-
Общо Съдържание
9098 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
649
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Донка
-
Непрекъснато мисля за някого, като обсебена от него съм!
Донка replied to faithfull's topic in Мъжът и жената
Радвам се, че техниката е помогнала. Няма нищо по-важно от осъзнаването на реалностите вътре в себе си. С толкова лични митове и филми живеем в това време на виртуалност, че пропускаме да видим и изживеем истините. Всъщност, ако едно приятелство е истинско, то не се прекъсва дори и с години хората да не се чуват или срещат. Може би ти липсва приятелство, в което да се чувстваш така, както си се чувствала в това. Но това ще си го обмислиш ти. Светлина и любов! -
Непрекъснато мисля за някого, като обсебена от него съм!
Донка replied to faithfull's topic in Мъжът и жената
Здравей и добре дошла в нашия форум От личния си опит мога да предположа, че основната причина е в недоизживяната връзка. Тя е била неестествено прекратена и подсъзнанието се опитва да я възстанови, за да разбере какво би се случило, ако се бе развила. То е останало в момента на прекратяването и не е успяло да извлече необходимия житейски опит. Колкото повече си налагаш да НЕ мислиш за този човек и връзката ви, толкова повече ще настоява... В такъв случай е добре да му дадеш каквото му е нужно - т.е. да изживееш докрая връзката. Разбира се, не реално, а виртуално. Разбира се, не романтично, а максимално честно реално. Това е техника, която аз наричам "ветрилото" - срещала съм я в една от книгите на Лазарев. Първо си представяш, че той е останал в България и вашата връзка се е развила до максимално възможната, вие сте щастливо семейство и нищо друго не съществува. Запомняш усещането за щастие. После честно си преразглеждаш реалностите и си даваш сметка има ли нещо във вас и между вас, което би нарушило щастието във вашето семейство тук в България. Осъзнаваш тази реалност и с любов се разделяш с него, за да може всеки от вас да поеме по пътя, по който той ще бъде по-щастлив. Този път ви довежда до сегашния ви живот, но в него остават следите от миналия. Повтаряш тази процедура във всякакви варианти на приключване на връзката ви, за които можеш да се сетиш. Включително - ти заминаваш при него в Америка и оставате да живеете там... Всички варианти трябва да завършват по гореописания начин. Бог просто ви е спестил това, което ти ще си изживяваш виртуално. може би то е било твърде болезнено и за двамата и е щяло да ви отклони от истинските ви места и живот. Успех -
КУРСОВЕ ПО ПАНЕВРИТМИЯ, 01.10.2016
Донка replied to Ани's topic in Новини от братството и братския живот
-
From the album: Рила - Паневритмия -19 август 2011 - Бъбрека
-
Рила - Паневритмия -19 август 2011 - Бъбрека
Images added to a gallery album owned by Донка in Паневритмия
-
Замислих се сериозно над този въпрос след няколко случая в нета и на живо. Установих за себе си, че не бях сложила ясна граница между "споделяне", "оплакване" и "търсене на съвет и помощ". Има очевидни случаи, в които човекът постоянно намира от какво да се оплаче и така да привлече вниманието на хора, готови да помагат. Обаче няма изгледи той някак да е приел помощта. по-скоро е изпил вниманието и иска още. По какво споделянето на преживяван проблем, неувереност, трудности или болка се отличава от оплакването? Може ли оплакването да е външен израз на търсенето на помощ? Как ги различавате?
-
Именно. Не става постепенно. И аз съм опитвала - със сериозни неща. Има го и прехвърлянето на отговорността върху друг. Включително по форумите. Щом пиша за моя недостатък и търся съвет как да се отърва от него, значи вече съм свършил работата. Отрязал съм му главата. Да, ама не... Май по-скоро обратното... Ламята става триглава.... Поне това се вижда в някои от темите.
-
Съгласна съм. От друга страна на какво учи децата училището ни? Децата учат, за да спечелят одобрението на учителите и родителите или да избегнат недоволството им. Постепенно второто започва сериозно да измества първото. Детето усвоява закона, че в този свят ако искаш нещо да постигнеш и да получиш от другите, най-сигурният начин е... недоволството.
-
Замислих се дали не смесваме понятието недоволство със стремежа към усъвършенстване и работата над решаването на някакъв проблем. Често съм чувала, че ако човек не е недоволен от това, което Е в момента, той не би се развивал. Съгласни ли сте?
-
414.Условия за растене - 31 август 1930 г. София – Изгрев.
Донка replied to Розалина's topic in Неделни Беседи - изучаване
Условия за растене Благодаря за беседата! Искрено препоръчвам на всички родители да помнят и да се съобразяват с изреченото по-горе! За съжаление, системата, в която вкарваме децата си е създадена, за да вкарва човека в калъп, построен от силните на деня, с всички произтичащи за него последствия... Вън от калъпа не е страшно и самотно - там е свободата, светлината, радостта... -
Мисля, че съпругата ти изживява секса вътрешно и много по-силно от теб и твоя нагон и разнообразие. Ако е така, както предполагам, разнообразието, за което ти мечтаеш не само че няма да освежи и задълбочи нейното преживяване за секса, а точно обратното - ще го притъпи и ще го направи някак плоско и "техническо" събитие. Говоря от опит (женски). Затова тя плаче и е съгласна на всичко, само да не искаш това от нея... За нас жените някак трудно се съчетават (за да не кажа невъзможно) трепетите на душата с техническите похвати, характерни за една древна професия. Или както казват по нашия край - няма как и китки, и фитки на едно място...
-
Да, съгласна съм. И мисля става дума за отлагането на промяната... Случва се осъзнаваме недостатъка, както всички ни съветват, приемаме го като част от себе си и.... го оставяме да си го имаме и проявяваме. Като че ли ако му отрежем главата, все едно своята глава ще отрежем. А може би и осъзнаваме, че ако отрежем главата на този недостатък, вече няма да можем да се оправдаваме с него....
-
Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: - Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубава масло, ако отсъдиш делото правилно. Кадията издал присъдата в полза на турчина. За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло. Кадията благодарил и, след сбогуването си с турчина, решил да опита маслото, дали е хубаво. Като бръкнал с ръката си в гърнето, то останал крайно изненадан. Само горният пласт било масло, а в средата на гърнето имало говежди нечистотии. Силно разгневен, той изпратил слугата да повика турчина. Последният застанал спокойно пред кадията и го запитал: - Какво искате от мене? – Как не те беше срам, да напълниш гърнето с нечистотии? Като бръкнах вътре, изцапах ръцете си. – Ти отдавна ги изцапа. Още като издаваше присъдата, ти бръкна в гърнето и изцапа пръстите си. И тъй, помнете, че дяволското гърне, в което често бъркате, е пълно с нечистотии. – Има ли дяволи между хората? – Има, те са духове, въплътени в човешка форма. Те са хубаво облечени, заемат различни служби в обществото. – Как се познава дяволът? – Много лесно. Достатъчно е да бръкнеш в гърнето му, за да разбереш, с кого си имаш работа. Отгоре в гърнето има нещо сладко, но вътре е пълно с нечистотии. Тази е диагнозата, по която познавате присъствието на дявола. Една от великите науки на живота се заключава в правилното хранене. И в миналото, и днес, човек се храни с нечиста храна. – Възможно ли е това? – Възможно е. Всяка клетка има стомах, черва, както и цялото животно. Щом е така, тя отделя нечистотии. Понеже човек се храни с растения и животни, следователно, той възприема нечистотиите на самите клетки. Мислите, чувствата и постъпките на хората също биват чисти и нечисти. За да се уверим в това, достатъчно е да бръкнем само с два пръста в някои от техните гърнета. Щом извадим пръстите си навън, ще разберем, какво носят те за цялото човечество. – Може ли човек да се освободи от нечистотиите на физическия и духовния свят? – Може, но той трябва да се преобрази, да стане кротък и смирен.
-
Мисля, че обръщането към своето Дълбоко Себе всъщност е оставяне на Божието ръководене, т.е. осланяне на Божието напътствие. Ако чакаме само да дойде напътствието, има да си чакаме... То е вътре в нас, но ни чака да "почукаме" и да "поискаме".
-
Слугиня_на_Божествената_Любов Нашата култура стимулира и приветства не толкова разбирането на положението, в което Бог ни е поставил, колкото да поставим наши собствени цели (подсказани от някого), които да се стремим да реализираме. Разбирането на положението, в което Бог ни е поставил и изпълнението на Божията воля включват ли поставянето на цели и ако да - как?
-
Слугиня_на_Божествената_Любов Това противоречи ли на съветите да приемаме недостатъците си като част от себе си или, напротив, ни съветва как да постъпим СЛЕД като ги разпознаем като част от своята личност. Възможно ли е качество, което отнасяме към своите недостатъци, всъщност да е в някакъв друг смисъл наше предимство? Отрязвал ли е някой от вас главата на някой свой недостатък?
-
Слугиня_на_Божествената_Любов Ако се прелисти списъка на темите във форума, човек по-скоро ще остане с обратното впечатление - хората са недоволни от това, че страдат и затова споделят, търсят помощ отнякъде, от някого. Да се приеме и разбере една такава мисъл, обратна на общоприетите представи не е лесно за повечето хора. Защо? Предполагам защото така няма как да отклоним причината за страданията си някъде вън от себе си и сигурно защото преодоляването им звучи твърде лесно. Лесно ли е да се справим с недоволството вътре в себе си? Как сте постигнали това? Кое вътре в нас поражда недоволството и има ли "справедливо недоволство и гняв"?
-
Неделни беседи за месец октомври 2 октомври - Имам ястие - 7 септември 1930 г. София – Изгрев. 9 октомври - Просете, търсете и хлопайте - 14 септември 1930 г. София – Изгрев. 16 октомври - От Египет - 21 септември 1930 г. София – Изгрев. - Слънчева 23 октомври - Не могат да приемат - 28 септември 1930 г. София – Изгрев. 30 октомври - Иде Исус - 5 октомври 1930 г. София – Изгрев.
-
За Размисъл Днес Когато вие искате едно удоволствие да се задоволи, удоволствието нарушава свободата на човека. Който и да е човек, който служи на удоволствието, той нарушава своята собствена свобода. Той нарушава не само собствената си свобода, но нарушава свободата и на другите. Всяко нещо, което е за удоволствие, турете го настрана. (Беинса Дуно) Не нарушавайте свободата Удоволствието наистина нарушава свободата на човека. То сякаш се лепва за съзнанието и настоява да се повтаря отново и отново. После липсата на удоволствие започва да се усеща като празнина, която "драска" по душата и иска да бъде запълнена... После удоволствието постепенно измества и обезмисля всички останали емоции... Мисля, че ние като правило не осъзнаваме разликата между радост и удоволствие. Аз съм стигнала до извода, че радостта винаги е свързана с благост и умиротворение. Удоволствието - напротив. Радостта не "настоява" да се повтори - тя си е наше свободно решение и избор. Удоволствието само така изглежда, но всъщност е паразит, който се настанява в съзнанието ни.
-
Всъщност демоните и ангелите не могат да съжителстват в едно съзнание...
-
Как да улесним адаптацията на детето в детската градина?
Донка replied to bliss's topic in Педагогика
Здравейте Прекрасна тема и не е коментирана - благодаря! Възхищава ме вниманието на съвременните родители към чувствата на техните рожби и към техните преживявания. Според мен психоложката е права и можете да се доверите на съвета и. Има, обаче и нещо качествено различно от вашия подход, от което детето ви има нужда в момента. То също като вас всички у дома в момента приема постъпването в детската градина като вид напускане на дома и дори още по-зле "оставяне" някъде и вземане после. Обзалагам се, че тя приема детската градина като вид "работа", на която човек ходи защото така "трябва". Вие се фокусирате върху схемите на оставяне и вземане, вместо върху самото прекарване на детето в градината. За да промените постановката в представите на детето предлагам да опитате следното: - разказвайте на детето си весели случки от вашето детство в градината. Накрая сякаш случайно предположете че може би и при тях има такива случки и деца... Не настоявайте да ви отговори. Ако мълчи просто заключете, че със сигурност има - винаги е имало няма как да няма и при тях. - помолете учителките да ви предоставят поне приблизителните теми и предмет на занятията с децата - песнички, художествени дейности, танци... - Открийте в нета песничките и ги пейте без да настоявате детето да пее с вас. Кажете, че и вие като малка сте пяла тази песен и много други и сте обичали да танцувате и дори сте имали костюмче на балерина... нещо такова. Насочете детето към ролеви игри с играчките, които са със сюжети от детската градина.. Мисля, че схванахте идеята ми. Не на последно място настоятелно ви препоръчвам книгата на М. Чистякова Психогимнастика. Успех! Очаквам да споделите радостни новини - -
Добрата молитва 91 псалом Молитва на Царството В начало бе Словото Ще прочета 12 глава от Иоана. Духът Божий Размишление Утринно Слово: Самоотричане 1939 - държано на 9 юли 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев. Отче наш Самоотричане 1939
-
Пълнене и празнене