от мен, защото им беше трудно да приемат новото ми аз. Благодаря и на тези, които не се опитаха да се сприятелят дори, защото пътищата ни са в различни посоки и сме от различни вселени.... засега...

За подчертаното - поздравления и благодарности. През годините, в които не сме писали в тази тема, доста наблюдавах и размишлявах над това.... Човекът на изкуството, ако силно иска да се самоопредели като такъв като че ли има нужда от своята противоположност, за да осъзнае - това не съм аз. Увлечен в това самоопределяне, той започва да забелязва в своя свят само своите противоположности и заживява с усещането за полярността. Сякаш другите хора, които носят изкуството в душата, в сърцето си, в ума си, които му се възхищават, спират да бъдат значими за него. И сега щях да напиша сигнификантни и се спрях.... Може би в това самовъзпиране от "сигнифициране" и избора да бъдем сигнификантни или да създадем нещо значимо за тези, които ще му се възхищават, там е някъде пътеводителя....

Молитвена програма за начало: Химн на Великата Душа Няма Любов като Божията Любов Псалм 91 Беседа: Реалността в живота - Утринно Слово, държано от Учителя на З януари 1937 г., София, Изгрев. Молитвена програма за край: Добрата молитва Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти) Господнята молитва Реалността в живота

Колкото до гибелта на Левски... докато се ровех за моя род открих доста сериозни източници, че не само Османските власти са недолюбвали Левски и комитетите му, но и шпионажа на руския император. Идеите му са били подобни на руските революционери от онова време. Смъртта му не е била съвсем в плановете на османското разузнаване...

Празник на Паневритмията - Хасково 22 септември 2014 г. 20 септември 6:45 - Кенана - поляната за Паневритмия - Упражнения за духа и тялото от Учителя 7:00 - Паневритмия 18:00 - Разговор за класическата хомеопатия с Александър Папанчев (гост на Празника) - Музикална зала на клуб Виделина - Хасково, бул. "Раковски" 26 етаж 6 21 септември 6:45 - Кенана - поляната за Паневритмия - Упражнения за духа и тялото от Учителя 7:00 - Паневритмия 18:00 Концерт - музика от Учителя с Ина Дойнова (гост на Празника) - зала "Модулор" - ул. "Оборище" 35 22 септември 07:00 - Посрещане на изгрева на слънцето - Кенана 07:30 - Празничен наряд за есенното равноденствие и началото на учебната година 08:00 - Празнична Паневритмия 09:30 - Закуска - братска трапеза 10:30 - Песни от Учителя и споделено за Паневритмията с Ина Дойнова Каним всички приятели и братя и сестри от цялата страна! За контакти: Мария Дякова 0877 272 744 facebook МАРИЯ ДЯКОВА Организатор: Клуб Виделина - Хасково

Празник на Паневритмията - Хасково 22 септември 2014 г. 20 септември - 18:00 - Разговор за класическата хомеопатия с Александър Папанчев (гост на Празника) - Музикална зала на клуб Виделина - Хасково, бул. "Раковски" 26 етаж 6 21 септември - 18:00 Концерт - музика от Учителя с Ина Дойнова (гост на Празника) - малката зала на читалище "Заря" - пл. Свобода - Хасково 22 септември 07:00 - Посрещане на изгрева на слънцето - Кенана 07:30 - Празничен наряд за есенното равноденствие и началото на учебната година 08:00 - Празнична Паневритмия 09:30 - Закуска - братска трапеза 10:30 - Песни от Учителя и споделено за Паневритмията с Ина Дойнова Каним всички приятели и братя и сестри от цялата страна! За контакти: Мария Дякова 0877 272 744 facebook МАРИЯ ДЯКОВА Организатор: Клуб Виделина - Хасково

Неговото минало е част от него самия и желанието и дори мисълта на друг човек, дори и най-близкия, то някак да се промени фактически, е мощна агресия към човека, към всички останали, свързани с това минало и към цялата Вселена. Това обяснява напрежението, което те измъчва непрекъснато - то е от агресията вътре в теб. Има начин да се промени миналото без агресия. Ключът е в промяната на оценките за него. Или в конкретния случай - това, което писах по-горе. Вместо негативи в това минало да намерим "белите зъби на умрялото куче" и да изпитаме искрена радост и благодарност за цялото минало с всичко в него. Тогава то се променя генерално, напрежението и мъките изчезват сякаш никога не ги е имало и настоящето става красиво и добро. Написаното по-горе, обаче ме води до заключението, че в корена на непримиримостта лежат закоравяли лични модели и представи за "добро минало" и за "негативни влияния" на миналото върху настоящето. Ако сте чували какво е Прокрустово ложе - в случая прокрустовото ложе са представите за това, "какво щеше да бъде, ако това минало го нямаше". Всъщност, ако го нямаше, вие двамата никога нямаше да сте заедно. И присъединявам се към Станимир - ако не желаеш да приемеш любимия човек заедно с неговото минало и настоящо наследство от миналото, значи ти не обичаш истинския него, а някаква своя фалшива представа за него. Тогава наистина е добре навреме да се разделите, за да не си губите времето един на друг и да не се измъчвате взаимно. по-добре наистина да си дадете шанс навреме да срещнете подходящия за всеки от вас човек. Ако непримиримостта владее отношенията в едно семейство, по-добре е то навреме да бъде прекратено. В противен случай агресията започва да разяжда все повече хора и ситуации и накрая изяжда живота не само на непримириия човек.... След 20 години брак с непримирим човек до себе си, свободата ми се струваше като раят на земята. Следваща ми връзка започна при първо задължително условие - човекът да не проявява и грам непримиримост към каквото и да било свързано с мен и миналото и настоящето ми. И най-малкият симптом прекъсваше моментално отношенията ми още в зародиш. Вече знаех, че нямам шанс, нито право да променям човека, с когото ще се събера да живея за втори път. Давах пълното право на "кандидатите" да не се примиряват с мен и ги освобождавах от присъствието си в живота им. Докато се появи мъжът, който ми се радваше... на всичко... И така сме щастливи - вече 10 години - всеки миг.

Добре дошла на моята съименничка! И благодаря за ценната тема и споделен опит! Трудно бих измислила по-подходящ начин да се започне разговор по една от най-болезнените теми в един съвсместен живот - непримиримостта. Написаното по-горе е само един от многобройните примери за нетърпимост и брилянтно представя както механизмите, така и резултатите от нетърпимостта в семейството. При това човекът, който я проявява, ясно осъзнава катастрофалното и влияние върху любовта и разбирателството и въпреки това не може да спре. Не знае как... Може би защото не осъзнава корените на непримиримостта. Всъщност ако трябва да започнем анализа от правилното място, би следвало да отстраним отрицателната частица НЕ- примиримост. Какво означава да се примирим с нещо в семейството и дали винаги то е доброто решение на един проблем? Вътре в нас винаги ще остане усещането за борба с това, с което се опитваме да се примирим, защото самият факт на примирението го превръща във враг. Човек не се примирява с приятел, нали. Приятелството предполага разбиране и приемане с благодарност и уважение на свободата и живота на приятеля. То не е примирение, а приемане с любов. Примирението с нещо ни отрежда позиция, по-висока или по-ниска от тази, на която сме сложили партньора. Съответно, не-примирението е справедлива реакция на неравнопоставеността. За описания по-горе случай - моето лично мнение - непримиримостта към миналото на човека, с когото съжителстваме всъщност е симптом на подсъзнателно желание да се контролират ситуациите, свързани с него. Ревността, която неизбежно изскача на повърхността, издава опасението, че губим контрола над тези ситуации и последното заплашва да нарани или разруши контрола над настоящето. А колко е по-лесно и просто без задушаващата хватка на този контрол.... Ако човек наистина обича човека до себе си, а не се опитва да го притежава, той се радва на всяка негова щастлива минута и на всяка радостна минута прекарана заедно. Лекарството - благодарност - към всичко в миналото на човека до нас - добро и лошо, приятно и неприятно. Цялото минало в съвкупност такова, каквото е, е довело до това, което е СЕГА, т.е. ние сме заедно и сме щастливи. (Моето семейство също е второ. От цялото си сърце благодаря за всичко, преживяно с първото, и особено съм благодарна на бившата съпруга на моя любим, която не познавам (запознахме се години след тяхната раздяла). Всичко преживяно с нея го беше превърнало в човека, с когото аз сега живея щастливо. И двамата си даваме сметка, че ако се бяхме срещнали преди първите си бракове, в най-добрия случай, бихме се разминали без внимание; в лошия сценарий - нашият брак щеше да е по-катастрофален....)

Ще оздравее

Молитвена програма за начало: Вехади Псалм 23 Молитва за плодовете на Духа Господнята молитва Беседа: Зарадваха се учениците - Беседа от Учителя, държана на 18 септември, 1927 г., София. – Изгрев. Молитвена програма за край: Добрата молитва Заповедта на Учителя Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг - формула Зарадваха се учениците

В какъв смисъл изолаторът помага да се възстанови имунната система, може ли да обясниш? За тромбоцитите сме ползвали Маоло - отличен ефект има. Горещо препоръчвам и Натанал. не само при химиотерапия...

Мерлин - успех и кураж! Химиотерапията задължително трябва да се съпровожда с много сериозна грижа за имунитета. При нас много помогна консултацията с клиничен имунолог (ще ти пиша името в лично съобщение). Много бе важна и все още е хомеопатичната подкрепа - силно ти препоръчвам да пишеш на нашия модератор на форума Хомеопатия - Александър. Той постигна забележителен успех с нашия случай (синоназален карцином). Също нещо много важно е диетата и билките. Без тях химиотерапията трови организма...

Усещането за липса е свързано с чувството за собственост. Моя приятелка ми сподели нещо много дълбоко, до което е достигнала сама една година след внезапната смърт на майка си. Усещането за липса е било много болезнено през цялата година, докато една сутрин тя не се събудила с ясната мисъл, че всъщност и е мъчно не за майка и, а за нея самата. Майка си продължава да обича и уважавала както преди, но: "мъчно ми беше, че АЗ не мога да и се обадя по телефона и АЗ да и споделя вълненията си, че АЗ няма при кого да се върна у дома и няма кой да посрещне МЕН. Имах усещането, че някой е ограбил МЕН". В този миг на прозрение сякаш огромна тежест се свалила от душата и станало леко, светло и тогава усетила, че душата на майка и е жива. Мъката, болката и усещането за загубата на физическото тяло и личността на майкаи са замъглявали истината.... Винаги ще съм и благодарна за споделеното, макар, че не съм го изпитвала все още. Никой не е вечен, обаче и всеки от нас ще си замине, ще си заминат и близките, които обича и с които е свикнал. За молитвата на Данаил - тя, според мен, е точно за това. Не за душата на заминалия, а за душите на неговите близки.

Много интересни разсъждения! Благодаря! Мисля, че думата кариера се разбира по различни начини. Авторката на темата едва ли е имала предвид правене на пари и/или заемане на важни постове. По-скоро, както отбеляза Александър, има предвид професионална реализация. Моят личен опит показва, че семейството, децата и професионалната реализация биха могли да се съвместят хармонично - стига човекът наистина да не се "пъне" да печели пари, слава и почести, а да помага на обществото си по най-добрия начин, на който е способен. Професионалната реализация наистина отнема време от семейството, но голямото количество време не винаги гарантира по-големи ползи и особено по-пълноценна любов. Добрият пример е далеч по-важен от непрекъснатото присъствие и "висене над главата".

Неделни беседи за месец август - септември 2014 г. 306. 31 август - Дойде на себе си - 12 Юни 1927 г. София. Донка 307. 7 септември - Ще оздравее - 19 Юни 1927 г. София. -Слънчева 308. 14 септември - Мнозина казваха - 4 септември 1927 г. София – Изгрев.Донка 309. 21 септември - Денят Господен - 11 септември 1927 г. София – Изгрев.Розалина 310. - 28 септември - Зарадваха се учениците - 18 септември 1927 г. София – Изгрев. Слънчева Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Благодаря ти inpetrov! И добре дошъл при нас! И аз напоследък по различни и сериозни причини мисля върху обясненията. Всъщност наистина няма живот такъв, какъвто го познаваме тук, в тази битност и тяло и свят. Така че наистина умира нашата личност, с която сме се проявявали в тази реалност. За нея няма живот в други реалности. Любовта е, която ни пази да не се сраснем с тази личност така, че да умрем заедно с нея...