Донка

Не е вярно. Очевидно не познава и не практикува Паневритмия. Настройка може да получи, и то временна, но ако самият той е там за временна настройка. Паневритмията дава на всеки онова, за което е отишъл и толкова, колкото може да понесе на етапа на личното си развитие - изпитано, проверено лично....

Като допълнение към мнението на Александър - моята лична гледна точка: - Когато казваме "обичам себе си" - аз го разбирам като обичам това, което Бог е създал като "мен" - във всички нива и тела. - Ако усещам, осъзнавам някакви недостатъци в себе си, то те са в начина, по който моята личност реализира Божествения потенциал, заложен в "мен". Да поясня с пример - харесвам и обичам своята повишена чувствителност към хората и ситуациите, в които попадам. Не харесвам негативните си емоции в дискомфортните за мен ситуации. Те, обаче не са плод на тази чувствителност, а на погрешна ценностна система и мислене или липса на такива. Задачата ми - да си изправя мисленето и поведението си така, че да постигна положително прилагане на чувствителността ми в полза на хората и ситуациите. Това до известна степен обяснява: "И твоята любов прелива в обноските към другите . " - ако се отнасям към "себе си" като към божие творение, ще осъзная, че и другите са също такива творения, колкото и да сме различни един от друг. Прилагането на Христовия принцип: Йоан 13: 34. Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.” никак не е толкова просто, както звучи в заповедта и не става ей така автоматично.... само с осъзнаване и внимателно прилагане във всеки момент от живота ни в материята...

На мен ми е помогнал много Лазарев и неговата техника за непрекъснато усещане на безусловна любов. Учителя също много е говорил за това. Накратко в момента, в който усетим вътре в себе си ревността, вместо да се борим с подозренията, приемаме ги... с любов. Истинска е любовта към някого само тогава, когато е ВЪПРЕКИ всичко, а не заради нещо. Но това се постига постепенно. Отначало си представяте съвсем леки ситуации, които предизвикват ревност и се опитвате да осъзнаете какво означават вашите чувства в този момент. Общо взето всички водят до обсебване свободата на човека, когото обичате и ревнувате, и поставянето на своята личност в центъра на неговия живот. Истинската любов към някого се отличава от егоистичната по това, че истински обичащият иска само едно - обичаният от него да БЪДЕ ЩАСТЛИВ - където и да е, с когото и да е.... Постепенно се изчистват с осъзнаване и довеждане на емоцията до безусловната любов все по-тежки ситуации. Накрая се изчиства ситуацията, че обичаният от нас е щастлив БЕЗ нас в живота си, а ние го обичаме и се радваме на неговото щастие. И да напомня - любовта и съвместното съжителство никак не са синоними.

А откъде си сигурен, че нещата ще се получат по твоя начин? Има само един начин да разбереш - като ги направиш сам по твоя начин. Ако не можеш по каквито и да е причини, то хората, които са ги направили (все пак) по своя си начин са свободни да ги правят така, както те могат и смятат за добре. Ако на теб не ти харесва, просто не ходиш при тях. Ако ли нямаш избор и имаш нужда, то се съобразяваш с тяхното решение. Ако има начин да им помогнеш, но не със съвет, а с практически действия (например да се чисти боклука редовно) - просто правиш без да искаш от другите да правят или не правят нещо. Това по-горе НЕ беше съвет към теб - това си е моят принцип в живота. Никой не ми се подиграва, а дори и да го правят, аз ги разбирам. Реакцията на другите за нещо мое не характеризира това, което аз съм направила, а тях самите и тяхното отношение към мен и направеното от мен. Не променям начина си под влияние на тяхното мнение, а само по наблюденията над процеса и резултатите - реалните. Успех!

А напоследък си мисля, че е обратното, Наде. Александър добре го е намерил - осъзнаването на големите противоречия тяхното "характеризиране" е процесът в който придобиваме търпението, уменията и силата да се справим със своите малки лични противоречия.

Здравей Пламен и добре дошъл при нас! Надявам се и аз да намериш онова, за което душата ти и Учителя са те довели тук. Слях темата ти с нашите запознанства като знак, че вече си един от нас Очакваме да споделиш с нас всичко, което те вълнува, особено приложението на Учението в живота - най-ценното нещо! Бог е в малките неща, така че не се колебай, ако това, което вълнува душата ти, е нещо дребно и лично.... Ние сме обикновени хора като теб и в Учението няма по-напред, по-назад, по-високо и по-ниско.... както е във Вселената.

Мисля си първо е нужно да си осъзнаем мярата за голямо и малко противоречие... Голямото противоречие ми се струва да е онова, което съществува независимо от нашия личен живот. (Тук ми иде да спомена - напоследък забелязвам как хората - и тук в този форум - се съсредоточават само в малките противоречия на своя личен живот и сякаш около тях се върти целият им човешки свят...Издребняваме с всяка измината година, за съжаление.) После интересно ми е това Как се "характеризира противоречие"?

Мисъл за деня-5.04.2017 Сега трябва да пазите вашата инсталация. Пазете нервната си система в добро състояние. Човек трябва да пази своята нервна система, своите чувства, за да може да се ползва от това, което се втича в него. Защото, каквато и да е мисълта, като дойде тя във вас, тя става една среда и тогава любовта, която минава през нашите нечисти мисли, тя ще внесе в душата ви нещо от нечистите ви мисли. Любовта е Божествена, но като минава през нечистите ви мисли, тя ще внесе от тези влияния, които на вас не са ви потребни. Естественото положение на човешката душа

ох, колко точно и навременно! Благодаря! И казваме после "признат грях не е грях", а то е - признание с оправдания не е признание.... Грешка, която е била извършена по незнание или невъзможност да се направи друго - това не е грешка... А ако знаем какво вършим и какви ще са последствията, и пак го вършим....и всеки път си го признаваме и пак отново....?

Прекрасни, стилни, с душа! Поздравления! Може ли да разясните как точно се гласува в този сайт.

Благодаря ви, приятели! Мисля, че Учителя ни дава и мярата за реалност, т.е. коя от всички подреалности, които нашият ум създава, е истинската. Със средствата на ума е невъзможно да се определи - за него всички са истински. Сърцето - разумното сърце, безусловната любов е това, което ще определи. И отново стигам до първия въпрос - защо без безусловната любов умът избира а истинна реалността с ниските вибрации, с недоволството, болката, безсилието? Може би защото изграждайки картината на реалността непрекъснато я реферира през егото, желанията, принципите, насадени от статуквото...

Преди малко се справих с една теорема от статистиката - след доста пъшкане (все пак съм филолог). И добре че знам руски, та намерих едно обяснение за "чайници"... накрая. Реалност 1: Аз съм тъпа, статистиката е гадна и сложна, има хора, които са по-умни от мен и за тях тия формули са дъвка, защо ли изобщо съм се напънала да се изживявам за нещо, което не съм и никога няма да бъда... Е, накрая нещо посхванах, но след като ми го обясниха като на първолаче... Реалност 2 - интернет е страхотно достижение - винаги можеш да намериш помощта, която в момента ти е нужна... - аз съм майстор да я открия в подходящия момент - схванах и приложих нещо, което отначало ми се струваше невъзможно - УМНА СЪМ! - такова дребно наглед нещо, а след него се усещам сякаш пораснала - статистиката била доста интересно и полезно нещо!! Е, коя е истинската реалност?

Майката_на_съвършенството Ако чувството за вина не внася светлина в ума, а напротив, тъмнина. Ако внася не топлина, а мраз в сърцето, и обезсилва тялото - значи то не е реалността, то е измислица на егото ни.

Много силно впечатление ми направи тази мисъл от днешната беседа.... Свикнали сме сякаш да наричаме реалност точно обратното - това, което ни затъмнява ума и сърцето, това, което ни заробва и прави безсилни... Традиция може би - с въздишка си споделяме - е това е реалността, няма какво да се прави, ще се понася... Ако ли някой се осмели да каже обратното, към него поглеждат със смесица съжаление, ирония, поучително - носи розови очила, хвърчи, не желае да гледа истината в очите. А то е обратно... Можем ли да съберем примери за такива реални неща - които са внесли светлина в ума ни, топлина в сърцето ни, сила в тялото ни?

Майката_на_съвършенството

Неделни беседи за м. април 2017 г. 2 април 2017 г. - 440. Според делата - 20 декември 1931 г. София – Изгрев. 9 април 2017 г. - 441. Думата му държа - 27 декември 1931 г. София – Изгрев. 16 април 2017 г. - 442. От смърт в живот - 3 януари 1932 г. София – Изгрев. 23 април 2017 г. - 443. Вземи детето - 10 януари 1932 г. София – Изгрев. 30 април 2017 г. - 444. Освободени - 17 януари 1932 г. София – Изгрев.

Утринни слова месец април 2017 година 1 април 2017 г. - 315. Божията мисъл - 21 април 1940 г. - Надеждна 8 април 2017 г. - 316. Както ме е Отец въздигнал - 28 април 1940 г. - Надеждна 15 април 2017 г. - 317. Най-малката погрешка и най-малкото добро - 5 май 1940 г. 22 април 2017 г. - 318. Здравословно гледище - 12 май 1940 г. 29 април 2017 г. - 319. Четири неща - 2 юни 1940 г.

Може би моментът, в който започваш да мислиш за това, е сигналът да се заемеш с преодоляването на чувството си за вина. Най-вероятно го изпитваш и в други случаи - възможно е сама да не осъзнаваш дори кога и как. Възможно е да го наричаш с някакви други "облагородяващи" го имена...

Чувството за вина е симптом за подсъзнателен контрол над ситуациите, хората и света. Симптом е за самосъзнание, което а-приори поставя себе си в положението на Този, Който Носи Отговорност за всички изброени по-горе. Носещият отговорност за нещо или някого по правило превъзхожда подопечните си по някакъв признак - възраст, способности, сила, качества и т.н. Самосъзнание, което "страда" от чувство за вина поставя всичко и всеки в зависимост от своето присъствие и действия. Така че, според мен, тежестта вътре в теб иска да те събуди за осъзнаване на тази зависимост и освобождаване от нея. в тази тема много участници в този форум са коментирали твоя проблем. Надявам се да е полезна

Мисъл за деня - 23.03.2017 г. Сега мисълта, която искам да ви оставя, е следната: От вас не искам никакви религиозни, никакви догматически вярвания. "Ама трябва да бъдем добри." Думата "трябва" ще я турите в торбата си и няма да я изваждате навън. Няма да казвате, че "трябва" да се пее, да се свири. Ще извадите цигулката и ще пеете, ще свирите. Но като свирите, няма да събирате парса. Ако говоря

Любов и обич аз съм изключително благодарна на тази книжка. Тя излекува любовта и взаимоотношенията ми. След нея започнах да чета беседите и животът ми се промени напълно, заедно с мен самата. Иска се не просто четене, но вникване, размишления и най-вече прилагане на дело в ежедневието.

Можеш ли да ни разкажеш нещо за самата себе си без то да има връзка с мъжа, за когото разказваш? Жал ми е за народа Разкажи ни за възвишеното и благородното, което виждаш в себе си - независимо от присадките, за които ни разказваш по-горе.

Жал ми е за народа

Светлина, топлина, сила

Добрата молитва. 91 псалом. Молитвата на Царството. В начало бе Словото. Ще прочета 24 глава от Евангелието на Матея до 30 стих. Духът Божи. Светлина, топлина, сила - Утринно Слово от Учителя, 31 март 1940 г. Да ценим нашия ум и да служим на Господа на светлината. Да ценим нашето сърце и да служим на Божия свят на топлината. Да ценим и нашето тяло, да служим на Божествената сила. Отче наш. . Светлина, топлина, сила