Донка

О, жалко за хората, които в обикновения човек виждат само.....посредственост..... Между другото хубаво е да се препрочете точно написаното от Сенека!

Именно. Тук виждам проблема в ти на мене - аз на тебе. Ако свекървата се отнася с неуважение, защо аз трябва да я уважавам? Как така няма да се чувствам наранена, когато тя дори умишлено ме наранява? Ами ей така - това е безусловността на личното ни отношение. Никой не може по никакъв начин да ми повлияе на моето лично отношение към него. Ако то зависи от поведението на другия, то значи другия ме манипулира...

Е не, може да си остане в собствения си сос.... Истината винаги е вън от този сос. И винаги е вътре в нас. Търсенето е да отделиш себе си от своя сос.

Има. Моят прадядо си замина на 98 г. От младини е страдал от артрит и пръстите му бяха свити - и пак намираше начин да се храни и да прави много неща сам. Само за кавала му беше мъчно, че не може да свири както е свирил преди - опитваше се все пак, ние слушахме в захлас, но той не беше доволен от себе си. Подпираше се с бастунчето или седеше на припек докато баба и дядо се въртяха из градината. беше незаменим съветник за овцете - целия му живот бе минал с тях по полетата. А на нас показваше медалите от войната и разказваше, понякога се нзасълзяваше, но беше страшно интересно. От него съм запомнила няколко мъдри съвета, които колкото пъти съм следвала, винаги на добро са ме изкарвали и са ме спасявали. Шегуваше се, че Господ го е забравил и че всички са толкова малки - деца, че няма с кого дума да си каже... Но минал през фронтовете на две войни, видял смъртта на приятели и съседи, той вдигаше сериозно пръст и повтаряше - Живота е най-важното деца! И труден да е и страшен - ще го живеете разумно и достойно. Само Господ има правото да каже кой кога да си замине оттук! И на 98 г. тръгна пеша - 18 км. през полето, за да се види за последен път с дъщерите си, а и да подиша въздуха на "къра", да си вземе сбогом с него. Уплаши всички - тогава нямаше мобилни телефони. И си замина 2 месеца по-късно кротко насън... Простете за разказа, но мисля че имаше връзка с темата. Всеки е велик по свой начин - и овчарите дори...

Ами градското момиче вече е пораснало и е умно и кадърно. Не би следвало да се обижда от човек, който не може да разбере неговата ценностна система и битие. Все пак този човек е родил и отгледал нейния любим. Нека това е причината той да бъде уважаван отдалеч и безусловно. Един интелигентен млад човек ще разбере защо. Да се очаква от един възрастен и доказано закостенял човек да прояви нещо неприсъщо за него е същото такова нахлуване в неговото лично пространство. Ивета е права - в такива случаи уважителната дистанция е най-добрата политика

Приятели на Таро и потребители на този форум, обръщам се към вас с молба да не коментирате здравословни състояния и проблеми на участници и на странични хора. Надявам се разбирате колко е отговорно това и до какви опасни последствия може да доведе. Благодаря за разбирането. За съвети в подобни случаи, моля обръщайте се с лично съобщение към бившия модератор на форума Лиула (Ивета), ако смятате, че помощта и ви е неотложно необходима.

И това е написано от почти напълно глух и болен човек, беден и самотен.... Както е завещал Сенека, Той е надмогнал страданието и самотата, за да остави на хората колкото е възможно повече красота и любов и да осмисли всеки един миг, подарен му от вселената... Поклон!

Оппа, не бъди властната майка, де Извиненията винаги са взаимни, ама едните са мълчаливи Може би грешно ползвах 1 лице ед.ч. Имах предвид всяка от страните има нужда от собственото си извинение - не от това на другата страна. Извиненията са за самия извиняващ се - не за този, на когото се извиняват по принцип. Аз обикновено не се извинявам - директно казвам, че съм допуснала грешката и с всички сили се опитвам да я поправя. 40 години страдах от чувство за вина - явно съм го изразходвала всичкото

Нямам нужда от ничии извинения - от тях има нужда извиняващият се. Така че това отново си е негов проблем.

Дистанцията е много важна - взаимно да се уважава личното пространство на двете страни. Ако възрастната жена има ценности, които младата не споделя, то нито едната, нито другата са длъжни да се променят. Ами отнасяла се с ирония и незачитане - това си е неин проблем (отнася се и за двете страни). Не страда този, който е подарил, а този, който е захвърлил подаръка, защото не го е харесал. Не страда този, към когото се отнасят с ирония, а този, който я усеща и излъчва Оставете негативните чувства да се варят в душата и живота на този, който ги изпитва - не се опитвайте да ги споделяте с него

О, точно обратното! Точно глобализацията означава, че НЕ приемаме различното и налагаме на всички един начин на мислене, хранене, поведение, облекло... Как така ще си позвли той да ходи с чалма, а тя с фередже! Всички ще ходите с тениски и джинси! Децата ви ще говорят като героите на Монстър хай и ще се гримират като Барби, Младежите ще мечтаят да носят вратовръзки в някой офис....

Момичета! пожелавам ви на всички от сърце да станете свекърви един ден!Щастливи и добри. Тогава ще осъзнаете, че и това никак не е лесно... Причината за проблемите НЕ Е в ориенталщината, а в очакванията на двете жени. Както и в страховете им.

Здравей Стефка Слях темата ти с наша стара тема Надявам се в нея да намериш интересни и полезни за теб неща. Била съм снаха, сега съм свекърва. За несходството си съвсем права. Вие нямате общи ценности и интереси, така че няма как да очакваш уважение към твоята работа. Аз също не го получих като снаха, но напълно разбирах защо - просто свекърва ми не притежаваше необходимото ниво. Никога не съм се смятала за нещо особено, но за да може човек да разпознае квадратно уравнение, трябва да разбира от степенуване първо. Така че нямаше как да и се сърдя. Разбирах и прощавах - нямах нужда от нейното одобрение. Въпреки презрението към моя начин на готвене и отношенията ми с хората, аз определено се справях по-добре - и нямаше нужда тя да ми го казва, има неща, които си личат. Когато се опитваше да "дооправя" моите яденета, само ме разсмиваше, но не го показвах, защото тя много се обиждаше. Както и да е Опитвах се да виждам доброто и затварях очи с разбиране на лошотията. Съседките ми се чудеха как я търпя - те не можеха. Сега снаха ми е с моята професия и разбирания - с нея имаме повече общи теми и общи интереси, отколкото със сина ми. Дори бих казала - отколкото тя с нейната майка (която е прекрасна жена и майка, иначе). Уважавам я, смятам че е постигнала много повече от мен на нейните години и е прекрасна майка на внучето ни. Има си недостатъци, но аз имам повече. Щастлива свекърва съм. Има моменти, в които човек трябва да си нареди приоритетите - за теб е важен съпругът ти, а това какво мисли майка му - това си е неин проблем, не твой. И може би негов - да се надяваме че момчето е разумно и добро и ще я остави да бъде себе си без това да руши вашия живот и любов.

О, не съм съгласна. Нямат нищо общо. Глобализацията не е свързана с технологиите - тя е свързана с глобалната ВЛАСТ. В този смисъл и Александър Македонски се е стремил към глобализация, и Цезар, и папата по време на кръстоносните походи. Ислямска държава също се стреми към глобализация.... на фереджетата.

Първият, за когото се сещам в момента, е Яворов. Един живот, пълен с разочарования. Първо - прекратено не по негово желание образование и нежелана професия. Разбити революционни мечти и идеали - очернени в кървави междуособни и меркантилни задкулисни игри. Смъртта отнася платоническата му любов и близка душа - Мина. Трагични обстоятелства съпътстват романа с Лора. Особено нейното самоубийство, за което той смята себе си виновен. А щом е виновен - присъдата е смърт - такива са харамийските закони и законите на честта. Финалната линия е позорът и несправедливостта - обвиненията, съдебният процес, общественото мнение. Та за тази смърт - не е девиантно, по-скоро точно невъзможността да се отклони от нормите на неговото общество предизвикват самоубийството. И да - лична легенда е.

А кой налага "пазарните причини"? http://vbox7.com/play:29fe9b808f

За да има политическа воля да се съживи една страна и народа и, да се съхранява културата и да се развива стопанството с най-ценното в него - хората, специалистите, тази страна не трябва да е зависима от политическата воля на други по-големи от нея страни. А какво е глобализацията ако не политическа зависимост на страните от политическата воля на сили, които са над-национални и печелят от завоюването на нови "кошчета за боклуците" си...

Детето на истината

Истината за прогреса и за глобализацията. И за машините правилно си се досетил. А имаме ли интерес ние, обикновените хора или ние сме просто..... човешки "ресурс" и оборотен материал?

източник - Но не и да се самоубие, за което си е имал напълно основание.... а да се самосъхрани - "да се посвети на литературно-философската си дейност" - напълно в съгласие с философията, която той гради от самото начало на Пътя си. Колкото до нарежданията на Нерон и дали е имал шанс да го избегне изобщо.... там има думата историята. Все пак Сенека е достигнал възраст, която е била преклонна за времето му и ако беше оставен той да реши, сигурна съм би живял и творил до деня, в който му е от Вселената отредено да замине в друг свят... източник

Молитвена програма за начало: Вехади Псалм 23 Молитва за плодовете на Духа Господнята молитва Беседа: Славата човеческа - Беседа от Учителя, държана на 1 април, 1928 г., София, – Изгрев. Молитвена програма за край: Добрата молитва Заповедта на Учителя Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг - формула Славата човеческа

Ще сме благодарни на всички участници, които споделят в тази тема линкове към страници и форуми, посветени на Таро - на различни езици. Темата е за събиране на информация, полезна на всички потребители, така че, моля въздържайте се от квалификации и негативни оценки. Благодаря ви предварително

Сигурно защото са отгледани в някоя гръцка градина. Нашите не са наши - вносни са - от един господ знае къде. В нашата страна методично се унищожават дребните селскостопански производители - особено на зеленчуци. Когато ние идваме в София, си носим купени от хасковския пазар - от хора, на които по ръцете им личи, че сами са си ги произвели. Но и при нас става трудно, те стават все по-малко с все по-малко продукция. А темата - сега си помислих колко обичаме да кънтим с гръмки фрази, а истината е в това, което всеки ден по три пъти поне слагаме вътре в себе си... Първо внасяме техните пластмасови храни, после техните лекарства, после техните машини за рязане на хора и техните отрови.... Превръщаме се в кош за отпадъци... А не бяхме.

Ако глобализацията означава магазините ни да се напълнят с Монсанто и волски хормони на растежа в млякото, то съм силно скептична към нея. Хубаво е всяка страна да си защитава местното производство - не да сме колелце от една чудовищна машина. Не искам да ям сирене от палмово олио и искам да се радвам на наши български стада, а не на сухо мляко от съмнителен произход. Жозе Бове определено ми харесва концепцията на този "анти-глобалист".

За мен лично, всичко ново започва отвъд понятието култ. Ако разглеждаме християнската идея само като култ и религия, то тя е стара. Ако обаче приемем християнството като идеята, която е най-съществена за него и е освободена от всички митове, ритуали и тям подобни, то прилагането на безусловната любов в ежедневните ситуации и отношения е нещо далеч превъзхождащо древните култове като ниво на животомислене и поведение. За съжаление, и до днес в рамките на църковните разбирания и практики то си остава просто стар култ в различна дрешка. Точно в прилагането на идеята в ежедневието на всеки човек виждам и ценността на учението на Учителя Дънов. Иначе восъчни свещи всеки може да купува и пали.... По темата - И Христос и Учителя са на единно мнение, според мен. Лошите не са лоши, те просто избират свободно своя път и начин на живот. Любовта към тях означава да не им пречим, да ги разбираме, но не означава да им помагаме за нещо, което ние самите не споделяме и не правим. Едно е да уважаваш, друго е да харесваш, трето е да подкрепяш и споделяш.... Бедата на съвременните хора ни е, че смесваме тези понятия. Ако не подкрепям, значи не се отнасям с любов - това е грешен извод. Понякога точно когато НЕ подкрепям и НЕ помагам за нещо, означава, че се отнасям с любов.