Донка

Здравейте Прекрасна тема и не е коментирана - благодаря! Възхищава ме вниманието на съвременните родители към чувствата на техните рожби и към техните преживявания. Според мен психоложката е права и можете да се доверите на съвета и. Има, обаче и нещо качествено различно от вашия подход, от което детето ви има нужда в момента. То също като вас всички у дома в момента приема постъпването в детската градина като вид напускане на дома и дори още по-зле "оставяне" някъде и вземане после. Обзалагам се, че тя приема детската градина като вид "работа", на която човек ходи защото така "трябва". Вие се фокусирате върху схемите на оставяне и вземане, вместо върху самото прекарване на детето в градината. За да промените постановката в представите на детето предлагам да опитате следното: - разказвайте на детето си весели случки от вашето детство в градината. Накрая сякаш случайно предположете че може би и при тях има такива случки и деца... Не настоявайте да ви отговори. Ако мълчи просто заключете, че със сигурност има - винаги е имало няма как да няма и при тях. - помолете учителките да ви предоставят поне приблизителните теми и предмет на занятията с децата - песнички, художествени дейности, танци... - Открийте в нета песничките и ги пейте без да настоявате детето да пее с вас. Кажете, че и вие като малка сте пяла тази песен и много други и сте обичали да танцувате и дори сте имали костюмче на балерина... нещо такова. Насочете детето към ролеви игри с играчките, които са със сюжети от детската градина.. Мисля, че схванахте идеята ми. Не на последно място настоятелно ви препоръчвам книгата на М. Чистякова Психогимнастика. Успех! Очаквам да споделите радостни новини -

Добрата молитва 91 псалом Молитва на Царството В начало бе Словото Ще прочета 12 глава от Иоана. Духът Божий Размишление Утринно Слово: Самоотричане 1939 - държано на 9 юли 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев. Отче наш Самоотричане 1939

Пълнене и празнене

Добрата молитва Псалом 91 Молитва на Царството В начало бе Словото 54 глава от пророк Исаия Духът Божий Пътят на светиите - Утринно Неделно Слово, държано на 5 февруари 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев. Отче наш Пътят на светиите

Неделни беседи за месец септември 4 септември - Стотникът - 8 септември 1929 г. София – Изгрев. Донка 11 септември - Обикновените и необикновените процеси - 15 септември 1929 г. София – Изгрев. Розалина 18 септември - Духовното в човека - 22 септември 1929 г. София – Изгрев.Розалина 25 септември - 28. Условия за растене - 31 август 1930 г. София – Изгрев.

УТРИННИ СЛОВА за месец септември 2016 3 септември - Пътят на светиите - 5 февруари 1939 г. - Донка 10 септември - Качества на силния човек - 12 февруари 1939 г. Слънчева 17 септември - Самоотричане 1939 9 юли 1939 г. 24 септември - Слугиня на Божествената Любов - 3 септември 1939 г.

Много интересно мнение от един от форумите. Аз пък мисля,ч е молитвата не само че няма нищо общо с очакванията, а дори е противоположна на тях. За мен молитвата се състои само в благодарност към Бог. Ако все пак нещо поискаме, то е казано какво точно в господнята и в добрата молитва: - Хляба наш насъщний, дай го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, и изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги. Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Живота си, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни и съдействай ни да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята. Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си. Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си, да ни е вечен закон. Можем ли да имаме очаквания към Бог за тези желания? Или от нас зависи доколко ще приемем всичко това...

Благодаря! Аз лично различавам понятията "пука ми" от интересувам се. На мен ми пука, когато се пропукват моите позиции и аз се подчинявам на мислите на другите около мен. Ако аз сама достигна до същата мисъл осъзнато, тогава аз променям вътрешно и себе си, развивам се. Ако аз променя, защото другите осъждат или смятат за правилно нещо различно от моята позиция, това е конформизъм. Аз го правя, за да спрат да ме осъждат или за да заслужа похвала. Така че по стария закон за зависимостта на резултатите от мотивите на дейността, всеки постига това, към което се е стремил вдействителност. Пример. Майка ми упорито настоява да започна най-сетне да си боядисвам косата, защото на моите 57 г. имам кичури сивееща коса точно над челото, останалата е в натуралния си цвят. Укорява ме, че не я слушам и изглеждам по-стара, отколкото съм. Аз никога не съм боядисвала косата си и си я харесвам каквато е, дори и сивееща, нещо нормално за една щастлива баба. Всички фризьори, които са ме подстригвали досега, казват че почти не са виждали такава жива коса на моите години. Попитах възрастен брат, когото уважавам какво мисли за това, макар че отлично осъзнавах, че дори неговото мнение няма да ме застави да я боядисам. Той сякаш знаеше какво си мисля.... И все пак ми стана приятно, че има хора, които мислят като мен.

:Близо е лятото

Моля сериозно за помощ. От месеци се опитвам да си настроя радиото на станция, която като пусна сутринта, ще слушам българска музика или поне класика. За Учителя не говоря - това мога да си го пусна от запис. Където и да завъртя, се чуват песни на английски и един и същ вид музика. Къде изчезнаха руските, френските, италианските, гръцките и най-вече нашите си български песни от всички жанрове??? Каква е причината да не ги чуваме? Може би е странно, че го чувате от устата на учител по английски език, но точно защото съм филолог, това никак не ми харесва....

Мисъл за деня-17.08.2016г abcabc И вие, които ме слушате, младите студентки и студенти, нямате едно определено верую. Вие сте още в многобожието, не сте дошли до еднобожието. Всеки ден си създавате нова религия; всеки ден вярвате в ново божество. Едно Божество трябва да имаш, Едно свещено място трябва да имаш, дето човешки крак не е стъпвал. Това значи, да имаш убеждение! ...Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистота на свещеното място в твоята душа, в твоето сърце и в твоя ум. Свещеното място

Ами да - тя отнема, и на мен ми беше отнела. Мога да изброя двуцифрено число свои пропуски от онова време, които дължа именно на нея.... Така е трябвало, може би. Мисля, че мога да предположа какво е това, което човек "преди" притежава, а после идеологията му отнема. Това е детският поглед към света. Той е реалният, въпреки, че ние-възрастните се срамуваме да си признаем това. Идеологията (която и да е тя) ни измъква насилствено от естественото ни развитие (описано в книгата, която дадох по-горе) и но вкарва в рамките на един филм, удобен на силните на деня. Те самите също са плод на тази идеология и са не по-малко пешки в "играта". Понякога ми се струва, че ние, актьорите си избираме идеологията, която да си нахлузим като удобна униформа, за да не се налага да мислим сами и да търсим своя личен път, да си поемаме своите лични отговорности. Понякога ми се струва, че това живо същество - идеологията - избира нас. Последното звучи налудничаво, но след като прочетох Себичния ген (Р. Докинс) вече не ми звучи толкова налудничаво.

Здравей и добре дошъл Дали ще ми повярваш колко добре те разбирам Бих поспорила за понятието реалист. Ти по-скоро си материалист, а искаш да станеш реалист. Струва ми се, че ще ти е добре в началото да прочетеш един от по-малко известните трудове на Учителя. За мен той доста време беше настолна книга и още си правя справки понякога. Говоря за Науката и възпитанието. тук или тук. Няма да я коментирам - чувствам се мнооого под нейното ниво, за да давам някакви оценки и дори мнение. Колкото до духовното развитие - четенето е много важно, но още по-важно е едновременно с него и осмислянето на света около нас в светлината на прочетеното и прилагането на наученото.... Човек може да отчете себе си на пътя на това развитие, когато стигне до прочетеното в книгите и по своя вътрешен начин. И най-вече в делата си.

Най-високото място Окото на любовта От брат Тодор Ковачев чухме, че Учителя е препоръчвал лука във всички яденета и суров и във всякакъв вид (не пържен). На ден поне 1 глава е добре да се изяжда в каквато и да е форма. Лятото лукът е незаменим в салатите.Споделете интересни идеи за лучени рецепти.

Горещините пречат ли на почивката ви? Или по някакъв начин помагат? Как се почива в горещо време? Споделете опита си.

Провокира ме разговор с приятел.... За да не мога да простя, значи не съм си дала труда да разбера ситуацията и своята постъпка. Значи че съм имала за себе си по-високо мнение и изисквания от това, което мога да покрия всъщност. За да не се прескочи една летва вината не е в скачащия ,а във височината на летвата. Тезата, че ако летвата е вдигната по-високо от способностите в момента, това стимулира човека да се усъвършенства е произвела стократно повече невротици и нещастни хора отколкото развиващи се личности. Не бих простила на себе си, ако любовта ми към Бог и вярата в неговата добра воля и промисъл не са достатъчно силни, че да преодолеят гордостта на егото ми. Чувството за вина НЕ показва, че сгрешилият е добър. Показва го чувството за отговорност. Между вина и отговорност разликата е като между небето и земята. Вината отрича случилото се, отговорността го приема. Вината съди, отговорността разбира. Вината мрази, отговорността обича. Вината блокира или тласка към повече грешки. Отговорността плаща за допуснатата грешка и научава урока... А, ето един пример: усетих се аз по-сигурна зад волана и реших да изкача една стръмна улица на 3та скорост. Естествено ми трябваше ... скорост и... занесох на завоя, щях да ударя насрещната кола... Изплаших се, за миг усетих вина и веднага като реакция на нея "чух" оправданията си. После се отказах и от двете. И се отказах да изкачвам на 3та при всякакви условия... За онзи случай - помня го, няма да го забравя, но споменът не ме гризе, а ме кара да натисна спирачката и да превключа на 2ра.

Аз простих на себе си, когато осъзнах, че да не мога да си простя на себе си означава, че проявявам агресия срещу Бог и Божията воля. Вдигам летвата за себе си толкова високо, сякаш ще я прескача не обикновено учещо се човешко същество, а някакъв свръхчовек. АЗ си присвоявам правото да съдя, което принадлежи само на Бог. АЗ оценям отрицателно своята личност и постъпките си - т.е. проявявам недоволство от това, с което Бог ме е дарил. Поддържайки осъждане към постъпки от миналото, АЗ всъщност искам да върна времето назад и да променя случилото се тогава. Добрата новина - ВЪЗМОЖНО Е. Но не както егото иска. Единственият начин да се промени миналото е да променим отношението си към това, което се е случило.

Много хора си мислят, че в основата на прошката стои грешката, за която прощаваме. Всъщност е обратното. Човек може наистина да прости само при три условия: - да успее да се съсредоточи върху другите - добрите неща, които е изживял и получил от тези хора и които самият той е постигнал или е. Тези добри факти да станат по-важни и тежки от неприятните и отчетените като грешка. - да осъзнае с обективната си преценка (без емоциите), че в онзи момент тези хора и той самият не са имали шанс да направят нещо по-добро - това е било най-доброто, на което са били способни. - като включи положителните емоции, да осъзнае по какъв начин злото в онзи момент е станало слуга на доброто в настоящия, т.е. как от лимона е станала лимонадата. Няма начин да не е станала, всичко е предвидено за наше добро... Проблемът ни е че не го виждаме и не искаме да го видим. Егото и болковото тяло, Съдникът-жертва предпочитат да отчитат неприятностите... Нужно е да се отделим от тях и тях от себе си.

отговорът сте си го дали сам в края на разказа си. Първо на ваше място бих седнала (не е задължително във форума) и бих написала всички подобни красиви и добри неща, които помня за тези хора. С благодарност и прошка на себе си и на тях. Всички сме хора и всички грешим - така се учим взаимно. Накрая е добре да си напишеш и какво си научил от грешките - своите и на родителите си. Баща ти е в черни краски - може би все пак е имало и добри спомени, свързани с него... Ако успееш да си ги спомниш и дори благодариш за тях, това вече ще бъде успех. А да благодариш на Бог, че ти е дало точно този баща и да знаеш защо го правиш... това е вече висш пилотаж. следващите стъпки са след тези....

Молитвена програма за начало:Химн на Великата ДушаНяма Любов като Божията ЛюбовПсалм 91Беседа - Който влиза 8 юни 1930 г. София – Изгрев Молитвена програма за край: Добрата молитваФормула: Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти)Господнята молитва Който влиза

Мисъл за деня-31.07.2016г Защо човек не е свободен? Защото иска да изнесе нещата съвършено. Това е невъзможно. Всякога започвайте с това, с което разполагате. Не се страхувайте от грешките, които правите. Те са естествени последствия на вашия живот. Колкото повече се пазите да не грешите, толкова повече грешки ще правите. Вътрешното богатство Вътрешното богатство

На мен ми се струва, че човек винаги се разбира най-добре сам и да очаква някой друг да го разбере по същия начин е твърде висока летва към останалите... Те все пак имат свой живот и правото на своя гледна точка. Много ще се радвам, ако ти имаш в живота си човек или хора, които разбираш и подкрепяш така, както би желала ти самата да бъдеш подкрепяна и разбирана. Защо смяташ, че психолозите анализират хората? Какво точно наричаш анализ на другите хора? И как установяваш, че той е правилен? Имам и още въпроси

Неделни беседи за месец август 07.08.2016 - 17. Преди Авраама - 15 юни 1930 г. София – Изгрев. 14.08.2016 - 18. За храна - 22 юни 1930 г. София – Изгрев. 21.08.2016 - 19. Близо е лятото - 29 юни 1930 г. София – Изгрев. 28.08.2016 - 20. В дома на Симона - 6 юли 1930 г. София – Изгрев.

УТРИННИ СЛОВА за месец август 2016 06.08.2016 - Пред новата епоха 1939 -11 юни 1939 г. Надеждна 13.08.2016 - Знаменосци на Любовта- 18 юни 1939 г. 20.08.2016 - Стари и нови светии - 25 юни 1939 г. Надеждна 27.08.2016 - Новата любов 1939 - 2 юли 1939 г.

Тази фраза, изречена по конкретен повод ме накара да се замисля сериозно. Кога и от кого ни "пука" какво мислят за нас? Възможно ли е да не ни "пука" от мнението на хората без значение къде сме и кои са те? Това незачитане ли означава или, напротив, зачитане на свободата им да си мислят каквото те пожелаят. Как се преценя дали някой "звучи странно"? Мога да изсипя още куп въпроси, но ще оставя всеки да тегли темата към своята гледна точка - така със сигурност ще стане по-интересно и богато.