-
Общо Съдържание
9101 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
651
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
Как да улесним адаптацията на детето в детската градина?
Донка replied to bliss's topic in Педагогика
Езерото е нейният дом и семейството ви - там тя е защитена и щастлива. Пътечката към пиратското съкровище е нейният личен фантазен свят, скрит от почти всички. Басейнът и морето - предстоящото и навлизане в живота на непознати, разнообразни хора, дъждът е времето, което напредва и скоро ще прелее - тя усеща неизбежността на израстването си, но все още и се иска да не е толкова бързо и тя да си остане момиченцето, с което е свикнала. Рибката беше сама? Време е да включите в приказката много различни непознати рибки и рачета и още други морски същества Мисля, че се досетихте. Успех! -
Как да улесним адаптацията на детето в детската градина?
Донка replied to bliss's topic in Педагогика
Благодаря и аз за интересния случай и загрижеността. Предполагам, че детето е имало очаквания, които не са се потвърдили - имам предвид интересните неща, които се случват в градината и животът сред нейните връстници. Като стана дума за това - как общува детето със свои връстници извън дома? -
Как да улесним адаптацията на детето в детската градина?
Донка replied to bliss's topic in Педагогика
Благодаря за разказа! Много полезен! Радвам се, че има напредък! Определено е споделяне и търсене на помощ. Според мен оплакването прехвърля негативните емоции и енергия върху човека, на когото се оплакват и така се разтоварва човекът, който се оплаква. Той в почти всички случаи няма намерение да променя каквото и да било и въобще да полага някакви усилия да промени своя дискомфорт. Сега за детето: А вие разпитахте ли педагозите и детето какво точно се е случило през деня? Тя сподели ли нещо без да я питате? А оплаквала ли се е от нещо, свързано с детската градина? Каква е реакцията, когато напомните за нея? Съгласна ли е да играе отново на детска градина? Помислете и си спомнете - възможно ли е някой някога със или без ваше знание - да е плашил детето с оставяне някъде само или дори с детската градина? Достатъчна е само една необмислена закана, която може би възрастните не са запомнили, но тя се е запечатала в паметта на детето като нещо опасно, което го "изхвърля" от дома. Забележително е, че симптомите са се проявили вечерта и опасенията са свързани със съня и това, което ще се случи след него. Моята дъщеря "приспиваше" всички у дома и тогава се отпускаше и заспиваше. Много години по-късно се шегувахме с това и тя, вече на 20 г. сериозно заяви - е как ще заспя докато сте будни вие? Ами ако излезете или направите нещо през това време без да знам аз? Възможно е детето да е приело заспиването на "чуждо място" като "завинаги оставам тук". Доколкото знам отначало децата остават в градината само до обедния сън, т.е. спят си у дома. Силно препоръчвам да направите теста с мастилените петна, описан в Психогимнастиката. -
Непрекъснато мисля за някого, като обсебена от него съм!
Донка replied to faithfull's topic in Мъжът и жената
Радвам се, че техниката е помогнала. Няма нищо по-важно от осъзнаването на реалностите вътре в себе си. С толкова лични митове и филми живеем в това време на виртуалност, че пропускаме да видим и изживеем истините. Всъщност, ако едно приятелство е истинско, то не се прекъсва дори и с години хората да не се чуват или срещат. Може би ти липсва приятелство, в което да се чувстваш така, както си се чувствала в това. Но това ще си го обмислиш ти. Светлина и любов! -
Непрекъснато мисля за някого, като обсебена от него съм!
Донка replied to faithfull's topic in Мъжът и жената
Здравей и добре дошла в нашия форум От личния си опит мога да предположа, че основната причина е в недоизживяната връзка. Тя е била неестествено прекратена и подсъзнанието се опитва да я възстанови, за да разбере какво би се случило, ако се бе развила. То е останало в момента на прекратяването и не е успяло да извлече необходимия житейски опит. Колкото повече си налагаш да НЕ мислиш за този човек и връзката ви, толкова повече ще настоява... В такъв случай е добре да му дадеш каквото му е нужно - т.е. да изживееш докрая връзката. Разбира се, не реално, а виртуално. Разбира се, не романтично, а максимално честно реално. Това е техника, която аз наричам "ветрилото" - срещала съм я в една от книгите на Лазарев. Първо си представяш, че той е останал в България и вашата връзка се е развила до максимално възможната, вие сте щастливо семейство и нищо друго не съществува. Запомняш усещането за щастие. После честно си преразглеждаш реалностите и си даваш сметка има ли нещо във вас и между вас, което би нарушило щастието във вашето семейство тук в България. Осъзнаваш тази реалност и с любов се разделяш с него, за да може всеки от вас да поеме по пътя, по който той ще бъде по-щастлив. Този път ви довежда до сегашния ви живот, но в него остават следите от миналия. Повтаряш тази процедура във всякакви варианти на приключване на връзката ви, за които можеш да се сетиш. Включително - ти заминаваш при него в Америка и оставате да живеете там... Всички варианти трябва да завършват по гореописания начин. Бог просто ви е спестил това, което ти ще си изживяваш виртуално. може би то е било твърде болезнено и за двамата и е щяло да ви отклони от истинските ви места и живот. Успех -
КУРСОВЕ ПО ПАНЕВРИТМИЯ, 01.10.2016
Донка replied to Ани's topic in Новини от братството и братския живот
-
From the album: Рила - Паневритмия -19 август 2011 - Бъбрека
-
Рила - Паневритмия -19 август 2011 - Бъбрека
Images added to a gallery album owned by Донка in Паневритмия
-
Замислих се сериозно над този въпрос след няколко случая в нета и на живо. Установих за себе си, че не бях сложила ясна граница между "споделяне", "оплакване" и "търсене на съвет и помощ". Има очевидни случаи, в които човекът постоянно намира от какво да се оплаче и така да привлече вниманието на хора, готови да помагат. Обаче няма изгледи той някак да е приел помощта. по-скоро е изпил вниманието и иска още. По какво споделянето на преживяван проблем, неувереност, трудности или болка се отличава от оплакването? Може ли оплакването да е външен израз на търсенето на помощ? Как ги различавате?
-
Именно. Не става постепенно. И аз съм опитвала - със сериозни неща. Има го и прехвърлянето на отговорността върху друг. Включително по форумите. Щом пиша за моя недостатък и търся съвет как да се отърва от него, значи вече съм свършил работата. Отрязал съм му главата. Да, ама не... Май по-скоро обратното... Ламята става триглава.... Поне това се вижда в някои от темите.
-
Съгласна съм. От друга страна на какво учи децата училището ни? Децата учат, за да спечелят одобрението на учителите и родителите или да избегнат недоволството им. Постепенно второто започва сериозно да измества първото. Детето усвоява закона, че в този свят ако искаш нещо да постигнеш и да получиш от другите, най-сигурният начин е... недоволството.
-
Замислих се дали не смесваме понятието недоволство със стремежа към усъвършенстване и работата над решаването на някакъв проблем. Често съм чувала, че ако човек не е недоволен от това, което Е в момента, той не би се развивал. Съгласни ли сте?
-
414.Условия за растене - 31 август 1930 г. София – Изгрев.
Донка replied to Розалина's topic in Неделни Беседи - изучаване
Условия за растене Благодаря за беседата! Искрено препоръчвам на всички родители да помнят и да се съобразяват с изреченото по-горе! За съжаление, системата, в която вкарваме децата си е създадена, за да вкарва човека в калъп, построен от силните на деня, с всички произтичащи за него последствия... Вън от калъпа не е страшно и самотно - там е свободата, светлината, радостта... -
Мисля, че съпругата ти изживява секса вътрешно и много по-силно от теб и твоя нагон и разнообразие. Ако е така, както предполагам, разнообразието, за което ти мечтаеш не само че няма да освежи и задълбочи нейното преживяване за секса, а точно обратното - ще го притъпи и ще го направи някак плоско и "техническо" събитие. Говоря от опит (женски). Затова тя плаче и е съгласна на всичко, само да не искаш това от нея... За нас жените някак трудно се съчетават (за да не кажа невъзможно) трепетите на душата с техническите похвати, характерни за една древна професия. Или както казват по нашия край - няма как и китки, и фитки на едно място...
-
Да, съгласна съм. И мисля става дума за отлагането на промяната... Случва се осъзнаваме недостатъка, както всички ни съветват, приемаме го като част от себе си и.... го оставяме да си го имаме и проявяваме. Като че ли ако му отрежем главата, все едно своята глава ще отрежем. А може би и осъзнаваме, че ако отрежем главата на този недостатък, вече няма да можем да се оправдаваме с него....
-
Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: - Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубава масло, ако отсъдиш делото правилно. Кадията издал присъдата в полза на турчина. За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло. Кадията благодарил и, след сбогуването си с турчина, решил да опита маслото, дали е хубаво. Като бръкнал с ръката си в гърнето, то останал крайно изненадан. Само горният пласт било масло, а в средата на гърнето имало говежди нечистотии. Силно разгневен, той изпратил слугата да повика турчина. Последният застанал спокойно пред кадията и го запитал: - Какво искате от мене? – Как не те беше срам, да напълниш гърнето с нечистотии? Като бръкнах вътре, изцапах ръцете си. – Ти отдавна ги изцапа. Още като издаваше присъдата, ти бръкна в гърнето и изцапа пръстите си. И тъй, помнете, че дяволското гърне, в което често бъркате, е пълно с нечистотии. – Има ли дяволи между хората? – Има, те са духове, въплътени в човешка форма. Те са хубаво облечени, заемат различни служби в обществото. – Как се познава дяволът? – Много лесно. Достатъчно е да бръкнеш в гърнето му, за да разбереш, с кого си имаш работа. Отгоре в гърнето има нещо сладко, но вътре е пълно с нечистотии. Тази е диагнозата, по която познавате присъствието на дявола. Една от великите науки на живота се заключава в правилното хранене. И в миналото, и днес, човек се храни с нечиста храна. – Възможно ли е това? – Възможно е. Всяка клетка има стомах, черва, както и цялото животно. Щом е така, тя отделя нечистотии. Понеже човек се храни с растения и животни, следователно, той възприема нечистотиите на самите клетки. Мислите, чувствата и постъпките на хората също биват чисти и нечисти. За да се уверим в това, достатъчно е да бръкнем само с два пръста в някои от техните гърнета. Щом извадим пръстите си навън, ще разберем, какво носят те за цялото човечество. – Може ли човек да се освободи от нечистотиите на физическия и духовния свят? – Може, но той трябва да се преобрази, да стане кротък и смирен.
-
Мисля, че обръщането към своето Дълбоко Себе всъщност е оставяне на Божието ръководене, т.е. осланяне на Божието напътствие. Ако чакаме само да дойде напътствието, има да си чакаме... То е вътре в нас, но ни чака да "почукаме" и да "поискаме".
-
Слугиня_на_Божествената_Любов Нашата култура стимулира и приветства не толкова разбирането на положението, в което Бог ни е поставил, колкото да поставим наши собствени цели (подсказани от някого), които да се стремим да реализираме. Разбирането на положението, в което Бог ни е поставил и изпълнението на Божията воля включват ли поставянето на цели и ако да - как?
-
Слугиня_на_Божествената_Любов Това противоречи ли на съветите да приемаме недостатъците си като част от себе си или, напротив, ни съветва как да постъпим СЛЕД като ги разпознаем като част от своята личност. Възможно ли е качество, което отнасяме към своите недостатъци, всъщност да е в някакъв друг смисъл наше предимство? Отрязвал ли е някой от вас главата на някой свой недостатък?
-
Слугиня_на_Божествената_Любов Ако се прелисти списъка на темите във форума, човек по-скоро ще остане с обратното впечатление - хората са недоволни от това, че страдат и затова споделят, търсят помощ отнякъде, от някого. Да се приеме и разбере една такава мисъл, обратна на общоприетите представи не е лесно за повечето хора. Защо? Предполагам защото така няма как да отклоним причината за страданията си някъде вън от себе си и сигурно защото преодоляването им звучи твърде лесно. Лесно ли е да се справим с недоволството вътре в себе си? Как сте постигнали това? Кое вътре в нас поражда недоволството и има ли "справедливо недоволство и гняв"?
-
Неделни беседи за месец октомври 2 октомври - Имам ястие - 7 септември 1930 г. София – Изгрев. 9 октомври - Просете, търсете и хлопайте - 14 септември 1930 г. София – Изгрев. 16 октомври - От Египет - 21 септември 1930 г. София – Изгрев. - Слънчева 23 октомври - Не могат да приемат - 28 септември 1930 г. София – Изгрев. 30 октомври - Иде Исус - 5 октомври 1930 г. София – Изгрев.
-
За Размисъл Днес Когато вие искате едно удоволствие да се задоволи, удоволствието нарушава свободата на човека. Който и да е човек, който служи на удоволствието, той нарушава своята собствена свобода. Той нарушава не само собствената си свобода, но нарушава свободата и на другите. Всяко нещо, което е за удоволствие, турете го настрана. (Беинса Дуно) Не нарушавайте свободата Удоволствието наистина нарушава свободата на човека. То сякаш се лепва за съзнанието и настоява да се повтаря отново и отново. После липсата на удоволствие започва да се усеща като празнина, която "драска" по душата и иска да бъде запълнена... После удоволствието постепенно измества и обезмисля всички останали емоции... Мисля, че ние като правило не осъзнаваме разликата между радост и удоволствие. Аз съм стигнала до извода, че радостта винаги е свързана с благост и умиротворение. Удоволствието - напротив. Радостта не "настоява" да се повтори - тя си е наше свободно решение и избор. Удоволствието само така изглежда, но всъщност е паразит, който се настанява в съзнанието ни.
-
Всъщност демоните и ангелите не могат да съжителстват в едно съзнание...