Донка

Толкова ми е познато - жертва се човек, за да не пострада любимата работа...

Благодаря за темата, Ники! Ще ми се да напомня, че детето НЕ е "табула раза", върху която родители, общество или учители могат да си напишат каквото поискат и могат. Да, могат да осигурят средата, нужна за неговото израстване, дори изпитанията, с които то трябва да се срещне и преодолее... Сега, като уча астрология всеки път виждам как картите на деца и родители сякаш преливат една в друга, решават общи задачи и/ли си помагат един на друг... И децата също влияят на родителите си, също определят тяхното развитие в не по-малка степен.

Там ще бъде и слугата Ми Дали след сто години сме успели да стигнем до такава трезва положителна наука, която ни показва пътя към работата и постиженията, без да внася суматоха в нас? Имаме ли в 21 век наука, която не отрича живота, но изнася явленията в живота, и която като не може да обясни нещо, поне знае, че принципът е верен?

Правилни връзки Напоследък имам сериозни разговори с моето разочарование... И всеки разговор довежда до същото - очакванията ми към хората да споделят моите "правилни" възгледи. Благодарна съм на един стар приятел, който с думи простички ми подсказа генералното решение: "Донче, а можеш ли да допуснеш, че има хора, на които това им харесва и за които това е полезно и нужно? Същото това, което за теб е вредно и безполезно?" Занемях. Май трябваше да бъде моята реплика - помислих си. Полезно е да чуваш от устата на друг това, което ти "би трябвало" да си мислиш...

Здравей, Слънчеви лъчи! Сигурна съм, че отговаряш на ника, който си избрала. И също така съм сигурна, че никога за нищо на света не би казала подобно нещо на някого, дори и на човека, който ти го е казала на теб, нали? Проблемът е, че ти очакваш от другите да бъдат като теб, да имат твоите мерки за почтеност и уважение, твоите норми за шега... Сама си го написала: Това е твоята лична преценка, но не и неговата. След като това е било казано шеговито и се е извинил, значи не е имал намерение да те засегне... Ти си се засегнала... Тук имаме доста написано за обидчивостта и обидите. Учителя също доста е говорил за това. И аз преди личната си промяна смятах, че обидчивостта е признак на по-дълбока чувствителност и по-фина етика и естетика. После осъзнах, че си е обикновена гордост и вътрешно желание да се контролира мисленето и поведението на другите. Да, така си е. Откак се спасих от обидчивостта, съм щастлив човек. В тази тема сме изписали доста страници: Обидата ...

Много хубава е темата! Благодаря, Инес! Страхът да оставя безусловната любов да ме ръководи, съм го изпитвала на времето и по друга причина. Това е страх от различността ни. Хората могат да бъдат противоположни по своя избор и усещания, и пак да се обичат! Но за това се иска специално осъзнаване на множествеността на Вселената. А нас масовата култура ни подстригва от малки "под горшок" - на всеки ни захлупва едно гърне на главата и всичко, което не влиза в него, се стриже. И всички носим еднакви прически на ума и желанията си. Има и още една страна - човек може да обича не само отблизо, и с физически контакт. Ние свързаваме любовта непременно със съжителство и съдействие. Затова възниква страх от неразбирателство и той прекъсва любовта. Ако такова неразбирателство е вероятно, може да се обича и отдалеч. Такава любов е в пъти по-качествена, отколкото търканията в ежедневните ситуации...

не позна Имаме курс по астрология в Хасково и разглеждаме астро картите на различни хора. В хода на разглеждането задължително вземаме обратна информация доколко това, което разсъждаваме, се покрива с реалното положение. Така се учи астрология. Въпросният човек е син на наша позната. Аз никога не съм го виждала дори :). Прикачвам астро - картата, за да улесня разсъжденията

Нова учебна година - нова игра мъж роден 05 12 1992 - 11:30 - Хасково Предположете: - с какво се занимава - какво е здравето му - какви са отношенията му с другия пол - какви са отношенията му с родителите - основни черти на характера Приема всякакви обосновани съвети.

Страхът, според моите опитности, идва от незнанието и неумението да обичаме и любим (в духовен смисъл са различни). И като не знаем и не умеем, объркваме ги със сенките им. Сенките им ни носят болка и страхът ни предпазва от повтарянето на тази грешка. Така че и страхът си има ролята - докато се научим да обичаме и любим. Пример? Ами масово се смята, че ревността е показател за наличието на любов, а стремежа да задържим някого или нещо в живота си на всяка цена - признак на обич. А те и двете са им сенки. За себе си да кажа, че напълно промених представите си за любовта и обичта тук - в Портала, докато четях беседите на Учителя и мненията на хората във форума, размишлявах, прилагах. Още се уча, но вече смея да си кажа, че съм уловила посоката...

„И дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ „В начало бе Словото“ Ще прочета 12-а глава от Евангелието на Иоана – до 26-и стих. „Духът Божи“ Ще взема само няколко думи от 26-и стих: „Там ще бъде и слугата Ми.“ Неделна Беседа: Там ще бъде и слугата Ми - 5 ноември 1933 г. „Благословен Господ Бог наш“ „Добрата молитва“

„Добрата молитва“ „91 псалом“ „Молитва на Царството“ „В начало бе Словото“ Размишление. „Духът Божи“ Ще прочета петнайсета глава от евангелието на Лука. „Аз мога да любя“ 392. Като младия син - 29 ноември 1942 г. Кажете: „Господи, и сто и двайсет години да ни вземе, в този път ще вървим.“ „Отче наш“

Зависи от тълкуването на "готви се за война". На известни среди им изнася това да се тълкува като "въоръжавай се" - падат безконтролни фантастични печалби... После въоръжението, естествено, трябва да се позлва, за да се трупа ново... и се организира въпросната война... Другото тълкуване (моето лично) - предполагам, че в известен момент по някакъв повод с някого ще възникне конфликт на интереси и разбирания. Подготвям се за този момент предварително, като се опитвам навреме да осъзная естествените противоречия, избирам своята позиция така, че да избегна до максимум конфликта, или ако все пак назрее, да съм обмислила и подготвила средствата, с които да го преодолея... или да се отстраня от конфликтната точка.

На думи всичко е все по-добро. На дела: Тази година третокласниците по новата програма имат 4 дни с 6 часа (не е за сметка на физкултурата, а за "седящи предмети").. Раниците им тежат над 8 кг - дори възрастните се затрудняват да им ги носят. Защо?

Добър контрапункт Може би си струва да се поразсъждава над леко удължена тема: Какво означава да си Бог на тялото си и какво означава да си негов роб. Има ли нещо общо между двете?

Сега след толкова години.... ами ние всъщност сме нещо като богове на всички клетки и органи, въобще на всичко, съставящо нашия организъм. Замислям се дали му правим добро... и как? даваме ли му свобода, грижим ли се за него?

Синархията в образованието се нарича Училище - живот.

Добрата молитва Махар Бену Аба 391. Новият път - 8 ноември 1942 г. Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил. Господнята молитва Новият път

Да правим добро Благодаря!

„Добрата молитва“ Ще прочета първа глава от Битието. Прочетете от първи до двайсети стих. Когато Мойсей е писал за звездите, много ограничени понятия са имали хората. Мислили са ги като малки светила, поставени в небето. Прочетете главата до края. „Духът Божи“ 390. Да направим човека - 1 ноември 1942 г. „Отче наш“

Съгласна съм. Допускам, че връзката не е прекъсната, но човекът, направил опита да я прекъсне, е загубил чувствителността си към нея. Нещо като да отстраниш антената на радиото.

Няма да навреди повече, ако се опитате да го обърнете... Няма да бъде както преди, но все пак... Последната дума е на Бог. Ако се разкаяте за стореното и искрено помолите - осъзнато и с любов - да възстанови връзките ви по начина, който е най-добър за всички, може би ще се получи.... А и накрая, знаете, винаги се завършва - но нека бъде твоята воля за доброто на всички нас.

Здравейте и добре дошъл Енергийните и кармични връзки с родителите и децата са от Бог и те определят Пътя ни. Ако се занимавате с астрология, ще разбирате ясно това. Те не се късат, те се изучават и трансформират - това ни е учебникът за Земята. Човекът не може да избере родителите и децата си - душите ни ги избират преди да се появят тук. Надявам се, сега разбирате какво се опитвате да направите. Разкъсват се енергийни и кармични връзки с други хора, които не са в кръвна връзка с нас, но не е полезно това да се прави преди да са извлечени уроците от тези връзки. В противен случай ще се наложи да ни вкарват в нов "учебник" - няма да е по-лесен и добър от първия. На ваше място бих опитала с любов - осъзната и безусловна. Може би преди това е нужно разкаяние - искрено, и прошка... Днешната мисъл на Портала сякаш е за вашия случай: За Размисъл Днес Щом се говори за Любовта, тя е дошла да освободи човека. Това е цяла наука – човек трябва не само да се освободи, но и много пакости, много работи в себе си трябва да поправи. Има пакости в човешкия ум, в човешкото сърце – всичко това трябва да се поправи. (Беинса Дуно) Принуждава ни

Ще_се_зарадва

„Добрата молитва“ „Аз мога да любя“ Ще прочета двайсет и трети псалом, тъй както е писан. Ако бихте го чели другояче, бихте го чели сега. За деца е писан. И понеже вие се готвите за малки духовни деца, затуй вие ще го съчините наново. (Прочете го.) „Духът Божи“ Утринно Слово: Учител мой - 25 октомври 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил. Учител мой

Благодаря! Да работим с радост